Р Е Ш Е Н И Е
№ 975 / 7.7.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание,
в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Антони Николов
като разгледа докладвано от
съдията АНД № 602 / 2020 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано
е по въззивна жалба от „С.т.2.“ ЕООД, ЕИК : *********, срещу НП № 03 – 009909 /
23. 08. 2019 г. на Директор Д – ИТ – Варна. Със същото на жалбоподателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КТ и на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на пет хиляди лева.
Жалбоподателят моли съда да отмени
НП, а в условията на евентуалност да намали размера на наложеното, с довод
незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа
жалбата. Претендира за присъждане на разноски и прекомерност на такива от
другата страна.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Счита,
че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди НП. Сочи, че същото е
законосъобразно, като наложената санкция
е в рамките на закона и е съобразена с тежестта на нарушението.
Претендира за присъждане на разноски
и прекомерност на такива от другата страна.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установено следното от фактическа страна :
На 18. 07. 2018 г.
свид. П.М.М. *** извършил проверка на обект – хотел „Елена“, находящ се в к. к.
„Златни пясъци“, област Варна, стопанисван от възз. „С.т.2.“ ЕООД.
Проверяващият установил, че А. Т. М., ЕГН : ********** изпълнявал функциите на „работник кухня“, без
за него да има поискано и дадено разрешение от ИТ, предвид факта, че лицето
имало навършени 16, но не и 18 години. Съставен бил АУАН, предявен и подписан
без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени
такива. Административно – наказващият орган приел констатациите на
актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания, както и от
приложените и приети по делото писмени документи. Съдът
кредитира така посочените доказателства като единни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се, логични, безпристрастни, обективно и компетентно
съставени, кореспондиращи с приетата от съда фактическа обстановка и относими
към основния факт, включен към предмета на доказване по делото. Следва да се
отбележи, че показанията на свид. П.М.М. са от преки впечатления при самата
проверка, а тези на свид. Р. С. Н. са на принципна основа, като потвърждават
факта, че относно А. Т. М. не е налице изпълнение на законова процедура относно
негово наемане на работа и негово присъствие в обособено помещение на
проверявания обект – кухня. Не следва да се игнорира и това, че относно А. Т. М.
е налице попълнена декларация, в която са удостоверени конкретни обстоятелства
относно полагане на труд от негова страна в проверявания обект.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Настоящият състав
намира, че производството е проведено без нарушаване на процесуалните правила
визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните
компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН, съставен е в законоустановените срокове и е надлежно предявен. НП е издадено
от компетентен орган, в законоустановените срокове, отговаря на изискванията на
чл. 57 от ЗАНН и е надлежно
връчен. Фактическата обстановка е еднакво отразена в АУАН и НП.
Съдът счита, че е
осъществен състава на визираната разпоредба.
От
обективна страна безспорно се установи, че 18. 07.
2018 г. в обособено помещение – кухня на хотел „Елена“, находящ се в к. к.
„Златни пясъци“, област Варна, стопанисван от възз. „С.т.2.“ ЕООД, А. Т. М. е изпълнявал
функциите на „работник кухня“. Не подлежи на съмнение, че към таза дата лицето
имало навършени шестнадесет, но не и осемнадесет години, като за него не е
поискано и дадено разрешение от ИТ да бъде прието на работа. Съдът намира, че правилно е издирен субекта на нарушението, предвид
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ, която сочи, че отговорността се носи от
работодателя, който в конкретния случай се явява възз. „С.т.2.“ ЕООД. Предвид гореизложеното
съдът намира за напълно доказано от обективна страна нарушението по посочената
норма. Горното съдът прие въз основа на свидетелските показания, както и от
приложените и приети по делото писмени документи.
Доколкото е ангажирана
отговорността на юридическо лице, съдът не следва да разглежда въпроса относно
субективна страна.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид засягат трудовите отношения, респективно с предвидената отговорност
за тях се цели гарантиране правата на работниците / служителите съдът намира,
че формират сравнително висока обществена опасност, поради което не могат да
бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е
ангажирана административно – наказателната отговорност още повече, че
конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за
които законодателя е предвидил налагане на санкция.
Същевременно съдът счита, че
размера на наложеното е явно несправедлив. Административно – наказващият орган
е възприел изцяло фактическата обстановка описана в АУАН и е наложил за извършеното
нарушение наказание, което съдът намира за прекалено тежко, в предвид следното
: при налагане на такова следва да се вземе в предвид тежестта на нарушението,
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя, като се наложи наказание в границите на предвиденото.
В случая съдът отчете сравнително висока тежест на нарушението, доколкото касае
полагането на труд от непълнолетно лице и ниска такава при дееца, предвид
липсата на други наказания, смекчаващи отговорността обстоятелства - формирано
трайно правилно отношение към законоустановения ред в страната, като
извършеното се явява изолиран акт, отегчаващи такива – не се установиха, имотно
състояние – видно от доказателствата по делото, налице е индиция за наличие на
доходи, доколкото въззивникът упражнява търговска дейност, но няма
доказателства за сравнително висок техен размер, обуславящ по – висок такъв на
наказанието. С оглед на горното съдът счита за справедливо да измени размера на
наложеното наказание, с оглед постигане на целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира наведеното от страна
на въззивника за неоснователно, поради следното : не са допуснати процесуални
нарушения, от категорията на съществените такива, които да обусловят цялостна
отмяна, като по безспорен и категоричен начин беше установено осъществяването
на състава, като за съда не съществува съмнение относно допускането на
твърдяното нарушение. НП е издадено в законоустановения срок, доколкото случая
е бил отнесен до прокуратурата. Право на въззивника е да излага доводи в своя
защита, но както и по – горе беше отбелязано, видно от показанията на свидетел
– пряк очевидец и писмен документ - декларация, попълнена лично от полагащото
труд лице, се доказа твърдяното от въззиваемата страна, респективно за съда не
съществува съмнение в тази насока. Относно размер на наложеното съдът изложи
мотиви по – горе, поради което не следва да ги повтаря.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН,
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед оказаната
правна помощ като вид и количество, изхода на спора, своевременно направено
искане и приложени доказателства, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 37, ал. 1 от ЗПП,
чл. 27 Е от Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя на
осемдесет лева.
С оглед
на горното съдът счита, че разглежданото НП следва да бъде изменено, поради
което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ИЗМЕНЯ НП № 03 – 009909 / 23. 08. 2019 г. на Директор
Д – ИТ – Варна, с което на „С.т.2.“ ЕООД, ЕИК : ********* :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КТ и на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ е наложено административно наказание
„Имуществена санкция“ в размер на пет хиляди лева, като вместо това :
НАЛАГА на „С.т.2.“ ЕООД, ЕИК : ********* :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 303, ал. 3 от КТ и на
основание чл. 414, ал. 1 от КТ административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на хиляда и петстотин лева.
ОСЪЖДА „С.т.2.“ ЕООД, ЕИК :
********* да заплати на Д – ИТ – Варна юрисконсултско възнаграждение по делото
в размер на осемдесет лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :