Р Е Ш Е Н И Е
№ 110 29.03.2017 г. гр. С.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД С. ІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и девети март Година 2018
в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П. ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
НИКОЛА
КЪНЧЕВ
като
разгледа докладваното от мл. съдия КЪНЧЕВ въззивно гражданско дело № 1261
по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 и чл.
250, ал. 1 ГПК.
В
законния срок е входирана молба за изменение на Решение № 414 от 12.12.2017 г.,
постановено по въззивно гражданско дело № 1261 от 2017 г. по описа на Окръжен
съд – С. от Н. Г., П.Г. и И.Г. чрез пълномощника им – адв. А.Д. в частта му за
разноските, с която тези страни са осъдени да заплатят на насрещната страна – В.Х.К. –
сумата от петстотин двадесет и пет лева и шест стотинки – разноски пред първата
инстанция.
В
жалбата се твърди, че в производството пред въззивната инстанция въззивникът не
се явил, нито изпратил процесуален представител. Разноските не били
своевременно поискани, нито бил представен списък за тях. Моли се изменение на
решението в тази му част като се констатира, че списък за разноските не е
представян от въззивника и няма доказателства за извършени от него разходи за
въззивното производство, освен неговата част от депозита за вещото лице.
В
законния срок е постъпил отговор на тази молба от адв. А.С., в качеството му на
пълномощник на въззивника В.К.. Взима се становище за неоснователност на
жалбата. Законът не вменявал задължително явяване на страните пред съда, за да
бъдат присъдени разноски. Разноските по делото били изрично поискани с
въззивната жалба, били представени и доказателства. Представянето на списък по
чл. 80 ГПК не било задължително условие за присъждане на разноски. Моли се
жалбата да бъде оставена без уважение.
Входирана
е и касационна жалба, подадена от същите страни против същото решение. Взима се
становище за неправилност на решението, поради нарушение на процесуални правила
и неправилно приложение на закона. Твърди се, че съдът неправилно пренебрегнал
възражения, посочени от страните във въззивното производство. Настоящата
инстанция счита, че в това твърдение се съдържа по същество искане за допълване
на решението по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК. С цел процесуална икономия двете
искания ще бъдат разгледани в рамките на един акт, който, в частта относно
искането за допълване в частта за разноските, има характер на определение.
Жалбата
по чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът намира за частично основателна. Твърдението, че
въззивникът не се е явил пред настоящата инстанция, въпреки че е вярно, е
ирелевантно за присъждането на разноски. Присъствието на страна или на неин
процесуален представител не е задължително изискване за присъждане на разноски.
Ясно е, че адвокатския хонорар има характер на разноска в производството, стига
да е заплатен. Адвокатската защита включва в себе си не само явяване в открити
съдебни заседания, но също и приемане и изготвяне на документи. По делото е
доказано, че адв. А.С. – процесуален представител на В.К. – е осъществявал
правна защита и съдействие, като е формулирал въззивна жалба и отговор към
процесното искане с основание чл. 248, ал. 1 ГПК.
Не
се споделят становищата в жалбата, че разноски не са поискани или че
доказателства за заплащането им не са представяни. По дело № 1027 от 2017 г. по
описа на ОС – С., в стр. 2 от въззивната жалба (л. 7 от делото) в абзац
четвърти е направено изрично искане от представителя на В.К. да му бъдат
присъдени направените разноски в това производство. Освен това в л. 16 от
делото е представен договор за правна защита и съдействие № 56 от 25.11.2016
г., съгласно който В.К. е заплатил сумата от 600 лева в брой. Съгласно
указанията, дадени в ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., т.
1, когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, договорът е
достатъчно доказателство за извършването им и има характера на разписка.
Твърдението,
че от тази страна не е представен списък за разноски по чл. 80 ГПК е вярно, но
отново ирелевантно. Налице е тълкувателна и константна съдебна практика, че
непредставянето на списък по чл. 80 ГПК не е основание за отказ да се присъдят
разноски, ако такива са били редовно претендирани.
Въпреки
всички по-горе изложени съображения, жалбата е частично основателна, тъй като с
решението си съдът не е определил правилно размера на дължимите от П.Г., Н. Г.
и И.Г. разноски. С първоинстанционното решение, предявеният от тези страни иск
с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за сумата от 18000 лева е бил уважен за
сумата от 2924,50 лева. Тъй като то не е обжалвано от тези страни, с изтичане
на срока за това е влязло в сила в частта, с която искът е отхвърлен за сумата
над 2924,50 лева до 18000 лева. С второинстанционното решение този иск е уважен
за сумата от 2248,13 лева, като е отхвърлен за разликата до 2924,50 лева, т.е.
676,37 лв. Предявеният от В.К. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС е бил
изцяло отхвърлен от първоинстанционния съд. Настоящата инстанция уважава
частично този иск за сумата от 1624,50 стотинки. Пълният размер на неговия
интерес в производството пред окръжния съд е на стойност 7024,50 лева, а
уважената част е на стойност 2300,87 лева. Съгласно разпоредбата на чл. 78 ГПК,
на В.К. следва да се присъдят 196,53 лева – разноски в производството пред въззивната
инстанция вместо присъдените с първоначалното въззивно решение 525,06 лева.
Разноските,
извършени от П.Г. пред окръжния съд, също подлежат на преразглеждане. С
второинстанционното решение предявеният от тях иск с правно основание чл. 30,
ал. 3 ЗС е уважен за сумата от 2248,13 лева. Предявеният от В.К. иск с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС е отхвърлен за сумата над 1624,50 лева до пълния
претендиран размер от 4100 лева, т.е. за сумата от 2475,50 лева. Пълният размер
на интереса на П.Г., Н. Г. и И.Г. в производството пред окръжния съд е на
стойност 7024,50 лева, а уважената част е на стойност 4723,63 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 78 ГПК, на П.Г. следва да се присъдят 100,87 лева –
разноски в производството пред въззивната инстанция, вместо присъдените с
първоначалното въззивно решение 18,73 лева.
С
Решение № 802 от 09.08.2016 г. по гр. дело № 444/2014 г. РС – С. е присъдил
разноски единствено в тежест на В.К., тъй като такива са претендирани
единствено от адв. А.Д. – процесуален представител на П.Г., Н. Г. и И.Г. –
видно от протокол от съдебно заседание от 11.07.2016 г. Тъй като В.К. не е
подал молба за изменение на решението в частта за разноските с основание чл.
248, ал. 1 ГПК, настоящият състав не счита, че следва да се произнася по
присъждането на тези разноски от районния съд.
Искането
с правно основание чл. 250, ал. 1 ГПК е основателно, доколкото действително с
Решение № 414 от 12.12.2017 г., постановено по настоящото дело, окръжният съд
не се е произнесъл относно отхвърлената част от иска по чл. 30, ал. 3 ЗС и не е
потвърдил Решение № 802 от 09.08.2016 г. по описа на Районен съд – С. в частта,
която е останала неотменена.
Водим от
всичко изложено и на основание чл. 248, ал. 1 и чл. 250, ал. 1 ГПК Окръжен
съд – С.
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Решение № 414 от
12.12.2017 г., постановено по въззивно гражданско дело № 1261 от 2017 г. по
описа на Окръжен съд – С., в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ГПК В.Х.К.,
ЕГН ********** и адрес *** да заплати на П.И.Г., ЕГН **********, и адрес ***
сумата от 100,87 лв. (сто лева и осемдесет и седем стотинки) – направени пред
въззивната инстанция разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ГПК
Н.Х. К. – Г., ЕГН ********** и адрес ***, И.П.Г. ЕГН ********** и адрес *** и П.И.Г.
с посочена самоличност за заплатят на В.Х.К. с посочена самоличност сумата от 196,53
лв. (сто деветдесет и шест лева и петдесет и три стотинки) – направени пред
въззивната инстанция разноски.
ДОПЪЛВА постановеното по
настоящото дело Решение № 414 от 12.12.2017 г., като:
ОТХВЪРЛЯ предявения на основание
чл. 346 ГПК, вр. чл. 30, ал. 3 ЗС иск от Н.Х. К. – Г., П.И.Г. и И.П.Г. с
посочена самоличност против В.Х.К. с посочена самоличност за сумата над 2248,13
лв. (две хиляди двеста четиридесет и осем лева и тринадесет стотинки), до общо
претендирания размер от 2924,50 лв. (две хиляди деветстотин двадесет и четири
лева и петдесет стотинки), представляващи припадащата се съобразно квотата на В.Х.К.
в собствеността увеличена стойност на делбения имот в резултат на извършените
от тях подобрения: фаянсова облицовка по стени, настилка от теракотени плочи,
окачен таван „Хънтър“ с вградено осветление лунички, моноблок „Korona“
мивка за баня „Fayans“, врати PVC баня, тоалетна, кафяви,
„Златен дъб“, кухненски под от гранитогрес, шпакловка по стени и таван при
ремонти, боядисване с латекс двукратно при ремонти, вградени уреди: керамичен
плот „INDESIT“, кухненска мивка, фурна „INDESIT“,
вградена кухненска мебел под и над кухненската мивка.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 802 от
09.08.2016 г., постановено по гражданско дело № 444 от 2014 г. по описа на
Районен съд – С. в останалата му част.
Решението,
включително в частта, която инкорпорира определение по чл. 248, ал. 1 ГПК,
подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен касационен съд при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: