Р Е Ш
Е Н И Е
№261094 06.04.2021 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, І-ви гр. състав в
открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15371 по описа на ПРС за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от Кодекса на труда, вр. с чл. 225,
ал. 1 от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Й.И.Г., ЕГН ********** е предявил срещу Много профилна болница за
активно лечение „Св. Мина“ – П. ЕООД с ЕИК **** обективно съединени искове да
бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението на ищеца, извършено
със Заповед № ****., с която ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 326,
ал. 1 и 2 във връзка с чл. 335, ал. 1 и 2 КТ и заявление вх. № ****. и да бъде
осъден ответника да му заплати сумата от 447,02 лева обезщетение за периода 21.09.2020г.
– 05.10.2020г., през който е останал без работа вследствие на незаконното
уволнение, законна лихва и разноски.
Ищецът
твърди да е работил по безсрочно трудово правоотношение (ТПО) с ответника като ******,
като на ищцата била била връчена Заповед № ******., с която ТПО между страните
било прекратено на осн. чл. 326, ал. 1, т. 2 от КТ, считано от 21.09.2020г. Твърди
се така извършеното уволнение да е незаконосъобразно, поради следното:
Ищцата
била подала заявление /предизвестие/ с вх. № Ч*****., с което посочила, че
желае да бъде освободена от заеманата длъжност, считано от 06.10.2020г., а била
освободена, считано от 21.09.2020г..
Ето
защо се моли исковете да се уважат, претендират се разноски.
В
законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника адв. Б..
С отговора се взема становище за допустимост,
но неоснователност на предявените искове. Твърди се ТПО да е законосъобразно
прекратено с оспорената заповед на управителя на болницата.
Ето
защо се моли исковете да бъдат отхвърлени, ведно с всички произтичащи от
отхвърлянето им законни последици. Не се претендират разноски.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
За да бъде уважен искът по чл.
344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да
бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово
правоотношение с ответника, че същото е прекратено с оспорената заповед на
посоченото от ищеца основание, като оттам насетне в тежест на ответника е да
установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е
издадена от компетентен орган, носител на работодателската власт, че заповедта
притежава изискуемите от закона реквизити, че е било налице посоченото в
заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение и че са спазени
всички императивни разпоредби, от които зависи законосъобразността на
уволнението.
Страните нямат спор относно
подаването на заявления от ищцата до изп. директор на болницата за ползване на
полагаемия й се платен годищен отпуск и освобождаване от работа, подадени на
21.08.2020 г.. Датата на подаване на двете заявления е потвърдено и от самата
ищца в проведеното на 31.03.2021г. открито съдебно заседание. Работодателят не
оспорва, че са получени на 21.08.2020г.
Съгласно т. 10 от трудовия
договор на ищцата срокът за предизвестие при прекратяване на трудовия договор е
определен на 30 дни. Сроковете по КТ и трудовия договор са календарни, като
съгласно член 326, ал. 4 от КТ срокът на предизвестието започва да тече от
следващия ден на получаването му, а именно – 22.08.2020г.
Според член 335, ал. 2, т. 1
от КТ трудовият договор се прекратява при прекратяване с предизвестие – с
изтичането на срока на предизвестието, като същият изтича в края на последния
ден - 20.09.2020г.., или моментът, в
който следва да се счита прекратено ТПО между страните е 21.09.2020г., от която
дата същото е било прекратено с оспорената заповед. Изявлението на ищцата за
постигнато съгласие между нея и управителя за прекратяване на ТПО, считано от
06.10.2020г. е недоказано, доколкото
видно от поставените върху заявленията резолюции, управителят е уважил молбата
за прекратяване, считано от 21.09.2020 г.. Освен недоказано твърдението на
ищцата е и несъстоятелно, доколкото
самият закон определя моментът на прекратяване на ТПО при упражнено
волеизявление за прекратяване на трудовия договор с предизвестие от работника. По изложените по-горе съображения
предявеният иск за отмяна на заповедта за прекратяване на ТПО се явява
недоказан и неоснователен.
Предвид неоснователността на
главния иск като неоснователен ще се отхвърли и акцесорния по чл. 344, ал. 1,
т. 3 от КТ за присъждане на обезщетение за оставане без работа.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Й.И.Г., ЕГН ********** срещу Многопрофилна болница за активно
лечение „Св. Мина“ – П. ЕООД с ЕИК **** обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 r 3 от Кодекса на труда, вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ да бъде признато за незаконно и да бъде отменено
уволнението на ищеца, извършено със Заповед № ******. на управителя, с която
ТПО между страните е прекратено на осн. чл. 326, ал. 1 и 2 във връзка с чл.
335, ал. 1 и 2 КТ и заявление вх. № *****. и да бъде осъден ответника да му
заплати сумата от 447,02 лева обезщетение за периода 21.09.2020г. –
05.10.2020г., през който е останал без работа вследствие на незаконното
уволнение, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба –
20.11.2020г. до окончателното й плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен
срок от деня, в който съдът е посочил че ще обяви решението си по член 315, ал.
2 ГПК, а именно – 14.04.2021г.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала.
Секретар: Н.Н.