Р Е Ш Е Н И Е
№ 759
Град
Пловдив, 24.04.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и девети март две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Марияна Георгиева и с участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н..д.
№ 291 по описа на съда за 2023
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ТД Пловдив
на НАП срещу решение № 2178 от 21.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 2386 по
описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с което е отменено наказателно
постановление № 626196-F641767 от 28.02.2022 г. на директора
на дирекция „Обслужване“ при ТД Пловдив на НАП, с което на „Драй уолкър
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Кичево“ № 24, ет.7, ап.27, представлявано от управителя Иванка
Атанасова Пиперкова, на основание чл.179, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.1 ЗДДС.
Според касатора решението е неправилно поради неправилно
приложение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление, както и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава
заключение да се потвърди обжалваното решение.
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна
по делото, за която поправеното решение е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната
проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради следните съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел за безспорно установени от събраните писмени и гласни доказателства
фактите по делото, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило
установения срок за подаване на справка-декларация по чл.125 ЗДДС за данъчен
период м.10.2021 г. до 15.11.2021 г., че справката-декларация е била подадена в
ТД Пловдив на НАП на 31.01.2022 г. Според районния съд нарушението, нарушителят
и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, са доказани по несъмнен
начин, описаната в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка е
безспорно установена, наложената имуществена санкция е в минималния предвиден в
закона размер. Според районния съд, обаче, в случая е било нарушено правилото
на чл.18 ЗАНН, защото нарушението по чл.125, ал.5, вр. ал.1 ЗДДС е едно единно
и неподаването на който е да е от документите, визирани в него, ще представлява
неизпълнение на задължението към държавата, защото чл.125, ал.3 ЗДДС
регламентира, че справката-декларация се подава заедно с отчетните регистри, а
чл.125, ал.5 ЗДДС задължава лицата да подадат справките-декларации и отчетните
регистри в един и същ срок, но от друга страна, чл.179, ал.1 ЗДДС наказва
лицата, които не са подали едни от посочените документи, сред които са и
справките-декларации, и отчетните регистри. Затова според първостепенния съд
подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация
без отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно противоправно
бездействие в нарушение на една материалноправна норма – тази на чл.125, ал.5 ЗДДС – и води до един и същ противоправен резултат – недеклариране на данък по
реда и в срока, установен в закона, за което именно бездействие в санкционната
норма на чл.179, ал.1 ЗДДС е предвидена имуществена санкция за юридическите
лица. Именно това правило според първостепенния съд е нарушено в случая, защото
на този съд е служебно известно, че по а.н.д. № 2387/2022 г. на Районен съд
Пловдив предмет на делото е наказателното постановление срещу същия субект за
неподаване на отчетните регистри за същия данъчен период. По тези съображения
районният съд приема, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно.
Решението е правилно като краен резултат.
Правилен е изводът на районния съд, че нарушението, нарушителят и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, са доказани по несъмнен
начин, поради което за приходната администрация е било налице основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството.
Неправилен е изводът на първостепенния съд, че е налице нарушение на чл.18 ЗАНН. При анализ на съдържанието на санкционната норма на чл.179, ал.1 ЗДДС,
съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС търговец, се налага
изводът, че както неподаването на справка-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС, така
и неподаването на отчетни регистри по чл.124 ЗДДС съставляват отделни
административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл.179,
ал.1 ЗДДС. Това е така, защото подаването на справка-декларация и на отчетните
регистри са отделни задължения, относими към декларирането и отчитането на
данъка. В случая следва да се изхожда именно от хипотезата на санкционната норма
на чл.179 ЗДДС, която отграничава ясно две отделни изпълнителни деяния – както неподаване
на справка-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС, така и неподаване на отчетни
регистри по чл.124 ЗДДС, съответно неподаването им в срок.
Изискването тези документи да се подават заедно, предвидено в нормата на
чл.125, ал.3 ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз
основа на които съгласно чл.125, ал.1 ЗДДС се съставя и справката-декларация.
Точно заради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при
неподаване на който и да било от двата документа, респективно неподаването им в
срок. Затова и санкциониране на нарушителя за всяко от посочените в чл.179 ЗДДС
отделни хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с нормата на
чл.18 ЗАНН.
Отделно от това, не се установява и нарушение на правилото „не два пъти за
едно и също нещо“, като дружеството не е и ангажирало доказателства друго
наказателно постановление за същото нарушение да е влязло в законна сила.
Касационната инстанция, обаче, при извършената служебна проверка установи,
че с решение № 2137 от 21.11.2022 г., постановено по к.а.н.д. № 2033
по описа на АС Пловдив за 2022 година, е отменено решение № 1262 от 17.06.2022
г., постановено по а.н.д № 2387 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, и е потвърдено наказателно
постановление № 626237-F641769 от 28.02.2022 г. на директора на Дирекция „Обслужване“
при ТД Пловдив на НАП, с което на „Драй уолкър България“ ЕООД на основание
чл.179, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за
нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.3 ЗДДС. Решението на АС Пловдив е окончателно
и следователно е налице влязло в сила наказателно постановление за нарушение по
чл.125, ал.5, вр. ал.3 ЗДДС за неподадени отчетни регистри по чл.124 ЗДДС за
същия данъчен период месец октомври 2021 г. Следователно налагането на друго
наказание за същия данъчен период се явява непропорционално с оглед
преследваната цел – да се дисциплинира задълженото лице към спазване на
установения ред за своевременно отчитане на облагаемите по ЗДДС доставки.
Нарушен е принципът на пропорционалност, който съгласно практиката на СЕС е
задължителен за държавите членки при определяне на състава на нарушението и тежестта
на санкцията, която трябва да съответства на тежестта на нарушението. В случая
имуществената санкция се явява прекомерна спрямо тежестта на безспорно
установеното нарушение и с оглед на вече реализираната
административнонаказателна отговорност за същия данъчен период макар и за друго
нарушение, поради което обжалваното наказателно постановление правилно е
отменено като противоречащо на основен правен принцип.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че обжалваното решение като допустимо, обосновано
и правилно следва да бъде оставено в сила. Затова
и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 2178
от 21.11.2022 г., постановено по а.н.д. № 2386 по описа на Районен съд Пловдив
за 2022 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.