№ 162
гр. Пазарджик, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Красимир Лесенски
при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА
като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно
наказателно дело № 20225220201623 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от
Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Л. Н. В. с ЕГН ********** против Заповед за
задържане на лице с рег. № 340зз-167 от ... г., издадена от М.С. Х.ва – мл.
инспектор при Районно управление на МВР Септември.
В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради
нарушение на материалния закон, постановена е при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, издадена е в несъответствие с
целта на закона.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя в
становище по съществото на спора поддържа, че административният орган е
нарушил основно свое задължение – това по чл.74, ал.6 ЗМВР - като не е
връчил препис от заповедта на задържаното лице. Иска се отмяна на
заповедта само на това процесуално основание и присъждане на сторените в
производството разноски.
1
Ответната страна – М.С. Х.ва – мл. инспектор при РУ на МВР
Септември, чрез процесуалния си представител застъпва становище, че
издадената заповед е законосъобразна.
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, подадена от
надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол
и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК. Доколкото заповедта е
издадена на ... г., а жалбата е депозирана на ... г., то същата е подадена в срок
и следва да бъде разгледана.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на
доводите и възраженията на страните и като извърши служебна проверка за
законосъобразност по реда чл.168, ал.1, вр. с чл.146 от АПК, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
С оспорената Заповед за задържане на лице с рег. № 340зз-167 от ... г.,
издадена от М.С. Х.ва – мл. инспектор при Районно управление на МВР
Септември, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е наредено задържането на
жалбоподателя Л. Н. В. за срок до 24 часа в помещение за временно
задържане на РУ на МВР Септември във връзка с данни за извършено
престъпление по чл.144, ал.3 от НК – закана с убийство спрямо лицето Й.П.Ц.
и семейството му на ... г., като е посочено и образуваното ДП - ЗМ № 343/... г.
При задържането Л. Н. В. е подписал декларация, като е отразил, че
желае адвокатска защита по личен избор и за негова сметка, не желае
служебна защита, има здравословен проблем, желае преглед от лекар, желае
да се уведоми член на семейството му за задържането, уведомен е, че може да
получава колети и храна. Посочил е още, че не е бил запознат с правата по
чл.73, чл.74 и чл.75 от ЗМВР. На В. е извършен обиск, за който е съставен
Протокол за обиск от ... г. Жалбоподателят е бил задържан в ... часа на ... г. и
освободен в ... часа на другия ден.
От самата оспорената заповед се установява, че на ... г. около ... ч. в с. В.
на ул. „П.” в близост до изхода в посока гр. С. лицето Л. Н. В. ЕГН:
**********, адрес с. В., Общ. Септември, след като е държал нож под
тениската, с която е бил облечен, е отправял обидни думи, заплахи и закани
за убийство със следното съдържание: „Ела тук, ще ти еба майката, ще убия
2
теб и детето ти” срещу Й. П. Ц. ЕГН: **********, от с. В., общ. Септември,
ул. „О.” № 20 и семейството му и това е възбудило основателен страх у Й. П.
Ц. от осъществяването му. Същите действия от страна на Л. В. са се
повторили и около ... ч. Образувано е ДП № 343/... г. за извършено
престъпление по чл.144, ал.3 от НК.
След това В. бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР с
атакуваната в настоящото производство заповед. Препис от заповедта на
задържане не е връчен на В.. Отразено е с подпис на свидетел, че В. отказва да
подпише заповедта.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР. Компетентността му да
издава заповеди от вида на оспорената в настоящото производство произтича
пряко от разпоредбата на чл.72 от ЗМВР, съгласно която полицейските
органи могат да задържат лице, като в т.1 до т.7 на същата разпоредба
изчерпателно са посочени хипотезите, при които това е допустимо.
Заповедта за задържане на лице по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по
съществото е заповед за прилагане на ПАМ, като същата следва да има
минимално съдържание, предписано в чл.74, ал.2 от ЗМВР, което в случая е
налице. По отношение на тази заповед са неприложими изискванията на
чл.59, ал.2 от АПК за съдържание на административния акт, тъй като следва
да се спазват изискванията на специалния закон - ЗМВР. Заповедта съдържа
необходимите реквизити, посочени в правната норма на чл.74, ал.2 ЗМВР –
посочени са името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал
заповедта, данни, индивидуализиращи задържаното лице, датата и часът на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл.73 от ЗМВР, правото
му на преводач, в случай че не владее български език, както и е посочено, че
заповедта за задържането може да се обжалва пред съда. В заповедта е
посочено и правното основание за постановяването й, както и фактическите
обстоятелства, предпоставили издаването й – данни за извършено
престъпление по чл.144, ал.3 от НК, като е посочено и образуваното
Досъдебно производство № 343/2022 г. по описа на РУ на МВР Септември.
3
Според съда оспорената заповед е издадена в съответствие с
материалния закон. Разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР регламентира
правомощието на полицейските органи да задържат в специални помещения
за срок от 24 часа лицата, по отношение на които са налице обстоятелствата,
посочени в чл.72, ал.1, т.1 - 7 от ЗМВР. От посоченото в оспорената заповед и
от събраните по делото доказателства е видно, че в случая задържането на
жалбоподателя В. е било извършено във връзка с наличие на данни за
извършено от него престъпление по чл.144, ал.3 от НК на ... г. в с. В.. Съдът
намира, че в процесния случай са налице фактическите обстоятелства,
съответстващи на приложимия материален закон - чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР,
като в оспорената заповед са посочени както правните, така и фактическите
основания за задържането по смисъла на чл.74, ал. 2, т.2 от ЗМВР, като по
отношение на фактическите основания се препраща към Досъдебно
производство № 343/2022 г. по описа на РУ на МВР Септември.
Задържането под стража на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за срок
не по-дълъг от 24 часа, представлява принудителна административна мярка
по смисъла на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН), която има за цел да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. За прилагане на нормата е достатъчно наличие
на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено от
задържаното лице, без дори да е необходимо да се уточнява характерът на
престъплението. Събраните по делото доказателства обосновават наличието
на материалноправните предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, а именно -
наличие на „данни“, че задържаното лице е извършило престъпление.
Понятията „данни“ по смисъла ЗМВР и „достатъчно данни“ по смисъла на
чл.207, ал.1 от НПК, имат различно съдържание. За да бъде образувано
досъдебно производство по реда на НПК, е необходимо да са налице
достатъчно данни, които да обосноват основателно предположение, че има
извършено престъпление. При налагането на принудителната
административна мярка „задържане до 24 часа“ по чл.72 от ЗМВР, в
хипотезата на ал.1, т.1, са необходими само данни за извършено
престъпление, т.е. тези данни могат да не са достатъчни за образуване на
досъдебно производство, но да са достатъчни да бъде направен извод, че
задържаното лице е извършило престъпление. За прилагането на процесната
принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани
4
доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето,
извършило престъпление, по смисъла на НК. Настоящият съдебен състав
намира, че към момента на задържането полицейският орган е събрал данни
за извършено престъпление от лицето, което се установява и от събраните по
делото доказателства и към момента на издаване на оспорената заповед са
били налице непротиворечиви данни за извършено престъпление и за
възможно участие на жалбоподателя в него.
При издаването на оспорения акт обаче е допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, които са
достатъчно основание да се приеме заповедта за незаконосъобразна.
Съгласно чл.74, ал.6 от ЗМВР: „Копие от заповедта се връчва на
задържаното лице срещу подпис“. В тази насока е и разпоредбата на чл.11,
ал.2 от Инструкция № 8121з-78 от 24 януари 2015 г. за реда за осъществяване
на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани
лица и реда в тях в министерството на вътрешните работи, издадена от
министъра на вътрешните работи, съгласно която: „Заповедта за задържане се
подписва от полицейския орган и от задържаното лице. Отказът или
невъзможността на задържаното лице да подпише заповедта се удостоверява
с подписа на един свидетел“.
В конкретния случай няма спор по фактите по делото, че Л. В. е отказал
да подпише заповедта за задържането. Този негов отказ да разпише заповедта
законосъобразно е удостоверен с подписа на свидетеля Х. С..
Получаването на препис от заповедта за задържане обаче е
самостоятелно право на лицето, различно от правото да му бъде предявена за
подпис същата. На това право на лицето да получи заповедта за задържане
съответства задължението на органа да му връчи препис от същата.
Законодателят не е предвидил хипотеза нито в ЗМВР, нито в Инструкцията, в
която препис от заповедта да не следва да се връчва на лицето поради някаква
причина, каквато и да е тя, дори и при отказ да подпише, че е запознат със
заповедта. Правото да се получи препис от заповедта е свързано както с това
лицето да разбере защо се задържа, така и с възможността да обжалва
законността на задържането. Затова предявяването на заповедта за задържане
за запознаване със съдържанието й и подписването й от задържаното лице е
действие самостоятелно и независимо от връчването на препис от същата. В
5
същото време предоставяне на екземпляр на задържания служи и като
гаранция срещу евентуални опити от страна на полицейските органи за
манипулации върху вече съставената и връчена заповед – поправки, добавки
или други корекции, включително цялостна подмяна на заповедта. На
жалбоподателя в случая не е връчен екземпляр от заповедта, като причина за
това са били самите полицейски служители от РУ на МВР Септември, които
погрешно и незаконосъобразно са приели, че след като жалбоподателят
отказва да я подпише, то не следва да му връчат и препис от нея. В тази
насока са показанията им, дадени в съдебно заседание. По този начин с
неполучаването на препис на жалбоподателя е възпрепятствана възможността
му да се запознае подробно със съдържанието на заповедта и да разбере за
какво точно е задържан. Особено важно е това в светлината на данните по
делото, от които е видно, че в попълнената лично от В. декларация, същият
дори е отразил, че не е бил запознат устно с правата си по чл.73, 74 и 75 от
ЗМВР. Следва ясно да се отбележи, че гаранцията, регламентирана в чл. 5, § 2
КЗПЧОС, а именно задържаното лице незабавно да бъде уведомено за
основанията за арестуването му, в случая е очевидно нарушена. В този
смисъл, дори хипотетично да се приеме, че на В. устно му е разяснено и са
изложени основания за задържането му, то същите не са му била съобщени
незабавно по реда на чл. 74, ал. 6 ЗМВР с връчване на препис от обжалваната
заповед. С оглед на това не може да се приеме, че към момента на
задържането си, жалбоподателят В. е бил уведомен и е бил наясно с
фактическите основания за задържането си. Неизпълнението на задължението
от страна на контролните органи на чл.74, ал.6 от ЗМВР представлява
съществено процесуално нарушение, допуснато в административното
производство, което представлява самостоятелно и достатъчно основание за
отмяна на издадената заповед. Това невръчване съществено нарушава правото
на наказаното лице да разбере за какво точно е задържан и съответно
затруднява в степен на невъзможност да се възползва от правото си да
обжалва законността на задържането си, съответно правото му да организира
адекватно своята защита по отношение на подобно обжалване. Това е видно и
от самата жалба, която е подадена в срока на задържането, но без данни за
същата, тъй като процесуалният представител на жалбоподателя не е имал
препис от същата, въпреки че последният на свой ред от името на В. е
поискал да му бъде връчена като адвокат на задържания. Следва да се
6
отбележи, че по отношение на задържането на лица, законодателят не е
предвидил опции, в които това да става забулено в някаква тайнственост и без
възможност на задържаните да разберат защо се задържат и съответно без
възможност да се защитят срещу задържането. Подобно поведение на
полицейски служители в 21 век в страна-членка на ЕС действително буди
недоумение.
В случая полицейските органи на РУ на МВР Септември е следвало да
оформят заповедта, включително и в частта на разписката за получаване на
същата с подпис на свидетел при заявен отказ от В. да я подпише, но
задължително да връчат препис от нея на В., въпреки отказа му да се
разпише, включително и на разписката. Още по-необяснимо е в случая, че те
са отказали и изричното искане от адвоката на В. да представят препис от
заповедта. Доводите на свидетеля Б., че следва в случай на отказ да се
подпише заповедта, два екземпляр да останат при тях с оглед Инструкцията,
не намират опора дори в самата Инструкция. Там изрично в разпоредбата на
чл.11, ал.3 е посочено, че: „Заповедта за задържане се издава в 3 екземпляра,
като един се прилага към преписката, един се предава за съхранение в
деловодството на съответната структура на МВР и един се връчва на
задържаното лице непосредствено след нейното издаване“. Видно е, че няма
предвидена никаква подобна опция - два екземпляра от заповедта да останат
за съхранение в деловодството на съответната структура на МВР, дори и
лицето да откаже да разпише самата заповед.
В заключение атакуваната Заповед за задържане на лице е издадена от
компетентен орган - полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, в
предвидената от закона (чл.74, ал.1 от ЗМВР) писмена форма, в съответствие
с материалноправните разпоредби, целта на закона и принципа за
съразмерност, но при съществено нарушение на административно-
производствените правила, поради което оспорването следва да бъде
уважено и същата отменена като незаконосъобразна.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя, като е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно, че заплатено адвокатско
възнаграждение в брой е 300 лв., като са представени и доказателства за
плащането му.
7
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Районен съд
Пазарджик, ХХ състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице с рег.
№ 340зз-167 от ... г., издадена от М.С. Х.ва – мл. инспектор при Районно
управление на МВР Септември.
ОСЪЖДА РУ Септември към ОД на МВР Пазарджик да заплати на Л.
Н. В. с ЕГН **********, адрес: с. В., общ. Септември, ул. „Ч.“ № 5 сторените
по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.
Решението може да бъде обжалвано чрез Районен съд Пазарджик пред
Административен съд Пазарджик в четиринадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8