Решение по дело №77/2019 на Районен съд - Свищов

Р Е Ш Е Н И Е

№ 298

гр.СВИЩОВ, 23.12.2019 година

Свищовският районен съд в публично заседание на 21.11.2019 година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 77, по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взема предвид:

Искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. 79 от ЗЗД и по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени и осъдителен иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за главница – неизпълнено задължение по договор за револвиращ кредит и договорна /възнаградителна/ лихва и по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава.

Ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. , клон България твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер *****Л.Й.К. е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Заявява, че на 21.11.2016г. ответникът е активирал предоставената му от дружеството кредитна карта № *****, с максимален кредитен лимит в размер на 1000,00 лева. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства –POS и др. ,осъществени чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя визниквало задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Ответникът преустановил редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2017г., когато е последното му плащане по нея, като балансът на същата бил в размер на минус 497,12 лева. Това принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той продължавал виновно да не изпълнява задължението си. Твърди, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК , задължението на ответника по кредитната карта било в размер на 497,12 лева, представляващо използвана главница в размер на 405,12 лева, както и договорна лихва от 01.10.2017г. до 08.03.2018г. върху използваната сума в размер на 92 лева. Ответникът дължал и лихва за забава в размер на 21,13 лева за периода от 08.03.2018г. до 11.09.2018г.. Заявява, че в случай, че установителния иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълните, моли да бъде прието, че при условие на евентуалност се предявява осъдителен иск . Заявява, че към момента ответикът дължи на дружеството сумата 405,2 лева главница, възнаградителна лихва 92,00 лева и законна лихва за забава 21,13 лева. Посочва, че предявили претенцията с подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но заповедта по ч.гр.дело № 971/2018г. на СвРС била връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ищцовото дружество има вземане от ответника в размер на 405,12 лева главница по револвиращ кредит, 92,00 лева – договорна лихва по кредита в периода от 01.10.2017г. до 08.03.2018г., 21,13 лева обезщетение за забава за периода от 08.03.2018г. до 11.09.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Претендира разноски за заповедното и исково производство. При условие на евентуалност моли ответинкът да бъде осъден да заплати горните суми, ведно с разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба, преди съдебното заседание на 21.11.2019г. , взема становище да бъде уважен предявения иск, като бъдат присъдени направените разноски за заповедното и исково производство.

Ответникът Л.Й.К., в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за допустимост на предявения иск, но неснователност на същия. Твърди, че липсвали данни кога и по какъв начин ответника е активирал и правил плащания с кредитната карта, кога и от кого я е получил. В приложената товарителна било отбелязано „документи“, а не кредитна карта. Оспорва настъпването на предсрочна изискуемост , както и твърденията за неплатени суми. Оспорва размера на договорната лихва, както и счита, че законната лихва също била завишена и я оспорва. В писмено становище по делото моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, по изложени в отговора на исковата молба съображения. В хода на устните състезания не взема становище.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Приложен по делото е Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *****от 06.07-2016г. между БНП Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и Л.Й.К. , като са посочени параметри и условия на потребителския кредит – обща цена на стоките – 359 лева, месечна погасителна вноска, Годишен процент на разходите – 43,02 лева, лихвен процент 36,32 лева. Посочено е, че финансираните стоки и услуге са пералня Индезит на стойност 359,99 лева, като в погасителен план са описание броя погасителни вноски – 12 броя и размера им – 39,56 лева. В чл. 12 било уговорено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, като кредиторът ще издаде и достави картата на кредитополучателя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит на кредитополучателя. Според чл. 15 , договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен. Срокът на валидност на кредитната карта се определя от кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. В чл. 16 страните постигнали съгласие, че за ползването на кредитния лимит кредетополучателят ще заплаща годишна лихва върху усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползването на кредитния лимит. Кредитополучателят поел задължение да заплати на кредитора и предвидените в документа такси за ползването на кредитната карта, като е посочено, че лихвата и таксите ще бъдат посочени в приложението по чл. 21 от договора. В чл. 3 от договора е уговорено, че при просрочване на две или повече месечни вноски , считано от падежната дата на втората непогасена вноска ,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събирането, без да е необходимо изпращане насъобщение от кредитора за настъпване на предсрочна изискуемост. В 21 уговорили, че кредитната карта ще бъде доставена от кредитора на кредитополучателя, като с нея ще бъде доставен документ – приложение неразделна част от договора, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата за активиране на картата, като задължения за кредитополучателя за плащаня по картата ще възникнат след активирането и използването й в съотвтествие с договора и приложенията към него. Съгласно чл. 19 , кредиторът може да преразгледа размера на лихвата и таксите всеки месец, като влизането в сила на новите размери на лихва и такси става след обявяването им от кредитора на интернет страната , посочена в договора и съобщаването им на кредитополучателя, като в случай, че последният не е съгласен с промените, той трябва да блокира картата си и да изплати задълженията си, по посочените в последното издадено извлечение размери на лихва и такси. Постигнато е съгласие всяка трансакция с кредитната карта след влизането в сила на новите лихва и такси да означава приемането им. Договорът носи подпис за кредитопополучател. В приложения Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити са посочени общия размер на кредита – вид на кредита – опосредстван чрез стока потербителски паричен кредит, срокът му – 12 месеца, разходите по кредита – лихвен процент, годишен процент на разходите. Представен и приложен по делото е Списък за проверка на кредитно досие при доставка на стоки от електронен магазин по кредитен договор от 09.07.2016г. , както и сертификат за застрахована стока – Пералня Индезит, с посочена застрахователна премия. Приложени по делото са и Общи условия за застраховка „Защита на плащанията „ на кредитополучателите на „Джет Кредит“ , Общи условия за застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитна карта“, както и декларация за предоставяне на лични данни, в която са посочени имена, адрес, телефон на ответика и данни за месторабота.

Приложена по делото е фактура № ********** от 07.07.2016г. издадена от Данте Интернешънъл СА с получател ответника за закупена стока – Пералня Индезите, на стойност 359 лева.

В приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *****, е посочен размер на револвиращ кредит в размер на 1000 лева, при догишна лихва и такси за ползването му, посочени в документа, Лихвен процент 35 %, Годишен процент на разходите 44,90 %., такса за администриране на просрочени задължения – 12 лв., обезщетение за забава – в размер на законната лихва /ОЛП на БНБ + 10 %/. Съгласно приложението, кредиторът издава на кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, посредством която се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия на кредитополучателя револвиращ кредит. Кредиторът се задължава и да издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца, като до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението се правят месечни погасителни вноски най-малко в размер на 60 лв. Приложението е подписано от представител на кредитора.

В приложено месечно извлечение по кредитна карта от 15.02.2018г. за преиода 16.01.2018г. – 15.02.2018г. е видно, че разполагаемата сума към отчетната дата е 502,88 лева, при кредитен лимит 1000 лева и основанието за плащане, със срок на плащане 01.03.2018г..

С товарителница от 16.11.2016г. на ответника на посочения адрес са изпратени документи, получени от същия на 18.11.2016г..

С покана до ответника, именувана „последна покана“з, същият бил уведомен, че е преустановил плащането на вноските по доовора на 01.10.2017г., както и в поканата са посочение дължими суми по договора, като е предоставен срок за плащане – седем дни от получаване на поканата. Лписват доказателства поканата да е изпратена и получена от ответника.

Вложено в настоящото дело е ч.гр.дело № 971/2018г. на РС Свищов, образувано по заявление на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез Б.П.П.Ф.С. клон Б. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Л.Й.К.. Издадена е заповед № 574/3.10.2018г. по ч.гр.дело № 971/2018г. на РС Свищов за заплащане от ответика на сумата 405,12 лева главница, 92,00 лева възнаградителна лихва и 21,13 лева законна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата от 2.10.2018г. до изплащане на вземането, както и за сумата 75,00 лева разноски по делото, като длъжникът е получил съобщение за издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК.

Видно от заключението на съдебно-икономическата експертиза, усвоените средства по кредитна карта ***** чрез теглене в брой на суми от банкомат и плащания в търговски обекти за периода 22.11.2016г. – 06.01.2017г. са в размер на 645,03 лева, като за покриване на задълженията по кредитната карта за периода 22.11.2016г. до 15.02.2018г. са извършени плащания в размер на 480,00 лева. Вещото лице е заключило, че след покриване усвоените суми и начислените от банката лихви, такси, застраховки по кредитната карта, задължнеието към датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК – 02.10.2018г. е в размер на 497,12 лева, както следва усвоени суми – 389,46 лева, начислени застраховки – 15,66 лева, начислени месечни лихви – 68,00 лева, начислени месечни такси – 24,00 лева. Видно от заключението на вещото лице, начислената мораторна лихва е в размер на 21,13 лева. В съдебно заседание вещото лице заяви, че главницата е в размер на 405,12 лева, като към нея е отнесла и начислените застраовки, а договорната лихва я е изчислила като сбор от месечните лихви и месечните такси, което е според общите условия на договора.

Съдът намира така предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД за неоснователен и недоказан.

Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По иска по чл. 422 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Ищецът съобразно правилата на чл.154 ал.1 от ГПК носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане, да установи вземането си по основание и размер, както и че това вземане е било изискуемо към датата на подаване на заявлението. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски. На първо място не беше доказано от ищеца, че документа, именуван последна покана е изпратен на ответника, на посочения адрес, съответно получен от него. След като това е така, не беше доказано настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договора за револвиращ потребителски кредит, поради което и установителния иск за главницата следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С оглед отхвърляне на предявения установителен иск съдът следва да се произнесе по предявения в условията на евентуалност осъдителен иск. По предявения осъдителен иск с подадената искова молба кредиторът е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, която искова молба съдържа и изявление в този смисъл.

При така установените факти настоящият състав намира, че волеизявленията на страните по делото са били насочени към пораждане на облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Процесният договор е сключен на 06.07.2016 г. и попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК, съответно ищецът се явява кредитор. Като вид търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни институции, процесният договор попада и в приложното поле на Закона за защита на потребителите, съгласно чл. 24 от ЗПК, включително и нормите на чл. 143-146 от ЗЗП.

Следва да се посочи, че за наличието на основания за нищожност на договора съдът е длъжен да следи и служебно, когато: е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства; относимо е до формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; налице е противоречие с добрите нрави; налице е неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват поради изключителната си значимост основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство. При произнасянето си по дължимостта на претендираните от ищеца суми съдът следва да съобрази и разрешението, прието в Решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК, съгласно което нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им, съдът следи служебно.

На първо място, съгласно разпоредбата на приложимия към момента на сключване на договора текст на чл. 11 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа: общия размер на кредита и условията за усвояването му – т. 7; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти - т. 9; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33 а– т. 9а; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин – т. 10; условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването – т. 11.

Размерът на револвиращия кредит от 1000 лв., условията за усвояването му /в т.ч. дневните лимити/ и издължаването му чрез минимални месечни погасителни вноски, лихвения процент /35%/ и ГПР /44,90%/, размера на дължимите такси и обезщетение за забава, са посочени в приложението към договора, което е подписано единствено от представител на ищеца-кредитор. Наличието на подписи на страните по договора не е условие за действителност на същия, а в т. 21 от договора страните са уговорили, че приложението представлява неразделна част от договора, като задължения за кредитополучателя ще възникнат след активирането и използването на кредитната карта в съответствие с договора и приложението към него. За тази цел кредиторът се е задължил да достави на кредитополучателя кредитната карта и приложението, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедурата по активиране на картата.

Или за да се приеме, че между страните по делото е валидно възникнало облигационно правоотношение, е необходимо ищецът да докаже, че ответникът е активирал и използвал кредитната карта, с което недвусмислено е изразил съгласието си с предложените от банката условия за ползване на револвиращия кредит, описани в изготвеното приложение. На второ място, чрез използване от ответника се извършва и реалното предаване на отпуснатата в заем сума от кредитора – ищец, с което последният изпълнява основното си задължение по сключения договор. От представената обратна разписка от 16.11.2016 г. по безспорен начин се установява, че ответникът е получил лично кредитната карта и приложение към договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *****от 06.07.2016 г. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установи, че първото теглене с процесната кредитна карта е осъществено на 22.11.2016 г., като общо усвоената сума по кредитната карта е в размер на 645,03 лева. Възражението на особения представител на ответника, че липсват доказателства същия да е получил кредитната карта, съдът счете за неоснователни, тъй като видно от обратната разписка ответникът е получил издадената от банката кредитна карта и чрез използването й ясно и недвусмислено е изразил съгласието си по предложените от кредитора конкретни клаузи на договора за револвиращ кредит, в съответствие с уговореното между страните в т. 21 от договора. Чрез усвояване на сумата от 645,03 лв. чрез използване на процесната кредитна карта е изпълнено и задължението на ищеца за предоставяне на потребителски кредит на насрещната страна по процесния договор.

Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави следва да се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. По отношение размера на възнаградителната лихва в съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на такава е действително, не следва да бъде по-голям от трикратния размер на законната лихва. През годината на сключване на процесния договор за кредит - 2016 г. , размерът на законната лихва за забава е 10%. Определеният в приложението към процесния договор лихвен процент надвишава повече от три пъти този размер. Затова според настоящия състав на съда, определената в процесния договор възнаградителна лихва е договорена в нарушение на добрите нрави, следователно клаузата е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД. При този извод съдът следва да откаже да зачете правните последици на клаузата за възнаградителна лихва. На следващо място, съдът приема за неравноправна клаузата на т. 19 в приложението към процесния договор за кредит, според която кредиторът може да преразглежда размерът на лихвата и таксите всеки месец. В договора не се съдържат условията по кредита, регламентиращи методиката, по които банката може едностранно да променя лихвата до пълното погасяване на задължението, които са предпоставка за действилност на договора, съгласно чл. 21 във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 9 от ЗПК. В договора не е посочен никакъв алгоритъм и правила, по които базовият лихвен процент ще бъде променен, съответно отсъства и правило за обвързаност на изменението на лихвения процент по кредита с изменението на стойностите на факторите, които принципно биха били основание за промяната.

С оглед на така установената недействителност на договора за потребителски кредит в тази му част и невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови разпоредби, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗПК. Като взе предвид, че ответникът е усвоил сумата 645,03 лева и е направил плащания в размер на 480,00 лева, които не следва да се отнасят към погасяване на задълженията за лихви и такси, поради извода за недължимост на същите, погасителните вноски следва да бъдат приспаднати от задължението за главница, с оглед на което съдът приема, че задължението за главница на ответника възлиза на 165,03 лева. До този размер предявеният осъдителен иск за главницата следва да бъде уважен, а за горницата над тази сума до предявения размер от 405,12 лева , следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В съответствие с изложените по-горе съображения за нищожност на договорните клаузи, като неоснователни и недоказани следва да бъдат отхвърлени главните установителни и евентуалните осъдителни искове за договорни и мораторни лихви.

Предвид отхвърлянето изцяло на ищцовата претенция по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 2 от ГПК и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 вр. чл. 86 от ЗЗД като неоснователна, съдът счита, че претенциите на ищеца по чл. 78 ал. 1 от ГПК се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като такива, както в частта им за присъждане на разноски за заповедното производство в размер на 75,00 лева, така и по отношение претенцията на ищеца за присъждане на направените в настоящото исково производство съдебни разноски в размер на 125,00 лева – довнесена ДТ лева.

Предвид уважаване частично на осъдителния иск за главницата и отхвърляне на осъдителните искове за договорна и мораторна лихва, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице и възнаграждение на особения представител на ответника в размер на 169,00 лева, съобразно уважената част от тези искове.

При този изход на делото, като съобрази, че по предявения осъдителен иск по чл. 79 от ЗЗД за главницата, предявен при условията на евентуалност, не е внесена ДТ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на РС Свищов ДТ в размер на 50,00 лева.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, рег. № *****, чрез „Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б.”, *****, със седалище и адрес на управление ***, *****, представлявано от Д.Д. - Заместник управител, чрез пълномощник юрисконсулт М. против Л.Й.К. с ЕГН ********** *** искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК и по чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, рег. № *****, чрез „Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б.”, *****, със седалище и адрес на управление ***, ***** има вземания срещу Л.Й.К. с ЕГН ********** *** в размер на 405,12 лева/четиристотин и пет лева и дванадесет стотинки/ – главница, 92,00 лева /деветдесет и два лева/ договорна лихва за периода 01.10.2017г. до 08.03.2018г. и 21,13лева /двадесет и един лева и тринадесет стотинки/– обезщетение за забава за периода 08.03.2018г. до 11.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 2.10.2018г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК№ 574 от 3.10.2018г. по ч.гр.дело № 971/2018г. по описа на РС Свищов, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Л.Й.К. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, рег. № *****, чрез „Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б.”, *****, със седалище и адрес на управление ***, *****, представлявано от Д.Д. - Заместник управител на основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД сумата 165,03 лева/сто шестдесет и пет лева и три стотинки/ – главница- задължение по Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *****от 06.07.2016г.. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на делото – 21.01.2019г. до изплащане на вземането, като иска до размер на 405,12 лева – главница, отхвърля като неоснователен и недоказан.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, рег. № *****, чрез „Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б.”, *****, със седалище и адрес на управление ***, *****, представлявано от Д.Д. - Заместник управител, чрез пълномощник юрисконсулт М. за заплащане от Л.Й.К. с ЕГН ********** *** на сумата от 75,00лева – разноски за заповедното производство, за която сума е заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК№ 574 от 3.10.2018г. по ч.гр.дело № 971/2018г. по описа на РС Свищов, както и за разноски за исковото производство в размер на 125,00 лева – довнесена ДТ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Л.Й.К. с ЕГН ********** *** да заплати на РС Свищов сумата 50,00 лева – ДТ за уважения размер на осъдителния иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, както и 5,00 лева – такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, рег. № *****, чрез „Б.П.П.Ф.С. КЛОН Б.”, *****, със седалище и адрес на управление ***, *****, представлявано от Д.Д. - Заместник управител да заплати на РС Свищов сумата 50,00 лева – ДТ по отхвърлените осъдителни искове за договорна и мораторна лихви.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 971/2018г. по описа на РС Свищов.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Номер на акта:	298
Дата:	23 декември 2019 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия:	Пенка Борисова Йорданова

Дело:	20194150100077
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	22 януари 2019 г.

Решение по дело №77/2019 на Районен съд - Свищов

Съдържание на акта