РЕШЕНИЕ
№ 1212
гр. Бургас, 14.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20242120100833 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Т. К.
К., ЕГН **********, съдебен адрес в ***, подадена чрез адв.Ж. Б., против
„ВиК“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
кв.“Победа“, ул.“Ген.Владимир Вазов“ №3, представлявано от Изп.Директор
Ц. В. М., с която иска от съда да отмени Заповед №***/13.12.2023 г. за
прекратяване на трудовия му договор като незаконосъобразна и
немотивирана, да го възстанови на заеманата отпреди уволнението длъжност,
както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което
е останал без работа поради уволнението за период до 6 месеца, считано от
датата на освобождаването-14.12.2023 г., до 14.06.2024 г. в размер на 3900
лева месечно, или общо в размер на 23 400 лева, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от завеждане на иска до окончателното й
изплащане.
Ищецът твърди, че трудовото му правоотношение с ответника, по което е
заемал длъжността „***“ е било прекратено на основание чл.328, ал.2 от КТ –
поради сключване на договор за управление №***/18.08.2023 г. Счита, че
предпоставките за прекратяване на това основание не са били налице, както и
1
че заповедта е издадена от лице, което няма необходимите правомощия, а
това е така, защото цитираният в заповедта договор за управление не е
договор за управление в предприятието по смисъла на закона, а издалият
заповедта изпълнителен директор е с временен (срочен) договор, с който не се
възлага управленска програма и не дава право да се прекратяват договори по
реда на чл.328, ал.2 от КТ. Според ищеца, договорът за управление не е
одобрен от членовете на Съвета на директорите, поради което и договорът е
нелигимен, подписан от нелигитимен председател на СД. Твърди и това, че
длъжността която заема не е ръководна по смисъла на §1, т.3 от ДР на КТ, а
единственото основание за уволненинието му е обстоятелството, че е давал
обяснения в образувано наказателно производство срещу изпълнителния
директор за извършване на проверка за осъществен престъпен състав, поради
което и счита, че е налице злоупотреба с право по смисъла на чл.8 от КТ. В
подкрепа на иска ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – работодател не се е възползвал от
правото си да депозира писмен отговор.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените обективно съединени
искове е по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр.чл.225, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
С протоколно определение от 05.06.2024 г. съдът прие направеното от
ищеца изменение на иска за заплащане на обезщетение за времето, през което
е останал без работа поради уволнението чрез увеличаване на неговия размер
и същият се счита предявен за сумата от 36 641,70 лева, или по 6106,95 лева
месечно за периода 14.12.2023 г. – 14.06.2024 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от завеждане на иска до окончателното й
изплащане.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник, който моли
за уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си оспорва исковата
молба. Не ангажира доказателства.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за
установено следното:
Безспорно в отношенията между страните е, че ищецът е работил по
2
безсрочно трудово правоотношение в ответното дружество „Водоснабдяване
и канализация“ ЕАД – Бургас на длъжност „***“ до 14.12.2023 г., когато с Акт
за прекратяване на трудово правоотношение №***/13.12.2023 г. на
Изпълнителния директор на ответното дружество Ц. М., трудовото
правоотношение е прекратено без предизвестие. Посоченото в акта правно
основание за прекратяване на трудовото правоотношение е нормата на чл.328
ал.2 от КТ - „поради сключване на договор за управление №***/18.08.2023 г.
Ответникът не оспорва, че последното получено от ищеца брутно трудово
възнаграждение е в размер на 6106,95 лева. В този смисъл е заключението на
в.л.Д. по изготвената от нея съдебно-счетоводна експертиза, която съдът цени
като обективна и компетентно дадена.
Ответникът не оспорва и това, че след уволнението ищецът е останал без
работа. В този смисъл е и приетата като доказателство регистрационна карта
№***/18.12.2023 г., от съдържанието на която действително се установява, че
след уволнението ищецът е останал без работа и е бил регистиран като
безработен към Агенция по заетостта, Дирекция „Бюро по труда“, като в
периода 18.12.2023 г. – 29.02.2024 г. е провел две срещи с трудов посредник.
Предвид на изложеното съдът приема за установено, че в периода от
прекратяване на трудовото правоотношение на 14.12.2023 г. до датата на
приключване на устните състезания по делото – 05.06.2024 г., ищецът е бил
без работа поради уволнението.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
В съответствие с разпределената от съда доказателствена тежест, ищецът
по делото следваше да установи съществувалото между страните трудово
правоотношение, по силата на което е заемал посочената в исковата молба
длъжност; прекратяването на това трудово правоотношение на твърдяното
основание; оставането си без работа поради уволнението, неговата
продължителност, както и размера на последното месечно брутно трудово
възнаграждение, което е получил преди уволнението. В тежест на ответника
бе да установи, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати
трудовото правоотношение с ищеца, в конкретния случай – наличието на
сключен договор за възлагане на управлението, изпълнението по който е
започнало; че заеманата от последния длъжност има характер на ръководна,
3
както и че уволнението е извършено в законоустановения деветмесечен срок
по чл.328, ал.2 от КТ.
В акта като правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца е посочена нормата на чл.328, ал.2 от КТ, която
установява специално потестативно право на работодателя да уволни
служителите от ръководството на предприятието след сключването на нов
договор за управление на предприятието. Фактическият състав на посоченото
уволнително основание по чл.328, ал.2 от КТ включва кумулативно следните
елементи: да е налице сключен договор за управление, с който се цели
постигане на определен стопански резултат; лицето, чието трудово
правоотношение се прекратява да заема ръководна длъжност в предприятието
– да му е възложено ръководство на трудовия процес; правото да е упражнено
от работодателя не по-късно от девет месеца след сключването на договора за
управление и по конкретно – не по-късно от девет месеца от реалното
започване на осъществяване на функциите по договора от управителя. Следва
да се съобрази и съдебната практика, която трайно приема, че този нов
договор за управление следва да съдържа бизнес задача с конкретни
икономически показатели, които новият управляващ предприятието трябва да
постигне като например производителност, рентабилност, обем на оборота,
печалби, поддържане на определен брой работни места и др., а въз основа на
бизнес задачата, управляващият е длъжен да разработи своя бизнес програма,
която да предложи и изпълни по време на договора си. Именно поради
особеностите на договора за управление, за да се осигури възможност на
управителя да изпълни програмата си и да постигне зададената бизнес задача,
законът му предоставя възможността да сформира нов управленски екип,
поради което и в негова полза е регламентирано потестативното право по
чл.328, ал.2 от КТ. В този смисъл са Решение № 225 от 23.10.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 1671/2018 г., IV г. о., ГК и Решение № 78 от 12.06.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 2493/2018 г., III г. о., ГК, съгласно които липсата на конкретна
бизнес задача и бизнес програма, в изпълнение на които се предприема
уволнението по чл.328, ал.2 от КТ, рефлектира върху неговата
законосъобразност и налага отмяната му.
В настоящия казус остана недоказано наличието на договор за управление,
сключен с лицето, издалото акт за прекратяване на трудово правоотношение
№***/13.12.2023 г. Ответникът-работодател не представи какъвто и да е
4
договор, по силата на който управлението на предприятието да е възложено
на издалия заповедта Ц. В. М.. Вписването на последния в ТРРЮЛНЦ като
временно заемащ длъжността „изпълнителен директор“ на „Водоснабдяване и
канализация” ЕАД към момента на издаване на атакуваната заповед не
установява наличието на такъв договор, нито позволява да бъде извършена
преценка от съда за това дали евентуален договор има посочените по-горе
характеристики на договор за управление по смисъла на чл.328, ал.2 от КТ,
т.е. с поставени конкретни стопански задачи и цели. Същото се отнася и до
представените от ищеца Протокол №15 от проведено на 12.10.2022 г.
заседание на Съвета на директорите на „Български ВиК холдинг“ ЕАД –
София и Протокол № 62/12.10.2022 г. от проведено на същата дата Общо
събрание на дружеството, в които са отразени взети решения за сключване на
договор за управление с Ц. В. М.. Липсата на доказаност на един от
елементите на сложния фактически състав по чл.328, ал.2 от ГПК, а именно –
сключен договор за възлагане на управлението, по който едно лице се е
задължило в определен срок, срещу възнаграждение, да постигне на свой риск
определен стопански резултат, се явява достатъчно, за да се приеме, че този
фактически състав не е реализиран, съответно прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца на това основание се явява незаконно и като
такова следва да бъде отменено, без да се обсъждат останалите елементи от
фактическия състав на нормата на чл.328, ал.2 от КТ.
Основателността на главния иск за отмяна на уволнението, обуславя и тази
на акцесорната претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***“ в
район „Управление“ при ответника.
Тъй като в периода от 14.12.2023 г., когато е прекратено трудовото
правоотношение, до датата на приключване на устните състезания по делото
– 05.06.2024 г., ищецът е останал без работа и не е бил трудово ангажиран
при друг работодател, то осъдителният акцесорен иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 КТ за присъждане на обезщетение по реда на чл.225, ал.1 от
КТ също се явява основателен.
Съгласно цитираната разпоредба, при незаконно уволнение работникът
или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без
5
работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Видно от нормата
на чл.228, ал.1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на
обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е
възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В настоящия казус
брутното трудово възнаграждение на ищеца, служещо за база за определяне
на обезщетението за оставане без работа възлиза на сумата от 6106,95 лева и
според заключението на вещото лице обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за
период от шест месеца е в общ размер на 36 641,70 лева, или
възнаграждението за ден е в размер на 297,90 лева. Доколкото обаче, силата
на пресъдено нещо на решението се формира към датата на приключване на
устните състезания по делото, която дата в настоящия случай предхожда
изтичането на шест месеца от уволнението на ищеца, претенцията на същия
за присъждане на обезщетение за оставане без работа следва да бъде уважена
за периода от уволнението – 14.12.2023 г. до датата на приключване на
устните състезания по делото – 05.06.2024 г., като същата е в размер на 34
556,40 лева и се дължи ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане, а за периода след тази
дата до крайната дата на претенцията – 14.06.2024 г., както и за разликата до
претендираните 36 641,70 лева, или за сумата от 2085,30 лева, претенцията
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително
изпълнение на решението в частта за присъденото обезщетение по чл.225 от
КТ.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените
по делото разноски, които видно от представения договор за правна защита и
съдействие са в размер на 735,61 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати дължимата
за производството държавна такса от 1492,26 лева, от която 80 лева за иска с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, КТ; 30 лева за иска с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 КТ и 1382,26 лева за уважения оценяем иск, както и сумата от
6
200 лева, представляваща заплатеното от съда възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Т. К. К., ЕГН
********** и ОТМЕНЯ акт №***/13.12.2023 г. на Изпълнителния директор
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление в гр. Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген.Владимир Вазов“ №3, с
който е прекратено трудовото правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА Т. К. К., ЕГН ********** на заеманата
преди уволнението длъжност „***“ в район „Управление“ във
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр.Бургас, кв.“Победа“, ул.“Ген.Владимир Вазов“ №3.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.
„Победа”, ул.„Генерал Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и
конструкции”, представлявано от Изпълнителния директор Ц. В. М., да
заплати на Т. К. К., ЕГН **********, съдебен адрес в ***, чрез адв.Ж. Б.,
сумата от 34 556,40 лева, представляваща обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение, а именно за
периода 14.12.2023 г. – 05.06.2024 г. (датата на приключване на устните
състезания по делото), ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 09.02.2024г. до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения
размер от 34 556,40 лева до пълния предявен размер на претенцията от
36 641,70 лева, както и за периода от 06.06.2024 г. до 14.06.2024 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.
„Победа”, ул.„Генерал Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и
конструкции”, представлявано от Изпълнителния директор Ц. В. М., да
заплати на Т. К. К., ЕГН **********, съдебен адрес в ***, чрез адв.Ж. Б.,
сумата от 735,61 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска.
7
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението
в частта за присъденото обезщетение.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“
ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.Бургас, кв.
„Победа”, ул.„Генерал Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и
конструкции”, представлявано от Изпълнителния директор Ц. В. М., да
заплати по сметка на Районен съд - Бургас дължимите държавни такси в
размер на 1492,26 лева, както и сумата от 200 лева, представляваща
възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Бургаски
окръжен съд в двуседмичен срок от 14.06.2024 г. на основание чл.315, ал.2,
вр.чл.259, ал.1 от ГПК, за което страните са уведомени с протоколно
определение от 05.06.2024 г.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8