№ 381
гр. ***, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20243630102720 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск за несъществуване на вземане на
ответника срещу ищеца с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от С. Б. С. с ЕГН *** от гр. *** и Ю.
Н. И. с ЕГН ********** от гр. ***, действащи чрез адв. Д. К. от ШАК, срещу „*** – ***“
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл. „***“ № 1,
представлявано от управителя И.П.. В исковата молба се твърди, че двамата ищци са
потребители на *** услуги от *** оператор – ответното дружество. Твърдят, че са получили
покана за заплащане на сумата от 3614,63 лв., представляващи стойността на *** услуги по
няколко фактури. Според ищците вземанията на ответника са погасени по давност. Освен
това се твърди, че измервателното им средство е с изтекла метрологична проверка. Твърдят,
че не дължат посочените суми, поради което молят съда да установи това със силата на
присъдено нещо в отношенията им с ответника. Претендират и заплащане на деловодните
разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищците излага твърдения, че
съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ***-
операторът е този, който трябва да представя за последваща метрологична проверка
водомера, използван в дома на ищците за търговско измерване, тъй като се касае за водомер
на водопроводно отклонение.
В предоставения на „*** - ***“ ООД едномесечен срок е постъпил отговор, с който се
оспорва иска. Ответното дружество твърди, че независимо от изтичане на срока на
1
метрологична проверка на водомера, сумата се дължи, тъй като досега потребителят не е
възразил срещи верността на устройството за измерване по предвидения в ОУ ред. Оспорва
да носи отговорност за поддържане на годността на устройството за измерване. Признава
изтеклата давност за част от вземанията.
В съдебно заседание представителят на ответника поддържа изложените в отговора
възражения. Отрича ***-операторът да има задължение да проверява метрологичната
годност на средството за търговско измерване, претендирайки, че се касае за индивидуален
водомер. По посочените причини моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
Между страните е безспорно, че ищците С. Б. С. и Ю. Н. И. са потребители на ***
услуги, предоставяни от „*** – ***“ ООД относно обект – недвижим имот, намиращ се в гр.
***, местност „***“ № 653 221 по партида № 552/173 и абонатен № 836374. На адреса
трудно се осъществявала проверка на потребената вода, тъй като имотът представлявал
къща, водомерът се намирал вътре в имота, а самият инкасатор минавал в работно време и
обикновено тогава в имота нямало никой.
През месец април 2024 г. инкасаторът И.Н.Т. отчел водомера и установил показания
на водомера 1593 кубика потребена вода. Предходното отчитане било от 08.05.2021 г. и
тогава били отчетени 859 кубика. Тогава той се разбрал с Ю. Н. И. да почне да начислява по
100 кубика вода всеки месец, докато се навакса разликата от 1668 кубика между показанието
от май 2021 г. и това от април 2024 г.
На 19.10.2024 г. И.Н.Т. връчил на ищците покана за доброволно изпълнение от „*** –
***“ ООД, с което ги уведомяват, че дължат следните суми на дружеството:
по фактура № ********** от 03.12.2018 г. – за потребена вода и *** услуги за отчетен
период 15.03.2011 г. – 12.11.2018 г. – 1492,29 лв.;
по фактура № ********** от 03.08.2020 г. – за потребена вода и *** услуги за отчетен
период 12.11.2018 г. – 26.07.2020 г. – 195,05 лв.;
по фактура № ********** от 01.09.2020 г. – за потребена вода и *** услуги за отчетен
период 26.07.2020 г. – 27.08.2020 г. – 97,14 лв.;
по фактура № ********** от 30.09.2024 г. – за потребена вода и *** услуги за отчетен
период 20.08.2024 г. – 03.09.2024 г. – 446,16 лв.;
по фактура № ********** от 31.05.2024 г. – за потребена вода и *** услуги за отчетен
период 10.04.2024 г. – 17.05.2024 г. – 464,96 лв.;
по фактура № ********** от 31.07.2024 г. – за потребена вода и *** услуги за отчетен
период 17.05.2024 г. – 20.06.2024 г. – 454,53 лв.;
по фактура № ********** от 29.08.2024 г. – за потребена вода и *** услуги за отчетен
период 20.06.2024 г. – 20.08.2024 г. – 449,58 лв.
От заключението на кредитираната изцяло от съда СТЕ се установява, че в имота на
ищците е монтиран водомер, който е поставен на водопроводно отклонение. Същият се
2
намира на територията на притежавания от ищците имот, описан по-горе и след него няма
присъединени други потребители. Самият водомер не е бил проверяван за метрологична
годност поне в последните 20 години.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
Предявен е отрицателен установителен иск, с който ищецът иска да се установи, че не
дължи определена сума на ответника.
По този иск като цяло доказателствената тежест е обърната – ответникът е този, който
трябва да докаже възникването на задължението. Ищецът следва да докаже само наличието
на правен интерес от водене на делото. В конкретния случай това е обстоятелството, че
ответникът наистина претендира тези суми от него. С оглед събраните по делото
доказателства правния интерес на ищците се доказа безспорно. Дори по отношение на
признатите за погасени по давност суми, това признание е направено едва с отговора – в
извънсъдебната комуникация между страните „*** – ***“ ООД са отказали да зачетат
настъпилата давност.
Предвид обстоятелството, че ответникът претендира процесното вземане да е
възникнало в резултат на потребена вода и предоставени *** услуги, той трябва да докаже,
че са били налице основанията за начисляване на посочените суми.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи имотите на потребителите се водоснабдяват, като сградните
водопроводни инсталации или вътрешните водоснабдителни мрежи се присъединяват към
водоснабдителните системи чрез водопроводно отклонение с водомерен възел, а ал. 3 на
същата разпоредба предвижда, че водопроводните отклонения с водомерните възли са част
от общите мрежи на водоснабдителните системи и се изграждат и поддържат от ***
операторите. Съгласно чл. 30, изр. 1 от тази наредба, изразходваната вода се отчита по
водомера на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост – по общия
водомер на водопроводното отклонение. В настоящия случай несъмнено се касае за първата
хипотеза, тъй като от заключението на вещото лице се установява, че за притежавания от
ищците имот има монтиран само един водомер – този на водопроводното отклонение, като
именно чрез него се отчита разхода на вода в имота и след него няма присъединени други
потребители.
Според чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. *** услугите се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение, а съгласно ал. 10
на същата разпоредба операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и
контролира водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща
изразходваното количество вода. В чл. 34, ал. 1 на Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено,
че водомерът на водопроводното отклонение и общият водомер в сгради – етажна
3
собственост подлежат на задължителен метрологичен контрол съгласно ЗИ. Съгласно ал. 2
на същия член, освен контрола по ал. 1, на водомерите се извършват и следните проверки:
периодично, след ремонт, при нарушаване на пломбата и по искане на оператора или
потребителя, а в ал. 3 е предвидено, че при възникване на спор относно метрологичните
характеристики (точността) на водомерите, всяка от страните може да заяви извършване на
експертиза по реда на ЗИ. Задължението за метрологичен контрол на водомерите произлиза
и от разпоредбата на чл. 5 от ЗИ.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗИ предвижда, че лицата, които пускат на пазара и/или в
действие и използват средствата за измерване, отговарят за тяхното съответствие с
изискванията към тях. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ периодичността на последващите
проверки се определя със заповед на председателя на ДАМТН. Последващата проверка за
водомерите се извършва на всеки пет или на всеки две години в зависимост от одобрения
тип с номинален разход – тази периодичност е определена в действащата към момента
Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН. Съгласно чл. 44, т. 3 и т. 4 от ЗИ
лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да ги заявяват и представят за
последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице,
оправомощено за проверка и да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл.
39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В конкретния случай процесния водомер не разполага със знак
за последваща проверка по чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Предвид всичко това съдът намира, че именно „*** – ***“ ООД са имали задължение
да заявят за метрологична проверка водомера, намиращ се на водопроводното отклонение,
по който се използва отчитане и заплащане на потребена от ищците вода. В конкретния
случай процесният водомер не е нито общ, нито индивидуален, защото това разграничение
се прилага само за сградите-етажна собственост. Това, което е от значение е дали е водомер,
който се намира на водопроводно отклонение, защото само те се използват за търговско
измерване на потребеното количество вода. От експертизата се установява, че процесният
водомер е монтиран на водопроводно отклонение и няма спор, че служи за търговско
измерване на потребеното количество вода. Именно по тази причина и търговецът има
задължение да го представя за последващ метрологичен контрол (в този смисъл Решение №
177 от 5.10.2015 г. на РС - Костинброд по н. а. х. д. № 136/2015 г.; Решение № 1902 от
2.11.2017 г. на РС - Варна по а. н. д. № 2752/2017 г.). Те не са сторили това и следователно не
могат да го използват за търговски плащания. Отчитанията на техническо средство, което не
е преминало последващ технически контрол, не може да служи за доказателство за
действително потребена вода. Противното би означавало да се допусне търговско плащане в
нарушение на чл. 44, т. 3 и т. 4 от ЗИ.
С оглед на тези изводи съдът намира, че „*** – ***“ ООД не успяха да докажат
възникването на задълженията на ищците към тях и предявеният отрицателен установителен
иск следва да бъде уважен. В допълнение следва да се посочи, че за част от сумите – тези по
фактура № ********** от 03.12.2018 г. – за потребена вода и *** услуги за отчетен период
15.03.2011 г. – 12.11.2018 г. – 1492,29 лв., фактура № ********** от 03.08.2020 г. – за
4
потребена вода и *** услуги за отчетен период 12.11.2018 г. – 26.07.2020 г. – 195,05 лв. и
фактура № ********** от 01.09.2020 г. – за потребена вода и *** услуги за отчетен период
26.07.2020 г. – 27.08.2020 г. – 97,14 лв. – е изтекла и предвидената в закона погасителна
давност. Тези суми не се дължат и на това основание.
По разноските:
С оглед изводите на съда за основателност на исковете и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати и направените от ищците разноски в
настоящото производство. Ищците са сторили в производството разноски в размер на 144,59
лв. за платената в настоящото производство държавна такса, 5 лв. такса за съдебно
удостоверение, 125 лв. за депозит за СТЕ, както и 792 лв. за адвокатско възнаграждение.
С оглед това и предвид изводите на съда за основателност на иска, съдът намира, че
следва да осъди ответника да заплати на ищците сумата от 1066,59 лв., представляващи
общия сбор на направените в хода на настоящото производство разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо „*** – ***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище
гр. ***, пл. „***“ № 1, представлявано от управителя И.П., че С. Б. С. с ЕГН *** от гр. *** и
Ю. Н. И. с ЕГН ********** от гр. ***, НЕ ДЪЛЖАТ сумата от 3614,63 лв. (три хиляди
шестстотин и четиринадесет лева и шестдесет и три стотинки), представляващи стойността
на потребена вода и *** услуги по фактура № ********** от 03.12.2018 г.; фактура №
********** от 03.08.2020 г.; фактура № ********** от 01.09.2020 г.; фактура № **********
от 30.09.2024 г.; фактура № ********** от 31.05.2024 г.; фактура № ********** от
31.07.2024 г.; фактура № ********** от 29.08.2024 г.
ОСЪЖДА „*** – ***“ ООД, с ЕИК ***, със седалище гр. ***, пл. „***“ № 1,
представлявано от управителя И.П., ДА ЗАПЛАТИ на С. Б. С. с ЕГН *** от гр. *** и Ю. Н.
И. с ЕГН ********** от гр. ***, СУМАТА от 1066,59 лв. (хиляда шестдесет и шест лева и
петдесет и девет стотинки), представляващи направени от ищците разноски в
производството.
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5