№ 116862
гр. София, 22.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Д.СТ.В
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Частно гражданско дело №
20231110115541 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 83158/27.03.2023 г. на „.........“ ЕАД с предишно
наименование „..........“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу А. С. Т., ЕГН **********, за вземания, произтичащи от договори за
мобилни услуги.
Със заявлението кредиторът претендира присъждане в негова полза на незаплатената
цена на предоставени мобилни услуги и месечни абонаментни такси, както и суми,
представляващи неустойки за неизпълнение на задължението на потребителя да заплати
тази цена, равняващи се на стойността на три стандартни месечни абонаментни такси, както
и на част от предоставената на клиента отстъпка в цената на предоставено му за във връзка с
договора за мобилни услуги мобилно устройство.
Същевременно, като основание за възникване на вземанията за неустойки се сочат
клаузи от сключения с потребителя договор за мобилни услуги, в които се предвижда
дължимост на неустойки в случай на предсрочно прекратяване (разваляне) на договора
(каквото разваляне в случая не се твърди), но не и на неустойки/обезщетения за
неизпълнение на паричните задължения на клиента.
Ето защо, в случая не се установява твърдяните вземания за неустойки да са валидно
възникнали в правната сфера на заявителя- доставчик на електронни съобщителни услуги,
въз основа на сочените от него договори за мобилни услуги, поради което не е налице
основание за издаване на заповед за изпълнение за тях.
За пълнота и прецизност тук следва да се изясни, че правомощието на съда да основава
изводите си за валидно възникване и съществуване на претендираното вземане не само на
твърденията на кредитора, а и на представените от него доказателства, следва от изричната
разпоредба на чл. 410, ал. 3 ГПК, съгласно която условие за редовност на искането по чл.
410 ГПК е към него да бъде приложен договора, от който произтича вземането, заедно с
всички приложения към него, както и приложимите общи условия. На предвиденото в тази
норма задължение на заявителя кореспондира процесуалното задължение на съда при
формиране на извод за това дали вземането, за което се иска издаване на заповед за
изпълнение, е възникнало валидно, включително дали то не противоречи на закона или на
добрите нрави, да направи това въз основа както на твърденията на заявителя, така и на
1
съдържанието на договора, сключен между него и длъжника, който има качеството на
потребител, какъвто е настоящият случай.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 83158/27.03.2023 г. на „.........“ ЕАД с предишно
наименование „..........“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК срещу А. С. Т., ЕГН **********, за следните суми: 156.59- неустойка в размер
на три месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги от 17.05.2021г. за
предпочетен номер +.........., както и за сумата от 348.22 лева- сума, представляваща
съразмерна част от направената отстъпка в цената на предоставени по повод договра за
мобилни услуги мобилно устройство при съобразяване на периода, през който длъжникът е
изпълнявал задълженията си.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2