Решение по дело №45/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на “.91” О., С. С. и А. на управление: Г.Р., Б област, У.”Ч. Р.” №84А, рег. по ф.д. №1455/1992г. по описа на БлОС, с ЕИК811160551, П. от У. Т. Х. Д., с ЕГН*. Жалбата е насочена срещу протоклни определения, постановени на 15.12.2009 г. от състав при РС-Г.Р. по Г.д№52/2002г. по описа на съда, по което жалбоподателят е ищец, с които определения РС-Г.Р. е дал ход на делото, не е допуснал изменение на първоначално предявения иск по чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вредите причинени с извършеното от него деяние за периода от 14.06.2000г. до датата на предявяване на иска, ведно с дължимата лихва и разноски, както и определението с което РС- Г.Р. е прекратил производството по предявеният по чл.45 ЗЗД иск, като е препратил делото на БлОС по компетентност.

В частната жалба се излагат доводи относно допустимостта на направеното искане за изменеие на иска по чл. 45 ЗЗД. Сочи се още, че никъде в молбата за възобновяване на производството по Г.д№52/2002г. по описа РС- Г.Р., с която е поискано изменение на първоначално предявеният иск по чл. 45 ЗЗД не е посочен размер, тъй като за да бъде посочен същия е необходимо съдът да допусне нова съдебно-счетоводна експертиза, която да определи размера на иска. Посочва, че съобразно чл.57 ГПК /отм./ съда има право да определи приблизително цената на иска. Посочва се още, че след назначаването на експертиза и след определяне на цената на иска, съдът впоследствие след това следва да се произнесе относно подсъдността на иска. От въззивния съд се иска да отмени обжалваните определения.

Като съобрази доводите на жалбоподателя и обсъди данните по делото, въззивния съд намира следното:

РС- Г.Р. е бил сезиран с искова молба подадена от “.91” О., Г.Р., срещу "И. Г.-Н", с. Б, общ. Р., с която са предявени ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС за недвижим имот, находящ се в с. Б, общ. Р. и иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 024.00 лева, представляваща обезщетение за ползване на недвижимия имот за периода от 14.07.2000г. до датата на предяваяване на иска, ведно С. законната лихва. По така подадената искова молба е образувано Г.д.№52/2002г. по описа на РС- Г.Р., което е било спряно с протоколно определение от 10.09.2002 на основание чл.182, ал.1, б. „г” ГПК /отм./. Делото е възобновено с определение №3757/05.11.2009г. от състава на РС-Г.Р., въз основа на подадена молба от “.91” О., Г.Р.. С. същата молба ищецът- жалбоподател по настоящото производство е поискал допускане на изменеие на първоначално предявените иск по чл.108 ЗС и иск по чл. 45 ЗЗД. В насроченото на 15.12.2009г. съдебно заседание РС-Г. Р. с определение е дал ход на делото и е допуснал изменение на предявеният иск по чл.108 ЗС, след което е дал указания на ищеца, че така направеното искане за изменение на иска по чл.45 ЗЗД е нередовно, тъй като не е посочен обем на търсената защита, който обем се изразява до размера на претендираните вреди. Съдът му е указал, че следва да отстрани тази нередовност. Ищецът е посочил, че за да отстрани тази нередовност следва да се назначи експертиза, която да определи каква е наемната цена на сградата и да оцени размера на обезщетението за ползване на процесния имот. С оглед неотстранената нередовност, съдът повторно е указал на ищеца да отстрани нередовността на поисканото изменение на иска, като посочи размера на иска. След повторното дадените указания на съда, ищецът не е отстранил нередовността и не е посочил размер на поисканото изменение на иска, подари което съдът не е допуснал същото. С. следващото определение, на основание чл.80, б. „б” ГПК/отм./, РС-Г. Р. е постановил прекратяване на производството по Г.д№52/2002г. по описа на същия съд, в частта относно иска, с който се иска на основание чл. 45 ЗЗД, да се осъди ответника да заплати на ищеца вреди в размер на 25 024.00 лева, ведно С. законната лихва и разноски, като неподсъден на РС и е препратил делото на БлОС.

Съгласно чл. 213 ГПК /отм./ на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по - нататъшното развитие на делото или за които е изрично предвидено в закона. Определението на РС-Г. Р. от 15.12.2009г., с което в съдебно заседание РС-Г. Р. е дал ход на делото, не попада в нито една от визираните хипотези, тъй като не подлежи на самостоятелно обжалване. Определението за даване ход на делото е по движение на делото и като такова е от определенията, които могат да бъдат изменяни и отменяни от съда, който ги е постановил. Ето защо, в тази част жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Относно обжалваното определение, постановено в с.з. на 15.12.2009 г., с което РС-Г.Р. не е допуснал изменение на първоначално предявения иск по чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вредите причинени с извършеното от него деяние за периода от 14.06.2000г. до датата на предявяване на иска, ведно с дължимата лихва и разноски, настоящия съдебен състав счита, че същото не е от категорията на определенията по чл. 213 ГПК (отм.) за които е предвидена възможност за самостоятелно обжалване, а тяхната правилност следва да се преценява при обжалване на постановеното по делото решение. Определението на съда с което се отказва допускане на изменение на предявения иск по реда на отм. чл. 116, ал. ГПК (отм. ГПК), не прегражда развитието на делото, а и няма изрична законова възможност за неговото обжалване, поради което и в тази си част въззивната жалбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Съгласно чл. 213, т.1 ГПК /отм./ на обжалване подлежат определенията, с които се прегражда по - нататъшното развитие на делото. Към тези определения се причисляват и определенията, с които се прекратява производството по делото пред сезирания съд и се препраща по подсъдност на друг съд. Това определение подлежи на обжалване, тъй като се прекратява възможността на страната за защита пред сезирания съд, въпреки запазването висящността на производството, както и то да се развие пред друг съд.

Разгледана по същество обаче въззивната жалба, в частта с която се обжалва определението, с което РС- Г.Р. е прекратил производството по предявеният по чл.45 ЗЗД иск, като е препратил делото на БлОС по компетентност е неоснователна. Пред РС-Г.Р. е бил предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с цена на същия в размер на 25 024.00 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 80, б. „б” ГПК /отм./ на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 10 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за защита на вещни права върху недвижими имоти и движими вещи и за трудови спорове по Кодекса на труда. В случая, се установява, че предявеният иск е с цена над 10 000 лв., който не е сред визираните от разпоредбата на чл. 80, ал. 1, б. "б" ГПК изключения и следва да бъде разгледан от окръжния съд като първа инстанция. Родовата подсъдност е абсолютна предпоставка за допустимост на правото на иск, въпросът за нейната липса може да бъде повдигнат във всяко положение на делото до постановяване на съдебното решение и за спазването й съдът следи служебно. Ако съдът постанови решение при липса на родова подсъдност, решението е недопустимо и подлежи на обезсилване. Постановеното от РС- Г.Р. определение е съобразено с посочените в съобразителната му част процесуалноправни разпоредби, определящи родовата подсъдност на предявения иск, поради което съдът правилно е преценил, че производството по делото следва да бъде прекратено по предявения иск с правно основание чл.45 ЗЗД и делото да бъде изпратено за произнасяне по компетентност пред съответния окръжен съд. С определението, с което делото се преекратява в частта, относно този иск и същия се изпраща по компетенстност на съответния окръжен съд, настоящия съдебен състав счита, че не се преграждат процесуалните възможности на жалбоподателя за защита на права, поради което въззивният съд намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба, подадена от на “.91” О., С. С. и А. на управление: Г.Р., Б област, У.”Ч. Р.” №84А, рег. по ф.д. №1455/1992г. по описа на БлОС, с ЕИК811160551, П. от У. Т. Х. Д., с ЕГН*, в частта, с която е обжалвано протоклно определение по даване ход на делото, постановено в о.с.з. на 15.12.2009 г. от състав при РС-Г.Р. по Г.д№52/2002г. и ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно ч.Г.д. №76/2010г. по описа на ОС – Г.Благоевград в тази част.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕчастната жалба, подадена от на “.91” О., С. С. и А. на управление: Г.Р., Благоевградска област, У.”Ч. Р.” №84А, рег. по ф.д. №1455/1992г. по описа на БлОС, с ЕИК811160551, П. от У. Т. Х. Д., с ЕГН*, в частта, с която е обжалвано протоклно определение, постановено в о.с.з. на 15.12.2009 г. от състав при РС-Г.Р. по Г.д№52/2002г., с което не е допуснто изменение на първоначално предявения иск по чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати вредите причинени с извършеното от него деяние за периода от 14.06.2000г. до датата на предявяване на иска, ведно с дължимата лихва и разноски, и ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно ч.Г.д. №76/2010г. по описа на ОС – Г.Б в тази част.

ПОТВЪРЖДАВА протоклно определение, постановено на 15.12.2009 г. от състав при РС-Г.Р. по Г.д№52/2002г. по описа на съда, с което РС- Г.Р. е прекратил производството по предявеният по чл.45 ЗЗД иск и е препратил делото на БлОС по компетентност.

Определението може да се обжалва с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: