№ 1460
гр. София, 25.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДАЛИЯ ЦВ. ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20231110217159 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН, вр. чл. 647, ал. 3 от
КЗ и чл. 189, ал. 4 и следв. от ЗДвП.
С електронен фиш Серия Г № 0051798/2023 г., издаден от СДВР, на
Адвокатско дружество „Миланов и Дочев“ е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по
чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1 от Кодекса за
застраховането, изразяващо се в това, че на 06.02.2023 г. в 15.54 часа в гр.
София, по бул. „Ботевградско шосе“ до № 326, с посока на движение от ул.
„Кривински път“ към бул. „Околовръстен път“ неустановено лице е
управлявало л.а. „Ситроен Ц3“ с рег. № ..., за който собственикът не е
сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Срещу така издадения електронен фиш е подадена жалба от
санкционираното лице Адвокатско дружество „Миланов и Дочев“, с която се
иска неговата отмяна като незаконосъобразен. Твърди се, че в електронния
фиш не е описано извършване на конкретно деяние, а именно управление на
МПС без сключен и действащ договор за застраховка. Изложено е, че
застрахователят е можело да прекрати договора за застраховка, само след
връчване на писмено предупреждение до застрахования и изтичане на не по-
1
малко от 15 дни от получаването му. Твърди се, че противоречиво е описана
санкционната разпоредба на процесното административно нарушение, с което
е нарушено правото на защита на санкционираното лице. Релевирани са
доводи, че от описанието в електронния фиш не ставало ясно дали
нарушението е установено с мобилно АТСС, което е било в движение или в
покой, като в първия случай е недопустимо издаването на електронен фиш.
Твърди се, че е налице маловажен случай, поради което е следвало да се
приложи чл. 28 ЗАНН. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени
обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, като присъди
направените по делото разноски от жалбоподателя.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа подадената жалба по изложените в нея
съображения.
Въззиваемата страна не изпраща свой процесуален представител в хода на
съдебното производство по делото, като в представени писмени бележки са
изложени съображения по същество на правния спор, вкл. се иска присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. Релевирано е възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
При разглеждане на подадената жалба, съдът намира същата за
процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения 14-
дневен срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата‚ в контекста на
събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН,
вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на обжалвания електронен
фиш, съдът констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или
изменение. Съображенията на съда за това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Към 06.02.2023 г. Адвокатско дружество „Миланов и Дочев“ било
собственик на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С3“ с рег. № ....
По отношение на горепосочения автомобил бил сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите –
2
полица № BG/22/122001858595 от 24.06.2022 г., между Адвокатско дружество
„Миланов и Дочев“ като собственик и застраховащ, от една страна, и ЗК „Лев
Инс“ АД, като застраховател. Покритието на застраховката било в периода от
09.00 часа на 24.06.2022 г. до 23.59 часа на 24.06.2023 г., като договорът бил
прекратен на 10.10.2022 г. (15-дневен срок след неплащане на втората вноска
по договора).
На 06.02.2023 г. в 15.54 часа горепосоченият лек автомобил марка
„Ситроен“ с рег. № ... бил заснет с автоматизирано техническо средство
„CORDON M2” № MD 1193 в гр. София на бул. „Ботевградско шосе“ до №
326 с посока на движение от ул. „Кривински път“ към бул. „Околовръстен
път“, като автомобилът към тази дата и час бил без сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.
Въз основа на данните от техническото средство бил издаден електронен
фиш Серия Г № 0051798/2023 г. по описа на СДВР, с който на Адвокатско
дружество „Миланов и Дочев“ била наложена „имуществена санкция“ в
размер на 2000 лева за извършено административно нарушение по чл. 483, ал.
1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за
застраховането.
Електронният фиш бил връчен на 19.11.2023 г. на представител на
Адвокатско дружество „Миланов и Дочев“, като дружеството в
законоустановения 14-дневен срок (на 04.12.2023 г.) подало жалба срещу
последния, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
приложен снимков материал към електронен фиш Серия Г № 0051798/2023 г.;
справка от АИС – КАТ относно собствеността на лек автомобил марка
„Ситроен” с рег. № ...; Заповед № 8121з-172/29.02.2016 г. на министъра на
вътрешните работи; справка от Гаранционен фонд, справка от Български
институт по метрология, справка от ЗК „Уника“ АД и три броя справки от ЗК
„Лев инс“ АД.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. От
3
приложената справка от Български институт по метрология, ведно с
писмените доказателства към нея, се установява, че процесната мобилна
система „CORDON M2” № MD 1193, с която е констатирано и заснето
процесното нарушение, е одобрена съобразно нормативните изисквания, като
към датата на констатиране на нарушението е преминала периодична
техническа проверка. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП
„Изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”. С оглед на изложеното, съдът кредитира изцяло приложения към
процесния електронен фиш снимков материал като годно веществено
доказателствено средство. От снимките се установява видът, марката и
регистрационният номер на управлявания автомобил.
Нарушението се установява по несъмнен начин и от приложения по
преписката протокол за използване на автоматизирано техническо средство и
система (АТСС), който е изготвен съобразно изискването на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Съдът счита, че приложеният по
преписката протокол за използване на АТСС отговаря на всички изисквания
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., като са посочени датата, мястото,
контролираният пътен участък и видът на използваното мобилно АТСС.
Освен това, на л. 16 от делото е приложена снимка на разположението на
процесното АТСС, поради което е спазено изискването на чл. 10, ал. 3 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. С оглед на това, съдът намира за
неоснователно възражението на жалбоподателя, че по делото липсва протокол
за използване на АТСС и не ставало ясно дали процесното техническо
средство е било монтирано в служебен автомобил по време на движението му
или е било стационарно поставено извън него. От приложения протокол за
използване на АТСС е видно, че процесното техническо средство, с което е
установено нарушението, е било поставено в стационарно положение извън
служебния автомобил на СДВР, поради което се явява неоснователно и
възражението на жалбоподателя, че в случая нарушението е можело да бъде
установено само чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.
Същевременно, АТСС, с което е било установено и заснето управлението
4
на процесния автомобил - мобилна автоматизирана система за видеоконтрол
„CORDON M2” № MD 1193, е вписано под № B-46 в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, като е одобрена и
вписана в списъка на 06.07.2018 г. със срок на валидност на одобрението до
13.06.2027 г.
На следващо място, от Протокол от проверка № 06-СГ-ИСИС/15.03.2022 г.
се установява, че процесната мобилна система за видеоконтрол е преминала
периодичен технически преглед на 15.03.2022 г. с валидност от 12 месеца,
поради което към момента на констатиране на процесното нарушение е била
технически изправна.
От приложените по делото 3 броя справки от ЗК „Лев Инс“ АД се
установява, че сключеният на 24.06.2022 г. застрахователен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по
отношение на процесния лек автомобил марка „Ситроен“ е бил прекратен на
основание чл. 368, ал. 2, т. 3 от КЗ след изтичане на 15 дни от падежа на
втората вноска по договора, а именно на 10.10.2022 г. Следва да се посочи, че
с оглед разпоредбата на чл. 368, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ писменото уведомление
от застрахователя до застрахования се смята за връчено и договорът се
прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал правото по чл. 368,
ал. 2, т. 3 от КЗ и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята за
прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на
разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. В
приложената по делото застрахователна полица № BG/22/122001858595 от
24.06.2022 г. се установява, че е вписано именно горепосоченото условие за
автоматично прекратяване на застрахователния договор, а именно с изтичане
на 15 дни от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска. С оглед на
това и съобразно разпоредбата на чл. 368, ал. 3, изр. последно от КЗ за
прекратяването на процесния застрахователен договор не е било необходимо
допълнително писмено изявление от страна на застрахователя до
застрахования. В този смисъл се явява неоснователно възражението на
жалбоподателя, че застрахователният договор от 24.06.2022 г. със ЗК „Лев
Инс“ АД не е бил прекратен към момента на извършване на процесното
административно нарушение – 06.02.2023 г. Неоснователно е и възражението,
че адвокатското дружество е имало сключен договор по отношение на
5
процесния автомобил, който все още не е бил действащ, доколкото от
приложените справки се установява, че не е имало сключен такъв
застрахователен договор към датата на деянието 06.02.2023 г. По идентичен
начин, от приложената справка от Гаранционен фонд се установява, че към
06.02.2023 г. по отношение на процесния лек автомобил марка „Ситроен“ с
рег. № ... не е имало сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
счита, че дружеството-жалбоподател е осъществило състава на вмененото му
административно нарушение по чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ.
От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се доказа, че на
06.02.2023 г. в 15.54 часа в гр. София, по бул. „Ботевградско шосе“ до № 326,
с посока на движение от ул. „Кривински път“ към бул. „Околовръстен път“
неустановено лице е управлявало л.а. „Ситроен Ц3“ с рег. № ..., за който
адвокатското дружество-жалбоподател в качеството си на собственик на
автомобила не е сключило договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“.
В случая законосъобразно е бил издаден електронен фиш, доколкото е
налице хипотезата на чл. 638, ал. 4 от КЗ. Същевременно, атакуваният
електронен фиш съдържа всички задължителни реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, към която препраща чл. 647, ал. 3 от КЗ.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че в
електронния фиш не е описано нарушението и по-конкретно осъществяване
на действие с автомобила, а именно неговото управление. Видно от
съдържанието на електронния фиш в същия недвусмислено е посочено, че „С
АТСС е установено управление на МПС, регистрирано в Р. България и не е
спряно от движение, за което собственикът не е сключил задължителна
застраховка ГО“. В този смисъл е очевидно, че в обстоятелствената част на
електронния фиш, при спазване на изискването на чл. 189, ал. 4 ЗДвП, е
описано административното нарушение и по-конкретно фактът, че в случая
се касае за заснето с техническо средство управление на процесния
автомобил, който не е бил със сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Неоснователно е и възражението, че неправилно е квалифицирано
6
административното нарушение и противоречиво е посочена санкционната
разпоредба – чл. 638, ал. 4, вр. чл. 638, ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от КЗ и чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ. Разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ задължава всеки
собственик на МПС да сключи задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, но отговорността при несключването е
предвидена в отделни санкционни норми, в чиито състав са включени
различни обективиращи признаци - по чл. 638, ал. 1 от КЗ, санкционираща
административно нарушение, изразяващо се в самото бездействие по
несключване на изискуемия застрахователен договор, и по чл. 638, ал. 4, вр.
ал. 1 от КЗ, санкционираща административното нарушение, изразяващо се и в
управление на автомобил, за който не е сключен договор за „Гражданска
отговорност“ от неговия собственик. Действително, в процесния електронен
фиш е посочена и цифровата квалификация на нарушението по чл. 483, ал. 1,
т. 1 от КЗ, която норма съдържа една единствена хипотеза, а именно
задължение за сключване на договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от всяко лице, което
притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията
на Република България и не е спряно от движение. Предвид привръзката с чл.
638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ е недвусмислена волята на наказващия орган, че
в случая се касае именно за нарушение по чл. 638, ал. 4 от КЗ, а именно
управление на МПС, за което няма сключен от собственика и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В този смисъл, разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ е
посочена единствено с оглед установяване на задължението именно на
собственика на автомобила са сключи този договор, но изпълнителното
деяние на нарушението се изразява именно в управлението на заснетия
автомобил без сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. В този смисъл е и константната съдебна практика
на АССГ по идентични казуси – Решение № 3862 от 12.06.2023 г. по КНАХД
№ 1971/2023 г. по описа на АССГ, III-ти касационен състав, Решение № 3881
от 12.06.2023 г. по КНАХД № 2929/2023 г. по описа на АССГ, XXII-ти
касационен състав, Решение № 4454 от 05.07.2023 г. по КНАХД № 3598/2023
г. по описа на АССГ, XIX-ти касационен състав, Решение № 4735 от
13.07.2023 г. по КНАХД № 4322/2023 г. по описа на АССГ, XXV-ти
касационен състав, Решение № 5345 от 09.08.2023 г. по КНАХД № 4844/2023
7
г. по описа на АССГ, IV-ти касационен състав, Решение № 6034 от 16.10.2023
г. по КНАХД № 6808/2023 г. по описа на АССГ, XXI-ви касационен състав и
др. Предвид константната съдебна практика на АССГ по приложение на
закона в конкретния казус, настоящият съдебен състав счита, че следва да
изостави досегашната си практика и застъпваното становище за
противоречиво описание на санкционната разпоредба в случаите на
квалифициране на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ в привръзка с чл. 483,
ал. 1, т. 1 от КЗ.
На следващо място, в атакувания електронен фиш изрично е посочено, че
собственик на заснетия автомобил е Адвокатско дружество „Миланов и
Дочев“, а наложената имуществена санкция по чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от
КЗ, води до единствения възможен извод, че в случая санкционирано е
дружеството-собственик, а не неговият законен представител Михаил
Миланов. Посочването му в електронния фиш е необходим реквизит наред с
останалите индивидуализиращи белези като седалище и адрес на управление,
ЕИК, но кумулативното единството от словесно описание, цифрова
квалификация и наложено административно наказание не оставят съмнение,
че санкцията е правомерно наложена на собственика на процесния автомобил,
а именно Адвокатско дружество „Миланов и Дочев“, а не на законния му
представител.
Правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност
на Адвокатско дружество „Миланов и Дочев“, доколкото последното е
собственик на управлявания автомобил и отговорно лице по смисъла на чл.
638, ал. 4 от КЗ. Следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 647, ал.
3, изр. последно от КЗ в настоящия случай нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е
неприложима, поради което отговорност за извършеното административно
нарушение следва да носи единствено собственикът на автомобила.
В разпоредбата на чл. 83 ЗАНН е предвидена административнонаказателна
отговорност на юридическите лица, като вината при осъществяване на
съответното административно нарушение е обективна, безвиновна такава,
поради което е безпредметно да се обсъжда субективната страна на
осъщественото административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ за така
извършеното административно нарушение от юридическо лице или
8
едноличен търговец, какъвто е настоящият случай, е предвидено налагането
на имуществена санкция в размер на 2000 лева. С оглед на това, обжалваният
електронен фиш е законосъобразен и в тази си част, като административното
наказание е правилно индивидуализирано в законоустановения му размер.
Съдът счита, че в настоящата хипотеза не е налице маловажен случай на
извършеното нарушение. Осъщественото административно нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на това се явява ирелевантно
изследването на въпроса дали са настъпили или не някакви вредни последици
от извършеното нарушение. Съдът не констатира наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, още повече многобройни или изключителни
такива, които да квалифицират нарушението като маловажно по смисъла на §
1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Нещо повече, по отношение на процесния
автомобил не е бил сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите повече от половин година
след прекратяването му на 10.10.2022 г., доколкото застрахователният
договор със ЗК „Уника“ АД е подписа на 05.06.2023 г. При това положение
съдът счита, че извършеното нарушение не представлява маловажен случай,
доколкото не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. С оглед на това,
административнонаказващият орган правилно не е приложил разпоредбата на
чл. 28 ЗАНН.
При извършената на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК цялостна
служебна проверка на обжалвания електронен фиш, съдът не констатира
основания за неговата отмяна или изменение, поради което същият следва да
бъде потвърден изцяло, а подадената жалба да се остави без уважение като
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебното производство от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на СДВР следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и фактическа
сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да се определи
в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна
помощ минимален размер, а именно 80 лева.
9
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш Серия Г № 0051798/2023 г., издаден от
СДВР, с който на Адвокатско дружество „Миланов и Дочев“ е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 и чл. 461, т. 1
от Кодекса за застраховането.
ОСЪЖДА Адвокатско дружество „Миланов и Дочев“ с ЕИК ********* да
заплати на Столична дирекция на вътрешните работи с адрес гр. София, ул.
„Антим I“ № 5 сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство на
въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10