Р Е Ш Е Н И Е
№ 394/19.6.2023г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ПАЗАРДЖИК, VII - ми състав, в закрито съдебно заседание на втори
юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ ХУБЧЕВА
като разгледа докладваното
от съдия Хубчева адм. дело № 191 по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 38, ал. 8 от Закона за
защита на личните данни (ЗЗЛД), (Изм., ДВ, бр. 11 от 2023 год., в сила от 04.05.2023 год.), във връзка с чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Р.Д.К., ЕГН **********, с
адрес: *** и с посочен съдебен адрес:*** - адв. К.П. К. срещу Решение № ППН-01-640/2021
год. от 01.12.2022 год. на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), в частта
по т. 1 и т. 3. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на
оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди
се, че административният орган е издал оспорения акт, в посочените му части
досежно поставените камери във вътрешността на жилищната сграда при непълнота
на доказателствата, които са събирани и тълкувани неправилно. Сочи се, че не е
налице твърдяното в решението произнасяне на Общото събрание на Етажната
собственост на сграда, находяща се в гр. Пазарджик, ул. *** за монтиране на
камери, тъй като жалбоподателят не е присъствал на него, нито е бил уведомяван,
тъй като по това време е отсъствал от страната. Подробни съображения в тази насока са изложени
и в депозираните по делото писмени бележки. Претендира се отмяна на оспореното
решение, в обжалваните му части.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и
се представлява от адв. К., която пледира за отмяна на оспорения акт, в посочените
му части и претендира за присъждане на разноски, с оглед представения на л. 103
от делото списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Представени са
писмени бележки.
Ответникът - Комисията за защита на личните данни в открито
съдебно заседание не изразява становище по жалбата на Р.Д.К.. Депозирани са
писмени бележки с вх. № 3000 от 06.04.2023 год. в Административен съд –
Пазарджик, подадени от главен юрисконсулт М. А., в които развива подробни
съображения за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на К..
Заинтересованите страни – С.С.М. и Д.С.М. не се явяват, не
се представляват в открито съдебно заседание. В становище вх. № 2991 от
06.04.2023 год. до съда за заявили становище за неоснователност на жалбата и
молят да отхвърлянето й като неоснователна. Считат, че е налице съгласие от
страна на етажната собственост по отношение на взетото решение за поставяне на
камери за видеонаблюдение. Възразяват срещу твърденията на жалбоподателя, че не
е бил надлежно уведомен за свикването на Общото събрание на етажната собственост.
Не претендират разноски.
Административен съд – Пазарджик, като взе предвид изложеното
в жалбата и представените по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Административното производство пред Комисията за защита на
личните данни (Комисията, КЗЛД) е образувано по жалба на Р.Д.К. с вх. № ППН –
01 – 640 от 25.08.2021 год. (л. 19 от делото), който след прибирането си в
РБългария е установил, че съседът му е поставил 5 или 6 камери за
видеонаблюдение, включително и звукова в кооперацията, състояща се от три
етажа. Посочил е, че няма против поставените камери, ако съседа му наблюдава
частта, която обитава С.М., но е възразил относно тези,
които наблюдават него и семейството му 24 часа и е потърсил съдействие от
органа за извършване на проверка и премахването им от общите части. Информирал
е Комисията за подадена от негово име жалба до Районно управление - Пазарджик,
от където му отговорили, че не е налице престъпление и не може да бъде
образувано производство.
С писмо изх. № ППН-01-640(21)#4 от 30.05.2022 год. КЗЛД (л.
41 от делото) е изискала информация от кмета на Община Пазарджик за предоставяне
на копие от подадено заявление/регистрационна карта за вписване на управител в
сграда в режим па етажна собственост находяща се в гр. Пазарджик, ул. *** и
доказателства по чл. 4 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС)
за наличие на прилежаща площ към сградата на посочения адрес, издадена заповед,
придружена от-скица, с която се определят границите и предназначението на
прилежащата площ, ако такава е определена.
С писмо peг. № ППН-01-640#5(21) от 22.06.2022 год. заместник
– кметът на Община Пазарджик, оправомощен със Заповед № 1081 от 07.06.2022 год.
(л. 42) е уведомил Комисията, че на осн. чл. 46б от ЗУЕС в Община Пазарджик
няма внесено уведомление по чл. 11 от Наредба № РД – 02 – 20 – 8 от 11.05.2012
год. на МРРБ, от избран от общото събрание на живущите управител в посочената
сграда за вписване на обстоятелства в справката на сградите на етажната
собственост. Посочено е още, че винаги когато е възможно, земята около сградата
и/или под сградата се урегулира като самостоятелен УПИ по правилата на ЗУТ и
Наредба № 7 от 2003 год. Прилежащата площ се намира в урбанизирана и
урегулирана територия, но самата тя не може да е едновременно УПИ. Само когато
това не е възможно, теренът се определя като прилежаща площ със заповед на
кмета, съгласно чл. 4 ЗУЕС и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 6 от 2009 год. Също така
е конкретизирано, че всички квартали с комплексно застрояване в гр. Пазарджик
са урегулирани като УПИ и няма постъпили заявления от заинтересовани лица от ЕС
за определяне на прилежащи площи към сгради в режим на етажна собственост в
квартали с комплексно застрояване.
С писмо изх. № ППН – 01 – 640/#2 от 22.11.2021 год. (л. 23)
административният орган е изпратил писмо до С.М., за да изрази становище по
постъпилата жалба на Р.Д.К., както и да представи относимите към случая
доказателства.
С писмо вх. № ППН – 01 – 640#3 от 01.12.2021 год. (л. 25) С.М.
е изпратил на Комисията своя отговор, в който е заявил, че камерите са
поставени с превантивна цел и защита на 3-ия етаж на кооперацията, тъй като на
автомобила му са били пукани и срязвани гуми, чупени стъкла, а от дома му са
крадени парични средства. Посочил е, че жалбоподателят не е искал да подпише и
да присъства на събранието на ЕС. Участие са взели само съседите от първия
етаж, които били доволни от поставянето на камерите. Изложил е твърдения, че синът
на жалбоподателя, живеещ в апартамента на втория етаж, бил криминално проявен,
разпространявал наркотични вещества.
Комисията за защита на личните данни е съставила Констативен
акт peг. № ППН – 02 – 263 от 17.05.2022 год.
(л. 26 – л. 27) относно извършена на С.С.М. и Д.С.М. проверка, извършена въз
основа на Заповед № РД – 15 – 110 от 10.03.2022 год. на председателя на
Комисията, с посочен поименен състав на проверяващите длъжностни лица и
посочени задачи. С него е установено, че посоченият в жалбата адрес се намира в
жилищна сграда – етажна собственост, състояща се от 4-ри етажа, от които три са
жилищни, а един е партерен с гаражи и един вход, като на всеки етаж има по един
апартамент. Жилището на жалбоподателя се намира на втория етаж, а на М. – на
третия етаж, а на партерния етаж притежават гараж и ползват под наем още един
гараж. Жалбоподателят също притежава гараж, входът на който се намира между
двата ползвани от М.. На партерния етаж М. притежават и стая, свързана с гаража
им, която са приспособили за живеене, а в задната част на двора на сградата са
обособили и дворно място, отделено с ограда. До дворното място се достъпва през
приспособената за живеене стая, както и през отделна входна врата. По отношение
на системата за видеонаблюдение е констатирала, че се състои от осем броя
видеокамери 1/3" KYX AHD Sony Digital Ш Colorsuper Camera, 5 MPix, *36pcs
IR LEDs, *4mm-8MM Lens Optional (4MM default), които нямат възможност за запис
на звук, записващо устройство, което е без хард-диск и монитор за наблюдение на
изходящия образ в реално време. Записващото устройство и мониторът се
съхраняват в пригодената, за живеене стая на партерния етаж. Системата за
видеонаблюдение не позволява осъществяване на запис и съхранение на видеокадри,
тъй като записващото устройство е без хард-диск. Достъп до изходящия образ от
системата за видеонаблюдение се осъществява единствено локално на монитора от С.
и Д. М.. Основанието за извършваното видеонаблюдение е охрана на входа и
имуществото. Системата за видеонаблюдение е изградена, през месец август 2019
г., за което не са предоставени удостоверяващи документи. Системата за
видеонаблюдение е изградена от познат на М., за което не е представена
удостоверяваща документация. По отношение на пространствено разположение на
видеокамерите и обхват на заснемане е посочено, че камера 1 е монтирана на
фасадата на сградата над входната врата на гаража на М. и заснема подстъпа към
гаража, където към момента на проверката е паркиран един от автомобилите на М.;
камера 2 е разположена на оградата над входната врата на обособения двор на М.
и заснема част от входа на сградата, както и подстъпа към входа на обособения
двор; камера 3 е монтирана на стената над входната врата на стаята на М. на
партера и заснема подстъпа към нея; камера 4 е разположена под покрива на.
дървен навес в обособения двор на М. и заснема вътрешността на двора; камера 5
е монтирана отново под навеса в обособения двор на М. и заснема самия двор,
както и входа към стаята на партерния етаж; камера 6 е разположена на стената
над входната врата на жилището на М. на третия етаж и заснема етажната
площадка; камера 7 е монтирана на фасадата на тераса на
жилището на М. на третия етаж и заснема подстъпи към гаражи на партерни етаж,
част от ул. *** с прилежащите тротоари, както и част от имот, разположен на
срещуположната страна на улицата; камера 8 е разположена на перваз на прозорец
на апартамента на М. на третия етаж и заснема подстъпи към гаражи на партерния
етаж, както и част от ул. *** с прилежащите тротоари. Посредством
изградената система за видеонаблюдение се обработват лични данни на живущи и
посетители в етажната собственост, както и на случайно преминаващи по ул. ***
физически лица. Не се извършва предаване и запис на моментни снимки и
видеокадри от образа на отдалечено устройство (FTP/Cloud сървър, е-mail или
друго място за съхранение на данни). На обекта не се извършва охрана от друго
физическо/юридическо лице по реда на Закона за частната охранителна дейност,
което да има права на достъп до системата за видеонаблюдение. Системата за
видеонаблюдение позволява идентификация на физически лица. Системата за
видеонаблюдение не позволява лицево разпознаване на физически лица (посредством
осъществяване на достъп до база с данни). Налице са информационни стикери,
предупреждаващи за извършваното видеонаблюдение. които не съдържат информация
относно администратора на лични данни, както и данни за контакт с него. От
страна на М. не са предоставени документи (правила, процедура, инструкция или
други), регламентиращи обработване на лични данни чрез система за
видеонаблюдение.
Към констативния протокол са приложени попълнен въпросник,
заснетите графични изображения от проверявания обект, камерите, изходящия образ
от системата за видеонаблюдение и информационните стикери, както и допълнителни
относими документи, предоставени от М..
Към административната преписка са приложени протокол за
проведено Общо събрание на собствениците на жилищната сграда на ул. ****** и
покана за свикване на Общо събрание, съгл. чл. 13, ал. 1 от ЗУЕС, изготвена от М.
с посочен дневен ред, сред който е и вземане на решение за монтиране на камери
за видеонаблюдение с оглед осигуряване на безопасността и вътрешния ред на
блока. Също така към нея е представен подписан протокол за връчена покана за
Общо събрание, съгл. чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС, в която е посочено, че поканата за
свикване на Общо събрание не е връчена на лично на Р.К., поради отказ на същия
да я получи и е залепена около 17:00 часа на външната врата на самостоятелния
обект, в присъствието на свидетеля Н. А. Д. – собственик на ап. № 1, ет. 1 в
сградата, както и разписка за връчена покана на Н. Д. за Общо събрание, съгл.
чл. 13, ал. 3 от ЗУЕС. Представено е и Постановление от 16.07.2021 год. на
прокурор при Районна прокуратура – Пазарджик, във връзка с прокурорска преписка
№ 3413 от 2021 год. по описа на Районна прокуратура – Пазарджик, съдържаща
преписка вх. № 181000-9511 от 2021 год. по описа на Районна управление –
Пазарджик, с което е отказано да се образува наказателно производство по жалба
на Р.Д.К. във връзка с монтирани камери за видеонаблюдение от негови съседи на
ул. ****** и преписката по описа на Районна прокуратура – Пазарджик е
прекратена.
Въз основа на така проведеното административно производство,
Комисията за защита на личните данни е издала Решение №
ППН-01-640/2021 год. от 01.12.2022 год., с което на основание чл. 57, § 1, б.
„е“ от Регламента, съответно чл. 10, ал. 1, във връзка с чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД в
т. 1 е оставила без уважение жалбата на Р.Д.К., като неоснователна по отношение
на камерите, поставени във вътрешността на етажната собственост; в т. 2 е
обявил жалбата на Р.Д.К. за основателна по отношение на камера № 1, № 7 и камера № 8 за
нарушение на чл. 5, § 1, буква „в“ от Регламента; в
т. 3 – във връзка с т.2 и на основание чл. 58, § 2, буква „г“ за нарушение на
чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679 е издала разпореждане на
администраторите – С.С.М. и Д.М. да съобразят операциите по обработване на
лични данни с разпоредбите на регламента, чрез предприемане на действия за
преустановяване на заснемането на обществени територии, осъществявано с камери
№ 7 и № 8, като ги демонтира, а камера № 1 да бъде пренасочена, така че да
заснема вратата на гаража и непосредствения подстъп към него, а не улици и
други сгради; в т. 4 е даден срок за изпълнение на издаденото разпореждане –
едномесечен от влизането на решението в сила и получаване на издаденото
разпореждане, след което да се уведоми Комисията за изпълнението като представи
относимите доказателства.
Решение № ППН-01-640/2021 год. от 01.12.2022 год. на Комисия
за защита на личните данни се обжалва пред съда, в частите му по отношение на
т. 1 и т. 3. В мотивите му са обсъдени събраните доказателства и е посочено, че
в Етажна собственост, намираща се в гр. Пазарджик, *** са монтирани 8 броя
камери ( с посочване коя на къде е насочена за наблюдение), формиращи система
за видеонаблюдение и контрол и нямащи възможност за запис на звук, записващо
устройство, което е без хард – диск и монитор за наблюдение на изходящия образ
в реално време, като записващото устройство и мониторът се съхраняват в
пригодена за живеене стая на партерния етаж и достъпът до изходящия образ се
осъществява единствено локално на монитора от М.. Системата за видеонаблюдение
е изградена от познат на заинтересованите лица през 2019 год. и не е
представена документация за нея. Органът е коментирал, че към административната
преписка са приложени протокол от ОС на собствениците в жилищната сграда и
решението от ОС за вземане на решение за поставяне на видеонаблюдение. Изложени
са и правните основания, въз основа на които Комисията е достигнала до издаване
на оспореното решение, в посочените му части.
По искане на оспорващия пред настоящата съдебна инстанция е представена
информация от Орган по настойничеството и попечителството към Община Пазарджик
(л. 101), от което се установява, че на лицето Н. А. Д., с адрес: гр. Пазарджик,
ул. ***, ет. 1 няма учреден настойнически/попечителски съвет, съгласно чл. 156
и чл. 157 от Семейния кодекс.
Въз основа на така установеното от фактическа страна
настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, от
легитимирано за това лице и срещу подлежащ на оспорване индивидуален
административен акт. Съобщението за обжалваното решение, в посочените му части,
е получено на 07.12.2022 год. (л. 52), а жалбата е подадена до административния
орган чрез куриер на 19.12.2022 год. (л. 14 от делото). Разгледана по същество
жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Комисия за защита на личните данни е независим държавен
орган, специализиран в защитата на лицата при обработването на техните лични
данни и в контрола по спазването на ЗЗЛД. Комисията изпълнява задачите по чл.
57 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 ЗЗЛД, при
подадена до КЗЛД жалба от субектът на данни, който счита, че са нарушени
правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, Комисията се произнася с
решение, като може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви „а“ – „з“ и „й“ от
Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 и в допълнение
към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в
съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета.
Следователно, когато Комисията е сезирана от лице, считащо, че са нарушени
правата му по ЗЗЛД, като е осъществен неправомерен достъп до негови лични
данни, то в нейните правомощия е да се произнесе с решение, което подлежи на
оспорване пред административния съд.
С оглед на това, настоящият съдебен състав намира,
оспореният административен акт за издаден от компетентен орган - Комисията за
защита на лични данни. На основание чл. 9, ал. 4 във връзка с ал. 3 от ЗЗЛД
решенията на Комисията се вземат с мнозинство от общия брой на членовете й.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД, Комисията е колегиален орган, който се състои от
председател и четирима членове. След като изрично не е посочен вида на
мнозинството, се приема, че то е обикновено, а не квалифицирано. Правилата за
кворума и мнозинството са изложени в чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от ПДКЗЛДНА:
заседанията на Комисията се провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от
нейния състав. Комисията взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три
гласа. На проведеното на 05.10.2022 год. заседание на КЗЛД, когато е взето
оспореното в настоящото съдебно производство решение, са присъствали четирима
от членовете на комисията, поради което обжалваният акт е приет с мнозинство.
Във връзка с изложеното съдът счита, че актът е постановен от компетентен орган
и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Решението е издадено и в предвидената от закона писмена
форма, съгласно чл. 59 от АПК и съдържа нормативно определените реквизити: наименование
на органа, наименование на акта, адресат на акта, пред кой орган и в какъв срок
може да се обжалва, дата на издаване, подписи на лицата, участвали в
производството. При издаване на оспорения административен акт не са допуснати
съществени административно-процесуални нарушения. Комисията е събрала
необходимите при разглеждане на спора по същество доказателства, съгласно
разпоредбата на чл. 36 от АПК и е изследвала обективно фактите като е
мотивирала изводите си в атакуваното решение, в частите досежно т. 1 и т. 3,
поради което не е налице отменителното основание по т. 146, т. 3 от АПК.
Съгласно чл. 57, т. 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на
физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното
движение на такива и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно
защитата на данните), наричан за по-кратко Регламент ЕС 2016/679 или ОРЗД, без
да се засягат останалите задачи, определени с настоящия регламент, на своята
територия всеки надзорен орган, разглежда жалбите, подадени от субект на данни
или от структура, организация или сдружение в съответствие с член 80, и
разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно, и информира
жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок,
особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен
орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, Комисията.
се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл. 58, § 2, букви „а“
– „з“ и „й“ от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5
и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно
наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава
девета. Следователно, след като Комисията е сезирана от лице, считащо, че са
нарушени правата му по ЗЗЛД, като е осъществен неправомерен достъп до негови
лични данни, то в нейните правомощия е да се произнесе с решение, което подлежи
на оспорване пред административния съд.
Съдът счита, че не е налице противоречие на оспорения акт с
материалния закон, предвид разпоредбата на чл. 146, т. 4 от АПК.
Съгласно легалното определение на § 1 от ДР, т. 1 и т. 4 от
ЗЗЛД, по смисъла на този закон, „лични данни“ e понятието по чл. 4, т. 1 от
Регламент (ЕС) 2016/679, а „обработване“ е понятието по чл. 4, т. 2 от
Регламент (ЕС) 2016/679.
Според чл. 4, т. 1. от Регламент (ЕС) 2016/679, „лични данни“
е всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо
лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни“); физическо лице,
което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез
идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение,
онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за
физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената,
икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. А
според т. 2 на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679, „обработване“ означава всяка
операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от
лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване,
организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане,
консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг
начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране,
ограничаване, изтриване или унищожаване.
Според чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679, личните данни
следва да са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по
отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и
прозрачност“); да се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и
не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели.
В чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 са посочени изискванията
за законосъобразност на обработването, а именно само ако и доколкото е
приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие
за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б)
обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на
данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните
преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на
законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е
необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните
или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на
задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия,
които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за
целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен
когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и
свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни,
по-специално когато субектът на данните е дете.
Спорът се свежда до това дали законосъобразно Комисията е
оставила без уважение като неоснователна жалбата на К. по отношение на
камерите, поставени във вътрешността на етажната собственост (т. 1 от
оспореното решение) и дали наложената санкция, под
формата на принудителна административна мярка, на осн. чл. 58, § 2, буква „г“ за
нарушение на чл. 5, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679, на
администраторите С.С.М. и Д.М. да предприемат действия за преустановяване на
заснемането на обществени територии, осъществявано с камери 7 и 8, като ги
демонтира, а камера 1 – да бъде пренасочена, така че да заснема вратата на
гаража и непосредствения достъп към него, а не улици и други сгради, е
целесъобразна (т. 3 от оспореното решение).
По т. 1 от оспореното решение:
От Констативен акт peг. № ППН – 02 – 263 от 17.05.2022 год.
(л. 26 – л. 27) и приложения към него попълнен
въпросник, заснетите графични изображения от проверявания обект, камерите,
изходящия образ от системата за видеонаблюдение и информационните стикери по
делото е установено, че камера 2 е разположена на оградата над входната врата
на обособения двор на М. и заснема част от входа на сградата, както и подстъпа
към входа на обособения двор; камера 3 е монтирана на стената над входната
врата на стаята на М. на партера и заснема подстъпа към нея; камера 4 е
разположена под покрива на дървен навес в обособения двор на М. и заснема
вътрешността на двора; камера 5 е монтирана отново под навеса в обособения двор
на М. и заснема самия двор, както и входа към стаята на партерния етаж; камера
6 е разположена на стената над входната врата на жилището на М. на третия етаж
и заснема етажната площадка. В този смисъл трите камери не обхващат имуществото
на жалбоподателя, а само входни/изходни места, които се използват от
заинтересованите страни, живеещи на отделен етаж от К. в същата сградата,
включително и са разположени за наблюдение на обособения двор на М. и заснема
самия двор, както и входа към стаята на партерния етаж, за да бъдат охранявани
техни лични имуществени интереси, което попада в обхвата на хипотезата на чл.
6, § 1, б. „е“ от Регламента – да служи за целите на легитимните интереси на
администратора, а именно: охрана на неговото имущество. При проверката е
констатирано още, че на видими места на входа на сградата са валидно поставени
информационни табели, предупреждаващи за осъществяваното видеонаблюдение.
Не е спорно, че в случая обработването на личните данни е
осъществено в сграда в режим на етажна собственост. Според ЗУЕС, за
управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните
обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат
разпоредбите на чл. 30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за
собствеността. Според чл. 32 от ЗС, общата вещ се използува и управлява
съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от
общата вещ. Или, независимо дали режимът на управление на общите части в
сградата е по ЗУЕС или по ЗС, то при осъщественото видеонаблюдение в жилищната
сграда в режим на етажна собственост следва на Общо събрание да се приеме от
решение от собствениците на недвижимите имоти, съгласно чл. 17, ал. 3 от ЗУЕС,
извън случаите на ал. 2 – решенията се приемат с мнозинство, повече от 50 на
сто от представените идеални части от общите части на сградата. По делото са представени
доказателства за свикване на Общо събрание на етажната собственост (л.40 от
делото), в която в т. 2 изрично е записано, че предмет на дневния ред е вземане
на решение за монтиране на камери за видеонаблюдение с оглед осигуряване на
безопасността и вътрешния ред на блока. С оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 1
от ЗУЕС поканата е залепена на входа на кооперацията, на посочения по-горе
адрес (л. 39), връчена е на единия съсобственик – Н. А. Д. (л. 38), а по
отношение на другия съсобственик – жалбоподателя Р.Д.К. е отбелязано, че е
отказал да получи поканата, същата е залепена на външната врата на жилищната
сграда, за което е съставен протокол, подписан от другите двама съсобственици.
В тази връзка, както правилно административният орган е отбелязал взетото
решение на ОС на етажната собственост, взето при необходимия кворум и
мнозинство, доказва волята на страните за
монтиране на камери за видеонаблюдение в етажната собственост на ул. ***, гр.
Пазарджик. По делото не са представени доказателства, а и не са изложени
твърдения, че решението на ОС на етажната собственост е обжалвано по реда на
чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС пред съответния районен съд по местонахождението
на етажната собственост, поради което правилно Комисията е възприела
становището за наличие на съгласие на етажната собственост за поставяне на
видеонаблюдение в жилищната сграда досежно камера 2,
3, 4, 5 и 6. Същите са монтирани вътре в етажната собственост, не заснемат
обществени пространства и са насочени за видеонаблюдение към собствеността,
ползвана от М.. Следователно допустимо е видеонаблюдението чрез монтираните
камери заснемащи общи части на ЕС. Не е налице друго наблюдение извън общите
части на ЕС. Осъществяваното видеонаблюдение е основано на изрично съгласие на
ОС на ЕС и преследва законна цел – опазване личността и имуществото на живущи в
кооперацията лица. Ето защо, правилен е изводът,
направен от КЗЛД в оспорения административен акт, в т. 1, че видеонаблюдението
не е извършено в нарушение на условията за допустимост на обработването на
данните, посочени в чл. 6, § 1, б. „а“, „б“, „в“, „г“, ‚д“ и „е“ от ОРЗД.
За пълнота следва да се отбележи, че жалбоподателят не е
ангажирал доказателства за твърдяното от него обстоятелство, че по време на
приемане на решението на ЕС е бил извън пределите на РБългария.
По т. 3 от оспореното решение:
Комисията е установила, че по отношение на камери 1, 7 и 8
жалбата на К. е основателна и обработването на личните данни нарушава чл. 5, §
1, т. „в“ – „свеждане на данните до минимум“ и е наложила корективна мярка,
описана в т. 3 от оспореното решение.
Безспорно е, че в обхвата на камера 1 е да заснема достъпа
към гаража на М., камера 7 е монтирана на фасадата на терасата на жилището на М.
на третия етаж и заснема достъпи към гаражи на партерен етаж, част от ул. ***,
гр. Пазарджик, с прилежащите тротоари, както и част от имот, разположен на
срещуположната страна на улицата, камера 8 – е на перваз на прозорец на апартамент
на М. на третия етаж и заснема достъпи към гаражи на партерния етаж, както и
част от ул. ***, гр. Пазарджик, с прилежащите тротоари и Комисията е
разпоредила да се наложи принудителна административна мярка, на осн. чл. 58, §
2, буква „г“ за нарушение на чл. 5, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679,
на администраторите С.С.М. и Д.М. да предприемат действия за преустановяване на
заснемането на обществени територии, осъществявано с камери 7 и 8, като ги
демонтира, а камера 1 – да бъде пренасочена, така че да заснема вратата на
гаража и непосредствения достъп към него, а не улици и други сгради, е
целесъобразна.
Съдът намира, че правилно Комисията е определила процесното
наказание, представляващо принудителна административна мярка.
Съгласно разпоредбата на чл. 169 от АПК, при оспорване на
административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява
дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил
ли е изискването за законосъобразност на административните актове. Оперативната
самостоятелност е възможност да се избира измежду няколко възможни решения,
всяко от които е законосъобразно, но в различна степен целесъобразно.
Съгласно чл. 58, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 на
Европейския парламент и на съвета, всеки надзорен орган има всички от
посочените по-долу корективни правомощия: a) да отправя предупреждения до
администратора или обработващия лични данни, когато има вероятност операции по
обработване на данни, които те възнамеряват да извършат, да нарушат
разпоредбите на настоящия регламент; б) да отправя официално предупреждение до
администратора или обработващия лични данни, когато операции по обработване на
данни са нарушили разпоредбите на настоящия регламент; в) да разпорежда на
администратора или обработващия лични данни да изпълнят исканията на субекта на
данни да упражнява правата си съгласно настоящия регламент; г) да разпорежда на
администратора или обработващия лични данни да съобразят операциите по обработване
на данни с разпоредбите на настоящия регламент и, ако е целесъобразно, това да
стане по указан начин и в определен срок; д) да разпорежда на администратора да
съобщава на субекта на данните за нарушение на сигурността на личните данни; е)
да налага временно или окончателно ограничаване, в т. ч. забрана, на
обработването на данни; ж) да разпорежда коригирането, или изтриването на лични
данни или ограничаването на обработването им съгласно членове 16, 17 и 18,
както и уведомяването за тези действия на получатели, пред които личните данни
са били разкрити съгласно член 17, параграф 2 и член 19; з) да отнема
сертификат или да разпорежда на сертифициращия орган да отнеме сертификат,
издаден съгласно членове 42 и 43, или да разпорежда на сертифициращия орган да
не издава сертификат, ако изискванията за сертифицирането не са спазени или
вече не се спазват; и) да налага административно наказание „глоба“ или „имуществена
санкция“, съгласно член 83, в допълнение към мерките, посочени в настоящия
параграф, или вместо тях, в зависимост от особеностите на всеки отделен случай;
й) да разпорежда преустановяването на потока на данни към получател в трета
държава или към международна организация.
КЗЛД разполага с оперативна самостоятелност, на основание
чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД, като преценява кое от своите правомощия по чл. 58, § 2
от Регламент (ЕС) 2016/679 да реализира. Видно от текста на разпоредбата,
прилагането на мерките е предвидено алтернативно, а не кумулативно. Преценката
следва да се основава на съображенията за целесъобразност и ефективност на
решението при отчитане особеностите на всеки отделен случай и степента на
засягане на интересите на конкретното физическо лице – субект на данни, както и
на обществения интерес.
В случая за установеното нарушение Комисията е избрала
ефективна мярка – разпоредила е на администраторите на лични данни – М. да
съобразят операциите по обработване на лични данни с разпоредбите на
Регламента, чрез предприемане на действия за преустановяване на заснемането на
обществени територии, осъществявано с камери 7 и 8, като ги демонтира, а камера
1 – да бъде пренасочена, така че да заснема вратата на гаража и непосредствения
достъп към него, а не улици и други сгради, е целесъобразна. Отправянето на официално предупреждение до администратора на
лични данни е една от нормативно предвидените възможности в чл. 58, § 2, б. „г“
от Регламент (ЕС) 2016/679. Административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност при избора на подходящата корективна мярка, а именно
да съобразят операциите по обработване на данни с разпоредбите на настоящия
регламент и, ако е целесъобразно, това да стане по указан начин и в определен
срок. Изборът за налагането на мярката е с оглед особеностите на случая и тази оперативна
самостоятелност съдът не е компетентен да контролира. Такъв контрол може да
бъде извършен само по отношение на законосъобразното проявление на оперативната
самостоятелност и в случая то е налице.
При определяне на корективната мярка следва да бъде
съобразена целта, която се преследва с налагането й и дали с изпълнението й
тази цел ще бъде постигната. Съдът намира, че с приложената в случая корективна
мярка ще бъде постигната преследваната цел – да се преустанови заснемането на
обществени територии, осъществявано с камери 7 и 8, като администраторите ги
демонтират, а камера 1 – да бъде пренасочена, така че да заснема вратата на
гаража и непосредствения достъп към него на сградата на ул. ***, гр. Пазарджик,
а не улици и други сгради.
При тези съображения, съдът намира, че в тази част решението
на КЗЛД е правилно.
Въз основа на гореизложено съдът счита, че процесното
решение досежно обжалваните му т. 1 и т. 3, е издадено от компетентен орган,
без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на
изискванията за форма на акта, както и в съответствие с целта на закона е
валидно и законосъобразно, а жалбата, подадена от К. е неоснователна и следва
да се отхвърли като такава.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което в полза
на КЗЛД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, в
размер на 100,00 (сто) лева.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, VII - ми
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Р.Д.К., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Решение № ППН-01-640/2021 год. от
01.12.2022 год. на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), в частта по т. 1
и т. 3.
ОСЪЖДА Р.Д.К.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Комисията за защита на личните
данни, със седалище: гр. София, бул. „Цветан Лазаров“ № 2 разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщението
на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис
от него по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: (П)