№ 260
гр. Русе, 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на петнадесети юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело №
20224500100694 по описа за 2022 година
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ.
Ищецът Д. Ш. Х. твърди, че е внук на В. Х. В.ев, починал при ПТП на
18.12.2019 г. ПТП настъпило при следните обстоятелства: на 18.12.2019 г.
около 09:05 ч. в с.Б., Русенска област, по *** при управление на МПС-
специален автомобил / цистерна/, марка „Мерецедес“, модел „Актрос 2540“, с
рег.№ ***, В. П. В., EГH ********** нарушил правилата зa движение пo
пътищата и причинил ПTП с покойния В. В.ев, управляващ велосипед, като
пo непредпазливост причинил смъртта нa дядо му. Зa това деяние нa В. П. В.
било повдигнато обвинение за извършване нa пресгьпление no чл. 343, ал.1, 6.
„в“, np.1, вp. c чл. 342, ал.1, пр.3 от НК пo ДП №633/2019 г. по описа на OД на
MBP- Русе. С присъда № 2/24.03.2021 г. на Русенския окръжен съд пo HOXД
№168/2021 г. В. П. В. бил признат за виновен в това, че на 18.12.2019 г. в с.Б.,
обл.Русе при управление на MПC- специален автомобил марка „Мерцедес“,
модел „Актрос“, с рег. № ***, нарушил правилата за движение пo пътищата-
чл.5 и чл.20 от ЗДвП като пo непредпазливост пpичинил смъртта на В. Х.
В.ев, EГH **********, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“,пр.1
във вp. чл.342, ал.1, пр.3 във вр. чл.371, т.2 от НПК и чл.58а,ал.1 от HК му
било наложено наказание лишаване от сбовода за срок от три години,
1
намалено с една трета, на две години лишаване от свобода. На основание
чл.66, ал.1 от НК съдът отложил изтьрпяването на това наказание за
изпитателен срок от три години и на основание чл.343г от HК го лишил от
право да управлява MПC за срок от една година. С решение № 106 от
17.09.2021 г. пo ВНОХД №231 2021 г. по описа на ВТАС присъдата била
изменено като деянието било преквалифицирано пo чл.343а, ал.l, б.“б“ във
вр.чл.343, ал.1, б.“в“, във вp. чл.342, ал.1 oт НК и наложеното наказание било
намалено. В останалата част присъдата била потвърдена. С решение
№60180/10.01.2022 г. пo КНОХД № 962/2021 г. ВКС оставил в сила
решението на Апелативен съд- В. Търново. Моторното превозно средство,
кoeтo управлявал В. П. В. на 18.12.2019 г. било с валидна застраховка
„Гражданска oтгoвopнocт" на автомобилистите, сключена с ответното
застрахователно дружество със застрахователна полица
№BG/23/119000234978, валидна дo 13.01.2020 г. Поради това ЗAД „О3К З."
AД отговаряло за причинените oт В. В. имуществени и неимуществени вреди,
настъпили вследствие на винoвнo причинено ПТП. На основание чл.380 oт КЗ
предявил пред застрахователното дружество застрахователна претенция- вх.
№ 99-6949 oт 29.09.2021 г., нo дo настоящия момент ответното дружество не
отговорило на тази негова претенция, което пораждало и правният му интерес
от иска.
Твърди, че от нелепо настъпилата смърт на неговия дядo В. претърпял и
продължавал да търпи душевни бoлки и страдания, защото за него тoй бил
особено важна фигура в живота му. От двегодишна възраст той и неговата
майка живеели при баба му и дядо му на село, защото родителите му ce
разделили. След тяхната раздяла семейството му се състояло от майка му,
баба му и дядо му В.. Тъй като майка му работела, баба му и дядо му В. ce
грижели за него, отгледали го и го възпитали. Рожденият му баща не се
интересувал от него и затова възприемал дядо си В. като баща и най-близък
мъж в живота. От двегодишен не бил виждал баща си и за него баща бил дядо
му В.. До осми клас учел на село, a след това продължил образованието си в
гp.Pyce, нo заедно с майка му останали да живеят с дядо му и баба му.
Силната му синовна връзка с неговия дядо никога не била прекъсвала. Имало
моменти, трепети и преживявания, които като момче не можел да сподели с
майка си или баба си, а тях споделял само с дядо си, който му давал ценни
съвети и го подкрепял. В началните класове дядo му В. му помагал при
2
подготовката на уроците, a впоследствие възпитавал мъжа в него.
Семейството им било патриархално и дядо му бил стожерът, oт който всеки
търсил съвети и подкрепа. Когато пораснал, дядо му го учил на занаят -
заедно праВ. ремонти в къщата и всички дейности, кoитo били „мъжката“
работа, за да можел, когато създаде семейство, да се справял с битовите
задачи и проблеми. Дядо му всеки ден го чакал да се прибера от училище на
пейката пред къщата. С нетьрпение бързал към дома им, защото знаел, че
винаги можел да споделя случилото се през деня с дядо си, да мy ce оплачел,
ако имал проблем в училище или в общуването cи c другите хора. След
смъртта му, всеки ден поглеждал с надежда към пейката и очаквал той да се
появи, нo него все го нямало и от това му ставало мнoгo мъчно. Така само на
осемнадесет години останал без най-важния мъж в живота си и без неговата
подкрепа, oпopa и закрила. Това го карало да се чувства напълно изгубен и
безпомощен. Вследствие на смъртта му, баба му С. постоянно плачеше и
имала здравословни проблеми, което довело и до нейната кончина. Преди
инцидента били едно гoлямo и задружно семейство, a след нeгo ce стигнало
до смъртта на дядо му и баба му и от това изпитвал постоянна мъка и
безсилие. Изключително много му липсвал не само дядo В., нo и неговата
фигypa на негов родител и възпитател, нa човек, който го съветвал за всяко
нещо и бил изключително близкo до него. Семейството им коренно се
променило, сега живеел с майка си и все по-рядко се събирали с лелите. От
голямо и щастливо семейство останала една празна къщa, a и бил без мъжкa
подкрепа и опора. Счита, че справедливото обезщетение за посочените
неимуществени вреди възлизало на 100 000 лв., върху която сума се дължала
и законната лихва от датата на деликта.
Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата в размер на 100 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на неговия дядо В. Х. В.ев,
EГH **********, починал на 18.12.2019 г. при ПТП, в резултат от виновното
поведение на В. П. В. ведно със законната лихва, считано oт датата на деликта
до окончателно плащане, както и направените в хода на делото разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК-З.“- гр.София оспорва основателността на иска по
съображенията, изложени в отговора по чл.131 от ГПК. Оспорва активната
материално правна легитимация по иска като твърди, че между ищеца и
3
починалия не била изградена особено близка и трайна житейска връзка.
Оспорва обстоятелството ищецът да е претърпял значителни неимуществени
вреди. Оспорва механизма на ПТП, както и изключителната вина на водача на
товарния автомобил като прави възражение за съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 от ЗЗД. Оспорва претенцията и по размер с оглед принципа на
справедливост, регламентиран в чл.52 от ЗЗД като твърди, че размерът на
силно завишен. Оспорва и претенцията на заплащане на лихва за забава.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеният заверен препис от присъда №2/ 24.03.2021 г.,
постановена по НОХД 168/2021 г. е видно, че подс. В. П. В. от с.П. е признат
за виновен в това, че на 18.12.2019 г. в с.Б., Русенска област, при управление
на МПС специален автомобил марка „Мерцедес“, модел „Акрос“, с рег. №
***, нарушил правилата за движение по пътищата: по чл.5 и чл.20 от ЗДвп
като по непредпазливост причинил смъртта на В. Х. В.ев- престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“, пр.1 вр.чл. 342, ал.2, пр.3 от НК и на същият е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, намалено с 1/3 на две
години. В. В. е лишен и от право на управлява МПС за срок от една година. С
решение №106/17.09.2021 г., постановено по ВНОХД №231/2021 г. на АС-В.
Търново присъдаета е изменена като деянието е преквалифицирано и В. е
оправдан за извършването на нарушения по чл.5, ал.1 и 2 и по чл.20, ал.2 от
ЗДвП. С решение № 60180/10.01.2022 г. по н.д.№962/2021 г. на ВКС е
оставено в сила решението на ВТАС. Присъдата е влязла в сила на 10.01.2022
г.
С приетата по делото САТЕ се установява механизма на ПТП,
видимостта за двамата участници в ПТП, състоянието на пътя и
атмосферните условия и възможността на починалия В. В.ев да предотврати
процесното ПТП.
Съгласно експертизата на 18.12.2019 г., около 09:05-09:10 часа, през
светлата част от денонощието, на *** в с. Б., Област Русе е възникнало
пътнотранспортно произшествие между товарен автомобил „Мерцедес
Актрос 2540“, с рег. № ***, представляващ цистерна за горива „соло“,
управляван от В. В., на 60 г. и златист на цвят велосипед, управляван от В.
В.ев, на 75 г. Непосредствено преди произшествието товарния автомобил се е
движил в полагащата му се лента за движение- дясната, в посока към гр.
Сливо поле. В същата посока и лента, до дясната граница на платното се е
4
движил и велосипеда, управляван от пострадалия. При описаното движение,
между тях е възникнало съприкосновение, което за товарният автомобил е
настъпило с предната му дясна част, а за велосипеда- със страничната му лява
част. Скоростта на товарния автомобил, с която се е движил в района на
произшествието е била около 45 км/ч, а на велосипеда- около 13,5 км/ч.
Вследствие на произшествието е загинал В. В.ев. Установено е, че
участниците в произшествието не са употребили алкохол.
Произшествието е настъпило в района на дом, намиращ се на *** в с. Б.,
Област Русе. При огледа е установено, че времето е било слънчево, сухо
време, осветление на дневна светлина, добра видимост. Платното за движение
е било право, хоризонтално, с гладък асфалт и без деформации. Пътят е бил с
широчина 7,40 м., за двупосочно движение, с по една лента за движение във
всяка посока, разделени от единична непрекъсната линия. Двустранно на
платното за движение е установен банкет, който е бил покрит с пръст, кал и
локви. По пътя, преди мястото на произшествието, не са установени пътни
знаци.
От товарния автомобил е иззет тахолист от тахографа му, който е
приложен към ДП. От данните от тахограхфа е установено, че максималната
скорост, с която се е движил процесния „камион“ в деня на произшестието е
била около 75 км/ч, записана е в интервала от 08:15 до 08:30, а средната за
този интервал е 70 км/ч. Скоростта в момент преди произшествието за кратко
е достигнала 50 км/ч, като е била намалена до 45 км/ч за известен интервал от
време. След това е намаляла до 0, когато „камиона“ е спрял след удара. На
база на тези данни експертът е заключил, че скоростта, с която се е движил
процесния товарен автомобил, в момента на удара е била около 45 км/ч (12,5
м/сек).
На база на описаните деформации и увреждания по процесните превозни
средства, от разположението им преди и след удара, ВЛ е посочило, че
причина за произшествието е липсата на странична дистанция, която е
трябвало да осигури водачът на процесния товарен автомобил- В. В., при
изпреварване на пострадалия велосипедист и последвалите от това
съприкосновение с „камиона“ и падане на велосипеда.
В експертизата е посочено също, че произшествието е настъпило на прав
и равен път в с. Б., Област Русе. На около 100 метра преди мястото на
произшествието се открива геометричната видимост към мястото на удара. С
отчитане на попътното движение на велосипедиста и товарния автомобил,
разстоянието, на което са се намирали процесните превозни средства, когато
се е открила геометричната видимост между тях е била 70 м.
Съгласно експертизата пострадалия велосипедист се е движил в дясната
част на полагащата му се лента за движение, в посока към гр. Сливо поле.
Товарния автомобил се е движил зад велосипеда в същата лента и посока на
движение. Велосипедът не е имал монтирано огледало за обратно виждане,
поради което пострадалият не е имал възможност да вижда приближаващия
5
зад него товарен автомобил, без да си обръща главата, но е имал техническа
възможност да го чуе. В експертизата е описано техническото състояние на
велосипеда, липсата на предпазна екипировка, ползвана от В. В.ев. Експертът
е посочил, че произшествието е настъпило през светлата част на
денонощието, при добра видимост, на прав и равен път като от доста голямо
разстояние преди удара – 70 м. водачът на товарния автомобил е имал
геометрическа възможност да възприеме пострадалия и велосипеда му. Ако
пострадалият е бил облечен със светлоотразителна жилетка или с друга дреха
с подобни елементи и велосипедът е имал монтирани по-ясни
светлоотразители и работещи светлини назад, водачът на товарния автомобил
би имал възможност да го възприеме от по-голямо разстояние.
В заключението е посочено още, че пострадалият велосипедист се е
движил в дясната част на полагащата му се лента за движение, в посока към
гр. Сливо поле. Товарния автомобил се е движил зад велосипеда в същата
лента и посока на движение. Велосипедът не е имал монтирано огледало за
обратно виждане, поради което пострадалия велосипедист не е имал
възможност да вижда приближаващия зад него товарен автомобил, без да си
обръща главата, но е имал техническа възможност да го чуе. От описаните
находки на мястото на удара и положението на велосипеда при огледа,
показват, че ударът е настъпил в непосредствена близост до дясната граница
на улицата. Вдясно от мястото на удара е установен банкет, покрит с локви,
кал и пръст, същият не е могъл да се използва за движение или престой на
велосипеда V на тези данни ВЛ е посочил, че дори В. В.ев да е възприел
характера на движението на товарния автомобил и да е спрял велосипеда в
района на удара, не е имало възможност за предотвратяване на
произшествието.
Съдът кредитира заключението на приетата по делото експертиза с оглед
специалните знания на вещото лице, като обоснована и неоспорена от
страните и като кореспондираща на останалите доказателства по делото, вкл.
и показанията на св. Р..
С показанията на св.Ф. Р.- очевидец на ПТП в качеството му на пътник в
товарния автомобил, се установява, че ПТП е настъпило в светлата част на
денонощието, между 9:00- 9:30 ч., при ясно и сухо време и добра видимост-
повече от 50 м., както и че велосипедистът се е движил в края на платното за
движение, както и че не е можел да се движи по банкета, тъй като той бил в
камъни, на дупки и не ставал за движение с велосипед.
Видно от удостоверение за наследници и удостоверение за раждане Д.
Ш. Х. е внук на В. Х. В.ев, поч. на 18.12.2019 г. при ПТП.
С показанията на св.М. В.- леля на ищеца, които съдът цени през
6
призмата на чл.172 от ГПК и ги кредитира като логични, последователни и
необорени с други доказателства, се установява, че когато Д. Х. е бил на
годинка и два- три месеца родителите му се разВ. и майка му, заедно с него се
установили да живеят в с. Б., в дома на родителите й. От тогава и до момента
майката и Д. живеели и продължавали да живеят в този дом. Свидетелката
сочи, че бащата на Д. не е проявявал интерес към него, не го е виждал от
момента на раздялата и затова той се привързал много силно към дядо си.
Майка му работела и от ранна детска възраст фактическите грижи по
отглеждането му били осигурявани от дядо му В., който го водел на граадина,
прибирал го, а по- късно го изпращал и посрещал от училище, помагал му в
подготовката на за уроците. Свидетелката установява, че на В. В.ев му се
отдавали различни неща- бил строител по професия и умеел да се справя с ел.
инсталацията, да подменя кабели, справял се и с водопроводната част и учил
и Д. на тези умения. Свидетелката сочи, че между Д. и неговия дядо не е
имало конфликти, че помежду им имало разбирателство и подкрепа. Кагато
В. В.ев починал, Д. бил на 18 години, но още не бил завършил , учел в
„Професионална гимназия по Туризъм“. За смъртта на дядо си узнал, докато
бил на училище- майка му се обадила по телефона е и негов приятел от село
отишъл да го вземе с колата. Д. билв шок, гледал с празен поглед, не искал да
повярва и да приеме случилото се, много тежко преживявал загубата му. След
инцидента Д. се затворил в себе си и това му състояние продължавало и до
момента. Сам ходел на гроба на дядо си и на баба си, бил много разстроен,
мълчал, не споделял, не искал да кара колело.
Свидетелката установява още, че дядо му го учил да бъде възпитан, да не
лъже, да не се отдава на алкохол и Д. до ден днешен не пиел и не пушел,
помагал, изпълнявал заръките на дядо си и до сега
С показанията на св. Рушилова се установява, че Д. пораснал при дядо си
и баба си, че той бил много мъничък, когато родителите му се разделили и
майка му се върнала в с. Б., в дома на родителите си заедно с него. Д.
израстнал при баба си и дядо си, който бил за него и баща и дядо.
Свидетелката установява още, че дядото възпитавал навиците и уменията му,
учел го на различни неща., че всички умения, които имал Д., били в резултат
на грижите на дядото. Д. бил много привързан към дядо си, следвал го
навсякъде, от него научил да прави ремонти в къщата. Д. много приличал на
7
дядо си, също като него бил мил и много кротък. Дядото бил като общ
родител- замествал бащата, доколкото може да се замести. В момента Д.
живеел в с. Б. , не е имало период, през който да е живял на друго място.
Свидетелката сочи, че смъртта на дядото станала много внезапно и това било
шок за всички. Шокът идвал от това, че дядото бил здрав човек, който отивал
за хляб в деня на инцидента. Д. много тежко преживял случилото се, затворил
се в себе си, преустановил контактите с приятелите си.
Съдът кредитира показанията на тази свидетелката като последователни,
логични, установяващи непосредствено възприети факти и като
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Безспорно е по делото, че към момента на ПТП е бил налице валиден
договор за застраховка „ ГО“ за МПС, управлявано от виновния водач В. В.,
сключен с ответното застрахователно дружество. Не се спори , че на
29.09.2020 г. Д. Х. е отправил писмена претенция до ответника- вх.№ 99-
6949/29.09.2020 г. Тези факти се установяват и с приетите по делото писмени
доказателства.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени неимуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ.
Съгласно разпоредба на чл. 498, ал. 3 от КЗ допустимостта на прекия иск
на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана
от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този
начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице. При проверка на
предпоставките, обуславящи правото на иск, се дължи проверка както на
общите условия, от които зависи съществуването му, така и на специалните
предпоставки – в случая заявена писмена претенция от страна на пострадалия
за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на
тримесечния срок, регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ, респ. наличие на отказ
да се плати.
8
В настоящият случай тези предпоставки са налице. Ищецът е отправил
писмена претенция до ответното застрахователно дружество на 29.09.2020 г.
като в установения в закона срок ответното застрахователно дружество не се
е произнесло по искането. Липсата на произнасяне следва да се приравни на
отказ да се плати застрахователно обезщетение. Изтичането на установения
срок и липсата на произнасяне по искането е породило правният интерес от
исковата защита. Това дава основание да се приеме, че предявеният иск е
допустим, тъй като са налице както общите, така и специалните процесуални
предпоставки, визирани в КЗ и същият следва да се разгледа по същество.
Ищецът е предявил искът в качеството си на внук на В. Х. В.ев, починал
на 18.12.2019 г. при ПТП като е навел доводи, че между двамата е
съществувала трайна и дълбока емоционална връзка, както и че от неговата
смърт са настъпили сериозни като интензитет и продължителност
неимуществени вреди.
Съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1 от 21.06.2018 г. по
т.д.№1/2016 на ОСНГТК на ВКС най-близките на починалия се ползват с
право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата
житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко,
непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен
морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял
неимуществени вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.
52 от ЗЗД. От гледна точка на чл. 52 от ЗЗД обаче е справедливо и други
лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките. Отричането на
правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени
вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост
по чл. от 52 ЗЗД и на гарантираното с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на
Република България и с чл. 20 и чл. 47 от Хартата за основните права в
Европейския съюз равенство на всеки пред закона. Възможността за
9
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/61 г. и
Постановление на 5/69 г., следва да се допусне като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина
между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени
вреди /наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те не докажат,
че са претърпели вреди от неговата смърт/.
Особено близка привързаност може да съществува между починалия
и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа,
духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски
обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия
от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания,
надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на
обезщетение за неимуществени вреди и на прежиВ.я родственик. В тези
случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само
формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек прежиВ.ят родственик да е понесъл морални болки и
страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи
изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г.
на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия.
Създаването на трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща
предпоставки за проявление на значителни морални болки и страдания, е
10
възможно и между лица, които не се намират в семейни, родствени и
наподобяващи ги фактически отношения. При липса на нормативна уредба
рестриктивното изброяване на хипотези на такава привързаност би било
лишено от законово основание, а примерното изброяване крие опасност от
непредвиждане на породени от житейското многообразие случаи, в които ще
е справедливо получаването на обезщетение за неимуществени вреди. За да се
избегне накърняване на принципа за справедливост, следва да се допусне
като правна възможност обезщетяването и на други лица, извън близкия
родствен и семеен кръг на починалия, но само в изключителни случаи -
когато претендиращият обезщетение докаже, че е изградил с починалия
особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки
и страдания от неговата загуба с продължително проявление във времето. По
този начин ще се достигне до разрешение, еднакво справедливо за всички
лица, които действително търпят неимуществени вреди от смъртта на друго
лице. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и
доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава,
когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето,
което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за
настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото
съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за
емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва
проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване
съобразно принципа за справедливост по чл. от 52 ЗЗД.
С посоченото ТР по същество се разшири кръга на лицата, имащи право
на обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък
като това право е признато и на внуците при установяване в процеса на
посочените в ТР предпоставки.
В настоящият случай ищецът е установил, както родствена си връзка с
починалия, така и съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка
помежду им.
11
С показанията на св.М. В.- леля на ищеца и на св.Г.Р. се установи по
категоричен начин, че ищецът и неговия дядо баба са жиВ. от дълги години в
едно домакинство като фактическите грижи за неговото отглеждане и
възпитание е полагал именно дядото- грижел се за него, подкрепял го, ищецът
споделял с него преживяванията си, той му давал насоки, учел го на различни
умения. Ищецът възприемал дядо си като негов баща, тъй като биологичния
му родител не проявявал интерес към него от двегодишна възраст, а дядото
замествал ролята на бащата при неговото отглеждане, възпитание, подкрепа.
Тези свидетели сочат, че бил в шок от смъртта на дядо си В., трудно я
преживял, променил се като се затворил в себе си и не контактувал дори с
близките си приятели дълго време.
Установените със свидетелските показания факти сочат, че освен
обичайното съдържание на родствената връзка, между ищеца и неговия дядо е
съществувала дълбока емоционална връзка- той бил човекът, който го
отгледал и възпитал, бил опора, наставник и съветник, замествал липсващата
бащина грижа, към който изпитвал дълбока обич и привързаност.
С оглед на установеното по делото съдът приема, че ищецът като внук на
починалия, с който изградили дълбока и трайна емоционална връзка, има
право на обезщетение за претърпените от него вреди в резултат на неговата
смърт, поради което е активно процесуалноправно и материалноправно
легитимиран по иска.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, на която е основана исковата
претенция, при наличие на договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" между застраховател и водач на МПС, увреденото трето лице
има право да предяви иск срещу застрахователя, който по силата на
договорната отговорност следва да го обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
12
наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС,
който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“.
В процеса следва да се установяват и елементите от фактическия състав
на непозволеното увреждане, основаващо се на нарушението на правната
норма, изискваща да не се увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически лица. Регламентираното в чл.45 от
ЗЗД задължение за поправяне на вредите има обезщетителен характер. На
обезщетение подлежат всички вреди- както имуществените, така и
неимуществените, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, като последните се определят от съда по справедливост / чл.51
и чл.52 от ЗЗД/.
Непозволеното увреждане, регламентирано в чл.45 и сл. от ЗЗД е сложен
юридически факт, елементите на който са: деяние, вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка и вината, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД се
предполага.
Основният елемент на непозволеното увреждане е вредата. Тя се схваща
като промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на
човека, представляващи неговото имущество, права, телесна цялост и здраве,
душевност и психическо състояние. Наличието на вреда следва да се докаже в
процеса като тежестта на доказване лежи върху ищцата.
Деянието, което трябва да е противоправно, е конкретна човешка
постъпка, а причинната връзка е обединяващият елемент на фактическия
състав.
За да бъде ангажирана обезщетителната отговорност за неимуществени
вреди, в процеса следва да се установят горепосочените елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, както и да не е осъществено
обратното доказване- т.е. оборването на законоустановената презумпция за
виновност.
По се установи по категоричен и безспорен начин, че с присъда №2/
24.03.2021 г., постановена по НОХД 168/2021 г. В. П. В. от с.П. е признат за
виновен в това, че на 18.12.2019 г. в с.Б., Русенска област, при управление на
МПС специален автомобил марка „Мерцедес“, модел „Акрос“, с рег. № ***,
13
нарушил правилата за движение по пътищата: по чл.5 и чл.20 от ЗДвп като по
непредпазливост причинил смъртта на В. Х. В.ев- престъпление по чл.343,
ал.1, б.“в“, пр.1 вр.чл. 342, ал.2, пр.3 от НК и на същият е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години, намалено с 1/3 на две години.
В. В. е лишен и от право на управлява МПС за срок от една година. С
решение №106/17.09.2021 г., постановено по ВНОХД №231/2021 г. на АС-В.
Търново присъдаета е изменена като деянието е преквалифицирано и В. е
оправдан за извършването на нарушения по чл.5, ал.1 и 2 и по чл.20, ал.2 от
ЗДвП. С решение № 60180/10.01.2022 г. по н.д.№962/2021 г. на ВКС е
оставено в сила решението на ВТАС. Присъдата е влязла в сила на 10.01.2022
г.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината
на дееца, поради което съдът приема, че смъртта на В. Х. В.ев е настъпила в
резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС.
Установи се, че ищецът и неговия дядо са имали дълбока и трайна
емоционална връзка, били привързани един към друг, изпитвали силна обич и
доверие. Ищецът бил шокиран от новината за смъртта на дядо си, отказвал да
приеме случилото се, страдал, затворил се в себе си, не контактувал с
приятелите си, заявявал, че вече не иска да кара велосипед. Смъртта на
неговия дядо дълбоко засегнали неговата душевност и емоционално
състояние, същият се лишил от своя наставник и съветник, човекът, на който
се доверявал и от когото получавал мъжка подкрепа.
При тези факти съдът приема, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на водач на МПС, на ищеца са причинени вреди от
неимуществен характер, които следва да бъдат обезщетени.
Към момента на ПТП е налице застрахователен договор „Гражданска
отговорност“, сключен с ответното застрахователно дружество.
Този факт дава основание да се приеме, че към момента на деликта
виновният водач е имал качеството на застраховано лице, поради което
следва да се приеме, че е настъпил застрахователният риск по сключената с
ответника застраховка „Гражданска отговорност”. С оглед на това съдът
приема, че за ищцовата страна е възникнало субективното право на
14
застрахователно обезщетение, регламентирано в чл.432 от КЗ.
Съгласно чл.52 от ЗЗД размерът на дължимото обезщетение за
неимуществените вреди следва да се определи от съда по справедливост.
Понятието справедливост няма абстрактен характер. То е свързано с преценка
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
бъдат съобразени при определяне на размера. При ангажиране на
отговорността на застрахователя следва да се съобразят и конкретните
икономически условия в страната, а като ориентир за размера на дължимите
обезщетения следва да се вземат предвид и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетенията
момент. В този см. Решение №83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ
т.о, ТК.
Съдът като съобразява, начина на извършване на делиликта, наличието
на внезапна смърт и и свързаните с това шок и негативни емоционални
преживявания, като съобразява родствената връзка между ищеца и
починалия, обстоятелството, че фактически той го е отгледал и възпитал, като
отчита изключително близките им отношения, както и вида, характера и
интензитета на причинените болки и страдания от загубата на толкова
близък човек, преживеният шок от инцидента, последвалите негативни
психични преживявания, настъпилата промяна в начина му на живот и
емоционално състояние, както и икономическата конюнктура, приема, че
справедливия размер на дължимото обезщетение е в размер на 50 000 лв.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване по
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД от страна на починалия.
За да бъде намалено обезщетението за вреди с оглед разпоредбата на
чл.51, ал.2 от ЗЗД, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното настъпване.
Необходимо е обаче този принос да е конкретен - т.е. да се изразява в
извършването на определени действия или въздържането от такива действия
от страна на увреденото лице. Съпричиняване на вредоносния резултат ще е
налице само, ако именно поведението на увредения е станало причина или е
повлияло по някакъв начин върху действията на причинителя на вредата.
Възражението на ответника е неоснователно.
По делото не се установи, че починалия с поведението си е допринесъл за
настъпването на ПТП. Същият се е движил в дясната част на полагащата му
15
се лента за движение, в най- крайната част на платното, в ясно и сухо време,
като виновния водач е имал видимост около 70 м. и без необходимост от
светлоотразителна жилетка и светлинна сигнализация. Ако пострадалият е
бил облечен със светлоотразителна жилетка или с друга дреха с подобни
елементи и велосипедът е имал монтирани по-ясни светлоотразители и
работещи светлини назад, водачът на товарния автомобил би имал
възможност да го възприеме от по-голямо разстояние.
Наведените от ответника твърдения за съпричиняване не са установени
по делото, поради което възражението е неоснователно.
Предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен до размер на
50 000 лв., а в останалата част над тази сума следва да се отхвърли.
Съгласно чл.497 от КЗ във вр.чл.429 от КЗ законната лихва се дължи от
датата на писменото уведомяване- 29.09.2020 г. Мораторната лихва е
претендирана от датата на деликта, поради което за периода 18.12.2019 г. до
29.09.2020 г. претенцията е неоснователна и следва да се отхвърли, а лихвата
да се присъди от горепосочения момент.
Разноските по делото следва да се определят съобразно правилата на
чл.78 от ГПК.
В производството по делото ищецът не е направил разноски. Същият е
бил представляван от адвокат, но липсват доказателства, които да
установяват, че осъщественото процесуално представителство е по чл.38 от
ЗА, поради което в полза на адвоката не следва да се определя и присъжда
адвокатско възнаграждение.
Ответното застрахователно дружество е направило разноски в размер на
300 лв.- възнаграждение за ВЛ и 15 000 лв.- платено адв. възнаграждение. С
оглед изхода от спора ответникът има право на разноски в размер на 7650 лв.
Ответникът следва да заплати дължимата държавна такса за
производството в размер на 2000 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК- З.“ АД- гр.София, ЕИК *** да заплати на Д. Ш.
Х., ЕГН ********** от с.Б., *** сумата в размер на 50 000 лв.,
16
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта
на В. Х. В.ев, починал на 18.12.2019 г. в резултат на ПТП от същата дата,
ведно със законната лихва, считано от 29.09.2020г. до окончателното
плащане.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над сумата в размер на 50 000 лв.
до размер на 100 000 лв., както и иска за заплащане на мораторна лихва за
периода 18.12.2019 г.- 29.09.2020 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Ш. Х. от с.Б. да заплати на ЗАД“ ОЗК- З.“ АД- гр.София,
ЕИК *** сумата в размер на 7650 лв. разноски за производството.
ОСЪЖДА ЗАД“ ОЗК- З.“ АД- гр.София, ЕИК *** да заплати по сметка
на Русенския окръжен съд държавна такса в размер на 2000 лв.
Решението може да се обжалва пред ВТАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________
17