№ 2917
гр. София, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ АНГ. ГОРАНОВА Административно
наказателно дело № 20231110215881 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл.от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на К. А. К. срещу наказателно постановление
/НП/ № 22-4332-017531/02.09.2022 г., издадено от началник група СДВР,
отдел «Пътна полиция» - СДВР, с което е наложено административно
наказание ,,глоба" в размер на 50.00 /петдесет/лв. за нарушение на чл. 98,
ал.1, т. 6 ЗДвП, на основание чл.183, ал. 4, т. 8 ЗДвП; административно
наказание ,,глоба" в размер на 100.00 /сто/лв. за нарушение на чл. 98, ал.1 т. 1
ЗДвП, на основание чл.180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП; административно наказание
,,глоба" в размер на 50.00 /петдесет/лв. за нарушение на чл. 94, ал.3 ЗДвП, на
основание чл.178е ЗДвП; административно наказание ,,глоба" в размер на
100.00 /сто/лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца
за нарушение на чл. 6, т. 2 ЗДвП, на основание чл.175, ал. 2, т. 4 ЗДвП;
административно наказание ,,глоба" в размер на 10.00 /десет/лв. за
нарушение на чл. 100, ал.1 т. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 2
ЗДвП.
Постъпила е жалба от санкционираното лице, в която се посочва, че
издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно,
постановено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон.
Моли то да бъде отменено; алтернативно, да се определят санкции в
минимален размер. Претендира се адвокатско възнаграждение.
1
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява и
не се представлява от процесуален представител. Писмено се поддържа
жалбата, както и искането за присъждане на разноски по нарочен списък,
като се моли за отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се
представлява от процесуален представител. В писмени бележки жалбата се
оспорва и се иска от съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение и се прави
възражение по прекомерност на адвокатско такова.
Софийският районен съд, след като разгледа жалбата, изложените в нея
доводи, направените възражения на страните и като се запозна с материалите
по делото, достигна до следните изводи
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 21.08.2022 г. около 22:50 ч. в гр. София, в района на търговски
комплекс «Д.», находящ се на бул.»Б.» № 525, жалбоподателят бил водач на
влекач «Д.» с рег. № ... с прикачено полуремарке «К.» с рег. № ...К.След
извършена проверка органите на ОПП-СДВР направили извод за това, че
същият паркирал неправилно в зоната на кръстовище /кръгово движение/ с
десните гуми върху тротоар, като създал пречки за движението на автобуси
от обществения транспорт, спирайки за престой и паркирайки на по-малко от
5 м. от кръстовище или на него и паркирайки на място, където превозното
средство създава опасност или е пречка за движението, и паркирайки МПС в
населено място върху тротоарите извън разрешените за това места,
определени от администрацията или от собственика на пътя. Проверяващите
извършили констатация за това, че същият отказал да изпълни разпореждане
да измести МПС, не изпълнил разпоредбите на регулиращи или
контролиращи движението, независимо от светлинните сигнали, пътните
знаци, маркировката и правилата за движение. Отделно от това заключили, че
жалбоподателят не носи контролния талон от свидетелството за управление и
не представя контролен талон към СУМПС.
Във връзка с горното е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № 72848 от 21.08.2022 г.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и предявен за
запознаване на жалбоподателя , който отказал да го подпише, удостоверено с
подписа на свидетел.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното
наказателно постановление № 22-4332-017531/02.09.2022 г., издадено от
началник група СДВР, отдел «Пътна полиция» - СДВР, с което е наложено
2
административно наказание ,,глоба" в размер на 50.00 /петдесет/лв. за
нарушение на чл. 98, ал.1, т. 6 ЗДвП, на основание чл.183, ал. 4, т. 8 ЗДвП;
административно наказание ,,глоба" в размер на 100.00 /сто/лв. за нарушение
на чл. 98, ал.1 т. 1 ЗДвП, на основание чл.180, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП;
административно наказание ,,глоба" в размер на 50.00 /петдесет/лв. за
нарушение на чл. 94, ал.3 ЗДвП, на основание чл.178е ЗДвП;
административно наказание ,,глоба" в размер на 100.00 /сто/лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл. 6, т. 2
ЗДвП, на основание чл.175, ал. 2, т. 4 ЗДвП; административно наказание
,,глоба" в размер на 10.00 /десет/лв. за нарушение на чл. 100, ал.1 т. 1 ЗДвП,
на основание чл.183, ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка се установява посредством показанията
на свидетеля В. Б. Г., дадени в хода на съдебното следствие, приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: АУАН, справка-картон на
водача, заповеди за компетентност, както и от останалите материали по
делото.
Разпитан в съдебно заседание, свидетелят Г. потвърждава, че той е
съставил акта за установяване на административно нарушение и поддържа
констатациите по него. Настоящият съдебен състав кредитира в цялост
показанията на свидетеля, тъй като същите са съответни на приобщените по
делото писмени доказателства и по несъмнен начин установяват фактите,
включени в предмета на доказване по делото. В хода на извършеното
процесуално действие свидетелят потвърждава участието си в съставянето и
изготвянето на процесния акп за установяване на административно
нарушение, както и отразеното в него. Тези показания съдът намира за
логични и достоверни, доколкото същите кореспондират с писмените
доказателства по делото, като в съществена степен допринасят за изграждане
на фактическата обстановка, така както е възприета от съда. Съдът дава вяра в
цялост на приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са
логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им,
както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за
дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в
хода на административно-наказателното производство и съдебното следствие.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Жалбата е депозирана от правоимащо лице в законоустановения срок
срещу подлежащ на оспорване административен акт.
По съществото на спора:
3
В настоящото производство районният съд следва да упражни
правомощието си да провери законността на обжалваното наказателно
постановление: дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя,
по аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на
това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени
от компетентни за това административни органи, изводимо от представени по
делото заповеди за компетентност. Спазени са преклузивните срокове по
чл.34 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство на
жалбоподателя е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна
административно нарушение по чл.98, ал.1, т.6 ЗДвП, свързано с неправилно
паркиране в района на кръстовище. Съгласно посоченото от наказващия
орган, жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП,
свързана с правилата за престой и паркиране в района на кръстовище.
Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението в жалбата за
допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът установи, че при
съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП е допуснато нарушение по
смисъла на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което прави обвинението
непълно, неточно и неясно, респективно ограничава правото на защита на
нарушителя. И в двата процесуални акта схематично е описано твърдяното
нарушение – паркирал неправилно в зоната на кръстовище /кръгово
движение/ с десните гуми върху тротоар, като създал пречки за движението
на автобуси от обществения транспорт, спирайки за престой и паркирайки на
по-малко от 5 м. от кръстовище или на него – като този текст не дава
възможност на санкционираното лице да разбере административното
обвинение, в частност, къде именно е извършено деянието /в зоната на кое
кръстовище - кръгово движение - и на колко метра от кръстовището/, както и
какво именно е то: спиране за престой или паркиране. Посоченото нарушение
е абсолютно основание за отмяна на обжалваното постановление, тъй като в
случая не е очертан предметът, който подлежи на доказване, съответно и на
съдебен контрол. При положение, че самото словесно описание на
нарушението е практически лишено от посочване ясно и в пълнота на
конкретни факти, подлежащи на проверка в настоящото съдебно
производство, съдът е в невъзможност на собствено и самостоятелно
основание пълноценно да реализира правомощията си по преценка
4
законосъобразно ангажиране на административнонаказателната отговорност
на санкционираното лице, а последното не може да реализира пълноценно
правото си на защита. Следва да се има предвид, че съдът не може да замести
наказващия орган, като допълни липсващото му изявление по горните
въпроси със свои фактически изводи.
На жалбоподателя е повдигнато административно обвинение и по
чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП за това, че паркирал неправилно в зоната на
кръстовище /кръгово движение/ с десните гуми върху тротоар, като паркирал
на място, където превозното средство създава опасност или е пречка за
движението. Изследвайки въпроса, дали в конкретния случай, паркирано,
превозното средство е създавало пречка за движението, се установява, че в
тази насока липсва обективен източник на информация и предвид
обстоятелството, че, както се отбеляза по-горе, наказателното постановление
не съдържа информация относно място на паркиране за това, къде е
извършено нарушението. Така
основният подлежащ на доказване факт не се явява доказан по безспорен и
категоричен начин.
Що се отнася до твърдяното извършено нарушение по чл.94, ал.3 ЗДвП,
съдът намира за необходимо да отбележи следното: допуснати са съществени
нарушения на процесуалните правила и при съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, и при издаването на наказателното
постановление.
Съдът намира, че в двата акта не е налице пълно, ясно и точно описание на
вмененото на жалбоподателя нарушение от фактическа страна, както и че не
сав тях не се съдържат необходимите елементи от обективната страна на
административното нарушение, обуславящи неговата съставомерност. В този
смисъл, нарушено се явява правото на жалбоподателя да се запознае с
фактическите рамки на административно-наказателното обвинение. На първо
място, законовата разпоредба на чл.94, ал.3 от ЗДВп съдържа две изречения:
1) за престой и паркиране в населените места пътните превозни средства се
спират възможно най-вдясно на платното за движение по посока на
движението и успоредно на оста на пътя; 2) допуска се престой и паркиране
на моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона
върху тротоарите само на определените от собствениците на пътя или
администрацията места, успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на
сградите остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци.
От така формулираното в процесния акт не става ясно, кое от двете изречения
се визира.
Ако административнонаказващият орган /АНО/ е имал предвид изречение
5
второ, то липсва посочване на обстоятелството, каква е масата на товарния
автомобил, управляван от жалбоподателя, дали същият е бил паркиран
успоредно на оста на пътя и дали, при това, откъм страната на сградите
остава разстояние най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци, както и
на това място принципно разрешено ли е паркирането на автомобили на
тротоара. Само по себе си посочването, че жалбоподателят е паркирал върху
тротоар – и в акта, и в НП/ не може да доведе до извод за извършване на
нарушение, при липса на останалите признаци на административното деяние
от обективна страна. Сочените пороци не могат да бъдат преодолени и
посредством приложената санкционна норма /по чл.178 Е от ЗДвП/, по
смисъла на която се наказва с глоба от 50 до 200 лв. лице, което паркира
пътно превозно средство на тротоари в населените места извън разрешените
за това места, доколкото не е налице отразяване на обстоятелството в
процесните актове за това, мястото, на което е бил паркиран лекият
автомобил на жалбоподателя, попада ли в разрешените за това места, или не
попада в тях. В този ред на мисли, нарушено е правото на защита на
санкционираното лице, като съдът е поставен в невъзможност да извърши
цялостна преценка касателно реализиране на нарушението от фактическа
страна.
По административното обвинение по чл.6, т.2 ЗДвП:
Тази законова разпоредба предвижда, че участниците в движението
изпълняват разпорежданията на лицата, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, независимо от светлинните сигнали,
пътните знаци, маркировката на пътя и правилата за движение. Посочената
разпоредба е обща, бланкетна и препраща към конкретни разпоредби на
закона и подзаконови нормативни актове по прилагането му.
Видно от съдържанието на акта и наказателното постановление не е
отразено, къде точно се е намирало превозното средство, управлявано от
жалбоподателя, респективно къде е трябвало същият да го премести, съгласно
даденото му разпореждане от контролния орган. Тези обстоятелства не се
изясняват и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие
свидетел, независимо, че същиият е бил очевидец на процесното нарушение.
На следващо място жалбоподателят е санкциониран за това, че «не изпълнява
разпоредбите на регулиращи или контролиращи движението, независимо от
светлинните сигнали, пътните знаци, маркировката и правилата за движение».
Цитираният израз е натоварен с неясно смислово съдържание, като следва да
се посочи, че волята на АНО не може да бъде извличана по пътя на
субективната човешка мисъл. Така е възпрепятствана е възможността,
санкционираното лице да разбере административното обвинение и да
организира адекватна защита. В тази насока доводите на жалбоподателя се
явяват основателни, доколкото при това фактическо описание и дадената му
правна квалификация същият е лишен от адекватна защитата срещу
вмененото му нарушение.
Допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат преодолени по реда
6
на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото от събраните по делото доказателства не
се установява по безспорен начин извършването на нарушението.
Не е спазено изискването на закона да бъде направено ясно, точно и пълно
описание на извършеното нарушение, на което нарушение да е дадена точна
правна квалификация. Както в АУАН, така и в наказателното постановление
липсва конкретно и недвусмислено описание на извършеното нарушение,
поради което съдът счита, че възможността на жалбоподателя да разбере за
какво точно е ангажирана административнонаказателната му отговорност и
правото му на защита са били нарушени, което може да има само една
последица, а именно: отмяна на обжалваното постановление в този пункт, без
да е необходимо съдът да се произнася по съществото на спора.
По точка пета на административното обвинение:
На жалбоподателя е вменено, че е реализирал състав на
административно нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. От АУАН и НП се
установява, че той не носил по време на проверката контролен талон към
СУМПС. Необходимо е да се отбележи, че законодателят в разпоредбата на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е заложил задължение за водача на МПС да носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория /както и
контролния талон към него/; именно така е и формулирано
административното обвинение. Посочването на обстоятелството, че водачът
не е представил контролен талон към СУМПС в акта и в НП не представлява
порок от кръга на съществените, който да влече като последица отмяна на
оспорвания акт за нарушението по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Затова съдът е в
хипотезата да приеме, че не са нарушени правата на
административнонаказаното лице да разбере, какво нарушение се твърди да е
реализирало, и срещу кои факти следва да организира защитата си. Правилно
и законосъобразно е определен размерът на наложената санкция, абсолютен
такъв.
По изложените съображения, наказателното постановление следва да
бъде потвърдено в частта относно извършено нарушение по чл.100, ал.1 т.1 от
ЗДвП и отменено в останалата му част.
По разноските:
Производството се е развило в едно съдебно заседание, при липса на
фактическа и правна сложност. С оглед изхода на делото, съразмерно с
уважената част от иска, следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
7
възнаграждение в размер на 80 лв. Възражението за прекомерност на
адвокатски хонорар, при претендиран такъв в минимален размер от 400 лв., е
неоснователно. Следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80.00 лв.
Поради горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-017531/02.09.2022 г.,
издадено от началник група СДВР, отдел «Пътна полиция» - СДВР, с което на
жалбоподателя е наложено административно наказание ,,глоба" в размер на
50.00 /петдесет/лв. за нарушение на чл. 98, ал.1, т. 6 ЗДвП, на основание
чл.183, ал. 4, т. 8 ЗДвП; административно наказание ,,глоба" в размер на
100.00 /сто/лв. за нарушение на чл. 98, ал.1 т. 1 ЗДвП, на основание чл.180,
ал. 1, т. 1, пр. 2 ЗДвП; административно наказание ,,глоба" в размер на 50.00
/петдесет/лв. за нарушение на чл. 94, ал.3 ЗДвП, на основание чл.178е ЗДвП;
административно наказание ,,глоба" в размер на 100.00 /сто/лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от два месеца за нарушение на чл. 6, т. 2
ЗДвП, на основание чл.175, ал. 2, т. 4 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-
017531/02.09.2022 г. в останалата му част касателно наложено на
жалбоподателя административно наказание ,,глоба" в размер на 10.00
/десет/лв. за нарушение на чл. 100, ал.1 т. 1 ЗДвП, на основание чл.183, ал. 1,
т. 1, пр. 2 ЗДвП.
ОСЪЖДА жалбоподателя да заплати на въззиваемата страна разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА въззиваемата страна да заплати на жалбоподателя разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 80.00 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва пред Софийски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8