Р Е Ш Е Н И Е
№..............от 06.10.2020г., гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският районен съд гражданска колегия,
На шести октомври две
хиляди и двадесета година,
В публично заседание в
следния състав:
Председател:Чавдар Тодоров
Секретар:Зоя Равенска
като разгледа докладваното от съдия Тодоров
Гр.д.№967 по описа на съда за 2020г., и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от Е.О.Н., с ЕГН **********, с адрес *** против Прокуратурата на
Република България. Претендира се осъждане на ответника в производството за
сума в размер на 15 000 лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от неоснователно повдигнато срещу него обвинение, за което с решение по НАХД
№1679/2017г. на КРС. е признат за невиновен и оправдан.
Твърди се, че срещу ищеца в производството било
повдигнато обвинение за извършено престъпление.С постановление на разследващ
полицай от 02.02.2016г. по д.пр.№1104/2015г. по описа на РУ Кюстендил,
д.пр.№1113/2015г. по описа на КРП бил привлечен като обвиняем и му било
повдигнато обвинение по чл.227б, ал.2 вр.ал.1 НК.На 17.03.2016г. било внесено в
КРС постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и
налагане на административно наказание, като било образувано НАХД №445/16г.След
няколко проведени съдебни заседание, на 12.07.2017г. производството по делото
било прекратено и върнато на КРП.
С постановление от 05.09.2017г. на КРП отново било
внесено предложение по чл.78а НК, въз основа на което образувано НАХД
№1679/2017г. на КРС.След проведено съдебно следствие, изготвяне на експертизии
други следствени действия, с решение от 05.01.2018г. бил признат за невинен и
оправдан.Това решение било протестирано от КРС, като по ВНАХД №170/2018г. ,
било потвърдено решението на КРС.
В продължение на 2 годи и 5 месеца ищецът бил обвиняем
и подсъдим за престъпление от общ характер, което се наказва с лишаване от
свобода.При всяко явяване пред разследващ полицай или в съда трябвало да
обяснява на работодателя си защо не е на
работа, притеснявал се и от близки и познати. Преживял срам, унижение и
стрес.Това променило живота му.Било поставено под съмнение доброто му име и
авторитет пред близки, роднини, приятели и колеги.Чувствал се злепоставен, бил
подтиснат и необщителен, ограничил контактите си и се изилирал от
околните.Изпитвал притеснения, че ще бъде осъден за нещо, което не е
направил.Изпаднал в депресия.
На база гореописаното, ищецът е оценил преживените от
него негативни емоции, описани по-горе, на стойност 15 000 лв., които
претендира от страна на ответника в производството.
В срока по чл.131 ГПк е депозиран отговор от страна на
ответника, в който изцяло е оспорен предявения иск.Твърди се, че претенцията е
изцяло недоказана, евентуално завишена по размер.
По делото са
представени и приети като доказателства:
в качеството на свидетели са разпитани О. А. и П. П., приложено е НАХД №1679/2017г.
От описаните доказателства, по делото се установи
следната фактическа обстановка:
По НАХД №1679/2017г., образувано по внесено от КРП
постановление по чл.78а НК срещу Е.О.Н. за престъпление по чл.227б, ал.2 НК.По
това дело са проведени 2 съдебни заседания, като с решение от 05.01.2018г. е
признат за невинен и оправдан.По протест на КРП е образувано НАХД №170/18г. на
КОС, като с решение от 12.07.2018г. е потвърдено решението на КРС.Преди това,
по предложение на КРП е било образувано НАХД №445/16г., като предложението е внисено
в съда на 22.03.2016г., като с определение на съдаа от 12.07.2017г. е
прекратено и върнато на прокуратурата, след проведени 9 съдебни заседания.
От показанията на свидетелите, посочени по-горе, по
делото се установи, че ищецът изпитвал срам и притеснения през времетраенето на
делото, затворил се в себе си, спрял да общува с приятели и роднини.Притеснявал
се от неоснователно осъждане, чувствал се подтиснат и притеснен.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответната Прокуратура на
Република България за нанесените на ищеца неимуществени вреди във връзка с
воденото срещу него наказателно производство по обвинение в престъпление, за
което е бил оправдан с влязла в сила оправдателна присъда. За определяне на
размера на дължимото на ищеца обезщетение за установените по делото
неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид, че производството срещу
ищеца е продължило от 02.02.2016г. когато е привлечен в качеството на обвиняем,
до 12.07.2018., като съдебното производство е продължило от 22.03.2016г.
до 12.07.2017г-по първото дело и от 08.09.2017г. до 12.07.2018г , който период, макар и разумен за конкретното наказателно
производство, представлявал значителен период от живота на ищеца, в който
последният е бил подложен на стреса от наказателното преследване и страха от
неизвестността на изхода му. Следва да се отчете, че обвинението е за
престъпление, което се наказва с наказание „лишаване от свобода“ до 3 годи или
глоба от 5000 лв.
В съответствие с константната съдебна практика,
включително на ВКС, намерила израз в ППВС № 4/1964 г.,
както и в установената задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК,
понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно
съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат
предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Такива
обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на
увреждането, съпоставени със състоянието на ищеца преди него. Конкретно при
исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива, правнорелевантни обстоятелства за определяне размера
на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на повдигнатото
обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления, дали ищецът е
оправдан (респ. - наказателното производство е прекратено) по всички обвинения
или по част от тях, а по други е осъден, продължителността на наказателното
производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове
за провеждането му, дали е взета и вида на взетата мярка за неотклонение; както
и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца - има ли влошаване на
здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните
преживявания на ищеца, и изобщо - цялостното отражение на предприетото срещу
него наказателно преследване върху живота му - семейство, приятели, професия,
обществен отзвук, включително предизвикан от оповестяване на повдигнатото
обвинение чрез медиите и пр. В този смисъл, неимуществените вреди са конкретно
определими и присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на
необходимостта за преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за
репарирането им - в съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с
оглед особеностите на конкретния случай, като същевременно обезщетението не
следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за
обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди, които могат, и
поначало са различни във всеки отделен случай, тъй като част от гореизброените
критерии и обстоятелства, релевантни за определяне размера на дължимото
обезщетение, могат да са подобни или дори еднакви (по вид или в количествено
измерение) при съпоставка на отделни случаи, но изключително рядко те могат да
са идентични изцяло.
При определяне размера на дължимото обезщетение, съдът
отчете доказания факт, че ищецът е изпитвал срам и притеснения, затворил се в
себе си и спрял да общува с роднини и приятели.
При преценка на
гореизложеното и доказаните в производството факти-продължителност на съдебното
производство, тежестта на повдигнатото обвинение, изпитания срам и затваряне в
себе си, съдът счита, че справедливо и обосновано е за претърпените от ищеца
неимуществени вреди да се присъди обезщетение в размер на 5 000 лв., като
до пълния предявен размер от 15 000 лв., предявения иск като неоснователен
следва да се отхвърли.
При този извод за
съществуването на главното задължение основателна е и претенцията за
обезщетение за забавено изпълнение от 12.07.2018г. г. – на тази дата ОС
Кюстендил е потвърдил решението на КРС, а според нормата на чл. 2,ал.1 т.3 от ЗОДОВ оправдателната присъда е елемент от състава, от който възниква
правото на обезщетение. От момента на влизане в сила на присъдата и предвид
характера на отговорността по ЗОДОВ – деликтна/ длъжникът е в забава по
правилото на чл. 84, ал.3 от ЗЗД и дължи обезщетение в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
При горните изводи и на основание чл.78,
ал.1 ГПК, ответникът дължи на ищеца деловодни разноски, съразмерно с уважената
част от иска, а именно сумата от 170 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул.”Витоша” №2 да заплати на Е.О.Н., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от
5 000 лв.-обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно
обвинение по НАХД №1679/2017г. на КРС, по което е оправдан, ведно със законна
лихва, считано от 12.07.2018г. до окончателното изплащане, като до пълния
размер на иска от 15 000 лв., отхвърля като неоснователен.
Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София,
бул.”Витоша” №2 да заплати на Е.О.Н. деловодни разноски в размер на 170 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване 2
седмичен срок от връчването му на страните пред ОС гр.Кюстендил.
Районен съдия: