№ 148
гр. Ловеч, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20214300500416 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260120 от 24.06.2021 година, постановено по гр.дело № 1890 по описа
за 2020 година Ловешкият районен съд е признал за установено, на основание чл.422
вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД, по отношение на БЛ. П. М., ЕГН:
**********, с пост.адрес: ***, че същата дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв.А.П., съдебен адрес: *** следните суми,
предмет на Заповед № 405 от 30.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 809/2020 г. по описа на PC - Ловеч, а именно: 465.68 лв. -
главница; 139.09 лв. - законна лихва за забава за периода от 12.01.2017 г. до 13.05.2020 г.;
39.96 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилна услуга, ведно със
законната лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на заявлението -
20.05.2020 г. до окончателното изплащане на вземането. Отхвърлил е, като неоснователен и
недоказан, предявения от ,,А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, против БЛ. П. М., ЕГН:
**********, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,ал.1 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД – за
съществуване на вземане в полза на „А1 България"ЕАД в размер на 77,52 лв., съставляващо
1
начислена неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство
апарат Lenovo К5 DS Grey МАТ. Осъдил е БЛ. П. М. да заплати на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД,
разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, както и разноски в заповедното
производство в размер на 342,98 лв.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , с която
обжалва решението като незаконосъобразно и неправилно.
Твърди, че в решението неправилно е посочено, с оглед характера на производството,
че след като е призната за установена дължимостта на вноските по договора за продажба на
изплащане ведно със законната лихва, то операторът е получил в цялост цената на
устройството и счита тези приети положения за неправилни. Изтъква, че във връзка с
предсрочното прекратяване на описаните договори за електронни съобщителни услуги,
заявителят претендира и неустойка в размер на 77.52 лева за възстановяване на стойността
на отстъпките от пазарните цени на крайно устройство Апарат Lenovo К5 DS Grey МАТ 15,
предоставено с Договор за продажба на изплащане от 29.11.2016 г., в пакет с мобилна
услуга за SIM карта с телефонен номер ***********, съгласно 6.3.1 от Приложение № 1 от
29.11.2016 г., Съгласно посочената разпоредба „Абонатът дължи на Оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на
изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент."
Твърди, че неустойката е изцяло съобразена с тази разпоредба и съответства на оставащия
срок на ползване по абонамента за услуги. Отстъпката е предвидена изрично в чл. 6.3.2 от
Приложение № 1 и е в размер на 103,65 лева, а претендираната сума е 77,52 лв. Прилага
таблица, по която е изчислил тази неустойка съобразявайки оставащия период на ползване,
който е 546 дни. Изразява несъгласие с извода на съда за неравноправния характер на тази
част от договора, при положение, че се касае за възстановяване на „отстъпка". Дефинира, че
„отстъпката" е благо, от което потребителят се е възползвал при сключването на договора с
мобилния оператор, изразяващо се в намаление на редовната пазарна цена на дадения
апарат. Затова е напълно справедливо да се приеме, че следва същата да се възстанови, с
оглед виновното неизпълнение на задълженията на абоната по договора, когато именно това
неизпълнение се явява пораждащо и вземането за неустойка. Такова вземане не би
възникнало ако договорът за услуги е изпълнен и двете страни са били в състояние на
изправност през целия договорен период. Счита, че в хода на производството частта от
предявения иск за неустойка за възстановяване на отстъпката от устройство е доказан по
основание и по размер, поради което следва да бъде уважен.
Моли решението на Ловешкия районен съд за бъде отменено в частта за неустойката
в размер на 77,52 лева, с произтичащите от това законови последици, като вместо него –
постановено друго решение, с което да се признае за установена дължимостта ѝ.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответната страна.
В съдебно заседание въззивникът не се явява, но в писмена молба пълномощникът
2
поддържа подадената жалба. Ответникът се представлява от особен представител- адвокат Р.
БР., която моли да бъде потвърдено решението на съда.
Въззивното производство е допустимо, тъй като срокът по чл.259, ал.1 от ГПК за
обжалване е спазен.
Решението на Ловешкия районен съд е валидно, тъй като не страда от пороци,
водещи до неговата нищожност и е допустимо. След разглеждане на спора по същество и
след анализ на казуса от фактическа и правна страна, настоящата инстанция счита че е и
правилно.
Ищецът „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК: ********* е предявил срещу ответницата БЛ.
П. М., установителен иск по реда на чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ал.1,т.2 от ГПК и с правно
основание чл.79 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , за вземане, както следва: изискуема главница в размер на
453.68 лв., законна лихва за забава за периода 12.01.2017 г.- 13.05.2020; 117.48 лв. неустойка,
в едно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявление по чл.410
ГПК в съда, за което има издадена Заповед за изпълнение № 405 от 30.06.2020 година по
ч.гр.дело № 809 по описа за 2020 година на Ловешкия районен съд.
От събраните по делото писмени доказателства, от преценката на становището на
страните, в съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, въззивният съд приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
На 29.11.2016 година в гр.София между ответницата БЛ. П. М., в качеството на
потребител (абонат) и оператора „Мобилтел“ ЕАД (праводател на ищеца „А1България"
ЕАД) е сключен Договор № **********, с предмет: предоставяне на електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, при условията
на договора и Общите условия за взаимоотношения между „Мобилтел"ЕАД и
потребителите на съответната услуга и/или мрежа. В предмета на договора се включват и
услуги на оператора или други доставчици, които са заявени от абоната за ползване чрез
номер, предоставен въз основа на договора. С подписването на Приложение № 1 към
Договор № **********/ 29.11.2016 г. е постигнато съгласие относно условията за ползване
на избрания тарифен план, който в случая е Мтел безкрай М Коледа 2016 2г., за активиране
по SIM карта *******************, за телефонен номер ***********, за срок от 2 години.
Договорено е, че договорът по отношение на услугите в приложението влиза в сила
незабавно (от датата на подписване).
В раздел 6.3 на Приложение №1 - "Отговорност" е предвидено, че ако достъпът до
мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива
или по вина на абоната преди изтичане на срока на ползване, абонатът дължи на
оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента,
за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до
изтичане на съответния срок на ползване. Когато абонатът е физическо лице,
максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може
да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен
3
абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза, в допълнение на
посочената неустойка за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на оператора и
възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от
пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг),
съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
На същата дата са подписани: Допълнение към Приложение №1 към Договор №
**********/ 29.11.2016 г.- Избор и условия на роуминг тарифен план Mtel Europe Unlimited
и Договор за продажба на изплащане № **********, по силата на който мобилният
оператор е прехвърлил на абоната правото на собственост върху мобилно устройство апарат
Lenovo К5 DS Grey МАТ срещу задължението на купувача да заплати общата цена от 311,51
лв. на 23 месечни вноски, с първоначална вноска 12,98 лева. Срокът на този договор е 23
месеца, считано от датата на подписването му. В чл.12.3 се съдържа клауза, че при
неплащане в срок най-малко на 2 последователни месечни вноски от страна на купувача
договорът се прекратява. В този случай всички суми, дължими до края на срока на договора
стават изискуеми от датата на издаване на фактурата за тези суми и следва да бъдат
заплатени от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.Фактурата се издава от
датата, определена за издаване на месечните таксуващи фактури, след изтичане на 125 дни
от спиране на достъпа на купувача до мрежата, като договорът се счита прекратен от тази
дата, а прекратяването не засяга задължението на купувача за плащане на дължимите суми.
Според условието на чл.3 от договора за продажба закупуването на вещта е обвързано с
ползването на електронни съобщителни услуги, предоставяни на купувача на основание
договор за услуги, което се установява и от приложената гаранционна карта, в която е
посочен телефонният номер на SIM картата на абоната-***********.
Установява се, че в срока на действие на договора за електронни съобщителни
услуги, ищецът е издал на абоната 6 броя фактури и разпечатки, съдържаща информация за
периода на фактуриране, вида на ползваните от абоната услуги по предоставения му
телефонен номер *********** -информация за използваните пакети, разговори
/брой/минути/, съобщения, месечна такса и отстъпки, както следва: фактура №
*********/27.12.2016 г. с падеж 11.01.2017 г. на стойност 66.07 лв. и начислена законна
лихва 22.35 лв.; фактура № *********/25.01.2017 г. с падеж 09.02.2017 г., на стойност 35.89
лв. и начислена законна лихва 11.85 лв.; фактура № *********/25.02.2017 г. с падеж
12.03.2017 г., на стойност 16,58 лв. и начислена законна лихва 5,33 лв; фактура №
*********/27.03.2017 г. с падеж 11.04.2017 г. на стойност 15,98 лв. и начислена законна
лихва 5,01 лв; фактура №*********/26.04.2017 г. с падеж 11.05.2017 г. на стойност 15,98 лв.
и начислена законна лихва 4,87 лв. и фактура № *********/26.05.2017 г. с падеж 10.06.2017
г. на стойност 4,64 лв. и начислена законна лихва 1,38 лв.
По договора за продажба на изплащане за периода от 27.12.2016 г. до 26.06.2017 г. са
издадени следните 7 бр. фактури: № *********/27.12.2016 г. с падеж 11.01.2017 г., на
стойност 12,98 лв. и начислена законна лихва 4,39лв.; фактура № *********/25.01.2017 г. с
падеж 09.02.2017 г. на стойност 12,98 лв. и начислена законна лихва 4,29 лв.; фактура №
4
*********/25.02.2017 г. с падеж 12.03.2017 г. на стойност 12,98 лв. и начислена законна
лихва 4,18 лв.; фактура №*********/27.03.2017 г. с падеж 11.04.2017 г. на стойност 12,98 лв.
и начислена законна лихва 4,07 лв.; фактура №*********/26.04.2017 г. с падеж 11.05.2017 г.
на стойност 12,98 лв. и начислена законна лихва 3,96 лв.; фактура № *********/26.05.2017
г., с падеж 11.06.2017 г. на стойност 12,98 лв. и начислена законна лихва 3,85 лв.; Договорът
за продажба на изплащане от 29.11.2016 г. е прекратен на 26.06.2017 г. когато е издадена
последната фактура № *********/26.06.2017 г. с падеж 11.07.2017 г., на стойност 220,66 лв,
формирана от сбора на дължимите месечни вноски до края на срока на договора
(17x12,98=220,66 лв.).
Към договорите са приложени и Общите условия за взаимоотношенията между
„Мобилтел“ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на
„Мобилтел“ЕАД по стандарти GSM, UMTS и LTE, които обаче не са подписани от абоната
и съдържат клаузи, приети след сключване на конкретния договор, което дава основание на
съда да счита, че ищецът не е приложил по делото действащите към момента на сключване
на договора общи условия.
Поради спиране на плащането от страна на ответницата, „А1 България"ЕАД, с
предишно наименование „Мобилтел"ЕАД е подало заявление по реда на чл.410 от ГПК до
компетентния районен съд и в производството по ч.гр.дело № 809/2020 г. PC - Ловеч се е
снабдило със заповед за изпълнение. С разпореждане от 07.10.2020 г. заявителят е уведомен,
че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с иск с правно основание
чл.422 от ГПК във вр. с чл.415,ал.1 ГПК – иск за съществуване на вземането, предмет на
ч.гр.дело 809/2020 година на Ловешкия районен съд, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от доказателствата,
приложени към ч.гр.дело № 809/2020 година на Ловешкия районен съд, от които е видно, че
заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, тъй като лицето е
напуснало адреса.Искът е предявен в едномесечния срок по чл.415 ал.1 от ГПК, поради
което е допустим.
В производството по чл.422 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на
правен интерес от предявяване на иска и факта, от който произтича вземането му. В исковия
процес съдът не е обвързан от констатациите и правните изводи на заповедния съд, тъй като
противното би означавало обезсмисляне на производството за установяване съществуване
на изискуемо вземане, независимо че за него по искане на кредитора е постановено
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Ищецът основава претенцията си на договори, които страните са подписали. В
отговора на исковата молба назначени от съда особен представител на ответника- адвокат Р.
БР., не е оспорила валидността на договорите, но е възразила срещу основателността на
претенцията.
5
Тъй като правомощията на въззивния съд, съгласно чл.269, ал.1, изр.второ от ГПК са
ограничени от посоченото в жалбата, то предмет на настоящето въззивно обжалване е
дължимостта на вземане за неустойка в размер на 77.52 лева. Безспорно е, че ответницата не
е изрядна страна по договора, тъй като е спряла плащане на предоставените ѝ услуги.
Според ищеца, претендираната сума представлява неустойка за възстановяване на
отстъпка от пазарна цена на крайно устройство – апарат, и е дължима на основание чл.6.3.1
и в размер по чл.6.3.2 от Приложение № 1 от 29.11.2016 г. във връзка с чл.3 от договора за
продажба на изплащане. Според този текст отговорността на абоната при неизпълнение на
договора се изразява във възстановяване на част от стойностите от пазарните цени на
крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния
абонамент. Съобразявайки дефиницията за неустойка, съдържаща се в чл.92 от ЗЗД се налага
извода, че задължението за възстановяване на част от цената на крайното устройство няма
характер на неустойка. Неустойката е изрично договорена и е ограничена до трикратния
размер на месечните абонаментни такси, поради това, че абонатът е физическо лице, но това
в случая не е спазено.
Следва да се отбележи, че нито в Приложение № 1 към Договор № **********, нито
в Договора за продажба на изплащане се съдържа посочване на цената на крайното
устройство, а само месечната вноска за изплащането му, в която е включена и лихва в
размер на 10%.Общият размер на вноските е определен на 311.51 лева, а размерът на
отстъпката- 103.65 лева. Съгласно чл.6.1 от договора за продажба на изплащане продавачът
издава на купувача фактура за цялата стойност на вещта, в която е отразена и
първоначалната вноска, дължима при подписване на договора. Според приемо-
предавателния протокол цената на апарата е 208.32 лева без ДДС, а видно от погасителния
план- Приложение № 2 към договор за продажба на изплащане сборът на главниците
възлиза на 270.62 лева, което е противоречие.
В т.8 от исковата молба ищецът е конкретизирал, че претендираната от него
главница в размер на 453.68 лева е формирана от сумата 155.14 лева за предоставени
електросъобщителни услуги и 298.54 лева за предоставени продукти на изплащане (в
случая това е крайното устройство Апарат Lenovo K5 DS Grey MAT 15). В последната
издадена фактура е включена цената на закупената на изплащане стока, която е 220.66 лева
и е част от тази главница. Районният съд е приел, че вземането за главниците съществува,
поради което мобилният оператор е удовлетворен, тъй като получава определената от него
към момента на сключване на договора цена за устройството, ведно с договореното
възнаграждение за срока на изплащане и обезщетение за забавата от момента на
предсрочното прекратяване на договора.Този извод е правилен.
Във въззивната жалба е описано, че ответницата е ползвала 184 дни крайното
устройство, като за оставащия период на ползване в дни- 546 дни се претендира още сумата
77.52 лева, представляваща неустойка, изразяваща се във възстановяване на част от
стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните устройства, съответстваща на
оставащия срок на ползване по съответния абонамент.
6
Настоящият въззивен състав споделя изводите на първоинстанцонния съд относно
неравноправния характер на неустоечна клауза, предвид наличието на предпоставките по
чл.143, т.5 от ЗЗП. По начина, по който е уговорена неустойката за невърнато устройство, се
създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя.Тя противоречи на добрите нрави, защото излиза извън обезщетителната си
функция, тъй като освен цената на предоставеното устройство (и лихва), операторът
претендира и неустойка, която не е съобразена дори с условията на договора (трикратния
размер на месечните такси).
С оглед изложеното, съдът приема, че предявения установителен иск по чл.422, ал.1
във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за сумата 77.52 лева е неоснователен и недоказан, поради което
следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадане на крайните изводи на настоящата въззивна инстанция с тези на
Ловешкия районен съд, решението му следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272
от ГПК препраща и към неговите мотиви.
С оглед изхода на процеса, разноски в полза на въззивника не следва д се присъждат.
Воден от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260120 от 24.06.2021 година, постановено по гр.дело
№ 1890 по описа за 2020 година на Ловешкия районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявения от ,,А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, ЕИК: *********, против БЛ. П. М., ЕГН: **********,
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415,ал.1 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД – за съществуване на
вземане в полза на „А1 България"ЕАД в размер на 77,52 лв., съставляващо начислена
неустойка за възстановяване на отстъпка от пазарната цена на крайно устройство апарат
Lenovo К5 DS Grey МАТ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв.А.П., съдебен адрес: *** за присъждане на
разноски за въззивното обжалване.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7