РЕШЕНИЕ
Гр. София, 28.10.2021 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV б състав, в публично заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Теодора Карабашева
при секретаря Румяна Авравмова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 4479 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20006833/11.01.2021
г. по гр. д. № 71624/2018 г. по описа на СРС, 167 състав, постановено при
участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.“ ЕООД, е признато
за установено по предявени от „Т.С.“ ЕАД искове, че Р.Д.Н. дължи на дружеството
следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 12613/2018
г. по описа на СРС, 167 състав – 1208,02 лева, представляваща цена на доставена
топлинна енергия за отопление на имот и отдадена от сградна инсталация в
периода от м. февруари 2015 – м. април 2017 г. в имот с аб. № 052163 и сумата
47,48 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на услугата дялово разпределение
в периода май 2014 г. – април 2017 г., ведно със законната лихва върху тези
суми от 23.02.2018 г. до погасяване на задълженията като иска по чл. 422, ал. 1
вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 149 ЗЕ за
установяване на вземане за цена на топлинна енергия за разликата над уважения
размер от 1208,02 лева до пълния предявен размер от 1728,48 лева за периода
месец май 2014 г. до м. януари 2015 г., както и исковете по чл. 422, вр. чл. 86
от ЗЗД за установяване на вземания за мораторна лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. – 13.02.2018 г. за
сумата от 289,31 лева и върху задължението за предоставяне на услуга дялово
разпределение за посочения период за сумата от 9,75 лева са отхвърлени.
Против решението в
частта, с която е уважен предявения иск за сумите 1208,02 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за отопление на имот и отдадена от сградна
инсталация в периода от м. февруари 2015 – м. април 2017 г. в имот с аб. №
052163 и сумата 47,48 лева, представляваща възнаграждение за предоставяне на
услугата дялово разпределение в периода май 2014 г. – април 2017 г., ведно със
законната лихва върху тези суми от 23.02.2018 г. до погасяване на задълженията,
е подадена въззивна жалба вх. № 20225022083/08.02.2021 г. (пощенско клеймо –
03.02.2021 г.), подадена от Р.Д.Н. чрез особения представител адв. О.Д.. В
жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение.
Въззивникът поддържа, че неправилно съдът е приел, че между страните съществува
облигационно правоотношение, тъй като не били събрани доказателства, че Р.Н. е
собственик на топлоснабден имот. Поддържа и заявените възражения с отговора на
исковата молба, че в имота не е доставена топлинна енергия в твърдяното
количество, че „Т.С.“ ЕООД не притежава необходимия лиценз за дялово
разпределение, че липсват изравнителни сметки,
като поддържа, че абонатен № 052163 не се отнася до неин имот, както и
че не установяват съществуване на задължения за плащане на топлинна енергия.
Поддържа, че сключеният договор с третото лице – помагач е изтекъл и не е
продължен в исковия период, както и че решението на Общото събрание на етажната
собственост за избор на ФДР е недействително. Поддържа също така, че
предявените с исковата молба суми се различават от тези, за които е издадена
заповед за изпълнение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалбавх. № 25035630/26.02.2021 г.,
подаден от „Т.С.“ ЕАД, с който оспорва въззивната жалба и моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 71624/2018 г. по описа на СРС, 167 състав е образувано по искова
молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против Р.Д.Н., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 12613/2018
г. по описа на СРС, 167 състав.
В
исковата молба се твърди, че ответницата в качеството й на собственик на
топлоснабден имот в гр. София, ж.к. Свобода, бл. 21, вх. г, апартамент № 69,
абонатен № 052163, е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
§190 от ДР на Закона за енергетиката. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона
за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия
за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в
гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се
регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия,
правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение
и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила
спрямо него. Твърди, че ответникът е имал задължение да заплати дължимите от
него суми в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се
начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава
се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на
30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има
сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „Т.С.“ ЕООД. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията
си да заплати исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София,
ж.к. *********, апартамент № 69, абонатен № 052163. В исковата молба се сочи
също, че за периода от м. 05.2014-04.2017 г., ищцовото дружество е доставило
топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за
това цена в общ размер на 1728,48 лева - главница за топлинна енергия, както и
сумата от 47,48 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и
фактури. Поддържа, че за периода от 16.09.2015 г. – 13.02.2018 г. ответникът е
изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължал
обезщетение в размер на 289,31 лева и 9,75 лева, обезщетение за забава върху
дължимата сума за дялово разпределение. Твърди, че по гр.д. № 12613/2018 г. по описа на СРС, 167 състав е издадена заповед за
изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията,
за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира
направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока
по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Р.Д. Никорова, чрез
процесуалния й представител. Оспорва твърдението, че между страните е
възникнало облигационно правоотношение, както и че е собственик на топлоснабден
имот. Оспорва твърдението, че до имота е доставена топлинна енергия в
претендираното количество. Поддържа, че договорът с третото лице помагач – Т.С.
ЕООД не е действал в процесния период, тъй като не е продължен съобразно
условията му. Оспорва действителността на решението на Общото събрание, с което
е избран ФДР. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла
погасителна давност, както и размера на доставената топлинна енергия. Поддържа,
че не са правени изравнителни сметки и оспорва представените. Моли предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Към
първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 12613/2018 г. по описа на
СРС, 167 състав. По заявление от 23.02.2018 г., подадено от “Т.С.” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с
която е разпоредено на Р.Д.Н. да заплати сумата 1728,48 лева - главница за доставена
топлинна енергия за периода от м. 01.05.2014-30.04.2017 г. за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к. ********абонатен № 052163, ведно със
законна лихва за периода от 23.02.2018 г. до изплащане на вземането, лихва за
забава в размер на 289,31 лева за периода от 16.09.2015 г. – 13.02.2018 г. - обезщетение за забавено плащане, сумата от 47,48 лева – представляваща цена за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. –
30.04.2017 г. , ведно със законна лихва за
периода от 23.02.2018 г. до изплащане на вземането , мораторна лихва в размер
на 9,75 лева за периода от 16.09.2015 г. до 13.02.2018 г., както и направените
по делото разноски. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал е възражение
срещу заповедта. В изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения
срок.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, от които се
установява следното:
Като
доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия
от „Т.С.” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по т. 1 от Протокол № 53/28.03.2013 г. на
Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 02/03.02.2014
г. на ДКЕВР. Според клаузите на тези общи условия купувачите е следвало да
заплащат топлинната енергия, стойността на която се формира въз основа на
определения за него дял за имота за консумираната енергия за разпределение в
СЕС и обявената за периода цена. Посочено е, че след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки се изготвя обща
сметка. Посочено е, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия /прогнозни или изравнителни/ в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Видно от представения договор от 25.09.2002
г., етажната собственост на сграда, находяща се гр. София, ж.к. *************а „Т.С.“
ЕООД е приело да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна
енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода,
включително издаване на обща и индивидуална сметка.
Установява се от представените по
делото Договор за държавен недвижим имот от 20.08.1969 г. и Съдебна спогодба от
21.11.1985 г., одобрена по гр. д. № 8126/1985 г. по описа на СРС, 48 състав, че
Р.Д.Н. (С.) е придобила правото на собственост върху апартамент № 69 в гр.
София, ж.к. ****** бл. ****. По заявление от 21.09.1999 г. на Р.Д.С.(Н.) за имота е открита партида за
топлоснабден имот с № 052163.
Приети
по делото са извлечение от счетоводна сметка по партида № 052163, фактура № **********/31.07.2017
г., **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2015 г.
Въз
основа на събраните по делото доказателства са
изготвени заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна
експертиза.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което
се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено се установява,
че количеството топлинна енергия за абонатната станция на гр. София, ж.к. ********-
Е се отчита всеки месец по показанията на общия топломер от служители на „Т.С.“
ЕООД. Установява се, че всички отоплителни тела в имота са били демонтирани,
като топлинна енергия за отопление на имота от радиатори не била начислявана.
Топлината от щранг лира била изчислявана по т. 6,5 от Приложението към Наредба
16-334 след 10.2006 г. (от инсталираната мощност на отоплителните тела в
сградата, за всяко тяло с уред в сградата се определя отношението между
дяловете му единици и инсталираната му мощност, най – голямото отношение за
отоплително тяло с уред за дялово разпределение се приема за максимален
специфичен разход за сградата, дяловите единици за щранг – лирата се получават
като инсталираната мощност се умножи с МСРС . Установява се, че топлинната
енергия отдавана от щранг лирата и от сградната инсталация се изчисляват по
различен начин. Вещото лице посочва, че
топлата вода е начислявана по реален отчет по т. 5.2 от Приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба 16-334/06.04.2007 г., като при отчета са съставяни протоколи
за главен отчет с подпис на потребителя или лицето, осигурило достъп, като
данните от тези протоколи правилно били отразени в изравнителните сметки. Заявява,
че топлинната енергия от сградната инсталация било изчислена по формула по т. 6.1.1.
от Приложение към Наредба 16-334 на база инсталирана отоплителна мощност на
инсталацията и денградусите за периода. Топлинната енергия била разпределена на
база пълен отопляем обем от 142 куб.м., като заложената в подробните
изравнителни сметки топлинна енергия напълно съответства на отчетената от общия
топломер. Вещото лице установява, че по фактури отчетената топлинна енергия за
сградна инсталация + имот е на стойност 541,80 лева, а за БГВ – 1579,63 лева,
като след изготвяне на изравнителните сметки тази сума е коригирана със сумата
от 329,92 лева или общо дължимата сума за топлинна енергия 1728,46 лева. Установява
се, че технологичните разходи са изчислени съгласно методиката и формулите,
установени с Наредбата за топлоснабдяването, като са приспаднати от постъпилата
в абонатната станция енергия. Установява се, че количеството топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация е определена пропорционално на отопляемия обем
на имотите по проект на сградата. Вещото лице установява, че ФДР е изготвила изравнителни
сметки, в които за процесния имот. Установява се, че изчисленията са направени
съгласно методиката за дялово разпределение.
Вещото лице е констатирало, че общият топломер монтиран в АС е преминал
съответните метрологични проверки.
От
заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, което
съдът възприема изцяло като обективно и компетентно дадено, се установява, че
за процесния период са начислени суми за топлинна енергия в размер на 2121,43 лева.
Установява се, че след изготвяне на изравнителните сметки е имало сума за
възстановяване в размер на 392,95 лева. Установява се, че дължими са 1775,96
лева, от които 1728,48 лева– стойност на топлинна енергия и 47,48 лева – сума
за дялово разпределение.
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира,
че обжалваното решение е валидно. То е и правилно като на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от , във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е
подадено възражение от длъжника. Искът има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 12613/2018 г. по
описа на СРС, 167 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК, поради което следва да бъде подаден в указания от съда срок и да
има за предмет само сумите, за които е издадена заповедта, както и претенцията
да се основава на същото основание. В производството по иска, предявен по реда
на чл.422 от ГПК е недопустимо да бъде изменяно основанието му чрез заменяне
или добавяне на друго основание, различно от това, за което е издадена
заповедта за изпълнение, както и увеличение на размера не намират приложение
правилата за изменение на иска. Такова друго основание може да бъде предявено
само чрез осъдителен иск съединен с установителния по чл. 422 от ГПК при
условията на евентуалност (в този смисъл т. 11б от Тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС).
С въззивната жалба ответникът Р.Д.Н. е въвела твърдение, че с исковата
молба се претнедира вземане, което е различно от това, за което е издадена
заповед за изпълнение. Настоящият съдебен състав намира, че доводът е
неоснователен, тъй като искът е предявен именно за установяване на сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по гр.д. № 12613/2018 г. по описа на
СРС. Следователно и постановеното по този иск решение се явява допустимо.
Основателността на иска е предпоставена от това по делото ищецът да
установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи
факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално
доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Неоснователен се явява доводът на въззивника, че не е възникнало
облигационно правоотношение между него и топлоснабдителното дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиенти на топлинна
енергия могат да бъдат само
собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот като без значение в този случай е дали реално ползват имота
си или на тяхно име е открита партида при топлофикационното дружество.
Следователно
и доколкото по делото се установява, че ответникът Р.Д.Н. е придобила
собствеността върху недвижим имот, за който е имало открита партида с № 052163 по
нейно заявление и доколкото не се установява (не са въведени и твърдения), че
се е разпоредила с него в исковия период, то за нея е възникнало и задължението
в качеството й на собственик да заплати доставената до имота топлинна енергия.
От
приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническа експертиза се
установява, че в процесния период до имота, собственост на ответника Р.Н. е
доставена топлинна енергия, която е отчетена съобразно предвидените в
приложимите подзаконови нормативни актове правила, като е отчетено, че в имота
няма монтирани отоплителни тела и топлинната енергия е отчетена само за щранг
лира и за подгряване на вода, както и за сградна инсталация. Неоснователни са
доводите на жалбоподателката, че не са изготвяни изравнителни сметки и
съответно, че не са дължими суми съобразно тях. По делото са представени
документи за главен отчет, изготвени от третото лице-помагач, както и фактури,
отразяващи отчетената от топлинния счетоводител стойност на реално потребена
топлинна енергия и такса за услуга дялово разпределение.
От
събраните по делото доказателства се установява, че услугата дялово
разпределение реално е осъществена от „Т.С.“ ЕООД в исковия период и за това за
представени и изравнителни сметки, документ за главен отчет на уредите за
дялово разпределение. Представен е и договор между „Т.С.“ ЕАД и „Т.С.“ ЕООД по
чл. 139 в, ал. 2 от Закона за енергетиката, по силата на който се извършва
дялово разпределение в сградата в етажна собственост, в която се намира
процесният топлоснабден имот срещу възнаграждение, дължимо от
топлоснабдителното дружество – ищец по ценоразпис в Приложение № 2. Размерът на
възнаграждението е установен от приетите по делото писмени доказателства и
съдебно-счетоводна експертиза и той е 47,48 лева.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд
с тези на Софийски районен съд, 167 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
На основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Т.С.“ ЕАД следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 200 лева – възнаграждение за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева за изготвен отговор на
въззивната жалба.
На основание чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно предявените искове настоящото
решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложеното,
Софийският градски съд
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20006833/11.01.2021 г. по гр.д. № 71624/2018 г. по описа на
СРС, 167 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК Р.Д.Н., ЕГН-**********,*** да заплати на „Т.С.” ЕАД, с
ЕИК-********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 200 лева, представляваща
направени пред въззивния съд разноски за възнаграждение за особен представител,
както и сумата от 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД-трето лице помагач на страната на
ищеца.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.