Решение по адм. дело №467/2025 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.83, ал.6 от Закон за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Образувано е по жалба от И. Х. Д. от [населено място], депозирана чрез адв. Д. Д. от ШАК, против решение № 1729з-333/26.09.2025г. на началник РУ Шумен. С обжалвания акт е постановен отказ за подновяване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси по заявление № 172900-9802/01.07.2025г., подадено от жалбоподателя. Оспорващият счита решението за незаконосъобразно като сочи, че след издаване на решение № 1729з-244/11.07.2025г., с което на основание чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ е отнето разрешението за носене на оръжие и е иззето притежаваното от него огнестрелно оръжие, са налице нови факти и обстоятелства, които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си, или отменят тези факти. Позовава се на определение № 2659/10.09.2025г., постановено по гр.дело № 1815/2025г. по описа на ШРС, с което съдът обезсилва Заповед за незабавна защита № 27/11.07.2025г., издадена по силата на определение №2039/11.07.2025г. по гр.дело № 1851/2025г. по описа на ШРС. По изложените в жалбата фактически и правни твърдения счита, че визираното основание по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ е отпаднало с обратна сила, поради което са налице предпоставките за постановяване на положителен акт по подаденото заявление за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси. Моли за отмяна на обжалваното решение за отказ и връщане на преписката на ответния орган за ново произнасяне по заявлението. В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с упълномощен процесуален представител адв.Д. Д. от ШАК, като заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на атакуваното решение. Представя писмени доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения за отпадане с обратна сила на заповедта за незабавна защита, поради обезсилването й от съда. Сочи, че във връзка с изпълнение на служебните си задължения ежедневно носи огнестрелно оръжие и отказът на ответния орган води до противоречив резултат, както и противоречи на закона. По изложените в жалбата и в съдебно заседание аргументи моли за отмяна на обжалвания акт. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – началник РУ Шумен, представляван в съдебно заседание от гл.юрисконсулт И. С., оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие на посоченото в него материално – правно основание. Представя съдебна практика в подкрепа на материалната законосъобразност на решението. Моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

И. Х. Д. притежава късоцевно огнестрелно оръжие Глок 17, пистолет 9Х19 SSH583 и Глок 19, пистолет 9Х19, LRG649, вписани в разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси от физически лица за самоотбрана с № 20150135431, със срок на валидност до 20.08.2025г.

Със Заявление вх. № 172900-9802/01.07.2025г. И. Х. Д. отправил искане да бъде подновен срокът на разрешение за носене, употреба и за съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет, марка Глок 17 и Глок 19. Заявлението било придружено с изискуемите документи.

В рамките на образуваното административно производство, със Заповед за незабавна защита №27/11.07.2025г. по гр.д. №20253630101851/2025г. на Районен съд – Шумен на И. Х. Д. са наложени мерки за защита по чл.18, ал.1 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), а именно: задължава И. Х. Д. да се въздържа от домашно насилие над Д. Г. М. – К., забранява да приближава Д. Г. М. – К., както и местата за социални контакти и отдих в момент, в който същата ги посещава. Забранява на И. Х. Д. да осъществява контакт с Д. Г. М. – К. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация със срок до постановяване на решение по съдебното производство.

Съдебният акт е изпратен за сведение и изпълнение на РУ Шумен.

Във връзка с постановената заповед за налагане на мерки за защита по ЗЗДН, с решение № 1729з-244/11.07.2025г. началникът на РУ – Шумен постановил отнемане на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси от физически лица с №20150135431, както и изземване с протокол по образец – късоцевно огнестрелно оръжие Глок 17, пистолет 9Х19 и Глок 19, пистолет 9Х19, и числящите се боеприпаси.

Решението на началника на РУ Шумен не е обжалвано.

С писмо №5350/28.08.2025г. Районен съд – Шумен изпратил на ответния административен орган определение № 2412/19.08.2025г., постановено по гр.д. № 1815/2025г. по описа на ШРС, с което съдебното производство е прекратено.

С определение № 2659/10.09.2025г. по гр.д. № 1815/2025г. по описа на ШРС, е обезсилена заповед за незабавна защита № 27/11.07.2025г., издадена по силата на определение № 2039/11.07.2025г., постановено по гр.д. №1851/2025г. на ШРС, обединено на основание чл.213 от ГПК за съвместно разглеждане в едно производство с гр.д. № 1815/2025г. на ШРС.

С решение № 1729з-333/26.09.2025г. началникът на РУ Шумен постановил отказ за подновяване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси по заявление № 172900-9802/01.07.2025г., подадено от И. Х. Д.. Административният орган посочил, че съгласно чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие, респективно с оглед чл.155, ал.1 от с.з. издаденото се отнема на лица спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по ЗЗДН. За целите на ЗОБВВПИ е ирелевантно правното основание, на което са наложени мерките. Прекратяването на съдебното производство поради оттегляне на молбите не заличава факта на наложена мярка, както и не води до отпадане на основанието за тяхното прилагане. Прекратяването на действието на наложените мерки е занапред и се основава на нови обстоятелства – оттегляне на молбите, които променят нуждата от тяхното по нататъшно прилагане. По изложените мотиви и на основание чл.87, ал.3, вр. чл.83, ал.5, вр. чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ началникът на РУ постановил обжалвания отказ.

Решението е връчено на неговия адресат на 29.09.2025г.

Несъгласен с постановения отказ И. Х. Д. подава настоящата жалба рег. № ДА-01-2572/06.10.2025г. пред Административен съд – Шумен с искане за неговата отмяна.

Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от страните и се подкрепя от приобщените доказателства, представляващи административната преписка по издаване на акта.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е решение № 1729з-333/26.09.2025г., с което началникът на РУ Шумен постановил отказ за подновяване на разрешение за дейности с огнестрелни оръжия и боеприпаси - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.83, ал.6 от ЗОБВВПИ. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици. Решението е връчено на оспорващия на 29.09.2025г., поради което настоящата жалба, подадена на 06.10.2025г., се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

При извършения контрол за валидност на оспореното решение съдът констатира, че същото е издадено от началник РУ Шумен. Съгласно чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ директорът на ГДНП на МВР или оправомощено от него длъжностно лице, съответно началникът на РУ на МВР, издава писмено или по електронен път разрешение за съответната дейност или мотивирано отказва издаването му в едномесечен срок от подаване на заявлението. Процесният отказ е постановен от началника на Районно управление Шумен при ОД на МВР – Шумен, който е компетентен орган съобразно цитираната по-горе разпоредба.

Актът е издаден при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила, в предвидената в чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава съществените реквизити, изискуеми от разпоредбата на чл.59, ал.2 от АПК. В решението е посочено наименованието на органа, който го е издал, адресат на акта, фактическо и правно основание за издаването му. Решението съдържа ясна разпоредителна част – отказ да се издаде разрешение за подновяване на дейностите носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси по подаденото заявление, предвид налагани мерки по ЗЗДН до изтичане на срок от три години от тяхното налагане.

Извършената от съда проверка не установи да са допуснати съществени процесуални нарушения по издаване на административния акт, които биха могли да обосноват отмяната му по чл.146, т.3 от АПК. Административният орган, след като е бил надлежно сезиран с подаденото искане, е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за спора юридически факти. Въз основа на изложеното съдът приема, че при постановяване на атакуваното решение не са допуснати нарушения на административно производствените правила, които да бъдат определени като съществени и които да мотивират неговата отмяна.

С оглед изложеното решението се преценява като удовлетворяващо изискванията за валиден индивидуален административен акт - постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при липса на съществени процесуални нарушения.

При преценка материалната законосъобразност на обжалвания акт съдът приема следното:

По делото няма спор по фактите, а именно, че с подаване на заявление за подновяване срока на разрешително за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси, е инициирано административно производство по реда на чл.87, вр. чл.83 от ЗОБВВПИ. В срока за произнасяне спрямо И. Х. Д. са наложени мерки за защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН, поради което с решение № 1729з-244/11.07.2025г. началникът на РУ Шумен е постановил отнемане от И. Х. Д. на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси и е иззел притежаваните от жалбоподателя два броя огнестрелни оръжия. С определение № 2659/10.09.2025г. по гр.д. № 1815/2025г. по описа на ШРС, заповед за незабавна защита № 27/11.07.2025г. е обезсилена, поради прекратяване на съдебното производство.

Страните по делото спорят дали наложените мерки за защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН, които впоследствие са обезсилени със съдебен акт, съставляват пречка по смисъла на чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси.

Разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл.58, ал.1 от ЗОБВВПИ са регламентирани материално правните изисквания, при липсата на някои от които органът по чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение. Изискванията са свързани с личността на заявителя (т.1 - 9 на чл.58, ал.1) и с целта, за която се иска разрешението (т.10). Съгласно чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на оръжие на лица, спрямо които през последните три години са налагани мерки за защита по реда на ЗЗДН, а според чл.155 от ЗОБВВПИ - при настъпване на някое от основанията по чл.58, ал.1, т.2-8 от ЗОБВВПИ разрешителното се отнема. Мерките за защита от домашно насилие са посочени изчерпателно в чл.5, ал.1, т.1-6 от ЗЗДН и се налагат с два вида съдебни актове: със заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН като привременна мярка (както е в случая) и със заповед за защита по чл.15 от ЗЗДН след провеждане на съдебно производство в открито съдебно заседание. Законодателят не е уточнил реда, по който да са наложени тези мерки и не е въвел изискване мерките да са в сила към момента на постановяване на акта. Това, което законът изисква е да има наложена мярка за защита по ЗЗДН и от налагането на същата до издаване на разрешението да не е изтекъл тригодишен срок, като не се отдава значение с какъв съдебен акт е станало произнасянето от съда, нито за какъв период от време е действала мярката. При наложена мярка за защита е изпълнено основанието по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, като процесуалният ред, по който е наложена, е ирелевантен. Следователно, с факта на налагане на мерки за защита по ЗЗДН, престават да бъдат налице предпоставките за издаване на разрешително, а издаденото такова се отнема.

По делото е установено, че към момента на издаване на оспореното решение, спрямо оспорващия е наложена конкретна ограничителна мярка – Заповед за незабавна защита по ЗЗДН. Въз основа на посочената заповед административният орган е разпоредил отнемане на разрешението за носене, съхранение и употреба на притежаваното от лицето огнестрелно оръжие, което решение е влязло в сила. При обективното наличие на наложена мярка по ЗЗДН административният орган действа в условията на обвързана компетентност – постановява отказ за издаване на разрешително или отнема издаденото такова. Без значение за законосъобразността на обжалваното решение за отказ за издаване на разрешение за носене, употреба и съхранение на огнестрелно оръжие е обстоятелството, че гр.д. № 1815/2025г. по описа на ШРС е било прекратено, тъй като прекратяването на съдебното производство не заличава факта на наложената мярка. Неоснователен е доводът, изложен от оспорващия, че наличието на определение на съда, с което е прекратено производството пред ШРС и е обезсилена приложената мярка за незабавна защита, води до отпадане на мярката с обратна сила, респективно не съставлява пречка за издаване на разрешително за дейности с огнестрелно оръжие, тъй като липсва изрична законова разпоредба в тази насока, както в ЗОБВВПИ, така и в АПК. Наличието на влязъл в сила административен акт, по силата на който е отнето разрешение за носене на оръжие и е иззето самото оръжие, задължава началника на РУ да следи за тригодишния срок от налагане на мярката по ЗЗДН. В този смисъл е трайната съдебна практика на ВАС, на която се позовава ответният орган, както в пледоарията по съществото на спора, така и в писмо рег. № 172900-15071/30.09.2025г. (л.28 от делото), изпратено в отговор на жалбоподателя в рамките на административното производство. В свои решения, постановени по аналогични казуси ВАС сочи, че прекратяването на приложената мярка за незабавна защита не води до отпадане на основанието за нейното налагане. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗЗДН заповедта за незабавна защита не подлежи на обжалване и има действие до издаването на заповедта за защита или до постановяване на отказа на съда да издаде заповед за защита. Следователно, още с издаването й на 11.07.2025г. заповедта за незабавна защита е съставлявала влязъл в сила съдебен акт. Тази заповед е имала правно действие до 28.08.2025г., на която дата влиза в сила на определение рег. № 212/19.08.2025г. на ШРС, с което производството по гр.д. № 1815/2025г. е прекратено. Прекратяването на съдебното производство се основава на новонастъпили обстоятелства – оттегляне на молбите, които променят нуждата от по-нататъшно прилагане на мярката. С прекратяването му ШРС е прекратил действието на заповедта за незабавна защита, но обществените отношения въз основа на нея са се породили. Тя е съществувала в определен период от време и е валидно правно основание за издаването на обжалвания отказ, тъй като прекратяването на производството не заличава факта на наложената мярка. Последващото обезсилване на издадената заповед за незабавна защита от съда не е равнозначно на обезсилването на съдебно решение и същото не заличава с обратна сила последиците на заповедта като влязъл в сила акт, а води до отпадането им занапред подобно на оттеглянето. Принципно, обезсилването на съдебно решение е форма на контрол върху законосъобразното постановяване на съдебния акт, която се осъществява от по-горната инстанция, като основание за обезсилването е недопустимост на съдебното решение или на производството пред съответната инстанция. В случая обаче, с издаването на заповедта съдът не се е произнесъл по недопустимо искане за защита по Закона за домашното насилие, а съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗЗДН с предоставянето на незабавна защита заповедта е породила последиците си на валиден и допустим акт до момента на отпадане на основанието за това и прекратяване на образуваното съдебно производство поради оттеглянето на молбата на лицето, поискало защитата. Оттеглянето на молбата се явява един последващ юридически факт, който е извън производството пред районния съд по издаване на заповедта за незабавна защита.

Въз основа на гореизложеното съдът приема, че с издаването на заповед за незабавна защита по чл.18, ал.1 от ЗЗДН е изпълнено основанието по чл.58, ал.1, т.8 от ЗОБВВПИ, като административният орган действа в условията на обвързана компетентност.

В допълнение към гореизложеното следва да се посочи, че в настоящия казус отнемането на разрешението е станало с Решение № 1729з-244/11.07.2025г. на началника на РУ Шумен. Основанието за издаване на това решение е издадена заповед за незабавна защита по реда на ЗЗДН. Решението не е обжалвано и е влязло в сила. Наличието на влязъл в сила административен акт, по силата на който е отнето разрешение за носене на оръжие задължава началника на РУ да следи за тригодишния срок от налагане на мярката по ЗЗДН, съставляваща фактическо основание за отнемане на разрешителното.

По изложените съображения съдът приема, че обжалваният акт е издаден при правилно приложение на материалния закон.

Неоснователно е възражението на оспорващия за несъответствие на решението с целта на закона. ЗОБВВПИ е нормативен акт, който регулира обществени отношения, свързани с дейности с общоопасни средства, поради което една от важните му цели е да бъде ограничен рискът за безопасността на живота и здравето на хората. Едно от средствата за постигане на тази цел е постановяването на отказ за издаване на разрешение в случаите на съществуващи в законово определения период данни за домашно насилие, констатирани с издаден по съответния законов ред акт, още повече като се има предвид, че дейността свързана с огнестрелно оръжие е източник на повишена опасност, поради което същата е поставена от държавата под специален разрешителен режим, като изрично регламентираните в специалния ЗОБВВПИ ограничения не подлежат на разширително тълкуване. Този извод не се разколебава от служебното правоотношение на жалбоподателя и свързаното с това му качество право да носи огнестрелно оръжие. Основателно е становището на ответната страна досежно предметния обхват на материалния закон. Преценката на органа е сведена до наличието / липсата на предпоставки за издаване на разрешение на употреба, носене и съхранение на огнестрелно оръжие за самоотбрана, съобразно заявената от оспорващия нужда. Правото на И. Х. Д. да носи и борави с огнестрелно оръжие при изпълнение на служебните му задължение не рефлектира върху законосъобразността на обжалвания отказ.

В обобщение на гореизложеното съдът приема, че обжалваният административен акт – решение № 1729з-333/26.09.2025г. относно отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, постановено от началник Районно управление - Шумен, е издадено от компетентен орган, при спазване на всички съществени административно производствени правила и относимите материалноправни норми, в изискуемата форма и в съответствие с целта на закона, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

С оглед изхода от спора и поради своевременното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, на основание чл.143, ал.3 от АПК жалбоподателят дължи заплащане на разноските по делото. Съдът като съобрази характера на спора, разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ намира, че в полза на държавното учреждение ОДМВР - Шумен (в чиято структура е издателят на акта), следва да се присъдят разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на И. Х. Д. от [населено място] против решение № 1729з-333/26.09.2025г. относно отказ за издаване на разрешение за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, постановено от началник Районно управление - Шумен.

ОСЪЖДА И. Х. Д. с [ЕГН] от [населено място], [улица], ет.3, ап.6 да заплати на ОДМВР – [населено място] сума в размер на 200,00 (двеста) лева разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.