№ 10844
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110146121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба от „*************” ЕАД срещу Д. Ж. В. и Д. В. В., с
която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че всеки от ответниците му дължи
при условията на разделна отговорност следните суми, за които е издадена Заповед № 14776
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25152/2024 г. по описа
на СРС, 113 състав:
1. от Д. Ж. В. - 1/2 част от общо начислените вземания, а именно сумата от 558,54
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*************“ III, бл. 344, вх. А, ет. 2, ап. 3, аб. № ***********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2024 г., до окончателното
плащане, сумата от 77,26 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г.
до 18.04.2024 г., а за дялово разпределение – сумата от 24,05 лева, представляваща главница
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 25.04.2024 г., до окончателното плащане, и сумата от 5,12 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г. и
2. от Д. В. В. - 1/2 част от общо начислените вземания, а именно сумата от 558,54
лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*************“ III, бл. 344, вх. А, ет. 2, ап. 3, аб. № ***********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2024 г., до окончателното
плащане, сумата от 77,26 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г.
до 18.04.2024 г., а за дялово разпределение – сумата от 24,05 лева, представляваща главница
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в съда – 25.04.2024 г., до окончателното плащане, и сумата от 5,12 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г.
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало облигационно
1
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ),
чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички абонати на топлопреносното
предприятие, без да е било необходимо изричното им приемане от страна на потребителите
на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „************* III”, бл. 344, вх. А, ет. 2,
ап. 3. Поддържа, че съгласно общите условия доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не осъществили насрещната парична престация – да
заплатят установената покупна цена, обективирана в представените по делото фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в общите условия е
уговорено, че потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно в 45-дневен срок от периода, за който се отнасят. Претендира законна
лихва и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. В. В. чрез пълномощника си адв. А. С. оспорва
предявените искове. Оспорва съществуването на облигационно правоотношение между
страните за исковия период. Оспорва реалната доставка на топлинна енергия. Твърди, че
ищецът не е изпълнил качествено задълженията си по твърдения договор. Оспорва
законосъобразността на методиката към Наредбата за топлоснабдяването със съображения за
нарушения на потребителската защита и правилата за конкуренция. Оспорва годността и
изправността на топломера в абонатната станция. Оспорва размера на технологичните
разходи и начислените стойности за БГВ. Прави възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва и акцесорните исковете за обезщетения за забава поради неоснователност на
главните искове и недоказаност на отправянето на покана. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Ж. В. чрез пълномощника си адв. Д. С. оспорва
исковете. Оспорва като невалидна издадената от съда заповед по чл. 410 ГПК с конкретни
съображения за противоречие със закона и добрите нрави, липса на компетентност,
неспазване изискването за постановяване на нарочно разпореждане за издаването и
нарушения на Общностното право. Оспорва наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните, тъй като липсвал писмен договор с ищеца с минимално
необходими реквизити за такъв в нарушение на правилата на КРБ и уредбата на договорите
в ЗЗД и ТЗ. Твърди, че не е приемал общите условия на ищеца и възразява за наличие на
неравноправни клаузи в тях. Оспорва приложението на Наредбата за топлоснабдяването,
като твърди противоречие на ЗЗП и Общностното право. Поддържа, че общото събрание на
ЕС няма правомощия да сключва сделки за потребление от името на всички собственици.
Оспорва твърдените от ищеца количества доставена ТЕ и нейната цена. Предлага начин на
изчисляване на БГВ. Оспорва начислените суми като завишени, като в тази връзка развива
съображения, че по делото не са представени доказателства за метрологични проверки на
топломера в абонатната станция, протоколите за ежемесечно отчитане, документи за пускане
на абонатната станция в експлоатация. Оспорва представените от ищеца писмени
доказателства, в т.ч., съобщенията към фактури, с конкретни съображения, че същите са
частни документи с невярно съдържание. Оспорва начисляването на лихви. Иска от съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД,
конституирано по делото с Определение № 12410/16.03.2025 г., твърди, че отчитането и
разпределянето на ТЕ за имота е извършено в съответствие с действащата нормативна
уредба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Видно от
приложеното ч. гр. д. 25152/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 113 състав, съдът е
издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Д. Ж. В. и Д. В.
В.. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците, които в законоустановения срок по
2
чл. 414, ал. 2 ГПК са депозирали възражения срещу нея. В указания от съда едномесечен
срок заявителят е предявил установителен иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
предвид което за ищеца е налице правен интерес от предявената установителна искова
претенция, а с оглед на идентитета между съдебно предявеното вземане и вземането по
заповедта за изпълнение същата е процесуално допустима.
Ответницата В. поддържа довод, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена
в нарушение на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК - хипотеза, относима към подлежащите на изследване
предпоставки в производството по издаване на заповедта за изпълнение на парично
задължение. Съдът намира, че посочените оплаквания касаят преценката на заповедния съд
за наличие на положителни процесуални предпоставки, респ. за липса на отрицателни
такива за издаване на заповедта за изпълнение, която преценка не подлежи на последващ
съдебен контрол, видно от разпоредбата на чл. 413, ал. 1 ГПК, съгласно която заповедта за
изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските, т.е., нито
настоящият съд, нито друг съд може да ревизира произнасянето на заповедния съд в случай
на уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. С оглед изложеното, не
са налице основания, които да водят до недопустимост на настоящото производство,
образувано по предявени искове за установяване на вземания на ищеца след оспорването им
в заповедното производство, по което е издадена процесната заповед за изпълнение.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за всеки от ответниците е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер. По възражението за давност в тежест
на ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяването му, са били налице основания за
спиране или прекъсване течението на давността.
При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираните вземания, както и подаването на възражения срещу
приложимата редакция на общите условия и изравнителните сметки в сроковете за това.
Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на
топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови
нужди. Разпоредбата урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота –
собственост или вещно право на ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за
купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът на
топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна
енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество. В този
смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.
153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на
договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Сключването на писмен
договор не е условие за възникване на облигационната връзка – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението наличието на изрично
писмено изявление на потребителя за приемането на публично известните ОУ.
3
В настоящото съдебно производство спорно в отношенията между ищеца и всеки от
ответниците е възникването и съществуването през исковия период на облигационно
правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по отношение на
процесния имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*************“ III, бл. 344, вх. А, ет. 2, ап. 3.
От приетия по делото Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 69, том VII,
рег. № 9312, дело № 1173/2001 г. по описа на нотариус Йонко Литовски, с рег. № 263 на НК, с
район на действие СРС, се установява, че Д. Ж. В. и Д. В. В. са дарили на сина си Владимир
Димитров В. своя собствен недвижим имот – ап. 3, находящ се в гр. София, ж.к.
„*************“, ул. „Уста Генчо“, бл. 44, вх. А, ет. 2, като същите са запазили правото си
на ползване върху имота пожизнено и безвъзмездно – Д. Ж. В. ползва северната стая, а Д. В.
В. – другата стая и дневната, като и двамата дарители ползват общо кухнята и сервизните
помещения. От Удостоверение с изх. № 68-00-678 и Удостоверение с изх. № 68-00-1286,
издадени от ГИС – София, следва, че стар адрес ж.к. „*************“, ул. „Уста Генчо“, бл.
44 се отнася за жилищна сграда с настоящ адрес гр. София, ж.к. „************* III“, бл. 344
с вх. А, вх. Б, вх. В, вх. Г, вх. Д и вх. Е. При учредено ограничено вещно право на ползване
собственикът е лишен от правомощието да ползва имота, тъй като това правомощие е
прехвърлено на ползвателя (в този смисъл Решение № 14/20.03.2015 г. по гр. д. № 5426/2014
г. на ВКС, ІІ г. о.). Ето защо в тази хипотеза цената на доставената топлинна енергия за
битови нужди се дължи от вещния ползвател, доколкото последният е носител на правото да
ползва вещта по предназначение и същият по арг. от чл. 56 и чл. 57 ЗС е длъжен да плаща
разноските, свързани с ползването на вещта, а и законът не предвижда солидарна
отговорност между собственика и ползвателя. Съдът намира, че за исковия период клиенти
на топлинна енергия и съответно задължени лица да заплащат стойността на потребената в
имота топлинна енергия са именно ответниците по делото в качеството си на вещни
ползватели на процесния имот, поради което същите са се намирали в облигационно
правоотношение с ищцовото дружество. От начина на разпределяне ползването на имота
между ответниците следва, че всеки от тях отговаря при равни квоти, за по 1/2 част от общия
размер на задълженията към топлопреносното предприятие.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал.
2 от закона). В настоящия случай несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на чл. 150, ал. 3
ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия.
Ответниците релевират възражение, че не са приемали общите условия на
топлофикационното дружество, но въпреки това и след указанията на съда с приетия за
окончателен доклад по чл. 140 ГПК, че не сочат доказателства, ответниците не ангажират
каквито и да е доказателства, от които да се установява, че са упражнили правото си на
възражения срещу приложимите общите условия в посочения 30-дневен срок от влизането
им в сила. Поради това съдът намира възраженията им в тази насока за неоснователни.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца
„*************“ ЕАД и ответниците за процесния период със съдържание съгласно
приложимите Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„*************“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016
г. на КЕВР, катоотношенията между страните за този период са се регулирали от ЗЕ и
Наредба № ЕРД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Предвид ясната разпоредба на
4
чл. 195, ал. 1 АПК, неотносима към настоящия спор, касаещ периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., е отмяната с Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. на ВАС -
II отделение, оставено в сила с Еешение № 1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. на
ВАС, 5-членен състав, II колегия, с което се отменят т. 6.1.1 от методиката, представляваща
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. и §2 и §3 от ПЗР на
Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Решението е влязло в сила на 25.02.2025 г., а
гражданският съд при определяне на приложимия закон е обвързан от разпоредбата на чл.
195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение за отмяната му.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната
енергия за отопление на сграда етажна собственост се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда етажна собственост при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти. Клиентите в сграда етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ и дължат плащането . В този смисъл са и разясненията,
дадени със задължителното за националния съд Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела
С‑708/17 и С‑725/17 на СЕС, съгласно което се допуска национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда етажна собственост, присъединена към
система за централно отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за
общите части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
Действащата през исковия период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително
потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид
резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали
фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват
реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване.
Съгласно чл. 139б ЗЕ потребителите в сграда етажна собственост са длъжни да
изберат лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, за извършване на услугата дялово
разпределение, за резултатите, от който избор да уведомят писмено топлопреносното
предприятие или доставчика на топлинна енергия. За процесния период дяловото
разпределение в процесната сграда етажна собственост се е извършвало от „Техем
Сървисис“ ЕООД, който извод следва от представените по делото писмени доказателства –
Протокол от ОС на ЕС от 10.08.2002 г., ведно със списък на етажните собственици, в който за
процесния ап. 3 с аб. № *********** фигурира подписът на ответницата Д. Ж. В., и Договор
№ 4614/01.10.2002 г., сключен между третото лице помагач и етажната собственост, в която
се намира процесният имот, както и от представените от „Техем Сървисис“ ЕООД по делото
отчетни документи и от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа
експертиза.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че Общото събрание
на ЕС, в която се намира процесният имот, не разполага с правомощия да сключва сделки за
потребление от името на всички етажни собственици. Решението на ОС на ЕС за избор на
фирма, която да извършва дяловото разпределение, е задължително за ответниците, които не
5
доказват да са го оспорили, нито установяват, че решението на етажните собственици, взето
с протокола от 10.08.2002 г., е отменено по предвидения в ЗУЕС специален ред. Установи се
безспорно, че ответницата В. е присъствала в качеството си на етажен собственик на ОС на
ЕС от 10.08.2002 г., като е дала съгласието си за сключването на договор с „Техем Сървисис“
ЕООД. Този извод следва както от списъка на етажните собственици, представляващ
неразделна част от протокола от проведеното ОС, така и от приетата по делото нотариално
заверена декларация по чл. 54, ал. 2, т. 3 от Наредбата за топлоснабдяването, от която се
установява, че подписите на всички етажни собственици във връзка с вземане на решение за
сключване на договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на индивидуално измерване
на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление
и топла вода и изготвяне на обща и индивидуални сметки са положени пред председателя
на етажната собственост. Следва да се посочи, че дори и при липса на договор с лице по чл.
139б ЗЕ това обстоятелство няма отношение към съществуването на задължението за
заплащане на топлинна енергия, доколкото ищецът е доставял топлинна енергия на адреса, а
потребителите не могат да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение. С
оглед изложеното, съдът приема за установено, че за етажната собственост е налице валидно
въведена система за дялово разпределение на доставената топлинна енергия.
На следващо място, съдът намира, че претендираните от ищеца суми действително се
основават на съставени от него частни документи – извлечение от сметка и съобщения към
фактури, които не представляват доказателство за удостоверените в тях правнорелевантни
факти, тъй като не се ползват с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради
което не са от естество да установят реално доставеното количество топлинна енергия през
релевантния период за процесния имот. В същото време обаче за установяване на факта на
предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по делото
е прието заключение на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно, обективно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по
делото писмени доказателства, включително в съответствие с представените индивидуални
сметки за дялово разпределение за имота през процесния период. През този период сградата
се е топлозахранвала от една абонатна станция. Отчитането на ТЕ се е извършвало от
„*************“ ЕАД по общ топломер, монтиран в абонатната станция. Установява се, че
от отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция
за сметка на топлопреносното дружество и разликата е разпределена между всички
потребители на сградата. Вещото лице посочва, че данните по отношение на показанията на
топломера, отчетената ТЕ, технологичните разходи и разпределената между потребителите
ТЕ съответстват на данните в съобщенията към фактурите за процесния имот. За исковия
период ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД е извършвала разпределението на ТЕ в сградата след
отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите
на абонатите в сградата етажна собственост. По данни на ФДР в процесното жилище не са
монтирани отоплителни тела, съответно не са монтирани топлоразпределители.
Констатирано е, че в имота има щранг-лира за отопление в банята, за която се изчислява
служебна топлинна енергия, отдадена от щранга съгласно Наредбата за топлоснабдяването.
В имота се използва топла вода и има два водомера, по които се отчита разходът. Имотът е с
отопляем обем от 196 м3 съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда.
На базата на този отопляем обем е разпределяна топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, съобразно Наредбата за топлоснабдяването. Изчисленото количество топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционално на отопляемия
обем на имотите по проект в сградата. ФДР е извършвала отчитане на индивидуалните уреди
в имотите на потребителите и е изготвяла изравнителни сметки след всеки отоплителен
сезон, като всяка от изравнителните сметки съдържа топлинна енергия за отопление,
включваща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия за
отопление на имота, отдадена от отоплителните тела, и топлинна енергия за загряване на
топла вода. Начислявана е сума за топлинна енергия за БГВ. Топлинна енергия за общи
6
части не е начислявана. Отчетите, извършвани от ФДР, са коректно отразени в
изравнителните сметки. По време на отчитането са попълнени документи за главен отчет,
подписани от потребител на топлинна енергия в процесния имот. Установява се, че
отчитането на топлинната енергия и нейното разпределение в сградата в режим на ЕС за
исковия период е извършвано в съответствие с действаща нормативна уредба, в т.ч. със
Закона за енергетиката и с Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че са
му представени свидетелства от периодични метрологични проверки на топломера в
абонатната станция, които са извършвани на всеки две години, като не са констатирани
отклонения извън допустимите стойности.
Съдът кредитира изцяло заключението по СТЕ. Вещото лице е посочило, че при
изготвянето на заключението се е запознало с всички необходими документи, както и с
изравнителни сметки и отчетни документи. Експертизата не противоречи на останалите
доказателства по делото. Спазен е принципът, залегнал в т. 2 на чл. 13 от Директива
2006/32/ЕО за изготвяне на сметките въз основа на реално енергийно потребление. Този
извод се обосновава с факта, че от абонатната станция на сградата до индивидуалните имоти
на потребителите преминават топлопроводи, от които се отдава топлинна енергия, за която
също се дължи заплащане. Това разрешение е дадено и в Тълкувателно решение № 2 от
25.05.2017 г. на ВКС, ОСГК, по т. д. № 2/2016 г., съобразно което: „...В действащата си
редакция ЗЕ запазва принципа за присъединяване към топлопреносната мрежа на етажни
собствености само по искане на етажните собственици, притежаващи квалифицирано
мнозинство от 2/3 (чл. 133, ал. 2 ЗЕ), като изисква същото мнозинство и за преустановяване
на топлоснабдяването на сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). И при тази уредба противоречие между
този закон и Закона за защита на потребителите няма, защото и двата нормативни акта
изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна,
за да възникне за него задължение за плащането . Различен е само субектът, който прави
искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна
собственост, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които
възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху
отделни обекти в такива сгради. В решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к.
д. № 15/2009 г. е посочено, че топлоснабдяването на сградите в режим на етажна
собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
етажна собственост. Общите части не могат да бъдат отделени от сградата по начин да
задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на вещни права. Потребител на
услугата е цялата етажна собственост, затова титулярят на права върху отделни обекти не
може да откаже заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните
уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване по реда на чл. 153, ал. 2
ЗЕ съставлява „искане“ на услугата по смисъла на чл. 62, ал. 1 ЗЗП, поради което между
двата закона не съществува противоречие и не може да става въпрос за приложението на § 1
ДР ЗЗП.“
Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците, че не е
извършена доставка на топлинна енергия, че ако е извършена такава, отчитането е
некоректно, както и че измервателните уреди не са сертифицирани.
Предвид изложеното и при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени от
ФДР „Техем Сървисис“ ЕООД за процесния период, вещото лице по СТЕ е стигнало до
извод, че стойността на реално доставената и потребена топлинна енергия за процесния
период е 1 108,67 лева.
В действащите към съответните периоди наредби за топлоснабдяването е предвидено,
че рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на
уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в
изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август. След
изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на
7
изравнителната сметка. По делото не се твърди и не са ангажират доказателства за
подаването на възражения срещу отчетите на ФДР в установения за това срок. Ето защо
съдът приема, че ищецът е доставял топлинна енергия на адреса на стойността по
изравнителните сметки, както и че на потребителя е предоставяна услуга дялово
разпределение.
Съгласно заключението на приетата по делото ССчЕ за процесния период не са
налице плащания от ответниците в настоящото производство. Вещото лице разяснява, че
сумите са начислени коректно, като след края на всеки отчетен период е извършено
изравняване на прогнозните стойности. В тази връзка следва да се отбележи, че
доказателствената стойност на приобщеното по делото извлечение от сметка съдът
преценява и съобразява в съвкупност с останалите приети по делото доказателства за
изясняването на спора от фактическа страна. В случая съдът намира, че ССчЕ е компетентно
изготвена в съответствие с приобщените по делото съобщения към фактури и извлечението
от сметка.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответниците по отношение на
допуснатите и приети по делото експертизи, доколкото същите са изготвени от компетентни
вещи лица в съответната област във връзка с направени оспорвания с отговорите на исковата
молба и същите дават изчерпателни отговори на въпроси от науката, за които са необходими
специални знания.
Следва да се разгледа и наведеното от ответника В. в отговора на исковата молба
възражение за изтекла погасителна давност. В настоящото производството съдът намира,
че ответниците са обикновени другари. При обикновеното другарство делата на другарите
не са идентични, поради което могат да бъдат решени различно съобразно различното
материалноправно положение на другарите. Процесуалните действия и бездействия на един
от другарите нито ползват, нито вредят на останалите. Всеки другар води сам своя процес в
рамките на общото производство. В случая различното материалноправно положение на
ответниците следва от различното им процесуално поведение, предвид релевираното
своевременно от ответника В. възражение за изтекла погасителна давност, като в
законоустановения срок по чл. 133 ГПК възражение за изтекла погасителна давност не е
релевирано от ответницата В.. Съгласно разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се
прилага служебно. Ето защо, съдът следва да разгледа възражението за изтекла погасителна
давност и евентуално да приложи последиците на давността само по отношение на
задълженията на ответника В..
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен
срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. В настоящия случай срокът е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
на 25.04.2024 г., от която дата установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1
ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД. С Решение по Протокол 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите
на „*************“ ЕАД са приети нови общи условия, които са одобрени с Решение ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като същите са публикувани през
м.07.2016 г. и следователно са влезли в сила м.08.2016 г. (с изтичането на тридесетдневен
срок след публикуването им – арг. от чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Съгласно общите условия, одобрени
с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки
топлофикационното дружество издава за отчетния период кредитни известия за стойността
8
на фактурите, определени по прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал.
3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
В настоящия случай процесният период е с начален момент от 01.05.2021 г., като
вземането за стойността на доставената топлинна енергия за м.05.2021 г. е станало
изискуемо на 15.07.2021 г. /след изтичането на посочения 45-дневен срок/. Съгласно
разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. С оглед датата на подаване на заявлението – 25.04.2024 г., следва, че
изискуемостта на вземането за м.05.2021 г. е настъпила на 15.07.2024 г., а с това и след
подаването на заявлението в съда на 25.04.2024 г. Ето защо съдът намира, че липсват
вземания, които да са станали изискуеми преди 25.04.2024 г., поради което възражението на
ответника В. за настъпила погасителна давност за вземането за топлинна енергия се явява
неоснователно.
Вещото лице по ССчЕ е посочило, че за исковия период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023
г. дължимата цена за доставена топлинна енергия е на обща стойност от 1 117,07 лева. Съдът
обаче кредитира заключението на вещото лице по СТЕ, че стойността на реално доставената
и потребена топлинна енергия за процесния период е 1 108,67 лева, защото се установи, че
тази сума е изчислена при съобразяване на изравнителните сметки, изготвени от ФДР
„Техем Сървисис“ ЕООД за процесния период, а не на база прогнозни данни. Установи се по
делото, че всеки от ответниците отговаря за ½ част от общото задължение при равни квоти,
или всеки от тях дължи на ищцовото дружество сумата от по 554,34 лева.
С оглед гореизложеното, претенцията на ищеца за топлинна енергия се явява
частично основателна за сумата от по 554,34 лева, дължима за исковия период от всеки от
ответниците, а за разликата до пълния предявен размер от по 558,54 лева следва да бъде
отхвърлена като неоснователна. Върху уважената главница се дължи и законна лихва от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2024 г., до окончателното плащане.
По претенцията за услугата за дялово разпределение:
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Съгласно чл.
36, ал. 1 и 2 от Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди
клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от тях
търговец, като стойността се формира от: 1/ цена за обслужване на партидата на клиента,
включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2/ цена за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на клиента и 3/ за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена по
ценоразпис, определен от продавача. Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ
и на чл. 61, ал. 1 Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването – стойността на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за
дялово разпределение.
Размерът на дължимата такса дялово разпределение се установява от представените
от ищеца писмени доказателства и от заключението на ССчЕ, което съдът кредитира изцяло,
а именно – сумата в общ размер от 48,12 лева за исковия период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г.
По изложените по-горе съображения, следва да бъде разгледано възражението за
изтекла погасителна давност само по отношение на задълженията на ответника В..
Давността за задълженията за такса дялово разпределение започва да тече от датата на
възникването им /арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД/. Давността за вземането за м.05.2021 г. е започнала
да тече на 01.06.2021 г., когато същото е станало изискуемо, респ. давността за това вземане
9
е изтекла на 01.06.2024 г., а с това и след подаване на заявлението в съда на 25.04.2024 г.
При това положение възражението за изтекла погасителна давност на вземанията за такса
дялово разпределение, дължими от ответника В., се явява неоснователно.
Установи се по делото, че всеки от ответниците отговаря за ½ част от общото
задължение при равни квоти, или всеки от тях дължи на ищцовото дружество сумата от по
24,05 лева, представляваща цената на извършената услуга за дялово разпределение. Ето
защо исковете за дължимата от двамата ответници цена за услугата дялово разпределение се
явяват изцяло основателни и следва да бъдат уважени. Върху уважената главница се дължи
и законна лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2024 г., до
окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за законна лихва за забава предпоставя наличие на
главен дълг и забава в погасяването му. Съгласно Общите условия, одобрени с Решение №
0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 от ОУ), като след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлофикационното дружество
издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по
прогнозна консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3 от ОУ). Съгласно чл. 33, ал.
2 ОУ клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се отнасят/ клиентът
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл. 33, ал. 4 от ОУ. От
цитираните разпоредби се налага изводът, че „*************“ ЕАД начислява обезщетение
за забава за задълженията по общата фактура. Задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Следователно, изпадането в забава
не е обусловено от изпращането на покана до длъжника, нито от публикуване на общите
фактури на интернет страницата на ищцовото дружество.
Размерът на дължимите суми, посочен в заключението по ССчЕ не съвпада изцяло с
изчисленията на вещото лице по СТЕ, които съдът е кредитирал за определяне на дължимата
незаплатена топлинна енергия. Оттук и дължимата мораторна лихва върху уважената за
исковия период главница в размер на 1 108,67 лева, представляваща стойността на реално
доставената и потребена в процесния имот топлинна енергия, съдът определи по реда на чл.
162 ГПК с помощта на интернет калкулатор и приема, че за исковия период от 15.09.2022 г.
до 18.04.2024 г. възлиза за сумата от 217,55 лева, или всеки от ответниците дължи по 108,77
лева. Като взе предвид принципа на диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът
намира предявените искове за мораторна лихва върху главницата за потребена топлинна
енергия за сумата от по 77,26 лева, дължима на ищеца от всеки от ответниците, за изцяло
основателни.
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението в съда /въпреки изрично дадените на ищеца указания в този
смисъл с доклада по делото/, поради което насочената срещу ответниците акцесорна
претенция в размер на по 5,12 лева за всеки ответник за периода от 16.07.2021 г. до
18.04.2024 г. се явява изцяло неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни в производството.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
10
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
Ищецът има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с
уважената част от исковете. Същият е сторил и доказал разноски в общ размер от 76,60 лева
за заповедното производство, от които 26,60 лева за държавна такса и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в общ размер от 826,60 лева за исковото
производство, от които 26,60 лева за държавна такса, 350 лева депозит за СТЕ, 350 лева
депозит за ССчЕ и определено от съда в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение. От така направените разноски на ищеца по съразмерност ще се присъдят
75,53 лева за заповедното производство и 815,01 лева за исковото производство.
Ответниците са претендирали адвокатско възнаграждение единствено в исковото
производство за безплатно оказана адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3
ЗА съгласно представените по делото договори за правна помощ от 11.06.2024 г. /лист 26 и
лист 34/. Съдът определя съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /в приложимата редакция към
момента на сключване на договорите за правна помощ – ДВ, бр. 88 от 4.11.2022 г./
адвокатско възнаграждение в размер на по 432,99 лв., или съразмерно с уважената част от
исковете ищецът дължи на осъществилия процесуално представителство адв. А. С. сумата
от 6,07 лева, а на осъществилия процесуално представителство адв. Д. С. – сумата от 6,07
лева. По възражението на ищцовото дружество за липса на материалните предпоставки за
уважаване на искането на ответниците по чл. 38, ал. 2 ЗА, съдът намира за необходимо да
отбележи, че съобразно константната съдебна практика посоченото в договора за правна
помощ обвързва съда, като в тежест на насрещната страна е при оспорване наличието на
съответното основание за оказване на безплатна правна помощ, да представи доказателства.
В случая посочените основания за предоставяне на безплатна адвокатска помощ е оспорено
от ищеца, но не са представени доказателства, които да го опровергават.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„*************“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес на управление гр. София, ул. **********“
№ 23Б, срещу Д. Ж. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „*******“ № 1,
офис № 3, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ищеца, че ответницата му дължи следните суми, за които е издадена Заповед
№ 14776 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25152/2024 г.
по описа на СРС, 113 състав: сумата от 554,34 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*************“ III, бл. 344, вх. А, ет. 2,
ап. 3, аб. № ***********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 25.04.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 77,26 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 18.04.2024 г., а за дялово разпределение –
сумата от 24,05 лева, представляваща главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2024 г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над 554,34 лева до пълния предявен размер от 558,54
лева, и изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5,12 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г.
11
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК от
„*************“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес на управление гр. София, ул. **********“
№ 23Б, срещу Д. В. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „Сливница“ №
8Б, офис № 2, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по
отношение на ищеца, че ответникът му дължи следните суми, за които е издадена Заповед №
14776 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25152/2024 г. по
описа на СРС, 113 състав: сумата от 554,34 лева, представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*************“ III, бл. 344, вх. А, ет. 2,
ап. 3, аб. № ***********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в
съда – 25.04.2024 г., до окончателното плащане, сумата от 77,26 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 18.04.2024 г., а за дялово разпределение –
сумата от 24,05 лева, представляваща главница за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 25.04.2024 г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за разликата над 554,34 лева до пълния предявен размер от 558,54
лева, и изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 5,12 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 18.04.2024 г.
ОСЪЖДА Д. Ж. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „*******“ №
1, офис № 3, да заплати на „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес на управление
гр. София, ул. **********“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 37,76 лева -
разноски за заповедното производство, и сумата от 407,50 лева – разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА Д. В. В., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Пловдив, ул. „Сливница“
№ 8Б, офис № 2, да заплати на „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес на
управление гр. София, ул. **********“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
37,76 лева - разноски за заповедното производство, и сумата от 407,50 лева – разноски за
исковото производство.
ОСЪЖДА „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес на управление гр.
София, ул. **********“ № 23Б, да заплати на адв. Д. Ц. С., от ВрАК, със служебен адрес гр.
София, ул. „*******“ № 1, офис № 3, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗА сумата от 6,07
лева – адвокатско възнаграждение за исковото производство.
ОСЪЖДА „*************“ ЕАД, ЕИК ***********, с адрес на управление гр.
София, ул. **********“ № 23Б, да заплати на адв. А. В. С., със служебен адрес гр. Пловдив,
ул. „Сливница“ № 8Б, офис № 2, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 6,07 лева –
адвокатско възнаграждение за исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК
********* като трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12