О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година
07.01.2020 Град Стара Загора
Старозагорски районен съд
Първи граждански състав
На 07 януари Година две хиляди и двадесета
В закрито заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 6057 по описа за 2019 година.
Делото е образувано по искова молба
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София против К.Р.М.. На ответника
е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия
момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил
отговор от ответника.
При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по
реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за
разглеждането му.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните
за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С
оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с
исковата молба документи /с изключение на оспорения такъв/, да се уважи
искането за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите в исковата молба, както и да се изиска за прилагане ч.гр.д.№3950/2018
г. по описа на Старозагорския районен съд. С оглед заявеното от ответника
оспорване на автентичността на Договор
за паричен заем № 2712752, сключен на 24.12.2016 г., на основание чл.193, ал.1 ГПК следва да бъде указано на ищеца най-късно в
о.с.з. да заяви дали ще се ползва от оспорения документ.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на
страните следва да бъде съобщен
изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на
страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за
доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно
призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на
писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
Воден от горното и на
основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като доказателства по делото: Предложение за сключване на договор за
паричен заем от 24.12.2016 г.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството
на „Продавач“ и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, в качеството на
„Купувач“, Потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.З от ЗЗД;
Пълномощно за извършване на уведомяване във връзка с чл.99, ал.З от ЗЗД,
предвид сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010 г.; Препис - извлечение от Приложение № 1/01.01.2018 г. към Договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ сключен между „Изи Асет Мениджмънт
АД, и „Агенция за събиране на вземания “ ЕАД на 16.11.2010г.; Уведомително
писмо за извършено прехвърляне на вземания /цесия/ с Изх.№ УПЦ- П-ИАМ/ 2712752
от 03.01.2018 г. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД; Известие за доставяне към Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/ с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/ 2712752 от 03.01.2018 г.
НАЗНАЧАВА
съдебно–счетоводна експертиза, която след като се запознае с материалите по
делото и извърши необходимите проверки, даде отговор на въпросите, поставени в
исковата молба и отговора на исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина
Емилова Недялкова. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 100
лева, който да се внесе ищеца в тридневен срок от съобщението по набирателната
сметка на Старозагорския районен съд.
ИЗИСКВА ЗА ПРИЛАГАНЕ към
делото ч.гр.д.№3950/2018 г. по описа на Старозагорски районен съд.
УКАЗВА на ищеца най-късно в о.с.з. да заяви дали ще
се ползва от оспорения Договор за паричен заем № 2712752,
сключен на 24.12.2016 г.
ВНАСЯ делото в открито
съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 11.02.2020 г. от 10,40 ч., за която дата да се призоват
страните и вещото лице след внасяне на определения депозит за възнаграждението
му.
СЪОБЩАВА на страните проекта
си за доклад по делото, както следва:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, гр. София против К.Р.М.. Ищецът твърди в исковата
си молба, че на 24.12.2016 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и К.Р.М.
бил сключен Договор за паричен заем с № 2712752, в съответствие с
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен
европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя и съдържащ
индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за
паричен заем, направено от заемателя. С подписването на договоразЗаемодателят
се задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 1250 лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които кредиторът отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждали от Договора
и Общите условия към него. Така предоставянето в собственост на посочената в
договора сума от каемодателя на каемателя съставлявало изпълнение на
задължението на заемодателя да предостави заема и създавало задължение на заемателя
да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в
Договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължил да изплаща на заемодателя,
съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена
добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент бил
фиксиран за срока на Договора и посочен в него, при което общата стойност на
плащанията по кредита била договорена в размер на 1406,92 лв. Така, договорната
лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 156,92 лв. Съгласно
разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се задължил да върне
кредита в срок до 21.08.2017 г. на 17 равни двуседмични погасителни вноски, в
размер на 82,76 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил
09.01.2017 г., а падежът на последната погасителна вноска бил 21.08.2017 г. С
подписването на договора за заем заемателят удостоверявал, че заемодателят го е
уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласявал се с тях, и че
желаел договорът да бъде сключен. На основание сключения договор за паричен
заем, в случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължал на заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания,
лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в размер на 9,00
лв. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен
период, през който имал погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече
от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за събирането на
просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати заемателят, не
можело да надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на
длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на
45,00 лв. На основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника била начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 7.03.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил 110,46
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
длъжникът не заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата,
която била погасена до момента, била в размер на 543,00 лв. Срокът на договора
бил изтекъл с падежа на последната погасителна вноска - 21.08.2017г. и не бил
обявяван за предсрочно изискуем. Междувременно на 01.01.2018 г. било подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за събиране
на вземания” ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет Мениджмънт” АД,
произтичащо от договор за паричен заем № 2712752/24.12.2016 г. , било
прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договорът
за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания”
АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД/, ЕИК ********* била
правоприемник на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ЕИК *********. В изпълнение на разпоредбата на чл.99, ал.З от ЗЗД на ответника К.Р.М. било изпратено Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/ с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ/ 2712752 от 03.01.2018 г. от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД. Уведомителното писмо било изпратено с известие за доставяне
/обратна разписка/, чрез „Български пощи “ ЕАД, на адрес посочен от ответника в
Предложение за сключване на договор за паричен заем от 24.12.2016 г., както и в
Договор за паричен заем № 2712752. В случай, че ответникът оспори действията по
извършеното уведомяване, подържа, че същият се считал за уведомен за извършената
цесия с приложеното към исковата молба Уведомително писмо за извършено
прехвърляне на вземания /цесия/ с изх.№ УПЦ- П-ИАМ/ 2712752 от 03.01.2018 г. Уведомителното писмо било изпратено от „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, чрез „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. По образуваното
ч.гр.д. 3950/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора била издадена заповед
за изпълнение. Срещу заповедта било входирано възражение, което от своя страна
обуславяло подаването на настоящата искова молба. Моли съда да постанови съдебен
акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника К.Р.М., в качеството му на заемател по Договор за паричен заем с № 2712752, сключен на 24.12.2016 г., че му дължи сумите: 980,90 лева - главница; договорна лихва в размер на 94,98 лв. за периода от 06.03.2017 г. до 21.08.2017 г.; такса разходи в размер на 9,00 лева; обезщетение за забава в размер на 110,46 лева за периода от 07.03.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда, представляващи задължение по Договор за паричен заем №
2712752/24.12.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в районен съд до окончателното
изплащане на задължението, или обща сума в размер на 1195,34 лева. Моли да му бъдат присъдени и разноските за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение По делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който оспорва
истинността на Договор за паричен заем № 2712752/24.12.2016 г., и на
Предложение за сключване на договор за паричен заем от 24.12.2016 г., на
основание на които дружеството претендира вземането си. Подписът положен върху
представените документи не бил негов, имената му изписани върху договора не
били изписани саморъчно от него, а неговите лични данни: имена, ЕГН, данни от
лична карта и постоянен адрес, били използвани неправомерно от трето лице.
Счита, че подписът му бил подправен и представените договор и предложение са
неавтентични документи, а материализираната в тях воля не му принадлежала.
Заявява, че не е сключвал договор за паричен заем с "Изи Асет
Мениджмънт" АД и за него било неясно по какъв начин са били предоставени и
използвани личните му данни за оформяне на представения по делото договор и кое
лице е положило подпис като „заемател/възложител” и е подписало процесния
договор за паричен заем. Видно от текста на процесния договор, същия бил
сключен с цел рефинансиране на стар дълг към "Изи Асет Мениджмънт" АД
във връзка с което твърди, че нямал, никога не бил получавал паричен заем
от "Изи Асет Мениджмънт" АД,
ищцовото дружество не му било предоставяло парични средства. В случай че съдът
установи наличието на действителен договор между него в качеството му на
ответник и "Изи Асет Мениджмънт" АД, то заявява, че оспорва
предявените от "АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД искове.
Оспорва твърдението на ищеца, че по силата на Приложение 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. е извършено
валидно прехвърляне на вземанията на „Изи Асет мениджмънт” АД на ищеца. В
настоящия случай, въпреки изричната договорка на чл.10 от Договор за паричен
заем от 24.12.2016г., даваща основание на Заемодателя да прехвърля правата си
по договора на трето лице, продажбата на вземането на процесното вземане била
нищожна, поради противоречие с императивната разпоредба на чл.26 ал.1 ЗПК,
разпоредбите на който закон следвало да намерят приложения и спрямо процесния
договор. Твърди, че текстът на чл.10 от Договор за паричен заем от 24.12.2016г.
съставлявал неравноправна клауза по смисъла на чл.143 т. 15 ЗЗП - в договора не
се съдържала съответна възможност за заемодателя, предвид което текста на
договора в тази му част бил нищожен. Оспорва претенцията на ищеца и за сумата
от 9.00 лева - такса разходи, като твърди, че така уговорената такса
представлявала нищожна клауза на договора за паричен заем. Съгласно
разпоредбата на чл.ЗЗ ал.1 ЗПК, при забава на потребителя кредиторът имал право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, предвид
което уговорката за заплащане на такса за разходи била нищожна поради
противоречие със закона. Твърди че договорът за паричен заем, сключен с
"Изи Асет Мениджмънт" АД, е недействителен поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл.10 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК.
Процесният договор за паричен заем бил сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61
от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържали разпоредби от
императивен порядък. Императивно правило било уредено в нормата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В чл.8 на договора бил посочен Годишен процент на разходите /ГПР/.
Заемодателят се задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на
лихвения процент по заема и ГПР на заема. Липсвала обаче ясно разписана
методика на формиране на Годишния процент на разходите по заема /кои компоненти точно са включени
в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 40.94 %/. Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина
следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички
разходи, които длъжникът ще стори и които били пряко свързани с кредитното
правоотношение. В конкретния случай, в Договора за паричен заем, яснота относно посочените
обстоятелства липсвала. Посочен бил лихвен процент по заема /който е фиксиран/,
но липсвала яснота как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Тези
съставни елементи оставали неизвестни и на практика така се създавали
предпоставки заемодателят да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. След
като заемодателят, при формиране цената на предоставения от него финансов
ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следвало ясно
да посочи какво точно е включено в тях. Съобразно изложените съображения,
счита, че заемно правоотношение между него и "Изи Асет мениджмънт" АД
не съществува, а в случай, че се установи наличието на такова, то счита, че
извършеното прехвърляне на вземанията не е правно валидно. С оглед на
гореизложеното моли съда да остави без уважение предявените искове като
неоснователни и недоказани и да присъди направените по делото разноски. От изложените в исковата молба обстоятелства
се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, който
е установителен по своя характер и има за предмет съдебно установяване, че
вземането на кредитора, за което за издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 3950/2018г.
по описа на Старозагорския районен съд, съществува. В заявлението за издаване
на заповед за изпълнение се твърди, че вземането произтича от неизпълнени задължения
по договор за паричен заем № 2712752 от 24.12.2016г. Тежестта да се
докажат фактите, от които произтича вземането се носи от ищеца, който следва да
установи сключването на твърдения договор и изпълнението на задълженията на
праводателя му по него, респ. изпадане на ответника в забава по отношение на
задълженията му по договора. Ищецът се позовава на настъпило частно правоприемство
по силата на договор за цесия, поради което в негова тежест е да докаже, че е
придобил правата на цедента по договора за потребителски кредит.
УКАЗВА на
страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за
доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно
призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на
писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата
молба.
Да се връчи на страните препис от
определението.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: