Решение по дело №1041/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е касационно по реда на чл.63в от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение №110/10.07.2023г., постановено по АНД №150 по описа за 2023г. на Районен съд Димитровград.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон. Сочи се, че изложените мотиви за отмяна на наказателното постановление били неправилни и незаконосъобразни. От всички събрани доказателства (писмени и гласни) безспорно се установявало извършеното административно нарушение от обективна страна. Навеждат се доводи, че в случая не съществувала неяснота относно обстоятелството за какво нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Твърди се също, че в хода на административнонаказателното производство не били допуснати други съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление. Действително била допусната непрецизност при посочване на точното място на извършване на нарушението, но допускането на този пропуск не следвало да се приема като съществено процесуално нарушение, което е довело до лишаване от възможността за предприемане на адекватна защита. Следвало да се вземе предвид и факта, че търговският обект, в който било установено нарушението, бил с особено местоположение – на границата между две общини и при определяне на неговото териториално местонахождение бил взет предвид адресът – гр. Хасково, ул. „Димитровградско шосе“, посочен и деклариран от управителя на търговския обект, в саморъчно подписана от него декларация от лице, работещо по трудово/гражданско правоотношение. Този адрес съвпадал и с адреса, на който било регистрирано намиращото се в обекта фискално устройство, видно от фискален бон с №001623/17.09.2022г. Навеждат се доводи, че в случая правата на лицето не били нарушени по никакъв начин. В процеса на образуваното административнонаказателно производство било гарантирано и обезпечено правото на защита на нарушителя, за което свидетелствали и подаденото от същия писмено възражение и предложение за споразумение по чл.58г от ЗАНН. На следващо място се сочи, че били неоснователни и доводите, изложени от съда в насока, че липсата на мотивиран отказ за сключване на споразумение от страна на наказващия орган водело до нарушаване правата на наказаното лице. Излагат се съображения, че институтът на споразумението пораждал като последица единствено по-благоприятна санкция за нарушителя, но законът не предвиждал задължение за административнонаказващия орган да сключи едно такова споразумение, дори същото да е предложено от страна на нарушителя. Аргумент за това била изричната норма на чл.58г ал.15 от ЗАНН. Твърди се, че в конкретния случай при избора дали да сключи споразумение с нарушителя, административнонаказващият орган действал при условията на оперативна самостоятелност, като въпросната преценка не подлежала на съдебен контрол. Навеждат се и доводи, че съдържанието на предложеното от нарушителя споразумение по-скоро можело да се отъждестви със съдържанието на възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН. В допълнение се сочи, че жалбоподателят не се възползвал от предоставената му от закона възможност за заплащане на санкция в намален размер, но неоснователно твърдял, че административнонаказващият орган му отказал сключване на споразумение, с което следвало да признае, че е извършил констатираното административно нарушение. Моли се за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции. В случай, че се отхвърли жалбата и при заявена претенция на ответната страна за заплащане на разноски, се моли такива да бъдат присъдени в минимален размер.

Ответникът, в подаден чрез пълномощник отговор и в допълнително представена писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено решението на районен съд – Димитровград. Претендира разноски за настоящата инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково намира касационната жалба за неоснователна. Предлага да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Димитровград.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

С обжалваното решение Районен съд - Димитровград е отменил Наказателно постановление №689643-F677868/02.02.2023г., издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, с което на „Украбул МЦТ“ ЕООД, за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл.118 ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС), и на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

Касационната инстанция констатира, че в нарушение на чл.61 ал.1 от ЗАНН въззивният съд е разгледал делото с участие на ненадлежна страна – ответник. Видно от материалите по делото, не е налице изрично определение за определяне на страните по делото, като след първото Разпореждане №257 от 11.05.2023г. за насрочване на делото, в списъка на призованите лица за първо съдебно заседание като административнонаказващ орган е посочен „ТД на НАП Пловдив – Отдел Оперативни дейности ЦУ на НАП“ и на ТД на НАП Пловдив – Отдел Оперативни дейности ЦУ на НАП са връчени призовката и съобщението по делото, съответно първото съдебно заседание по делото на 02.06.2023г. е проведено с участието именно на този ответник. За второто съдебно заседание като административнонаказващ орган в списъка на призованите лица вече е посочен Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, който е призован и съответно съдебното заседание на 20.06.2023г. е проведено с участието на този ответник. В мотивите на решението на Районен съд - Димитровград за ответна страна е посочен Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Административнонаказващият орган - Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, в нито един момент обаче не е конституиран като страна по делото. Така районният съд е конституирал като ответник за участие в съдебното производство един правен субект, а фактически съдебното производство е приключило с участието на правен субект, който не е конституиран като страна, но има качеството на административнонаказващ орган.

Делото е образувано и разгледано пред районния съд след 07.04.2023г.

Съгласно чл.61 ал.1 от ЗАНН, в редакцията, обнародвана в ДВ бр.109/2020г., в сила от 23.12.2021г., по делото се призовава наказващият орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д т.4 от ЗАНН. Така в производствата по обжалване на НП пред районните съдилища след 23.12.2021г. за участие в производството се призовава наказващият орган, издал НП, а не ведомството, към чиято структура същият принадлежи. В конкретния случай това е Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, а не ТД на НАП Пловдив, Отдел Оперативни дейности, както неправилно и в разрез с нормата на чл.61 ал.1 от ЗАНН е прието от Районен съд Димитровград. В този смисъл е и задължителното за съда предписание на Тълкувателно постановление №3 от 28.04.2023г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по т. д. №5/2022г. по описа на ВАС. С тълкувателното постановление е прието, че съгласно чл.61 ал.1 от ЗАНН като страна при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на актовете по чл.58д т.1-3, издадени от наказващ орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл.58д т.4 от ЗАНН, т.е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.

Предвид горното, районният съд е следвало служебно да конституира и да призове като надлежен ответник по делото Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, в качеството му на административнонаказващ орган. След като в случая е конституирана и призована ТД на НАП Пловдив – Отдел Оперативни дейности – за първото по делото съдебно заседание, съдът е следвало с изричен акт да заличи тази ненадлежна страна и да конституира надлежната такава, предвид задължителната сила на решението спрямо страните по делото. Такъв акт не е произнесен от въззивния съд, като видно от Протокола от проведеното второ по ред открито съдебно заседание на 20.06.2023г. е вписан като ответник и административно-наказващ орган - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че решението на районния съд е недопустимо, поради ненадлежното конституиране на съответната страна по делото (в случая изборно са участвали двамата ответника), поради което следва да се обезсили, а делото се върне за ново разглеждане на друг състав от същия съд, който следва да призове за участие в открито съдебно заседание надлежния ответник – наказващият орган, издал наказателното постановление съгласно чл.61 ал.1 от ЗАНН, Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, ЦУ на НАП, като се осигури възможност на надлежната страна да участва по делото.

При този изход от правния спор, районният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе по въпроса за разноските, направени пред касационната инстанция, съобразно чл.226 ал.3 от АПК.

Мотивиран така и на основание чл.221 ал.3 от АПК, Административен съд Хасково

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение №110 от 10.07.2023г., постановено по АНД №150 по описа за 2023г. на Районен съд Димитровград и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с изложените в настоящото решение съображения относно тълкуването на закона, при участие на надлежните страни.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: