РЕШЕНИЕ
№ 4744
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110146571 по описа за 2023 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу Р. П. К..
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
осъдителни искове за заплащане на: сумата от 657,53 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022
г., ведно със законна лихва за периода от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 47,88 лева, предствляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до
21.03.2023 г., сумата от 3,58 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за
периода от 21.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 4,14 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2020 г. до 21.03.2023 г.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника, в качеството му на наследник на Ж. П. Г, въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 153 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение.
Сочи, че ответникът е клиент на ТЕ с адрес на топлоснабдения имот: гр. София, ж.к. .
Сочи, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника Р. П. К. е постъпил писмен отговор чрез
назначения му по делото особен представител. С депозирания отговор се оспорва
1
основателността на предявените искове поради факта, че вземанията са погасени по
давност. Счита, че задълженията се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок, като дори да нямат характера на периодични плащания, те биха се погасили с
изтичането на петгодишен давностен срок. Счита, че освен вземанията за главници,
вземанията за лихви също се погасяват с изтичането на срок от три години. Поради
тези и останалите изложени съображения, моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД представя
писмени доказателства, като ангажира становище за основателност на предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата
на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както
и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил
договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в
претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника
е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия
/ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители
за битови нужди в гр. София, които се изготвят от дружеството и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат
в сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и
имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната
енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. По делото не са
представени доказателства ответниците да са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от
ЗЕ. Установи се от приетите по делото доказателства, че в изпълнение на разпоредбата
на чл. 139б от ЗЕ, за сградата, в която се намира процесният имот, е сключен договор
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с търговско
дружество. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по
системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. Следователно, потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна
енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот като негов
2
собственик или по силата на вещно или облигационно право на ползване. Цялата
уредба на ЗЕ, респ. – на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, показва, че
законодателната цел е да определи като страна по облигационното отношение лицето,
което действително потребява топлинната енергия за собствени нужди, като
действително ползва имота на възможните законови основания.
От приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
имот № г. по описа на нотариус П с район на действие СРС, се установява, че на
24.08.2018 г. лицето Ж. П. Г е придобила чрез покупко – продажба собствеността
върху процесния недвижим имот, а именно: ап. 47, находящ се в гр. София, ж.к.
По делото е приет и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот . по
описа на нотариус Дс район на действие СРС, от който се установява, че на 04.05.2022
г. лицето Ж. П. Г е продала процесния недвижим имот, а именно: ап. 47, находящ се в
гр. София, на купувачите Д и С
Видно от справка за родствени връзки, издадена по реда на Наредба № 14/18.11.09
г., собственикът на процесния недвижим имот в периода от 24.08.2018 г. до 04.05.2022
г., а именно Ж. П. Г, е починала на 02.02.2023 г., като е оставила за свой законен
наследник ответника по делото Р. П. К. /съпруг/ съобразно разпоредбата на чл. 9, ал. 1
ЗН. С приетия окончателен доклад по делото, приет в открито съдебно заседание на
29.02.2024 г., като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е отделено
обстоятелството, че ответникът Р. П. К. е наследник на Ж. П. К..
Поради изложеното може да се направи извод, че наследодателят на ответника е
собственик на процесния имот в процесния период, респ. е потребител на топлинна
енергия, като след нейната смърт, настъпила на 02.02.2023 г. отговорност за
изпълнение на задълженията носи нейният наследник.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 16.01.2024 г. и
приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 29.02.2024 г. без
възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи
се от доказване между страните по делото са отделени обстоятелствата, че по всички
въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертиза в
исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който е направил и
исканията за тяхното допускане. Ето защо в производството по делото не са допускани
и приети СТЕ и ССчЕ, като на осн. чл. 153 ГПК съдът намира за установено, че
претендираният от ищцовото дружество обем на топлинна енергия в процесния период
действително е доставен до обекта, както и че размерът е правилно определен.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита
направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на
потребителите на предоставяните от топлофикационните, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества стоки и услуги, както и на доставчици на комуникационни
услуги, са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това
дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се
погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
3
лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на
исковата молба на 21.08.2023 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 21.08.2020 г., са погасени по давност. Видно е, че вземанията за главници са с
начален период на потребление след 21.08.2020 г., поради което и изискуемостта за тях
е настъпила след тази дата. Налага се извод, че погасителната давността за тях не е
изтекла, като направеното от ответника възражение е неоснователно.
По отношение на предявените вземания за процесния период са приложими
приетите по делото общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Предявеният иск за главница за доставена топлинна енергия е основателен
в пълен размер, като същият следва да се уважи, ведно със законна лихва върху
вземането, считано от предявяване на исковата молба до погасяването.
Доколкото предмет на претенцията е и цена на извършена услуга дялово
разпределение, то следва да се даде отговор на въпроса дължи ли ответникът същата.
Изцяло основателна е претенцията за заплащане на дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение. Видно от извлечението от счетоводните
книги сумите за такса за ДР не са включени в стойността на потребената топлинна
енергия. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 12 от Общите условия на договорите
между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. Установява от документите за главен отчет и изравнителните
сметки, че третото лице-помагач е извършвало дяловото разпределение в процесния
период, като няма данни работата да не е приета. По делото е приет договор, сключен
с третото лице – помагач от 03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово
разпределение. Цялата претендирана сума е с настъпила изискуемост след 21.08.2020
г., поради което вземането не е погасено по давност, тъй като най-старото е от м.
03.2022 г., изискуемостта на което е настъпила през м. 04.2022 г., видно от данните по
делото.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение режима на забавата върху вземанията за цена на топлинна енергия
за процесния период са приложими Общите условия на ищеца, одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г.
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на Клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от НТ /по прогнозно
количество/, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от Продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
Клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от НТ
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.
33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и
4
ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че на потребителите е
начислявана ТЕ по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата
фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ от 2016 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ от
2016 г. няма как да се приложи, тъй като отчитането на ИРРО/водомера, изготвянето на
изравнителната сметка и издаването на общата фактура е настъпило след предвидения
в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане. Ето защо, при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, потребителят изпада
в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил до
ответника. В смисъл, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от
кредитора е напр. Решение от 15.10.2020 г. по в.гр.дело № 15700/2019 г. по описа на
СГС.
Искът за вземане за мораторна лихва върху цената на ТЕ следва да бъде отхвърлен
изцяло.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена от длъжника покана за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорните претенции в тази част се явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество сумата от общо 563,53 лева пропорционално на уважените
искове, от които: 100 лева държавна такса, 92,71 лева юрисконсултско възнаграждение
при първоначално определен минимален размер и 370,82 лева възнаграждение за
особен представител.
Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски и не претендира
такива.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. П. К., ЕГН **********, в качеството му на наследник на Ж. П. К.,
ЕГН **********, починала на 02.02.2023 г., да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец
23Б: сумата от 657,53 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г. за имот на адрес: гр. София, ж.к. , ведно със законна лихва от 21.08.2023
г. до погасяване на задължението; сумата от 3,58 лева на осн. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.03.2022 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 21.08.2023 г. до
погасяване на задължението, както и сумата от 563,53 лева на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК,
представляваща разноски по делото, пропорционално на уважената част от исковете,
като ОТХВЪРЛЯ: исковете по чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата
5
от 47,88 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 21.03.2023
г. и сумата от 4,14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задължението за заплащане на възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода от 16.05.2020 г. до 21.03.2023 г.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Техем сървисис“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6