№ 346
гр. Варна, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110105222 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от М. Д. Д., ЕГН **********, в качеството
й на майка и законен представител на детето Д. М. Д., ЕГН ********* срещу М. Й. В. ЕГН
********** с адрес с. С. О., ул.“М.“ №12, иск с правно основание чл. 150 СК за изменение
размера на месечната издръжка, която ответникът е осъден да заплаща в полза на детето Д.,
с решение по гр.д. № 11934/2018г. на Районен съд –Варна в размер от 130лв. месечно, като
същата бъде увеличена на 230лв. за периода 01.05.2022г.- 31.12.2022г., а считано от
01.01.2023г. на 250лева, с падеж до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва върху всяка закъснителна вноска, считано от 01.01.2023г. до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С
решение по гр.д. № 11934/2018г. на Районен съд –Варна, бракът й с ответникът бил
прекратен, като родителските права по отношение на детето Д. са предоставени за
упражняване на нея, а ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка в размер от
130лева месечно. Твърди, че с израстването на детето се увеличават разходите нужни за
издръжката му. Посочва, че бащата има възможност да заплаща търсената издръжка, макар и
да има и друго дете. Искането е за уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, с който
искът се признава до размера от 180лева, а над тази сума се оспорва, като неоснователен.
Оспорва твърдението, че може да осигури издръжка над този до претендирания от ищцата
размер, доколкото общия доход на семейството му бил в размер на 710лева. Моли за
1
отхвърляне на исковата претенция над сумата от 180лева.В съдебно заседание двамата
молители се явяват лично и се представляват от процесуалните си представители.
Представеното с молбата споразумение се поддържа.
На 18.01.2023г. страните чрез процесуалните си представители изложиха устно пред
съда постигнато между тях споразумение, с което са уредили доброволно въпроса относно
изменение размера на месечната издръжка, която ответникът е осъден да заплаща в полза на
детето Д. - предмет на настоящия спор.
Правят уточнение, че разноските по делото следва да останат за страните, така както
са направени.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
В рамките на настоящото производство и независимо от обстоятелството, че страните
декларират разрешаване помежду си на въпроса относно издръжката дължима от бащата в
полза на собственото му дете, съдът извършва преценка дали са налице предпоставките за
утвърждаване на това споразумение, като се ръководи единствено и само от интересите на
детето, съответно защитени ли са те в максимална степен с постигнатото между родителите
споразумение.
Не е спорно между страните, че с решение по гр.д. № 11934/2018г. на Районен съд –
Варна, бащата е осъден да заплаща в полза на детето Д. месечна издръжка в размер на
130лева.
Сочената промяна в обстоятелствата, при които е присъдена издръжка в полза на
детето, настъпили след постановяване на решението е действително налице, доколкото
същата се явява под минималния размер, предвиден в Закона.
Предвид изложеното, съдът прави преценка, че споразумението за увеличаване на
издръжката дължима от бащата, не противоречи на закона и морала и защитава по надлежен
начин интересите на детето при съблюдаване на заложените в ППВС №1/74г. критерии.
Същото следва да бъде утвърдено, по арг. от указанията, дадени със соченото
Постановление и нормата на чл.330, ал.3 ГПК - с решение.
Предвид утвърждаване на споразумението относно издръжката на детето, на осн.
чл.7, т.2 от Тарифата за държавните такси по ГПК, родителят, който дължи заплащането
дължи държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на сумата от
180лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
УТВЪРЖДАВА постигнатото между М. Д. Д., ЕГН **********, в качеството й на
2
майка и законен представител на детето Д. М. Д., ЕГН ********* и М. Й. В. ЕГН
********** с адрес с. С. О., ул.“М.“ №12, споразумение по чл.150 СК, по силата на което:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 4213/ 24.10.2018г. по гр.д. №
11934/2018г. на Районен съд –Варна издръжка, дължима от М. Й. В. ЕГН ********** в
полза на детето Д. М. Д., ЕГН ********* чрез нейната майка и законен представител М. Д.
Д., ЕГН **********, като го УВЕЛИЧАВА от 130лева на 230лв. за периода 01.05.2022г.-
31.12.2022г., а считано от 01.01.2023г. на 250лева , с падеж до пето число на месеца, за
който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска, считано от
01.01.2023г. до настъпване на основание за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА М. Й. В. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд- Варна, държавна такса в размер на 180лева, на
основание чл. 7, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3