Р Е
Ш Е Н
И Е № 158
гр.Сливен, 26.08.2020
г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Сливенският
районен съд, наказателно отделение, шести състав, в публично съдебно заседание
на първи юли през две хиляди и двадесета
година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВИЛЕНА ДАВЧЕВА
при секретаря
Марияна Семкова, като разгледа докладваното от
съдията АНД № 98 по описа за 2020 г. на СлРС, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по повод жалба от А.В.И. против НП № 17-0804-002883 от 11.12.2017 год. на ВПД
Началник сектор "Пътна полиция" към ОД-МВР-Сливен, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл. 146, ал.1
от ЗДвП,
на основание чл. 178, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева и за
нарушение на чл.139, ал.1,
т.1 от ЗДвП
на основание чл.183, ал.3,
т.7 /отм.
- ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г./от ЗДвП му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 30.00 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят
редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна редовно призована
не изпраща представител.
Въз основа на събраните
по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 25.10.2017 г. в гр. Сливен, по ул.
„Банско шосе“, полицейските служители актосъставителят Х.С. и свидетелят В.М. спрели
за проверка движещ се в посока бул. „Илинденско въстание“ лек автомобил "Форд
Транзит", с рег. № СН 3583 СС, управляван от жалбоподателя А.В.И.. При
проверката полицейските служители установили, че И. управлява автомобила с
неизправна сигнална система – стоп светлини и гарарит десен, както и че е
променил конструкцията на автомобил, като е премахнал безопасните колани на
пътническите места. За констатираните нарушения на чл. 146, ал.1 от ЗДвП и чл.
139, ал.1, т.1 от ЗДвП бил съставен АУАН на нарушителя. Въз основа на този акт е издадено и процесното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушението на чл.146, ал.1
от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева, а за
нарушението по чл. 139, ал.1, т1
от ЗДвП
е наложено наказание глоба в размер на 30 лева на основание чл. 183, ал.3,т.7
от ЗДвП, действащ към момента на съставяне на процесните АУАН и НП и отменен
към настоящия момент - от
20.05.2018 г.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и
поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът изведе следните
фактически и правни изводи: Жалбата е процесуално допустима - подадена в законоустановения срок от
лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество се явява
частично основателна.
Както в акта, така и в
наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. В наказателното постановление следва да бъдат посочени и точно
законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да
може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на
административно нарушение. Следва, съгласно разпоредбата на чл. 57, ал.1,
т. 5 и 6
от ЗАНН
да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. В конкретния случай
жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.146, ал.1
от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1
от ЗДвП
изменение в конструкцията на регистрираните пътни превозни средства и
индивидуално одобряване на пътни превозни средства, регистрирани извън
държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава - страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при
условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията. Нормата на чл. 146, ал.1 от ЗДвП е
бланкетна такава. Понятието "изменение в конструкцията" е дефинирано
в чл. 3, ал.1 от Наредба № Н-3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на
регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни
превозни средства, регистрирани извън държавите-членки на Европейския съюз или
друга държава-страна по споразумението за Европейско икономическо пространство,
издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В конкретния случай, нито в акта за установяване на
административно нарушение, нито в издаденото въз основа на него наказателно
постановление е посочено нарушената
правна норма по Наредба № Н-3/2013 г. Липсата на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение,
ограничава правото на защита на наказаното лице, тъй като същото е лишено от
възможността да разбере кое законово изискване е нарушило.
Отделно от това в процесното
наказателно постановление е конкретизирано, че жалбоподателят без да спазва установения
ред, комплектува с основни агрегати от различни модели или изменя конструкцията
на моторно превозно. Така
е изписано нарушението в санкционната разпоредба на чл.178
от ЗДвП,
а не в чл.146 от ЗДвП, а в същото време след този текст е отразено, че с това
жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.146, ал.1
от ЗДвП. Посочените разминавания във
фактическата обстановка и правната квалификация, отразена в АУАН и в НП и между
АУАН и НП, липсата на правна норма, съдържаща изискване за конкретно поведение,
както и неправилно наложената санкция, водят до нарушаване правото на
жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да разбере за какво нарушение
му се търси административно - наказателна отговорност. Разпоредбата
на чл. 57
от ЗАНН
е императивна, тъй като осигурява правото на защита на привлечения към
административно - наказателна отговорност, в чието съдържание се включва е
правото му да знае точно какво административно нарушение се твърди, че е
извършил, за да може да организира защитата си в пълен обем. Административно -
наказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително е чл. 57, ал.
1, т. 5 и 6
от ЗАНН,
като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на
наказателното постановление и същото следва да бъде отменено само на това
процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество. Изложените съображения мотивират съда да отмени атакуваното НП в
частта касаеща нарушението по чл.146, ал.1
от ЗДвП,
като незаконосъобразно, поради което съдът няма да се спира на констатациите по
акта и на това дали нарушенията са доказани от събраните по делото
доказателства или не.
На следващо място - субект на
нарушението, визирано в разпоредбата на чл.178, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП, е лицето, което, без
да спазва установения ред, изменя конструкцията на моторно превозно средство. В
случая не е установено кога и от кого точно е изменена конструкцията. В
приложения по административнонаказателната преписка препис от Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка от 25.10.2017 год. е посочено,
че собственика на МПС е предоставил на жалбоподателя МПС с променена
конструкция, тоест АНО е приел,че към в
момента на предаване на процесния автомобил, той вече е бил с изменена
конструкция, от където пък би могло да се направи извода, че не жалбоподателят
е променил конструкцията, а друго лице, още повече, че и не той е собственик.
По
отношение на нарушението по чл. 139, ал.1
от ЗДвП,
доколкото не се събраха доказателства за противното и предвид разпоредбата на
чл. 189, ал.2 от ЗДвП, според която редовно съставените актове по този закон, а
съдът намира, че частта му относно това нарушение, актът е редовен, имат
доказателствена сила до доказване на противното, то съдът намира нарушението за
доказано. Касателно санкционна норма – чл. 183, ал.3, т.7 от ЗДвП, то тази
норма е била приложима към момента на извършване на нарушението, но към
настоящия момент е отменена с ДВ, бр.
2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г. Размера на предвиденото наказание по
цитираната отменена норма, при действието й е бил 30.00 лев. Правилно е бил
определен от административнонаказващия орган в този размер. Към настоящия
момент, за процесното нарушение по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП е приложима
разпоредбата на чл. 179, ал.6 от ЗДвП, в която съобразно вида неизправност
размерът на санкцията варира от 50.00 до 200.00 лева. Тъй като съдът не може да
утежни положението на жалбоподателя, то следва да потвърди наказателното
постановление в частта относно нарушението по чл. 139, ал.1 от ЗДвП в
определения размер от 30.00 лева.
Съдът не споделя
възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя за изтекла давност
по чл. 82, ал.1, б. „а“ от ЗАНН, тъй като нормата е приложима за
административни нарушения, по влезли в сила наказателни постановления, каквото
процесното безспорно не е. В случая са приложими разпоредбите, касаещи давността,
визирани в НК. Съгласно
разпоредба на чл. 80, ал. 1, т.
5 от НК,
приложима към процесния казус, наказателното преследване се изключва по
давност, ако е изминал срок по-голям от три години, а според чл. 81, ал. 3
от НК, независимо от
спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва,
ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
член. Давността спира, когато започването или продължаването на разследването
зависи от разрешаването на предварителен въпрос с влязъл в сила съдебен акт и
се прекъсва с всяка предприета от надлежните органи дейност спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването.
В
настоящия случай административното нарушение е извършено на 25.10.2017 год.
Давността е прекъсната с издаването на АУАН на 11.12.2017 год., тоест тригодишния
срок /11.12.2020 год./, визиран в разпоредбата на чл. 80, ал.1, т.5 от НК не е
изтекъл.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП №
17-0804-002883 от 11.12.2017 год. на ВПД Началник сектор "Пътна
полиция" към ОД-МВР-Сливен, в частта в която на жалбоподателя А.В.И. ЕГН **********
за нарушение на чл. 146, ал.1
от ЗДвП,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 2000 лева като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА №
17-0804-002883 от 11.12.2017 год. на ВПД Началник сектор "Пътна
полиция" към ОД-МВР-Сливен, в частта в която на жалбоподателя А.В.И. ЕГН **********
за нарушение на чл. 139, ал.1
от ЗДвП,
е наложено административно наказание "глоба" в размер на 30.00 лева като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд-гр. Сливен в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: