№ 1256
гр. Русе, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Васил М. Петков
при участието на секретаря Дарина Сп. Великова
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Гражданско дело №
20224520101315 по описа за 2022 година
Ищеца „ЮБЦ“ ЕООД твърди, че е придобил вземане срещу ответника Н. Р. Т. на
01.10.2019г. по договор за цесия от „С.Г. Груп“ ООД, което дружество от своя страна е
придобило вземането на 15.10.2018г. от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД.
Между последното дружество и Н. Р. Т. бил сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16945216001001 от 23.08.2018г. за ползване
на мобилен номер ********** с месечни абонаментни такси от 26,99 лева за срок от 24
месеца. „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД издало фактура по договора с Н. Р.
Т. на 08.11.2018,. за потребените от последния електронни съобщителни услуги в периода
08.10.2018г. до 07.11.2018г. на обща стойност 45,30 лева. Поради неплащане на
задължението договорът между страните бил прекратен, като „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД издава крайна фактура с начислена обща сума за
плащане в размер на 104,13 лева, която сключва и начислена неустойка в размер на 67,47
лева. Вземането на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД било прехвърлено и
придобито от „ЮБЦ“ ЕООД.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение срещу Н. Р. Т. по ч.гр.дело №
6200/2021г. на РРС, като съдът му указал да установи вземането си по исков ред. В
настоящото производство се иска да бъде признато за установено, че съществува вземането
на ищеца срещу ответника в размер на 104,13 лева.
Ответникът не е открит и му е назначен особен представител, който оспорва иска
като прави възражение за погасяване на задължението по давност.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на вземане,
1
за което е била издадена заповед за изпълнение. Материалноправното основание на
вземането е по договор за цесия с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл. 79 от
ЗЗД.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 28.03.2018г. между Н. Р. Т. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
бил сключен договор (л.33-35) за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 16945216001 за ползване на мобилен номер ********** с месечна абонаментна такса
от 26,99 лева.
„Българска телекомункационна компания” ЕАД издава фактура № ********** от
08.11.2018г. за сумата 45,30 лева за ползваните от Н. Р. Т. услуги.
На 16.10.2018г. „Българска телекомункационна компания” ЕАД прехвърля
възмездно на „С.Г.Груп“ ООД вземания описани в приложение № 1 към договора (л.12-17).
Представено е и уведомление до Н. Р. Т. за извършената цесия на „С.Г.Груп“ ООД,
изходящо от „Българска телекомункационна компания” ЕАД (л.11), както и извлечение от
приложение № 1 към договора за цесия (л.10). На 01.10.2019г. „С.Г.Груп“ ООД прехвърля
възмездно на „ЮБЦ“ ЕООД вземания описани в приложение № 1 към договора (л.18).
Представено е извлечение от приложение № 1, от което е видно, че и вземането срещу Н. Р.
Т. посочено по-горе също е прехвърлено на „ЮБЦ“ ЕООД, както и уведомления за двете
цесии.
При така събраните доказателства предявеният иск е основателен. Фактурираните
суми съответстват на договора между страните. Установява се от договорите между
„Българска телекомункационна компания” ЕАД и Н. Р. Т. възникването на задължението, а
договорите за цесия с приложенията установяват валидното придобиване на това вземане от
„ЮБЦ“ ЕООД. Съобщението за извършените цесии е приложено към исковата молба и
връчено на представляващия длъжника в хода на производството и съгласно трайно
установената практика на ВКС (част от която е цитирана в исковата молба) това връчване
следва да се счита за редовно и поражда правно действие. По спорния въпрос дали поражда
правно действие съобщение за цесия връчено в хода на производството на особен
представител, в практиката на Русенски окръжен съд се затвърди виждането, че такова
връчване е валидно, поради което и в настоящото дело това връчване ще бъде зачетено.
Единственото възражение на особения представител на ответника е за погасяване
на иска по давност, което възражение е неоснователно. Падежът на вземането е 25.11.2018г.
а заявлението за издаване на заповедта за изпълнение е подадено на 18.11.2021г. Искът за
съществуване на вземането се смята за предявен от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (чл. 422 ал.1 от ГПК), като предявяването на иска
прекъсва давността. Към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение не са били изтекли три години от падежа на дълга, а освен това процесния
период се съдържа и период, в който давност не е текла съгласно закона за извънредното
2
положение. Предявеният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК:
„Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по
дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
По тези съображения на ищеца следва да се присъдят 205 лева разноски в
заповедното производство, както и 405 лева в настоящото производство.
След предявяването на иска ищецът е променил наименованието си от „ЮБЦ“ ЕООД
на „Угренова естейт“ ЕООД, което следва да се съобрази при постановяване на настоящия
съдебен акт. Мотивиран така съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземането на „Угренова естейт“
ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК ********* със съдебен адрес гр.
София, бул. „България” № 81, вход В, етаж 8, срещу Н. Р. Т., ЕГН **********, с адрес гр.
Русе, ********** в размер на 104,13 лева, което представлява задължение по договор между
Н. Р. Т. и „Българска телекомункационна компания” ЕАД от 28.03.2018г. за предоставяне на
услуги на потребител с клиентски номер 16945216001, което задължение е било
прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД по договор за цесия от 16.10.2018г, а след това на „ЮБЦ“
ЕООД по договор за цесия от 01.10.2019г, за което вземане е била издадена заповед за
изпълнение по ч.г.д. № 6200/2021г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА Н. Р. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ********** да заплати на
Угренова естейт“ ЕООД /с предишно наименование „ЮБЦ“ ЕООД/, ЕИК ********* със
съдебен адрес гр. София, бул. „България” № 81, вход В, етаж 8 разноски по ч.г.д. №
6200/2021г. на Русенски районен съд в размер на 205 лева, както и разноски по настоящото
дело в размер на 405 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3