Определение по дело №1759/2020 на Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№2264

 

07.08.2020 г., гр. Бургас

 

            Окръжен съд – Бургас, II гражданско отделение, IV въззивен граждански състав, в закрито заседание на седми август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА

2. мл. с. ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА

 

            като разгледа докладваното от младши съдия Асеникова-Лефтерова частно гражданско дело № 1759 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, чрез юрисконсулт Агнес Николова, против Определение № 1923 от 28.02.2020 г. по гр. д. № 6944/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е оставена БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срока за обжалване на Решение № 3538/12.12.2019 г. по гр. д. № 6944/2019 г. на Районен съд – Бургас.

В частната жалба се навеждат оплаквания против извода на съда, че не са налице основание за възстановяване на срока за обжалване на първоинстанционното решение. Отбелязва се, че производството по делото е по Глава ХХV на ГПК - „Бързо производство“. Сочи се, че съгласно чл. 315, ал. 2 ГПК, съдът в заседанието за разглеждане на делото посочва деня, в който ще обяви решението си, съответно от който ден започва да тече срокът за обжалването му. Посочено е, че поради невъзможност да ответната страна да се яви в това съдебно заседание, за което е изпратила писмени бележки и е уведомила съда, е нямало как да разбере дали и кога съдът ще обяви решението си. Поддържа се още, че много съдебни състави, независимо че се касае за бързо производство, са обявявали на страните, че решението е обжалваемо в двуседмичен срок от връчването му на страните. На следващо място се твърди, че протоколите от съдебните заседания не се публикуват на електронната страница на съда и тъй като Глава ХХV на ГПК не се съдържат разпоредби по отношение на протокола от съдебното заседание, следва да се приложат разпоредбите на чл.150-152 ГПК. Твърди се, че след като страната не е присъствала на това съдебно заседание, в което е приключило събирането на доказателства и е даден ход по същество, съдът е следвало да даде друг срок за обжалване на решението с цел да се гарантира еднаква защита на страните, каквато възможност е дадена в чл. 315, ал. 2 от ГПК. Оспорват се изводите на съда, че от представеното заявление за ползване на отпуск не еясно дали отпускът е действително ползван, тъй като в долната му част има текст, който съдържа разрешение от страна на директора на регионална дирекция „Гранична полиция – Аерогари“  за ползване на искания отпуск.

Частният жалбоподателя моли съда да отмени обжалваното определение и вместо него да постанови друго, с което да възстанови срока за обжалване на постановеното решение. Претендира разноски.

В законовия срок по делото е постъпил писмен отговор от Б.В., чрез пълномощника й адвокат Найденов, който оспорва жалбата като недопустима, неоснователна, необоснована и незаконосъобразна. Посочено е, че по твърдения на самия частен жалбоподател срокът за обжалване на решението е изтекъл на 26.12.2019 г., а отпускът на юрисконсулта на ответната дирекция е бил с начало 27.12.2019 г. Твърди се, че доколкото поради липсата на подадена в законовия срок жалба против решението, решението е влязло в сила, е недопустим „опитът за възстановяване на срока“. По същество се твърди, че жалбата е неоснователна, тъй като не са налице основания по чл. 64 и сл. ГПК за възстановяване на срока. Твърди се, че доколкото юрисконсултът на ответната дирекция е излязъл в отпуск в последния ден от срока за обжалване (оспорва се и реалното ползване на отпуска), пропускът да се да подаде въззивна жалба против решението е резултат от процесуалното бездействие на страната, а не от наличие на особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64 ГПК, които страната не е могла да преодолее. Твърди се, че страната – ГД ГП МВР е могла да осъществи лично (чрез директора си) правото си да подаде жалба против решението или да упълномощи друг процесуален представител да го стори. На следващо място се твърди, че ответната страна е била уведомена, че производството се движи по реда на Глава ХХV на ГПК - „Бързо производство“, поради което е следвало да съобрази процесуалното си поведение и защитата си с това обстоятелство.

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението по гр. д. № 6944/2019 г. на Районен съд – Бургас е било обявено на 12.12.2019 г. с изрично посочване, че подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от постановяването му. Препис от решението е бил връчен на ответната дирекция на 06.01.2020 г. чрез пълномощника й юрисконсулт Николова.

На 09.01.2020 г. юрисконсулт Николова е депозирала молба за възстановяване на срока за обжалване на решението, за който посочва, че е изтекъл на 26.12.2019 г. (почивен ден). Изложени са твърдения, че производството е разгледано като бързо такова, като чл. 316 ГПК предвижда, че съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото, но в тази разпоредба не е регламентирано, че решението подлежи на обжалване, считано от неговото постановяване, докато в чл. 259, ал. 1 ГПК е посочено, че жалбата се подава чрез съда, който е постановил решението, в двуседмичен срок от връчването му на страната. Отбелязано е, че срокът е изтекъл в поредица от почивни дни, а юрисконсултът на ответника от 27.12.2019 г. е ползвала платен годишен отпуск до 03.01.2020 г, няма заместник, който да извърши съответните процесуални действия в нейно отсъствие, а  работно й място е на Летище – София, поради което няма възможност да извършва регулярни справки по делата на място и да се запознае с протокола от последното съдебно заседание, който не се публикува на страницата на съда. Към молбата са приложени заверено копие от заявление за отпуск и въззивна жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Съдът намира, че в постъпилата молба за обжалване не са изложени твърдения за наличие на основания за възстановяване на срока, а именно „особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее“. Ползването на платен годишен отпуск не може да се квалифицира като такова обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, доколкото особените непредвидени обстоятелства са пречки от такъв характер, които страната няма как да знае, че ще възникнат и съответно че ще я възпрепятстват да упражни процесуалните си права. В случая ползването на годишен отпуск е свързано с предварително планиране и не съставлява пречка от подобен род. Освен това в процесния случай отпускът е разрешен от последния ден на определения от съда срок за обжалване, т. е. страната е имала обективната възможност да обжалва решението в посочения в него срок. Обстоятелствата, че протоколът от съдебното заседание не се публикува на електронната страница на съда, както и че работното място на юрисконсулт Николова е на Летище – София, също не представляват такива обстоятелства, които да послужат като основание за възстановяване на срок по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК .

            Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 16973 от 22.05.2020 г. на Главна дирекция „Гранична полиция“ към МВР, чрез юрисконсулт Агнес Николова, против Определение № 1923 от 28.02.2020 г. по гр. д. № 6944/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.