Р Е Ш Е Н И Е
№ 442 04.04.2022 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
административен съд двадесети състав, в публично заседание на седми март две
хиляди двадесет и втора година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХР. ХРИСТОВ
при
секретаря И.Л., като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов административно
дело № 2498 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от АПК във връзка с чл. 53а, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния
регистър /ЗКИР/.
Административното дело е образувано по жалба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД, чрез пълномощник адв. Т.П.Н. от САК, против Решение № 17-281-22.10.2020 г. на началника
на СГКК – гр. Бургас, с което са извършени изменения в Кадастралната карта и
кадастралния регистър на гр. Бургас, по постъпило заявление вх.№
01-284649-27.06.2019 г. от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, в частта относно заличаването на ПИ с
07079.662.9570 и на ПИ с 07079.662.9575.
С жалбата се иска прогласяване
нищожността на обжалваното решение, в частта относно
заличаването на ПИ с 07079.662.9570 и на ПИ с 07079.662.9575 или да бъде
отменено като незаконосъобразно в тази му част.
В съдебно заседание жалбоподателят „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“АД, редовно призован, се представлява от адв. Н., надлежно
упълномощен, с представено пълномощно по делото. Моли за отмяна на оспореното решение. Претендира за присъждане на
разноски, като представя списък на същите в предходно заседание.
Ответникът НАЧАЛНИК НА СГКК
БУРГАС, редовно призован, не изпраща представител. С писмена молба от
процесуалния му представител адв. В., изразява становище по същество, с искане
жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, като излага
съображения за законосъобразността на оспореното решение. Прави искане за
присъждане на разноски в размер 900 лева и възразява срещу размера на
претендирания хонорар на адвоката на жалбоподателя като прекомерен.
Заинтересованата
страна „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, редовно призована, се представлява от адв. П., който
моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна и претендира присъждане на
разноски.
Заинтересованата страна ОБЩИНА
БУРГАС, редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид
разпоредбата на чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства,
ведно с доводите и изразените становища прие за установено следното:
Заинтересованата
страна „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД подала заявление до СГКК гр. Бургас с вх. № 01-284649-27.06.2019 г. /л. 138 от делото/ с
искане да бъде отразено в кадастралната карта на гр. Бургас решение № 12891/26.01.2017 г. на ВАС на РБ по адм. дело №
12582/2015 г., като се възстановят границите на поземлен имот с идентификатор 07079.662.9521. Със съдебното решение е обявено за нищожно Решение № 24-21/28.05. и
30.05.2013 год. на Общински съвет гр. Бургас за одобряване на ПУП-ПРЗ за ПИ
07079.662.9521, 07079.662.37, 07079.662.38 и 07079.662.39 по кадастралната
карта на гр. Бургас.
На основание чл. 26 от АПК е изготвено уведомление изх. № 24-1132-13.01.2020
г. /л. 121 от делото/, с което административният орган е съобщил на
заинтересованите страни за образуваното административно
производство. В законоустановения срок е постъпило възражение от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД с вх. №
02-80-27.01.2020 г. /л. 72-75 от делото/. След
разглеждане на искането, постъпилото възражение и представените по преписката
документи, административният орган е изпратил второ уведомление до
заинтересованите страни с изх. № 24-9548-23.04.2020 г. /л. 70-71 от делото/, във връзка с което отново е било подадено
възражение от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД с вх. № 02-562-16.06.2020 г. /л. 64-66 от делото/.
След разглеждане и преценка на
установените в административното производство факти и обстоятелства, Началникът
на СГКК – гр. Бургас издал оспореното Решение № 17-281-22.10.2020 г. /л. 61-63
от делото/, с което са извършени изменения в Кадастралната карта и кадастралния
регистър на гр. Бургас, по постъпило заявление вх.№ 01-284649-27.06.2019 г. от
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД. С решението е
допуснато възстановяване на границите на поземлен имот с идентификатор 07079.662.9520,
собственост на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД и привеждане по отношение на него
кадастралния регистър към КК на гр. Бургас, както и възстановяване на границите
на поземлен имот с идентификатор 07079.662.9521, собственост на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и привеждане по отношение на него кадастралния регистър
към КК на гр. Бургас. С решението се заличават ПИ с 07079.662.9570 и съседния
му ПИ с 07079.662.9575, като първият се намира в границите на поземлен имот с
07079.662.9520, собственост на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, а вторият в границите на
поземлен имот с 07079.662.9521, собственост на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД.
Решението
било съобщено на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД на 28.10.2020г. с известие по пощата /л. 58 от
делото/, което подало жалба срещу
него до Административен съд Бургас, чрез адм. орган с вх.№ 06-1788-13.11.2020
г., изпратено по пощата на 11.11.2020 г., по повод на която е образувано и
настоящото съдебно производство.
В хода на
съдебното производство бяха възложени основна и допълнителни съдебно-технически
експертизи, заключенията на които бяха изготвени от вещото лице инж. Д.С.С. и приети
по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 и 5 от АПК, съответно по отношение на
искането за отмяна и обявяване нищожността на оспорения акт, от надлежна
страна, имаща право и интерес от оспорването.
Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна поради следните
съображения:
Предмет на
съдебен контрол е Решение № 17-281-22.10.2020 г. на началника на СГКК – гр. Бургас, с
което са извършени изменения в Кадастралната карта и кадастралния регистър на
гр. Бургас, по постъпило заявление вх.№ 01-284649-27.06.2019 г. от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, в частта
относно заличаването на ПИ с 07079.662.9570 и на ПИ с 07079.662.9575.
Оспорването
е инициирано с жалба от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД с искане обявяване нищожността
на оспорения административен акт или алтернативно отмяната му като
незаконосъобразен.
Съгласно
правната доктрина незаконосъобразността на административния акт има две проявни
форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на
административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата
незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради
изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на
волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в
правната действителност. Ето защо в административното право е въведен
принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки
един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без
ограничения във времето /арг. от чл. 149, ал.5 от АПК/. Доколкото в АПК не
съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък,
че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в
правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда
правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност,
че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.
Съобразно
това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и
кога до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на
акта; порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на
волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените
правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че
нарушението е довело до липса на волеизявление. Освен това според правната
теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е.
когато, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на
поставения пред административния орган въпрос. Нарушенията на материалния закон
касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради
което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е
лишен от законова опора - т.е. не са налице условията или предпоставките,
предвидени в приложимата материалноправна норма за издаването му.
В
настоящия случай не е налице нито едно от изброените основания, които да
обуславят незаконосъобразността на оспорения в съдебното производство
административен акт до степен на неговата нищожност. Съображенията за това са
следните:
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган - началника на СГКК – гр. Бургас, в рамките на
осъществяване на правомощията му съобразно разпоредбите на чл. 51, ал. 2 и чл.
54, ал. 4 от ЗКИР.
В производството по издаване на
решението не са допуснати съществени нарушения на процедурата, които да
обосноват отмяната му на това основание. В съответствие с разпоредбата на чл.
26 от АПК на заинтересованите страни, в това число и жалбоподателя, е изготвено
и изпратено уведомление изх. № 24-1132-13.01.2020 г., във връзка с което „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД е подала възражение с вх. № 02-80-27.01.2020 г. Впоследствие, във
връзка с получено второ уведомление за хода на административното производство, дружеството
е подало и второ възражение с вх. № 02-562-16.06.2020 г.
Обжалваното решение е издадено и
в съответствие с материалните разпоредби на закона, поради следните
съображения:
Административният орган е посочил
като основание за издаване на оспорената заповед чл. 53а, ал. 1 от ЗКИР и чл. 56, ал. 1 и ал. 9 от Наредба №
РД-02-20-5/15.112.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на
кадастралната карта и кадастралните регистри /ССПКККР/.
Съгласно чл. 53а, т. 1 от ЗКИР
измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват и при
изпълнение на влязло в сила съдебно решение. Настоящият случай напълно покрива
хипотезата на цитираната норма.
В конкретния случай извършеното
изменение с Решение № 17-281-22.10.2020 г. на началника на СГКК – гр. Бургас, в
оспорената му част, е издадено на основание влязъл в сила съдебен акт - Решение
№ 12891/26.01.2017 г. на ВАС на РБ по адм. дело № 12582/2015 г., с което е обявено за нищожно Решение № 24-21/28.05. и
30.05.2013 год. на Общински съвет гр. Бургас за одобряване на ПУП-ПРЗ за ПИ
07079.662.9521, 07079.662.37, 07079.662.38 и 07079.662.39 по кадастралната
карта на гр. Бургас.
Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат
от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие т.е. за
административния орган изначално не са възникнали основания за изменение в кадастралната
карта и кадастралния регистър на гр. Бургас чрез образуването на множество нови
имоти въз основа на обявения за нищожен ПУП-ПРЗ.
Неоснователни са
възраженията на жалбоподателя относно „отнемане и прехвърляне на имоти по
силата на юридически факт“. Тези въпроси не могат да бъдат решавани от
административния орган, сезиран с искане за промяна в кадастралната карта и
кадастралния регистър въз основа на влязло в сила съдебно решение, защото
административният орган не разполага с правомощия да изследва валидността на
титулите за собственост или конкуренцията на права. С такова правомощие
разполага единствено гражданският съд.
Изпълнението на съдебното решение по необходимост изисква
изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър относно вписаните в
него имоти и носители на вещни права върху обекта, като бъдат заличени имотите,
за които с влязлото в сила решение е установено, че не следва да съществуват в правния мир, доколкото актът, а
който са били създадени изначално не е породил правно действие. Следователно
изменението е обосновано от събраните доказателства и е законосъобразно.
В този смисъл съдът приема, че оспореното решение е
издадено от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените
правила и в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата срещу
него като неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без уважение.
Същевременно,
съдът констатира, че след приключване на съдебното дирене по делото е постъпила
молба с вх. № 2410/14.03.2022 г. от „ЕКСЕЛ РИСАЙКЪЛ“ ЕАД, ЕИК *********. С
молбата се иска от съда да ОТМЕНИ определението си от 07.03.2022 г. за даване
ход на устните състезания и да КОНСТИТУИРА дружеството – молител, като
заинтересована страна, на основание чл. 226, ал. 2 вр. с ал. 1 от ГПК във
връзка с чл. 222, вр. с чл. 224 от ГПК. Посочва се, че основание за искането е
обстоятелството, че дружеството е придобило собствеността върху процесния имот
с идентификатор 07079.662.9570 по КККР на гр. Бургас от жалбоподателя
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, съгласно нот. акт № 246, том
II, рег. № 2028, дело № 215/2022 г. Според
действащата процесуалноправна уредба /чл.
226 от ГПК/,
прехвърлянето на спорното материално право създава възможност за встъпване,
респ. привличане на приобретателя на спорното право като трето лице - помагач
на прехвърлителя, а при определени предпоставки - и за заместването на
прехвърлителя като страна по делото от приобретателя. В случая обаче, с оглед
етапа, на който се намира процесът, тази възможност е неприложима, тъй като
съгласно разпоредбата на чл.
218 от ГПК, встъпването
на трето лице - помагач може да се извърши до приключване на съдебното дирене в
първата инстанция. И тъй като към момента на депозиране на молбата този
преклузивен срок е изтекъл, искането за встъпване не може да бъде разгледано,
респ. съдът не дължи произнасяне по него. В този смисъл е и Определение №
181 от 15.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 550/2018 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят Камелия Ефремова.
При
този изход на процеса и с оглед своевременно направеното искане от процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски, съдът намира същото за
основателно, съгласно чл. 143,
ал. 3 от АПК, което следва да бъде
уважено съобразно представения списък. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК,
основателно се явява и искането за присъждане на разноски в поза на
заинтересованата страна „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, направено своевременно от процесуалният и
представител, с представен от него списък да техния размер.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети
състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, чрез пълномощник адв. Т.П.Н.
от САК, против Решение № 17-281-22.10.2020 г. на началника на СГКК – гр. Бургас,
с което са извършени изменения в Кадастралната карта и кадастралния регистър на
гр. Бургас, по постъпило заявление вх.№ 01-284649-27.06.2019 г. от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, в частта
относно заличаването на ПИ с 07079.662.9570 и на ПИ с 07079.662.9575.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, да заплати на Службата
по геодезия, картография и кадастър – Бургас, направените по делото разноски
за възнаграждение на адвокат в размер на
900.00 /деветстотин/ лева.
ОСЪЖДА „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, пл. „Света Неделя“ № 7, да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Драган Цанков“ №
37, направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице и адвокат общо в размер на 3850.00 /три
хиляди осемстотин и петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: