РЕШЕНИЕ
№ 266
гр. Перник, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ИЕАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от Дуана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20231700500268 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК –
по въззивна жалба от адв.Д.Б. ***АК като проц.представител на ответника И. Г. Г. ***
ПРОТИВ Решение № 190 от 22.12.2022г. по г.дело № 209/2022 по описа на РС Радомир - к ато се иска
отмяна на атакуваното решение като неправилно, необосновано, незаконосъобразно и решаване спора по
същество, като се отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана, както и разноските пред
двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от И. К. Ч. и Д. К. С. двете чрез
адв.А.М. ***АК
Иска се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно, като се претендират разноските пред въззивния съд.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл.
269, изр. 1 ГПК служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от
въззивната жалба, доказателствата по делото и доводите на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл.59 и чл.86 ЗЗД.
1
Видно от доводите, изложени в исковата молба от ищците И. К. Ч., с ЕГН ********** и Д. К. С., с ЕГН
**********, двете със съдебен адрес: ***, чрез адвокат А. М. - ***,
Пред първоинстанционния съд са били предявени искове срещу ответника И. Г. Г., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, с правно основание чл.59 от ЗЗД, а именно – да бъде осъден И. Г. Г., с ЕГН **********, да
им върне сумата от 3 830 лева, с която без основание се е обогатил за тяхна сметка, представляваща остатък от
продажната цена по договор за покупко - продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко -
продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 40 от 17.02.2022 г., на нотариус № ***Е.К. с
район на действие РС- Дупница, до размера на дела им в продаваните недвижими имоти, а именно сумата от
12 500 лева, представляваща половината от продажната сума от 25 000 лева, ведно със законната лихва
върху сумата от 3 830 лв., за периода от датата на подаване на исковата молба- 23.03.2022 г., до
окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба са били наведени твърдения, че:
- страните по делото, заедно с други три лица, са съсобственици на следният недвижим имот, а именно:
Урегулиран поземлен имот ***, (парцел четвърти), образуван от имот с планоснимачен номер ***, в квартал ***,
по застроителния и регулационен план на с.***, община ***, област ***, целият с площ от 475 кв.м., с начин на
реално ползване от към улица с осови точки 26-36, при граници на имота: от две страни улици, заключени между
осови точки 26-36-35, УПИ *** и УПИ ***.
- В имота имало изградена масивна жилищна сграда, също в режим на съсобственост.
-че след изповядване на сделката пред нотариус Е.К. в гр.***на 17.02.2022 г., на 21.02.2022 г., по банкова
сметка на ищцата Д. С., ответникът е превел сумата от 8 670 лева и според него, това е сумата, която ищците
следвало да получат от извършената продажба на съсобствени имоти.
-тъй като сделката е за 25 000 лв., като, съобразно квотите на съсобствениците, ответникът, по чиято
сметка е преведена сумата от купувача, е следвало да им доплати още 3 830 лева.
Ответникът е твърдял, че:
- е налице предоговаряне и отбив от цената и същата е за 20 000 лв., независимо от посочената в акта
такава от 25 000 лв.
-че продавачите са я намалили към момента на подписване на нотариалния акт, поради установено
разминаване в площите и състоянието на продаваните недивижими имоти, което наложило и непосредствено
връщане на разликата от изплатената сума на купувачите, което било извършено чрез изтеглянето й в тяхно
присъствие в банковия клон на „ОББ“ АД и то при знанието и съгласието на всички продавачи по сделката.
Предвид това както пред районния съд, така и във въззивното производство отвевтникът намира, че
исковата претенция се явява неоснователна и недоказана.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Пред първоинстанционния съд са установени следните факти и обстоятелства:
2
В края на 2021 г. с ищците се свързал ответника и им заявил, че е намерил купувач за съсобствените им
имоти, а именно:
УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *** (парцел четвърти, за имот с планоснимачен номер триста
четиридесет и четвърти), в квартал *** (***) по застроителния и регулационен план на село ***, община ***,
област ***, с площ на УПИ от 475 кв.м., като ответника поискал да се срещне с ищците.
На тази среща присъствали ищците и ответника, като ищците категорично заявили, че са съгласни да
продадат своят дял от общите имоти, а ответника заявил, че и те с майка му и сестра му желаят тази продажба.
Ищците твърдят, че са се разбрали, че общата продажна цена за масивната жилищна сграда и за 1/2
идеална част от УПИ ***, които притежават съвместно, ще бъде не по-малко от 25 000 лв.
На същата тази среща страните се разбрали, че ответника по настоящото дело ще подготви документите и
ще намери купувач.
В средата на м. февруари 2022 г. ответникът уведомил, че всичко по сделката било готово и на 17.02.2022
г. следвало ищците да се явят в кантората на нотариус Е.К., в гр. ***.
След съответната проверка на документите нотариусът изчел съдържанието на нотариалният акт и станало
ясно, че продажната цена на въпросния имот - предмет на сделката е сумата от 25 000 лв., както и че въпросната
сума била платена от купувача преди подписването на нотариалният акт и по банкова сметка на ответника - И. Г..
След проведен разговор между страните, ответникът ги уведомил, че сделката била сключена за 20 000
лв., като ищеца трябвало да върне 5 000 лв. на купувача.
Ответника твърди, че разликата в цената от 25 000 лв. и 20 000 лв. се дължи на същинското й намаляване
от продавачите към момента на подписване на нотариалния акт, поради установено разминаване в площите и
състоянието на продаваните недвижими имоти, което наложило и непосредствено връщане на разликата от
изплатената сума на купувачите.
По делото е прието за безспорно, че на 21.02.2022 г. по банкова сметка на ищцата Д. С., ответникът е
превел сумата от 8 670 лв., като според същия това била сумата която ищците следвало да получат за въпросната
сделка.
По делото е бил приложен Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том ***,
рег.№ ***, дело № 40 от 17.02.2022 г., по описа на нотариус Е.К., с който се установява сключеният договор за
покупко - продажба, страните и условията, при които е сключен, като видно от нотариалния акт цената на
продажния имот е 25 000 лв.
Пред първата съдебна инстанция е разпитан свидетелят В.В. - купувач по гореспоменатата сделка.
От неговите сведения е видно, че след като минала сделката при Нотариуса, през банката същият
превел сумата от 25 000 лв. на И. - ответник по делото. Освен продавачите и свидетеля, нямало други хора, дори и
служителите на Нотариуса. Свидетелят не си спомня да е имало обратно превеждане на суми от И. към него.
Сумата, която е като продажна цена, била преведена по банков път.
От правна страна:
За да бъде уважен искът по чл.59 от ЗЗД, следва да бъде доказано, че:
- е налице обогатяване на едно лице за сметка на друго;
-обедняването на другото лице;
- липсата на основание за обогатяването;
-отсъствие на друга правна възможност да бъдат защитени интересите на обеднелия. Доказателствената
тежест за установяването на тези факти носи ищецът. В общото правило за недопустимост на неоснователното
3
обогатяване, законът не се интересува от конкретния път, по който се е стигнало до обогатяване на едно лице за
сметка на друго.
При това неоснователно обогатяване, обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне онова, с което
се е обогатил, но само до размера на обедняването.
Ако има разлика между двете стойности се дължи връщане на по-малката между обедняването и
обогатяването, т.е. при иск по чл. 59 ЗЗД следва да бъде установено онова обогатяване, което е в причинна връзка
с обедняването на ищеца и не надвишава размера му.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че на 17.02.2022 г. е
сключен договор за покупко - продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег.№ ***, дело № 40 от 17.02.2022г.,
по описа на нотариус Е.К..
От представеното извлечение от банкова сметка с титуляр Д. К. С. - ищец в настоящия процес, с
което се установява сумата която ответникът е изплатил на ищците след процесната сделка - 8 670 лв.
Ответната страна не спори, че с ищците са съсобственици на имот находящ се на с.***, община ***,
област ***, както следва:
1/2 (една втора) идеална част от имота притежава лицето Р.С. Г., а останалата 1/2 (една втора) идеална
част от имота, заедно с изградената в него масивна жилищна сграда е притежание на ищците - И. К. Ч. и Д. К. С.,
които притежават общо 1/2 (една втора) идеална част от жилищната сграда и 1/2 идеална част от половината УПИ
*** (придобити по наследство от баща им - К.Д. Г.); ответникът по делото - И. Г. Г., неговата майка - Б.Б. Г. и
неговата сестра — Д. Г. Г., притежават общо другата 1/2 (една втора) идеална част от жилищната сграда и 1/2
идеална част от половината УПИ ***, придобити съвместно от тях, по наследство от Г.Д. Г..
Също така не се спори от страните, че ответникът е превел сумата от 8 670 лв. на ищците.
Правилно първоинстанционният съд е кредитирал като достоверни показанията на свидетеля В.В., който
е страна то двустранния договор в качеството му на купувач и който твърди, че е била преведена сумата 25 000лв.
и не е получавал обратно сума 5 000 лв. върната от общата сумата - 25 000 лв., за сключената сделка относно
покупко - продажба на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ *** (парцел ***, за имот с планоснимачен номер ***),
в квартал *** (***) по застроителния и регулационен план на село ***, община ***, област ***, с площ на УПИ от
475 кв.м.
Същото се установява и от предоставения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №
***, том ***, рег.№ ***, дело № 40/2022 г.
Пред първоинстанционния съд не са събрани каквито и да било доказателства във връзка с това
твърдение на ищеца. В този смисъл съдът правилно епреценил показанията на останалите разпитани по делото
свидетели, тъй като същите нямат отношение към предмета на настоящия спор.
Предвид това правилно първоинстанционния съд е приел,че така предявения иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД е основателен и като такъв следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от
3 830 лв.
С оглед гореизложеното предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД също е бил уважен от
първоинстанционния съд, като правилно същият е посочил, че след като в разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД е
посочено, че при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата, която е датата на сключване на сделката за покупко - продажба - 17.02.2022
г.
4
По възраженията, наведени във въззивната жалба :
Правно несъстоятелно е твърдението, че е следвало да се заведе иск с
пр.основание чл.79 ЗЗД – за неизпълнение на договорно задължение.
Напротив, единствена защита на ищците срещу неправомерно поведение на
ответника е именно чрез предявяване на иск с пр.основание чл.59 ЗЗД, тъй
като в случая е налице неоснователно разместване на блага от патримониума
на едно лице в патримониума на друго лице, съответно – обедняване на
ищците и обогатяване на ответника – като съсобственици на обща вещ.
Ищците не разполагат и с възможността да предявят иск по чл.55 ЗЗД
защото в настоящия случай не е налице неосъществено и/ или отпаднало
основание , което обстоятелство е елемент от сложния ФС на чл.55 ЗЗД.
Поради това, правилно първоинстанционният съд е приел правната
квалификация – чл.59 ЗЗД и правилно е разпределил доказателствената
тежест на всяка една от страните.
Не на последно място – по доклада на съда липсва възражение от
ответника в тази насока.
С оглед на всичко гореизложено , въззивният съд приема, че с
решението си първоинстанционният съд е достигнал до идентични правни
изводи и краен резултат с тези на въззивния съд , поради което решението
следва да бъде потвърдено, включително и в частта за разноските, правилно
установени и разпределени между страните при спазване на правилата по чл.
78 ГПК.
Поради всичко изложено в съвкупност решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
По разноските във въззивното производство:
5
Във въззивното производство следва да се присъдят направените
разноски по представения списък по чл.80 ГПК в размер 800лв./ или по 400лв.
за двете ответници по въззивната жалба /, които с оглед влезлите в сила
изменения в размера на адвокатските възнаграждения в чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г., съобразно материалния интерес по делото, и изчислени
съобразно размера на главница и изтекла лихва, към настоящия момент
адвокатското възнаграждение се явяват адекватни и следва да се присъдят в
полза на посочените.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 190 от 22.12.2022г. по г.дело № 209/2022 по описа на РС
Радомир
ОСЪЖДА И. Г. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, да заплати на
И. К. Ч., с ЕГН ********** и Д. К. С., с ЕГН **********, двете със съдебен адрес: ***,
чрез адвокат А. М. - ***, сумата 800 лв. представляваща направени разноски по въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6