РЕШЕНИЕ
№ 379
гр. К., 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20255320100359 по описа за 2025 година
Предявени са иск, с правно основание на исковата защита - чл.26 от ЗЗД
във вр. с чл. 21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК.
Ищецът - М. Х. М. твърди, че Договор за потребителски кредит №
998306 сключен на 11.01.2024г. е нищожен, респ. съдържащата се клауза за
заплащане на такса за експресно разглеждане на искането за кредит в чл. 18 от
договора е нищожна. На 11.01.2024г., М. М. сключила Договор за
потребителски кредит № 998306, по силата на който „Кредирект“ ЕООД й е
предоставило в заем сумата от ****.00 лв. при фиксиран ГЛП от 50% и ГПР от
63.51%. Следвало да върне сумата от 3 126.00 лева, като сумата включвала
главница, лихва и такса за експресно разглеждане на искането за кредит.
Твърди, че Договор за потребителски кредит № 998306 е нищожен. Същият
съдържал следните нищожни неравноправни клаузи:
- ГЛП е 50% - видно от самия договор лихвата е прекомерна и само на
това основание договора следвало да се обяви за нищожен.
- Съгласно установена съдебна практика, противно на добрите нрави е
да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва. Уговорената в процесния договор възнаградителна лихва
1
надвишавала трикратния размер на законната лихва, която към 11.01.2024г.
било била 13.79% (съответно трикратния й размер е бил - 41.37%). По този
начин накърнява добрите нрави, което обуславяло извод за нищожност на
клаузата по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.
- ГПР е 63.51% - Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
като в ал. 4 на визираната правна норма е посочен неговият максимално
допустим размер - пет пъти размера на законната лихва; ГПР по скрит начин е
увеличен, тъй като в него не е включена дължимата неустойка, което е още
едно основание за нищожност на договора;
- В чл. 18, ал. 4 от Договор № 1023434 било посочено, че заемателят
дължи такса за услугата за експресно разглеждане на заявката за паричен заем
на стойност 1 563.00 лв.
Посочва, че според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът
за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
следва да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на
потребителя, какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора.
Годишният процент на разходите, представлява така нареченото „оскъпяване“
на кредита и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане
и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай липсва ясно разписана методика на
2
формиране на годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти
точно са включени в него и как се формира същия. По този начин
потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът
на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Посочено е, че ГПР е
63.51%, ГЛП е 50%, но от съдържанието на договора не може да се направи
извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран
ГПР. В контекста на дадената дефиниция в чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор
съдът следи служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са
навели такива възражения или не (в този смисъл Решение № 23/07.07.2016г.
по т.д. № 3686/2014г. на ВКС, I т.о.). Доколкото в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът следи
служебно по аргумент от т. 1 на TP № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.
д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния
договор за кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без
от страните да е наведен такъв довод.
За да се отговори на въпроса дали договорът е нищожен, поради
противоречие със закона следва да се имат предвид разпоредбите на глава
шеста от ЗПК - „Недействителност на договора за потребителски кредит.
Неравноправни клаузи“, сред които е чл. 22, съгласно който когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според т. 9 и т.
10 на чл. 11 от ЗПК договорът трябва да съдържа лихвения процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент, както и годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
3
Кумулирането на таксата за експресното разглеждане води до „скрито“
оскъпяване на кредита, защото посоченият размер на разходите по кредита за
потребителя като ГПР от 63.51% нараства допълнително и обогатява
неоснователно кредитора като въвежда допълнителен източник на доход на
икономически по-силната страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл.
19 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит като в него не се включват
разходите, които потребителят дължи при неизпълнение на договора.
Допълнителната услуга – „експресно разглеждане на заявката за паричен
заем“ и дължима за нея „такса за експресно разглеждане на документи“ по
съществото си не представлява реално предоставена допълнителна
възможност или преференциално условие, от което кредитополучателят да
може да се възползва и което да носи допълнителни ползи за него, за да бъде
обосновано изискването за възнаграждение. Отделно от това основно
задължение на кредитора по договора за кредит е да предостави договорената
парична сума, т.е. разглеждането на документи и изплащането на кредита е
дейност по усвояване и управление на кредита, а не допълнителна услуга, за
която да се дължи допълнително възнаграждение. Услугата, описана в
договора за паричен заем, има характер на действие, свързано с усвояването
на кредита, за което разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява
заплащането на такси. В този смисъл и съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗПК,
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
според ал. 2 на същата разпоредба не може да изисква заплащане на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Доколкото начислената в настоящия случай такса в размер на 1 563.00 лв. е
свързана с процедурата по усвояване на кредита, то договорната клауза,
предвиждаща нейната дължимост, е в противоречие с повелителните норми
на закона и като такава е нищожна (в този смисъл определение №
912/24.10.2019 г. по в. ч. гр. д. № 697/2019 г. на ОС П.).
Предвид изложеното, клаузата за заплащане на такса за експресно
4
разглеждане на документите противоречи на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК,
поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Целта на таксите и
комисионните по смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, е да се
покрият административните разходи на кредитора при предоставяне на
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но
различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а отделно от това
следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита, тъй като те са част от
дейността му по предоставяне на кредита - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне изискванията на закона е нищожна. Отделно от това
никъде в договора няма ясно и точно формулиране за „експресно
разглеждане“ т.е. в какъв срок, за да е то „експресно“, което да го отличава от
например нормалното разглеждане на документи, за удължаване на кредита се
заплаща възнаградителна лихва, а не се начислява такса в пъти надвишаваща
главницата. В този смисъл, клаузата за „експресно разглеждане“ е
неравноправна по смисъла на ЗЗП, което я прави нищожна поради
противоречие с императивни норми на закона - чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, поради
което и исковата претенция на моята доверителка се явява основателна.
Съдебната практика и закона са категорични, че по един нищожен договор
заемателя следва да се върне единствено главницата по договора, какъвто е
настоящия случай. Всички надвнесени суми обаче следва да се върнат
обратно на ищцата, тъй като са дадени по един нищожен договор и
представляват неоснователно обогатяване на ответника.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да обяви Договор за
потребителски кредит № 998306 сключен на 11.01.2024г. между страните за
нищожен, тъй като същият съдържа нищожни неравноправни клаузи.
Евентуално моли съда, да признае за установено по отношение на
„Кредирект“ ЕООД, че клаузата в чл. 18 от Договор за потребителски кредит
№ 998306 сключен на 11.01.2024г., която предвижда заплащане на неустойка в
размер на 1 563,00 лв. за нищожна. Претендира за направените в настоящето
производство съдебни разноски, както и да присъди адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Ответното дружество – „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД оспорва исковата молба
5
като недопустима и неоснователна. Твърди, че липсва правен интерес от
предявяване на настоящия иск. Кредитът е изцяло предсрочно погасен от
кредитополучателя на 21.02.2024г. Като потребителят е упражнил правото си,
уговорено в чл. 2, ал. 6 от Договора - да погаси главницата по договора в
гратисния период без да плаща лихва и други суми по договора в това число
таксата за експресно разглеждане и по този начин да прекрати договора чрез
изпълнение без никакви разходи по него. Предвид това клаузата, на която
ищецът обосновава твърденията си за недействителност на договора в цялост
не е породила правно действие, тъй като е уговорената с нея такса за
експресно разглеждане е дължима само, в случай че заемната сума се погаси
след изтичане на гратисния период по договора. Гратисният период е уговорен
от датата на сключване на договора 11.01.2024г. до датата, предхождаща
падежа - 25.02.2024г. Погасяването на заемната сума е извършено на
21.02.2024г., поради което съгласно договора таксата за експресно разглеждане
не е дължима. Предвид изложеното договорът за кредит е прекратен и за
кредитодателя не е налице възможност да предявява каквито и да било
претенции по него. Респективно за потребителя липсва правен интерес от
предявяване на настоящия иск. В същия смисъл е и Решение на Съда на ЕС от
23 ноември 2023 година по дело C-321/22. Съгласно задължителните указания
на СЕС подходът да се приема за допустим иск за установяване на нищожност
на договор/клауза от него не е безусловен и универсален, а националният съд
следва да прави преценка като държи сметка за принципа на ефективност и
дали ако се приеме такъв иск за недопустим, това ще затрудни необосновано
реализирането на потребителската защита. В настоящия случай дори и искът
на ищеца да бъде уважен, това по никакъв начин няма да промени или
„възстанови“ правното положение на ищеца от периода преди сключване на
договора, тъй като при така развилите се отношения между страните и
съгласно изрично уговореното между тях, клаузата, която предвижда
задължение за плащане на такса за експресно разглеждане изобщо не е
породила своето действие, същото се отнася за лихвата и ГПР по договора.
Кредитополучателят е получил **** лева и е върнал точно толкова, като с
последното плащане договорът между страните е прекратил своето действие.
Доколкото наличието на правен интерес за водене на установителен иск е
абсолютна процесуална предпоставка, моли съда да остави исковата молба без
разглеждане и да прекрати производството.
6
По основателността на исковете посочва, че валидността на договора за
кредит и отделните му клаузи произтича от това, че основните му параметри -
главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона форма.
Отделно от това са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, както и с тези на ЗПФУР, по
реда на който е сключен процесния договор. В доказателство на твърденията
си прилага Лог файл по договор за паричен заем № 998306, който проследява
в хронологичен ред всички настъпили събития в кредитното правоотношение.
Заедно с лог файла прилага и попълненото от кредитополучателя Искане за
сключване на договор за кредит, както и изпратения на посочения от него
имейл адрес ***@***.** Стандартен европейски формуляр (СЕФ). С
описаните документи изцяло опровергава твърдението, че клаузите в договора
са в противоречие с принципа за добросъвестност и справедливост,
респективно добрите нрави. Видно от лог файла още преди подписване на
договора за заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по
договора, като сам е избрал параметрите и условията му, и сам е избрал
допълнителната услуга за приоритетно разглеждане на искането му за кредит.
Предвид това клаузите по процесния договор се явяват индивидуално
договорени с конкретния потребител. Едновременно с това ищецът е
разполагал е с цели 14 дни, за да упражни правото си на отказ от договора
съгласно чл. 29 от ЗПК, посочено изрично и в СЕФ, в който случай
последиците за него щяха да бъдат същите като при успешно проведено дело
срещу КРЕДИРЕКТ ЕООД, но с тази разлика, че нямаше да се намесват трети
за спора страни, да се дължат разноски за държавни такси и адвокатски
възнаграждения, както и да се задръства съдебната система с изпразнени от
съдържание дела. Възможността за отказ от договора гарантира в най-голяма
степен правата на потребителя, в случай че последният прецени, че е встъпил
в кредитно правоотношение при неизгодни за него условия. С информация за
това свое право ищецът е разполагал на няколко етапа от правоотношението -
веднъж при получаването на Стандартния европейски формуляр, в който в т. 1
от част IV „Други важни условия по договора за кредит“, правото на отказ в
14 дневния срок от сключването на договора е конкретно посочено, както и
при получаване на договора за кредит - правото е посочено в чл. 14 от същия.
Т.е. потребителят не само е могъл да не ползва услугите на кредитодателя,
стига да не е искал това, но след избирането им е разполагал с няколко
7
възможности да се откаже от сключването на договора преди отпускането на
кредита, както и след отпускането му. Но вместо да направи нещо от
изброените действия, той е изтеглил заема от представляваното от мен
дружество, с единствената цел да се обогати от последващо съдебно
производство.
По отношение на таксата за експресно разглеждане твърди, че
оспорената клауза за такса за експресно разглеждане е възможност за
потребителите на продукта да получат разглеждане на отправеното искане за
сключване на договор за кредит в много по-кратък период от време от
стандартния. Тази допълнителна услуга не представлява задължително
условие за отпускане на кредита, а възможност за приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на такъв. Поради това не следва да бъде включвана в
ГПР. Кредитополучателят е имал възможността да сключи договор и да
получи искания от него кредит и без услугата за експресно разглеждане, но
осъзнато е избрал краткия срок за разглеждане на искането си. Същото е
подадено в информационната система на КРЕДИРЕКТ ЕООД на 11/01/2024 в
16:35:19ч., договорът за кредит е изпратен на ищеца в 16:37:48ч. в същия ден.
Това опровергава твърденията на ищеца, че не бил получил допълнителната
услуга за приоритетно разглеждане - ищецът е получил експресно разглеждане
на искането си и избраната допълнителна услуга е реално получена, като
искането му е разгледано за по-малко от 3 минути. Дружеството е изпълнило
точно в количествено и качествено отношение поетото задължение за бързо
разглеждане на искането за кредит, поради това в негова полза валидно е
възникнало правото да получи предварително определената и одобрена от
кредитополучателя такса, която в съотношение с предоставения заем, бързото
му администриране и незначителната по размер възнаградителна лихва (62.50
лв.), не следва по никакъв начин да е представлявала такова затруднение за
ищеца, което да го поставя в неравноправно положение, оправдаващо
иницииране на настоящото производство. Видно от т. 4.3 от Стандартния
европейски формуляр още преди сключването на процесния договор ищецът
се е запознал с цената на услугата за експресно разглеждане, която е избрал по
свое собствено желание, и е бил напълно наясно, че дължи заплащане за
предоставянето му от страна на КРЕДИРЕКТ ЕООД.
Невярно било твърдението на ищеца, че таксата за експресно
8
разглеждане е свързана с усвояването и управлението на кредита. Същата не е
задължително условия за отпускане на кредита и това е ясно от договора и
СЕФ. Потребителят е могъл да получи заемната сума и без да избира
процесната допълнителна услуга, като в последния случай единствената
последица би била разглеждането на искането му за кредит да бъде
осъществено в рамките на стандартния срок. С таксата не се нарушават
изискванията на ЗПК. Противно на твърдението в исковата молба, по
отношение на формирането на годишния процент на разходите (ГПР) били
спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК изисквания. Както
в договора за потребителски кредит, така и в издадения стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити ясно е посочено какъв е размерът на ГПР и по какъв начин се
формира същият, а именно от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от
ЗПК компоненти. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК „ГПР не може да бъде по-
висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и валута, определена с Постановление на МС на РБ“. При нормативно
определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 68.95% и
ГПР определен в процесния договор в размер на 63.51%, е видно, че в случая
годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната
лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Напълно невярно е, че процесната такса се начислява периодично. Видно от
договора тя се дължи еднократно и то само, ако кредитополучателят върне
предоставената главница след гратисния период - чл. 3, ал. 6 и ал. 7 от
договора. Видно от представените платежни, главницата е погасявана след
това.
По отношение на действителността на лихвата по договора намира, че
клаузата, с която е определена приложимата лихва по кредита е индивидуално
уговорена и съставена на ясен и разбираем език. С нея страните са договорили
фиксиран лихвен процент, което напълно изключва възможността
потребителят да не е бил наясно с размера на задължението си за плащане на
възнаградителна лихва. При договаряне на фиксирана лихва за целия период,
в договора не се посочва референтен лихвен процент, тъй като същият е
относим при уговорена променлива лихва. Същото се отнася за периоди,
условия и процедури за промяна на лихвата. Предвид това изложените
аргументи за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК са напълно несъстоятелни,
9
тъй като касаят наличие на уговорка за променлива лихва. Възнаградителната
лихва е възнаграждение/цена, която се дължи за ползването за определено
време на предоставени от страна на заемодателя/кредитодателя по договор
парична сума или други заместими вещи. В настоящия случай лихвата по
кредита е фиксирано уговорена за целия срок на договора, като при това
обстоятелство „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД не си е запазило правото да променя
едностранно същата. Между страните е уговорено, че договорената лихва ще
се разпределя във всяка една от вноските по кредита, а няма да се заплаща на
кредитодателя еднократно в пълен размер. По този начин се цели поставяне на
кредитополучателя в по-благоприятно положение, тъй като не е ангажиран от
връщане на суми в пълен размер в кратки срокове. В Част II от европейският
формуляр са посочени размерът на заемната сума, размерът на фиксираната
възнаградителна лихва и размерът на общата сума, която следва да бъде
изплатена на кредитодателя, като по този начин кредитополучателят е бил
напълно информиран за условията, преди да сключи съответния договор.
Погасителният план, който е неразделна част от договора включва пълна и
точна информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, както и каква част от вноската представлява главница и
каква лихва.
Твърденията, че уговореният фиксиран лихвен процент по договора е в
противоречие с добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на
законната лихва са неправилни и необосновани. На първо място, доводът, че
конкретно съотношение между възнаграждението по договора и трикратния
размер на законната лихва противоречи на закона и основополагащи правни
принципи, без подобен лимит да е законодателно уреден, и при ясно и
недвусмислено определен лихвен процент за целия срок на договора, не може
да намери основание нито в закона, нито в правната доктрина. Наличието на
противоречие с добрите нрави се преценява за всеки отделен случай като
меродавна за преценката е конкретната фактическа обстановка. Те не
представляват конкретни правила, а морални принципи, поради това изводът,
че са нарушени не може да бъде изведен като императив за всеки случай, в
който договорно задължение има една конкретна стойност. На следващо
място, възнаградителната лихва е част от ГПР, в същото време в закона е
установен максималният размер на ГПР, който към датата на сключване на
договора е 68.95%. От това следва, че максималният възможен размер на
10
договорната лихва е нормативно регулиран, макар и опосредено. При така
формулираните клаузи и от съдържанието на договора става ясно, че още към
момента на сключването му потребителят е бил уведомен за всички възможни
суми, с които би могъл да се задължи към кредитодателя при всички
възможни хипотези на развитие на отношенията им. Това е постигнато с
индивидуално уговорени параметри на договора, за които потребителят е бил
наясно предварително, като е имал възможността да се откаже от договора без
каквито и да било последици при сключването му, както и след това.
Твърди, че не е налице неравноправност по ЗЗП. Всички доводи за
нищожност на процесната клауза, изложени в исковата молба били
неоснователни. Клаузите на договора, включително оспорените не са във
вреда на потребителя, отговарят на изискването за добросъвестност и не водят
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. В случая не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП,
като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя,
същите са ясно и точно описани, като дават на потребителя яснота и
предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към
търговеца. Тази яснота у ищеца е била налице както преди сключване на
договора, така и при подписването му. В Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити били посочени
разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на
таксата, уговорена впоследствие в договора за кредит. И лихвата и таксата са
фиксирани и ясно описани в договора, така че клаузите им нямат нужда от
допълнително тълкуване с цел потребителят да разбере с какво и при какви
условия се задължава. Стойността на таксата е посочена точно,
предпоставките при които се дължи са точно и изчерпателно изброени, както
и начинът на плащане. Ето защо, всички твърдения за липса на информация за
разходите по връщане на предоставения кредит са неоснователни, предвид
фактът, че клаузите на договора са съставени на ясен и разбираем език по
смисъла на чл. 147 от ЗЗП. Значението и последиците от обвързването с тях са
недвусмислено посочени в договора. Изложеното изключва възможността
потребителят да не е бил предварително наясно с икономическите последици
от сключваните договора за кредит, респективно да е налице нарушение на чл.
143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП. Процесните клаузи напълно отговарят на
изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните клаузи в
11
потребителските договори, многобройната и приложима практика на СЕС,
както и многобройната такава на националния съд по въпроса кога е налице
действителност на клаузата, уговорена с потребител.
Моли съда да прекрати настоящото производство по подробно
изложените съображения. Евентуално, моли съда да отхвърли предявените
претенции като неоснователни. Претендира извършените в хода настоящото
производство разноски от ответното дружество, за което допълнително ще
представи списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед
наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
С Договор за потребителски кредит № 998306 от 11.01.2024г.
(представен като доказателство по делото, ведно с погасителен план) сключен
между страните, на ищеца е предоставен кредит в размер на ****.00 лева, при
следните условия - размер на погасителната вноска: 1 х 1062.50 лева; вид на
вноската: месечна; годишен процент на разходите – 63.51%; брой вноски: 1;
фиксиран годишен лихвен процент - 50.00%, дата на падеж - 25.02.2024г.;
обща сума за плащане на падеж – 1062.50 лева; такса за експресно
разглеждане: 500.50 лева; крайна вноска, след отстъпка по кредита: 1563.00
лева.
Съгласно чл. 18, ал. 1 във връзка с ал. 4 от договора се предвижда такса
за експресно разглеждане в размерна 1563.00 лева.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на вещото
лице Р. М. по назначената съдебно-икономическа експертиза, която съдът
кредитира, като компетентно и безпристрастно изготвено, на база
параметрите по процесния договор, ГПР по Договор за потребителски кредит
№ 998306 от 11.01.2024г. без такса за експресно разглеждане е в размер на
50%, а с включването на тази такса ГПР е 675.60%, а взимайки предвид и
таксата по чл. 18 от договора, ГПР възлиза на 3643.02%. Общо платената сума
по договора е **** лева – главница.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното по установителния иск:
12
По възражението за недопустимост на иска, съдът намира следното:
С решение от 23.11.2023г. по дело С-321/22г. СЕС е решил, че член 7,
параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на
ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от
националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика,
изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск
на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна
клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се
счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за
връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази
непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение,
предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата
клауза.
Аргументите СЕС за това са, че отхвърлянето на иска на потребителя за
установяване на неравноправността на договорните клаузи, поради липса на
годен правен интерес, а не на всякакъв правен интерес, и осъждането му да
заплати съдебните разноски, като бъде пренасочен към по-благоприятно
средство за защита, означава в процедурите, с които се цели на потребителите
да се предостави исканата от Директива 93/13 защита, да се въведе
източникна ненужни сложност, утежняване, разходи и правна несигурност,
който може да ги разубеди да предявят правата си, които черпят от тази
директива, в нарушение на принципа на ефективност. Ето защо в казуса
предявения установителен иск за твърдяна неравноправна клауза в
потребителски договор базиран на правни норми хармонизирани с Директива
93/13 е допустим, на база посоченото решение на СЕС по дело С-321/22г.
По основателността на иска:
Между страните не е спорно, че потребителят е получил заемната сума и
че начислена такса за експресно разглеждане. От заключението на ССЕ се
установява, че по процесния договор е начислена такси за експресно
разглеждане от 500.50 лв., като при включването на тази такса, ГПР е в размер
на 675.60%. Безспорно страните по делото са обвързани от валидно заемно
правоотношение по силата на което ищецът е усвоил предоставения заем в
размер на ****.00 лв. Не съществува съмнение, че между страните освен
сумите за главница и договорна лихва, е начислена съгласно чл. 18, ал. 1 от
13
договора и такса за експресно разглеждане в размерна 1563.00 лева – чл.18, ал.
4 от договора.
При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за
основателни съображенията на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 18, ал.
4 на договора на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 4 от
ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника в обратния смисъл.
Длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на
потребител по смисъла на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което
същият се ползва със законоустановената потребителска закрила,
регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя. В разглежданата хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за
потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно
посочени, тъй като начислената такса за експресно разглеждане не е взета
предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от
потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за
потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора
за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, неустойки и др. свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
Начислената такса е скрито възнаграждение за кредитора, което му е
предварително известно, тъй като то се начислява веднага след отправянето на
искането за сключване на кредит. Следователно тази такса за допълнителна
услуга се явява разход по кредита, който е следвало да бъде посочен ГПР и
общата дължима във връзка с кредита сума. В конкретния случай, в чл. 3 от
договора е посочено, че ГПР е 63.51%, но същият не съответства на
действителния процент на разходите, който от заключението на вещото се
установява, че е 675.60%, а взимайки предвид и таксата по чл. 18 от договора,
ГПР възлиза на 3643.02%. При тази разлика от посочения в договора и
действителния ГПР, съдът приема, че не е спазено изискването на чл. 19, ал. 4
от ЗПК, тъй като действителният ГПР по договора е по-висок от пет пъти
14
размера на законната лихва по просрочени задължения. Следователно
уговорената клауза за такса за допълнителна услуга, заобикаля нормата на чл.
19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ако договорът съдържа действителния размер на
ГПР, то клаузата щеше да е изначално нищожна на основание чл. 19, ал. 5 от
ЗПК.
С оглед констатираното, на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК, клаузата на
чл. 18, ал. 4 от Договор за потребителски кредит № 998306/11.01.2024г. следва
да бъде прогласена за нищожна. Следва да бъде допълнено, че е налице
разлика между размера на таксата за експресно разглеждане дължима съгласно
чл. 18, ал. 4 от договора и чл. 3, ал. 2 от договора, при това значителна такава.
Това допълнителна въвежда потребителят в заблуждение относно общия
разход по кредита.
По отношение на разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да заплати сторените от ищеца разноски по водене на съдебното
производство, които са доказани по основание и размер, а именно сумата от
125.04 лв. за платена държавна такса и 350.00 лв. за възнаграждение за вещо
лице или общо 475.04 лева.
Ответникът следва да заплати и на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК в
полза на процесуалния представител на ищеца разноски за едно адвокатско
възнаграждение, тъй като от представените документи - договор за правна
помощ и пълномощно от 02.01.2025 г. се установява, че пълномощникът е
предоставил безплатна правна помощ на ищеца на основание чл. 38, ал. 1, т. 3
от ЗАдв. Достатъчно е да е представен договор за правна помощ и съдействие,
в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна
помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв, като не е
необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното
основание за предоставяне на безплатна правна помощ (в този
смисъл Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по к.ч. гр.д. №
2447/2023г., Определение № 163/13.06.2016г. по ч.гр.д. № 2266/2016г., ГК, І г.
о. на ВКС, Определение № 319 от 09.07.2019г. по ч.гр.д. № 2186/2019г., ГК, ІV
г. о. на ВКС). При определяне на дължимото адвокатско възнаграждение
съдът съобрази възприетото в задължителните Решения на Съда на ЕС
тълкуване (Решение от 25.01.2024г. по C-438/22, Решение от 23.11.2017г. по
15
съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006г. по съединени
дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), поради което не следва
да прилага НМРАВ при определяне на адвокатското възнаграждение, което се
дължи и конкретно правилото, че се дължи възнаграждение за всеки отделен
иск. Това е така, защото правилото не съответства на предоставената правна
услуга и правна и фактическа сложност на делото. Производството по делото
е приключило при проведени три съдебно заседание, при които страните и
техните представители не са се явили лично в открито съдебно заседание,
делото не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност, и
не са събрани незначителни по обем писмени доказателства. Процесуалният
представител на ищеца е изготвил исковата молба, представил е писмени
документи, и е подал писмено становище за съдебното заседание. Не се
установяват допълнителни разходи или усилия във връзка с осъщественото
процесуално представителство. Съобразно материалния интерес по делото,
констатираната фактическата и правна сложност, и качеството на
предоставената правна услуга, съдът намира, че дължимото адвокатското
възнаграждение следва да бъде определено в размер на 300.00 лв., като до
тази стойност е отговорността на ответника по чл. 78, ал. 7 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл. 18, ал. 4 от Договор за
потребителски кредит № 998306 от 11.01.2024г., сключен между М. Х. М. от
гр. К., ул. *** с ЕГН **********, като потребител и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *** с
управител Н. П. П. като кредитодател, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от
ЗЗД вр. чл. 21, ал. 1 вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради заобикаляне на закона.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 7 от ГПК , „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *** с
управител Н. П. П. да заплати на АДВОКАТ Л. К. Б., с адрес на управление на
дейността: гр. С. ****, ул. „***, вписан в регистъра на АК – С., в качеството й
на пълномощник на Д.Ц.Б. от гр. К., бул. *** с ЕГН **********, сума в
размер от 300.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставено на страната процесуално представителство в настоящото
16
производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от
Закон за адвокатурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н *** с
управител Н. П. П. да заплати на М. Х. М. от гр. К., ул. *** с ЕГН **********,
сума в размер от 475.04 лева, представляваща сторени разноски в рамките на
производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в
двуседмичен срок считано от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
17