Решение по дело №424/2021 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260201                                   29.04.2021г.                          Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                ІІ нак. състав

На двадесет и първи април                                                              Година 2021

В открито заседание в следния състав:

                                               Председател: Петя Котева

 

Секретар: Даниела Благоева

като разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 00424 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 3824453 на ОД на МВР-П., с който на Е.П.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)  за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 18.07.2020 г. в 12:47 часа в гр.П., на път І-6, км 76+000, до автоморга JM, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ********със скорост от 68 км/ч, при което превишението е 18 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

По изложени в жалбата доводи, чрез процесуалния си представител адв. Л.К. от САК, Е.П.И. моли ЕФ да бъде отменен, като издаден при неспазване на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон, като иска присъждане на направени разноски.

Жалбоподателят не участва лично в хода на съдебното производство, в което не се явява  и адв. Л.К..

Въззиваемата страна ОД на МВР П. – редовно призована, не изпраща представител за участие в съдебното производство. В придружителното писмо е направено възражение за прекомерност на претендираните разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество същата е основателна.

От фактическа страна:

На 18.07.2020 г. на път І-6, км 76+000, до автоморга JM, преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“ с автоматизирано техническо средство за измерване на скоростта № 11743d0, с насоченост в посока към гр. Радомир, извършвала заснемане на движещите се с превишена скорост моторни превозни средства при начин на задействане „отдалечаващ” трафик. Пътният участък попада в района на населено място - гр. П., като скоростта на движение  е общо разрешена такава от 50 км/ч. В 12:47 часа през обсега на автоматизираното средство преминал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ********, засечен в режим „отдалечаващ”, в посока към гр. Радомир, като същото фиксирано скорост на движение от 71 км/ч. След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите се моторни превозни средства на посоченото място полицейският служител Р.М.изготвил протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 20.07.2020 г. с рег. № 1158р-6560. В същия удостоверил използването на споменатото автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото населено място, както и че то е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

При направена справка по регистрацията на моторни превозни средства се установило, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е  собственост на Е.П.И., ЕГН **********, срещу който  е издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост била редуцирана на 68 км/ч, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 18 км/ч. Издателят на фиша наложил на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лв за нарушение на чл. 21, ал.1 от същия закон. Е.И. не се възползвал от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.

По доказателствата:

Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справката от регистрацията на моторни превозни средства доказва, че жалбоподателят е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана, което не се и оспорва от Е.П.И.. Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство-снимка № 11743D0/0266786 установява, че на 18.07.2020 г. в 12:47 часа автомобил с рег. № ********е засечен със скорост, която съвпада с обективираната в ЕФ, след като е бил приспаднат толеранса, който е релевантен към максимално допустимата грешка при измерване на скоростта, посочен в приложението към удостоверението за одобрен тип на преносимата система за контрол на скоростта. Към доказателствения материал са приобщени протокола за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, ведно със  снимка на разположението на уреда, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1“, удостоверяваща, че е  вписана в регистъра на одобрените за използване средства за измерване под № 5126, приложение, издадено от производителя за техническите и метрологични характеристика на процесната система, протокол от проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на Българския институт по метрология за съответствие с техническите изисквания, заповед № 313з-310 от 14.02.2020 г. на директора на ОД на МВР П., писмо  изх. № 11-00-135 от 22.03.2021 г. на Областно пътно управление  П., че мястото на заснемане на автомобила на жалбоподателя попада в рамките на населеното място гр. П., като въведеното в района ограничение на скоростта е общовалидното за населено място от 50 км/ч.

От правна страна:

Не е спорно, че лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ********е собственост на жалбоподателя, поради което и правилно в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана неговата административнонаказателна отговорност. От страна на жалбоподателя не се навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са налице доказателства за евентуално упражняване, в законоустановените срокове на правата по чл. 189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП. Съдът прие като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.

По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM S1” с автоматизирано техническо средство  № 11743d0. Безспорно приложеното по административнонаказателната преписка удостоверение № 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че тя е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип  като средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно контролният орган е изпълнил в цялост изискванията на чл.4, ал.2 и ал.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., тъй като контролът освен, че е осъществен със АТСС, одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административнонаказателната преписка протокол за проверка № 52-С-ИСИС от 30.09.2019 г. на отдел „Изпитване на средства за измерване” на Дирекция „Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения” на Български институт по метрология. При наличието на тези доказателства административнонаказващият орган е доказал по недвусмислен начин установяването и заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

За използването на системата за видеоконтрол на процесното място наказващият орган е ангажирал приложения по административнонаказателната преписка протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Законодателят е въвел този задължителен документ, тъй като в неговото съдържание е предвидил възможност за удостоверяване чрез попълване в нарочни графи на съответните факти и обстоятелства при които е било извършено заснемането, т.е. същият следва да съдържа информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на автоматизираното техническо средство, разположението на автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с автоматизирано техническо средство и др., чието удостоверяване се извършва чрез посочване на имената на удостоверилото ги лице, което и декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за неговата експлоатация. Този протокол е официален документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена сила. В приложения по административнонаказателната преписка  протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. с рег. № 1158р-6560 от 20.07.2020 г. съдът констатира, че липсва подпис на физическото лице, което е попълнило отразените в него факти, удостоверяващи използването на АТСС, което е довело до опорочаване на функциите му на официален удостоверителен документ относно обстоятелството, че автоматизираното техническо средство е било позиционирано на процесното място, както и че същото е използвано съгласно нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства.

Наред с това представеният в случая протокол не е попълнен и в частта относно номерата на първото и на последното изображение, които са били заснети от радарното устройство,  като липсват данни и в частта, отнасяща се до приемането на този документ от съответния полицейски орган, като не е удостоверено с полагане на подпис и посочване на имената на съответното длъжностно лице колко броя статични изображения/видеозаписи са били свалени от системата, както и къде – компютърна конфигурация/сървър в структура/звено, се съхранява свалената информация от използваната АТС.

Посочените пропуски са съществени, тъй като се явява недоказан фактът, че приложеното по делото статично изображение във вид на снимков материал с уникален идентификационен номер,  посредством, което именно се идентифицира моторното превозно средство, с което е извършено нарушението е заснето на посочената дата, време, място и обстоятелства, за които е съставен приложения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Изискването за съставянето на този официален документ е въведена от законодателя гаранция за законосъобразност на административнонаказателното производство, поради което и липсата на надлежно попълване и подписване на същия опорочава процедурата по издаване на ЕФ и представлява основание за неговата отмяна, тъй като отразените в протокола факти не следва да се приемат за доказани, включително и че коментирания по-горе снимков материал – снимка № 11743D0/0266786 е изготвена съгласно Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., поради което и същата не може да се ползва като годно доказателствено средство.

За пълнота на изложеното съдът счита за необходимо да отбележи, че е недопустимо в административнонаказателното производство, където субсидиарно се прилага Наказателно-процесуалния кодекс, доказателствената стойност на нормативно определени документи да бъде заменяна от друг вид доказателствени средства (напр. евентуален разпит на лицето, което е съставило протокола по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.). При така изложените съображения ангажирането на отговорността на И., въпреки липсата на доказване от страна на наказващия орган на горните обстоятелства води до съществено нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

Изложеното мотивира съдът да приеме, че издадения ЕФ се явява незаконосъобразен, тъй като при установяване и заснемане на нарушението не са изпълнени изискванията на ЗДвП и Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г, регламентираща съответният ред и процедурата по използване на автоматизираното техническо средство за контрол на правилата за движение, поради което е издаден незаконосъобразен ЕФ, който следва да бъде отменен на това основание.

За пълнота на решението съдът отбелязва, че не споделя направеното възражение в жалбата, че ЕФ не съдържа правна квалификация на извършеното нарушение, тъй като същото не би се направило, ако коректно е било възприето пълното съдържание на обжалвания фиш, в който по недвусмислен начин е посочено, че извършеното деяние представлява нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

На следващо място настоящият състав отбелязва, че общите правила на ЗАНН относно съдържанието на едно наказателно постановление, за да бъде то законосъобразно, не намират приложение в процесния случай, защото приравняването с ЕФ се свежда единствено до правните последици произтичащи от влизането в сила на двата акта, но не и до процедурни изисквания свързани с издаването им и очертаването на съдържанието им. В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП законодателят изрично и изчерпателно е изброил реквизитите, които следва да съдържа ЕФ, а именно - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане, като образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Затова липсата на означена дата на издаване, посочване на длъжностно лице, което е попълнило данните в ЕФ и полагането на подпис от негова страна, както и подробно описание на нарушението, след като остават извън задължителните реквизити в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, не представляват нарушения на процесуалните изисквания към формата и съдържанието на обжалвания ЕФ, и не водят до съществено процесуално нарушение.

В тази насока настоящият състав отбелязва, че приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, поради което и спазването на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН касаят съставянето на акт за установяване на административно нарушение и издаването на наказателно постановление и са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на облекчената процедура по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Възможността за упражняване на съдебен контрол за спазване на преклузивните срокове по чл. 11 от ЗАНН, препращащ към уредбата относно погасяването на наказателното производство по давност в НК не е преклудирана от липсата на дата на издаване на ЕФ, тъй като меродавна за тях е датата на извършване на деянието съобразно изготвения видеоклип, респ. предприемането на съответните действия по неговото издаване и връчване.  Ето защо и не е основателно възражението, че неозначена дата на издаване на ЕФ засяга възможността за изчисляване на съответните давностни срокове. Преценката относно последвал по-благоприятен закон също не е възпрепятствана, тъй като прилагането на принципа в чл. 3, ал. 2 от ЗАНН не е ограничено до датата на издаване на ЕФ, а до неговото влизане в сила.

По разноските:

Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалвания ЕФ, и с оглед разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс.

От съдържанието на приложения на л.6 договор за правна защита и съдействие от 22.02.2021 г. се установява, че жалбоподателят Е.И. е възложил на адвокат Л.К. от САК оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване на ЕФ и процесуално представителство пред Районен съд П.. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лв (петстотин лева) и е заплатено в брой при подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.

Основателно е възражението по чл. 63, ал.4 от ЗАНН на въззиваемана страна за прекомерност на заплатеното адвокатско  възнаграждение, тъй като платеното такова от 500 лева не отговаря на фактическата и правна сложност по делото и обема на извършената работа от адв. К. - изготвяне на жалбата и реално приемане на връчването на призовките и съобщенията по делото на съдебния му адрес, поради което и същото съдът  редуцира в минималния размер от 300 лв, който присъди като разноски в полза на жалбоподателя, с оглед чл. 18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като искането за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 500 лева не уважи. 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ електронен фиш серия К, № 3824453 на ОД на МВР-П., с който на Е.П.И., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.1 от същия закон, извършено на 18.07.2020 г. в 12:47 часа в гр.П., на път І-6, км 76+000, до автоморга JM, тъй като в населено място при общо валидно ограничение на скоростта от 50 км/ч е управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ********със скорост от 68 км/ч, при което превишението е 18 км/ч и е установено с автоматизирано техническо средство № 11743d0.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи  П., с адрес гр. П., ул. Самоков № 1, да заплати на Е.П.И., ЕГН ********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща направени от лицето в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд П. 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК. 

 

Председател:/п/

 

 

Вярно с оригинала,

  ИЕ