Определение по дело №3178/2018 на Административен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер     2335             Година    2018, 20.11.          Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен Съд – Пловдив,  Първо отделение, ІІІ състав

 

на   20   Ноември   Година 2018

 

в  закрито заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 3178 по описа за  2018 година

 

След като се запозна с материалите по делото, вкл. материалите по администра­тивната преписка, входирани на 07.11.2018г. и Заявлението от 19.11.2018г. на жалбопо­дателката съдът констатира следното:

Делото е образувано по жалба на Д.Т.С.,***, жалба против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК /АУЗД/ № 2457-1 от 19.10.2017г. на гл.инспектор „Ревизии и контрол“ при Об­щина „Родопи“, с твърдения за мълчаливото му потвърждаване в хода на админист­ра­тивното му обжалване.

Актът е оспорен изцяло пред съда, но доколкото жалбата е подадена директно в Административен съд – Пловдив е изискана от ответника и междувременно постъпила пълната административна преписка. Искането за цялостна отмяна на АУЗД, с поддър­жане и на тезата, че е мълчаливо потвърден в хода на административното му обжалва­не се поддържа и в „заявлението“ от 19.11.2018г. от оспорващата.

След като се запозна с материалите по административната преписка съдът намира така подадената жалба за частично недопустима поради следните аргументи:

В чл.4 ал.1 ЗМДТ е предвидено, че установяването, обезпечаването и събира­нето на местни данъци се извършват от служителите на общинската администрация по реда на ДОПК; обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред; според ал.3 в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите; според ал.5 кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.152, ал.2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Съответно чл.9б от ЗМДТ изцяло препраща относно реда за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон към този по чл. 4, ал. 1 – 5, както и такова препращане е сторено и относно обжалването на свързаните с тях актове.

С процесния АУЗД са установени както задължения за лихви за забава за нес­вовременно внесен местен данък, така и задължения за такса битови отпадъци /ТБО, в конкретно посочени нейни компоненти/ и лихви за несвоевременното разчитане на това задължение, всички те за конкретно цитирани периоди.

В глава четиринадесета от ДОПК са регламентирани способите за установяване на данъци и задължителните осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по данни от декларация по чл.107 ал.3 ДОПК, и ус­тановяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл.108 ДОПК.

В чл.144 ал.1 ДОПК е предвидено, че по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този кодекс не е предвидено друго, а според ал.2, разпоредбите на тази глава (глава седемнаде­сета, озаглавена „Общи разпоредби“ от дял трети, озаглавен „Обжалване“) се прилагат в производствата по обжалване, уредени в другите дялове на този кодекс, ако не е предвидено друго.

Въз основа на цитираните законови разпоредби, които намират субсидиарно при­ложение при установяването на задължения за данък върху недвижимите имоти и таксата битови отпадъци, предвид препращащите разпореди на чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ и чл.144 ал.1 ДОПК, се налагат следните изводи: задълженията за данък върху недвижимите имоти и ТБО могат да се установяват или чрез акт за установяване на за­дължение по декларация по чл.107 ал.3 от ДОПК, или чрез ревизионен акт по чл.108 от ДОПК; и в двата случая актът подлежи на задължителен административен контрол, ка­то за случаите, при които задължението е установено с акт по чл.107 ал.3 ДОПК, ком­петентният горестоящ орган (в ДОПК наречен „решаващ орган“) е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община (според чл.4 ал.5, предл. Второ от ЗМДТ), а в случаите, при които задължението е установено с ревизионен акт, решаващ орган е кметът на общината (според чл.4 ал.5, предл. първо от ЗМДТ). На обжалване пред съда подлежи първоначалният административен акт само в частта, която е обжал­вана по административен ред, разбира се в предвидения за това преклузивен срок, и е потвърдена при това обжалване (чл. 156 ал.1, 2 и 3 ДОПК).

Издаденият по реда на чл.107 ал.3 ДОПК акт, какъвто е настоящият случай, може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на звено­то за местни приходи в общината, а при евентуално потвърждаване на акта – същият може да бъде обжалван пред съответния административен съд в 14-дневен срок от по­лучаване на решението за потвърждаването му или в срока по чл.156 ал.5 ДОПК при мълчаливо потвърждаване по смисъла на чл.156 ал.4 ДОПК.

В конкретния случай се установи, че АУЗД № 2457-1 от 19.10.2017г. на гл.инспек­тор „Ревизии и контрол“ при Община „Родопи“ е оспорен от Д.С. с жалба вх. № 94Д-62-2 от 17.07.2018г. пред горестоящия в йерархията административен орган – Началник Отдел „Финансова политика“ при Община Родопи, който от своя страна в срока по чл.155 ал.1 от ДОПК /същият е 60-дневен и се брои от изтичане на срока по чл.146 от ДОПК, при липсата на твърдения, а и на доказателства за хипотеза било то на чл.145 от ДОПК или на чл.156 от ДОПК, т.е. е следвало да изтече на 25 Септември 2018г. – срокът е до 22.09.2018г., официален празник и неприсъствен ден, поради което и изтича на първия работен ден/ е постановил Решение № 145 от 18.09.2018г.

Дали същото е връчено на оспорващата или не е от значение единствено за на­чалото на срока за оспорването на АУЗД в частта в която е потвърден в хода на адми­нистративното му обжалване по съдебен ред, а този преклузивен срок съдът приема, че е спазен.

От друга страна обаче се установи, че с Решение № 145 от 18.09.2018г. на На­чалника на Отдел „Финансова политика“ при Община „Родопи“, частично е отменен про­цесния АУЗД, а именно относно установеното задължение за лихва за забава в размер на 22,43 лева, във връзка с несвоевременното заплащане на данъка върху недвижи­мите имоти за 2011г., ТБО – в компонента на таксата за поддържане чистотата на об­ществените територии: главница и лихви за 2011г., ТБО – в компонента й сметосъ­биране и сметоизвозване, ведно с прилежащите лихви за забава, за 2015г., като е пот­върден в останалите му части, с които са вменени задължения за С..

Тук следва да се уточни, че макар и в коментираното Решение № 145 от 18.09. 2018г. на ответника да са посочени и части в които се  „отменя“ АУЗД извън посочените по-горе от съда, то такива части актът по чл.107 ал.3 от ДОПК няма – видно е че вкл. и ответникът сочи задължения в размер на 0,00 лева, по идентичен начин с процесния АУЗД не са установявани и задължения за данък недвижими имоти /главници/, нито за ТБО – в компонентите депо /по терминологията в АУЗД и Решението на ответника/: главница и лихви за 2012г., 2013г. и 2014г., макар и за такива да е посочено, че се пот­върждава АУЗД и то в размер от 0,00 лева.  

Отделно от това видно от АУЗД /а и мотивите на Решението на ответника/ по идентичен начин не са установявани и задължения за ТБО – компонента на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, за 2012г., 2013г. и 2014г., било то главница и/или лихви.

В този смисъл и жалбата до съда насочена против АУЗД в частта, в която е от­менен в хода на административното му обжалване от Началника на Отдел „Финансова Политика“ при Община „Родопи“, а именно относно установените с него задължения, както следва: 1. За лихви за забава в размер на 22,43 лева във връзка с несвоевремен­ното разчитане с бюджета на задължението за данък недвижими имоти за 2011г.; 2.  За ТБО за 2011г. относно компонента на таксата за поддържане чистотата на обществени­те територии от които главница в размер на 90,87 лева и лихви 56,54 лева и 3. За ТБО за 2015г. в частта на таксата относно компонента за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 72,70 лева главница и 15,74 лева лихви, се явява процесуално недопустима на основание чл.156 ал.3 от ДОПК, поради което и в тази й част жалбата следва да бъ­де оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част – прекратено.

Производството по делото следва да продължи по жалбата на Д. С. насочена против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК  № 2457-1 от 19.10.2017г. на гл.инспектор „Ревизии и контрол“ при Община „Родопи“, в ЧАСТТА му, потвърдена в хода на административното му обжалване с Решение № 145 от 18.09.2018г. на Началника на Отдел „Финансова Политика“ при Община „Родопи“ в относно установените на Д.С. публични задължения, както следва: 1. Лих­ви за забава за несвоевременното разчитане с бюджета на задълженията за данък недвижими имоти за 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. в размер общо на 67,75 лева; 2. За­дължението за такса за битови отпадъци за компонента поддържане чистотата на тери­ториите за обществено ползване за 2012г. в размер на 90,87 лева главница и 47,40 лева лихви; 3. Задължението за такса битови отпадъци за компонента поддържане чис­тотата на териториите за обществено ползване за 2013г. в размер на 90,87 лева глав­ница и 38,18 лева лихви; 4. За такса битови отпадъци за компонента поддържане чис­тотата на териториите за обществено ползване за 2014г. в размер на 7,27 лева главни­ца и 2,31 лева лихви; 5. За такса битови отпадъци за 2015г. в компонентите й обезв­реждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 10,90 лева главница и 2,36 лева лихва и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 7,27 лева главница и 1,58 лева лихва и 6. За такса битови отпа­дъци за 2016г. в компонентите й обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 3,64 лева главница и 0,42 лева лихва и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 10,90 лева главница и 1,25 лева лихва.

Отново за яснота на оспорващата следва да се посочи, че други по вид и размер задължения не са определяни с оспорвания от нея индивидуален административен акт, като очевидно с жалбата до съда не се оспорва дължимостта на данъка върху недви­жимите имоти за процесните години, респ. се сочи и че същият е и реално внесен и то в цитираните в акта размери.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане на жалбата в тази й част в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, като на същите съобразно така очертания предмет на правния спор, следва да бъдат дадени и указания за разпреде­ляне на доказателствената тежест в процеса.

В тази връзка на първо място се констатира, че в административната преписка липсват доказателства за начина на определяне на данъчната оценка на процесния имот.

Не са представени доказателства за това, че именно лицето постановило Реше-ние № 145 от 18.09.2018г. е заемало длъжността Началник отдел „Финансова политика“ при Община „Родопи“.

Не са представени доказателства за реалното предоставяне на услугите по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване през процесните годи­ни за процесните 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г., нито доказателства за наличието на де­по или друго съоръжение за обезвреждането на битови отпадъци за процесните 2014г. и 2015г.

В този смисъл и ответникът следва да бъде задължен да ангажира посочените по-горе доказателства, необходими за преценката на съда на законосъобразността на процесния АУЗД.

Доколкото отделно от това с жалбата се оспорва и вмененото задължение за лихви за забава във връзка с несвоевременното разчитане с бюджета на задължението за данък недвижими имоти, по делото липсват и ответникът следва да ангажира дока­зателства кой е периодът на твърдяната забава и за начина на изчисляване размерът на всяко едно от акцесорните задължения.

Ето защо и поради мотивите,изложени по – горе АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, Първо отделение, ІІІ състав :

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.Т.С.,***, в ЧАСТТА Й против Акт за установяване на задълже­ния по чл.107 ал.3 от ДОПК № 2457-1 от 19.10.2017г. на гл.инспектор „Ревизии и кон­трол“ при Община „Родопи“ в ЧАСТТА му отменена в хода на административното му обжалване с Решение № 145 от 18.09.2018г. на Началник отдел „Финансова политика“ при Община „Родопи“ относно установените на Д.Т.С. публични задължения, както следва: 1. За лихви за забава в размер на 22,43 лева във връзка с несвоевременното разчитане с бюджета на задължението за данък недвижими имоти за 2011г.; 2.  За ТБО за 2011г. относно компонента на таксата за поддържане чистотата на обществените територии от които главница в размер на 90,87 лева и лихви 56,54 ле­ва и 3. За ТБО за 2015г. в частта на таксата относно компонента за сметосъбиране и сметоизвозване в размер на 72,70 лева главница и 15,74 лева лихви, като ПРОЦЕСУ­АЛНО НЕДОПУСТИМА и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело № 3178/2018г. по описа на Админи­стративен съд – Пловдив, III състав, в тази му част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в тази му част подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на РБългария в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 15.01.2019г. от 09.00 часа, за разглеждане на жалбата на Д.Т.С. в ЧАСТТА й против Акт за установяване на задължения по чл.107 ал.3 от ДОПК  № 2457-1 от 19.10.2017г. на гл. инспектор „Ревизии и контрол“ при Община „Родопи“, в ЧАСТТА му, потвърдена в хода на административното му обжалване с Решение № 145 от 18.09.2018г. на Началника на Отдел „Финансова Политика“ при Община „Родопи“ в относно установените на Димит­рия Спасова публични задължения, както следва: 1. Лихви за забава за несвоевремен­ното разчитане с бюджета на задълженията за данък недвижими имоти за 2012г., 2013 г., 2014г. и 2015г. в размер общо на 67,75 лева; 2. Задължението за такса за битови от­падъци за компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2012г. в размер на 90,87 лева главница и 47,40 лева лихви; 3. Задължението за так­са битови отпадъци за компонента поддържане чистотата на териториите за обществе­но ползване за 2013г. в размер на 90,87 лева главница и 38,18 лева лихви; 4. За такса битови отпадъци за компонента поддържане чистотата на териториите за обществено ползване за 2014г. в размер на 7,27 лева главница и 2,31 лева лихви; 5. За такса бито­ви отпадъци за 2015г. в компонентите й обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 10,90 лева главница и 2,36 лева лихва и поддър­жане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 7,27 лева глав­ница и 1,58 лева лихва и 6. За такса битови отпадъци за 2016г. в компонентите й обез­вреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения в размер на 3,64 лева главница и 0,42 лева лихва и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 10,90 лева главница и 1,25 лева лихва, за която дата и час да се призоват страните.

УКАЗВА на ответника, че изцяло в негова доказателствена тежест е да установи компетентността на органа по приходите, издал оспорения АУЗД, вкл.и собствената си компетентност, както и спазване на административно-производствените правила /вкл. наличието на основание за служебно издаване на акта по чл.107 ал.3 от ДОПК/ и наличието на възприетите фактически основания в същия, както и правилното прило­жение на материалния закон, в която връзка му УКАЗВА че по делото: 1. Липсват дока­зателство лицето издало Решение № 145 от 18.09.2018г. да е заемало длъжността На­чалник Отдел „Финансова политика“ при Община „Роподи“ към посочената дата; 2. Лип­сват доказателства за дължимостта на вменените два компонента на такса битови от­падъци, а именно: 2.1. Доказателства за фактическото предоставяне от общината на услугата по поддържане чистотата на обществените територии за 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. и 2.2. Относно таксата за обезвреждане битовите отпадъци в депа и други съо­ръжения – доказателства за поддържането, респ. използването на такива от общината за процесните 2014г. и 2015г.; 3. Липсват доказателства за начина на определяне на данъчната оценка на имота, за всеки един от процесните периоди, относимо обстоятел­ство относно определения размер на задълженията и 4. Липсват доказателства за пе­риодите на начисляване и начина на определяне на конкретния размер на вмените за­дължения за лихви за забава за несвоевременното разчитане с бюджета на задълже­нията за данък недвижими имоти за 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. 

УКАЗВА на оспорващия, че следва да установи всички твърдения в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл. и факта, че е заплатил дължимия за имота данък недвижими имоти за 2012г., 2013г., 2014г. и 2015г. в опреде­ления в закона срок.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ страните да ангажират други доказателства,респ. да поис­кат събирането на такива, с писмена молба с препис за връчване на другата страна, съ­образно така дадените им указания в 14-дневен срок от съобщаването, като им указва че при неизпълнение и в този смисъл ставащи причина за  отлагане на делото, ще по­несат и санкцията по чл.92а от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК във вр. с чл.4 и чл.9б от ЗМДТ.

В тези му части ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ДА СЕ УВЕДОМЯТ страните за задълженията на същите, съобразно настоящото разпореждане и дадените указания от съда, с изпращане на препис от същото.

 

 

 

                                 АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/