№ 62
гр. Благоевград, 25.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело №
20211200100121 по описа за 2021 година
Производството по настоящото гр.д.№121/2021г. по описа на Окръжен съд-
Благоевград е образувано по искова молба на ПЛ. СЛ. Д., ЕГН **********, гр.Р.,
ул.“С.“ ***, против „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“Д.Ц.“ *, представлявано от С.А.П., Ч.Г.З., Р.И.Б., Н.Х.Б..
В исковата молба /ведно с поправената искова молба/ се сочи, че по молба на
ответника „Първа инвестиционна банка“ АД срещу ищеца ПЛ. СЛ. Д. е образувано
изпълнително дело №498/2019г. по описа на ЧСИ А.Ц., въз основа на изпълнителен
лист по ч.гр.д.№32/2013г. по описа на Районен съд-Р. и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№33/2013г. по описа на Районен съд-Р.. Твърди се, че вземанията по посочените
изпълнителни листове са погасени по давност поради бездействие на взискателя в
периода 2013-2018г. в рамките на образуваните изпълнителни дела №107 и №108 от
2013г. по описа на ЧСИ В.Т., прекратени поради настъпила перемпция по чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК. Поради това към датата на образуване на изп.д.№498/2019г. по описа на
ЧСИ А.Ц. 5-годишната давност за вземанията по изпълнителните титули вече е била
изтекла.
Предвид изложените доводи, до съда е отправено искане да постанови решение, с
което да бъде признато за установено, че за „Първа инвестиционна банка“ АД не
съществува право на принудително изпълнение срещу ищеца ПЛ. СЛ. Д. за сумите по
изпълнителните листове, издадени по ч.гр.д.№32 и ч.гр.д.№33 и двете по описа на
Районен съд-Р. за 2013г., както следва: 1. сума в размер на 62 022.19 лв., от които:
54 283.57 лв. – главница; 3 506.02 лв. – просрочена лихва за периода 17.11.2011г. до
17.09.2012г.; 4 101.24 лв. – наказателна лихва за периода 17.07.2012г. до 16.01.2013г.;
131.36 лв. – комисионна за управление, ведно със законната лихва, считано от
17.01.2013г. до изплащане на главницата, както и сума в размер на 2 310.44 лв. -
направени от заявителя съдебни и деловодни разноски за заплащане на държавна такса
1
и юрисконсултско възнаграждение, по ч.гр.д.№32/2013г. по описа на Районен съд-Р.; 2.
сума в размер на 16 619.63 лв., дължима по договор за потребителски кредит от
27.06.2011г. и договори за поръчителство от 27.06.2011г., от които: 13 300 лв. –
главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението –
17.01.2013г. до окончателното изплащане на вземането; 2 019.53 лв. – просрочена
възнаградителна лихва за редовен дълг за периода 17.11.2011г. до 17.09.2012г.;
1 300.10 лв. – просрочена наказателна лихва за забава за периода 17.07.2012г. до
16.01.2013г., както и сума в размер на 914.39 лв. – направени от заявителя съдебни и
деловодни разноски за заплащане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, по ч.гр.д.№33/2013г. по описа на Районен съд-Р., за събирането на
които е образувано изп.д.№498/2019г. по описа на ЧСИ А.Ц., поради погасяването им
по давност. Претендират се и сторените разноски в настоящото производство.
В писмения отговор по чл.131 от ГПК ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД
оспорва предявения иск като недопустим поради липса на пасивна процесуална
легитимация на ответника. Твърди, че ответникът не е носител на материалното право,
от което произтича процесното вземане, тъй като по силата на Договор за цесия №1 от
19.12.2019г. към Рамков договор за цесия от 19.12.2019г. „Първа инвестиционна банка“
АД като цедент е прехвърлила на цесионера „С.Г. Груп“ ЕАД вземанията си спрямо
кредитополучателя Й.С. Д., солидарния длъжник Ф.Й. Д.а и поръчителите Д.С. Д.а и
ПЛ. СЛ. Д.. Сочи, че вземанията, предмет на цесията, произтичат от сключени между
банката и посочените лица – кредитополучател, солидарен длъжник и поръчители
Договор за кредит №327-110/12.9.2007г. и Договор за кредит №357-114/27.6.2011г.
Сочи, че длъжниците са уведомени за цесията на 19.6.2020 г. с уведомления за цесия,
връчени им чрез съдебния изпълнител А.Ц.. Ответникът навежда доводи, че доколкото
надлежни страни в производството по чл.439 от ГПК са само страните по
изпълнителното производство, а „Първа инвестиционна банка“ АД няма качеството на
взискател по изп.д.№498/2019г., то предявеният иск е недопустим и производството
подлежи на прекратяване.
В условията на евентуалност, исковата претенция се оспорва като неоснователна.
Ответникът твърди, че по двете изпълнителни дела №107/2013г. и №108/2013г. по
описа на ЧСИ В.Т. са извършвани изпълнителни действия до 15.01.2019г., като редовно
са били насрочвани публични продани, а след преместване на делото на 11.09.2019г.
при ЧСИ А.Ц., изпълнението е продължило по изп.д.№498/2019г. с нови продани на
ипотекирания имот, поради което давността е прекъсвана многократно и не е изтекла.
Прави се искане за отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция страните не се явяват и не
изпращат представители. Депозират писмени становища.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и с
тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
2
По молба вх.№01562/08.02.2013г. на „МКБ Юнионбанк“ АД /впоследствие
прекратено чрез вливане в “Първа инвестиционна банка“ АД/ като взискател, на
08.02.2013г. е образувано изпълнително дело №107/2013г. по описа на ЧСИ В.Т.,
срещу длъжниците Й.С. Д., Ф.Й. Д.а, Д.С. Д.а и ПЛ. СЛ. Д., въз основа на
изпълнителен лист от 18.01.2013г. и Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
№273/18.01.2013г., издадени по ч.гр.д.№32/2013г. по описа на Районен съд-Р., с който
длъжниците са осъдени да заплатят солидарно на кредитора „МКБ Юнионбанк“ АД
сумата от 62 022.19 лв., от които: 54 283.57 лв. – главница; 3 506.02 лв. – просрочена
лихва за периода 17.11.2011г. до 17.09.2012г.; 4 101.24 лв. – наказателна лихва за
периода 17.07.2012г. до 16.01.2013г.; 131.36 лв. – комисионна за управление, ведно със
законната лихва, считано от 17.01.2013г. до изплащане на главницата, както и сума в
размер на 2 310.44 лв. направени от заявителя съдебни и деловодни разноски за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Вземанията
произтичат от Договор за потребителски кредит №327-110/12.09.2007г., сключен с
кредитополучателя Й.С. Д. и солидарния длъжник Ф.Й. Д.а; Договор за поръчителство
№327-111/27.09.2007г., сключен с поръчителя Д.С. Д.; Договор за поръчителство
№327-129/31.08.2009г., сключен с поръчителя ПЛ. СЛ. Д. и Анекс №1/04.01.2008г.,
Анекс №2/31.08.2009г. и Анекс №3/27.06.2011г.
По молба вх.№01563/08.02.2013г. на „МКБ Юнионбанк“ АД като взискател, на
08.02.2013г. е образувано изпълнително дело №108/2013г. по описа на ЧСИ В.Т.,
срещу длъжниците Й.С. Д., Д.С. Д.а и ПЛ. СЛ. Д., въз основа на изпълнителен лист от
30.01.2013г. и Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК №445/30.01.2013г., издадени по
ч.гр.д.№33/2013г. по описа на Районен съд-Р., с който длъжниците са осъдени да
заплатят солидарно на кредитора „МКБ Юнионбанк“ АД сумата от 16 619.63 лв.,
дължима по договор за потребителски кредит от 27.06.2011г. и договори за
поръчителство от 27.06.2011г., от която: 13 300 лв. – просрочена главница, ведно със
законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 17.01.2013г. до
окончателното изплащане на вземането; 2 019.53 лв. – просрочена възнаградителна
лихва за редовен дълг за периода 17.11.2011г. до 17.09.2012г.; 1 300.10 лв. –
просрочена наказателна лихва за забава за периода 17.07.2012г. до 16.01.2013г., както и
сума в размер на 914.39 лв. – направени от заявителя съдебни и деловодни разноски за
заплащане на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Вземанията
произтичат от Договор за потребителски кредит №357-114/27.06.2011г., сключен с
кредитополучателя Й.С. Д. и Договори за поръчителство №357-115 и №357-116 от
27.06.2011г., сключени с поръчителите Д.С. Д.а и ПЛ. СЛ. Д..
С Протокол от 16.05.2013г. изп.д.№108/2013г. е присъединено към изп.д.
№107/2013г., като е постановено делото да продължи под №107/2013г.
До длъжника ПЛ. СЛ. Д. е изпратена Покана за доброволно изпълнение изх.
№6651/17.05.2013г., с която му е съобщено, че са наложени запори върху следните
3
движими вещи - лек автомобил „Фиат Пунто“ с ДК *** и лек автомобил „Опел Астра“
с ДК №*** както и върху трудовото му възнаграждение в „Р.“ ООД. Изпратено е
запорно съобщение изх.№6653/17.05.2013г. до „Р.“ ООД /работодател/ за наложения
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника ПЛ. СЛ. Д. за задълженията по
изпълнителното дело. Видно от приложеното уведомление от ОДМВР-Благоевград,
сектор „Пътна полиция“ запорът върху леките автомобили, регистрирани на името на
ПЛ. СЛ. Д., е наложен на 13.06.2013г.
С молба от 21.10.2015г. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД е поискал да
бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на ПЛ. СЛ. Д., получавано от
работодателя „А.“ ООД.
На 03.11.2015г. съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника ПЛ. СЛ. Д., получавано от работодателя „А.“ ООД –
изпратено е Запорно съобщение изх.№38750/03.11.2015г. до „А.“ ООД. Поради
невръчване на запорното съобщение, е изпратено второ запорно съобщение до „А.“
ООД, редовно връчено на 29.12.2015г.
Длъжникът ПЛ. СЛ. Д. е уведомен за наложения запор върху трудовото му
възнаграждение със съобщение изх.№38749/03.11.2015г., редовно връчено на
06.11.2015г.
С Постановление за налагане на възбрана върху недвижим имот изх.
№42615/01.12.2015г. по изпълнителното дело е наложена възбрана върху недвижим
имот, собственост на длъжниците Й.С. Д., ПЛ. СЛ. Д., Д.С. Д.а и Ф.Й. Д.а – двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор 20064.1.272.1, със застроена площ от 111
кв.м., брой етажи – 2, при съседи: от всички страни имота върху който е построена
сградата, представляващ поземлен имот с идентификатор 20064.1.272 по КККР на с.Д.,
общ.Б., с площ на поземления имот от 1006 кв.м., собственост на държавата, при квоти:
5/8 ид.ч. за Ф. Д.а и по 1/8 ид.ч. за П.Д., Й. Д. и Д. Д.а. Възбраната е вписана в Служба
по вписванията-гр.Р. на 17.12.2015г., вх.рег.№5431/17.12.2015г. Длъжникът ПЛ. СЛ. Д.
е уведомен за наложената възбрана върху имота със съобщение изх.
№42612/01.12.2015г., редовно връчено на 28.12.2015г.
От приложените по делото преводни нареждания, както и от отбелязванията на
гърба на изпълнителния лист от 18.01.2013г. по ч.гр.д.№32/2013г. по описа на Районен
съд-Р. и изпълнителния лист от 30.01.2013г. по ч.гр.д.№33/2013г. по описа на Районен
съд-Р., се установява, че на 15.04.2016г., 04.05.2016г., 08.07.2016г., 04.08.2016г.,
07.09.2016г., 02.02.2017г., 23.02.2017г., 22.06.2017г., 25.08.2017г., 07.11.2017г.,
24.11.2017г., 28.12.2017г., 27.03.2018г., 30.11.2018г., 08.07.2019г., 15.02.2021г., по
сметката на съдебния изпълнител са постъпвали суми от „А.“ ООД от наложения запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника П.Д., които съответно са преведени по
сметката на взискателя на 20.04.2016г., 16.05.2016г., 12.08.2016г.,
31.10.2016г.,17.02.2017г.,05.04.2017г., 29.06.2017г., 13.09.2017г., 04.12.2017г.,
4
08.02.2018г., на 30.03.2018г., 06.12.2018г., 10.07.2019г., 16.02.2021г.
На 25.01.2019г. взискателят „Първа инвестиционна банка“ АД е поискал делото да
бъде прехвърлено на ЧСИ А.Ц., на основание чл.427, ал.5 от ГПК, където на
13.09.2019г. е образувано изп.д.№498/2019г. по описа на ЧСИ Ал. Ц..
По силата на Договор за цесия №1/19.12.2019г. към Рамков договор за цесия от дата
19.12.2019г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД като цедент и „С.Г.
Груп“ ЕАД , ЕИК *** като цесионер, „С.Г. Груп“ ЕАД е придобило вземанията на
„Първа инвестиционна банка“ АД спрямо кредитополучателя Й.С. Д. и спрямо
солидарния длъжник Ф.Й. Д.а, и спрямо поръчителите Д.С. Д.а и ПЛ. СЛ. Д.,
произтичащи от Договор за потребителски кредит №327-110/12.09.2007г., Договор за
поръчителство №327-111/12.09.2007г., сключен с Д.С. Д.а, Договор за поръчителство
№327-129/31.08.2009г., сключен с ПЛ. СЛ. Д. и Анекс №1/04.01.2008г., Анекс
№2/31.08.2009г. и Анекс №3/27.06.2011г.; Договор за потребителски кредит №357-
114/27.06.2011г. и Договор за поръчителство №357-115/27.06.2011г., сключен с Д.С.
Д.а и Договор за поръчителство №357-116/27.06.2011г., сключен с ПЛ. СЛ. Д.. На
29.05.2020г. цесионерът „С.Г. Груп“ ЕАД е подал молба за конституирането му в
качеството на взискател по изпълнителното дело на основание сключения договор за
цесия.
С Разпореждане от 29.05.2020г. на основание чл.429, ал.1 от ГПК в качеството на
взискател по изпълнителното дело №498/2019г. по описа на ЧСИ Ал. Ц. е
конституиран цесионерът „С.Г. Груп“ ЕАД на мястото на взискателя-цедент „Първа
инвестиционна банка“ АД. До длъжника ПЛ. СЛ. Д. е изпратено съобщение изх.
№4855/02.06.2020г., с което е уведомен за конституирането на „С.Г. Груп“ ЕАД като
взискател по делото на мястото на досегашния взискател, с приложено към
съобщението уведомление за цесия по чл.99, ал.3 от ЗЗД, издадено от „С.Г. Груп“ ЕАД.
Съобщението е надлежно връчено на неговия процесуален представител адв.Н.Б. на
19.06.2020г., упълномощена да го представлява по изп.д.№498/2019г. по описа на ЧСИ
Ал.Ц., като адв.Б. се е отказала от пълномощията си на 12.04.2021г.
Исковата молба по настоящото дело е подадена на 11.01.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК.
В срока за решаване на делото и при извършената служебна проверка за
допустимост на производството, съдът намира, че предявеният иск е недопустим.
Съображенията за това са следните:
Предмет на отрицателния установителен иск по чл.429 от ГПК е недължимостта на
изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.
е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на
5
който е образувано изпълнителното дело. С оглед на така очертания предмет на иска,
надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите
на оспорваното материално право – длъжникът като ищец и взискателят като ответник
/Определение №57/03.02.2020г. по ч.т.д.№2331/2019г. на ВКС, II т.о.; Определение
№60447/01.12.2021г. по ч.т.д.№1377/2021г. на ВКС, II т.о./
От материалите по делото се установява, че изп.д.№107/2013г. и изп.д.№108/2013г.
по описа на ЧСИ В.Т. са образувани на 08.02.2013г. със страни: взискател „МКБ
Юнионбанк“ АД /впоследствие прекратено чрез вливане в “Първа инвестиционна
банка“ АД/ и длъжници: Й.С. Д., Ф.Й. Д.а, Д.С. Д.а и ПЛ. СЛ. Д.. На 16.05.2013г. изп.д.
№108/2013г. е присъединено към изп.д.№107/2013г., като е постановено делото да
продължи под №107/2013г. Последното е прехвърлено на ЧСИ А.Ц., където е
продължило като изп.д.№498/2019г., образувано на 13.09.2019г.
Установява се, че с изричен акт на съдебния изпълнител А.Ц. - Разпореждане от
29.05.2020г., като взискател по изпълнителното дело на мястото на досегашния
взискател “Първа инвестиционна банка“ АД, е конституиран „С.Г. Груп“ ЕАД в
качеството му на частен правоприемник на взискателя „Първа инвестиционна банка“
АД по силата на Договор за цесия №1/19.12.2019г. към Рамков договор за цесия от дата
19.12.2019г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД като цедент и „С.Г.
Груп“ ЕАД като цесионер.
Видно е, че в настоящия случай отрицателният установителен иск по чл.439 от ГПК
е предявен от длъжника по изпълнението срещу първоначалния взискател „Първа
инвестиционна банка“ АД, който по време на изпълнителното производство е цедирал
вземанията си по изпълнителните листове в полза на цесионера „С.Г. Груп“ ЕАД.
Последният от своя страна формално е бил конституиран по правилата на чл.429 от
ГПК в качеството на взискател в изпълнителното производство на мястото на цедента,
и то преди образуване на настоящото исково производство. Следователно към момента
на предявяването на иска по чл.439 от ГПК, като взискател по изпълнителното дело се
е легитимирал „С.Г. Груп“ ЕАД по силата на договор за цесия, за което обстоятелство
длъжникът е бил надлежно уведомен. При това положение, за ищеца липсва правен
интерес да предяви иск по чл.439 от ГПК срещу цедента, тъй като към момента на
завеждане на исковата молба, същият вече не е бил носител на спорното материално
право и е загубил качеството си на взискател по изпълнителното дело, поради което и
предявеният срещу него иск се явява недопустим. Мотивите на съда в тази насока са
съобразени с трайната съдебна практика на ВКС в следния смисъл:
Правилото в изпълнителния процес по ГПК е, че взискател може да бъде само
лицето, което изпълнителният лист сочи като кредитор по вземането, а длъжник може
да е само лицето, което изпълнителният лист сочи като длъжник. В разпоредбата на
чл.429 от ГПК, наименувана „субективни предели на изпълнителния лист“, са уредени
изключенията от това правило. При тях надлежни страни в изпълнителния процес са
6
субекти, които не фигурират в изпълнителния лист, но притежават надлежна
легитимация. В ал.1 на чл.429 от ГПК са изключенията за взискателя, където е
предвидено, че частните правоприемници могат да искат изпълнение въз основа на
издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Тоест частните правоприемници
на взискателя са легитимирани по силата на чл.429, ал.1 от ГПК да поискат
заместването на взискателя по изпълнителното дело, образувано по молба на
кредитора по изпълнителния лист. Правоприемството по чл.429, ал.1 от ГПК винаги
следва издаването на изпълнителния лист. Следователно съдебният изпълнител е
органът, оправомощен да го установи. По силата на чл.429, ал.1, изр.2 от ГПК
приемството се установява с писмени доказателства. Функцията, която чл.429, ал.1,
изр.2 от ГПК възлага на съдебния изпълнител, е типична за него, а проверката, която
той дължи по надлежната легитимация на лицето, което не фигурира като кредитор в
изпълнителния лист, се ограничава до приемството. Съдебният изпълнител се
произнася с постановление за заместване на първоначалния взискател. Валидността и
основателността на искането за промяна на взискателя се преценява от съдебния
изпълнител и съответно неговата преценка подлежи на контрол /Решение
№71/24.07.2019г. по гр.д.№2576/2018г. на ВКС, III г.о.; Решение №209/28.11.2018г. по
т.д.№ 2530/2017г. на ВКС, I т.о./. Когато съдебният изпълнител установява надлежната
легитимация на страните след образуване на изпълнителното дело, той дължи да
постанови нарочен /изричен/ акт за това. Аргументът е от чл.8, ал.1 от ГПК, доколкото
нарочният акт на съдебния изпълнител всякога засяга права на първоначалните страни
в изпълнителното производство. Когато разпореждането невярно установява
действителното положение, то поражда право на жалба и/или иск по чл.439 от ГПК
/Решение №179/ 20.10.2020г. по гр.д.№1224/2020г. на ВКС, IV г.о./.
В Определение №451/01.07.2011г. по т.д.№89/2011г. на ВКС, II т.о. също е прието,
че по въпросите, свързани с настъпило частно правоприемство в резултат на
прехвърляне на притезанието след издаването на изпълнителен лист и наличието на
активна легитимация на частния правоприемник като взискател, след доказване на
цесията, липсва спор както в практиката, така и в правната доктрина, както и че при
определяне на субективните предели на изпълнителния лист и разпростирането на
изпълнителната сила на решението спрямо частните правоприемници на взискателя,
законодателят е отчел зависимостта на изпълнителната сила от силата на пресъдено
нещо и съответно субективните предели на силата на пресъдено нещо /чл.298, ал.2 от
ГПК/ на решението, с което е потвърдено съществуването на съответното притезание.
Надлежни страни в производството по реда на чл.439 от ГПК са само страните по
изпълнителното дело. При цедиране на вземанията на взискателя по време на
изпълнителното производство е налице приемство в изпълнителния лист на основание
чл.429, ал.1 от ГПК. Надлежна пасивна процесуална легитимация по делото има само
цесионера, който е придобил вземането след прехвърлянето му, и който е
7
конституиран като взискател. Поради това предявеният от ищеца иск по чл.439 от ГПК
се явява допустим само спрямо цесионера, но не и спрямо цедента, тъй като
последният вече не е взискател по изпълнителното дело.
Ищецът би могъл да оспорва вземането по изпълнителния лист вкл. като твърди, че
цесионерът не е правоприемник на цедента или като възразява, че не е бил редовно
уведомен за извършената цесия, като тези въпроси са по съществото на спора по
чл.439, ал.1 от ГПК по предявен иск срещу конституирания взискател – цесионер, но
не и срещу предишния кредитор-цедент /Определение №504/18.10.2016г. по ч.т.д.
№1819/2016г. на ВКС, II т.о./. Тези възражения обаче не са годни да обусловят правния
интерес на длъжника от насочването на иска срещу лице, което е прехвърлило
вземането си и което вече не се легитимира като страна в изпълнителното
производство. В този смисъл е и Решение №209/28.11.2018г. по т.д.№ 2530/2017г. на
ВКС, I т.о., с което е прието, че без значение за основателността на иска по чл.439 от
ГПК срещу конституирания в изпълнителното производство нов кредитор /цесионер/ е
установяване на надлежното уведомяване на длъжника по смисъла на чл.99, ал.4 от
ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на
вземането - то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебния
изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност за погасяването му.
Само в случай, че искът бъде предявен срещу цесионера, той бил могъл да постигне
предвидената в закона цел – длъжникът да се освободи от дължимостта на сумата по
изпълнителния лист. Резултатът от предявен срещу цедента иск не би могъл да
рефлектира в правната сфера на цесионера, тъй като правоприемството е настъпило
преди завеждане на делото.
Твърдения за настъпилото прехвърляне на вземането не са релевирани от ищеца в
исковата молба, нито в етапа на поясняване и допълване на исковата молба по реда на
чл.143 от ГПК, независимо че е разполагал с тези сведения. Оспорил е възраженията
на ответника в тази насока, заявявайки, че поддържа иска си срещу него. Ищецът не е
възразил срещу изготвения окончателен доклад на делото и очертаните с него
обективни и субективни предели на спора. Ищецът не се е възползвал от възможността
да поиска замяна на страна в предвидения в чл.228 от ГПК срок. При тези
обстоятелства първоинстанционният съд не е имал задължение да даде указания за
насочване на иска срещу друг ответник, тъй като не се касае за нередовност на
исковата молба, която да подлежи на отстраняване по реда на чл.129 от ГПК. В
настоящия случай е налице предявен отрицателен установителен иск при липса на
пасивна процесуална легитимация, правният интерес от който не е доказан от
ищцовата страна и се опровергава от събраните по делото доказателства.
Процесуалната легитимация е абсолютна предпоставка за съществуването на правото
на иск, за наличието на която съдът следи служебно при всяко положение на делото.
В подкрепа на изводите на съда за недопустимост на производството и следващото
8
то това прекратяване на същото поради насочване на иска срещу пасивно
нелегитимиран ответник е практиката на ВКС - Определение №402/10.07.2018г. по
ч.т.д.№1385/2018г., II т.о.; Определение №60447/01.12.2021г. по ч.т д.№1377/2021г., II
т.о.; Определение №57/03.02.2020г. по ч.т.д.№2331/2019г., II т.о., както и на САС -
Определение № 1079/29.03.2018г. по в.ч.гр.д.№509/2018г.
Предвид гореизложеното, съдът следва да отмени свое протоколно определение от
12.01.2022г., с което е приключил съдебното дирене, дал е ход на устните състезания и
е обявил делото за решаване, и вместо това да прекрати производството по делото
поради недопустимост на предявения иск на основание чл.130 от ГПК.
Ответната страна не е претендирала разноски по делото и не е представила
доказателства за извършването на такива.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ свое протоколно определение от 12.01.2022г., с което е даден ход на
делото по същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото гр.д.№121/2021г. по описа на
Окръжен съд-Благоевград поради недопустимост на предявения иск.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен
съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
9