№ 1075
гр. София, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110171231 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно
основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
"Т.С." ЕАД срещу С. Ц. П. за признаване за установено, че ответника П. дължи на ищцовото
дружество сумата 717,08 лева за главница за цена на доставка на топлинна енергия за битови
нужди за имот в ************, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 20.07.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 90,85 лева за мораторна
лихва за периода от 16.10.2020 г. до 21.06.2022 г.; сумата 52,50 лева за главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г.,
ведно със законна лихва от 20.07.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 10,44 лева за
мораторна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №38962/2022
г. по описа на СРС. Твърденията на ищеца са, че по силата на договорно правоотношение по
общи условия, приети по реда на чл. 150 от ЗЕ, доставял до процесния имот топлинна
енергия за исковия период, чиято стойност не е платена в предвидените срокове от
ответника в качеството на клиент на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ
(собственик/титуляр на вещно право на ползване). Ответникът не изпълнил и задължението
да заплаща услуга за дялово разпределение. Претендира се право на обезщетение по чл. 86
от ЗЗД, съобразно приложимите ОУ, както и съдебни разноски. Прави искане по чл. 219 от
ГПК.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер с доводи за липса облигационна
връзка между страните и изтекъл давностен срок. Оспорва като недоказано твърдението, че
е потребена топлинна енергия за претендираната стойност.
Третото лице-помагач „Б.“ ООД не взима становище. Представя писмени
доказателства.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
От Нотариален акт за собственост върху жилище и гараж, построени върху държавна
земя №***/19.02.1986 г. по н. д. №311/1986 г. Нотариус Св. М., и молба от 14.02.2002 г. на
ответника, се установява, че С. Ц. П. е изключителен собственик на процесния недвижим
имот, находящ се в ************.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „(с)обствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат
цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона
за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.“ Ето защо през исковия период като
собственик на имота ответникът се намира в облигационно правоотношение с ищцовото
дружество, тъй като качеството потребител на топлинна енергия се свързва с
принадлежността на вещно право на собственост върху имота, и отговаря за неплатени суми
за доставка на топлинна енергия. Сключването на писмен договор не е условие за
възникване на облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление
на потребителя за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на
правоотношението. Не се твърди и доказва изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ –
ответникът да е упражнил възражение срещу ОУ в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ, както и че е
сключен индивидуален договор за продажба на топлинна енергия с трето лице. Ирелевантно
е дали ответникът фактически е обитавал имота.
От заключение на съдебна техническа експертиза, неоспорено от страните и
преценено по реда на чл. 202 от ГПК, се установява, че за исковия период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г. реално потребеното количество топлинна енергия е на стойност сумата 736,05
лв., като в нея не са включени лихви или стари задължения, а за сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи на абонатната станция. Вещото лице установява, че
през целия процесен период е начислявана от ищеца само топлинна енергия отдадена от
сградна инсталация и и за лира в банята, където липсва техническа възможност за поставяне
на измервателно устройство, респ. няма за доставка на БГВ и за отопление на имот,
доколкото са занулени радиаторите. Следва да се отбележи, че топлинната енергия за
отопление на сгР. - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 от ЗЕ). Клиентите в сгР. - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сгР.та, съгласно чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, и дължат плащането й. В този смисъл са
разясненията, дадени със задължителното за националния съд решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, за това, че собствениците на апартамент в сгР.
— етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са длъжни да
участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сгР.та и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на отопление и не го
използват в своя апартамент.
От съдебна счетоводна експертиза, неоспорена от страните и преценена по реда на
чл. 202 от ГПК, се установява, че няма извършени плащания за предявените парични
вземания; вещото лице представя в табличен вид изчисления за лихва за забава, която е
определена само върху вземания по обща фактура, издадена за двата очетни периода.
Искът за установяване на съществуване на правото на парично вземане, удостоверено
в заповед за изпълнение, съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се счита предявен от датата на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което в случая е сторено
на 20.07.2022 г. На основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, считано от тази дата спират да текат
давностните срокове. Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, правото на парично периодично
2
вземане, каквото е това на топлофикационното дружество, съгласно Тълкувателно решение
№2/2013г. на ВКС, както и вземането за лихва, се погасява с изтичането на тригодишна
давност. Претендират се парични вземания за главници за периода за периода 01.05.2019-
30.04.2021 г. и погасени по давност ще са изискуеми парични вземания преди три години
назад от датата на предявяване на исковата молба (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД) – преди 20.07.2019
г. Приложими след 11.08.2016 г. са Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, които публикувани на 11.07.2016 г. във в. Монитор са влезли в сила
на 11.08.2016 г., съгласно чл. 150, ал. 2 от ЗЕ. Според чл. 114 от ЗЗД, давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Изискуемостта на паричното вземане
за цена на топлинна енергия се определя според правилата в ОУ при прогнозни сметки. Тъй
като в чл. 33, ал. 1, във вр. чл.32, ал.1 от ОУ е уговорено, че потребителят е длъжен да
заплаща продажната цена за доставена топлинна енергия ежемесечно – в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася, тези парични задължения стават изискуеми на
45-то число, следващо месеца, за който са дължими, и от този момент започва да тече
погасителната давност. Следва да се съобрази, че за периода от 13 март 2020 г. до 20 май
2020 г., вкл. /69 дни/, давностните срокове са спрени, на основание чл. 3, т. 1 и 2 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във вр. с пар. 13
от Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето, ДВ бр. 44 от 13 май 2020 г. Ето
защо в конкретния случай не се установява покрито с давностен срок вземане за главница,
поради което правото на парично вземане за цена на доставка на топлинна енергия е
възникнало в предявения размер.
Съгласно чл. 139, ал. 2 от ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия между
клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Съгласно чл. 149б,
ал. 3 ЗЕ услугата дялово разпределение се извършва от и за сметка на доставчика на
топлинна енергия или по сключен от него договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а,
вкл. в хипотезата на чл. 139б от ЗЕ (когато клиентите в сгР. - етажна собственост са избрали
лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на услугата дялово разпределение)
като сумите за дялово разпределение се заплащат от потребителите на продавача- чл. 36 от
ОУ. От приетите писмени доказателства се установява извършването на услуга дялово
разпределение, чрез съставянето на главни и индивидуални отчети, с оглед на което
претенцията за главница за неплатено възнаграждение е доказана и основателна за
предявения период и размер. Неоснователен е и следва да бъде отхвърлен иска за мораторна
лихва за неплатена услуга дялово разпределение. По арг. от чл. 36, ал. 2 от ОУ не се
установява уреден ред и начин за заплащане на услугата, което касае и въпросът с
изпадането в забава при неточно изпълнение в темпорален аспект. Освен това, не се
представя и покана до длъжника за плащане, поради което правото на парично вземане
съдът приема, че не е възникнало.
Съобразно приложимите Общи условия от 2016 г., а именно чл. 33, ал. ал. 1 и ал. 4 от
продавачът начислява лихва за забава само върху задълженията по чл. 32, ал. 3, съответно
само върху сумите по изравнителните сметки, които съгласно чл. 33, ал. 2 от общите
условия следва да бъдат заплатени в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят. Ответник не твърди и не доказва да е погасил в срок паричното вземане за главница
за цена на доставка на топлинна енергия, поради което ищецът има право на обезщетение за
забавено изпълнение за непогасената главница за цена на топлинна енергия. Предвид
основателността на иска за главница, подлежи на уважение акцесорната претенция за лихва,
съобразно изчисленията на вещо лице по ССчЕ, за предявения период и размер.
Търсеното парично задължение за главница е дължимо и изискуемо, и като законна
последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение -20.07.2023 г., до окончателното
изплащане на вземането.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
3
съдебни разноски, като предвид Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
настоящото производство подлежи на реализация и отговорността за разноски в рамките на
заповедното производство; съразмерно на уважената част от исковете за сумата общо
1185,61 лв. за платени държавни такси, възнаграждения на вещи лица, адвокат-особен
представител на ответника и на юрисконсулт, последното на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във
вр. чл. 37 от ЗПП, определено е от Съда в предвидения минимален размер по чл. 25-26 от
НЗПП.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че С. Ц. П., с ЕГН:**********, дължи на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК:*******, на основание чл. 200 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД, сумата 717,08 лева – главница за цена на доставка на топлинна енергия за битови
нужди за имот в **********, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва от 20.07.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата 90,85 лева за мораторна лихва за
периода от 16.10.2020 г. до 21.06.2022 г.; сумата 52,50 лева – главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва от 20.07.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №38962/2022 г. по
описа на СРС; като иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 10,44 лева – мораторна лихва за
периода от 31.07.2019 г. до 21.06.2022 г., начислена върху главница за цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2021 г. – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА С. Ц. П., с ЕГН:**********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК:*******, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 1185,61 лева – съдебни разноски по ч. гр. дело
№38962/2022 г. и гр. дело №71231/2022 г., и двете по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач „Б.“ ООД, с
ЕИК:*********, на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4