Решение по КНАХД №752/2025 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „Строна консулт“ ООД [ЕИК], гр. Плевен, [улица], представлявано от арх. В. Й. В., чрез адв. Р. М. от Адвокатска колегия – гр. Варна срещу решение № 385 от 09.07.2025 г., постановено по АНД № 840/2025 г. на Районен съд – гр. Плевен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, както и при липсата на мотиви по направените възражения – касационни отменителни основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НПК. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че наказателното постановление съдържа изискуемите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че нарушението е доказано безспорно и е индивидуализирано достатъчно добре. Счита се, че при постановяване на своето решение първоинстанционният съд неправилно е ценил приложените писмени и събраните гласни доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Посочва се, че в обжалваното решение на първоинстанционният съд липсват мотиви по отношение на направеното възражение за липса на пълно и точно описание на нарушението относно това, какви действия е следвало да бъдат извършени или да не бъдат извършвани по отношение на вмененото му нарушение. Навеждат се доводи, че първоинстанционният съд не е коментирал и не е отчел факта на допуснато съществено процесуално нарушение още от момента на откриване на административното производство, а именно, че действията на екипа извършил проверката на място по работни места е в противоречие на установените в устройствения правилник на ИА ГИТ организация на трудовия процес, съгласно който директорът на дирекция ръководи, контролира и координира дейността на инспекторите, а не инспекторите сами да решават, кой къде и с кого ще осъществява контролна дейност. Счита се още, че при постановяване на решението не са ценени правилно дадените свидетелски показания от актосъставителя. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е отчел излагането на нови факти и обстоятелства в съдебно заседание от страна на актосъставителя, свидетеля по АУАН и лично от Директора издал процесното НП, които липсват както в АУАН така и в процесното НП, което от своя страна нарушава правото на защита на наказаното дружество както и възпрепятстват изграждането на правилна защита, което е процесуално нарушение от кръга на съществените и самостоятелно основание за отмяна както на първоинстанционното решение така и на самото НП.

Правят се твърдения, че първоинстанционният съд не е коментирал направеното възражение по отношение на определянето на „Строна консулт“ ООД като „строител“. В тази връзка се посочва, че по делото са ангажирани доказателства, че „Строна консулт“ ООД не е строител, а е само подизпълнител съгласно договор приложен в кориците на делото за точно определен вид СМР - част фасадни. Излагат се аргументи, че горепосочените процесуални нарушения не само ограничават правото на защита на нарушителя, но преграждат възможността да се прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е било квалифицирано същото и правилно ли е бил санкциониран конкретния субект на нарушението, а налагането на административно наказание за нарушение, което не е било безспорно доказано, че е извършено от конкретния субект, съставлява и неправилно приложение на материалния закон. На следващо място се посочва, че при постановяване на своето решение районният съд не е коментирал и направеното възражение от страна на наказаното дружество, че в АУАН и в НП не е посочена точната дата на извършване на нарушението, а единствено дата на извършване на проверка на място - 27.01.2025 г., около 18 часа, което е съществено процесуално нарушение, което не може да бъде санирано и е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП. Счита се, че в обстоятелствената част на АУАН и НП не е посочено какъв е обхвата на опасната зона, тъй като тя зависи от височината на сградата, не става ясно и какъв е подходящият начин за ограничаване на достъпа на външни лица, както и липсват данни дали е имало някакво ограничаване на достъпа на външни лица до такава зона чрез ограждения, ленти, табели или по друг начин, какъв е нейния периметър, какви ограничения са предвидени и дали на място е имало ограничения и какви.

Посочва се, че първоинстанционният съд не е изложил мотиви по отношение на оспорената компетентност на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен да издава наказателни постановления, тъй като представената заповед за компетентност на Директора на ДИТ Плевен е издадена на основание, което не съществува в действащия към момента на издаване на процесното НП Устройствен правилник на ИА ГИТ, което прави процесното НП издадено от лице без компетентност и представителна власт.

Моли се за отмяна на решението, а по същество – отмяна на НП. В условията на евентуалност се прави искане за прилагане разпоредбите на чл. 28 ЗАНН, изхождайки от факта, че не са установени други нарушения от този вид или за изменение на процесното НП като се намали наложената санкция до законовия минимум определен в чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда. Алтернативно се прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане в друг състав на районният съд с цел обективно изясняване на фактическата обстановка. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът – „Строна консулт“ ООД, редовно призован, се представлява от адв. Р. М. от Адвокатска колегия – гр. Варна с пълномощно по делото, която поддържа жалбата на основанията изложени в нея. Подробно развива доводи за неправилност, незаконосъобразност и немотивираност на първоинстанционния съдебен акт. Претендира разноски.

Ответникът – директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Плевен, не е подал писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт З. Е., който оспорва касационната жалба и моли решението на Районен съд – Плевен да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага становище в тази насока. Посочва, че поради естеството на нарушението, същото не може да бъде определено като малозначително и да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, както и че наложената санкция е предвидения от закона минимум. Претендират се разноски.

В съдебно заседание прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде потвърдено в този му вид.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл. 218, ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С решението си Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 15-2500034/18.03.2025 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на „Строна консулт“ ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: обл. Плевен, общ. Плевен, гр. Плевен, [улица], представлявано от В. Й. В., [ЕГН], в качеството му на работодател, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 37, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, затова че при извършена проверка на 27.01.2025 г. в 18:00 часа на място в обект: новопостроена многофамилна жилищна сграда в УПИ XVIII 668.1057, [ПИ], кв. 182а, гр. Плевен, [улица] установено, че „Строна Консулт“ ООД - гр. Плевен в качеството си на строител на горецитирания обект, съгласно Договор за изпълнение на строително-монтажни работи по част фасадни СМР и съпътстващи СМР от 18.09.2024 г., не е изпълнил задължението си в процеса на извършване на строително-монтажни работи по част фасадни СМР и съпътстващи СМР на обекта да ограничи по подходящ начин в опасните зони (монтираното скеле на обекта) достъпа на лица, неизвършващи СМР, а именно: лицето Р. Ц. М. с [ЕГН], което на 27.01.2025г. около 17:40 часа се качва на 4-тия етаж на монтираното скеле на обекта и скача от 4-тия етаж на същото.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК се споделят мотиви на РС Плевен и нарушението е безспорно доказано.

Съгласно чл.413, ал.2 от КТ „Работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв.“. В конкретният случай е нарушена разпоредбата на чл.37, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004г., свързана с минималните изисквания по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, като съгласно същата норма „В опасните зони достъпът на лица, неизвършващи СМР, се ограничава по подходящ начин“.

Безспорно по делото е установено, че касаторът не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а именно в качеството си на строител, съгласно Договор за изпълнение на строително- монтажни работи по част фасадни СМР и съпътстващи СМР от 18.09.2024г., който не се освобождава от отговорност по отношение осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд по време на строителството, съгласно цитирания договор, не е изпълнил задължението си в процеса на извършване на строително-монтажни работи по част фасадни СМР и съпътстващи СМР на обекта да ограничи по подходящ начин в опасните зони (монтираното скеле на обекта) достъпа на лица, неизвършващи СМР, и лицето Р. Ц. М. на 27.01.2025г. около 17:40 часа се качва на 4-тия етаж на монтираното скеле на обекта и скача от 4-тия етаж на същото.

Правилно РС е приел, че описаното деяние в съставения против касатора АУАН съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл.37, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004г. и по смисъла на чл.6 от ЗАНН осъществява състав на административно нарушение по Кодекса на труда.

Неоснователни са възраженията на касатора, че „Строна консулт“ ООД не е строител, а подизпълнител, поради което не следва да носи отговорност за допуснатото нарушение. По делото пред РС са представени категорични писмени доказателства - Договор за изпълнение на строително- монтажни работи по част фасадни СМР и съпътстващи СМР от 18.09.2024г., сключен между възложител „ЕЛМАД ПЛЕВЕН“ ООД и изпълнител „Строна консулт“ ООД, Приложение 1 към договора КСС за фасади, Споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда при изпълнение на СМР на територията на обект „Многофамилна жилищна сграда с гаражи в УПИ XVIII 668.1057, кв. 182а, гр. Плевен, [улица]от 18.09.2024г., сключен между възложител „ЕЛМАД ПЛЕВЕН“ ООД и изпълнител „Строна консулт“ ООД /за краткост Споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда при изпълнение на СМР/.

Съгласно чл. 7 от Споразумение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда при изпълнение на СМР изпълнителят носи отговорност за всички лица допуснати на територията на строителната площадка, осъществяващи каквато и да е дейност на същата и следователно касаторът е именно изпълнителят на СМР, който носи отговорност за спазване на здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда при изпълнение на СМР към датата на нарушението.

Това, че касаторът следва да носи отговорност за допуснатото нарушение се потвърждава и от уведомление от управителя на „ЕЛМАД“ ООД гр. Плевен на л. 40 от делото на РС, съгласно което към датата на проверката /27.01.2025г./, единственият строител на обекта е „Строна консулт“ ООД, като представените пред настоящата инстанция писмени доказателства от страна на касатора: Акт 4 – Протокол 19 за приемане на извършени СМР от 11.06.2025г. и Акт 4 – Протокол 19 за приемане на извършени СМР от 20.06.2025г., също потвърждават качеството на касатора като изпълнител на СМР на строителния обект.

Не е налице и сочената с касационната жалба неяснота по отношение датата на нарушението. Процесното изпълнително деяние е осъществено под формата на бездействие, като нарушение е налице към момента на допускане на лицето Р. Ц. М. до обекта на 27.01.2025г., така както е констатирано със съставяне на КП от 27.01.2025г., а изпълнителят на СМР следва да осигури здравословни и безопасни условия на труд и опазване на околната среда през целия период на изпълнение на СМР.

Неоснователно е възражението на касатора за липса на компетентност на издалия НП - директор на дирекция „Инспекция по труда“- Плевен, тъй като същият е оправомощен по силата на т. 5 от Заповед №З- 0693 от 15.08.2022г., като няма данни заповедта да е отменена.

РС правилно е приел, че не следва да се приложи чл. 28 ЗАНН, като се намали наложената санкция до законовия минимум определен в чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда, тъй като допуснатото нарушение не се отличава от останалите нарушения от същия вид и не разкрива по- ниска степен на обществена опасност, като правилно е определен и размерът на наложената с НП имуществена санкция в размер на 1500 лева, с оглед на обществената опасност на извършеното нарушение, като санкцията е в минималния размер установен в закона, като административно-наказващият орган е отчел индивидуализиращите отговорността обстоятелства, вкл. тежестта на нарушението.

С оглед на изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- Плевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва „Строна консулт“ ООД да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен разноски в размер на 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал.2 от АПК съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 385 от 09.07.2025 г., постановено по АНД № 840/2025 г. на Районен съд – гр. Плевен.

ОСЪЖДА „СТРОНА КОНСУЛТ“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, [улица], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ - Плевен разноски в размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.