Р Е Ш Е Н И Е
№
260086/4.3.2022г..
гр.
П., 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., II състав, в публичното заседание на 23
февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при
секретаря Даниела Асенова, като разгледа докладваното гр. дело № 50 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е
по искова молба на Д.П. К. и Г. Л. Ю. срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД
– П..
В исковата молба се твърди, че са
съсобственици на водоснабден имот, който обитават от м. 06.2016 г. – Д. К. – в
следствие прекратена СИО, в размер на ½ ид.ч.,
а Г. Ю. – като наследник по закон на починалия съсобственик Л.Ю., в размер на
1/6 ид.ч. Твърди се, че за периода от 04.03.2009 г.
до 01.07.2016 г. ответното дружество е начислило по партида на водоснабдения
имот суми за доставка и пречистване на питейна вода на стойност 2570,85 лв.,
както и законна лихва в размер на 1658,64 лв., които ищците считат, че са погасени
по давност. Поддържа се, че всички суми, дължими за периода след м. 08.2016 г.
в общ размер 1192,65 лв., са били заплатени.
При
изложените твърдения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че двете ищци не дължат на ответното дружество целия размер на сумите
от 2570,85 лв. – главница, и 1658,64 лв. лихва за периода от 04.03.2009 г. до
01.07.2016 г. Претендират се разноски.
Ответната страна в отговора на
исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК, изразява становище за
неоснователност на исковете. Твърди се, че ищците не са изпълнили задължението
си за смяна на партидата, а доколкото сумите не са били заплащани от ищците,
същите са дължими.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които ищецът оспорва
съществуването на изпълняемо право в полза на
ответната страна, като се позовава на изтекла погасителна давност. В хипотеза
на предявен отрицателен установителен иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено
правния си интерес от търсената искова защита. В тежест на ответната страна е
да установи че в нейна полза съществува изискуемо вземане – в конкретния случай
настъпването на такива факти, водещи до прекъсване на давността за вземането.
Между страните не е спорно, а от представените писмени
доказателства - нотариален акт и съдебно решение за допускане на развод, се
установява, че ищцата Д.К. притежава ½ идеална част от водоснабдения
имот в режим на обикновена дялова съсобственост – след прекратяване на съществувалата
съпружеска имуществена общност (преди исковия период,
с влязло в сила бракоразводно решение на 13.06.2008 г.).
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. Ето защо сумата за доставена и пречистена вода до процесния
недвижим имот, съсобствен между Д.К. и Л.Ю. през
исковия период 2009-2016 г. в режим на обикновена съсобственост, на основание
чл. 30, ал. 3, вр. ал. 2 ЗС се дължи от съсобствениците
съразмерно на дела им от правото на
собственост, който притежават при условията на разделна отговорност.
Същевременно, видно от представеното
удостоверение за наследници другият съсобственик на имота – Лазар С. Юрдакев, е починал в края на исковия период през 07.06.2016
г., като негови наследници по закон са И.М., С. Ю. и ищцата Г. Ю., като всяка
тях е наследила по 1/3 ид.ч. от имуществото му. В
този смисъл ищцата Г. Ю. притежава общо 1/6 от процесния
имот и е легитимирана да отговаря за 1/6 ид.ч. от
отричаните вземания при условията на разделна отговорност – арг.
чл. 60, ал. 1 ЗН по отношение на вземанията за доставена вода до 07.06.2016 г.
и по арг. чл. 30, ал. 3 ЗС по отношение за вземанията
за периода 08.06-01.07.2016 г.
В конкретния случай всяка от ищците на самостоятелно
основание отговаря материално за отричаните задължения при условията на разделна отговорност - съобразно притежаваните
от нея идеални части – по арг. чл. 30, ал. 3 ЗС за Д.
К. за ½ част от задължението, и по арг. чл.
60, ал. 1 ЗН и чл. 30, ал. 3 ЗС за Г. Ю. за 1/6 част от задължението. В този
смисъл, кредиторът не би могъл да иска изпълнение на цялото задължение от всяка
от тях – по арг. a contrario от чл. 122, ал. 1 ЗЗД, а размерът на
отговорността им за задълженията е до притежаваните от тях права от имуществото,
поради което за ищците поначало е налице правен интерес да отричат задълженията,
съобразно притежаваната от тях идеална част от имота, респ. дял от
наследството.
Наличието на счетоводни записвания у ответното дружество по
повод оспорените вземания, както и процесуалното поведение на ответника –
оспорване на предявените искове в цялост, с твърдения, че ищците не са
изпълнили задълженията си за смяна на партида, а претендираните
суми от дружеството не са заплащани своевременно от ищците и са дължими от тях,
свидетелства за правния интерес от предявяване в цялост на отрицателните установителни искове.
Ето защо съдът намира, че в конкретния случай единствено с
оглед твърденията на процесуалния представител на ответника с отговора на
исковата молба е налице правен интерес за ищците от отричане на пълния размер
на вземанията.
В настоящия случай ищците оспорват вземанията, като се
позовават на изтекла погасителна давност. За приложимия давностен
срок съдът следи служебно при направено позоваване на изтекла давност.
Задължението за заплащане на доставена и потребена
вода представлява за-дължение за периодично плащане
по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като са на-лице повтарящи се
през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж, поради което по отношение на оспорените вземания приложима е специалната
тригодишна погасителна давност.
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за имот, има
характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и спрямо него е
приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са задължителните за
съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен
срок е приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава
на месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата
на чл. 119 ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни
вземания като последица от погасяването по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения, какъвто характер има процесното вземане
за главница, началният момент на давностния срок е
настъпването на падежа им (посочената във всяка фактура крайна дата за
заплащане на задължението, тъй като до този момент задължението е изпълняемо - длъжникът дължи изпълнение, но не е длъжен да
го стори - арг. чл. 70, ал. 1 ЗЗД), и се прекъсва с
признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск, респ. с друга форма
на съдебно претендиране на вземането, или чрез действия по принудително
изпълнение – арг. чл. 116 ЗЗД.
В настоящия случай, доколкото няма нито твърдения, нито
данни да са били предприемани каквито и да е действия, годни да прекъснат
давността за вземанията за главница за периода 04.03.2009 г. до
01.07.2016 г.
по см. на чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че към момента на депозиране на настоящата
искова молба тригодишната давност за вземанията за главница е изтекла и същите
са погасени по давност, а с това и по арг. 111, б.
„в“ ЗЗД – и вземанията за лихви за периода.
Следователно оспорените вземания са погасени по давност,
като исковете са основателни и следва да бъдат уважени.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК
ответното дружество следва да възстанови на ищците сторените разноски в общ
размер на 216,89 лв. – платена държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявените от Д.П.К.,
ЕГН ********** и Г. Л. Ю., ЕГН **********
срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД П., ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „Средец“ № 11, представлявано от управителя
инж. Борислав Иванов, обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че в полза на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД П. НЕ СЪЩЕСТВУВА изпълняемо право (право на
принудително изпълнение) спрямо Д.П.К., и Г. Л. Ю., за сумата в размер на 2570,85 лева – главница за
стойността на доставена и пречистена питейна вода за периода от 04.03.2009 г.
до 01.07.2016 г. до водоснабден имот, находящ се в
гр. П., ул. „****, с аб. № 1280063, както и сумата и 1658,64 лева – лихва за периода от
04.03.2009 г. до 01.07.2016 г.,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД П., ЕИК ********* да заплати на Д.П.К.,
ЕГН ********** и Г. Л. Ю., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 216,89
лева – разноски пред Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис
от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.