№ 1949
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20211100505871 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК, по повод постановено решение от 26. 01. 2021 год. по
гр. д. № 28323/2020 год. на СРС І ГО 50 състав, с което П. на РБ е осъдена да заплати на
Я.Г.Я. на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ сума от 2000 лева обезщетение за неимуществени
вреди със законна лихва върху сумата от 02. 07. 2020 год., като в останалата част до пълен
предявен размер от 5000 лева искът се отхвърля. Уважена е и осъдителната претенция за
имуществени вреди 3500 лева платено адвокатско възнаграждение за правна защита, със
законна лихва върху тази сума от 02. 07. 2020 год. до окончателното изплащане на лихвите.
Присъдени са разноски на ищеца.
От първоинстанционното решение са недоволни:
Ищецът, депозирал въззивна жалба, в частта относно размера на присъденото му
обезщетение, като неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила,
нарушения на материалния закон и необоснованост. Съдът не е обсъдил показанията на
свидетелите в цялост, нарушен е чл. 52 ЗЗД, правните изводи на съда са без отчитане на
релевантните факти и обстоятелства, установени от доказателствата по делото. Иска се
отмяна в обжалваната част с постановяване на ново решение за осъждане на ответника да
заплати сума от 3000 лева на въззивника ищец по иска с лихва от 02. 07. 2020 год. до
окончателното изплащане.
П. на Р.Б., депозирала въззивна жалба, с която сочи осъдителната част на решението да е
неправилна касателно сумата 3500 лева имуществени вреди и законна лихва върху тази
1
сума, както и 667.06 лева разноски в производството. Решението в тази част е неправилно и
необосновано и се иска размерът на присъденото обезщетение за имуществени вреди да
бъде намалено съобразно Наредба № 1/2004 год. Договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение не съответства на въди а обема на осъществената правна защита и същото е
прекомерно. Размерът следва да е в общ размер от 1800 лева. Иска се отмяна на решението
като неправилно и необосновано и постановяване на друго, с което размерът да бъде
намален съобразно параметрите по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На въззивната жалба на ответника е депозиран в срок писмен отговор от ищеца.
С разпореждане по чл. 267 ГПК въззивният съд при редовни и в срок подадени в съда
жалби, е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 27. 05. 2022 год. –
единствено и редовно проведено – страните нови доказателствени искания не заявяват.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира
за установено следното :
Жалбите са допустими като подадени в преклузивния за това срок и от легитимирани страни
в процеса, поради което следва разглеждане на спора по същество.
При служебно осъществената проверка, въззивният съд намира решението на районния
съдия валидно и допустимо, а с оглед въпросите, поставени с въззивните жалби, същото
решение е и правилно.
В съдебно заседание на 27. 05. 2022 год. ищецът, редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител; за ответника прокурор Л.А. СГП. В молба от 23. 05.
2022 год. ищецът е изразил становище по делото, цитирайки и съдебна практика.
Събраните по делото доказателства, неоспорени от страните, са приети и обсъдени заедно
със свидетелските показания, преценени по реда на чл. 172 ГПК, и удостоверяват приета за
установена от районния съдия фактическа обстановка.
От районния съдия е изготвен проект за доклад, обективиран в нарочно определение по чл.
140 ал. 1 ГПК, като доказателствени искания са произнесени, както и тези по движение на
производството, който доклад е приет да е окончателен без възражения на страните, като са
приети писмените доказателства, и са разпитани свидетелите Л. и И..
Прието по делото е и нохд № 3065/2017 год. на СРС 19 състав.
Други доказателствени искания пред районен съдия няма.
Образувано е било досъдебно производство против ищеца на 21. 08. 2015 год. за извършено
престъпление по чл. 343в ал. 2 вр. ал. 1 НК. По обвинителен акт на СРП ищецът е предаден
на съд и образувано посоченото нохд, като с присъда, потвърдена с решение, е оправдан.
Същата е влязла в сила на 03. 01. 2019 год., към датата на деянието ищецът е неосъждан.
От представен договор за правна помощ е видно, че ищецът е заплатил възнаграждение за
един адвокат в размер на 1500 лева за правна помощ в досъдебно производство.
2
Свидетелските показания установяват притеснение у ищеца, станал неспокоен. С оглед
политическа кариера като общински съветник бил притеснен от изхода на делото.
Ограничил социални контакти. Във фейсбук съграждани го коментирали в негативен аспект.
Водените от ищеца кампании били със намаление на участието на граждани, поради
изгубено доверие. Правилно районният съдия е направил следния извод : съдът възприема
показания на свидетелите за достоверни, тъй като преценени по правилото на чл. 172 ГПК,
са последователни и житейски логични, не са установени противоречия и заинтересованост
от изхода на делото. Следователно оплакването, че съдът не е обсъдил показанията на
свидетелите в цялост, е несъстоятелно.
Не е спорно по делото обстоятелството, че ищецът е заплатил за правна защита по договор
за такава на един адвокат сума в размер на 1500 лева, съставляваща и претенция за
претърпени имуществени вреди.
Други доказателства, релевантни по спора, пред съда няма.
Представени по делото доказателства удостоверяват, че срещу ищеца е било водено
наказателно преследване за престъпление по чл. 343в ал. 2 вр. ал. 1 НК, приключило с
оправдателна присъда, потвърдена от въззивна съдебна инстанция.
В депозираните въззивни жалби и отговора на ищеца на въззивната на ответника жалба не
се отрича обстоятелството, че ищецът е имал качеството на обвиняем, респективно
подсъдим, оспорва се обстоятелството в това му качество да е претърпял неимуществени и
имуществени вреди и то в приетия за доказан от районния съдия размер.
В разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ законодателят е предвидил отговорност за дейност
на правозащитни органи - Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, П.та или съда, при: обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, ищецът следва
да докаже правопораждащ факт – наличие на посоченото законово предложение, както и при
наличие на такова – съответно причиняване на претендираните вреди като пряка и
непосредствена последица от същото – неимуществени и имуществени такива.
Претенцията за неимуществени и имуществени вреди е основателна до уважените от
районния съдия размери срещу ответника, което обстоятелство надлежно се удостоверява по
делото със събраните писмени и гласни доказателства и е относимо към фактическия и
правен състав на такава по чл. 2 ал. 1 т. 2 вр. чл. 4 ЗОДОВ, преценено в аспекта на ТР №
3/2005 год. по т. гр. д. № 3/2004 год., ОСГК на ВКС – тъй като свидетелства, че в случая е
налице принципната предпоставка на посочения законов текст – да бъде ангажирана
отговорността на държавата в лицето на ответника – орган по чл. 7 ЗОДОВ – искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по местожителството
3
на увредения срещу органите по чл. 1 ал. 1 и чл. 2 ал. 1 – в случая, от чиито незаконни
актове, действия или бездействия са причинени вредите, от която правна норма аргумент за
неоснователност на възраженията на ответника с жалбата.
Доколкото във всички случаи, когато са налице предпоставките по чл. 2 ЗОДОВ,
пострадалото лице има право на обезщетение – при наличие на коя и да е хипотеза от
цитирания законов текст, то презумпцията е, че дадено лице е претърпяло неимуществени и
имуществени вреди – самото наказателно преследване по своето естество е дейност,
принципно оказваща негативно въздействие върху психиката, /евентуално физиката/ на
дадено лице и неминуемо рефлектира негативно върху отношенията на обвиняем/подсъдим
с негови близки, приятели, в който смисъл съдът намира, че събраните в процеса
доказателства досежно търпените от дадено лице неимуществени вреди могат да се ценят
единствено в контекста на това какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това
дали се дължи обезщетение.
Наред с това, от събраните по делото доказателства - писмени и гласни - се установяват по
безусловен начин търпени от ищеца неимуществени и имуществени вреди. С оглед на това
претенцията следва да бъде уважена до размера на сумата, претендирана и уважена от
районния съдия срещу ответника, за имуществени – в пълен размер, за неимуществени в
размер на 2000 лева, в която връзка съдът отчита нормата на чл. 52 ЗЗД, като изхожда от
посочените принципни съображения и взима предвид продължителността на наказателното
производство, и съобрази конкретните по казуса обстоятелства – естество и вид на
претърпените неимуществени вреди – писмените доказателства, и показанията на
разпитаните свидетели, преценени като последователни и корелиращи на писмените в
посочения аспект такива, които ги удостоверяват. В случая с ищеца има пряка връзка между
обема увреждане, свързан със злепоставянето му и продължителността на наказателното
преследване срещу него. Повдигнато му е било обвинение в извършването на престъпление
по чл. 343в ал. 2 вр. ал. 1 НК; повдигнатото обвинение е станало обществено достояние,
освен на семейството, на познатите му, било е съпроводено с ограничения. Несъмнено
публичното дискредитиране на лицето като обвиняем/подсъдим в конкретните предели на
обвиненията, по които впоследствие е оправдано, е вреда в обхвата на пряката причинна
връзка с действията на правохранителните органи. С оглед на това и предвид естеството на
вредите при определяне на обезщетението по размер, наред с установените количествени
признаци, каквито са времетраенето на наказателното производство, справедливо
дължимото и същевременно достатъчно в случая, предвид изложените вече съображения по
същество, е именно едно обезщетение в размера, уважен от районния съдия срещу
ответника, с оглед приложение на критерия на чл. 52 ЗЗД при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди по размер. Присъденото обезщетение за имуществени вреди е
доказано по основание и по размер, не се явява прекомерно с оглед обема на материалите по
делото и процесуалното поведение на защитника, като не се спори по делото, че е реално.
Съобразно този изход решението на районния съдия се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
4
Други доказателства от значение по делото не са представени; неотносимите по спора съдът
не обследва, както и не обсъжда доводи, свързани с такива.
Доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, то атакуваното решение следва да
се потвърди, като при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд правилно е
приложил материалния закон, не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила,
самото решение е обосновано на събраните по делото доказателства, при които правни
изводи, настоящият съдебен състав намира въззивните жалби за неоснователни и недоказани
и следва отхвърлянето им.
По отношение на разноските :
Ответникът не претендира разноски.
Ищецът претендира такива пред съда, което, с оглед изхода на делото във въззивното
производство – отхвърляне на жалбата на ищеца като неоснователна и потвърждаване на
решението в обжалваната част, обуславя неуважаване на акцесорна претенция за разноски,
свързана с главните искове.
Настоящето решение, доколкото обжалваемият интерес е до 5000 лева по присъденото
обезщетение за неимуществени вреди, съответно за имуществените вреди по жалбата на
ответника, не подлежи на касационно обжалване, предвид предвиденото в чл. 280 ГПК,
ограничение.
По изложените мотиви, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26. 01. 2021 год. по гр. д. № 28323/2020 год. на СРС І ГО 50
състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационен контрол, съобразно с ограничението по чл. 280
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5