№ 157
гр. гр. Димитровград, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пепа Д. Жекова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Пепа Д. Жекова Гражданско дело №
20245610101616 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 9, ал.1 ЗПК във връзка с чл. 99,
ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
във връзка с чл. 99, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЬБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД твърди, че
се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
820/2024 г по описа на Районен съд -Димитровград, като в изпълнение на
указанията на заповедния съд предявявал настоящите искове за установяване
на вземанията му по издадената заповед за изпълнение.
Твърди следните обстоятелства, от които произтичат вземанията му:
На 12.06.2023 г. било подписано Приложение 1 към Договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/, от 01.02.2022 г., сключен между "Ай
Тръст" ЕООД и ,,Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на който
вземането на "Ай Тръст" ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на
поръчителство от 18.04.2022 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви.
Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КРС-АТ/2555186/14.06.2023 г.,
1
било изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.
С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни относно
свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
(Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение № 1 се
предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват
в настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар. 1,
6. „г" и е от ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на
личните данни на физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за
защита, които да гарантират, че данните на субектите няма да бъдат засегнати
по неблагоприятен начин. Ето защо в извлечението на приложение № 1 били
включени само и единствено личните данни на участващите в настоящия
правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица били
заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се
обработват личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В
приложение № 1 и договора за цесия била заличена и търговската
информация, която също счита за ирелевантна за процесния случай.
На 18.04.2022 г. между "Кредисимо" ЕАД /кредитодател/ и М. Я. К.
/кредитополучател/ бил сключен договор за потребителски кредит с №
2555186, съгласно който кредитодателят се е задължил да предостави на
кредитополучателя потребителски кредит, който кредитополучателят се
задължава при условията и сроковете на договора да усвои и върне, като
заплати на кредитодателя уговорената лихва за ползване на кредита.
Между "Ай Тръст" ЕООД и М. Я. К. бил сключен договор за
предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно
правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата
между „Ай Тръст" ЕООД и ,,Кредисимо ЕАД бил сключен договор за
поръчителство, по силата на който поръчителя се е съгласил да отговаря
солидарно с кредитополучателя по договор за потребителски кредит №
2555186. Поради неизпълнение на задължението си по договора за
потребителски кредит от страна на кредитополучателя, същото е било
изпълнено от солидарно отговорния длъжник - ,,Ай Тръст" ЕООД.
2
Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на
своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
възниквал правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред.
Искането е да се признае за установено по отношение на ответника, че
същият дължи на ищеца 3000 лв. (три хиляди лева) - представляваща платена
главница на „Кредисимо" ЕАД, във връзка с договор за потребителски кредит
№ 2555186, сумата от 233,79 лв. (двеста тридесет и три лева и седемдесет и
девет стотинки) - възнаградителна лихва за периода 31.05.2022 г. до
31.12.2022 г., във връзка с договор за потребителски кредит № 2555186,
сумата от 764,74 лв. (седемстотин шестдесет и четири лева и 74 стотинки) -
обезщетение за забава, начислено за периода 01.06.2022 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020 г. —14.07.2020 г. не е
начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на
чл. 6 ЗМДВИПОРНС и законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист до окончателното погасяване на дълга.
Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното
производство. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът не е подал
писмен отговор.
В становище ответникът оспорва претенцията по основание и размер.
Счета, че са налице нарушения при сключване на договора за кредит,
респективно договорът за поръчителство върху кредита. Договорът за
потребителски кредит е сключен в нарушение на закона — допуснато е
сключване на неравноправни клаузи, които водят до нищожност на договора.
А оттам и до нищожност на договора, с който ищецът претендира, че е е
погасил чуждо задължение.
Тъй като двата договора повтарят съдържанието си по отношение на
неравноправните клаузи, които водят до оскъпяване на кредита и до липса на
яснота как е формирано крайното задължение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
3
Видно от приложеното ч. гр. д. № 820/2024 г.по описа на Районен съд -
Димитровград, съдът е издал в полза на ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЬБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД срещу М. Я. К. заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 3 000,00 (три хиляди) лева,
представляваща платена от поръчителя главница по договор за заем, сума в
размер на 233,79 (двеста тридесет и три лева и седемдесет и девет стотинки)
лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 31.05.2022 г. до
31.12.2022 г., сума в размер на 764,74 (седемстотин шестдесет и четири лева и
седемдесет и четири стотинки) лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.06.2022 г. до 27.05.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението - 27.05.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането, сума в размер на 79,97 (седемдесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки) лева, представляваща заплатена от
заявителя държавна такса, както и сума в размер на 100,00 (сто) лева за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Дължникът възразил в срок срещу издадената заповед, поради което и в
изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил
настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.
Видно от представения договор за потребителски кредит №
2555186/18.04.2022 г. между "Кредисимо" ЕАД като заемодател и М. Я. К.,
като заемател, заемодателят е предоставил, а заемателят се е задължил да
върне сумата от 3 000 лева, при годишен процент на разходите 21,94 %,
годишен лихвен процент 20,00%, като общ размер на задължението
включващо главница и договорна лихва е посочена сумата от 3 233,79 лева.
Заемателят се е задължил да върне заема на 8 месечни погасителни вноски,
всяка от които в различен размер, посочен в погасителн план.
В договора (чл. 4, ал.1) е уговорено още, че кредитополучателят следва,
в зависимост от посочекия в заявлението вид на обезпечението: да
предостави на "Кредисимо" ЕАД банкова гаранция съгласно Общите условия
в срок до 10 (десет) дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
предоставяне 3 на поръчителство с одобрено от "Кредисимо" ЕАД
юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 часа от подаване на заявлението.
Срокът за одобрение на Заявлението на кредитополучателя в хипотезата на
предходното изречение е 24 часа от предоставянето на обезпечението, като
4
към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат
съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. Съгласно
чл. 4, ал.2 от договора – в случай, че посочения в ал. 1, изр. 1 срок
Кредитополучателят не предостави съответното обезпечение на кредита, ще
се счита, че заявлението не е одобрено от Кредисимо, съответно този Договор
не поражда действие между Кредисимо и кредитополучателя.
По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от
18.04.2022 г., сключен между „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител и ищеца като
потребител, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД гр. София се е задължил да
сключи договор за поръчителство с ответника „Кредисимо“ ЕАД, гр. София,
по силата на който да отговаря пред Кредисимо солидарно с потребителя за
изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за
потребителски кредит. Съгласно чл. 1, ал. 2 от този договор – за поемане на
задълженията по този договор, потребителят дължи възнаграждение на
поръчителя. Според чл. 8, ал. 1 от договора за представяне на поръчителство –
потребителят дължи на поръчителя възнаграждение за обезпечаването на
изпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски
кредит в размер и при условия, съгласно приложение № 1. Видно от същото
приложение № 1 към договора за предоставяне на поръчителство –
възнаграждението на поръчителя е в общ размер на 2001,01 лева, дължимо за
целия период на действие на договора за кредит. Според раздел II, т.1 от
приложението. възнаграждението на поръчителя е платимо на месечни
вноски, падежните дати на които съвпадат с тези на вноските по договор за
потребителски кредит № 2555186/18.04.2022 г.
По делото са представени Общите условия на „Кредисимо“ ЕАД, в
раздел III, т. 12, от които е възпроизведена клаузата на чл. 4, ал.1 от Договора
за потребителски кредит.
Представен е също по делото рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 01.02.2022 г., сключен между "Ай Тръст" ЕООД и
,,Агенция за събиране на вземания" ЕАД, по силата на който вземането на "Ай
Тръст" ЕООД, произтичащо от договор за предоставяне на поръчителство от
18.04.2022 г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, като видно от Приложение 1 към него,
5
вземането на "Ай Тръст" ЕООД, произтичащо от договор за паричен заем №
2555186 от 18.04.2022 г. със заемател - ответника, е било прехвърлено на
ищеца. Уведомлението за извършената цесия е редовно връчено на ответника,
като приложение на исковата молба в хода на процеса.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответникът дължи по договора за кредит
следните суми: 3 000 лева – главница, 233,79 лв - договорна лихва, 723,43 лв -
съдебни разходи, 2151,01 лв. - такси, в т.ч. сума по дог. за поръчителство и
лихва за забава, 378,80 лв. – лихва за забава до 12.06.2023 г., 794,50 лв- лихва
за забава/законна лихва 12.06.2023 - 01.05.2025 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
„Кредисимо“ ЕАД „представлява финансова институции по смисъла на
чл. 3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не
са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства (както е в конкретния случая). Това определя дружеството като
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Основанията за недействителност на договора за потребителски кредит
са изброени в чл. 22 ЗПК. За да бъде валидно сключен договорът за
потребителски кредит е необходимо същият да отговаря на предвидените
изисквания в разпоредбите на чл. 10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т. 20 и ал.2
ЗПК.
В становище от ответника е направено главно възражение за
недействителност на процесния договор за паричен заем без да са посочени
конкретни, порадикоето съдът следва да разгледа целия договор за кредит.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Видът на разходите, от които се формира ГПР са посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК,
а именно: настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
6
общия размер на предоставения кредит.
Действително е налице противоречива съдебна практика относно
въпроса – дали за да е изпълнена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК следва
да е посочен годишния процент на разходите по кредита като цифрово
изражение и общата сума, дължима от потребителя, както е в случая или
следва да бъдат посочени всеки един отделен разход по чл. 19, ал.1 ЗПК и § 1,
т.1 от ДР към ЗПК, който се включва. Настоящият съдебен състав счита, че от
тълкуването на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК не следва извода, че
всеки един разход следва да бъде посочен, който се включва в ГПР. Вече
когато в хода на производството се установи, че неправилно е посочен този
процент и че в него не са били включени разходи, които е следвало да бъдат
включени, тогава в зависимост от конкретиката на случая следва да се
преценява дали е налице недействителност на договора - чл. 22 ЗПК или на
клаузата, с която е уговорен ГПР – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
За да бъде извършена преценка дали в конкретния случай
възнаграждението за поръчител, следва да бъде включено в годишния процент
на разходите по процесния договор за кредит, следва първо да се анализира
функцията и характера му. Съдът намира, че възнаграждението за поръчител,
няма самостоятелен характер, тоест то може да бъде предоставено само във
връзка с договора за паричен заем и се калкулира в месечните погасителни
вноски. От изложеното може да се направи извод, че възнаграждението за
поръчител (такса гарант) спада в изброените в чл. 19, ал.1 ЗПК разходи и като
такова следва да бъде включено при определянето на годишния процент на
разходите за съответния потребителски кредит. В случая договорът за
предоставяне на поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи,
при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции. Освен това, договорът води до значително оскъпяване
на ползвания заем като утежнява финансовото състояние на длъжника. На
следващо място, обвързването на възможността за отпускане на кредит с
възмезден договор за поръчителство с избрано и посочено от кредитора лице,
на практика прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за
7
изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което на
кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК. По този
начин всъщност се заобикаля и трайно установената съдебна практика да се
обявяват за нищожни клаузите от договорите, с които се предвижда
задължение за потребителя в 3 – дневен срок да представи обезпечение, като
се начислява неустойка в случай на неизпълнение на това задължение. По този
начин се заобикаля и законово определения максимален размер на ГПР
съгласно чл.19, ал.4 ЗПК и последиците от това нарушение съгласно ал.5 от
същата разпоредба. Следва да се отбележи още, че страни по договора за
поръчителство са кредитора и поръчителя – чл. 138 и сл. ЗЗД и по правило
този договор е безвъзмезден (без да има забрана за възмездност), но в случая
се касае за възмезден договор, сключен между гаранта (поръчителя) и
длъжника, за който се твърди, че е договор за поръчителство, без да има
характеристиките на такъв.
Следователно, макар формално процесният договор за паричен заем да
покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри на
ГПР не кореспондират на изискуемото съдържание по т.10 - годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, т.е.
настоящият съд приема, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която
възпроизвежда текста на чл. 10(2) на Директива 2008/48 /ЕО е нарушена
поради некоректното посочване на ГПР, в който не е включена таксата
(възнаграждението) за гарант (поръчител), а е следвало да бъде сторено това.
Целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договора – чл. 26, ал.1, предл. ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал.1, т.
10 ЗПК.
Споради горното съдът намира, че договорът за потребителски кредит е
недействителен на основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 22
8
ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
По отношение на процесният договор за предоставяне на
поръчителство, то същият няма характеристики на договор за поръчителство
по смисъла на чл. 138 ЗЗД - последният се сключва между кредитора и
поръчителя. Представеният договор има правните характеристики на
възмезден договор за мандат, тъй като едната страна поема задължение да
извърши едно правно действие – да сключи договор за поръчителство, а
другата да й заплати възнаграждение за това. И предвид обвързаността му с
договора за кредит, на практика ищцата се явява потребител съгласно § 13 т. 1
от ДР на ЗЗП, съответно и разпоредбите на ЗЗП следва да се приложат по
отношение на този мандатен договор. Съгласно клаузите на чл.1, ал.2, чл. 4,
ал.1, чл.6, ал.1 и чл. 8, ал.1 от договора за предоставяне на поръчителство,
потребителят дължи на поръчителя възнаграждение по договора, което
съгласно Приложение 1 от договора е определено на сумата в размер на
2739,55 лева, платимо на месечни вноски, падежните дати на които съвпадат с
тези на вноските по Договор за потребителски кредит №2713426/25.01.2023
г.
В случая този договор за предоставяне на поръчителство се явява лишен
от основание предвид прогласената нищожност на клаузата от договора за
кредит, предвиждаща сключването му. Доколкото в случая обаче ищцата
претендира нищожност само на клаузите от договора за предоставяне на
поръчителство, предвиждащи допълнително оскъпяване – заплащане на
възнаграждение за поръчителя, то съдът дължи произнасяне само по този
въпрос.
Така сключеният договор за предоставяне на поръчителство има за цел
да обезщети вредите от фактическа неплатежоспособност на длъжника, които
кредиторът би могъл да претърпи при неплатежоспособност и липса на
обезпечение, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам
платежоспособността на потребителя и да предложи добросъвестно цена за
ползване на заетите средства, съответна на получените гаранции. Освен това,
договорът води до значително оскъпяване на ползвания заем, като утежнява
финансовото състояние на длъжника. Обвързването на възможността за
отпускане на кредит с възмезден договор за предоставяне на поръчителство
9
със свързано с кредитора лице (от служебно направена справка в търговския
регистър се установява, че кредиторът-заемодател „Кредисимо“ ЕАД е
едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител „Ай Тръст“
ЕООД), на практика прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест
за изпълнение на задълженията за предварителна оценка на
платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което на кредитора
не се дължат такси по силата на чл. 10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Настоящият съдебен състав намира, че констатираното заобикаляне на
разпоредбата на чл. 10а ЗПК, както и факта, че възнаграждението на
ответника „Ай Тръст“ ЕООД по същество представлява скрит разход по
договора за потребителски кредит и по този начин се заобикаля разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК (защото от съдържанието на договора за предоставяне на
поръчителство се установява, че кредитодателят е овластен да получи
възнаграждението на поръчителя по последния договор и датите на вноските
по договора за предоставяне на поръчителство съвпадат с тези на договора за
потребителски кредит), стои в противовес със защитения от закона интерес на
потребителя да участва в условията на равнопоставеност в гражданския
оборот при встъпване в облигационно отношение. Ищецът е бил поставен в
положение, в което е бил принуден от икономически по-силна страна да
сключи договор с ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
Стига се до нарушаване интереса на потребителя да участва в
условията на равнопоставеност в гражданския оборот при встъпване в
облигационно отношение. Следователно договорът за предоставяне на
поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави.
Предвидгорното, съдът намира, че договорът за предосатвяне на
поръчителство е нищожен на основание чл. 26, ал.1, предл. трето ЗЗД.
Поради мотивите изложени по – горе за недейстителлност на договорът
за потребителски кредит на основание чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД, във вр.
чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и във връзка и задължителното
тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква ж и чл. 23 от Директива 2008/48 -
когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на
разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива
разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да
10
води единствено до връщане от страна на съответния потребител на
предоставената в заем главница /в този смисъл Решение от 21.03.24 г., Profi
Credit Bulgaria, C‑714/22, EU:C:2024:263 т.2 и т.3 и Решение №
50005/21.02.2024 г. по т.д. № 1950 / 2022 г. ВКС/.
В случая искът по реда на чл. 422 от ГПК може да бъде уважен на
основание чл. 23 от ЗПК до размера на чистата стойност на кредита без лихва
или други разходи по кредита, щом съдът е достигнал до извод за
недействително на договора по смисъла на чл. 22 от ЗПК /така и решение №
50056 от 29.05.2023 г. по т. д. № 2024/2022 г., т. к., І т. о. на ВКС/. Това
правило следва да намери приложение спрямо непогасената и падежирала
част от усвоения кредит.
От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответникът дължи по договора за кредит
следните суми: 3 000 лева – главница, за която следва да бъде уважен
предявеният иск, като за сумата от 233,79 лв. - възнаградителна лихва за
периода 31.05.2022 г. до 31.12.2022 г., във връзка с договор за потребителски
кредит № 2555186 и сумата от 764,74 лв. - обезщетение за забава, начислено
за периода 01.06.2022 г. до датата на подаване на заявлението в съда, искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отношение на разноските:
Ищецът е направил разноски по настоящото производство, от които
79,97 лева -държавна такса и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда, на основание чл. 78, ал.8 ГПК, във вр. с чл. 25 ал.1 НЗПП
и 300 лева депозит за вещо лице.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в исковото
производство в общ размер на 360,11 лева, съразмерно уважената част от иска.
Ответникът е сторил разсноски в размер на 1 200 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение. Ищецът с иковата молба е направил възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съгласно чл. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство,
11
защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са при
интерес от 1000 до 10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.,
като в случая дължимото адвокстко възнаграждение е в размер на 699,85 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на
отетника разноски в размер на 174,77 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно отхвърлената част от иска.
С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013
г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно
указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен
диспозитив. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
и направените разноски по заповедното производство в общ размер на 135,03
лева, съразмерно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Я. К., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. Димитровград, ******************,
СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ВЗЕМАНЕTO на "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, ет. 2, ап. 4, офис
сграда ,,Лабиринт'' за сумата от 3000,00 (три хиляди) лева, представляваща
платена от поръчителя главница по договор за заем № 2555186/18.04.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2024 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до
пълния претендиран размер за сума в размер на 233,79 лева, представляваща
възнаградителна лихва за периода от 31.05.2022 г. до 31.12.2022 г. и сума в
размер на 764,74 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
01.06.2022 г. до 27.05.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 по ч.
гр. д. № 820/2024 г. по описа на Районен съд -Димитровград, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
12
ОСЪЖДА М. Я. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
Димитровград, ******************, да заплати на "АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, ет. 2, ап. 4, офис
сграда ,,Лабиринт'' сумата от 360,11 лева - разноски по настоящото
производство, съразмерно уважената част от иска и сумата от 135,03 лева -
разноски по ч.гр.д. № 820/2024 г. по описа на Районен съд –Димитровград.
ОСЪЖДА "АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Д-р
Петър Дертлиев" № 25, ет. 2, ап. 4, офис сграда ,,Лабиринт'' да заплати на М.
Я. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. Димитровград,
****************** сумата от 174,77 лева, представляваща разноски по
настощото производство, съразмерно отхвърлената част от иска.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка на ищеца,
а именно: IBAN: BG 93 UBBS 8002 1028 746 440, BIC: UBBSBGSF, „ОББ“
АД.
Решението подлежи на обжалване пред ОС –Хасково в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
13