Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

29.11.2023

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен

Съд

Състав

На

01.11

Година

2023

В открито заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Айгюл Шефки Мария Божкова

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

Бонка Василева

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

КАН

дело номер

102

по описа за

2023

година.

 Производството е касационно по реда на чл. 63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Депозирана е касационна жалба от Р.Ф.М. от ***, действащ чрез пълномощник, против Решение № 121/24.05.2023 г., постановено по АНД № 306/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали. С цитираното решение е потвърдено Наказателно постановление № 17/01.03.2023 г., издадено от началник на РУ - Кърджали, с което на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет./, на Р.Ф.М. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет.

 Въведени са доводи, че решението на Районен съд – Кърджали е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при явна несправедливост на наложеното наказание.

Излага съображения, че от приобщените по делото доказателства, вкл. и разпита на свидетелите, по един категоричен начин се установило, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени процесуални нарушения, а именно останал неизяснен въпросът дали детето И. Р. Х. с ЕГН ********** не е било с настойник, попечител или други лица, които полагат грижи за него. Сочи, че полицейските служители са констатирали, че детето не е придружавано от родител, но не са положили усилия да установят дали същото не е било с друг придружител, съобразно чл.8, ал.З от ЗЗкрД - настойник, попечител или друго лице, което полагат грижи за детето.Този въпрос не е бил изследван и изяснен от началника РУ - Кърджали.

На следващо място, разпитаните по делото свидетели заявили, че наказаното лице Р.Ф.М., на 21.01.2023 г. вечерта, не е било в обекта.

Отделно от това релевира доводи, че изведените правни изводи на районният съд противоречат на разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗДет., като съдът е тълкувал разпоредбата на закона в несъществуващия му смисъл. В тази връзка сочи практика на Административен съд – Кърджали.

Счита, че от практиката и вложения от законодателя смисъл в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет. се налагал изводът, че субект на нарушението е управителя на търговски обект. Предвид това в конкретния случай, евентуално, при доказано административно нарушение би следвало да бъде ангажирана отговорността на управителя на търговски обект - нощен клуб „***", а не както било сторено - отговорността на управителя на търговското дружество „***" ЕООД.

Моли съда да постанови акт, с който да отмени Решение № 121/24.05.2023 г., постановено по АНД № 306/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, след което се произнесе по същество като отмени Наказателно постановление № 17/01.03.2023 г., издадено от началник на РУ – Кърджали.

В съдебно заседание, чрез адв. М.С. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Ответникът по касация – Началник РУ - Кърджали, редовно призован, не се явява. Представлява се от юрисконсулт М. П., която оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила атакуваното решение и присъди юрисконсулско възнаграждение.

Окръжна прокуратура Кърджали, чрез прокурор В., оспорва касационната жалба като неоснователна и предлага решението на Районен съд – Кърджали да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Административен съд - Кърджали, в настоящия съдебен състав, след като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

Релевираните от касатора основания за необоснованост и неправилност на на атакуваното решение се явяват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК.

Разгледана по същество, депозираната касационна жалба се явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение, Районен съд - Кърджали е потвърдил Наказателно постановление № 17/01.03.2023 г., издадено от началник на РУ - Кърджали, с което на основание чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет./, на Р.Ф.М. от *** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000 лв. за извършено нарушение на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет. Със съдебния акт е осъден жалбоподателя да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи и при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, респ. отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Нарушението било описано с всички относими към състава признаци, а именно били посочени обстоятелствата, при които е извършено и нарушителят бил индивидуализиран. От доказателствата по делото безспорно се установявало, че санкционираният правен субект е осъществил състава на посочените в акта и постановлението нарушения на чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето. допускане на дете в горепосоченото часово време. В обжалваното решение са въведени мотиви, че са съставомерността на нарушението е необходимо привлеченото към административнопаказателна отговорност лице да е допуснало нарушението, а не в лично качество да го е извършило. В тази връзка съдът е посочил, че е неотносимо дали в самата дискотека е имало назначен управител, рссп. дали други служители е трябвало да следят за пропускателния режим. Като изключение от принципа, че административнонаказателната отговорност е лична, в разпоредбата на чл.24, ал.2 от ЗАНН е регламентирано, че за административни нарушения, извъртени при осъществяване дейност на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Приел е, че в настоящата хипотеза субект на деянието е не самото лице, което в конкретния случай е позволило в нощния клуб да присъства, респ. не е отстранило детето, а управителят - представляващият търговеца, който стопанисва търговския обект, в който е допуснат непълнолетният. Съдът е приел, че от изложените в АУАН и НП факти ставало ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено то и каква е неговата правна квалификация, като в случая не било налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му.

Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Кърджали намира, че доводите, изложени в касационната жалба на пълномощника на Р.Ф.М. от ***, са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице. В тази връзка като е приел, че описаното в АУАН и НП нарушение е установено от обективна и субективна страна, районният съд не е допуснал нарушения при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение.

Касационният съдебен състав изцяло споделя изводите на районния съд,поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанциония съд.

За прецизност следва да се отбележи следното:

На първо място не са налице допуснати съществени нарушения на административнонаказателния процес при установяване на нарушението и налагане на административното наказание, довели до опорочаване на цялото административно производство. В тази връзка, основания за отмяната на наказателното постановление би било наличието на допуснати съществени нарушения при съставянето на АУАН и НП или съществени нередовности в тяхното съдържание, които са довели до ограничаване правото на защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана, или възпрепятстват съдебната проверка за законосъобразност на издаденото наказателно постановление. Такива в конкретния случай не се откриват. Изрично в процесното НП № 17/01.03.2023 г. е посочена правната квалификация на нарушението, а именно чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето. В акта и наказателното постановление е налице описание на нарушението, в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН. Словесно е отразено, че нарушението се изразява в това, че на 21.01.2023 г. около *** часа в ***, в нощен клуб „***“, за периода 22.00 ч. – 06.00 часа е бил допуснато дете - навършилият 14 г., но ненавършил 18 г. И. Р. Х., с ЕГН **********, без да е придружаван от родител, в нарушение на чл. 8, ал. 3 от ЗЗДет. Посочено е, че административнонаказателната отговорност е ангажирана спрямо Р.Ф.М., в качеството му на управител на „***“ ЕООД ***, което дружество е стопанисвало нощния клуб. Доказателствата, представени и приети в производството пред районния съд, са еднопосочни и взаимно кореспондиращи като от тях се установява по несъмнен и безспорен начин, че на посочените дата, час и място непълнолетният И. Х. не е бил придружаван от родител или друго пълнолетно дееспособно лице. Твърдения, че на непълнолетния е било осигурено пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч. на процесното място, не са въведени в хода на производството като липсват каквито и да са доказателства за такова лице.

Предвид горното касационният съд намира за неоснователни възраженията в жалбата, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка не кореспондирала с доказателствата по делото.

На следващо място настоящият състав на Административен съд – Кърджали намира за неоснователни въведените в касационната жалба твърдения, че в конкретния случай неправилно била ангажирана отговорността на касатора като управител на ЕООД, а следвало да бъде наложено наказание на управителя на съответния търговски обект. По делото липсва спор, че търговският обект – нощен клуб „***“ в ***, се ползва и стопанисва от „***“ ЕООД *** по силата на договор за наем от 22.06.2021 г., на което търговско дружество Р.Ф.М. е едноличен собственик на капитала и управител. С оглед това му качество, то касаторът се явява от субективна и обективна страна носител на административнонаказателна отговорност, ангажирана на основание  чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет. Както правилно е отбелязал районният съд  съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗАНН, за административни нарушения, извършени при осъществяване дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. В качеството си на управител на „***“ ЕООД, респ. пердставляващ търговеца, който стопанисва процесния търговския обект, Р.М. е бил длъжен да осъществява ефективен контрол относно дейността, при която е извършено нарушението, както и че той е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение, като е допуснал в търговския обект лице, по отношение на което е установено нарушение по чл. 8, ал. 3 и 4 от Закона за закрила на детето.

В хипотезата на  чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет. субект на наказуемо деяние е не самото лице, което в конкретния случай е позволило в заведението да присъстват, респ. не е отстранило лицата под 18-годишна възраст, а управителят - представляващ търговеца, който стопанисва търговския обект, в който са допуснати тези лица. Това деяние се осъществява чрез бездействие, при установено в закона задължение за действие от страна на ръководителя на стопанисвания обект, а именно - да осъществява контрол върху лицето, при дейността на което е извършено нарушението и което обективно е могъл да предотврати чрез създаване на система от мерки за недопускане извършването на определен вид деяния. В този смисъл, върху касатора като управител на стопанисвания търговски обект, тежи задължението да контролира извършваната дейност в същия и последният, като не е осигурил ефективни мерки за контрол, е бездействал да се възпрепятства извършването на едно нарушение, което се намира в обективна връзка с осъществяваната от търговеца дейност.

В конкретния случай липсват доказателства в нощен клуб „***“ в *** да е имало назначено лице от „***“ ЕООД, на което лице да е било възложено управлението и цялостната организация по функционирането на търговския обект. Видно от намиращите се в административнонаказателна преписка обяснения на Р.Ф.М., дадени на 31.01.2023 г./л. 14 от АНД № 306/2023 г./, последният е заявил, че няма управител на клуба и лично той отговаря за обекта.    

Нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет. визира като носител на административонаказателната отговорност управителя на търговския обект, който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и ал. 4/допускане на деца от 22,00 ч. до 6,00 ч., без да са придружени от родител, настойник, попечител или други лица, които полагат грижи за тях – ал. 3, или от пълнолетно дееспособно лице, осигурено от лицата, полагащи грижи за детето – ал. 4/. Както вече бе посочено по-горе деянието се осъществява чрез бездействие, при установено в закона задължение за действие от страна на управителя, чрез упражняване на контрол върху режима на допускане на малолетни и непълнолетни лица в управлявания от него обект. В тази връзка, осигуряването на охранителен и пропускателен режим, не освобождава управителя от отговорността му по  чл. 45, ал. 2 ЗЗДет., след като този режим е неефективен. В този смисъл, върху касатора като управител на стопанисвания търговски обект, тежи задължението да контролира извършваната дейност в същия и последният, като не е осигурил ефективни мерки за контрол, е бездействал да се възпрепятства извършването на едно нарушение, което се намира в обективна връзка с осъществяваната от търговеца дейност. Именно в неосъществения от страна на Р.Ф.М. контрол и невземане на мерки за недопускане на лица под 18 години без родител и придружител в управлявания от него обект след 22: 00 часа, се изразява изпълнителното деяние на вмененото му нарушение, което касационната инстанция намира, че същият е осъществил и както правилно и в съответствие с приобщените доказателства по делото е приел и съставът на районния съд.

Цитираното в касационната жалба решение на Административен съд – Кърджали не води до извод, различен от горе въведения. В тази връзка следва да се отбележи, че в посоченото решение съдът е приел, че носител на административнонаказателната отговорност е управителят, а не дружеството. В конкретния случай касаторът е управител на дружеството и управляващ процесния търговски обект, поради което и обжалваното решение се явява законосъобразно. 

В този смисъл, касационният състав намира, че е налице правилна квалификация на нарушението, деянието е установено от фактическа и правна страна и е правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора.

Липсва каквото ида е основание да се приеме, че наложеното наказание е явно несправедливо, като в случая е наложен минималния размер на предвидената в чл. 45, ал. 2 от ЗЗДет. глоба - 2000 лв. 

В заключение, правилно и в съответствие с нормата на чл. 63д, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП и предвид потвърждаването на обжалваното НП, районният съд е присъдил в полза на ОДМВР - Кърджали разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, в съответствие с изхода на делото и надлежно релевираното искане за това. 

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира депозираната касационна жалба от Р.Ф.М., действащ чрез пълномощник, против Решение № 121/24.05.2023 г., постановено по АНД № 306/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали, за неоснователна, поради което и процесното решение на Районен съд – Кърджали, като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото и надлежно заявеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноски, то следва на основание чл. 63д, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24е от НЗПП в полза на ОДМВР - Кърджали да бъдат присъден разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 121/24.05.2023 г., постановено по АНД № 306/2023 г. по описа на Районен съд – Кърджали.

ОСЪЖДА Р.Ф.М. от ***, с ЕГН **********, да заплати в полза на ОДМВР – Кърджали разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:  1.

         

                                                                                       2.