№ 106
гр. Б.град, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана А.ова
в присъствието на прокурора Х. Янк. Г.
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241200600142 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда №58/05.09.2023г, постановена по НОХД №1016/2021г., РС-Б.град е
признал подсъдимия Р. Е. Г.,с ЕГН ********** ,с постоянен адрес- гр. Б.град,
ул.“П.Д.“ № 15, ет. 4 за НЕВИНОВЕН в това, че в периода от 24.01.2005г. до
неустановена дата през месец декември 2011г., в съучастие, като
съизвършител с Г. Д. Ц., в кръга на неговата длъжност - управител и
представляващ „А.А.” ООД гр.Б.град и при условията на продължавано
престъпление, с цел да набави за себе си и за Г. Д. Ц. имотна облага е възбудил
и поддържал заблуждение у лицата - Б. С. Г., Д. С. Б., Б. Т. С. и С. Г. Л., чрез
обещания, че ще им построи и впоследствие ще им прехвърли собствеността
върху недвижими имоти, находящи се в гр.Б.град и с това им причинил
имотна вреда в големи размери, а именно в общ размер на 199 803,36 /сто
деветдесет и девет хиляди осемстотин и три лева и тридесет и шест стотинки/,
както следва:
1. В периода от 24.01.2005г. до 02.08.2010 година, в град Б.град, в съучастие,
1
като съизвършител с Г. Д. Ц., в кръга на неговата длъжност - управител и
представляващ „А.А.” ООД гр.Б.град, с цел да набави за себе си и за Г. Д. Ц.
имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Б. С. Г. от град Д.,
чрез обещания, че ще му построи и впоследствие ще му прехвърли
собствеността върху недвижим имот – апартамент № 1 на кота +/- 0,00
/нула/ метра, с площ от 92,82 кв. м. и съответните идеални части от общите
части на сградата, мазе № 5 на кота – 2,55 /минус две цяло петдесет и пет
стотни/ метра, със светла площ от 7,87 кв. м. и гараж № 2 на кота - 2,55 /минус
две цяло и петдесет и пет стотни/ метра, със застроена площ от 22,80 кв. м. от
жилищна сграда, която ще се изгради в имот УПИ ХІІ, пл. номер 1017,
квартал 92А по плана на V микрорайон на град Б.град и с това му
причинил имотна вреда в големи размери, а именно в общ размер на 34 904
/тридесет и четири хиляди деветстотин и четири/ евро с левова
равностойност в размер на 68 265,24 лв. /шестдесет и осем хиляди двеста
шестдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/;
2. В периода от 27.03.2006г. до 24.04.2010г., в град Б.град, в съучастие, като
съизвършител с Г. Д. Ц., в кръга на неговата длъжност - управител и
представляващ „А.А.”ООД гр. Б.град, с цел да набави за себе си и за Г. Д. Ц.
имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у С. Г. Л. от град Д., чрез
обещания, че ще й построи и впоследствие ще й прехвърли собствеността
върху недвижим имот - апартамент № 8, с площ от 70,42 кв.м., находящ се
на трети жилищен етаж, ведно с мазе от жилищна сграда, която ще се изгради
в имот УПИ ХІ, планоснимачен номер 373, квартал 27 по плана на град
Б.град, и с това й причинил имотна вреда в големи размери, а именно в общ
размер на 30 505 /тридесет хиляди петстотин и пет /евро с левова
равностойност в размер на 59 661,68 лв. /петдесет и девет хиляди
шестстотин и шестдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/;
3. В периода от 28.12.2006г. до неустановена дата през месец октомври
2011г., в град Б.град, в съучастие, като съизвършител с Г. Д. Ц., в кръга на
неговата длъжност - управител и представляващ „А.А.”ООД гр. Б.град, с цел
да набави за себе си и за Г. Д. Ц. имотна облага, е възбудил и поддържал
заблуждение у Д. С. Б. от село В., област Б.град, чрез обещания, че ще му
построи и впоследствие ще му прехвърли собствеността върху недвижим имот
- апартамент № 1, находящ се на първи жилищен етаж, с площ от 105.87
кв.м. и мазе № 1 с площ от 9,35 кв. м., ведно с 15,34 кв. м. от общите части на
2
сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото от
жилищна сграда, която ще се изгради в имот УПИ ХІ, планоснимачен номер
373, квартал 27 по плана на град Б.град, като на 04.01.2007 г., и с това му
причинил имотна вреда в големи размери, а именно в общ размер на 26 250
/двадесет и шест хиляди двеста и петдесет/ евро, с левова равностойност в
размер на 51 340, 54 лв. /петдесет и една хиляди триста и четиридесет лева и
петдесет и четири стотинки/;
4. В периода от 02.05.2007 г. до неустановена дата през месеца декември
2011г., в град Б.град, в съучастие, като съизвършител с Г. Д. Ц., в кръга на
неговата длъжност - управител и представляващ „А.А.”ООД гр. Б.град, с цел
да набави за себе си и за Г. Д. Ц. имотна облага е възбудил и поддържал
заблуждение у Б. Т. С. от град Б.град, чрез обещания, че ще му построи и
впоследствие ще му прехвърли собствеността върху недвижим имот –
апартамент № 11, находящ се на четвърти жилищен етаж, със застроена
площ от 49 кв.м. и мазе № 9 със застроена площ от 4,10 кв. м., ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата, равняващи се на 7,10
кв. м. от жилищна сграда, която ще се изгради в имот УПИ ХІ, с
планоснимачен номер 373, квартал 27 по плана на град Б.град, и с това му
причинил имотна вреда в големи размери, а именно в общ размер на 10
500/две хиляди/ евро с левова равностойност в размер на 20 535,90 лв.
/двадесет хиляди петстотин тридесет и пет лева и деветдесет стотинки/,
представляващо престъпление по чл.210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК ,поради което и на осн. чл.304 от НПК
го е оправдал за посоченото престъпление.
По същия начин е признал и подсъдимия Г. Д. Ц., с ЕГН **********,с
постоянен адрес в гр.Б.град, ул.“П.Д.“ № 4, за НЕВИНОВЕН в това, че в
периода от 24.01.2005г. до неустановена дата през месец декември 2011г., в
съучастие, като съизвършител с Р. Е. Г., в кръга на неговата длъжност -
управител и представляващ „А.А.” ООД гр.Б.град и при условията на
продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за Р. Е. Г. имотна
облага е възбудил и поддържал заблуждение у лицата - Б. С. Г., Д. С. Б., Б. Т.
С. и С. Г. Л., чрез обещания, че ще им построи и впоследствие ще им
прехвърли собствеността върху недвижими имоти, находящи се в гр.Б.град и с
това им причинил имотна вреда в големи размери, а именно в общ размер на
199 803,36 /сто деветдесет и девет хиляди осемстотин и три лева и тридесет и
3
шест стотинки/, както следва:
1.В периода от 24.01.2005г. до 02.08.2010 година, в град Б.град, в съучастие,
като съизвършител с Р. Е. Г., в кръга на неговата длъжност - управител и
представляващ „А.А.” ООД- гр.Б.град, с цел да набави за себе си и за Р. Е. Г.
имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Б. С. Г. от град Д., чрез
обещания, че ще му построи и впоследствие ще му прехвърли собствеността
върху недвижим имот – апартамент № 1 на кота +/- 0,00 /нула/ метра, с площ
от 92,82 кв. м. и съответните идеални части от общите части на сградата, мазе
№ 5 на кота – 2,55 /минус две цяло петдесет и пет стотни/ метра, със светла
площ от 7,87 кв. м. и гараж № 2 на кота - 2,55 /минус две цяло и петдесет и пет
стотни/ метра, със застроена площ от 22,80 кв. м. от жилищна сграда, която ще
се изгради в имот УПИ ХІІ, пл. номер 1017, квартал 92А по плана на V
микрорайон на град Б.град и с това му причинил имотна вреда в големи
размери, а именно в общ размер на 34 904 /тридесет и четири хиляди
деветстотин и четири/ евро с левова равностойност в размер на 68 265,24 лв
/шесдесет и осем хиляди двеста шестдесет и пет лева и двадесет и четири
стотинки/;
2.В периода от 27.03.2006г. до 24.04.2010г., в град Б.град, в съучастие, като
съизвършител с Р. Е. Г., в кръга на неговата длъжност - управител и
представляващ „А.А.”ООД гр. Б.град, с цел да набави за себе си и за Р. Е. Г.
имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у С. Г. Л. от град Д., чрез
обещания, че ще й построи и впоследствие ще й прехвърли собствеността
върху недвижим имот - апартамент № 8, с площ от 70,42 кв.м., находящ се на
трети жилищен етаж, ведно с мазе от жилищна сграда, която ще се изгради в
имот УПИ ХІ, планоснимачен номер 373, квартал 27 по плана на град Б.град,
и с това й причинил имотна вреда в големи размери, а именно в общ размер на
30 505 /тридесет хиляди петстотин и пет /евро с левова равностойност в
размер на 59 661,68 лв. /петдесет и девет хиляди шестстотин и шестдесет и
един лева и шестдесет и осем стотинки/;
3.В периода от 28.12.2006г. до неустановена дата през месец октомври 2011г.,
в град Б.град, в съучастие, като съизвършител с Р. Е. Г., в кръга на неговата
длъжност - управител и представляващ „А.А.”ООД гр. Б.град, с цел да набави
за себе си и за Р. Е. Г. имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у
Д. С. Б. от село В., област Б.град, чрез обещания, че ще му построи и
4
впоследствие ще му прехвърли собствеността върху недвижим имот -
апартамент № 1, находящ се на първи жилищен етаж, с площ от 105.87 кв.м. и
мазе № 1 с площ от 9,35 кв. м., ведно с 15,34 кв. м. от общите части на сградата
и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото от жилищна
сграда, която ще се изгради в имот УПИ ХІ, планоснимачен номер 373,
квартал 27 по плана на град Б.град, като на 04.01.2007 г., и с това му причинил
имотна вреда в големи размери, а именно в общ размер на 26 250 /двадесет и
шест хиляди двеста и петдесет/ евро, с левова равностойност в размер на 51
340, 54 лв. /петдесет и една хиляди триста и четиридесет лева и петдесет и
четири стотинки/;
4.В периода от 02.05.2007 г. до неустановена дата през месеца декември 2011г.,
в град Б.град, в съучастие, като съизвършител с Р. Е. Г., в кръга на неговата
длъжност - управител и представляващ „А.А.”ООД гр. Б.град, с цел да набави
за себе си и за Р. Е. Г. имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Б.
Т. С. от град Б.град, чрез обещания, че ще му построи и впоследствие ще му
прехвърли собствеността върху недвижим имот – апартамент № 11, находящ
се на четвърти жилищен етаж, със застроена площ от 49 кв.м. и мазе № 9 със
застроена площ от 4,10 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 7,10 кв. м. от жилищна сграда, която ще се
изгради в имот УПИ ХІ, с планоснимачен номер 373, квартал 27 по плана на
град Б.град, и с това му причинил имотна вреда в големи размери, а именно в
общ размер на 10 500/две хиляди/ евро с левова равностойност в размер на 20
535,90 лв. /двадесет хиляди петстотин тридесет и пет лева и деветдесет
стотинки/, поради което и на основание чл.304 от НПК при същата правна
квалификация на престъпната деятелност е оправдан и този подсъдим.
С присъдата е отхвърлил като неоснователни и предявените в производството
граждански искове срещу двамата подсъдими:
- от С. Г. Л. за сумата от 20 505 евро с левова равностойност в размер на 40000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.02.2007 г. до
окончателното изплащане на сумата,
- от Д. С. Б. за сумата от 26 250 евро, с левова равностойност в размер на 51
340,54 лева, считано от 28.12.2006 г. до окончателното изплащане на сумата и
- от Б. Т. С. за сумата в размер 10 500 евро с левова равностойност в размер на
20 535,90 лева, считано от 02.05.2007 г. до окончателното изплащане на
5
сумата.
С. Г. Л.,Д. С. Б. и Б. Т. С. са конституирани като граждански ищци и частни
обвинители в производството,а Б. Г. е конституиран единствено като частен
обвинител.
Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпил
протест на прокурор от РП-Б.град както и въззивни жалби:
- на адв.К. Д.,в качеството му на повереник на гражданския ищец и частен
обвинител Д. С. Б.,
-на адв.Р. Р.,в качеството му на повереник на частния обвинител Б. С. Г.,
- на адв.Р. Р.,в качеството му на повереник на гражданския ищец и частен
обвинител С. Г. Л.,
- на адв.Р. Р.,в качеството му на повереник на гражданския ищец и частен
обвинител Б. Т. С.,както и допълнително изложение на гражданския ищец и
частен обвинител Б. Т. С..
С въззивния протест прокурорът изразява становище на неправилност на
постановения съдебен акт като счита,че от събраните по делото доказателства
следва извод за съставомерност на процесното деяние като извършено от
двамата подсъдими,залагайки на установеното от теорията и практиката,че
договорните отношения също могат да бъдат използвани за осъществяване на
наказателноправна измама.Изхождайки от теоретичните постановки кога
престъплението измама е осъществено,прокурорът твърди,че използвайки
убедително говорене,изразило се в даване на обещания както и активни
действия като показване на скици,архитектурни планове,разрешителни за
строеж,сключване на предварителни договори, съставяне на разписки за
платени суми,подсъдимите Ц. и Г. успели да създадат невярна представа у
пострадалите,че именно чрез дружеството,което управляват и представляват
ще построят и впоследствие ще прехвърлят собствеността върху недвижимите
имоти,за които пострадалите лице заплатили в рамките на инкриминирания
период договорените парични суми.Освен това твърди,че са проявили
активност и са давали обещания за построяването на жилищата и
прехвърлянето на собствеността,като с тези действия са продължили да
поддържат създадената невярна представа и да получават извършените в
тяхна полза имуществени разпореждания.Следващият аргумент на прокурора
е и този посочен в обвинителния акт,че подсъдимите не са уведомили
6
пострадалите лица за отмяна на разрешението за строеж,за развалянето на
учредената в тяхна полза договорна суперфиция,за продажбата на
притежаваната идеална част от „А.А.“ООД от имота.Сочи се,че само
17 000лева от платените от частните обвинители суми по сключените
предварителни договори са били осчетоводени от дружеството като липсват
доказателства как и по какъв начин са разходвани получените средства.
Прокурорът твърди,че финансовото състояние на дружеството е било
влошено още към датата на сключване на предварителните договори и
дружеството не е имало финансовата възможност да погасява задълженията
си ,а още по-малко да построи обещаните имоти.
Прокурорът е изложил като допълнителен аргумент,касаещ фактите за ЧО Б.
Г. ,сочейки ,че същият е заплатил две вноски по предварителния договор след
като вече върху имота,за който е бил сключен предварителен договор с него е
била учредена договорна ипотека в полза на свид.В..Но въпреки това и
двамата подсъдими не са посочили този факт на пострадалия,а напротив
обещавали са,че ще прехвърлят собствеността върху имота, изтъквайки
различни причини за невъзможността това да стане.
Като поддържащо заблуждението поведение се сочи от прокурора и
подписването на 20.09.2010г на анекса към предварителния договор,сключен
с Б. С. от подсъдимия Г.,с който се задължил да построи сградата,което
предвид на реализираните вече действия по разпореждането с имота е било
невъзможно да се изпълни.Сочи се,че такива действия двамата подсъдими
извършили и спрямо пострадалите Л. и Б.,които също уверявали,че ще бъде
направена отстъпка от цената на жилището в конкретен размер и до месец
август 2011г ще получат нотариален акт за собственост.
При тези съображения прокурорът прави искане за отмяна на присъдата и
постановяването на нова,с която и двамата подсъдими да бъдат признати за
виновни в извършване на престъплението ,в което са обвинени като не
предлага конкретно наказание.
С депозираните въззивни жалби ,опасани по-горе от страна на частното
обвинение се прави също искане за отмяна на присъдата и постановяването на
нова,с която подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на
престъплението,за което им е повдигнато обвинение като бъдат уважени
предявените от тях граждански искове.Изложените съображения за отмяна на
7
първоинстанционната присъда в различните въззивни жалби са следните:
- Адв.Р. ,в качеството му на повереник на частните обвинители Б. Г.,С. Л. и Б.
С./последните двама и като граждански ищци/аргументира становището си за
измама в наказателно правен аспект, базирайки се на правната доктрина и
съдебна практика като счита,че двамата подсъдими ползвайки едно
дружество, което е развивало в предходен период някаква дейност и
създавайки вид и ползвайки история, че са извършвали някакво строителство
в миналото,са набирали парични средства, създали са заблуждения в
пострадалите, че набират от тях парични средства, за да изпълнят договорката
си и да построят.А всъщност те не са имали намерение да строят.Акцентира на
факта,че платените от пострадалите сума не са отивали по сметка на
дружеството,не са били осчетоводени.Изразява становище,че
декапитализацията и влошаването на финансовото състояние на дружеството
е резултат само и единствено от действията на подсъдимите.
-във въззивната си жалба адв.Д.,в качеството му на повереник на частния
обвинител и граждански ищец Д. Б. също поддържа, че кризата не е в основата
на неизпълнението,а е налице съзнателно харчене на парите от двамата
подсъдими,като платените по предварителния договор суми не отиват по
сметка на дружеството,а в личните банкови сметки на
съдружниците.Твърди,че влошаване на финансовото състояние на
дружеството се дължи единствено и само на неправомерното поведение на
двамата съдружници.Изразява становище и за необоснованост на
присъдата,защото фактическите положения,които са приети за установени, не
се подкрепят от събраните по делото доказателства.Само декларативно
счита,че са допуснати процесуални нарушения от първия съд ,основани на
чл.13,чл.14 и чл.107,ал.3 и ал.5 от НПК.
-в допълнителното си възражение,депозирано от частния обвинител Б. С. се
съдържа цялата фактология по отношения на сключения с него предварителен
договор,по-късно сключения анекс към предварителния договор,развилите се
отношения и разговори с двамата подсъдими през целия инкриминиран
период като счита,че спрямо него е извършена наказателно-правна
измама,сочейки и съдебна практика за това.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд,представителят на ОП-Б.град
8
поддържа изцяло депозирания въззивен протест с настояване за отмяна на
присъдата и постановяване на нова,с която двамата подсъдими да бъдат
признати за виновни в извършване на престъплението,в което са
обвинени.Намира за доказана обвинителната теза, че е налице поредица от
действия, от деяния, които следва да бъдат квалифицирани като измамливи по
отношение на всеки един от пострадалите,вземайки предвид деятелността на
двамата подсъдими,която продължава и след освобождаването на единия от
съдружниците като съдружник в процесното дружество,поело ангажимент по
предварителните договори,което не е доведена до знанието на никой от
пострадалите. Не е доведено до тяхното знание и обстоятелството, че е водено
съдебно производство за разваляне на договора за учредяване на право на
строеж като тези обстоятелства са важни, с оглед преценката доколко
деянията са осъществени от субективна страна.
Частните обвинители Б. Г. и С. Л. не се явяват пред въззивния
съд.Представляват се от повереника си адв.Р.,който поддържа депозираните
въззивни жалби по съображенията,изложени в тях,включително и
тази,касателно частния обвинител Б. С. и настоява за отмяна на
оправдателната първоинстанционна присъда.Като допълнителна
аргументация-обективира изначална невъзможност за строителство,което се
базира на съдебно-техническата експертиза, изготвена пред въззивната
инстанция,тъй като не са били констатирани реални административни
пречки,за да бъде изпълнено това строителство, поради което следва да бъде
възприета като защитна теза на подсъдимите. Позовава се освен това на
счетоводната експертиза на в.л.Т. констатирала,че нито една стотинка не е
отишла в дейността на дружеството,а парите са прибрани от
подсъдимите.Изразява категорично несъгласие с мотивите на проверявания
съд,че не може да се говори за никаква финансова криза, всеобща, защото
данни за това няма. Изразява становище,че декапитализацията и влошаването
на финансовото състояние на дружеството е резултат само и единствено от
действията на подсъдимите.
Като аргументация възраженията на адв.Д.,в качеството му на повереник на
частния обвинител и граждански ищец Д. Б.,който също не се явява пред
въззивния съд са идентични с тези на адв.Р. считайки, че кризата не е в
основата на неизпълненото строителство,а е налице съзнателно харчене на
9
парите за създаване на една финансова пирамида, при която финансова
пирамида умело се използват имената на едно дружество, което реално
погледнато се подписва като титуляр, но парите не отиват при него, а в
личните банкови сметки на съдружниците и на използване на един обект на
ул. И.. Времето на харченето на парите на Д. Б. от 09.01.2007г. до 18.04.2007г.
не е обвързано с никакви кризи. Сочи,че след като правото на строеж е
прехвърлено на „М.И.“ООД била проведена среща с Г. Ц.,в която последният
твърдял,че Г. няма вече нищо общо с този обект на улица „И.“,а той е само
негов като „М.И.„ООД са поставени лица.Поискал да бъдат платени още
13 000лева,подготвен бил проект на нотариален акт за продажба,но Ц. се
отказал.Твърди,че и до ден днешен сградата е карабина,според адв.Д. се чака
приключването на наказателното производство, за да се разпродадат обектите
и някои хора да излязат богати за сметка на лицата, които са измамени.
Адв.И., в качеството му на повереник на частния обвинител и граждански
ищец Б. С.,основава пледоарията си на фактите,посочени в обвинителния акт,а
именно действия на подсъдимите след сключване на предварителния договор
с Б.в С.-прехвърляне на правото на строеж на друга фирма,с което на практика
поставят в невъзможност физическите лица, които са сключили
предварителните договори да сключат окончателни договори по чл.19 от ЗЗД
и в следващия момент подписват анекс към сключения през 2007г. Намира,че е
налице класическа измама,поради което иска присъдата да бъде отменена ,а
подсъдимите осъдени.
Частният обвинител и граждански ищец Б. С. участва лично в съдебното
производство пред въззивния съд.Поддържа становището на адвоката си
,както и изложените съображения във въззивната жалба като счита,че
осъщественото от двамата подсъдими деяние е съставомерно от обективна и
субективна страна.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание като подсъдимият Р. Г. се
представлява и от защитника си-адв.П. Н..Защитникът предира за
потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна.Споделя изцяло съображенията и анализа на
доказателствения материал на първостепенния съд.Заявява ,че липсва
съставомерно деяние,тъй като са налице договорни отношения между
подзащитният му Г. и останалите участници в процеса като е установено
10
безспорно, че дружеството е развивало строителна дейност,поради което не
може да бъде възприето твърдението,че предварителните договори са
сключвани с измамлива цел.
Подсъдимият Р. Г. се явява лично в съдебно заседание.Поддържа становището
на адвоката си.Акцентира на проблемите с отмененото разрешително за
строеж и необходимостта от изготвянето на нов РУП,както и с
цифровизацията на кадастъра,настъпила в този момент.Акцентира на
проведените срещи в РДНСК и в Общината за разрешаването на проблема и
изминалия период от време,тъй като проблемът е бил трудно разрешим-
необходими било съгласие на всички съсобственици при изработването на нов
РУП.
Подсъдимият Ц. изразява становище за потвърждаване на
първоинстанционната присъда,която счита за правилна,тъй като не е
извършил престъпление като намира за правилен аргумента на първия съд за
настъпилата световна икономическа криза.Освен това сочи,че през всичките
тези години не се е криел,не си е сменял телефона,живее на същия адрес.
И двамата подсъдими в последната си дума изразяват становище да бъдат
оправдани,тъй като не са измамници.
Б.ГРАДСКИЯТ окръжен съд, като съобрази изложените от страните
доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата
съобразно изискванията на чл.314 НПК, намира за установено следното:
Развилото се пред този съд въззивно производство е второ по ред,след като
първата постановена от РС-Б.град присъда по НОХД №167/2016г е била
отменена от въззивния съд с решение №2697/16.05.2017г,постановено по
ВНОХД №458/2016г и делото е било върнато на прокурора за отстраняване на
констатирани нарушения при изготвяне на обвинителния акт.При първото
разглеждане на делото с посочената по-горе първоинстанционна присъда
двамата подсъдими са били признати за виновни в извършване на
престъпление по чл.210,ал.1,т.3 и т.5,във вр. с чл.209,ал.1,във вр. с
чл.20,ал.2,във вр. с чл.26,ал.1 от НК само по отношение на частния обвинител
Б. Г..Двамата подсъдими са били оправдани за извършване на престъпление
измама по отношение на частния обвинител С. Л..А подсъдимият Р. Г. е бил
оправдан да е извършил измама и по отношение на частния обвинител Б.
11
С..Т.е ,при първото разглеждане на делото срещу подсъдимия Г. Ц. е било
повдигнато обвинение за измама,осъществена в съучастие с Р. Г. спрямо двама
от частните обвинители-Б. Г. и С. Л..Първото въззивно производство е
инициирано по протест на прокурора срещу оправдаването на
подсъдимите,по въззивни жалби на частните обвинители и по въззивни жалби
на подсъдимите по отношение на осъждането им.След отмяна на присъдата
във всичките й части и връщане на делото на досъдебна фаза,прокурорът е
предприел прекратяване на наказателното производство,образувано за
измама,касаеща частните обвинители С. Л.,Д. Б. и Б. С..Това прекратяване
обаче е било отменено от съда и делото е върнато на прокурора за допуснати
процесуални нарушения,поради необходимостта от събиране на други
доказателства,насочени към изясняване на фактологията по делото.Такива са
били събирани и на базата на новосъбраните гласни и писмени
доказателства,Р. Г. и на Г. Ц. са привлачени като обвиняеми за идентична
престъпна дейност,която всъщност е предмет на разглеждане и в настоящото
въззивно производство,след като обвинителния акт срещу двамата подсъдими
е внесен за разглеждане пред районния съд на 12.07.2021г .,за което е било
образувано НОХД №1016/2021г.
Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери
фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно
установена както и за изградена въз основа на правилен и обективен анализ на
събраните по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въз
основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени
доказателства, съдът е достигнал до единствен и непротиворечив извод
относно невиновността на двамата подсъдими в извършване на престъпление
по чл.210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от
НК.
Пред въззивния съд е проведено допълнително съдебно следствие за събиране
на гласни доказателства по искане на частния обвинител Б. С.-разпитани са
свидетелите П. П.,присъствал при проведената среща между Б. С. и Р. Г. и
свидетелстващ за подписването на анекса към предварителния договор и
свид.Г. П.,чиято фирма е започнала строежа на процесната сграда.В хода
въззивното съдебно производство е назначена съдебно-техническа
експертиза,изпълнена от вещото лице Х. Г.,съдебно-счетоводна
експертиза,изпълнена от вещото лице С. Т. и допълнителна съдебно-
12
счетоводна експертиза,изпълнена от вещото лице Д..
При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,както и на
тези събрани в хода на проведеното въззивно съдебно следствие,в което бяха
разпитани свидетели и назначени две съдебно-счетоводни и една техническа
експертизи,въззивният съд намери основания за някои промени във
фактическата обстановка по делото, която е следната:
Р. Е. Г. е роден на **** година в А., ****,живее в гр.Б.град, ул.“П.Д.“****,не е
осъждан.По време на разглеждане на въззивното съдебно производство
последният работи като монтажник в „П.В.Б.“ООД-гр.С. ,видно от
допълнително споразумение №191/22.02.20224г км трудов договор
№448/04.12.2023г.
Г. Д. Ц. е роден на **** година в гр.В., обл. М., б****, с постоянен адрес в
гр.Б.град, ул.“П.Д.“****,също не е осъждан.
Р. Г. и и съпругата му Н. регистрирали ООД „А.А.“, със седалище и адрес на
управление в Б.град, ул.„П.Д.“ № 35.По-късно през 2003г като съдружник в
дружеството влязъл и подсъдимия Г. Ц. с 49% от дружествените дялове,50%
от дружествените дялове принадлежали на Р. Г. и неговата съпруга Н. А.
притежавала 1%. Дружеството се представлявало и управлявало от двамата
подсъдими заедно и поотделно. В предмета на дейност на дружеството са
включени дейности по покупка, строеж или обзавеждане на недвижими имоти
с цел продажба, лизинг, проектантски услуги и други подробно описани в
предоставена от Агенция по вписванията налична документация свързана с
дружеството/л.21, л.83-124 том 2 от ДП/.Основният предмет на дейност на
дружеството е строеж на сгради.
По повод заявление с вх.№0109-А-233/07.07.2005г от „А.А.“ООД с
управители Р. Г. и Г. Ц.,главният архитект на Община Б.град издал разрешение
за строеж№277/11.07.2005г за „жилищна сграда от Г+3ет.+Т/45/“ в парцел
XII, пл. № 1017, кв. 92А по плана на V микрорайон на гр. Б.град – „Б.“ на
името на „А.А.“ООД,на Л.Б.Б.,от гр.Л. и на Е.Б.М.,от гр.С..Издаването на
описаното разрешение за строеж било съпроводено с необходимите за това
документи-архитектурен проект,протокол №38,Решение №1 от 28.12.2005г на
Общински експертен съвет по устройство на територията,нотариален акт
№33,том 2, рег.№6282,дело №502/2001г-за удостоверяване право на
собственост върху недвижим имот,нотариален акт №34,том 2,рег.№6283,дело
13
№503/2001г за покупко-продажба на недвижим имот,нотариален акт №
24/30.12.2004г., том I, рег. № 116, дело 23/2004г. за учредяване право на
строеж на дружество „А.А.“ ООД, като било предвидено право на строеж на
жилищна сграда по одобрен архитектурен проект – гаражи, 4 жилищни етажа
– 12 жилища, от които на дружеството било отстъпено правото да построят и
станат собственици на 10 жилища, 5 гаража и мазета, с условието да построят
цялата сграда до две години от датата на издаване на разрешение за строеж.
Дружеството разполагало освен с одобрен архитектурен проект на сградата и
с комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния проект
със съществените изисквания към строежите,изготвен от „И.“ЕООД-Б.град,
констативен акт от 02.08.2005г за постъпили /непостъпили възражения срещу
Разрешение за строеж №277/11.07.2005г/всички книжа приложени в т.III от
ДП/.Единствено фактите по отношение на частния обвинител Б. Г. касаят
сключения предварителен договор за недвижим имот именно в построената в
този имот сграда,а тези факти са следните:
Фактите по отношение на Б. Г.
Свидетелят Б. С. Г. работил в чужбина/И./ от 2002г.Тъй като имал спестени
пари,искал да ги инвестира в закупуването на жилище около 100кв.м в широк
център на гр.Б.град,заради което помолил своя позната Л.Г. да му помогне в
намирането на такова жилище.Тя му обяснила,че се продават изгодни
апартаменти на зелено за около 290 евро кв.м.Ето защо,като пристигнал в Б.
на 22.01.2005г заедно със своята позната отишли в Агенция за недвижими
имоти,чието име не посочва и се срещнали с жена,която им обяснила за
сградата и се уговорили да се проведе среща със собствениците на сградата на
24.01.2005г.Срещата се провела на същата дата и на нея присъствали и
двамата подсъдими в качеството си на съдружници и управители на „А.А.“
ООД.Те му обяснили,че започват строителство на сграда в кв.“Б. 4“,показали
му скица на сградата,проекти и други документи.Свид.Г. избрал апартамент
№1 с обща квадратура от 92.82кв.м с мазе и гараж с обща цена от 34 881
евро,която цена собствениците му обяснили ,че ще плаща на вноски и
жилището ще бъде готово за срок от 24 месеца.
Ето защо ,още на същата дата/24.01.2005г/ свидетелят Г. сключил
предварителен договор за покупко - продажба на апартамент № 1 на кота +/-
0,00 /нула/ метра, с площ от 92,82 кв. м. и съответните идеални части от
14
общите части на сградата, мазе № 5 на кота – 2,55 /минус две цяло
петдесет и пет стотни/ метра, със светла площ от 7,87 кв. м. и гараж № 2
на кота - 2,55 /минус две цяло и петдесет и пет стотни/ метра, със
застроена площ от 22,80 кв. м. от жилищната сграда, която предстояло да се
изгради с „А.А.“ ООД,представлявано и управлявано от двамата съдружници-
подсъдимите по делото като договорът е подписан и от двамата.С този
предварителен договор,“А.А.“ООД се задължавало да построи и впоследствие
да прехвърли собствеността върху избрания недвижим имот.Цената на имота
била в размер на 34 904 евро и равностойност в лева от 68 265,24 лв.,като при
подписване на договора свидетелят Г. платил на ръка на Ц. и Г. 40 % от
договорената цена, за което била оформена разписка на гърба на договора,а
именно 13 952 евро.От назначените съдебно-счетоводни експертизи се
установява,че тази сума не е осчетоводена.На 30.09.2005г е отразено в касата
авансово плащане по неговия договор в размер на 5000лева,за което е
издадена фактура №19/30.05.2005г.След подписване на предварителния
договор свидетелят Г. продължил да контактува с Г. Ц.,а подсъдимият Г. не е
виждал повече.Заминал отново за И.,където работел и упълномощил неговия
баща/който починал през 2006г/ да плаща следващите вноски по
предварителния договор.Следващата вноска е направена на 05.12.2005г и е в
размер на 6 976евро,която е платена на подсъдимия Ц. /направена разписка на
гърба на договора/.Третата вноска в размер на 6 976евро е платена на
07.09.2006г,за което отново е оформена разписка на гърба на договора. От тези
суми на 18.12.2006г е отразено плащане в касата като втора вноска в размер на
12 000лева и е издадена фактура №34.Четвъртата вноска е направена лично от
Б. Г. на 24.10.2008г,която предал отново на ръка на подсъдимия Ц.-сума в
размер на 3 500евро.Последната вноска разговарял с подсъдимия Ц. да не
внася,а да използва за довършване на апартамента,тъй като същият бил готов
до тухла-сочи,че ги е вложил в довършването на банята и на кухнята като за
целта му бил предоставен ключ за апартамента от подсъдимия Ц..Съдебно-
счетоводната експертиза установява,че от отразените в касата плащания от
17 000лева,получени от Б. Г. са били извършени разходи по строежа на
сградата,но не може да бъде отговорено каква част от тях са използвани за
материали.
Междувременно получил обаждане от човек,представил му се името П.
П.,който му казал,че вижда,че той си оправя апартамента,но с този апартамент
15
има проблем,тъй като за него е образувано изпълнително дело №197/2012г и
длъжник по това производство е именно „А.А.“ООД. След извършено
проучване при нотаруис, свид.Б. Г. установил,че апартаментът ,който е
предмет на предварителен договор с него е ипотекиран в полза на трето лице
срещу получаване на заем.А именно, на 02.07.2008г. подсъдимият Р. Г., в
качеството му на представител на „А.А.“ ООД, сключил договор за учредяване
на договорна ипотека – нотариален договор № 76, том IV, рег. № 11961, дело
630/2008г. на нотариус И.К. със свидетеля С. В.. С този договор свидетелят В.
предоставил на дружеството заем в размер на 35 000 лева за срок от 6 месеца
от подписване на договора, а „А.А.“ ООД учредили в полза на заемодателя
договорна ипотека върху имот – апартамент 1, който апартамент бил предмет
на договора със свидетеля Б. Г..
След безспорното установяване на този факт,свид.Б. Г. се обадил на
подсъдимия Г. Ц.,но той му отговорил да не се притеснява,че ще оправят
нещата обещавайки ,че апартаментът ще му бъде прехвърлен,но това във
времето не се случило,тъй като не бил решен финансовия въпрос със свид.В..
Свидетелят В. сочи,че ипотеката е направена,тъй като на Р. Г. му трябвали
пари за довършване на апартамент,не знае дали става въпрос за същия
апартамент.За сключването на ипотеката твърди,че Ц. е знаел.За връщането на
дадения заем е контактувал само с Г.,който обаче не го върнал,отлагал го във
времето. Поради тази причина на 12.12.2012г. С. В. подал молба до частен
съдебен изпълнител В.Т. и се присъединил като взискател по образуваното
изпълнително дело № 197/2012г. – /делото, образувано по изпълнител лист и
молба на С. Л. срещу „А.А.“ООД/, с цел удовлетворяване на вземането си.
Този имот е продаден на публична продан – постановление за възлагане на
недвижим имот от 28.08.2015г., с което на основание чл. 496 от ГПК на В. е
възложен недвижим имот, описан по-горе, за сумата от 46 350 лв.
След узнаването на всички тези обстоятелства и поради факта,че отношенията
между свид.В. и подсъдимите по делото не се уреждали ,свид.Б. Г. подал
жалба в прокуратура на 20.09.2013г/том 4-стр.3/
Б. Г. е водил гражданско дело №537/2012г по описа на ОС-Б.град,което е било
прекратено,поради неотстраняване на нередовностите по исковата
молба.Заведено е гр.дело №57/2014г против „А.А.“ООД с цена на иска 68 125
лева.С решение №3005/07.07.2015г,ОС-Б.град е отхвърлил иска за признаване
16
на право на собственост на основание добросъвестно владение върху
недвижимия имот,който всъщност е бил предмет на предварителния договор
,сключен с „А.А.“ООД.Депозирана е въззивна жалба срещу постановеното
решение,но поради невнасяне на дължимата държавна такса,жалбата е
върната.
ОБЩА фактология,касаеща частните обвинители и граждански ищци С.
Л.,Д. Б. И Б. С..
Общата фактология по отношение на тримата пострадали произлиза от
обстоятелството,че и тримата са сключили предварителни договори, касаещи
закупуването на жилища в предстоящата за строеж сграда в недвижим имот –
УПИ XI ,планоснимачен № 373 в квартал 27 по плана на град Б.град, т.нар.
сграда на улица „И.“.
През на 11.04.2005г. „А.А.“ООД купило 1/3 идеална част от недвижим имот –
УПИ XI, планоснимачен № 373, в квартал 27 по плана на град Б.град, съгласно
скица 708/24.03.2005г., издадена от Община Б.град, ведно с построена в имота
двуетажна жилищна сграда /нотариален акт № 61, том I, рег. № 672, дело 53 от
2005г. на нотариус М. Г. с район на действие РС Б.град/.
На 03.04.2006г. с нотариален акт № 44, том I, ,рег. № 798, дело № 40 от 2006г.
на същия нотариус е учредено право на строеж между всички съсобственици
на този имот – подсъдимите, в качеството си на представители на „А.А.“
ООД/вече притежаващи 1/3идеална част от имота/ и останалите
съсобственици - Е.А.В., А. И. В., С. И. В., Д.С. В.а, А.С. В.а, като на
дружеството е предоставено право да построи със собствени средства,
материали и труд в поземлен имот 04279.610.53 по КККР на гр. Б.град
масивна жилищна сграда с 6 подземни гаража и мазета на кота -2,70м„
партерен етаж, състоящ се от снек-бар, лятно кафене и фризьорски салон,
дванадесет жилища, разположени на 4 жилищни етажа и две тавански
помещения на тавански етаж под 45°, съгласно одобрения архитектурен
проект за суперфиция от 15.02,2006г. на главния архитект на община
Б.град.Административният адрес на имота е ул. „И.“ № 21 в гр. Б.град.
На 19.12.2006г. в Община Б.град от „А.А.“ ООД е постъпила Молба за
одобряване на проекти за жилищна сграда в УПИ XI-373, кв.27 по плана на
Ш-ти микрорайон на Б.град.
На 05.02.2007г. в община Б.град е постъпило заявление от „А.А.“ ООД за
17
издаване на разрешение за строеж в УПИ XI-373. кв.27.III -ти микрорайон на
Б.град.Такова разрешение за строеж под №39 е издадено на 02.03.2007г. за
обект „Жилищна сграда със снек-бар и фризьорски салон“, средно етажно
свързано застрояване при спазване на градоустройствени параметри,
определени с изменение на ЗРП на кв.27 и КЗСП - Заповед №116/01.08.1997г.
на община Б.град, при спазване на изискванията на ЗУТ и Наредба №7 за
ПНУОВТУЗ за свързано застрояване в два урегулирани поземлени имоти, на
основание чл.148 от ЗУТ, в УПИ XI-373, поземлен имот №04279.610.53, кв. 27
по плана на III микрорайон на Б.град, намиращ се на улица „И.“
№21.Разрешението за строеж е издадено на името на всички
съсобственици,включая и „А.А.“ ООД,които да изградят обекта съгласно
одобрените проекти от 18.01.2007г.
Със Заповед №ДК-11-10/15.03.2007г, на РДНСК-Б.град са отменени
одобрените на 18.01.2007г. инвестиционни проекти и Разрешение за строеж
№39/02.03.2007г,поради допуснати отклонения от градоустройствените норми
за застроена площ, площ за озеленяване, отстъп на Зм, на кота +12.50м. и
отстояния от Зм. след 14-ти метър дължина от страничната регулационна
линия.
На 02.04.2007г., във връзка с Нареждане №Бл-120-00-800/27.03.2007г. на
РДНСК Б.град, от комисия в състав И.Г., - ст. специалист „АСК“ при община
Б.град и И.М. - ст. специалист „АСК“ при община Б.град е извършена
проверка и с Констативен протокол от 02.04.2007г. е установено, че ..не са
отпочнати каквито и да било СМР за изграждане на обект „жилищна сграда“,
находяща се в УПИ XI-373. кв,27 по плана на Ш-ти микрорайон на гр. Б.град“.
Дружество „А.А.“ ООД започнало административна процедура в Община
Б.град във връзка с констатираните отклонения като по тяхно искане със
Заповед №1831/10.09.2008г. на кмета на община Б.град, е одобрен работен
устройствен план /РУП/ за УПИ XI, имот с идентификатор 04279.610.53 и
УПИ XII, имот с идентификатор 04279.610.292, в кв.27 по плана на III
микрорайон на Б.град, със следните градоустройствени показатели:
-За УПИ XI, имот с идентификатор 04279.610.53 - височини за жилищно
застрояване от 3 ет. + Т /45°/, 4 ет. + Т /45°/, 5 ет. + Т /45°/, до кота корниз
378,50; 381,40; 381,60; 384,40; 383,50 и 383,35 и до кота било 387,40 и 387,95 -
свързано застрояване със съществуващо застрояване в УПИ X, имот с
18
идентификатор 04279.610.52 и УПИ XII, имот с идентификатор
04279.610.292.
-За УПИ XII, имот с идентификатор 04279.610.292 - височина на жилищното
застрояване от 4ет. + Т /45°/ и 5ет. + Т /45°/ до кота корниз 381,40; 384,40 и до
кота било 387,95, свързано със съществуващо застрояване в УПИ XIII и УПИ
XI.
Всъщност разлика в общата площ на поземления имот, установена при
кадастралното заснемане и измерване както и посочения нов кадастрален
номер станала причина за съставяне на нов нотариален акт за собственост –
констативен - № 78, том II, рег. № 5643, дело № 254 от 21.11.2008г., с който
всички съсобственици, вкл. и „А.А.“ ООД са признати за съсобственици на
имота, описан в нотариалния акт вече и с новия си идентификационен №
04279.610.53 с площ от 346 кв.м.Формалностите по административната
процедура продължили до около средата на 2009г.
По Молба вх.№0104-536/09.12.2008г. от „А.А.“ ООД и останалите
съсобственици, на основание чл. 140 от ЗУТ,със Заповед № 624/30.06.1998г. и
РУП, одобрен със Заповед №1831/10.09.2008г. на гл. архитект на Община
Б.град е издадена Виза за изработване на инвестиционен проект изх.№ 0104-
536/12.01.2009г. Визата е издадена за изготвяне на инвестиционен проект за
жилищна сграда в УПИ XI, имот с идентификатор 04279.610.53, кв.27 по
плана на Ш-ти микрорайон на Б.град, средноетажно жилищно застрояване,
свързано със съществуващо застрояване в УПИ X, имот с идентификатор
04279.610.52 и УПИ XII, имот с идентификатор 04279.610.292, кв.27 по плана
на III микрорайон на Б.град.
С Решение №2290/24.04.2009г. на PC Б.град е развален сключеният на
03.04.2006г. в Б.град между Е.А.В., А. И. В., С. И. В., Д.С. В.а и А.С. В.а,
всички със съдебен адрес: гр. Б.град, кантора на адв. К.Р. и „А.А.“ ООД, със
седалище и адрес на управление гр. Б.град, ул. „П.Д.“ №35, предст. от Г. Д. Ц.,
Н. А. А. и Р. Е. Г. Договор за учредяване право на строеж, сключен с
нотариален акт за учредяване право на строеж №44, том I, рег.№798, дело
№40/2006г. на нотариус М.Г. - К.а, съгласно който „А.А.“ ООД е следвало да
построи в собствения им поземлен имот 04279.610,53 по КККР на гр. Б.град
масивна жилищна сграда.
На 02.06.2009г. между „А.А.“ ООД - Р. Г., Възложител и „И.К. - 99“ ЕООД гр.
19
Б.град е сключен Договор за извършване на консултантска услуга - изготвяне
доклад за оценка на съответствие на инвестиционния проект и изпълнение на
строителен надзор за обект „Жилищна сграда“ в УПИ XI-373, кв.27, Ш-ти
микрорайон гр. Б.град. Срок на договора - до издаване на разрешение за
ползване.
за строеж на жилищна сграда със снек-бар и фризьорски салон в УПИ
04279.610.53 по КККР на гр. Б.град, стар идентификатор УПИ XI-373, кв,27
по плана на III микрорайон на Б.град, с възложител „А.А.“ ООД и 5 частни
лица /собствениците на поземления имот/ и проектанти по всички части на
проекта /посочени поименно/.От Консултант „И.К. - 99“ ЕООД гр. Б.град е
изготвен Комплексен доклад за оценка на съответствието на инвестиционния
проект със съществените изисквания към строежите.
От „А.А.“ ООД с управители Р. Г. и Г. Ц. и Д. В.а е подадена молба вх.№ от
12.10.2010г. за одобряване на проекти съгласно чл.142,143 и 144 от ЗУТ.
Главният на Община Б.град е одобрил архитектурен проект, фаза технически
проект за обект: „Жилищна сграда“ в Б.град, 3-ти микрорайон, кв.27, УПИ XI,
пл.№373, идентификационен № 04279.610,53, адрес: гр. Б.град, ул. „И.“ №21.
Възложители: „А.А.“ ООД гр. Б.град, Е.А.В., А. И. В., С. И. В., Д.С. В.а и А.С.
В.а.Проектанти: арх. Р. Г., арх. П. Д.. Година на проектиране - 2009г.
В Обяснителна записка в арх. проект е посочено:
Жилищната сграда е проектирана на основание чл.140 от ЗУТ, ЧИЗРП,
одобрено със Заповед №264/30.06.1998г., одобрено изменение на РУП със
Заповед № 1831/10.09.2008г. и Виза за проектиране на инвестиционен
проект.Сградата е проектирана на терен между две жилищни сгради на
калкан.
Във височина в сградата са разположени:
-На кота -2,40м.: гаражи с 6 гаражни клетки и 1 паркомясто, вход откъм двора,
с рампа с наклон 16,50%.
-На кота +-0,00: Фризьорски салон и снек бар.
-На коти +3,45, +6,30 и +9,15 са разположени по 3 апартамента на етаж.
-На кота +12,00 са разположени 2 апартамента.
-На кота +14,85 са разположени складови помещения.
Съгласувани са проекти по части: Част конструкции /04.02.2010г./, част ВиК
20
/03.02.2010г./, част Електро /03.02.2010г./, част ОВ /10.02.2010г./, част
Вертикално планиране/03.02.2010г./,част Паркоустройство и
благоустройство/18.02.2010г./,част Вертикален транспорт /03.02.2010г./, част
План за безопасност и здраве/03.02.2010г./,част Домофонна инсталация и
инсталация пожароизвестяване /10.02.2010г./.
Проектът е одобрен от гл. архитект на 15.01.2010г. с комплексен доклад.
Както беше посочено по-горе,тъй като издаденото разрешение за строеж е
било отменено,седмица след неговото издаване с оглед на отразените по-горе
административни пречки,които вече били преодолени,на 24.02.2010г. е
подадено от „А.А.“ ООД /Р. Г. и Г. Ц./ и 5 души собственици на поземлен имот
04279.610.53 по КККР на гр. Б.град до Община Б.град Заявление за издаване
на разрешение за строеж.Такова разрешение за строеж гл. архитект на
община Б.град арх. В. С.а, на основание чл.148 от ЗУТ и одобрените проекти
от 15.01.2010г. е издал на „А.А.“ ООД, Е.А.В., А. И. В., С. И. В., Д.С. В.а и
А.С. В.а под №100/26.03.2010г. за обект „Жилищна сграда“ - средно етажно
жилищно застрояване със снек-бар, фризьорски салон и подземен паркинг,
свързано със съществуващото застрояване в УПИ X и УПИ ХП. Застроена
площ 221,42кв.м. и разгъната застроена площ Ю37,78кв.м. в УПИ XI- 173,
поземлен имот с идентификатор 04279.610.53 по КК на Б.град, квартал №27
по плана на 3-ти микрорайон гр. Б.град, намиращ се на ул. „И.“ №21.
Междувременно на 15.03.2010г с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот №33,рег.№ 1044, дело №30/15.03.2010г, „А.А.“ ООД,
представлявано от двамата подсъдими продават „М.“ ООД Б.град,
представлявано от В. Д. А.ов процесния имот, а именно:1/3 ид. част от
поземлен имот с идентификационен № 04279.610.53, с адрес: гр. Б.град, ул.
„И.“ №21, целият с площ от 346 кв.м., за сумата от 12 940лв. без ДДС.
Във връзка с вече издаденото разрешение за строеж на „А.А.“ООД,от главния
архитект на Община Б.град е издаден Акт №54/06.07.2010г, в който е отразена
постъпила молба с вх. №М-03-133/13.07.2010г. от „М.“ ООД Б.град с
управител В. А.ов с искане да бъде заличен възложител „А.А.“ ООД с
управител Г. Д. Ц., Н. А. А. и Р. Е. Г. и вписани имената на собствениците на
недвижимия имот подробно описани в нотариален акт №33/2010г като
възложители на строежа.Към молбата са съответно приложени необходимите
документи за това,а именно:издаденото вече Разрешение за строеж
21
№100/26.03.2010г., Нотариален акт №33, том I, рег.№1040, дело
№30/2010г.,Нотариален акт №89, том I, рег.№2258, дело №80/2010г.
„А.А.“ ООД с управители Г. Д. Ц., Н. А. Агопян и Р. Е. Г.,Е ЗАЛИЧЕНО като
Възложител в Разрешение за строеж №100/26.03.2010г.,като същото вече е с
нови възложители, а именно: „М.“ ООД гр. Б.град, представлявано от
управител В. Д. А.ов, със седалище и адрес на управление - гр. Б.град, ул. „А.“
№15.
С нот. акт за учредяване право на строеж №89, том I, per. №2258, дело
№80/09.06.2010г., съсобствениците на ПИ №04279.610.53 с площ 346кв.м.,
представляващ УПИ XII73, кв.27 по плана на Ш-ти микрорайон на Б.град, в
който ще се изгради жилищна сграда ,съгласно влязло в сила Разрешение за
строеж №100/26.03.2010г. разпределят обектите в сграда по собственици.
На 30.06.2010г. Г. Ц. напуснал „А.А.“ООД, като прехвърлил на Р. Г.
дружествените си дялове.
ФАКТИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА С. Л.
В началото на 2006г. С. Л. решила да купи жилище в гр. Б.град и започнала
да търси подходящо. Чрез агенция за недвижими имоти с офис в ЦГЧ на
Б.град тя осъществила контакт с двамата подсъдими като собственици и
представители на „А.А.“ ООД,което ще строи жилищна сграда на ул. „И.“ №
21 в Б.град. На неустановена дата в началото на месец март 2006г. Л. провела
телефонен разговор с подсъдимия Ц., който й обяснил, че се планира
построяване на жилищна сграда в имота, че предложеното жилище е изгодно
и след разговор и с другия подсъдим, на 27.03.2006г. е сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, по силата на който двамата
подсъдими Р. Г. и Г. Ц. в качеството си на управители и представители на
„А.А.“ООД като „продавач“ по договора се задължил да продаде на купувача
С. Л. недвижим имот, находящ се в кв. 27, УПИ ХІ – 373 в гр. Б.град,
апартамент № 8 с площ от 70,42 кв.м., находящ се на трети жилищен етаж от
жилищна сграда, ведно с мазе, за сумата от 30 505 евро, като тази сума
следвало да се плати на вноски.Продавачът се задължава да завърши
строителството до 18-месеца след подписването на Протокола за строителна
линия и ниво и с настъпването на този срок да прехвърли собствеността върху
имота с нотариален акт най-късно до 15 дни след съставянето на акт образец
№15/срокът на договора е уговорен в т.9/.В договора са уговорени не само
22
правата и задълженията на страните по договора,но и отговорност при
неизпълнение като интересуващата процеса клауза е отразена в т.2.3,а именно
настоящият договор може да бъде развален в два случая:
-в случай на неизпълнение и/или при взаимно съгласие на страните.При
неизпълнение от страна на Продавача по отношение на задълженията поети в
т.9,същият дължи неустойка в размер на 2 %от общата стойност на
недвижимия имот,предмет на договора. Спазвайки уговореното относно
плащането, Л. лично и чрез свои приятели – св. М.Р. И.а и нейният съпруг,
платила 10 вноски от по 1000 евро всяка. Парите са предавани в брой на
подсъдимите, за което на гърба на предварителния договор се съставяла
разписка с датата на плащане, сумата, подписите на лицата, печат на
дружеството. По този начин Л. платила 10 000 евро за времето от 02.05.2006г.
до 02.07.2007г. Остатъкът от цената по твърдения на Л. е платена по банков
път чрез превод от испанска банка „Л.“ в гр. М. по банкова сметка, посочена
от подсъдимия Ц. в П.. Писмени доказателства за това плащане по делото не
са представени. В последствие, поради забавянето на строителството, за което
Л. лично се убедила при завръщанията си в Б., но също и била информирана
от приятели, тя провела няколко разговора с подсъдимия Ц., който обяснявал,
че въпреки трудностите строителството ще започне, че всички проблеми с
останалите съсобственици и администрацията ще бъдат преодолени и пр.Но
тъй като въпреки обещанията на двамата подсъдими,че строителството ще
бъде осъществено,фактът ще строежът на сградата не започвал мотивирал
пострадалата Л. да поиска от двамата сключването на анекс към
предварителния договор.Така на 26.04.2010г. било осъществено подписването
допълнително споразумение №1/Анекс №1/към предварителния договор,с
който страните се съгласили сключеният между тях предварителен договор да
се счита прекратен като „А.А.“ ООД,представлявано от двамата подсъдими се
задължило да върне на Л. сума в размер на 20 500евро в срок до 01.11.2010г.
по банков път.По този начин продавачите и купувача са уредили изцяло
всички имуществени отношения помежду си,произтичащи от предварителния
договори и занапред нито една от страните няма да има претенции към
другата страна по посочения договор и по неговото прекратяване/т.2 и т.3/.
Свидетел Л. не оспорва ,че подсъдимият Г. Ц. й върнал 10 500 евро в
продължение на година и половина,именно поради прекратяването на
предварителния договор. Но сумата от 20 500 евро останала дължима,поради
23
което Л. завела ч.гр. дело и се снабдила с изпълнителен лист от 21.12.2011г за
сумата от 20 000евро,с левова равностойност от 39 116.60лв., издаден по
ч.гр. дело № 4022/2011г. на БлРС срещу длъжника „А.А.“ООД.Въз основа на
същия е образувано на 12.01.2012г изпълнително производство №197/2012г
на нотариус В.Т.. В хода на изпълнителното дело са предприети действия за
налагане на запор върху банкови сметки на дружеството и възбрана върху
недвижим имот, негова собственост, намиращ се в имот идентификационен №
04279.604.39.1.1 с административен адрес гр. Б.град, Б., апартамент № 1, ет.1,
площ от 92.82 кв.м. Това жилище е било ипотекирано от „А.А.“ ООД в полза
на свидетеля С. В. и в последствие през август 2015г. чрез публична продан,
извършена от съдия-изпълнител Тозева е придобито от него.Но с определение
№ 4490/04.06.2013г. по ЧГД № 4022/2011г. на БлРС издадения в полза на С. Л.
изпълнителен лист е обезсилен,поради постъпило възражение по реда на чл.
414 от ГПК от „А.А.“ООД и липса на иск по чл. 422 от ГПК, предявен от
заявителя С. Л.. В резултат на това,изпълнително дело № 197/2012г. на съдия-
изпълнител В.Т. е прекратено по отношение на С. Л../приложен е препис от
образуваното изпълнително производство в два поредни тома/.
Пострадалата С. Л. е дала непосредствено показания пред първоинстанция съд
в това производство,както са били приобщени и нейните показания,дадени
при първото разглеждане на делото по НОХД №167/2016г ,както и дадените
такива по досъдебното производство/стр.89 от том III/,но всички те по
съществото си са идентични и последователни,като следва да бъде
отбелязано,че не се оспорват от подсъдимите.
Дадените показания от св.Л., относно взаимоотношенията й с подсъдимите,
както и предоставените суми се установява и чрез показанията на св.Д. и М.я
И.и.Чрез показанията на посочените свидетели се установяват още и че
подсъдимите са сочели различни причини за забавата,а именно финансови
проблеми, административни пречки.
Свид.Р. С. бил собственик и управител на ООД“С.“-гр.Б.град,чийто офис се
намирал в същия град,ул.“Т. А.“ №12 като дружеството се занимавало с
посредническа дейност за покупко-продажба на недвижими имоти.Въпреки,че
С. имал съдружник,последният основно се занимавал с посредническата
дейност между клиентите и фирмите ,занимаващи се със строителство.Именно
по този повод той се запознал с подсъдимите Г. Ц. и Р. Г.,с които поддържал
24
контакт от 2007г,когато двамата отишли в Агенцията му ,посочили ,че строят
две сгради,предстои им строежа на друга на улица „И.“,поради което оставили
обяви за продажба на апартаменти на зелено в бъдещо строящата се сграда.За
тази цел му показали проекти на сградата,нотариален акт за собственост,
суперфиция на имота.Уговорили и процент за посредническата дейност,която
ще осъществява С.,поради което последният започнал да рекламира
апартаментите в сградата във вестник „С.“,както и разпространявал новината
сред близки,познати и приятели.Той осъществил посредничество за
сключването на предварителни договори с пострадалите Б. С. и Д. Б..
ФАКТИТЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА Д. Б.
Чрез обява във вестника Д. Б. се свързал със свидетеля Р. С. с намерението да
закупи жилище в планираната за строеж сграда на ул. „И.“ № 21.За това
неговото намерение ,свид.Р. С. уведомил подсъдимия Р. Г. и по този начин
била осъществена среща между двамата на 28.12.2006г.От Г. разбрал, че
дружество „А.А.“ ООД започва строителство на жилищна сграда с подземни
гаражи, партер, четири жилищни етажа и един терасовиден етаж в Б.град на
ул. „И.“. Г. посочил, че преди това дружеството е построило други сгради,
показал архитектурен проект за сградата.Б. поискал да види и конструктивен
проект,но такъв не му бил показан като Г. посочил,че останалите документи се
намират в неговия съдружник Г. Ц..Последният не присъствал на срещата като
два пъти Г. разговорял с него по телефона.Тъй като трябвало да заминава за
чужбина,а харесал жилище в предстоящата за строеж сграда, Д. Б. решил да
сключи предварителен договор,който подписал на 04.01.2007г. само с Р. Г.
като управител и представител на „А.А.“ ООД.
С този предварителен договор, дружеството се задължило да продаде на Б.
недвижим имот, който ще се изгради в жилищната сграда в УПИ ХІ, а именно
апартамент № 1 на първи жилищен етаж, с площ от 105,87 кв.м., състоящ се от
антре, вестибюл, баня, тоалетна и други подробно описани, мазе №1 с площ
9,35кв.м., ведно с 15,34кв.м. от общите части за сумата от 52 500 евро, като
половината от тази сума следва да бъде платена по банков път в еврова
сметка: *****, SWIFT: BACXBGSF в HVB ****, клон Б.град, бул. „С.“ №18,
ПК 2700 с титуляр Р. Е. Г.. Д. Б. изпълнил това, като превел по банков път на
посочената сметка сумата от 26 250 евро с левова равностойност от 51 340,54
лева. и от представена по делото от HVB **** информация се установява, че
25
на 09.01.2007г. е постъпила сумата от 26 250 евро по сметка на подсъдимия Г.,
а превелият сумата е Д. С. Б./л.6- 21, том VІ от ДП/. По време на преговорите
и подписването на предварителния договор Г. Ц. бил извън страната и не се е
срещал с Д. Б., но от показанията на свидетеля се установява, че Ц. е бил
уведомен за сключения договор и извършеното плащане.Съгласно подписания
предварителен договор,продавачът се задължавал да завърши строителството
в срок от 24 месеца след подписването на настоящия договор и след този срок
да прехвърли собствеността върху имота с нотариален акт най-късно до 15
дни след съставяне на акт образец №15./т.3 от договора/.В този договор в т.5.6
са уговорени условията за разваляне на договора-в случай на
неизпълнение,както и по взаимно съгласие на страните.
След сключване на договора Б. се интересувал за хода на строителството, като
провеждал редовно разговори по телефона с Г. и от него разбрал, че началото
на строителството се забавя заради административни и други пречки.
За първи път след подписването на договора Д. Б. се завърнал в Б. през месец
юли 2010г. и веднага се срещнал с Г. и той отново го уверил,че всеки момент
ще започне строителството.Но Д. Б. устетил, че нещата не са наред,поради
което потърсил правна консултация от адв.Д.,който помолил и да посредничи
с двамата съдружници за изясняване на ситуацията.Такава среща била
осъществена в кантората на адв.Д.,където за първи път се запознал с
подсъдимия Ц..Направили уговорка от тук нататък нещата да се движат от
Ц.,тъй като Г. не си изпълнявал задълженията.Б. поискал да му се представи
строително разрешение за сградата и Ц. му показал такова и му казал,че до два
дни започват строителството.Това строително разрешение било издадено на
„А.А.“ №100/26.03.2010г.ЧО видял,че се започват изкупни работи на обекта с
багер,чиято работа продължила два дни и отново спряла.Той след това си
заминал за И..По време на престоя зад граница,не престанал да се интересува
за движението по строителството на сградата,звънейки на свид.С. както и на
подсъдимия Ц. като и двамата му отговаряли,че строителството върви.От
снимките,които му изпращал С. установил,че е построен и втория етаж,но
сградата нямала покрив и това до нова година.
През пролетта на 2011г отново се прибрал и се срещнал в кантората на адв.Д.
отново с двамата подсъдими Ц. и Г. и искал да му прехвърлят правото на
строеж,защото неговият апартамент бил построен,но те му отказали с
26
твърдението,че сградата следвало да бъде завършена.Тогава той помолил
адв.Д. да направи справки в имотния регистър и тогава Г. му казал,че той вече
няма нищо общо с тази сграда,а новата фирма,която строи е „М.И.“ и е на Ц. и
той ще му прехвърли жилището.Договорили се парите, които е платил от
26 250 евро,полИ.ата да му бъдат върнати от Г.,а другата половина да му ги
признае Ц. за сградата.
След това заминал за чужбина и се върнал отново през месец октомври
2011г.Отишъл на строежа,където видял подсъдимия Ц. и сградата вече била
построена до последния етаж и след проведен разговор с Ц.,последният му
обещал да му прехвърли собствеността върху апартамента.Всеки ден отивал
на строежа и чакал Ц. да извади необходимите документи за прехвърлянето на
собствеността.Сградата се строяла от фирма,собствена на свид.П.,с когото Б.
лично се познавал и той също казвал,че сградата се строи от Ц..Не е знаел и не
са му казвали за други собственици.Заедно подготвяли документите,отивали
до общината ,проектът на нот.акт бил подготвен от адв.Д. и Ц. му заявил ден
преди да отново да замине за чужбина,че сградата се строи от
„М.И.“ООД,чийто собственици отказват да му прехвърлят собствеността
върху недвижимия имот,за който бил сключен предварителен договор.В този
момент разбрал,че собственикът е друг.Това инициирало нова среща с Р. Г.,от
когото поискал да му върне 13 000 евро.Подсъдимият Р. Г. му върнал
2000евро.
След установяването на тези факти,пострадалият Д. Б. депозирал жалба в
прокуратурата на 02.11.2011г.Също така завел искова молба срещу „А.А.“ООД
с пр.основание чл.88,чл.55 и чл.19 от ЗЗД,за което било образувано гр.дело
№460/2011г,по което ОС-Б.град с решение №43 от 27.02.2012г,влязло в сила
на същата дата,тъй като е неприсъствено, е осъдил „А.А.“ да заплати на Д. Б.
сумата от 24 240 евро,представляваща невърната част от платената сума от
26 250 евро по развален предварителен договор /стр.98-99 от том
11/.Образувано е изпълнително производство №5/2014г по този
повод/приложено удостоверение от държавен съдебен изпълнител стр.101 от
първото дело/ с предмет-парично вземане в размер на 24 250
евро,представляваща невърната част от платената сума от 26 250 евро по
развален предварителен договор за продажба на недвижим имот с рег.
№85/04.01.2007г и представляваща дължима сума след прекратяването на
този договор,поради пълна невъзможност за изпълнение,ведно със законната
27
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -
10.11.2011г до окончателното изплащане на сумата,както и дължими и
направени по делото разноски.
Съдебно-счетоводната експертиза,изготвена от в.л С. установява,че в
предварителния договор е била посочена сметка на подсъдимия Р. Г. като
физическо лице,поради което Д. Б. е превел парите по тази сметка.А по това
време „А.А.“ООД е имала фирмена разплащателна сметка в П..Тези пари не са
влезли в касата на дружеството и не са били осчетоводени по никакъв начин.
Показания този свидетел е давал в съдебното производство пред районния
съд/ на стр.363 /,както са прочетени от предишното дело /стр.414-
419/.Показанията са последователни,пълни,не са оспорени от подсъдимите и
се възприемат от съда.
ФАКТИТЕ по ОТНОШЕНИЕ НА Б. С.
Пострадалият Б. Т. С. се срещнал със свид.Р. С. в офиса на неговата
агенция,поставил изискванията си,съгласно които търсил малък апартамент-
гарсониера.Свид.С. му предложил апартамент в сградата на улица „И.“която
предстояло да се построи,изчислил кР.та цена за апартамента,стойността на
първоначалната вноска.Обяснил му,че става въпрос за закупуване на жилище
на зелено,предстои да започне строителството на тази сграда,след което
свид.С. взел решението да инвестира в закупуването на жилище.Поради тази
причина свид.С. се свързал с подсъдимия Р. Г. и на 01.05.2007г. С. провел
среща с Г. в офиса на С. в гр. Б.град,където подсъдимият обяснил, че
представляваното от него дружество „А.А.“ ООД ще строи жилищна сграда на
ул. „И.“ в Б.град, показал му план на сградата и на апартамента, който С.
решил да купи. На следващия ден – 02.05.2007 г. в Б.град сключили
предварителен договор за продажба на недвижим имот с „А.А.“ ООД, като
„А.А.“ ООД се задължило да продаде на купувача недвижим имот от
жилищната сграда, която ще се построи в УПИ ХІ, а именно апартамент 11,
находящ се на 4 жилищен етаж, състоящ се от антре, баня, кухненски бокс,
дневна и тераса със застроена площ от 49 кв.м., и мазе №9 със застроена площ
от 4,10 кв.м за сумата от 29 400 евро.Този предварителен договор е подписан
от единия съдружник Р. Г..
На гърба на договора са отразени извършените плащания - на 02.05.2007 г. са
платени 2 000 евро, на 23.05.2007 г. са платени 3 000 евро, на 04.09.2007г.са
28
платени 5 500 евро, общо Б. С. платил сумата от 10 500 евро, за които са
положени подписи от него и подсъдимия Г. и печат на дружество „А.А.“ ООД.
Съгласно подписания предварителен договор,продавачът се задължавал да
завърши строителството в срок от 24 месеца след подписването на настоящия
договор и след този срок да прехвърли собствеността върху имота с
нотариален акт най-късно до 15 дни след съставяне на акт образец №15./т.3 от
договора/.В този договор в т.5.6 са уговорени условията за разваляне на
договора-в случай на неизпълнение,както и по взаимно съгласие на страните.
Тъй като строителството не отпочвало,свид.Б. С. всеки месец звънял на
подсъдимия Г.,провеждал срещи с него и той му обяснявал,че имат проблеми с
общината-нов устройствен план,ново разрешение за строеж и др.подобни
проблеми.Уверявал го ,че с неговите пари са закупени строителни материали.
Но тъй като към месец май 2010г строителството не се реализирало, свид.С.
решил да направи справка в Общината,от където установил,че проблемите на
дружеството са разрешени,тъй като е издадено разрешение за строеж и са в
процес на получаване на строителна линия.
Строежът на сградата започнал в началото на август 2010г.,когато свид.С.
отишъл на строежа и там за първи път се срещнал с подсъдимия Г. Ц..Той го
уверил,че сградата се строи и че ще получи жилището си.
Тъй като съгласно т.5.5 имал право да развали договора поради
несвоевременното започване на строежа, се срещнал с Г. и му казал за това,а
той ,че ще следва да обсъди ситуацията с Г. Ц..
Подписали анекс към предварителния договор на 20.09.2010г с Г. и в
присъствието на адв.П. П./показания този свидетел даде пред въззивния съд/
като адвокат на С..С този анекс всъщност се намалява цената на имота на Б. С.
до 25 500евро и уговорили нов срок за завършване на строителството-
продавачът се задължавал да завърши строителството и да го въведе в
експлоатация с издадено разрешение за ползване в срок до 26 месеца след
подписване на настоящия анекс. Продавачът се задължавал да прехвърли
собствеността върху имота с нотариален акт при изплащане на остатъка от
общата сума.Тъй като към момента на сключването на анекса строителството
на сградата било започнало,Б. С. получил увереност, че макар и забавено,
строителството ще бъде осъществено.През пролетта на 2011г. С. установил, че
29
работата по обекта е спряна и при разговор с подсъдимите, разбрал, че
дружеството има финансови затруднения, които се опитват да решат чрез
банков заем и заем, гарантиран с ипотека на жилището на подсъдимия Ц..
Провел няколко срещи с Г. и телефонни разговори с Г. Ц. и те го уверявали,че
имат финансови затруднения и строежът ще продължи.След 2-3 месеца му
казали,че фирмен кредит им бил отказан и Ц. ипотекирал жилището си, за да
може строежът да продължи.В края на лятото работата по обекта била
възобновена.Тогава се срещнал със Ц. ,който му обяснил,че за набавянето на
финансов ресурс са продали на „М.И.“ООД,1/3 идеална част от имота,но те
остават изпълнители на проекта,поради което С. ще получи жилището си.След
това той извършил необходимите справки в Службата по вписванията и
установил развалянето на договора за учредяване на правото на
строеж.Веднага се свързал и с Ц., и с Г. и те му казали,че „М.И.“ е на техни
приятели и за да избегнат финансовите трудности са предприели тази стъпка.
На 10.12.2011г С. се срещнал с Г. в кафе „М.“ ,който му обяснил,че дължат
38 000лв. ДДС,вече са изплатили 34 000лева, остават им още 4000лв и че ще
изпълнят ангажимента си към него. На тази среща присъствал неговия
приятел С. В..Същото го уверил и Г. Ц.,на когото се обадил по телефона.
След 3 дни на 13.12.2011г се срещнал в офиса на „М.И.“ този път с Г. Ц.,който
му заявил,че няма нищо общо с Г. и да си търси парите от него.Казал му, че
ако си получи парите от Г. да го потърси,да му ги даде, за да се сключи нов
договор с „М.И.“,тъй като нямал вече нищо общо с „А.А.“ООД.
ЧО Б. С. е предявил искова молба пред РС-Б.град срещу „А.А.“ООД и и
„М.И.“ООД с пр.основание чл.135 от ЗЗД за прогласяване недействителността
по отношение на него на договор за покупко-продажба на 1/3 идеална част от
поземлен имот с идент.№04279.610.53 с адм.адрес-Гр.Б.град,ул.И.“ №21,който
иск обаче е отхвърлен като неоснователен с решение №3512/30.04.2013г
постановено по гр.дело №1127/2012г на РС-Б.град.
Подал жалба в прокуратурата на 27.12.2011г./стр.145 от том I/
В подкрепа на показанията на свид.Б. С. са разпитани свидетели на
проведените срещи:С..,Е.Т., В., С.ов,адв.П. П. като всеки от тези свидетели е
присъствал при някоя от срещите на С. с подсъдимите и показанията им
подкрепят напълно заявеното от частния обвинител.
30
Чрез показанията на свид.С.С. Д.,дадени както на етап ДП /том 2 от ДП-
стр.8/,така и пред друг съдебен състав при предишното разглеждане на
делото-стр.113/ се установява присъствието му на срещата между Б. С. и Ц. в
офиса на „М.“.Подкрепя показанията на Б. С..Установява,че Г. Ц. е предложил
на С. отново да плати цената за апартамент в тази сграда ,която вече ще се
строи от „М.И.“ООД.
-Свид.Е.Т. установява чрез показанията си случила се среща на улицата
между Ц. и Б. С. през пролетта на 2011г.,в която Ц. му казал,че всичко е наред
и смяната на фирмите за строителство няма значение,тъй като той ще си
получи апартамента.
Свидетелят К. свидетелства за осъществена среща между Б. С. и Д.
В.а/съсобственик с „А.А.“ООД на земята,върху която е построена
сградата/,която му обещала да получи апартамента си въпреки прехвърлянето
на правото на строеж на „М.И.“.
Във връзка с избора на апартамент от страна на св.С. данни се съдържат и в
показанията на св.М..
Данни за срещата на Б. С. с Р. Г. в кафе „М.“ се съдържат в показанията на
свид.В..
За сключването на анекса към предварителния договор с Б. С. информация се
съдържа в показанията на свид.П. П. като анексът е бил предварително
изготвен и той е присъствал на срещата между Б. С. и Р. Г. за неговото
подписване.
Чрез показанията на св.А. и Д. В.и се установяват обстоятелства, свързани с
отстъпеното право на строеж на „А.А.“ООД върху съсобствения им
недвижим имот на ул.“И.“ №21.Съгласно договора „А.А.“ООД е следвало да
построи сграда и да ги обезщети с апартамент.Но тъй като срокът на
строителните книжа изтичал,приподписали договор с „М.И.“ООД.Посочват
,че сграда не е достроена и към настоящия момент и не са получили нищо по
договора.
Относно действията на подсъдимите във връзка с осъществяване на строежа
на ул.“И.“ данни се съдържат и в показанията на св.В. А.ов /прочетени по реда
на чл.281, ал.1 т.4 от НПК/, както и в показанията на св.С. и Т./ прочетени по
реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК/. От показанията на свид.А.ов се
31
установява,че е предложено на „М.И.“ООД да закупят правото на строеж на
„А.А.“ООД и след закупуването вече не са имали никакви отношения с
дружеството и с неговите съдружници.Сочи ,че пострадалият Б. С. е отишъл в
офиса с твърдение,че дружеството е било сключило с него предварителен
договор и той е заплатил сумата от 10 000евро.Обещано било да се върнат
парите на С..След тази среща вече не е имал отношения с Б. С., Ц. и
Г..Свидетелите С. и Т. са другите двама съдружници на „М.И.“ООД,които
обаче твърдят,че със закупуването на правото на строеж и правото на
собственост върху имота,както и със строежа на сградата се е занимавал
единствено и само свид.В. А.ов,но след неговата смърт през 2014г сградата
останала недостроена.Тези двама свидетели не са срещали частните
обвинители,както и не са имали отношения с Ц. и Г..
Свид.Г. П. е разпитан за първи път в хода на въззивното съдебно
следствие.Сочи,че строителната фирма „П. и.“ЕООД,чийто собственик и
управител е,е извършила строителството на процесната сграда.Твърди,че при
започване на строителството на сградата основно е контактувал с подсъдимия
Г. Ц.,но не може да посочи до кой момент,а след това строителството се е
движело от „починалото момче“.Предвид изминалия период от време не може
да бъде категоричен за време.Сочи,че сградата е завършена до акт №15/груб
строеж/.
Показанията на св.В. съдържат информация относно предоставен заем на
подсъдимите, който бил обезпечен с договорна ипотека върху
апартамента,предмет на предварителния договор с Б. Г.. Св.РА.ова от своя
страна чрез показанията си установява взаимоотношенията си с дружеството и
неговото финансово положение към процесния период. Посоченото от тази
свидетелка до голяма степен се потвърждава от приетите по делото съдебно-
счетоводни експертизи.
СЪДЕБНО –СЧЕТОВОДНИТЕ ЕКСПЕРТИЗИ:
В хода на образуваното наказателно производство са изготвени няколко
съдебно счетоводни експертизи,включително и при проведено съдебно
следствие пред въззивната инстанция.Първата от тях назначена в хода на
образуваното ДП посочва стойността на причинените имуществени вреди на
пострадалите,макар че те не са били оспорени в производството. В рамките на
нох№167/2016г. е назначена допълнителна експертиза, с цел установяване на
32
това дали средствата, платени от пострадалите са внесени по сметки или в
касата на дружеството, дали дружеството е подготвяло строителство на
сградата на ул. „И.“ № 21 като е купувало строителни материали или е
плащало други разходи по предстоящото строителство, дали има счетоводни
записи за преведени от С. Л. по сметка на дружеството или съдружниците
суми чрез банкови преводи от К. И.,както и по възстановяване на платеното от
нея, за осчетоводяване на полученият от С. В. заем. От експертизата е
установено,че не са намерени банкови или счетоводни документи за превод на
пари от С. Л. по банкови сметки на дружеството и лични на съдружниците. В
счетоводните регистри има запис за възстановена сума от 4000 евро по сметка
на С. Л. в ДСК ЕАД. Няма счетоводни записи за постъпили по сметки или в
касата на дружеството на платените от Б. С. суми по сключения договор. От
платените от Б. Г. суми има счетоводни записи за осчетоводени в дружеството
суми общо в размер на 17 000 лв. Платените от Д. Б. суми не са осчетоводени
като получени от дружеството. Дружество „А.А.“ ООД е имало разходи във
връзка с имота на ул. „И.“ № 21 – платени за проектантски услуги, вертикална
планировка, данъци и такси, материали – общо 19 787.04 лв. за периода от
2006г. до 2010г. Заемът от свид.С. В. не е отразен в счетоводството на
дружеството. След връщане на делото на РП Б.град е назначена нова
счетоводна експертиза / том 13/,изготвена от вещото лице С., която е
изследвала финансовото състояние на дружеството, представлявано от
двамата подсъдими.Изводът на експерта е ,че съотношението на общата сума
на активите на дружеството към неговите задължения/дългосрочни и
краткосрочни/ през целия период с изключение на 2010г са около 1-ца,т.е
стойности от 0.948 до 1.286 и показва,че от 27.03.2006г до 31.12.2009г
дружеството разполага с активи/общо дълготрайни и краткотрайни/,с които
може да погаси задълженията си.Към 31.12.2010г това съотношение е със
стойност 0.007/почти нулева/,тъй като дружеството не разполага с достатъчно
краткотрайни и дълготрайни активи,с които да погаси задълженията
си.Абсолютно влошаване на финансовото състояние на дружеството е налице
през 2010г.
Пред въззивния съд е назначена и изготвена съдебно-счетоводна
експертиза,изпълнена от вещото лице С. Т.,която експертиза обхваща всички
значими за правилното решаване на делото въпроси,поради което въззивният
съд я кредитира изцяло.Необходимостта от назначаването на допълнителна
33
експертиза,изпълнена от вещото лице Б. М. Д. се наложи,поради липсата на
конкретен отговор в експертното заключение на в.л Т. относно финансовия
ресурс ,който дружеството е използвало за построяването на двете сгради по
начин,че да се установи дали дружеството е разполагало с капацитета на
отпочне строителството на три сгради.Очевидно обаче въпроса е останал
недостатъчно ясен както за в.л Т.,така и за в.л Д. ,макар че може да бъде
изводим от експертните им заключения.
Експертното заключение на в.л Т. е ценимо от въззивната инстанция на първо
място, поради всеобхватността на информация,ползвана от вещото лице за
направата на съответните изводи и тя е събраната в производството,както и се
е позовала на справка в сайта на ТД на НАП установяваща броя на
осигурените лица,годишните данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО на
дружеството,данните публикувани в търговския регистър-годишните
финансови отчети/счетоводни баланси,отчет за приходи и разходи, отчет за
паричните потоци на дружеството.Посочени са разходите извършени по
строителството и на трите сгради,установено е от кога дружеството се
занимава със строителна дейност като тя датира от 2005г до 2010г,а през 2011г
не е осъществявало такава.Напълно построените сгради са 2-в УПИ ХХ и
УПИ ХII.За процесната кооперация „И.“ осчетоводените разходи са в размер
на 7 585.51 лева,от които през 2006г-3358.33 лева,през 2007г-2030.46лева и
през 2008г-2 196.72 лева.Вещото лице е установило и разход от
12 740лева,направен за авансово плащане за проект на жилищна сграда в
УПИ ХI/процесната/,но тази сума през 2010г е включена в разходите по обект
–кооперация 1-УПИ ХХ.Въпреки посоченото осчетоводяване на фактурата за
разходи на друга сграда,въззивният съд приема,че този разход е направен
именно за процесната сграда,тъй като проектите за сградата в УПИ ХХ
отдавна са били изготвени,което е видно от отговора на въпрос 2 по
експертизата,не само че строителството на сградите в УПИ ХХ и УПИ ХII е
започнало,но то е било и приключило през 2010г.Именно поради напълното
построяване на двете от трите планирани за построяване сгради,вещото лице
прави извод, че дружеството е разполагало с финансов ресурс за
построяването на сградите като финансовия ресурс за построяването на
сградите е формиран от собствени средства на дружеството,както и усвоен
през 2008г,2009 и 2010г банков кредит.Поради това ,че паричните средства от
собственици източници и кредити не са били достатъчни за построяването на
34
сградите,в дружеството са правени допълнителни парични вноски от
съдружниците като за 2005г внесени вноски от съдружниците са 130
000л лева,за 2006г-158 500лева ,респ. възстановени на съдружниците-
37 000лева,и за 2007г-16 000 и възстановени обратно на
съдружниците37 000,с остатък към края на 2007г-172 500лева/справка 09 в
отговор 3/ .Вещото лице е посочило,че тъй като направените разходи за
кооперацията на улица „И.“ са такива,представляващи предварителни разходи
по строителство,свързани с вертикална планировка,такса
канализация,копирни услуги,такса строително разрешение,такса скица,такса
виза,проектиране на ВиК,проектантски услуги,данък сграда,ТБО 2009 и тъй
като строителството на тази сграда не е започвало,то експертът не може да
даде категоричен извод какъв трудов и финансов ресурс е могло да организира
дружеството за построяване на тази сграда.Този отговор също следва да бъде
възприет,тъй като посочването на каквато и да е сума от вещото лице ,то
тази сума ще бъде предполагаема и неоснована на безспорни доказателства в
производството.
Вещото лице приема,че дружеството до 2009г е имало финансови
затруднения,но те са били с временен характер,но през 2010г същите са
придобили траен и необратим характер и дружеството е в състояние на
неплатежоспособност.
Назначаването на допълнителна експертиза,изпълнена от вещото лице Д. се
наложи поради факта,че вещото лице Т. не отговори на въпроса относно
себестойността на построените от дружеството сгради и неговата
платежоспособност да построи и трета сграда на улица „И.“.Вещото лице
формира извод за напълно построени две сгради като построената кооперация
1-УПИ XX е с фактическа себестойност от 377 554 лева,а построената
Кооперация 2- УПИ XII е с фактическа себестойност от 310 136
лева.Същевременно експертизата формира очаквана себестойност за
построяването на сградата на улица „И.“ от 335 203 без ДДС.Тъй като е
обследвал целия период 2005-2011г ,вещото лице е дал и отговор на
въпроса,че дружеството не е било платежоспособно ,но в достатъчна степен,за
да реализира напълно и трите строителни обекта,като за довършване на
строителния обект на улица „И.“ №21 биха били необходими още
допълнителни парични средства.Този експерт също установява ,че
35
дружеството не е платежоспособно,но в дългосрочен план.И по данни от
счетоводен баланс към 31.12.2010г дружеството не разполага с активи,а
задълженията са в размер на -150 хиляди лева.Неоспорим факт е,че всички
счетоводни експертизи установяват финансови затруднения при дружеството
през целия изследван период,които обаче стават необратими през 2010г.
Така изложената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства,приобщени по надлежния ред , тези,
събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие, както и
доказателствата,събрани в хода на съдебното следствие пред въззивната
инстанция.
При изготвяне на мотивите към обжалвания съдебен акт,
първоинстанционният съд, воден от разпоредбата на чл. 13 от НПК е
извършил анализ на събраните гласни доказателства като се е доверил
напълно на тези,снети от частните обвинители Б. Г., С. Л., Д. Б., Б. С. и всички
запознати с техните казуси лица-това са свидетелите С.., Р. С., В. А., св.П. С.,
св.К., св.В., св.РА.ова, св.А. и Д. В.и /, св.Д. И., М.я И.а, Е.Т. /, св.В., св.С. и
М..
Първоинстанционния съд е посочил кои факти приема за установени и
доказани и въз основа на какви доказателства е изградил своето вътрешно
убеждение.Посочил е,че с доверие е кредитирал всички гласни
доказателства.Следва да бъде отбелязано ,че няма основание да не бъдат
възприети,тъй като на базата на всички тях се установява фактологията по
делото,същите кореспондират и на писмените доказателства по делото и
следва да бъде отбелязано,че са последователни и непротиворечиви.Тази
еднопосочност на гласните доказателствени средства и липсата на
необходимост от съпоставката на едни с други изхожда и от неоспорващата
позиция на двамата подсъдими Г. и Ц.. Последните не оспорват сключването
на предварителните договори,не оспорват развилите се отношения с всяко от
пострадалите лица,не оспорват обстоятелството, че последните не са
получили собствеността върху недвижимите имоти,предмет на сключените с
тях предварителни договори,но твърдят,че нито са имали намерение за
измама,нито са извършили такава.Излагат причините за непострояването на
сградата,която е недовършена и към момента и това са –на първо място
административни пречки, довели до отмяна на издаденото разрешение за
36
строеж и на второ място влошаване на финансовото състояние на
дружеството.
В своите обяснения единият от съдружниците-подсъдимият Р. Г. сочи,че
пречка за построяването на сградата е всъщност възникналия
административен проблем във връзка с отменено разрешение за строеж –
твърди,че два пъти е отивал на срещи в РДНСК, където присъствали
началника на кадастъра, зам.кмета на община Б.град, представители на
строителния отдел в община Б.град, шефа на надзорната фирма и самия шеф
на РДНСК и не са могли да разрешат възникналия проблем.И след период от
време са взели решение ,че следва проблемът да бъде разрешен с нов РУП ,за
изработването на който обаче е било необходимо съгласие на всички
парцели,т.е преговори със собствениците на тези парцели.Посоченото от този
подсъдим кореспондира с отразеното в съдебно-техническата експертиза
назначена пред въззивната инстанция,в която вещото лице Хр.Г. посочва,че
разликата от три години между отмененото разрешение за строеж
№39/02.03.2007г и разрешение за строеж №100/26.03.2010г е във връзка с
процедурата по одобряване на РУП/работен устройствен план/ за УПИ
11,имот с идентификатор 04279.610.53 и УПИ 12,имот с идентификатор
04279.610.292 в кв.27 по плана на 3 микрорайон на Б.град/Заповед
№1831/10.09.2008г на кмета а Община Б.град и изготвяне и одобряване на
нов архитектурен проект,в който са отстранени отклоненията от строителните
правила и норми,посочени в Заповед №ДК-11-10/15.03.2007г на РДНСК
Б.град.В този смисъл,дадените от подсъдимия Р. Г. обяснения няма основания
да не бъдат кредитирани.Същевременно последните не съдържат информация
относно развилите се отношения с пострадалите лица,но и липсва оспорваща
позиция на подсъдимия по отношения на тях.
Обясненията на подсъдимия Г. Ц. са също неоспорващи показанията на
пострадалите лица,но оспорващи обвинението с твърдение за липса на негово
поведение,насочено към измама.Твърди,че представляваното от тях
дружество е работило много добре-изградили две сгради с 21 апартамента,
имали работници, техника, поддържали счетоводство,взели два банкови
кредита,които погасили до стотинка. Твърди,че не е знаел за ипотекирането на
апартамента,предмет на предварителния договор с частния обвинител Б. Г.,но
след като разбрал съдействал като организирал няколко срещи за решаване на
проблема, дори върнал 10 000 лева на С. В.,за да може да се разреши
37
въпроса.По отношение на предварителния договор със С. Л. сочи,че са имали
всички предпоставки за строителството,но административно забавяне им е
попречило да строят,което е довело и отнемане правото на строеж.Твърди,че
е бил откровен в отношенията си със С. Л., обяснявайки проблемите и
сключвайки анекс към предварителния договор като й върнал 10 хиляди евро
лични пари.Твърди,че не е знаел за сключения предварителен договор с Б.
С.,като за него е научил много по-късно.Сочи,че договорът с Д. Б. също не е
сключен с него.Този подсъдим също не дава подробни обяснения по
отношение на развилите се отношения с частните обвинители,но твърди,че на
всички е вдигал телефона, не си е сменял номера,нито местоживеенето, нито
автомобила, съдействал е абсолютно за всичко на всички.
Обясненията на двамата подсъдими няма основание да не бъдат възприети,тъй
като проблемите във връзка с издаването на нов РУП се изяснява в
назначената пред тази инстанция съдебно-техническа експертиза и периода от
време ,в който е продължило разрешаването на този проблем.
Установено е освен това и провежданите разговори с всеки от частните
обвинители и запознаването им с проблемите,възникнали с неосъществения
строеж.
ПРАВНИ ИЗВОДИ
При така установената фактическа обстановка,която се различава от
установената пред районния съд само по отношение на събраните
доказателства в хода на развилото се въззивно съдебно следствие, настоящата
инстанция достигна до извода,направен и от първоинстнационния съд,а той е,
че от обективна и субективна страна подсъдимите Р. Г. и Г. Ц. не са
осъществили престъпния състав на чл.210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Според обвинението,всеки един от двамата подсъдими Р. Е. Г. и Г. Д. Ц., в
периода от 24.01.2005г. до неустановена дата през месец декември 2011г., в
съучастие, като съизвършители, в кръга на длъжността им - управители и
представляващи „А.А.” ООД гр.Б.град и при условията на продължавано
престъпление, с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили и
поддържали заблуждение у лицата - Б. С. Г., Д. С. Б., Б. Т. С. и С. Г. Л., чрез
обещания, че ще им построи и впоследствие ще им прехвърли собствеността
върху недвижими имоти, находящи се в гр.Б.град и с това им причинили
38
имотна вреда в големи размери, а именно в общ размер на 199 803,36 /сто
деветдесет и девет хиляди осемстотин и три лева и тридесет и шест стотинки/,
както следва:
1. В периода от 24.01.2005г. до 02.08.2010 година, в град Б.град, в съучастие,
като съизвършители, в кръга на длъжността им - управители и
представляващи „А.А.” ООД гр.Б.град, с цел да набавят за себе си имотна
облага са възбудили и поддържали заблуждение у Б. С. Г. от град Д., чрез
обещания, че ще му построи и впоследствие ще му прехвърли собствеността
върху недвижим имот – апартамент № 1 на кота +/- 0,00 /нула/ метра, с
площ от 92,82 кв. м. и съответните идеални части от общите части на
сградата, мазе № 5 на кота – 2,55 /минус две цяло петдесет и пет стотни/
метра, със светла площ от 7,87 кв. м. и гараж № 2 на кота - 2,55 /минус две
цяло и петдесет и пет стотни/ метра, със застроена площ от 22,80 кв. м. от
жилищна сграда, която ще се изгради в имот УПИ ХІІ, пл. номер 1017,
квартал 92А по плана на V микрорайон на град Б.град и с това му
причинили имотна вреда в големи размери, а именно в общ размер на 34 904
/тридесет и четири хиляди деветстотин и четири/ евро с левова
равностойност в размер на 68 265,24 лв. /шестдесет и осем хиляди двеста
шестдесет и пет лева и двадесет и четири стотинки/;
2. В периода от 27.03.2006г. до 24.04.2010г., в град Б.град, в съучастие, като
съизвършители, в кръга на длъжността им - управители и представляващи
„А.А.”ООД гр. Б.град, с цел да набавят за себе си имотна облага са възбудили
и поддържали заблуждение у С. Г. Л. от град Д., чрез обещания, че ще й
построят и впоследствие ще й прехвърлят собствеността върху недвижим
имот - апартамент № 8, с площ от 70,42 кв.м., находящ се на трети жилищен
етаж, ведно с мазе от жилищна сграда, която ще се изгради в имот УПИ ХІ,
планоснимачен номер 373, квартал 27 по плана на град Б.град, и с това й
причинили имотна вреда в големи размери, а именно в общ размер на 30 505
/тридесет хиляди петстотин и пет /евро с левова равностойност в размер
на 59 661,68 лв. /петдесет и девет хиляди шестстотин и шестдесет и един лева
и шестдесет и осем стотинки/;
3. В периода от 28.12.2006г. до неустановена дата през месец октомври
2011г., в град Б.град, в съучастие, като съизвършители, в кръга на длъжността
им - управители и представляващи „А.А.” ООД гр.Б.град, с цел да набавят за
39
себе си имотна облага са възбудили и поддържали у Д. С. Б. от село В., област
Б.град, чрез обещания, че ще му построят и впоследствие ще му прехвърлят
собствеността върху недвижим имот - апартамент № 1, находящ се на
първи жилищен етаж, с площ от 105.87 кв.м. и мазе № 1 с площ от 9,35 кв.
м., ведно с 15,34 кв. м. от общите части на сградата и съответните идеални
части от правото на строеж върху мястото от жилищна сграда, която ще се
изгради в имот УПИ ХІ, планоснимачен номер 373, квартал 27 по плана на
град Б.град, като на 04.01.2007 г., и с това му причинили имотна вреда в
големи размери, а именно в общ размер на 26 250 /двадесет и шест хиляди
двеста и петдесет/ евро, с левова равностойност в размер на 51 340, 54 лв.
/петдесет и една хиляди триста и четиридесет лева и петдесет и четири
стотинки/;
4. В периода от 02.05.2007 г. до неустановена дата през месеца декември
2011г., в град Б.град, в съучастие, като съизвършители, в кръга на длъжността
им - управители и представляващи „А.А.” ООД гр.Б.град, с цел да набавят за
себе си имотна облага са възбудили и поддържали у Б. Т. С. от град Б.град,
чрез обещания, че ще му построят и впоследствие ще му прехвърлят
собствеността върху недвижим имот – апартамент № 11, находящ се на
четвърти жилищен етаж, със застроена площ от 49 кв.м. и мазе № 9 със
застроена площ от 4,10 кв. м., ведно със съответните идеални части от общите
части на сградата, равняващи се на 7,10 кв. м. от жилищна сграда, която ще се
изгради в имот УПИ ХІ, с планоснимачен номер 373, квартал 27 по плана на
град Б.град, и с това му причинили имотна вреда в големи размери, а именно в
общ размер на 10 500/две хиляди/ евро с левова равностойност в размер
на 20 535,90 лв. /двадесет хиляди петстотин тридесет и пет лева и
деветдесет стотинки/.
Следва да бъде отбелязано,че обвинението на всеки един от двамата
подсъдими е идентично с това на другия подсъдим,без разлика и двамата са
обвинени,че са действали в съучастие,като съизвършители и по отношение на
четиримата частни обвинители.Тук е мястото да бъде отговорено на
възражението на подсъдимия Г. Ц.,че неразбираемо за него е,че при първото
разглеждане на делото му е било повдигнато обвинение за измама,извършена
от него и в съучастие с другия подсъдим, но само по отношение на частните
обвинители Б. Г. и С. Л..И едва след връщане на делото от въззивната
инстанция за ново разглеждане на етап досъдебно производство,заради
40
непълноти в обвинителния акт,се бил „сдобил“ с обвинение и за останалите
частни обвинители-Б. С. и Д. Б..Макар и да не мотивира по никакъв начин
това си възражение,а прави констатация под формата на въпрос ,следва да
бъде отговорено,че подобно процесуално поведение на държавното обвинение
е допустимо,когато то е произведено след връщане на делото за ново
разглеждане не само в съдебната ,но и досъдебната фаза на образуваното
наказателно производство,при което са събиране нови доказателства,които са
довели до промяната на първоначално направения извод от държавния
обвинител.На първо място,защото разглежданото на делото пред въззивната
инстанция/първо такова/ е било инициирано не само по въззивни жалби на
частното обвинение,но и по протест на РП-Б.град по отношение
оправдаването на двамата подсъдими.След отмяна на постановената от
първата инстанция присъда,делото е било върнато за ново разглеждане в
досъдебната фаза на процеса.След описаното връщане,прокуратурата е
прекратила наказателното производство по отношение на
обвиненията,включващи измамливи действия на подсъдимите по отношение
на С. Л.,Д. Б. и Б. С..Това прекратяване обаче е обжалвано от пострадалите
лица и РС-Б.град е отменил това прекратяване като е върнал делото със
задължителни указания за събирането на други значими за правилното
изясняване на делото доказателства.Именно в резултат на проведеното
допълнително разследване и събирането на нови доказателства,се е стигнало
до включването в обвинението на Г. Ц.,представляваща продължавана
престъпна дейност и деянията,касаещи пострадалите лица-Д. Б. и Б. С..
Излагайки тази хронология,въззивния съд достигна до извод за допустимост
относно процесуалното поведение на държавното обвинение,касаещо
разширяване обхвата на обвинението, повдигнато спрямо подсъдимия Г. Ц..
Посоченото уточнение е необходимо не само заради направеното изрично
възражение от самия подсъдим,но и поради очертаване обхвата на
допустимото за произнасяне обвинение срещу двете подсъдими
лица,обвинени да са извършили измама срещу четиримата частни
обвинители-Б. Г.,С. Л.,Б. С. и Д. Б. в съучастие като съизвършители и при
условията на продължавана престъпна дейност.
Конкретно по отношение на обвинението:
На първо място следва изрично да се отбележи безспорния факт на
41
сключването на предварителни договори,на едната страна на които стои
представляваното и управлявано от двамата съдружници Р. Г. и Г. Ц.
дружество-„А.А.“ООД,а от другата страна всеки един от пострадалите
лица.Така на 24.01.2005г е сключен предварителния договор с Б. С. Г. като
единствено този предварителен договор касае сграда,различна от тази за
останалите трима пострадали и фактологията за този пострадал поради тази
причина е различна от тази за останалите трима,поради което ще бъде
разгледана и отделно.
Същевременно на 27.03.2006г е сключен предварителния договор със С. Л.,на
24.01.2007г е сключен такъв с Д. Б. и на 02.05.2007г е сключен предварителен
договор с Б. С..
Всички сключени предварителни договори са валидни,подсъдимите не
оспорват тяхното сключване като предварителния договор единствено със С.
Л. е заверен и нотариално.
Всички действия и отношения между страните по предварителните договори
са се развивали в рамките на гражданското правоотношение, породено от така
сключените договори. Неизпълнението от страна на дружеството „А.А.“ООД
по никакъв начин не води до еднозначния извод за наличието на престъпен
умисъл и поведение от страна на неговите управители и представляващи-Р. Г.
и Г. Ц.. Генералният извод на настоящата инстанция е, че се касае за изцяло
граждански правоотношения и обусловената от това липса на елементите на
престъпния състав на измамата.
Няма спор по делото, а и е установено, че актът на имуществено
разпореждане, при който има прехвърляне на блага /пари в брой/ от
патримониума на веки от пострадалите в този на управляваното и
представлявано от подсъдимите дружество започва от датата на сключване на
предварителните договори с всеки един от тях-и тъй като се касае за
продължавана престъпна дейност, обвинителната дата е първия сключен
предварителен договор/това е този,сключен с Б. Г./ ,а последната дата е датата
на която един от частните обвинителни последно е узнал,че няма да получи
имота,предмет на предварителния договор/това е Б.в С./.Същевременно
деянията,включени в продължаваната престъпна дейност обхващат периода от
време,съответен на развилите се отношения с всеки от частните обвинители.
Във фактологичното обвинение на обстоятелствената част на обвинителния
42
акт,държавното обвинение изрично посочва,че „А.А.“ООД,чийто
управители и представляващи са двамата подсъдими притежават както
правото на собственост върху 1/3 идеална част от недвижимия имот
,върху който е следвало да бъде построена сградата/ през април 2005г.
дружеството „А.А.“ ООД купило 1/3 идеална част от недвижим имот – УПИ
XI планоснимачен № 373 в квартал 27 по плана на град Б.град, съгласно скица
708/24.03.2005г., издадена от Община Б.град, ведно с построена в имота
двуетажна жилищна сграда – нотариален акт № 61, том I, рег. № 672, дело 53
от 2005г. на нотариус М. Г. с район на действие РС Б.град/,така и че
дружеството има учредено право на строеж с нотариален акт № 44 от
03.04.2006г.,, том I, ,рег. № 798, дело № 40 от 2006г. на същия нотариус, като
на дружеството било предоставено право да построи със собствени средства,
материали и труд масивна жилищна сграда с 6 подземни гаража и мазета,
партерен етаж, 12 броя жилища на 4 жилищни етажа и 2 тавански помещения,
съгласно одобрен архитектурен проект на Главния архитект на Б.град, като на
дружеството се предоставят всички гаражи, 9 мазета, 3 търговски помещения
от партерния етаж, 9 жилища и 2 тавански помещения, както и съответни
идеални части от общите части на сградата. Административният адрес на
имота бил на ул. „И.“ № 21 в гр. Б.град.
Единствено ,с което дружеството не разполагало поради неговата отмяна
седмица след издаването му е разрешителното за строеж. На 05.02.2007г. в
община Б.град е постъпило заявление от „А.А.“ ООД за издаване на
разрешение за строеж в УПИ XI-373. кв.27. Ш-ти микрорайон на Б.град.По
тази молба такова е било издадено месец по-късно под №39/02.03.2007г. за
обект „Жилищна сграда със снек-бар и фризьорски салон“, средно етажно
свързано застрояване при спазване на градоустройствени параметри,
определени с изменение на ЗРП на кв.27 и КЗСП - Заповед №116/01.08.1997г.
на община Б.град, при спазване на изискванията на ЗУТ и Наредба №7 за
ПНУОВТУЗ за свързано застрояване в два урегулирани поземлени имоти, на
основание чл.148 от ЗУТ, в УПИ XI-373, поземлен имот №04279.610.53, кв. 27
по плана на III микрорайон на Б.град, намиращ се на улица „И.“
№21.Разрешението за строеж е издадено на името на всички
съсобственици,включая и „А.А.“ ООД,които да изградят обекта съгласно
одобрените проекти от 18.01.2007г.Но 13 дни по-късно така издаденото
разрешение за строеж е отменено със Заповед №ДК-11-10/15.03.2007г, на
43
РДНСК-Б.град,както са отменени и одобрените на 18.01.2007г.
инвестиционни проекти,поради допуснати отклонения от
градоустройствените норми за застроена площ, площ за озеленяване, отстъп
на 3м, на кота +12.50м. и отстояния от 3м. след 14-ти метър дължина от
страничната регулационна линия.
За да бъдат действията на двамата подсъдими съставомерни следва да бъде
установено, че към момента на сключване на предварителния договор,
подсъдимите да са съзнавали, че няма да го изпълнят и да го сключат именно
с цел да възбудят у другата страна заблуждение и по този начин да й причинят
имотна вреда. Тази хипотеза е налице, когато сключващият договора няма
обективна възможност да го изпълни или да е установено, че макар и да и
имал възможност за това, то именно към този момент да е бил взел
решение да не го изпълнява. Именно това намерение, което следва да
съществува преди и по време на сключване на договора е и критерия, който
отграничава гражданско-правната измама от класическото престъпление /в
този смисъл са Р 404-1995 г. 1 НО, Р 728-03.1 НО, Р 546-2008 г. 1 НО и др./.
Само и единствено в тези случаи е възможно и допустимо да бъде носена
наказателна отговорност. В случаите обаче,когато договорът не е бил
изпълнен по каквато и да е друга причина, но не и в резултат на изначална
невъзможност или липса на намерение за това, следва извод, че
престъплението не е осъществено.
Това е и най-същественият момент,според който не е следвало да се търси
отговорност за престъпление измама.Преценката за намеренията винаги
следва да се извършва към момента на сключване на съответните
предварителни договор.Именно този момент е най-съществения в
производството.Първата присъда е била отменена от въззивния съд и делото
е било върнато на досъдебна фаза именно поради липсата на фактологично
обвинение/действия описани в обвинителния акт,касаещи измамливите
намерения и/или действия на двамата подсъдими в качеството им на
управители и представляващи ООД“А.А.“ именно към момента на
сключването на предварителните договори с всеки един от частните
обвинители. Хронологията в обвинителния акт е описана по начин,че
поведението на двамата подсъдими поставя въпроса за скрИ.е на информация
и разтакаване във времето в период,следващ значително този на сключените с
44
всеки от частните обвинители предварителни договори.По отношение и на
тримата частни обвинители С. Л. ,Д. Б. и Б. С. обвинението съдържа
идентична фактология,че двамата подсъдими са скрили от тях ,че договорът за
отстъпено право на строеж е бил развален,а в последствие и че придобитата от
тях собственост на 1/3идеална част от имота,върху който е следвало да бъде
построена сградата е продадена на „М.И.“ООД/дружеството,което е започнало
да строи сградата/,а след това и прехвърлянето на дружествените дялове от
подсъдимия Ц. на неговия съдружник Р. Г.,с което действие последният е
излязъл от общата им фирма.Но както въззивният съд посочи,това се е
случило години след сключването на предварителните договори с тримата
частни обвинители.Развалянето на договора за суперфиция е станало с влязло
в законна сила на 02.06.2009г. Решение № 2290/24.04.2009г. по гр. дело №
2303/2008г. по описа на РС-Б.град,заведено от останалите съсобственици на
земята,върху която е било отстъпено,поради изтичащия срок на правото на
строеж.А прехвърлянето на собствената им 1/3идеална част от имота е
извършен на 05.03.2010г. с нотариален акт № 33, том I, рег. № 1044, дело №
30/2010г. по описа на нотариус Г.,с който дружество „А.А.“ ООД,
представлявано от двамата подсъдими продава на „М.“ ООД собствената
идеална част от имота.
Безспорно е в теорията и съдебната практика, че действия, разположени
във времето след момента на имущественото разпореждане, не могат да
се квалифицират както измама. В обвинителния акт не се твърди да е
имало измамливи действия, предхождащи плащането на имота. Това,
дори и само по себе си е достатъчно основание за постановяване на
оправдателна присъда по така повдигнатите срещу двамата подсъдими
обвинения.
-Така С. Л. сключва предварителния договор на 27.03.2006г.
за имот на стойност 30 505 /тридесет хиляди петстотин и пет /евро с левова
равностойност в размер на 59 661,68 лв. /петдесет и девет хиляди
шестстотин и шестдесет и един лева и шестдесет и осем стотинки/.Твърди,че е
платила 20 000евро по банков път,доказателства за което обаче не са
представени.След което чрез свои приятели – св. М.Р. И.а и нейният съпруг-
свид.И., С. Л. платила 10 вноски от по 1000 евро всяка. Парите са предавани в
брой на подсъдимите, за което на гърба на предварителния договор се
45
съставяла разписка с датата на плащане, сумата, подписите на лицата, печат на
дружеството. По този начин Л. платила 10 000 евро за времето от 02.05.2006г.
до 02.07.2007г. Остатъкът от цената по твърдения на Л. е платена по банков
път чрез превод от испанска банка „Л.“ в гр. М. по банкова сметка, посочена
от подсъдимия Ц. в П.. Писмени доказателства за това плащане по делото не
са представени,назначените съдебно-счетоводни експертизи също не го
установяват,но очевидно и това плащане е признато от подсъдимите ,след
като на 26.04.2010г. било осъществено подписването допълнително
споразумение №1/Анекс №1/към предварителния договор,с който страните се
съгласили сключеният между тях предварителен договор да се счита
прекратен като „А.А.“ ООД,представлявано от двамата подсъдими се
задължило да върне на Л. сума в размер на 20 500евро в срок до 01.11.2010г.
по банков път.Именно сключването на това допълнително споразумение
между двете страни показва,че сумата от 20 000 евро е призната от двамата
подсъдими като представляващи „А.А.“ООД.След сключването на този анекс
подсъдимият Г. Ц. върнал на свид.Л. 10 500 евро в продължение на година и
половина,за което връщане също няма съставени документи,но връщането на
тези пари не се оспорва от Л..Свид. Л. завела гр. дело и се снабдила с
изпълнителен лист от 21.12.2011г за сумата от 20 000евро,с левова
равностойност от 39 116.60лв., издаден по гр. дело № 4022/2011г. на БлРС
срещу длъжника „А.А.“. Въз основа на същия е образувано на 12.01.2012г
изпълнително производство №197/2012г на нотариус В.Т..
-По отношение на Д. Б. последователността на фактологията е абсолютно
идентична с тази при С. Л..Липсват твърдения за измамливо поведение на
двамата подсъдими към момента на сключването на предварителния договор с
този частен обвинител.Описано е единствено негово поведение ,предхождащо
сключването на предварителния договор и състоящо се в това,че последният е
имал намерение да закупи жилище,но нищо по отношение на действия на
подсъдимите ,които да го мотивират да сключи този договор единствено и
само с идеята да бъде осъществен акта на имуществено
разпореждане.Фактологията по отношение на този частен обвинител е
идентична с тази на С. Л. и обхваща отново настъпили събития след
сключването на този предварителен договор,а именно развалянето на
договора за суперфиция,прехвърлянето на притежаваната собственост върху
недвижимия имот и още по-късното излизане на единия подсъдим от
46
съдружието ООД“А.А.“,извършено с прехвърляне на неговите дружествени
дялове на другия подсъдим и съдружник Р. Г..Тези събития,както съдът
посочи са се развили 2009-2010г,а предварителния договор с Д. Б. е сключен
на 04.01.2007г.Актът на имуществено разпореждане е извършен още на
следващия ден,когато Д. Б. платил половината от договорената цена на
жилището в размер на 26 250евро.
-По отношение на Б. С. предварителния договор е сключен на 02.05.2007г.Той
е заплатил сума в размер от 10 500 евро за времето от 02.05.-
04.09.2007г.Абсолютно идентичната фактология по отношение на развалянето
на договора за суперфиция,прехвърлянето на собствеността, и
освобождаването на подсъдимия Г. Ц. като съдружник и управител в
„А.А.“ООД следват описването на деянието и по отношение на този частен
обвинител. Тези събития обаче са се развили 2009-2010г.Фактите по
отношение на този частен обвинител обхващат не действия,извършени от
двамата подсъдими,мотивиращи го да сключи предварителния договор и то с
измамливи намерения ,а се описва негово поведение,насочено към намерение
за закупуване на жилище.
- Въпреки,че обвинението по отношение на частния обвинител Б. Г. касае
имот,предмет на предварителен договор,намиращ се в друга сграда и
построена в друг имот, по същия начин идентичен начин е описано
фактологичното обвинение и по отношение на това пострадало лице.Тук
акцентът обаче е поставен на учредяване на договорна ипотека на 02.07.2008г
с нотариален договор № 76, том IV, рег. № 11961, дело 630/2008г. в полза на
свидетеля С. В.. С този договор свидетелят В. предоставил на дружеството
заем в размер на 35 000 лева за срок от 6 месеца от подписване на договора, а
„А.А.“ ООД учредили в полза на заемодателя договорна ипотека върху
имота,предмет всъщност на предварителния договор с Б. Г..Измамата се
обективира от държавното обвинение отново с действия, настъпили след
сключването на предварителния договор/сключен на 24.01.2005г/ и съответно
неуведомяването на свид.Г. за учредената договорна ипотека до
02.08.2010г.,когато той сам е разбрал за учредяването на същата.Плащанията
по този предварителен договор са извършени както следва:цената на имота
била в размер на 34 904 евро и равностойност в лева от 68 265,24 лв., като при
подписване на договора свидетелят Г. платил на ръка на подсъдимите Ц. и Г.
40 % от договорената цена, за което била оформена разписка на гърба на
47
договора и това е сума в размер на 13 952 евро.
Обвинителният акт не съдържа факти относно последващите плащания
извършени от частния обвинител Б. Г.,но те са безспорно установени:на
05.12.2005г-6 976 евро,на 07.09.2006г-6 976 евро,на 24.10.2008г-3500
евро.Прави впечатление,че вноската от 24.10.2008г е платена след
ипотекирането на имота,предмет на сключения с него предварителен
договор.А за последната вноска е изяснено,че той е разговарял с подсъдимия
Ц. да не бъде плащана,а с нея да дооправи вече изградения апартамент,за
което му бил предоставен и ключ.
Акцентирайки на тази фактологична обосновка в обвинителния акт относно
обвинение „измама“,въззивната инстанция следва да отбележи,че държавното
обвинение е описало като измамливи действията на двамата подсъдими,но
настъпили години след сключването на предварителните договори с всеки
един от тях.В обвинителния акт не се твърди да е имало измамливи действия,
предхождащи плащането на сумите по предварителните договори и от
четиримата частни обвинители-Л.,Б.,С. и Б. Г..
Въпреки така посоченото като абсолютен недостатък на обвинителния
акт,въззивният съд е на мнение,че присъдата не следва да бъде отменяна и
делото върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд с оглед
необходимостта от констатирането на допуснати съществени и отстраними
процесуални нарушения,засягащи непълнота на обвинителния акт,поради
безспорния извод относно несъставомерност на повдигнато с обвинителния
акт престъпно деяние измама,твърдяно като осъществено от двамата
подсъдими в съучастие като съизвършители.
На първо място предвид направената констатация,че липсва измамливо
поведение от страна на двамата подсъдими към момента на сключването на
предварителните договори с всеки един от частните
обвинители.Дружеството,представлявано от тях е имало обективната
възможност да строи,предвид факта на собственост върху земята,върху която
е следвало да бъде построена сградата,както и предвид факта на отстъпено
право на строеж.Последните са разполагали и с разрешително за строеж за
сградата на улица“И.“,което обаче е било отменено 13 дни по-късно,поради
допуснати отклонения от градоустройствените норми за застроена площ,
площ за озеленяване, отстъп на 3м, на кота +12.50м. и отстояния от 3м. след
48
14-ти метър дължина от страничната регулационна линия.Именно тази
административна пречка е довела до невъзможността да бъде отпочнато
строителството на плануваната сграда,който факт обаче стои извън
възможностите и желанията на двамата подсъдими,които не са се отказали от
строежа,а са продължили своите действия ,насочени към отстраняването на
тази пречка,която обаче се оказала твърде значима.Пречката се оказала
значима,тъй като е било необходимо изработването и одобряването на
РУП/работен устройствен план/ за УПИ XI,имот с идентификатор
04279.610.53 и УПИ XII,имот с идентификатор 04279.610.292,в кв.27 по
плана на III микрорайон на Б.град,съгласно Заповед №1831/10.09.2008г на
кмета на Община Б.град и изготвяне и одобряване на нов архитектурен
проект,в който са отстранени отклоненията от строителните правила и норми
,посочени в Заповед №ДК-11-10/15.03.2007г.Тази административна процедура
по изработването на РУП започнала по искане на „А.А.“ООД.
В тази връзка следва да бъдат кредитирани и обясненията на подсъдимия Р.
Г.,който обяснява възникналия проблем със строителството на сградата на
улица „И.“ именно с посоченото отклонение като изработването на новия РУП
е съвпаднало и със цифровизацията на кадастъра като той лично е провеждал
две срещи за разрешаването на възникналия проблем,за който е било взето
тежко за „А.А.“ООД решение,тъй като изработването и одобряването на РУП
е било свързано с преговори и търсене на съгласие от всички съсобственици
на двата имота -УПИ XI,имот с идентификатор 04279.610.53 и УПИ
XII.Предвид установеното със съдебно-техническата експертиза,изготвена от
вещото лице Х. Г. като действия на „А.А.“ООД,представлявано от двамата
подсъдими във връзка със строежа на сградата на УПИ XI,обясненията на
подсъдимия Г. следва да бъдат кредитирани като доказателствено
средство,тъй като не остават изолирани ,а са подкрепени от разглежданата
експертиза.
Разлика в общата площ на поземления имот, установена при кадастралното
заснемане и измерване станала причина за съставяне на нов нотариален акт за
собственост – констативен - № 78, том II, рег. № 5643, дело № 254 от
21.11.2008г. на нотариус Г., с който всички съсобственици, вкл. и „А.А.“ ООД
са признати за съсобственици на имота, описан в нотариалния акт вече и с
новия си идентификационен № 04279.610.53 с площ от 346
кв.м.Формалностите по административната процедура продължили до около
49
средата на 2009г.
По молба с вх.№0104-536/09.12.2008г. от „А.А.“ ООД и останалите
съсобственици, е издадена Виза за изработване на инвестиционен проект изх.
№ 0104-536/12.01.2009г. Визата е издадена за изготвяне на инвестиционен
проект за жилищна сграда в УПИ XI, имот с идентификатор 04279.610.53,
кв.27 по плана на Ш-ти микрорайон на Б.град, средноетажно жилищно
застрояване, свързано със съществуващо застрояване в УПИ X, имот с
идентификатор 04279.610.52 и УПИ XII, имот с идентификатор 04279.610.292,
кв.27 по плана на III микрорайон на Б.град.
На 02.06.2009г. между „А.А.“ ООД - Р. Г., Възложител и „И.К. - 99“ ЕООД гр.
Б.град е сключен Договор за извършване на консултантска услуга - изготвяне
доклад за оценка на съответствие на инвестиционния проект и изпълнение на
строителен надзор за обект „Жилищна сграда“ в УПИ XI-373, кв.27, Ш-ти
микрорайон гр. Б.град. Срок на договора - до издаване на разрешение за
ползване.
От Консултант „И.К. - 99“ ЕООД гр. Б.град е изготвен Комплексен доклад за
оценка на съответствието на инвестиционния проект със съществените
изисквания към строежите.
От „А.А.“ ООД е подадена молба вх.№0108-Б-2/12.10.2010г. за одобряване на
проекти съгласно чл.142,143 и 144 от ЗУТ.Главният архитект на Община
Б.град е одобрил архитектурен проект, фаза технически проект за обект:
„Жилищна сграда“ в Б.град, 3-ти микрорайон, кв.27, УПИ XI, пл.№373,
идентификационен № 04279.610,53, адрес: гр. Б.град, ул. „И.“ №21.
Възложители: „А.А.“ ООД гр. Б.град, Е.А.В., А. И. В., С. И. В., Д.С. В.а и А.С.
В.а.Проектът е одобрен от гл. архитект през 2010г. с комплексен доклад.
На следващо място,съдебно-счетоводните експертизи установяват плащане
на сума от 12 740 лева през 2010г,представляващо авансово плащане на
проект в кв.27.3, УПИ XI,имот с идентификатор 04279.610.53. Тази сума
следва да бъде отнесена към направените разходи именно за тази кооперация
на ул.“И.“,тъй като съгласно констатираното от вещото лице Хр.Г.
инвестиционния проект е одобрен от гл.архитект на Община Б.град на
15.01.2010г .
Както беше посочено по-горе,тъй като издаденото разрешение за строеж е
било отменено 13дни след неговото издаване с оглед на отразените по-горе
50
административни пречки,които вече били преодолени,на 24.02.2010г. е
подадено от „А.А.“ ООД и 5 души собственици на ПИ 04279.610.53 по КККР
на гр. Б.град до Община Б.град Заявление за издаване на разрешение за
строеж.Такова разрешение за строеж гл. архитект на община Б.град издава
под №100/26.03.2010г. за обект „Жилищна сграда“ - средно етажно жилищно
застрояване със снек-бар, фризьорски салон и подземен паркинг, свързано със
съществуващото застрояване в УПИ X и УПИ ХП.
Посочвайки всички тези действия ,предприети от двамата подсъдими,в
качеството им на управители и собственици на „А.А.“ООД,въззивната
инстанция мотивира активно тяхно поведение,насочено към отстраняване на
административните пречки по строителството на сградата в УПИ ХI,за която
са имали всички възможни строителни книжа към момента на сключването на
предварителните договори с частните обвинители и граждански ищци С. Л.,Д.
Б. и Б. С./изключая отмененото разрешение за строеж/.В този смисъл,
причините за неизпълнението на сключените предварителни договори
определено не се дължи на първоначални,преднамерени техни измамливи
намерения ,а на създадена административна пречка ,която е причина
строителството на планираната сграда да не отпочне в продължение на три
години.Този именно факт е довел и до развалянето на договора за
суперфиция, предприето от съсобствениците на имота срещу „А.А.“ООД.В
представите на двамата подсъдими към момента на сключване на
предварителните договори не е бил формиран такъв сериозен проблем,спъващ
започването на строежа на сградата,за да бъде мотивирано тяхно измамливо
поведение.
На следващо място,ООД“А.А.“,представлявано от двамата подсъдими е
дружество,което е развивало сериозна строителна дейност.В този период от
2005-2011г се е занимавало със строителството на други две сгради,които са
напълно построени,обозначени в изготвените съдебно-счетоводни експертизи
като кооперация 1-УПИ XX и Кооперация 2-XII.Съдебно-счетоводната
експертиза,изготвена от вещото лице С. Т. установява необходимия финансов
ресурс на дружеството да построи напълно двете сгради.Финансовият ресурс
е формиран от собствени средства на дружеството,както и усвоен през
2008г,2009г и 2010г банкови кредити.Поради това,че паричните средства от
собствени източници и кредити не са били достатъчни за построяването на
сградите,в дружеството са правени допълнителни парични вноски от
51
съдружниците по години както следва:2005-130 000 лева,2006г-
158 500лева,2007г-16 000.Същевременно вещото лице е анализирало
показателите за финансово –икономическо състояние на дружеството,в
резултат на което прави извод,че дружеството е имало финансови затруднения
през всичките години,но до 2009г тези затруднения са били с временен
характер и преодолими,докато през 2010г същите са придобили траен и
необратим характер и дружеството е изпаднало в неплатежоспособност.Като
най-пълна и задълбочена,въззивният съд кредитира именно експертизата на
вещото лице Т.,тъй като тя дава отговор на всички значими за правилното
решаване на делото въпроси.Този извод относно финансовата състояние на
дружеството се съдържа и в експертизата на вещото лице С.,изготвена на етап
досъдебно производство.Назначаването на допълнителна
експертиза,изпълнена от вещото лице Д. се наложи поради факта,че вещото
лице Т. не отговори на въпроса относно себестойността на построените от
дружеството сгради и неговата платежоспособност да построи и трета сграда
на улица „И.“.Вещото лице формира извод за напълно построени две сгради
като построената кооперация 1-УПИ XX е с фактическа себестойност от
377 554 лева,а построената Кооперация 2- УПИ XII е с фактическа
себестойност от 310 136 лева.Същевременно експертизата формира очаквана
себестойност за построяването на сградата на улица „И.“ от 335 203 без
ДДС.Извода на това вещо лице направено в експертизата относно
платежоспособността на дружеството,въззивният съд не счита ,че са
различава съществено от този направен и от вещото лице Т.,тъй като неговият
краен извод обследва целия период от 01.01.2005г до 31.12.2011г,а значим за
характера на настоящото производство относно финансовите възможности на
дружеството да отпочне строежа на три сгради е релевантния период от 2005г-
2007г,в който период са били сключвани предварителните договори с частните
обвинители.И тъй като е обследвал целия период е дал и отговор на
въпроса,че дружеството не е било платежоспособно ,но в достатъчна степен,за
да реализира напълно и трите строителни обекта,като за довършване на
строителния обект на улица „И.“ №21 биха били необходими още
допълнителни парични средства.Този експерт също установява ,че
дружеството не е платежоспособно,но в дългосрочен план.И по данни от
счетоводен баланс към 31.12.2010г дружеството не разполага с активи,а
задълженията са в размер на -150 хиляди лева.Този факт всъщност се
52
установява и от вещото лице Т..Но през периода 01.01.2005г-31.12.2009г
дружеството акумулира счетоводна печалба в размер на 233 хиляди
лева.Дружеството е използвало и прилагало смесен подход за финансиране на
дейността си-чрез собствени и привлечени източници-за разглеждания период
постъпленията от клиенти са в размер на 763 хил.лева,допълнителни парични
вноски от собственици-456 хиляди лева и 146 хил.лева финансови
институции/банки/.Посочените изчисления показват,че към важните за
процеса години,а това е посочения по-горе период 2005-2007г дружеството е
разполагало с финансов ресурс за строежа на сгради,две от които са напълно
завършени.Неоспорим факт е,че всички счетоводни експертизи установяват
финансови затруднения при дружеството,през целия период дружеството е
зависимо от кредиторите си,но успява да покрива задълженията си,но тези
затруднения стават необратими през 2010г. Именно и поради тази причина
правото на строеж е прехвърлено на „М.И.“ООД, и строежът на сградата
отпочва през същата година.Този строеж изцяло се води от един от
съдружниците в посоченото дружество-свид.В. А.ов ,но след неговата смърт
през м.август 2014г строежът на сградата спира и до ден днешен тя не е
завършена,което се установява от гласните доказателства в производството и
по този факт не се спори.
От всички изготвени съдебно-счетоводни експертизи следва да бъде възприет
генералния извод,че „А.А.“ООД е изпаднало в пълна неплатежоспособност
през 2010г.И трите вещи лица,изготвили съдебно-счетоводни експертизи в
производството с предмет установяването на финансовото състояние на
дружеството безспорно установяват настъпването на финансови затруднения
като дружеството е неплатежоспособно ,но в дългосрочен план.Чрез
постъпленията от клиенти и извършването на допълнителни парични вноски
от собствениците,през периода 2005-2010г дружеството е извършвало
разплащания на получени стоки и услуги от доставчици,които са изградили
вече построените сгради/2004-2010г/ като по данни от счетоводния баланс
дружеството не разполага с активи,а задълженията са в размер на 150 000лева.
От посоченото следва извода,че ако към момента на сключване на
предварителните договори с частните обвинители дружеството е разполагало
с финансов ресурс за осъществяване на дейността си по строителство на
сградите и в този смисъл е построило и завършило две от планираните три
сгради,но са налице безспорни финансови затруднения като предвид
53
показатела за финансова автономност /коефициент на платежоспособност/ са
под нормата,която се предписва ,а именно да са по-големи или равни на
1,поради което дружеството е неплатежоспособно в дългосрочен план.Според
експертите,дружеството е разполагало през 2005 г., 2006 г. и 2007г. и 2008г с
краткотрайни активи, с които е имало възможност да погаси по-голямата част
от задълженията,то в края на 2010 и 2011г дружеството не разполага с
активи,а задълженията са в размер на 150 000лева.Т.е, въпреки разрешаването
на административния проблем с одобряването на нов РУП и издаването на
ново разрешително за строеж,“А.А.“ ООД от този момент не е могло да
построи сградата, поради липсата на финансов ресурс за това и възникнала до
този момент задлъжнялост на дружеството.Именно и това е наложило
прехвърлянето на правото на строеж на друго дружество.
Друг важен момент за липсата на измамливи намерения при двамата
подсъдими е факта на извършвани разходи по отношение на кооперацията на
улица „И.“,в общ размер на 20325.51 лева,от които през 2006г-3 358лева,през
2007г-2030.46лева и през 2008г-2196.72 лева,както и през 2010г-12740
лева/авансово плащане на проект в кв.27.3,УПИ 11, кад.№04279.610.53.,който
разход съдът посочи по-горе ,че въпреки счетоводното записване като разход
по обект-кооперация 1-УПИ 20 е направен за заплащането на инвестиционния
проект именно на процесната сграда. Разходите за тази сграда са имали т.нар.
подготвителен характер– платени за проектантски услуги, вертикална
планировка, данъци и такси, материали.Заемът, предоставен от С. В. също не е
отразен в счетоводството на дружеството.
Тук е мястото да се отбележи,че при разпитите на вещите лица във въззивното
съдебно следствие бяха поставяни въпроси от страните,касаещи счетоводна
компетентност,с която страните не разполагат и значимите за правилното
решаване на делото въпроси бяха неглижирани за сметка на въпроси,касаещи
търсени на грешки в счетоводните записи,каквито няма,тъй като счетоводните
експертизи установяват един и същи извод относно възможностите на
дружеството към релевантния за производството период 2005-2007г,не само
да отпочне и да построи трите сгради като не следва да се забравя,че всяко
строителството протича поетапно,а дружеството е разчитало не само на
собствени ,но и на привлечени източници на финансиране,посочени по-
горе.Поставянето на въпроси и търсеното на отговори,отнасящи се към
извършването на счетоводен одит на дружеството „А.А.“ООД,каквито бяха
54
поставяни в хода на съдебното следствие пред въззивния съд измества фокуса
от предмета на делото като последното е достатъчно обременено с
извършваните съдебно-счетоводни експертизи.
Но в тази връзка,неоспорим по делото факт е,че получаваните от частните
обвинители в настоящото производство парични средства принципно не са
постъпвали по сметка на дружеството и не са били осчетоводени/установено в
съдебно-счетоводните експертизи на в.л С. и в.л Т./.Само част от тях са
получили своето счетоводно записване.Така платената от Б. Г. сума в размер
на 13 952 евро не е осчетоводена. На 30.09.2005г е отразено в касата авансово
плащане по неговия договор в размер на 5000лева,за което е издадена фактура
№19/30.05.2005г.След това той прави вноски:на 05.12.2005г-6 976евро, на
07.09.2006г-6 976евро.От тези суми на 18.12.2006г е отразено плащане в
касата като втора вноска в размер на 12 000лева и е издадена фактура №34.От
отразените в касата плащания от 17 000лева,получени от Б. Г. са били
извършени разходи по строежа на сградата,но не може да бъде отговорено
каква част от тях са използвани за материали.Средствата дадени от С. Л. не са
постъпвали в касата,не са издавани фактури,не са били
осчетоводени.Съществува счетоводен запис на сума в размер на 4000 евро-
посочена като вноска от С. Л. на 22.08.2008г ,както и друг счетоводен запис на
05.01.2010г-4000 евро като в.л С. Т. приема в експертизата,че второто плащане
нулира първото.Тук следва да бъде отбелязано,че след подписването на анекс
от 26.04.2010г към предварителния договор със С. Л.,подсъдимият Г. Ц. й
връща сума в размер на 10 000 евро,което е признато от пострадалата и
страните се съгласяват „А.А.“ООД да дължи сума в размер на 20 500 евро.Но
така получена от С. Л. сума също не е осчетоводена,но не се оспорва от
нея.Получените от Д. Б. и Б. С. суми също не са били осчетоводени от
дружеството.Подсъдимият Р. Г. върнал на Д. Б. сума в размер на 2000евро.
Така изложеното,също не води до извод за измамливи намерения при двамата
подсъдими,а по-скоро е индикация за липса на организираност,лошо водене на
счетоводна отчетност и немарливост.Платената от С. Л. сума от 20 500 евро е
призната от двамата подсъдими,въпреки,че записите на предварителния
договор калкулират само сума от 10 000евро,като не се установява да
съществува банков превод извършен от нея на сума в размер на 20 000
евро,както тя твърди.Подсъдимият Г. Ц. й връща сума в размер на 10 000 евро
55
като двамата съдружници признават,че й дължат сума в размер на 20 500
лева.Същевременно се установява,че платените от Д. Б. суми са постъпили по
лична сметка на Р. Г..Изтеглени от него са 25 758евро,а 492 евро от тях са
отишли за погасяване на отпуснат ипотечен кредит от 50 000евро.Не е
установено в производството по какъв начин са разходвани тези средства,но не
може да бъде правен генерален извод за негово лично облагодетелстване,тъй
като по това време дружеството е извършвало строителство на две
сгради.Дали сумите са постъпвали по лични сметки на съдружниците или са
давани на ръка,както се установява от писмените и гласните доказателства в
производството,според въззивната инстанция няма отношение към
съставомерността на деянието „измама“,след като безспорно е установено
извършването на строителна дейност от страна на дружеството и активно
поведение на съдружнците,насочено към отстраняване на възникналите
пречки по отмененото строително разрешение.Важно е също така
обстоятелството,че в търговската дейност на подсъдимите други подобни
казуси не са възниквали,поради което не може да бъде правен еднозначния
извод,че двамата подсъдими целенасочено са сключили предварителните
договори с предварително оформено намерение да не ги изпълнят и по този
начин да набавят за себе си неправомерна облага.За да е доказано
обвинението,този извод следва да се налага като единствено възможен,а това
определено не е така по делото.
Съществен елемент от обективната страна на фактическия състав на
престъплението измама е причиняването на имотна вреда.Такава принципно е
настъпила и за четиримата частни обвинители,тъй като и четиримата са
извършили акт на имуществено разпореждане,изпълнявайки като изправна
страна задължението си по сключените предварителни договори.Всеки един
от тях обаче е могъл да действа съгласно условията на сключения
предварителен договор,тъй като не са били погасени по давност
имуществените им права по чл.87 от ЗЗД да искат разваляне на
предварителния договор и връщането на платената по него сума.
В случая, доколкото се касае за срок да се иска разваляне на договор, то за
начален момент следва да се приеме моментът на настъпване на основанието
за разваляне на договора. Това е моментът от който е налице забава от
неизправната страна. В този смисъл Решение № 1074 от 28.10.2008 г. на ВКС
по гр. д. № 4593/2007 г., II г. о.: "Правото да се иска разваляне на договора се
56
погасява с петгодишна давност, която започва да тече с настъпване на
изискуемостта". Също така Решение № 865 от 8.12.2009 г. на ВКС по гр. д. №
2134/2008 г., IV г. о.: "Срокът по чл. 87, ал. 5 ЗЗД започва да тече от момента, в
който правото на разваляне на договора може да бъде осъществено, т.е. от
момента на неизпълнение на задължението". Обективно това е и моментът,
който фактически е бил известен на всеки от частните обвинители.Всеки от
тях е бил наясно с уговореното в договора и съответно до кога е следвало да
бъде извършено строителството и имотите да се предадат на
купувачите.Въззивният съд ще разгледа сроковете,включени в
предварителните договори с всеки един от частните обвинители.
-по отношение на С. Л.-тя е охранила интересите си, престъпвайки към
прекратяване действието на предварителния договор и сключвайки анекс №1
към него,в който е уговорено именно прекратяването на договора и
дължимостта на сума в размер на 20500евро от „А.А.“ООД.Продавачът
съгласно условията на нейния договор се е задължил да завърши
строителството до 18-месеца след подписването на Протокола за строителна
линия и ниво и с настъпването на този срок да прехвърли собствеността върху
имота с нотариален акт най-късно до 15 дни след съставянето на акт образец
№15/срокът на договоря е уговорен в т.9/.В договора са уговорени не само
правата и задълженията на страните по договора,но и отговорност при
неизпълнение като интересуващата процеса клауза е отразена в т.2.3,а именно
настоящият договор може да бъде развален в два случая:
-в случай на неизпълнение и/или при взаимно съгласие на страните.При
неизпълнение от страна на Продавача по отношение на задълженията поети в
т.9,същият дължи неустойка в размер на 2 %от общата стойност на
недвижимия имот,предмет на договора.Така на 26.04.2010г. било осъществено
подписването допълнително споразумение №1/Анекс №1/към предварителния
договор,с който страните се съгласили сключеният между тях предварителен
договор да се счита прекратен като „А.А.“ ООД,представлявано от двамата
подсъдими се задължило да върне на Л. сума в размер на 20 500евро в срок до
01.11.2010г. по банков път.По този начин продавачите и купувача са уредили
изцяло всички имуществени отношения помежду си,произтичащи от
предварителния договори занапред нито една от страните няма да има
претенции към другата страна по посочения договор и по неговото
57
прекратяване/т.2 и т.3/. Свидетел Л. не оспорва ,че подсъдимият Г. Ц. й върнал
10 500 евро в продължение на година и половина,именно поради
прекратяването на предварителния договор. Но сумата от 20 500 евро
останала дължима,поради което Л. завела гр. дело и се снабдила с
изпълнителен лист от 21.12.2011г за сумата от 20 000евро,с левова
равностойност от 39 116.60лв., издаден по гр. дело № 4022/2011г. на БлРС
срещу длъжника „А.А.“. Въз основа на същия е образувано на 12.01.2012г
изпълнително производство №197/2012г на нотариус В.Т..
- Съгласно подписания предварителен договор на 04.01.2007г от Д.
Б.,продавачът „А.А.“ООД се задължавал да завърши строителството в срок от
24 месеца след подписването на настоящия договор и след този срок да
прехвърли собствеността върху имота с нотариален акт най-късно до 15 дни
след съставяне на акт образец №15./т.3 от договора/.В този договор в т.5.6 са
уговорени условията за разваляне на договора-в случай на
неизпълнение,както и по взаимно съгласие на страните.
Предвид на посоченото строежът е следвало да бъде завършен до
04.01.2009г,а той към този момент все още не е бил започнал,а след този срок
да прехвърли собствеността най-късно до 15 дни след съставяне на акт
образец №15.Тоест, това е срокът, в който следва да се сключи окончателният
договор. Очевидно този срок е определяем и зависи от изпълнението на
задължението да се построи обекта, но не е конкретно определен.Сключването
на окончателния договор е поставено в зависимост от момента на плащане на
последната вноска от страна на поръчителя – купувач, но на практика в
отношенията между страните до такъв момент не се е стигнало, поради
неизпълнението на договора от страна на продавача.При това положение най-
ранният възможен момент, от който може да се приеме, че изпълнителят
"А.А." ООД е в забава, е датата на падежа на задължението за построяване на
обекта.Тоест срокът за завършване на строителството в готов вид изтичал на
04.01.2009 г. От тази дата дружеството е в забава, съответно от тогава започва
да тече срокът по чл. 87, ал.5 от ЗЗД за разваляне на договора. Тоест срокът
изтича на 04.01.2014г.– повече от две години след датата на довършване на
деянието, според обвинителния акт.
На този частен обвинител му е обяснена ситуацията за причините,поради
които строежът на сградата не е отпочвал.Именно неговите показания
58
съдържат информация за постигнати договорености,13 000 евро да му бъдат
върнати от Р. Г. като от тази сума последният му върнал 2000евро.
И този частен обвинител е реализирал правата си по гражданско правен
път,завеждайки искова молба срещу „А.А.“ООД с пр.основание чл.88,чл.55 и
чл.19 от ЗЗД,за което било образувано гр.дело №460/2011г,по което ОС-Б.град
с решение №43 от 27.02.2012г,влязло в сила на същата дата,тъй като е
неприсъствено, е осъдил „А.А.“ да заплати на Д. Б. сумата от 24 240
евро,представляваща невърната част от платената сума от 26 250 евро по
развален предварителен договор /стр.98-99 от том 11/.Образувано е
изпълнително производство №5/2014г по този повод/приложено
удостоверение от държавен съдебен изпълнител стр.101 от първото дело/ с
предмет-парично вземане в размер на 24 250 евро,представляваща невърната
част от платената сума от 26 250 евро по развален предварителен договор за
продажба на недвижим имот с рег.№85/04.01.2007г и представляваща
дължима сума след прекратяването на този договор,поради пълна
невъзможност за изпълнение,ведно със законната лихва върху тази сума
,считано от датата на подаване на исковата молба -10.11.2011г до
окончателното изплащане на сумата,както и дължими и направени по делото
разноски.
- Съгласно подписания предварителен договор от частния обвинител Б.
С.,продавачът се задължавал да завърши строителството в срок от 24 месеца
след подписването на настоящия договор и след този срок да прехвърли
собствеността върху имота с нотариален акт най-късно до 15 дни след
съставяне на акт образец №15./т.3 от договора/.В този договор в т.5.6 са
уговорени условията за разваляне на договора-в случай на
неизпълнение,както и по взаимно съгласие на страните.
Тъй като строителството не отпочвало,свид.Б. С. всеки месец звънял на
подсъдимия Г.,провеждал срещи с него и той му обяснявал,че имат проблеми с
общината-нов устройствен план,ново разрешение за строеж и др.подобни
проблеми.Т.е пострадалият С. е бил уведомен за проблемите на дружеството
да отпочне строежа на сградата.Тъй като е подписал предварителен договор
на 02.05.2007г,то неговият срок за построяване на сградата изтичал на
02.05.2009г. От тази дата дружеството е в забава, съответно от тогава започва
да тече срокът по чл. 87, ал.5 от ЗЗД за разваляне на договора. Тоест срокът
59
изтича на 02.05.2014г.– повече от две години след датата на довършване на
деянието, според обвинителния акт.
Пострадалият С. вместо да предприема посочената стъпка,предявил искова
молба пред РС-Б.град срещу „А.А.“ООД и и „М.И.“ООД с пр.основание
чл.135 от ЗЗД за прогласяване недействителността по отношение на него на
договор за покупко-продажба на 1/3 идеална част от поземлен имот с идент.
№04279.610.53 с адм.адрес-гр.Б.град,ул.“И.“ №21,който иск обаче е
отхвърлен като неоснователен с решение №3512/30.04.2013г постановено по
гр.дело №1127/2012г на РС-Б.град.Другата стъпка,която предприел е
подаването на жалба в прокуратура на 27.12.2011г.
От изложеното следва и извода,че частните обвинители С. Л. и Д. Б. са
предприели действия по развалянето на предварителния договор и
гражданските производства са решени в техен интерес като в резултат от това
са образувани и изпълнителни производства.Частният обвинител Б. С. не е
предприел разваляне на сключения предварителен договор,но е разполагал с
повече от две години да стори това и да поиска прекратяване на договора и
връщане на платеното по него.Следователно изтичането на срока по чл. 87, ал.
5 от ЗЗД се дължи на бездействието на Б. С.,още повече ,че последният е водил
производство с пр.основание чл.135 от ЗЗД,вместо да предприеме
стъпката,необходима за прекратяване на договора, при това в един
продължителен период от време от две години и след като е бил наясно и с
прехвърлянето на правото на строеж от „А.А.“ООД на ММС „и.“ООД.
Единствено сключения предварителен договор с частния обвинител Б. Г. на
дата 24.01.2005г касае продажба на апартамент № 1 на кота +/- 0,00 /нула/
метра, с площ от 92,82 кв. м. и съответните идеални части от общите
части на сградата, мазе № 5 на кота – 2,55 /минус две цяло петдесет и пет
стотни/ метра, със светла площ от 7,87 кв. м. и гараж № 2 на кота - 2,55
/минус две цяло и петдесет и пет стотни/ метра, със застроена площ от
22,80 кв. м. от жилищната сграда, която предстояло да се изгради в друг имот
,а именно сградата,която е построена в кв.Б..С този предварителен
договор,“А.А.“ООД се задължавало да построи и впоследствие да прехвърли
собствеността върху избрания недвижим имот.Измамата по отношение на
този частен обвинител е обективирана от учредената договорна ипотека върху
60
имота ,предмет на предварителния договор с него към 02.07.2008г срещу
получаване на заем от свид.В.. С този договор свидетелят В. предоставил на
дружеството заем в размер на 35 000 лева за срок от 6 месеца от подписване на
договора.След като разбрал за учредената ипотека,свид.Б. Г. се обадил на
подсъдимия Г. Ц.,но той му отговорил да не се притеснява,че ще оправят
нещата обещавайки ,че апартаментът ще му бъде прехвърлен,но това във
времето не се случило.Той разбрал за това през месец август 2010г.След
узнаването на всички тези обстоятелства и поради факта,че отношенията
между свид.В. и подсъдимите по делото не се уреждали финансово ,свид.Б. Г.
завел гражданско дело №537/2012г по описа на ОС-Б.град,което е било
прекратено поради неотстраняване на нередовностите по исковата
молба.Завел е и гр.дело №57/2014г против „А.А.“ООД с цена на иска 68 125
лева.С решение №3005/07.07.2015г,ОС-Б.град е отхвърлил иска за признаване
на право на собственост на основание добросъвестно владение върху
недвижимия имот,който всъщност е бил предмет на предварителния договор
,сключен с „А.А.“ООД.Депозирана е въззивна жалба срещу постановеното
решение,но поради невнасяне на дължимата държавна такса,жалбата е
върната.
При така развилата се ситуация с Б. Г. ,деянието включено в инкриминираната
продължавана престъпна дейност на двамата подсъдими не изпълва
съставомерните признаци на измамата.Не е налице наказателна измама,
тъй като апартаментът на Б. Г. е бил построен,актът на имуществено
разпореждане е извършен много преди апартаментът да бъде
ипотекиран.Тук имотната вреда не настъпва директно, а е поставена в
зависимост от други бъдещи факти.
По делото е установено, че предварителния договор с Б. Г. е сключен на
24.01.2005г,когато последният е платил и първата вноска по предварителния
договор. а именно 13 952 евро.Следващата вноска е направена на 05.12.2005г
и е в размер на 6 976евро,която е платена на подсъдимия Ц. /направена
разписка на гърба на договора/.Трета вноска в размер на 6 976евро е платена
на 07.09.2006г,за което отново е оформена разписка на гърба на
договора.Четвъртата вноска е направена лично от Б. Г. на 24.10.2008г,която
предал отново на ръка на подсъдимия Ц.-сума в размер на
3 500евро.Последната вноска помолил да не бъде внасяна ,а да я използва за
оправянето на апартамента,който бил готов и завършен.След като узнал за
61
учредената договорна ипотека,свид.Б. Г. се обадил на подсъдимия Г. Ц.,но той
му отговорил да не се притеснява,че ще оправят нещата обещавайки, че
апартаментът ще му бъде прехвърлен,но това във времето не се случило.Не се
случило ,тъй като останали неуредени финансовите отношения между
„А.А.“ООД и свид.В. ,който се снабдил с изпълнителен лист и въз основа на
него образувал изпълнително дело срещу „А.А.“ООД.
За да отговори на въпроса налице е наказателна измама,е важно да бъде
отбелязано, че имотът, който е бил предмет на предварителния договор, макар
и ипотекиран, е бил собственост на “А.А.” ООД, поради което принципно
собствеността е могла да бъде прехвърлена,но не така се са развили
отношенията между страните по предварителния договор,тъй като Б. Г. не е
искал имот обременен с тежест.Наличието на ипотека в никакъв случай не е
пречка за прехвърляне на имота и не препятства придобИ.ето на
собствеността върху него от приобретателя. В този контекст обаче към
инкриминираната в обвинителния акт дата –22.01.2005-02.08.2010г, имотна
вреда е липсвала. Такава е настъпила с влизане в сила на постановлението за
възлагане на имота/28.08.2015г/, финализиращо публичната продан досежно
него, в рамките на която ипотекарният кредитор – свид.В., е започнал да
упражнява ипотечното си право. Именно след влизане в сила на
възлагателното постановление Б. Г. е останал ощетен със сумата, която е
заплатил за него под формата на продажна цена по предварителния договор.
Реализирането на тази имотна вреда обаче е поставено в зависимост от
упражняването на ипотечното право от страна на ипотекарния кредитор, т. е.
от поведението на трето лице. Следователно не може да е налице наказателна
измама, щом като към момента, в който Б. Г. е извършил акта на
имущественото разпореждане, вредата все още не е била налице и тя е
зависила от упражняването, респ. от неупражняването на ипотечното право на
свид.В..
Горното дава основание да се приеме, че в конкретната хипотеза лисва
наказателна измама, а отношенията между частния обвинител Б. Г. и
„А.А.“ООД, е следвало да бъдат уредени на плоскостта на институтите на
гражданското право.
Отделно от изложеното, е необходимо да се изтъкне, че при този казус
обвинението срещу подсъдимите се явява недоказано и от субективна
62
страна,тъй като съставът на измамата се отличава с наличието на пряк умисъл
и користна цел. В тази насока от особено значение е обстоятелството, че
когато между две лица съществуват граждански правоотношения и едното
лице заблуждава другото за определени обстоятелства, касаещи тези
отношения, за да е налице наказателноправна измама, деецът трябва да няма
никакво намерение да изпълнява поетите гражданскоправни задължения и да
цели единствено извличане на имотна облага. Измамливата цел обаче не се
предполага, а подлежи на доказване, което следва да бъде несъмнено
и категорично, за да се постанови осъдителна присъда (вж. Решение № 116 от
06.03.2009 г. по н. д. № 67/2009 г., І н.о. на ВКС,Решение №94/08.07.2022г по
нак.дело №299/2022г,Решение №14/14.11.2014г по нак.дело №1327/2013г).
От установените факти по делото,до какъвто извод правилно е достигнал и
проверяваният съд не може да се формира извод, че у подсъдимите е била
налице изначална липса на воля да изпълнят задълженията си и, че са целели
да използват сключените предварителни договори само и единствено за
извличане на имотна изгода. В тази връзка е нужно да се съобрази, че
подсъдимите Ц. и Г. , действайки като представители на „А.А.“ООД са
построили сградата,в която се е намирал апартамента на Б. Г. и всички
жилища в тази сграда са били продадени. С цел финансиране на строителните
дейности обаче се е наложило получаването на заем, а отпускането му е било
предпоставено от даване на обезпечение чрез ипотекиране на
жилището,предмет на предварителния договор с Б. Г..Но поради безспорно
установените финансови затруднения на дружеството в този период,заемът
взет от В. не бил върнат.
В този контекст, не може да има съмнение, че поведението на подсъдимите по
ипотекиране на имота ,както и по неизпълнението на предварителните
договори представлява безспорно нарушение на тези договори. Това обаче не
е достатъчно за осъждането им, след като доказателствената съвкупност не
дава опора да се приеме, че те са целели единствено и само имотна облага, без
да имат никакво намерение да се ангажират сериозно по същите.
Горните разсъждения мотивират настоящия състав да сподели разбирането на
районния съд, че поведението на двамата подсъдими не осъществява
престъпния състав на измамата. Всички частни обвинители са била наясно с
цялата ситуация развиваща се със строежа на сградата.По един или друг начин
63
всеки от тях е разбрал за проблемите с издаденото разрешение за
строеж,провеждани са срещи между двамата подсъдими и всеки от частните
обвинители,търсени са начини за разрешаването на проблема с тях,но в кР.
сметка сключените предварителни договори са останали неизпълнени и
последните не са получи собствеността върху жилищата,описани в тях.Затова
част от тях са предприели стъпката на разваляне на предварителните договори
и връщане на платеното по тях.
Всичко изложено до тук мотивира съда да приеме, че извършеното от
подсъдимите от момента на подписването на предварителните договори с
частните обвинители и до края на инкриминирания период не съставляват
престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 3 и т. 5, във вр. с чл. 209, ал.1 от НК. Касае се
за неизпълнение на граждански договори с произтичащите от това
гражданскоправни последици, а не до измамливи действия, субективно
насочени към причиняване щета на всеки един от тях, още повече,че никой от
тях не е бил пропуснал възможността поради давност да поиска разваляне на
договора.Затова и въззивният съд достигна и до извода направен от
първоинстанционния ,че липсва съставомерна от обективна и субективна
страна измама,извършена от двамата подсъдими.
По предявените граждански искове от С. Л.,Д. Б. и Б. С..
В наказателното производство гражданската претенция може да се основава
единствено на деликт. При изследване на релевантните факти по настоящето
дело съдът прие, че действията на подсъдимите не осъществяват обективните
и субективни признаци на престъплението измама. Касае се за граждански
правоотношения между гражданските ищци и дружеството, управлявано и
представлявано от двамата подсъдими-„А.А.“ООД, породени от сключените
предварителни договори за продажба на недвижим имот. В рамките на това
правоотношение е налице неизпълнение на договорно задължение от страна
на дружеството – изпълнител и продавач. Доколкото настъпилите за
гражданските ищци вреди са резултат именно на неизпълнение на договора, а
не на деликт, така предявените граждански искове срещу физическите лица Г.
Ц. и Р. Г. правилно се отхвърлени от районния съд като неоснователни.Тук
следва да бъде отчетен и факта,че гражданските ищци С. Л. и Д. Б. са
предприели необходимите действия по разваляне на предварителните
договори и са се снабдили с изпълнителни листове.
64
Относно направените възражение от частното обвинение,съдът даде
отговор в изложението си относно правните изводи,касаещи
несъставомерност на деянието на двамата подсъдими.В този смисъл намира за
неоснователно възражението на адв.Р. за обективирана изначална липса на
невъзможност за строителство,което се базира на съдебно-техническата
експертиза,изготвена пред въззивната инстанция,тъй като не са били
констатирани реални административни пречки,за да бъде изпълнено това
строителство,поради което следва да бъде възприета като защитна тезата на
подсъдимите.Посоченото от него не е вярно,тъй като посочената експертиза
установява тъкмо това,което съдът подробно анализира по-горе.Позовава се
освен това на счетоводната експертиза на в.л.Т. констатирала,че нито една
стотинка не е отишла в дейността на дружеството,а те просто са прибрани от
подсъдимите.Изразява категорично несъгласие с мотивите на проверявания
съд,че не може да се говори за никаква финансова криза, всеобща,защото
данни за това няма.Изразява становище,че декапитализацията и влошаването
на финансовото състояние на дружеството е резултат само и единствено от
действията на подсъдимите.
Като аргументация възраженията на адв.Д.,в качеството му на повереник на
частния обвинител и граждански ищец Д. Б. са идентични с тези на адв.Р.
считайки, че кризата не е в основата на това неизпълнение,а е налице
съзнателно харчене на парите за създаване на една финансова пирамида, при
която финансова пирамида умело се използват имената на едно дружество,
което реално погледнато се подписва като титуляр, но парите не отиват при
него, а в личните банкови сметки на съдружниците и на използване на един
обект на ул. „И.“. Въззивният съд ще изрази единствено съгласие с частното
обвинение,че такъв факт,посоченото в мотивите на проверявания съд,че една
от причините за неуспеха на начинанието да бъде построена и третата сграда
е започналата през 2007 г. – 2008 г. световна икономическа криза
/настъпването на която представлява ноторно известен факт/,всъщност липсва
установен по делото.В този смисъл, абсолютно основателни са възраженията
на частното обвинение,тъй като такъв факт не е доказан,той дори не се сочи от
подсъдимите.Никой от тях не основава невъзможността да бъде построена
сградата на настъпилата световна икономическа криза.Безспорният по делото
65
факт е,че съдебно-счетоводните експертизи установяват сериозно влошаване
на финансовото състояние на дружеството,което през 2010г вече не може да
покрие своите задължения.А именно през тази година е напълно бил решен
въпроса със строителното разрешение,след неговата отмяна през 2007.То
обаче не може да изпълни своята роля,след като дружеството вече няма
необходимия финансов ресурс да построи сградата,какъвто обаче е имал към
датите на сключване на предварителните договори с пострадалите лица и до
този период е построило две сгради.
По останалите възражения относно неосчетоводяване на дадените суми по
предварителните договори,получаването им на ръка от съдружниците или по
техни лични сметки както съдът посочи по –горе при правните си изводи,не
може да бъде направен еднозначен извод,че подсъдимите целенасочено са
сключили търговските сделки с предварително оформено намерение да не ги
изпълнят и да набавят по този начин за себе си неправомерна облага,при
положение ,че представляваното от тях дружество развива сериозна
строителна дейност,построило е две сгради,в които апартаментите са
разпродадени,а в търговската им практика други такива случаи липсват.Тези
факти,установени от съдебно-счетоводните експертизи,вкл. и тази изготвена
от вещото лице С. на етап досъдебно производство са могли да насочат
държавното обвинение към търсена на наказателна отговорност под друга
правна квалификация,но фактологичните рамки на обвинението срещу
двамата подсъдими е освободено от тях.
По възражението на адв.И., в качеството му на повереник на частния
обвинител и граждански ищец Б. С.,който основава пледоарията си на
фактите,посочени в обвинителния акт,а именно действия на подсъдимите след
сключване на предварителния договор с Б.в С.-прехвърляне на правото на
строеж на друга фирма,с което на практика поставят в невъзможност
физическите лица, които са сключили предварителните договори да сключат
окончателни договори по чл.19 от ЗЗД и в следващия момент подписват
анекси към сключените през 2007г. договори,съдът ще посочи,че дружеството
е било неизправна страна по предварителния договор,поради което
окончателен договор не може да бъде сключен.
Действително,безспорно установено е в производството,че на 20.09.2010г
между Б. С. от една страна и подсъдимия Р. Г.,в качеството му на
66
представляващ „А.А.“ООД е подписан анекс към вече сключения
предварителен договор.С този анекс всъщност се намалява цената на
имота,предмет на предварителния договор.Освен това е поето задължението
строителството да бъде завършено.Безспорно е ,че към тази дата „А.А.“ООД
не може да строи,тъй като вече договорът за суперфиция е развален и правото
на строеж вече е прехвърлено на друга фирма-„М.И.“ООД.Сключването на
този анекс не може да има отражение в наказателноправен аспект,тъй като с
него сключилият го не е мотивиран да извърши акт на имуществено
разпореждане и такова безспорно не е направено,няма причинена вреда.
Абсолютно обосновани щяха да бъдат аргументите на адв.И.,ако към
20.09.2010г,когато е сключен анексът ,Б. С. беше мотивиран да извърши акт
на имуществено разпореждане и по този начин да претърпи имотна вреда,тъй
като към тази дата „А.А.“ООД няма обективната възможност да строи-не е
собственик на земята,не притежава и правото на строеж.
Относно цитираните от частния обвинител Б. С. две решения на върховната
инстанция,съдът намира за неотносими към настоящия казус.В първото
посочено решение №153/10.04.2012г по КНД №154/2012г,е установено, че
осъдената при всяко едно от инкриминираните деяния е поемала ангажимент
да достави определена стока- в случая леки или тежкотоварни автомобили,
като тези нейни действия са били насочени единствено към постигане на
предварително определената цел- реализиране на имуществена облага. Тя е
извършвала множество действия, насочени не към постигане на съгласие по
отношение на сключване на договор с пострадалите, а към това те да й
предоставят парични средства като във всеки един от инкриминираните
случаи подсъдимата е съзнавала, че няма възможност да осигури или закупи
автомобилите, като изначално е заблуждавала пострадалите, че има
възможност да стори това.
В процесния казус подсъдимите са имали обективната възможност да
построят сградата,както са имали и необходимия финансов ресурс да отпочнат
строителството.
В цитираното решение №330/17.11.2015г по наказ.дело №882/2015г на
ВКС,отликата от разглеждания в настоящото производство казус е ,че
подсъдимият е сключил предварителен договор,без към този момент да е бил
собственик на имота,както и не е имал учредено право на строеж,какъвто
67
настоящия случай не е.
Посочените основания от адв.И. се съдържат и в протеста на РП-Б.град като
съдът отново ще отбележи ,че действия/поведение/ на подсъдимите,
настъпили след сключването на предварителните договори с частните
обвинители не може да обективира изначална липса на намерение да се
строи.Тук съдът ще отвори една скоба,че едва в протеста прокурорът са
аргументира с факт,който липсва като посочен в обвинителния акт,а именно
сключения анекс на 20.09.2010г с Б. С..И още един факт е посочил прокурора
за първи път във въззивния протест,а именно ,че две от плащанията по
предварителния договор частният обвинител Б. Г. е извършил след като върху
имота е била учредена договорна ипотека.Но обвинителния акт съдържа
общото изявление за плащане на цената по сключения предварителен
договор,без обаче да бъдат посочени конкретните дати на тези плащания,а те
са били изяснени още на етап досъдебно производство.По това възражение на
прокурора ,съдът е дал отговор при правните изводи,засягащи частния
обвинител Б. Г..
В случаите,когато договорът не е бил изпълнен по каквато и да е друга
причина, но не и в резултат на изначална невъзможност или липса на
намерение за това, следва извод, че престъплението „измама“ не е
осъществено от субективна страна.И тъй като по делото е депозиран протест
следва да бъде отговорено на прокурора ,че сега посоченото във въззивния
протест дори липсва като поведение на двамата подсъдими,насочено към
възбуждане и поддържане на заблуждение в обстоятелствената фактология на
обвинителния акт,а съществува единствено като правен извод.Държавното
обвинение мотивира възбуждането на заблуждение,в убедително
говорене,чрез даване на обещания,в показване на скици,архитектурни
проекти,сключване на предварителни договори и съставяне на разписки за
платени суми и т.н.А фактологичното обвинение е описано по следния
начин:за целия инкриминиран период всеки от частните обвинители
многократно разговаряли с двамата обвиняеми и заедно и поотделно във
връзка с това, че строителството на сградата не започвало и съответно не
можело да се прехвърли и собствеността върху имота в срока на договора.
При отделните им лични срещи и разговори двамата обвиняеми давали
обещания, че строителството ще започне и имота ще се построи, както и че
68
впоследствие ще бъде прехвърлена собствеността върху него.Убеждавали да
изчака, защото имат различни проблеми, свързани със собствениците на
имота. С тези си обещания двамата обвиняеми мотивирали частните
обвинители/така е посочено за всеки един от тях/ да продължат да чакат
започване на строителството, съответно построяване на жилището и
прехвърляне на собствеността и да изплащат договорена цена на недвижимия
имот.
Т.е дори и обвинителния акт не съдържа поведение на подсъдимите, насочено
към възбуждане на заблуждение,въз основа на което последните да подпишат
предварителните договори и да извършат акта на имуществено
разпореждане.По-горе в правните изводи относно всеки един от частните
обвинители съдът е взел отношение по този въпрос като е счел,че въпреки
липсата на тази фактология в обвинителния акт присъдата не следва да бъде
отменяна и делото върнато за ново разглеждане,тъй като не се установяват
такива измамливи действия и намерения на двамата подсъдими.Т.е, повече от
описаното в обвинителния акт прокурорът не може да обективира като
възбуждане на заблуждение по простата причина,че в случая не е налице
наказателноправна измама.Отделно от това,посочените от прокурора действия
на двамата подсъдими,насочени към възбуждане на заблуждение-убедително
говорене,показване на планове,скици,строителни книжа не могат да бъдат
такива,тъй като предварителните договори имат за предмет строителство на
сграда и обещание за прехвърляне на собствеността върху определен
имот,поради което строителни книжа следва да бъдат показвани.Очевидно
друга рамка на фактите от държавното обвинение не може да бъде поставена
предвид значителния период от време,продължило това наказателно
преследване,чийто давностен срок изтича през 2026г.
Ето защо съдът прие, че първата инстанция е оценила правилно фактите и е
приложила вярно закона,поради което присъдата следва да бъде
потвърдена.Не са налице основания за отмяна или изменение на постановения
съдебен акт и делото не трябва да бъде връщано за ново разглеждане по
изложените по-горе съображения.Същевременно,въпросът за липса на
допуснати отстраними съществени процесуални нарушение на етап досъдебно
производство е бил окончателно решен в проведеното пред първата инстанция
разпоредително заседание,определението по което е потвърдено при
69
извършения инстанционен контрол.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК,
Б.градският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №58/05.09.2023г, постановена по НОХД
№1016/2021г. на Районен съд -Б.град.
Решението е окончателно.
За решението да бъде съобщено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
70