РЕШЕНИЕ
№ 520/25.10.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова …….........……………………………..и в присъствието на прокурор………………………………………………………………......................като разгледа докладваното от съдия Байнова Адм. дело №591 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е
по жалба от Т.Р.Т. ***, със съдебен адрес:***, подадена чрез пълномощник, против Отказ на Началник Сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР – Хасково , обективиран в писмо с рег.№125300-7903/18.05.2021г., да
му бъде върнато Свидетелство за управление на МПС /СУМПС/.
Жалбоподателят твърди, че оспорения отказ е незаконосъобразен, поради противоречие с материалноправни разпоредби. Счита за изцяло погрешен извода на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР – Хасково, че срокът на наказанието „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“ започва да тече от датата на изземване на СУМПС – 12.03.2020г. като твърди, че началото му е от момента на налагане на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №18-1253-000827 от 09.09.2018г., издадена от ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, т.е. от дата 09.09.2018г. и е изтекъл на 09.09.2020г. В тази връзка се позовава на предварителното изпълнение на ПАМ съгласно чл.172 ал.6 от ЗДвП, като счита, че независимо от обжалването на ЗППАМ от 09.09.2018г., същата е продължила действието си и по този начин е реализирана и целта на закона, посочена в чл.171 от ЗДвП. Твърди, че от момента на налагането на ПАМ от 09.09.2018г. е бил лишен от СУМПС, въпреки, че физически то не било отнето, поради което счита, че наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца“ е започнало да тече именно на 09.09.2018г. и е изтекло на 09.09.2020г. Твърди също, че в случая е изтекла 6 – месечната давност по чл.82, ал.1, б.“б“ от ЗАНН, както и абсолютната давност по ал.3 от същата норма за изпълнение на наказанието лишаване от право, чийто начален момент е влизане в сила на НП №18-1253-001829/08.03.2019г. на ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“ – 19.04.2019г. Изчислена съобразно посочените правила, 6 месечната давност за изпълнение на наказанието по визираното НП изтекла на 19.10.2019г., а абсолютната такава изтекла на 19.01.2020г., като СУМПС било предадено от оспорващия на 12.03.2020г. – близо два месеца след изтичането на абсолютната давност по ЗАНН. В тази връзка счита, че наложеното наказание не подлежи на изпълнение и административният орган следвало да удовлетвори изпратеното до него жалба/заявление като върне СУМПС. Сочи, че в този смисъл е и непротиворечивата и последователна практика на съдилищата в страната, като цитира конкретния решения по административни дела. Моли да бъде отменен оспорения отказ. Претендира присъждане на направените в настоящото производство разноски.
Ответникът - Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като прецени доказателствата по делото във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
На 09.09.2018г. на Т.Р.Т. е съставен АУАН серия Д, №0666580 за нарушения на чл.174 ал.3 пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, извършени на същата дата. Въз основа на съставения акт, от Началник сектор „Пътна полиция“ Хасково към ОДМВР - Хасково е издадено НП №18-1253-001829/08.03.2019г., с което за извършеното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП, на Т.Р.Т. е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, а за извършеното нарушение по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10 лв. на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП. Видно от отбелязването в разписката към НП, същото е връчено на 12.04.2019г., като Т. е вписал следния текст: „Отказвам да предам шофьорската си книжка защото ще обжалвам наказателното постановление“.
С Решение №221/01.07.2019г., постановено по АНД №494/2019г. по описа на Районен съд – Хасково е потвърдено НП №18-1253-001829/08.03.2019г. на Началник сектор ПП при ОДМВР – Хасково. С окончателно Решение №1016/07.01.2020г. по АНД (К) №1266/2019г. по описа на Административен съд – Хасково решението по АНД №494/2019г. на Районен съд – Хасково е оставено в сила. Във връзка с последното и за изпълнение на влязлото в сила НП №18-1253-001829/08.03.2019г. относно наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, с писмо рег. №1253р-1075/30.01.2020г. Началникът на Сектор „ПП“ е поискал от Началника на РУ-Хасково да разпореди изземване на СУМПС от Т.Р.Т..
Със ЗППАМ №18-1253-000827/09.09.2018г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ – Хасково, на Т.Р.Т. е наложена ПАМ по чл.171 т.1 б.“б“ – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. При връчването й на 28.09.2018г. , видно от изричното отбелязване /л.26, л.55/, Т. Т. е отказал да предаде СУМПС. Последното обстоятелство се потвърждава от писмо рег.№1253р-8902/02.10.2018г. /л.74/ , с което Началник сектор „ПП“ – Хасково е уведомен, че СУМПС на лицето не е иззето при връчване на ЗППАМ, поради отказ да го предаде. ЗППАМ е обжалвана от Т. Т. като с Решение №196/11.03.2019г. по адм. д. №1020/2018г. по описа на Административен съд – Хасково жалбата е отхвърлена. Решението е влязло в сила на 29.03.2019г.
По преписката са приложени 2 бр. Справка за нарушител/водач относно Т.Р.Т.. Видно от справката, приложена на л.59-л.62 от делото, на последния е издадено на 13.11.2003г. СУМПС №*********, валидно до 27.10.2013г. , а на 28.11.2013г. е издадено СУМПС №*********, валидно до 11.11.2023г. Относно статуса на това СУМПС в АНД е отразено „За отнемане“. Видно от справката, приложена на л.35-л.37 от делото, по отношение на валидното СУМПС е отразено „отнемане“ на 09.09.2018г. - НП №18-1253-001829/08.03.2019г. Според същата справка, на 12.02.2020г. са били подадени документи за издаване дубликат на СУМПС като на 26.02.2020г. е издадено СУМПС №*********, валидно до 11.11.2023г. Относно статуса на СУМПС №*********в БДС е отразено, че е отнето/иззето, а отразеният статус в АНД е „отнето“. Последното се потвърждава от Докладна записка рег. №1970р-11181/25.03.2020г. на мл. експерт при РУ-Хасково, видно от която издаденото на Т.Р.Т. СУМПС №*********, валидно до 11.11.2023г. е било обявено за изгубено като на лицето е било издадено ново СУМПС №*********, валидно до 11.11.2023г., което е отнето, поради лишаване от управление с административен акт. Видно от представената по делото Разписка за предадени вещи, на 12.03.2020г. от Т.Р.Т. е предадено СУМПС ********* в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Хасково.
С жалба вх.№272000-354/08.01.2021г. в ОДМВР – Хасково, жалбоподателят Т. чрез пълномощник е направил искане до Директора на ОДМВР – Хасково да му бъде върнато свидетелството за управление на МПС. В жалбата е посочил, че наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца е започнало да тече от момента на налагане на ПАМ съгласно ЗППАМ №18-1253-000827/09.09.2018г., т.е. от дата 09.09.2018г. и е изтекло на 09.09.2020г.
По повод жалбата е извършена проверка и с писмо рег.№125300-951/21.01.2021г. Директорът на ОДМВР – Хасково уведомява жалбоподателя чрез пълномощника му, че жалбата е приета за допустима, но неоснователна, тъй като съгласно разпоредбата на чл.190, ал.2 от ЗДвП (Наказанието „лишаване от право да се управлява моторно превозно средство“ тече от датата на изземването на свидетелството за управление), което в настоящия случай е иззето на 12.03.2020г. и ще се счете за изтърпяно на 12.03.2022г.
С Решение №184/28.04.2021г. по адм. д. №227 по описа на Административен съд – Хасково за 2021г. е обявена нищожността на отказ на Директора на ОДМВР – Хасково, обективиран в писмо рег. №125300-951/ 21.01.2021г. и административната преписка е изпратена на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково като компетентен за произнасяне по подаденото от Т.Р.Т. *** искане, наименувано „жалба“ с вх. №272000-354 от 08.01.2021г. за връщане на иззетото му СУМПС.
С писмо рег. №125300-7903/18.05.2021г. Началникът на Сектор „Пътна полиция“ Хасково към ОДМВР - Хасково уведомява жалбоподателя чрез пълномощника му, че е извършена проверка и жалбата е приета за неоснователна, тъй като съгласно разпоредбата на чл.190, ал.2 от ЗДвП наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ започвало да тече от датата на изземването на свидетелството за управление на Т.Р.Т., което в настоящия случай е иззето на 12.03.2020г. и ще се счете за изтърпяно на 12.03.2022г.
Срещу отказа, обективиран в писмо рег. №125300-7903/18.05.2021г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ Хасково към ОДМВР - Хасково е подадена на 28.05.2021г. жалба от Т. чрез административния орган.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е насочена срещу годен за обжалване административен акт, изхожда от лице с правен интерес от търсената защита и е подадена в законоустановения срок по чл.149 ал.1 от АПК, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореният отказ изхожда от компетентен орган, обективиран е в писмена форма и съдържа посочване на фактически и правни основания за издаването му. Не се установява при издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и такива не се твърдят.
Съдът счита, че оспореният отказ е съответен и на материалния закон.
Съгласно чл.81,
ал.1 от ЗАНН, когато с наказателното
постановление е постановено временно лишаване от правото да се упражнява
определена професия или дейност, то се изпълнява от органите, които признават
това право и контролират упражняването му.
Редът за отнемане, съхранение и връщане на СУМПС е регламентиран в чл. 20 – чл. 24 от Наредба № I-157 от 1.10.2002г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина /Наредба № I-157 /01.10.2002 г. /. Съгласно чл. 22, ал. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002г., отнетите български национални свидетелства за управление на МПС се съхраняват в структурите, които са ги издали, до настъпването на правно основание за връщането им. В чл. 4, ал. 1 от Наредба № I-157/01.10.2002г. е предвидено, че СУМПС се издава от звената "Пътна полиция" при областните дирекции на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ според постоянния адрес на лицето.
Основанията за връщане на отнетите СУМПС са посочени в чл. 24, ал. 1 от Наредба № I-157/ 01.10.2002г. В случая СУМПС е иззето във връзка с изпълнение на наказание „лишаване от право да се управлява МПС“, наложено с наказателно постановление, поради което за връщането му е приложимо основанието по чл.24, ал.1, т.1 от Наредба № I-157/01.10.2002г. Според посочената разпоредба СУМПС се връща след изтичане срока на наложеното наказание "лишаване от право да се управлява МПС".
За да откаже връщане на СУМПС на жалбоподателя, административният орган се е позовал на чл.190, ал.2 от ЗДвП , съгласно който наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ започва да тече от датата на изземване на СУМПС. Посочил е, че в настоящия случай това е станало на 12.03.2020г. , поради което наказанието ще се счита изтърпяно на 12.03.2022г.
Този извод се подкрепя изцяло от събраните по делото доказателства и се споделя от съда.
Между страните не е спорно, че с НП №18-1253-001829/08.03.2019г. на Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Хасково на жалбоподателя е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, както и че наказателното постановление, след обжалването му, е влязло в сила на 07.01.2020г. Не е спорно също, че СУМПС на жалбоподателя е иззето на 12.03.2020г. Именно от тази дата , съгласно разпоредбата на чл.190, ал.2 от ЗДвП, е започнало изпълнението на наложеното наказание и с оглед срока му, същото ще се счита изтърпяно на 12.03.2022г.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че началото на изпълнение на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е датата 09.09.2018г. , когато във връзка с констатираното нарушение по чл.174, ал.1, пр.1 от ЗДвП му е съставен АУАН серия Д, №0666580 и съотв. е издадена ЗППАМ №18-1253-000827/09.09.2018г. Това твърдение и свързаните с него доводи относно предварителното изпълнение на ЗППАМ и целта на ПАМ в конкретния случай не могат да бъдат споделени. Видно от АУАН серия Д, №0666580, СУМПС не е било иззето при съставянето на акта на 09.09.2018г., както предвижда разпоредбата на чл.172, ал.3 от ЗДвП. При проверката на контролните органи на 09.09.2018г. е установено, че жалбоподателят не е носил СУМПС, за което нарушение, наред с това по чл.174, ал.3 от ЗДвП, му е съставен горепосочения акт. СУМПС на жалбоподателя не е иззето и при връчване на ЗППАМ №18-1253-000827/09.09.2018г. на 28.09.2018г., поради отказ от негова страна да го предаде, нито е иззето при връчване на НП №18-1253-001829/08.03.2019г. на 12.04.2019г. , когато последният отново е отказал да го предаде по причина, че ще обжалва НП. СУМПС е иззето едва на 12.03.2020г. и този факт не е спорен по делото.
Предвид горното, правилно административният орган е посочил, че наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е започнало да се изпълнява на 12.03.2020г., когато фактически е било отнето СУМПС и предвид срока, за който е наложено, ще бъде изтърпяно на 12.03.2022г.
Съдът не споделя и твърдението на жалбоподателя, че към момента на изземване на СУМПС е изтекла давността за изпълнение на наказанието по чл.82, ал.1 б.“б“ от ЗАНН, както и абсолютната такава по чл.82, ал.3 от ЗАНН. Неясно защо жалбоподателят обвързва началото на давностните срокове по визираните разпоредби с датата 19.04.2019г. при положение, че е обжалвал НП №18-1253-001829/08.03.2019г. Безспорно е по делото, че НП е влязло в сила на 07.01.2020г. след осъществен двуинстанционен съдебен контрол, поради което с оглед разпоредбата на чл.82, ал.2 от ЗАНН именно това е датата, от която започва да тече давността за изпълнение на наказанието. Към тази дата не са били изтекли нито обикновената 6 месечна, нито абсолютната 9 месечна изпълнителска давност.
Същевременно ирелевантно е обстоятелството, че към 08.01.2021г., когато жалбоподателят е поискал да му бъде върнато СУМПС, са изтекли както 6-месечния срок по чл.82, ал.1, т.1 б.“б“ от ЗАНН, така и 9-месечния такъв по чл.82, ал.3 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че регламентираните в чл.82 от ЗАНН давностни срокове не очертават максимални времеви рамки, в които може да се търпи наказанието, а визират единствено времевия период, в рамките на който следва и може да започне изпълнението на съответното административно наказание. При положение, че изтърпяването на наказанието започне в рамките на давностния срок, то подлежи на изпълнение в пълния му размер – в случая срок, независимо дали този срок надхвърля регламентирания давностен такъв. Възприемането на обратното тълкуване на практика би довело до хипотеза, при която независимо от срока на наложеното административно наказание "лишаване от право да се упражнява професия или дейност", от какъвто вид е и коментираното в случая, това наказание би могло да бъде изпълнявано максимум 9 месеца след влизането в сила на наказателното постановление, каквато очевидно не е волята на законодателя.
Предвид горното, като е отказал да върне СУМПС, административният орган правилно е приложил материалния закон.
Неизтърпяването към 08.01.2021г. на наложеното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, чието изпълнение е започнало в рамките давностния срок по чл.82, ал.1, б.“б“ от ЗАНН обуславя и законосъобразност на отказа, обективиран в писмо рег.№ 125300-7903/18.05.2021г. на Началник сектор „ПП“ към ОДМВР – Хасково.
По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на производството на жалбоподателя не се дължат разноски.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Т.Р.Т. ***, със съдебен адрес:***, против Отказ на
Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Хасково , обективиран в писмо с
рег.№125300-7903/18.05.2021г., да бъде върнато Свидетелство за управление на
МПС.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: