№ 741
гр. София, 08.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20231100509276 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на молителката Д. И. К., срещу
решение № 10960/26.06.2023 г. на СРС, 149 състав, по гр. дело № 51455/2022
г., с което съдът е отхвърлил молбата й за издаване заповед за съдебна
защита срещу И. С. В.. Въззивницата счита решението за неправилно,
незаконосъобразно и постановено в протИ.речие с константата съдебна
практика по ЗЗДН. Излага съображенията си, поради които моли същото да
бъде отменено и съдът да уважи молбата за защита, като издаде заповед за
защита. Претиндира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна И. С. В., в законоустановения срок, с
възражението срещу въззивната жалба, моли същата да бъде оставена без
уважение.
В съдебно заседание въззивницата поддържа жалбата. Представя списък
на разноските. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В съдебно заседание въззиваемата страна моли решението да бъде
1
потврърдено и претендира разноски, за които представя списък по чл. 80
ГПК.
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от
молителката в първоинстанционното производство, която има правен интерес
от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.
258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН акт, който е валиден и допустим.
С молба от 26.09.2022 г. Д. И. К., е поискала да се издаде заповед за
защита в нейна полза, срещу И. С. В., с който е живеела в условие на
фактическо съпружеско съжителство в продължение на около 16 години, до
22.01.2019 г. и с който имат две деца, описвайки в какво се е изразявал акта на
насилие по отношение на нея, извършен от ответника на 23.08.2022 г. и в
предходни години.
С решение № 10960/26.06.2023 г. на СРС, 149 състав, по гр. дело №
51455/2022 г. е отхвърлил молбата й за издаване заповед за съдебна защита и
е осъдил молителката да заплати държавна такса по сметка на СРС в размер
на 25 лв.
Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди относимите доводи на страните по реда на въззивното
производство, прие за установено следното:
Наведените във въззивната жалба доводи, че представената от
пострадалото лице декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е достатъчно основание за
издаване на заповед за защита, настоящия съдебен състав счита за
неоснователни в настоящия казус.
В производството по ЗЗДН се изследва дали са извършени конкретни
актове на домашно насилие от лице срещу друго лице, за които законът
изисква да се намират или да се намирали в опредЕ. връзка- това е предметът
на делото.
Настоящия съд приема, че не се сочат конкретни действия на
23.08.2022 г. и до около 07,45 часа на 24.08.2022 г.(когато са констатирани
щетите по МПС), които да съдържат признаците на домашно насилие, т. е.
посочените данни не покриват признаците на домашно насилие по смисъла на
ЗЗДН. Твърди се за автомобил, който не е собственост на молителката и който
автомобил „в момента кара и тя“, т. е. МПС се управлява и от друго лице/
лица, като по никакъв начин не се и доказа по делото твърдяното вещно
2
увреждане. Дори и да се приеме, че действително автомобила на да е бил
увреден на 23.08.2022 г. или до около 07,45 часа на 24.08.2022 г., то липсват
каквито и да е доказателства ответника да е извършител на вещното
увреждане. Нещо повече- по делото липсват и доказателства, от които да се
направи извод, че с извършеното вещно увреждане деецът е целял да
въздейства върху психиката и/ или емоционалното състояние точно на
молителката. Настоящата инстанция счита, че твърдяните действия на
ответника относно унищожаване на имущество, собственост на трето по
делото лице, не покрива признаците на домашно насилие по смисъла на чл. 2
от ЗЗДН, а по- скоро може да се квалифицира като повреждане на чуждо
имущество.
Относно твърденията в сезиращата СРС молба за системно домашно
насилие, упражнявано от въззиваемия спрямо въззивницата, извън това на
23.08.2022 г., в периода 2017 г.- 22.01.2019 г.- молбата за защита не съдържа
описание на актове, не съдържа и дата, час, място и начин на извършване на
съответния акт, използваните средства при извършването му, поради което е
невъзможно да се установи извършени ли са такива актове на насилие- за
такива актове на насилие не са ангажирани никакви доказателства по делото.
С допустимите от ЗЗДН доказателствени средства молителят следва да
проведе главно и пълно доказване на твърденията си в сезиращата съда
молба, покриващи признаците на актове на домашно насилие- чл. 154, ал. 1 от
ГПК, указващ доказателствената тежест в процеса. При недоказване на
твърденията на страната, от които за същата произтичат благоприятни правни
последици, какъвто е настоящия случай, молбата се оставя без уважение-
както правилно е процедирал и първоинстанционния съд.
И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства,
обуславящи основателността на жалбата.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, жалбата се
явява неоснователна и обжалваното решение следва да се остави в сила.
При този изход на делото въззивницата, на основание чл. 11, ал. 3 от
ЗЗДН дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на
СГС в размер на 12,50 лв., а искането й за присъждане на разноски е
неоснователно. Въззиваемата страна е направила искане за присъждане на
разноски, но не е представила доказателства за заплатено адвокатско
3
възнаграждение, съгласно представения списък, поради което искането й за
присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10960/26.06.2023 г. на СРС, 149 състав,
по гр. дело № 51455/2022 г.
ОСЪЖДА Д. И. К. да заплати държавна такса за въззивната жалба по
сметка на СГС в размер на 12,50 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на страните за присъждане на
разноски по делото, като неоснователни.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4