Решение по дело №14751/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             30.05.2019 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14751 по описа на 2018 година ,

за да се произнесе взе предвид следното:    

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14751/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №426249 от 08.06.2018 г постановено по гр.д.№24737/16 г на СРС , 66 състав , в частта ,  с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Е.С.С. ЕГН ********** и И.Г.Г.  ЕГН ********** *** му дължат сумата от 128,55 лева – лихви за забава за периода 15.09.2015 г до 29.11.2016 г върху суми за топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; за апартамент №147 в гр.София , ж.к.*******; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.12.2016 г по ч.гр.д.№71968/16 г на СРС , 36 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС.  

  Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.32 ал.1 от ОУ потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си сметки в 30-дневен срок след изтичане на периода , за който се отнасят .

Въззиваемите страни са подали писмен отговор на въззивната жалба , в който посочват , че са подписали споразумение за задълженията си и са извършили плащания по него в размер на 1350 лева .

Третото лице “Нелбо” ЕАД не взема становише по въззивната жалба.

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на “Т.С. “ ЕАД *** на 13.08.2018 г и е обжалвано в срок на 29.08.2018 г /сроковете са били спрени по време на съдебната ваканция .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Наличието на извънсъдебно споразумение е относимо към основателността , а не към допустимостта на исковете .

 Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли иска СРС е приел , че при действието на ОУ /2014 г/ лихви за забава се начисляват след издаване на общата фактура и изтичане на 30-дневен срок от публикуването й на интернет страницата на “Т.С. “ ЕАД. В случая не са представени доказателства за публикуване на фактурата , а за сумите за дялово разпределение липсва надлежна покана .

Решението на СРС е правилно в обжалваната част , като мотивите му се споделят и от настоящия съд .

Преди всичко трябва да се отбележи , че въззивната жалба е на практика бланкетна . В същата са цитирани разпоредби от ЗЕ и ОУ на въззивника , но липсва анализ на наличните доказателства и на относимостта на разпоредбите към конкретното дело. От друга страна въззивникът се позовава на ОУ за периода 2002 г – 2008 г , които нямат отношение към процесните задължения за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г . 

Самият ищец е посочил в исковата молба , че при действието на ОУ /2014 г , в сила от 14.03.2014 г / не се дължат от потребителите на топлинна енергия лихви за забава върху прогнозни цени . Лихви за забава се начисляват след издаване на общата фактура и изтичане на 30-дневен срок от публикуването й на интернет страницата на “Т.С. “ ЕАД. Действително пред СРС не са представени доказателства за публикуване на общата фактура на интернет страницата на дружеството , нито за покана до ответниците за тези задължения . Отделно , ответниците са представили доказателства , че са извършили плащания на процесните вземания .

Въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .  С оглед изхода на делото в тежест на въззивника са деловодни разноски на въззиваемите страни от 150 лева адвокатско възнаграждение .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева настоящото решение не подлежи на обжалване.

                                              

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №426249 от 08.06.2018 г постановено по гр.д.№24737/16 г на СРС , 66 състав , в частта ,  с която са  отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД ***  с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че Е.С.С. ЕГН ********** и И.Г.Г.  ЕГН ********** *** му дължат сумата от 128,55 лева – лихви за забава за периода 15.09.2015 г до 29.11.2016 г върху суми за топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2014 г – м.04.2016 г ; за апартамент №147 в гр.София , ж.к.*******; за която сума /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.12.2016 г по ч.гр.д.№71968/16 г на СРС , 36 състав ; както и в частта за разноските .

 

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД ***  да заплати на Е.С.С. ЕГН ********** и И.Г.Г.  ЕГН ********** *** сумата от 150 лева разноски пред СГС .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

Решението е постановено при участието на “Нелбо” ЕАД като трето лице помагач на “Т.С.” ЕАД ***  .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              2.