О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен,
03.08.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на трети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРТИН САНДУЛОВ мл. с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия М.
Сандулов въззивно ч.гр.д.№ 434 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 413 ал.1 от ГПК.
Подадена
е частна жалба от А.А.К. ЕГН ********** *** против Заповед №41 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.03.2020г. по чгд №22/2020г. на РС
Котел в частта относно присъдените разноски.
В частната жалба се твърди, че издадената заповед е за месечни
неплатени вноски в размер на сумата от 63,78 лева и неустойка в размер на 92,46
лева, законна лихва и сумата от 385 лева представляваща разноски, от които 25
лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение. Развиват се
съображения, че така определеното възнаграждение е прекомерно и не отговаря на
фактическата и правна сложност на делото. Иска се да бъде изменена заповедта за
изпълнение в частта за разноските, като бъде определено адвокатско
възнаграждение в размер на 30 лева. Претендират се разноски.
Постъпил е писмен отговор от Теленор
България" ЕАД с адрес: гр. София, *********** чрез представител
по пълномощие, с който се оспорва основателността на подадената жалба. Развиват
се контрааргументи на доводите в жалбата, сочи се, че възнаграждението е
заплатено и то е в минимален размер.
В случая е безспорно, че на частната жалбоподателка заповедта
за изпълнение е била връчена на 8.06.2020 г. На 10.06.2020 г. същата е подала
възражение против заповедта за изпълнение, като е приложила и документ за
заплащане на сумата от 63,78 лв., представляваща неплатено задължение за
месечния абонамент и такси, и сумата от 92,46 лв., представляваща неустойка,
поради предсрочно прекратяване на договора. По този начин е изпълнена
хипотезата на чл.414а, ал.1 от ГПК.
По отношение на спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК съдът
преценява данните по заповедното производство, като е допустимо да дава
указания и да събира и други доказателства, посочени от страните. Проверката за наличие на оспорване на
вземането се прави от съда въз основа на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, като се ограничава до констатацията за подадено възражение, независимо
дали е ползван образец по Наредба № 6/20.02.08 г.
Оспорване на вземането е налице при всяка
изразена форма на несъгласие с вземането по издадената заповед за изпълнение.
Оспорване на вземането не е заявено, ако длъжникът е възразил само относно
разноските, присъдени в заповедното производство, в който случай същият има
право да обжалва заповедта за изпълнение по чл. 413, ал. 1 ГПК.
Гореизложеното
налага извода, че искането за издаване на изпълнителен лист по заповедта за
изпълнение, направено в становището на заявителя, обуславя правния интерес от
обжалване разпореждането в частта за разноските. Настоящият състав го намира за
основателно. В случая липсват доказателства, че длъжникът с поведението
си е дал повод за предявяване на
вземането, тъй като липсват доказателства да му е отправена покана да изпълни
задължението. Самото вземане не е в значителен размер и подаването на заявлението
не изисква специални знания, доколкото фактическата и правна сложност на
отношенията между страните не се характеризира като по – висока, а напротив. Така
претенцията за разноски надхвърля повече от два пъти като размер самото
вземане. Ето защо същата следва да бъде уважена до размера от 50 лева за
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
Заповед №41 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.03.2020г. по чгд
№22/2020г. на РС Котел в частта относно присъдените разноски над размера на
сумата от 75 лева до пълния присъден от 385 лева..
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: