О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 24.11.2015 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично
съдебно заседание на десети ноември
две хиляди и петнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретаря
Боряна Шолина, разгледа докладваното от съдията търговско
дело № 1361 по описа за 2014 г. и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 692 ал.2 ТЗ – за разглеждане възраженията срещу съставените от
синдика списъци на приетите и неприети вземания на кредиторите на „И.Б.П.Г.” ООД.
По отношение възражение, вх. № 103089/04.09.2014
г., подадено от „Е.Т.”
АД, дружество, учредено и регистрирано в П. под регистрационен № 725770, дело
№ 1918694 срещу неприемане на предявените от него с молба, вх. № 82128/02.07.2014 г., вземания в общ размер от
53209814,20 лева.
Във възражението се излагат твърдения, че синдикът на
длъжника „И.Б.П.Г.”
ООД, ЕИК ******** неправилно
е включил предявените от кредитора вземания в списъка на неприетите такива,
като не е съобразил представените доказателства, установяващи осъществяването
на правопораждащите ги фактически състави. Твърди се,
че вземанията били съответно отразени в търговските книги на длъжника, фигурирали
в междинния счетоводен баланс, както и в доклада на независимия одитор. В подкрепа на възражението представя писмени
доказателства.
В становище на
синдика са изложени фактите, обусловили приетия извод за включване на
предявените вземания в списъка на неприети такива, а именно липсата на взето
решение от общо събрание на съдружниците за извършване на допълнителна парична
вноска, доказателства за действителното й плащане, недостигане до длъжника на
уведомлението за извършена цесия и липсата на счетоводно отразяване на
вземането на новия кредитор. В счетоводните книги на длъжника не се откривали записвания,
касаещи сключеното допълнително споразумение към договор за строителство и
консултантски услуги от 11.11.2009 г., договор за цедиране на вземанията по това допълнително споразумение и съобщаване
на цесията на длъжника. Това вземане затова и не съществувало, а било
документално създадено с оглед нуждите на настоящото производство и по тази
причина не следвало да бъде прието за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност.
Съдът, като взе
предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика и представените
доказателства, приема следното:
Възражението
е процесуално допустимо - подадено в срок от кредитор с неприето вземане и
следва да бъде разгледано по същество.
Представен
е протокол от проведено общо събрание на съдружниците
на „И.Б.П.Г.” ООД – „Л.-**“ ООД и Ж.Ф.А., в който е констатирано, че
съдружникът „Л.-**“ ООД е изпълнило задължението да предостави допълнителна
парична вноска в размер на 5158266 евро, вменено му с решение на ОС на съдружниците от 11.05.2005 г.. Към провеждане на общото
събрание „И.Б.П.Г.”
ООД е дружество с
регистриран капитал от 5000 лева и съдружници,
лицата, участвали в събранието, като „Л.-**“ ООД е съдружник, притежаващ 50% от
капитала, вписан с решение №2 от 03.05.2005 г. по ф. д. №3699/2005 г. на СГС.
С молба от 06.11.2015 г. на „Е.Т.” АД за първи път в производството е представен
протокол от общо събрание на съдружниците, проведено на 11.05.2005 г., от който
се установява, че е взето решение съдружникът „Л.-**“ ООД да предостави парична
вноска в размер до 5158266 евро изцяло или на части в срок до 15.07.2005 г.,
като другият съдружник е освободен от това задължение. Върху допълнителната
парична вноска, подлежаща на връщане до 11.05.2010 г., съдружниците
се съгласили „И.Б.П.Г.”
ООД да не дължи лихви.
Видно от допълнително споразумение към договор за
извършване на строителство и консултантски услуги, сключено на 11.11.2009 г. между „И.Б.П.Г.” ООД, в качеството му на възложител и „Л.-**“ ООД, в
качеството на изпълнител, възложителят се съгласил в срок до 04.04.2011 г. да заплати сумата 16500000 евро за авансово
финансиране на СМР, като при неизпълнение в срок се дължала неустойка в размер
на 4000000 евро. Още с подписване на споразумението, възложителят изразил
съгласие вземанията на изпълнителя по същото да бъдат прехвърлени на трети
лица.
С договор
за цесия, сключен на 15.03.2011 г. между „Л.-**“ ООД и „Е.Т.” АД вземанията на първото дружество от „И.Б.П.Г.” ООД в размер от общо 25658266 евро, възникнали
от допълнителна парична вноска в размер на 5158266 евро, предоставена с преводи
от 18.05.2005 г., 31.05.2005 г. и 13.07.2005 г., сумата 16500000 евро – възникнала
от сключено допълнително споразумение от 11.11.2009
г. към договор за извършване на строителство и консултантски услуги и 4000000
евро – неустойка за забавеното изпълнение на последното задължение, са
прехвърлени на „Е.Т.” АД срещу заплащане
на сумата 25658266 евро. От прехвърлителя до длъжника
е изпратено съобщение за цесия, получено на 16.03.2011 г.. Цесионерът
е изпратил и покана за плащане до длъжника, получена на 20.03.2011 г., въз
основа на която на 07.04.2011 г. е сключено споразумение, с което „И.Б.П.Г.” ООД е признало вземанията към „Е.Т.”
АД и се е задължило да ги погаси до 29.06.2011 г., без да
дължи неустойка от 4000000 евро и обезщетение за забава върху внесената допълнителна вноска от 5158266 евро в размер
на 480000 евро, като при неизпълнение, поело задължение да заплати главните
задължения с акцесорните за лихва и неустойка.
Представена е аналичтична оборотна ведомост на „Л.-**“ ООД за периода 01.01.2008 г. до 30.05.2014 г., изготвена на последната дата,
в която са отразени задължения на „И.Б.П.Г.” ООД в размер на 17948793.19 лева, в която обаче ведомост не
фигурира задължение по допълнително споразумение от 11.11.2009
г..
Представените доказателства – протоколи за установяване
на етап на завършеност на обект „С.Р.П.“, справки за изпълнени и подлежащи на
разплащане СМР, са неотносими за настоящото производство,
тъй като касаят периода 11.09.2006 г. – 16.04.2009 г., който предхожда
осъществяването на правопораждащия вземането за
сумата 16500000 евро факт – допълнително споразумение от 11.11.2009
г..
Договорите за упражняване строителен надзор, сключени с „Б.“
ЕООД също са неотносими, както и издадените
разрешения за строеж и протоколите, обр. №14, тъй
като не е спорно, че длъжникът е възложител на строителство на селище „С.Р.П.“.
Публикуваните в търговския регистър годишни финансови
отчети на „И.Б.П.Г.”
ООД за периода 01.01.2007 г. – 31.11.2011 г., не включват претендираните
задължения за допълнителна парична вноска (същата не се отразява в капитала, но
трябва да бъде включена в пасива) и за възнаграждение на изпълнител по договор
за строителство в размер на 16500000 евро, които дружеството е признало да има
към „Е.Т.”
АД със споразумението от 07.04.2011 г..
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвено въз основа на представени от длъжника документи, не установява към
31.12.2013 г. „Е.Т.” АД да е кредитор на
„И.Б.П.Г.” ООД.
При така
установените факти, съдът намира възражението на „Е.Т.” АД за изключване на предявените вземания от списъка на неприетите такива и
включването им в списъка на приети вземания, за неоснователно.
В настоящото
междинно производство, в което не са налице условията за провеждане на пълно и
главно доказване на претендираните вземания,
преценката на съда се основава на анализ на представените писмени
доказателства, включително тези, публикувани в търговския регистър, които се
считат известни на третите лица, съгласно чл.7 вр.
чл.10 и чл.11 ЗТР.
За да се приеме, че „Е.Т.”
АД е кредитор въз основа на сключения договор за цесия от 15.03.2011 г., е
необходимо да са възникнали вземанията, предмет на прехвърлянето.
По отношение на
допълнителната парична вноска, възникнала с приетото решение на общото събрание
на съдружниците на „И.Б.П.Г.” ООД,
съдът намира, че естеството на задължението е предоставяне на парична сума в
заем, която подлежи на връщане в определен с решението срок, което предполага
да бъде доказано реалното й внасяне. Действително, решението на Общото събрание на
съдружниците за допълнителни парични вноски, разглеждано като особен вид сделка
- решение, няма търговски характер по смисъла на чл. 286 ТЗ, защото не попада в кръга на изброените в чл. 1,
ал. 1 ТЗ абсолютни търговски сделки, нито покрива критерия на чл.
286, ал. 1 ТЗ за субективна търговска сделка, тъй като не е свързана с упражняваното
от търговското дружество занятие, а е източник на специфично задължение,
явяващо се част от съдържанието на членственото
правоотношение на съдружника. Въпреки това, за да се породи задължение за
дружеството да върне паричната сума, то същата следва да му е предадена. Доказателства за предаване на сумата не са
представени. Признанието на дружеството, обективирано
в протокол от 20.07.2005 г. за внасяне на сумата може и да бъде ценено като доказателствено средство, но само в отношенията между дружеството
и съдружника. В производството по несъстоятелност, когато се цели справедливо
удовлетворяване на всички кредитори това признание не може да бъде ценено като
пълно доказателство за възникване на задължението, тъй като засяга правата на
трети лица – другите кредитори на длъжника и следва да се преценява съобразно
всички събрани по делото доказателства.
При недоказване да е
възникнало главно задължение в размер на 5158266 евро, прехвърлено с договора
за цесия, то няма как да се дължи обезщетение за забавеното му изпълнение в
размер на сумата 1547480 евро.
Този извод не се
променя от факта на обективираното признание на
задължението от страна на „И.Б.П.Г.” ООД в споразумение от 07.04.2011 г. по вече изложените
съображения, като изводът на съда съответства и на липсата на счетоводно
отразяване на признатото задължение от страна на длъжника. Осчетоводяването му
едва през 2014 г. в междинен опис на активите и пасивите на дружеството, в
нарушение на изискванията на ЗСч, след образуване на производството по
несъстоятелност не е от естество да промени факта, че не се доказва да е извършено
реално изпълнение на задължението за допълнителна парична вноска (предаване на
паричната сума, чрез превеждането й по банков път, както се твърди в договора
за цесия от 15.03.2011 г.), включително този факт не се доказва от обсъдените
признания на дружеството-длъжник (в протокол от 20.07.2005 г. и в споразумение
от 07.04.2011 г.), тъй като същите са от естество да увредят интересите на
останалите кредитори на несъстоятелността и противоречат на останалите събрани
в производството доказателства, затова не следва да се кредитират от съда.
Съдът намира, че не
следва да се приеме да е възникнало задължение и по сключеното допълнително
споразумение от 11.11.2009 г.. Съображенията са, че
това задължение не е съответно осчетоводено, нито към момента на поемането му,
нито към настъпване на падежа му, а намира отражение единствено в опис на
активите и пасивите на „И.Б.П.Г.” ООД към 25.06.2014 г., когато е
постановено решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Именно възникналите
непреодолими противоречия в представените в настоящото производство документи и
липсата на записвания в търговските книги на „И.Б.П.Г.” ООД на възникналото задължение за
заплащане на сумата 16500000 евро, съответно същото не фигурира в аналитичната
оборотна ведомост на „Л.-**“ ООД за периода 01.01.2008 г. -30.05.2014 г. и в списъка на кредиторите, изготвен въз основа на търговските
книги на длъжника, а от друга страна е обективирано признание
на задължението, прехвърлено с цесия на „Е.Т.” АД, което дружество също не е
включено в списъка на кредиторите,
изготвен въз основа на документите, представени от длъжника и което задължение
не е включено и в заключението на СФИЕ, обосновава извод, че няма основание
списъкът на неприетите вземания да бъде изменен от съда, като предявеното
вземане, произтичащо от договора за цесия и допълнителното споразумение от 11.11.2009 г. бъде изключено от него и включено в списъка на
приетите вземания. Акцесорният характер на вземането
за неустойка обуславя неоснователността на възражението за изключването на
същото от списъка на неприетите вземания, тъй като при извод да не е възникнало
главно задължение, не се дължи и обезщетение за забавеното му изпълнение.
Кредиторът разполага с
възможност да установи съществуването на тези вземания в нарочно исково
производство, в което могат да бъдат ангажирани всички допустими, съгласно ГПК,
доказателства.
По отношение на възражение, вх. №
1032990/03.09.2014 г., подадено от „Т.М.Б.” ООД,
ЕИК ******** срещу неприемане на предявеното от него с молба, вх. № 82952/04.07.2014 г., вземане в размер на 9779150
лева.
Във възражението се излагат твърдения, че синдикът на
длъжника „И.Б.П.Г.”
ООД, ЕИК ******** неправилно
е включил предявеното от кредитора вземане в списъка на неприетите такива, като
не е съобразил представените доказателства, установяващи осъществяването на правопораждащия вземането фактически състав.
Твърди се, че на 30.11.2008 г. било сключено
споразумение, с което длъжникът възложил на Ж.Ф.А. извършването на
посредническа и рекламна дейност срещу възнаграждение в размер на 7% от
договорена продажна цена, като възложителят се задължил да изгради и въведе в
срок до 01.06.2012 г. 180 еднофамилни жилищни сгради, като при неизпълнение в
този срок, възложителят ще дължи неустойка на изпълнителя в размер на 5000000
евро. Жилищните сгради не били построени и за Б. възникнало вземане за
неустойка, което същият прехвърлил на „Т.М.Б.”
ООД с договор за цесия, сключен на 28.09.2012 г., като вземането
било съответно отразено в търговските книги на длъжника, фигурирало в междинния
счетоводен баланс на длъжника, както и в доклада на независимия одитор. Представя писмени доказателства.
В становище на
синдика са обосновани фактите, при съобразяването на които е приет извод за
включване на предявеното вземане в списъка на неприети такива, а именно нищожност
на представеното споразумение, поради симулативност,
липса на всякаква еквивалентност на престациите и
несъответен размер на уговорената неустойка, също обуславящ нищожност на
клаузата. Липсвали доказателства за изпълнение от страна на Б. на задълженията
му по договора. В счетоводните книги на длъжника не се откривали документи,
установяващи вземането за неустойка, нито придобитото от „Т.М.Б.” ООД вземане било счетоводно
отразено в обявените в търговския регистър отчети.Това вземане не съществувало,
а било документално създадено с оглед нуждите на настоящото производство и по
тази причина не следвало да бъде прието за удовлетворяване в производството по
несъстоятелност.
Съдът, като взе
предвид направеното възражение, списъка, изготвен от синдика и представените
доказателства, приема следното:
Възражението
е процесуално допустимо - подадено в срок от процесуално легитимирано лице –
кредитор с неприето вземане и следва да бъде разгледано по същество.
Със споразумение от
30.11.2008 г., Ж.Ф.А. се задължил да извършва посредническа дейност при
продажбата на собствени на „И.Б.П.Г.” ООД недвижими имоти, при
възнаграждение от 7% от договорената продажна цена. В случай, че възложителят
не осигурял въвеждането в експлоатация на поне 180 еднофамилни жилищни сгради в
срок до 01.06.2012 г., същият дължал на изпълнителя неустойка в размер на
5000000 евро, както и при условие, че Б. бил освободен от длъжността управител
на дружеството-възложител.
С договор за цесия, сключен на 28.09.2012 г. Б. прехвърлил на „Т.М.Б.” ООД вземането си за неустойка
в размер на 5000000 евро, която цесия била съобщена на длъжника на 01.10.2012
г..
С молба от
09.11.2015 г. „Т.М.Б.” ООД представя аналитична
оборотна ведомост на дружеството за периода от 01.01.2015 г. до
31.10.2015 г., изготвена на 05.11.2015 г., в която са отразени задължения на „И.Б.П.Г.” ООД в размер на 9779150 лева.
В протоколи от 05.12.2008 г. и 06.10.2010 г. възложителят
„И.Б.П.Г.” ООД признал Б. да е изпълнил задълженията си
по рекламиране на еднофамилните жилищни сгради, но не се твърди и не се
установява да е сключен договор за продажба с негово участие.
Не е спорно също така, че с решение от 28.04.2011 г. на
общото събрание на съдружниците в „И.Б.П.Г.” ООД, Ж.Ф.А. е освободен като управител.
Публикувания в
търговския регистър годишен финансов отчет на „Т.М.Б.” ООД за 2012 г. не включва претендираното
вземане за неустойка от „И.Б.П.Г.”
ООД.
Заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
изготвено въз основа на представени от длъжника документи, не установява към
31.12.2013 г. „Т.М.Б.”
ООД да фигурира в търговските книги на „И.Б.П.Г.” ООД като кредитор.
При така
установените факти, съдът намира възражението на „Т.М.Б.” ООД за изключване на предявеното вземане от списъка на неприетите такива и
включването му в списъка на приетите вземания, за неоснователно.
В настоящото
междинно производство, в което не са налице условията за провеждане на пълно и
главно доказване на претендираните вземания,
преценката на съда се основава на обсъждане на представените писмени
доказателства, включително тези, публикувани в търговския регистър, които се
считат известни на третите лица, съгласно чл.7 вр.
чл.11 ЗТР.
За да се приеме, че „Т.М.Б.”
ООД е кредитор въз основа на сключения договор за цесия от 28.09.2012
г., е необходимо да е
възникнало вземането, предмет на прехвърлянето.
Настоящият състав
приема, че такова вземане не е възникнало, тъй като уговорената клауза за неустойка
е нищожна. Неустойката е акцесорно съглашение, с
предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) парична сума,
като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение,
без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне
вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно
главно задължение, договорено акцесорно задължение за
неустойка, което е действително и неизпълнение на главното задължение.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСTK, нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции.
В случая, уговорената
неустойка не цели обезщетяването на вреди от неизпълнение на главното
задължение на възложителя по договора – да заплаща възнаграждение на посредника
за сключени продажби на собствени на „И.Б.П.Г.” ООД недвижими имоти, още
по-малко пък би могло същата да се дължи за освобождаването на страната-изпълнител
по договора от длъжността управител на възложителя, тъй като подобен юридически
факт не съставлява каквото и да било неизпълнение по сключения договор за
посредничество.
Неизпълнението на задължението на възложителя да въведе в
експлоатация съответния брой еднофамилни жилищни сгради, действително е предпоставка
за изпълнение на задължението на посредника да съдейства за сключването на
продажбени договори, от уговорената цена по които ще има право на 7%
възнаграждение, но при липсата на представени доказателства същият да е
осигурил сключването на дори една сделка, за Б. не е възникнало изобщо право на
възнаграждение, съответно незаплащането на такова не се дължи на някаква форма
на противоправно поведение на изпълнителя, а на
неговото собствено неизпълнение на основното му задължение по договора. В този
връзка без значение са представените протоколи, в които се признава извършена
рекламна дейност. Това означава, че при сключване на договора е било ясно, че в
правната сфера на изпълнителя не могат да настъпят вреди от неизпълнение на
задължението на възложителя да въведе 180 еднофамилни къщи в експлоатация,
които да подлежат на обезщетяване с престиране на
неустойка в размер на 5000000 евро, което обуславя извод, че клаузата за неустойка
е нищожна, тъй като няма нито обезпечителна, нито обезщетителна,
а единствено санкционна функция и то не по отношение на основното задължение на
възложителя да заплати възнаграждение за извършената по договора работа.
Нищожната клауза не поражда правни последици – в правната сфера
на Б. не е възникнало вземане за неустойка, затова няма как несъществуващо
вземане да легитимира „Т.М.Б.”
ООД като кредитор на „И.Б.П.Г.” ООД въз основа на сключения
договор за цесия.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че липсата на
счетоводно отразяване на това задължение от страна, както на „И.Б.П.Г.” ООД, така и на „Т.М.Б.” ООД за релевантния период –
2012 г. потвърждава извода за неговото несъществуване, като последващи
записвания не съответстват на изискванията на чл.2 ЗСч за хронологично
отразяване на счетоводните операции и не следва да бъдат третирани като
доказване факта на възникване на процесното вземане.
Предвид изложеното,
възражението на „Т.М.Б.” ООД, е неоснователно и вземането му в размер на 9779150
лева не следва да бъде изключено от списъка на неприетите вземания.
По
отношение на възражение, вх. № 103359/04.09.2014 г., подадено от длъжника „И.Б.П.Г.” ООД срещу приетите вземания на
Ф.Л. и Д. Б.Н. Б.В., както и срещу неприетите вземания на „Е.Т.”
АД и „Т.М.Б.” ООД.
Съдът намира
възражението, подадено чрез адв. А. за процесуално
допустимо. Лицето, подало възражението е упълномощено с представено по делото
пълномощно от 18.03.2011 г., към който момент упълномощителите
Ж.Ф.А. и И.И.К., съгласно вписванията в търговския
регистър са представляващи „И.Б.П.Г.”
ООД лица.
В настоящото производство не може от насрещните страни в производството
да се оспорва достоверността на датата на пълномощното по смисъла на чл.181 ГПК. В Решение № 177 от
13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1672/2011 г., III г. о., ГК и Решение № 193/4.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 176/2010 г., II г. о., ГК, постановени в производство по чл. 290 ГПК, е даден отговор на въпроса, касаещ
изясняване кръга на т. нар. "трети лица", за които съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК частният документ е
необходимо да има достоверна дата, за да може да им бъде противопоставен.
Визираната разпоредба
постановява, че частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в
който е заверен, от деня на смъртта на лицето или настъпила фактическа
невъзможност за подписване, от деня, в който е възпроизведен в някой официален
документ или изобщо от деня, в който настъпи факт, който прави несъмнено предхождащото
съставяне на документа. За установяване точния смисъл на понятието "трети
лица" следва да се изходи от целта на разпоредбата - чл.
46, ал. 1 ЗНА. А целта на разпоредбата е да бъде предотвратено
недобросъвестното използване на един документ за прехвърляне на едно право чрез
антидатиране, така че да може да бъде противопоставен
на лице, което придобило по-рано същото право. С оглед на тази цел e възприето
по-тясно тълкуване на понятието "трети лица", а именно че "трето
лице" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи
права от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да
възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на
документа. Следователно, касае се до тези неучаствали в съставянето на
документа лица, които черпят права от някой от издателите и биха могли да бъдат
увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в документа лица не са
трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи.
Още по-малко насрещните страни в съдебно
производство могат да оспорват представителната власт на упълномощен адвокат с
доводи че пълномощното му било с недостоверна дата. Промяната в лицата,
представляващи дружеството не обуславя автоматично прекратяване на
пълномощното, съответно до оттеглянето му, упълномощеният адвокат може да
осъществява процесуално представителство. Действително за подаване на молба по
чл.625 ТЗ, съгласно чл.626, ал.4 ТЗ се изисква изрично пълномощно. Липсва обаче
такова изискване по отношение на депозирането на възражение срещу списъка на
приетите и неприети вземания. Дадените неправилни указания на съда за
потвърждаване на извършените от адв. А. действия, не
обвързват настоящия състав. Извод за обратното не произтича и от постановеното
определение на САС, с което е върната въззивна жалба,
което няма данни да е влязло в сила и при постановяването на което са взети
предвид изявления на дружеството, касаещи единствено производството пред въззивния съд.
По отношение неприетите
вземания на „Е.Т.” АД и „Т.М.Б.” ООД, за
длъжника, строго погледнато, не е изводим правен интерес от подаване на
възражение срещу включването им в списъка на неприетите вземания, но тъй като
законът общо предоставя легитимация на длъжника да възразява срещу списъците,
изготвени от синдика, то възражението следва да бъде разгледано. То обаче е неоснователно,
по съображенията, вече изложени при разглеждане на възраженията на „Е.Т.” АД и
„Т.М.Б.” ООД.
По отношение на
приетите вземания на Ф.Л. и Д. Б.Н. Б.В., длъжникът твърди,
че същите са изцяло погасени по давност, като сключваните анекси не съдържат
изявление за признаване на задълженията и не са прекъснали давността. Релевирани са доводи за ненадлежно предявяване на
вземанията, с молби несъответни на изискванията на закона – да бъдат
конкретизирани основанието и размера на вземанията.
Кредиторът с оспорени приети вземания - Д. Б.Н. Б.В., счита
възражението на длъжника за подадено без представителна власт, а по същество - неоснователно,
тъй като течението на погасителната давност е прекъснато със сключването на Анекс
№3/04.04.2011 г., в който длъжникът е признал
задължението, включително фактите, които го пораждат, което признание е
отправено до кредитора. Новата погасителна давност би изтекла на 04.04.2016 г., но е прекъсната с подаване на молбата за
откриване на производство по чл.625 ТЗ. Оспорванията
за ненадлежно предявяване на вземанията били напълно неоснователни, с оглед
подадената молба по чл.625 ТЗ и постановеното решение по чл.630 ТЗ.
Кредиторът с оспорени приети вземания в общ размер от
15819927,65 лева, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ - Ф.Л., счита
възражението на длъжника за подадено от лице без представителна власт, респ.
неоснователно, поради неизтекла погасителна давност по отношение на приетите
вземания. Вземанията били предявени в съответствие с нормативната уредба.
Синдикът в становище по депозираното възражение на длъжника излага
фактическите основания при които е приел предявените вземания – същите са
предявени в срок от правосубектни лица и са
установени по основание и размер, както от представените писмени доказателства,
така и от счетоводните документи, включително тези, обявени в търговския
регистър. Сключваните анекси съставлявали признание на вземанията и прекъсвали
погасителната давност.
Съдът, като взе
предвид направеното от „И.Б.П.Г.”
ООД възражение, списъка, изготвен от синдика, становищата на
кредиторите с оспорени вземания и представените доказателства, приема следното:
Вземането
на Д. Б.Н. Б.В. е предявено на 23.07.2014 г. - в срока по
чл.685, ал.1 ТЗ (решението по чл.630 ТЗ е вписано в търговския регистър на
26.06.2014 г.) и отговаря на изискванията на чл.685, ал.2 ТЗ, като възраженията
за липсата на правосубектност на кредитора са преклудирани, тъй като именно същият е предявил молбата по
чл.625 ТЗ и процесуалната й допустимост е била предмет на преценка в настоящото
производство, включително от гледна точка правосубектност
на молителя.
Длъжникът „И.Б.П.Г.” ООД не оспорва правопораждащите
вземането в размер на 24262071,15 лева факти – сключен договор за заем от
16.05.2005 г. и анекси към същия, включително факта на предаване на сумите,
предоставени в заем, но твърди по отношение на вземането да е изтекла
погасителна давност.
Не е спорно, че с договор за заем от 16.05.2005 г. Д. Б.Н. Б.В. предоставило на „И.Б.П.Г.” ООД в заем сумата 7405000 евро, чрез банков
превод. С анекс от 01.07.2005 г. размерът на предоставената в заем сума е
увеличен на 10405000 евро, съответно с анекс от 12.05.2006 г. размерът
достигнал 11405000 евро. С анекс №3 от 04.04.2011 г.
страните постигнали съгласие в заем да бъде предоставена допълнително сумата
1000000 евро, като спорен е въпроса дали волеизявленията на заемателя,
обективирани в
анекса съставляват признание на задълженията за връщане на получените до
подписването му суми.
Съгласно съдържанието на анекса, в т.1 страните
постигнали съгласие чл.1 от договора за заем, дефиниран като договор за заем от
16.05.2005 г., изменен с анекс от 01.07.2005 г. и анекс от 12.05.2006 г., да се
измени, както следва: „Заемодателят е предоставил на заемополучателя
заем в размер на 12405000 евро“, като всички останали разпоредби на договора за
заем оставали непроменени и в сила (т.2).
Настоящият състав приема, че това изявление съставлява
признание на задължението, което прекъсва давността по смисъла на чл.116, б.
„а“ ЗЗД, тъй като съдържанието на волеизявлението на длъжника не е насочено към
признаване на правопораждащия вземането факт (сключен
договор за заем), а се признават неговите правни последици – възникналото правно
задължение за връщане на получена в заем сума в размер на 12405000 евро.
В този смисъл длъжникът неоснователно се
позовава на установената задължителна практика на ВКС, обективирана
в Решение № 100 от
20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК, потвърдена и в
Решение № 87 от 24.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 1171/2014 г., I т. о., ТК, в които
се приема, че признание по смисъла на
закона е налице, когато се признава съществуване на задължението, което
кореспондира на признатото право. Признаването е едностранно волеизявление, с
което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. За
да е налице признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. "а" ЗЗД, същото трябва
да е направено в рамките на давностния срок, да е
отправено до кредитора или негов представител и да се отнася до съществуването
на самото задължение, а не само до наличието на фактите, от които произхожда.
Това е така, защото признаването на фактическия състав все още не означава
признаване на последиците от този фактически състав към момента на
признаването. Признаването на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, стига същите да манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към
кредитора.
В случая,
длъжникът „И.Б.П.Г.”
ООД признава самото задължение – волеизявлението да е
получена в заем сума в размер на 12405000 евро, изцяло покрива характеристиките
на ВКС за признание на задължението – недвусмислено и категорично се признава самото
задължение за връщане на заета сума, което изявление е достигнало до кредитора,
който е страна по анекса и е направено преди изтичане на давността. Поетото
задължение с договора от 16.05.2005 г. е срочно - с падеж 21.05.2006 г., т.е.
изискуемостта му настъпва с настъпване на уговорения срок и давността тече от 21.05.2006
г., което означава, че към 04.04.2011 г., когато е сключен
анекса, общата 5-годишна давност не е изтекла (не са налице основания за
прилагане на специална, кратка давност по отношение на задължението).
С прекъсването на
давността, започва да тече нова давност, която към настоящия момент и без да се
отчита спирането й, в резултат на чл.685а ТЗ, не е изтекла. Признатото вземане
съществува и няма никакво основание да бъде изключено от списъка на приетите
вземания, като сключените договори за цесия между Д. Б.Н. Б.В. и Ф.Л. нямат отношение към повдигнатия с
възражението правен спор, тъй като доводи, свързани с тях не са излагани.
Вземанията на Ф.Л. са предявени с молба, вх. №92379 от 28.07.2014 г. - първи
присъствен ден след неприсъствения 26.07.2014 г., т.е. в рамките на 1-месечния
срок по чл.685, ал.1 ТЗ. Възраженията на „И.Б.П.Г.” ООД по отношение на недоказаната правосубектност на кредитора са неоснователни, тъй като Ф.Л. е вписан с решение №5/25.11.2005 г. по ф. д. № 3699/2005
г. на СГС за съдружник в дружеството-длъжник и към извършване на вписването правосубектността му е изследвана от регистърния
съд, като във възражението не се твърдят правопроменящи
правния му статут факти, настъпили след 2005 г.. От друга страна, с молбата за
предявяване на вземането са представени удостоверения за актуално правно
състояние, издадени от Регистратора по дружествените въпроси на Британските
Вирджински острови, преведени и с апостил, които
съставляват официални удостоверителни документи, разполагащи с обвързваща съда
материална доказателствена сила, която възразяващият
не е опровергал и която задължава съда да приеме за верни отразените в удостоверенията
факти, а именно че Ф.Л. е вписано в търговския регистър дружество,
представлявано от лицата, упълномощили подалия молбата процесуален представител
с пълномощно от 10.07.2014 г. - Н.Л.У. и С.С..
В молбата предявените вземания са индивидуализирани от
гледна точка правопораждащ факт (посочено е правното
им основание) и размер, поради което няма основание молбата да се счита
несъответна на изискванията на чл.685, ал.2 ТЗ.
Вземането на Ф.Л. в размер на 9838999,10 лева, произтичащо
от сключен на 25.07.2008 г. заем и допълнителни споразумения към същия от
02.12.2009 г. и 15.12.2010 г., „И.Б.П.Г.” ООД оспорва с възражението да е погасено по давност, като не
оспорва осъществяването на фактическия състав, който го е породил, включително
предаването на сумата, предмет на договора и споразуменията.
Видно от договор за заем от 25.07.2008 г., Ф.Л. предоставило на „И.Б.П.Г.” ООД в заем сумата 5000000 евро, която следвало
да бъде върната в 3-месечен срок от получаване на писмено искане от
заемодателя. В допълнително споразумение №1 от 02.12.2009 г. страните по
договора за заем постигнали съгласие сумата, предмет на договора за заем да е в
размер на 5030600 евро, при запазване на останалите клаузи на договора.
Съответно с допълнително споразумение №2 от 15.12.2010 г. страните изменили
съдържанието на заемното правоотношение, като постигнали съгласие върху
предоставената в заем сума, считано от 01.01.2011 г.
лихва да не се дължи и предвидили при проявлението на какви факти, вземането по
договора става незабавно изискуемо.
Съдържанието на волеизявлението на заемателя
„И.Б.П.Г.” ООД, обективирано в
допълнително споразумение №1/02.12.2009 г. точно съответства на характеристиките,
съгласно обсъдената по-горе задължителна практика на ВКС, на признание на
вземането от длъжника, което има за последица прекъсване на погасителната
давност – чл.116, б. „а“ ЗЗД. Към момента на признанието, общата 5-годишна
давност по отношение на вземането не е изтекла, тъй като същото става изискуемо
след покана на кредитора, съответно давността тече от възникване на
задължението, съгласно чл.114, ал.2 ГПК. От прекъснатата с признанието на
02.12.2009 г. давност, към предявяване молбата по чл.685, ал.1 ТЗ – 28.07.2014
г., която по силата на чл.685а ТЗ прекъсва давността, новата давност не е
изтекла и предявеното от Ф.Л.
вземане съществува,
затова няма основание да бъде изключено от списъка на приетите вземания.
Вземането на Ф.Л. за допълнителна парична вноска в размер на
90474,31 лева се оспорва освен да е погасено по давност и да не е осъществен правопораждащия го факт – решение на общото събрание на
съдружниците.
Видно от протокол за взети неприсъствени решения от
общото събрание на съдружниците в „И.Б.П.Г.” ООД от 01.11.2010 г. е постигнато съгласие съдружниците Ф.Л. и „Л.-**“ ООД да направят допълнителни
парични вноски в размер между 60000 лева и 65000 лева, които дружеството се
задължава да върне в срок от 5 години, считано от внасянето им, съответно с
решение на общото събрание от 15.08.2011 г. е прието същите съдружници
да внесат допълнителни вноски в размер между 25000 и 30000 лева, като
изпълнението на възложените с решенията задължения от страна на Ф.Л. не се оспорва и се установява от представените
извлечения от банкови сметки, които сочат, че в полза на „И.Б.П.Г.” ООД,
са наредени
плащания в размер на 42289,94 щатски долара, представляващи 31258,73 евро и
22201,23 щатски долара, представляващи 15000 евро.
Взетите решения не са оспорвани от съдружниците по реда и
в срока по чл.74 ТЗ и не подлежат на инцидентен контрол за законосъобразност и
съответствие с дружествения договор. Така в Решение №172/22.01.2015 г. по т. д. №
3721 по описа за 2013 г. на І-во ТО на ВКС е прието, че по
отношение на решенията на общото
събрание не се прилагат основанията
за нищожност поради противоречие със закона по
чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. Недопустимо е позоваването на липса на предпоставките
по чл.134, ал.1 ТЗ от лице, което няма
качеството на съдружник и извън производството по чл.74 ТЗ. На това основание
е недопустимо и съдът служебно да извършва
проверка за законосъобразност на решението на общото
събрание по чл.134, ал.1 ТЗ
при спор относно възникнало задължение за допълнителна
парична вноска. Това означава, че
решенията от 01.11.2010 г. и 15.08.2011 г. представляват годен правопораждащ задължението на съдружника Ф.Л. юридически факт, като задължението на дружеството да
върне внесените допълнителни вноски е уговорено като срочно – след изтичане на
5 години от внасянето им, поради което към предявяване на вземанията за връщане
на допълнителните парични вноски, погасителната давност за същите не е изтекла,
тъй като изобщо не е поставено началото й, съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД.
Цедираното
в полза на Ф.Л. вземане за сумата 1978989,82 лева, породено от сключен договор за заем от 06.05.2005 г. между „Г.Т.К.” ООД и „И.Б.П.Г.” ООД за сума в размер на 11841,43 евро, предоставена
чрез банков превод на 09.05.2005 г. и анекс към договора за заем от 08.12.2006 г.,
с който сумата по заема е увеличена с
1000000 евро, обаче е погасено по давност и същото следва да бъде изключено от
списъка на приетите вземания.
В договора за заем от 06.05.2005 г. е уговорено вземането да е
изискуемо при поискване от заемодателя, но не по-рано от 20.12.2005 г., като
дори да се приеме, че същото е признато с анекса към договора от 08.12.2006 г.,
то давността е изтекла на 08.12.2011 г., тъй като началото й се поставя от
възникване на задължението за връщане на сумата 1000000 евро, с оглед
разпоредбата на чл.114, ал.2 ЗЗД, респ. по отношение на сумата 11841,43 евро –
от прекъсването на давността с признанието на вземането, обективирано
в анекса.
Нито сключеният договор за цесия от 31.05.2011г., с който
вземанията на „Г.Т.К.” ООД към „И.Б.П.Г.” ООД, произтичащи от договора за заем,
са прехвърлени на Ф.Л., нито съобщаването за цесията с уведомление, получено от
длъжника на 31.05.2011 г., са факти, обуславящи прекъсване на давността по
аргумент от чл. 116 ЗЗД. Отправената до длъжника от Ф.Л. нотариална покана от 17.12.2013 г., peг. №25862, том VII, акт №78 на нотариус И.Д. не съставлява
нито предявяване на иск, нито предприемане на действие за принудително
изпълнение, съответно няма прекъсващ давността ефект, още повече че към
отправянето й давността е изтекла. Счетоводното отразяване на задължението не
покрива вече обсъдените характеристики на признание на вземането, най-малкото
защото не е изявление, отправено до кредитора.
Предвид изложеното, погасеното по давност вземане не
подлежи на принудително удовлетворяване, включително и в производството по
несъстоятелност и следва да бъде допуснато изменение в списъците на приети и
неприети вземания, като вземането за сумата 1978989,82 лева на Ф.Л. бъде изключено от
списъка на приети вземания и бъде включено в списъка на неприетите.
По отношение на
приетите вземания на Ф.Л., произтичащи от договор за заем от
02.04.2007 г., анекс №1 към него
от 04.04.2011 г.
и договор за цесия от
31.05.2011 г.
в размер на 3911464,42
лева, възражението на „И.Б.П.Г.” ООД, основано на изтекла погасителна давност,
е неоснователно.
Сключеният на
02.04.2007 г. договор за заем между „П.Ф.Л.” ООД, Британски Виржински Острови и „И.Б.П.Г.” ООД е породил
задължение за връщането на предоставената в заем, чрез банков превод,
сума в размер на
1000000 евро, което е
изискуемо при поискване от кредитора, затова давността за него тече от
възникването му.
В анекс №1 към договора за заем
от 04.04.2011 г.
страните постигнали съгласие
размерът на предоставения заем да бъде увеличен със сумата 1000000 евро, като изрично изменили т.1 от договора за заем по следния начин: „Заемодателят
е предоставил на заемополучателя заем в размер на
2000000 евро.“
Това изявление съставлява признание на задължението, по
вече изложените по-горе съображения, тъй като недвусмислено признава
съществуването на самото субективно право на кредитора и съответстващото му
задължение, елемент от правната сфера на длъжника „И.Б.П.Г.” ООД и има ефекта на прекъсващ погасителната
давност факт. Предвид прекъсването на давността, същата към момента на
предявяване вземането с молбата на Ф.Л. от 28.07.2014 г. не е изтекла.
Съгласно договор за цесия
от 31.05.2011 г.
вземанията на „П.Ф.Л.” ООД от „И.Б.П.Г.” ООД, произтичащи от договора за
заем и анекса към него от
04.04.2011 г., са прехвърлени на Ф.Л.. Цесията е съобщена на длъжника
с уведомление, получено на 31.05.2011 г..
Следователно, Ф.Л. се легитимира като кредитор на съществуващо и непогасено
по давност вземане в размер на 3911464,42
лева, което няма основание
да бъде изключено от списъка на приетите вземания.
По
отношение на възражение, вх. № 103088/04.09.2014 г., подадено от „Е.Т.” АД и възражение, вх. № 102991/03.09.2014 г.,
подадено от „Т.М.Б.” ООД
срещу приетите вземания на Ф.Л. и Д. Б.Н. Б.В.
Възраженията следва да бъдат общо разгледани, тъй като са
идентични по съдържание и покриват изцяло оспорванията,
направени във вече разгледаното възражение на „И.Б.П.Г.” ООД, вх. № 103359/04.09.2014
г..
Тук е необходимо единствено да се отбележи, че кредиторите с
оспорени вземания - Д. Б.Н. Б.В. и Ф.Л., както и синдикът изразяват становище
за процесуална недопустимост на възраженията, основани на доводи за погасяване
на приетите вземания по давност, тъй като възражението за давност е право,
предоставено на преценката на длъжника и няма как да бъде упражнявано от негов
кредитор, извън производство по чл.134 ЗЗД.
Съдът намира възраженията
за процесуално допустими, тъй като са подадени
от кредитори, предявили в срока по чл.685, ал.1 ТЗ вземания, респ. срокът за
депозиране на възраженията по чл.690, ал.1 ТЗ, е
спазен. Обосноваването на възраженията срещу приетите вземания с изтекла спрямо тях погасителна
давност е въпрос, който касае основателността,
но не и процесуалната
им допустимост.
Настоящият състав обаче приема, че
възражението за изтекла погасителна давност няма как
да се релевира
от лица, извън длъжника, освен в изрично предвидените случаи. А специалната правна уредба на
несъстоятелността не съдържа разпоредба, която да овластява
кредиторите да упражнят правото на длъжника да
се позове на изтекла погасителна
давност. Давността не се прилага
служебно (чл.120 ЗЗД) и фактическият
й състав включва: изтичане на период
от време, през който кредиторът
бездейства и позоваване – волеизявление на длъжника, че правото
на иск на
кредитора е преклудирано. Простото изтичане на определен период
от време не води до
настъпване последиците на давността, съответно
волеизявленията на трети лица, включително
и кредитори на длъжника не могат
да заместят неговото волеизявление. След образуване на производството по несъстоятелност иск по чл.134 ЗЗД за несъществуване на вземане, поради
погасяването му по давност, няма
как да бъде
предявен. Специалните правила на несъстоятелността
изключват общия ред. Какви права
на длъжника могат на бъдат
упражнени от кредиторите е изрично предвидено в ТЗ. Като изключение е допустимо от кредитор да
бъдат предявяване отменителните искове по чл. 645, ал.
3 ТЗ и чл. 647 ТЗ, но само при доказано
бездействие на синдика - арг. от чл. 649, ал.
1 ТЗ. Тази разпоредба е специална и императивна, поради което следва
да се тълкува
стеснително. Ето защо тя е неприложима
като основание за предявяване от кредитори по
несъстоятелността на осъдителни искове за събиране вземания
на длъжника или за други
действия за попълване масата на несъстоятелността – така РЕШЕНИЕ № 93 от 03.06.2010
г. по т. д. № 831/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Ако предявяването
на иск, основан
на погасителна давност от кредитор,
е недопустимо, то недопустимо е и упражняване на същото право
по пътя на
възражението, включително и
в процедурата по чл.690 ТЗ.
Този извод не
противоречи на характеристиката производството по несъстоятелност да е насочено към осигуряване справедливо удовлетворение на всички кредитори
на длъжника, тъй като погасените по давност вземания, макар да не подлежат на
принудително удовлетворяване, са част от пасива на имуществото на длъжника и
погасяването им не съставлява недължимо плащане – чл.118 ЗЗД.
В случая, обаче възражение
за погасяване на вземанията по давност вече в настоящото производство е обективирано от длъжника, т.е. налице е кумулативния
елемент от фактическия състав на давността – позоваване от активно легитимирано
лице, съответно изтеклият период от време има обективен характер и няма пречка
кредиторите да твърдят настъпването на последиците от осъществяване на този
състав.
При това
положение, възраженията на кредиторите „Е.Т.” АД и „Т.М.Б.” ООД по същество са
разгледани във връзка с възраженията на длъжника „И.Б.П.Г.” ООД, към които съображения, за процесуална
икономия, следва да се препрати - същите са неоснователни,
извън възприетия извод вземането за сумата 1978989,82 лева на Ф.Л. бъде изключено
от списъка на приети вземания
и бъде включено в списъка на неприетите, поради погасяването му по давност.
По
отношение на възражение, вх. № 41454/30.03.2015 г., подадено от „Е.Т.” АД срещу приетите с допълнителния списък вземания
на Ф.Л. и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД и възражение, вх. № 43154/02.04.2015 г. на „Т.М.Б.”
ООД срещу приетото с
допълнителния списък вземане на Ф.Л..
Във възраженията на „Е.Т.”
АД и „Т.М.Б.” ООД са изложени идентични доводи по отношение приетото вземане на
Ф.Л. в размер на 3519901,67 лева – представляващо договорна и
законна лихва върху главницата по
договор за заем, сключен на 25.07.2008 г., които са основани на погасяване на
вземането по давност, както и на ненадлежно предявяване на вземането, тъй като
молбата не съответствала на изискванията за редовност, установени в
разпоредбата на чл.685 ТЗ, съответно подалият молбата пълномощник не бил
надлежно упълномощен. Твърди се и неспазване на срока по чл.688 ТЗ и реда за
погасяване на вземанията, предвиден в чл.722 ТЗ.
По отношение на приетото вземане на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД в размер на
38043,71 лева, „Е.Т.” АД
твърди ненадлежно предявяване.
Кредиторът с прието
вземане, Ф.Л., оспорва възраженията по съображенията, изложени във връзка
с възраженията на „Е.Т.”
АД и „Т.М.Б.” ООД срещу приетите вземания, включени в основния списък.
Кредиторът „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД не изразява становище.
Синдикът счита възраженията за неоснователни, тъй като
вземанията не са погасени по давност, включени са в търговските книги, водени
от длъжника. Предявени са в рамките на установения срок с молби, съответни на
изискванията на ТЗ. Синдикът обаче поддържа, че в резултат на допусната
техническа грешка е приел вземането на Ф.Л. да е с поредност
т.12 на чл.722, ал.1 ТЗ, а същото е с поредност т.10,
в който смисъл претендира да бъде извършена промяна в списъка.
Съдът, въз основа на събраните в производството доказателства,
намира възраженията за неоснователни, извън допуснатата техническа грешка в поредността на вземането на Ф.Л., която следва да бъде
поправена.
С молба от 26.09.2014 г. Ф.Л., чрез упълномощен процесуален представител – адв.
Карапанайотов, е предявило вземане в размер на
3519901,67 лева, представляващо договорна лихва в размер на 10 %, изчислена
върху главниците, предоставени по договор за заем, като молбата съответства на
съдържанието на чл.685, ал.2 ТЗ – посочен е юридическият факт, породил
вземането и неговия размер. По отношение на твърденията за недоказана правосубектност и ненадлежно представляване на Ф.Л., съдът
е изложил съображения за неоснователността им по-горе.
Молбата е депозирана на 26.09.2014 г. – в срока по чл.688 ТЗ,
която разпоредба предвижда двумесечен срок след изтичане на срока по чл.685,
ал.1 ТЗ, изтекъл на 26.07.2014 г..
По отношение на погасяване на задълженията по давност, както
вече се посочи, кредиторите не разполагат с правото да релевират
тава възражение, а давността не се прилага служебно. Длъжникът „И.Б.П.Г.” ООД не се е позовал на
давност, съответно липсва елемент от фактическия състав на давността и
подадените от кредиторите „Е.Т.”
АД и „Т.М.Б.” ООД възражения по чл.690 ТЗ, са неоснователни.
По отношение на твърдението
да е нарушена поредността на вземанията, установена в
чл.722, ал.1 ТЗ, възражението е основателно. Вземането за договорна лихва върху
сума, предоставена в заем от съдружник на дружеството, начислена до датата на постановяване
решението по чл.630 ТЗ, се поражда от сключения договор за заем и като акцесорно вземане следва съдбата на главното задължение,
поради което се удовлетворява по реда на чл.722, ал.1, т.10 ТЗ. Посочената от
синдика поредност – т.12 е несъответна на
характеристиките на вземането, затова следва да се измени списъка на
допълнително приетите вземания, като вземането на Ф.Л.
се посочи с привилегия по чл.722, ал.1, т.10 ТЗ.
По отношение на вземането на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД възражението на „Е.Т.” АД е неоснователно.
Молбата на кредитора за
предявяването му е депозирана на 22.08.2014 г. – в двумесечния срок по чл.688 ТЗ и отговаря на изискванията на чл.685 ТЗ, тъй като се сочи правопораждащия го факт – сключен договор за продажба на
електрическа енергия, за стойността на която са издадени 39 броя фактури,
конкретизирани в приложена справка.
Вземането е с поредност по чл.722, ал.1, т.8 ТЗ, поради което не е налице
нарушение на посочената разпоредба.
По
отношение на възражение, вх. № 42237/31.03.2015 г., подадено от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД срещу
допълнителния списък на неприети вземания.
Кредиторът твърди, че неприемане на вземането за законна лихва
върху всяка от издадените фактури от датата на падежа до окончателното плащане е неоснователно и необосновано, тъй
като при наличие на главно вземане се дължи и обезщетение за забавеното му
изпълнение.
В становището си синдикът посочва, че в молбата, с която
вземането е предявено размерът на претендираната
лихва не е посочен и същата не съответствала на изискванията на чл.685, ал.2 ТЗ.
Възражението е неоснователно.
Нито в молбата за предявяване на вземането за законна лихва,
нито в депозираното възражение, „ЧЕЗ Е.Б.“ АД сочи неговия размер. Вземането за
законна лихва, изтекла от падежа на всяка отделна фактура до предявяване на
вземането е възникнало и следва да бъде конкретизирано по размер, независимо че
размерът на законната лихва се определя с нормативен акт – Постановление на МС.
Това не освобождава кредитора от задължението да съобрази молбата с
изискванията на чл.685, ал.2 ТЗ, а именно да посочи основанието и размера на вземането.
При нередовната молба за предявяване на вземане, в съдебната
практика е спорна възможността синдикът да дава указания за отстраняване на
допуснатите нередовности. В списъка обаче ясно е
отразено, че предявеното вземане е с непосочен размер, което е предполагало в
депозираното възражение същият този размер да бъде уточнен. Кредиторът обаче не
е сторил това, поради което съдът няма как да приеме възражението му за
основателно. Допускането на изменение в списъка изисква задължително да се
посочи размер на включеното вземане, а такъв не е уточнен и при проявление на диспозитивното начало в гражданския процес, няма как да
бъде служебно определен от съда.
По
отношение на възражение, вх. № 42177/31.03.2015 г., подадено от Национална
агенция за приходите срещу
допълнителния списък на неприетите вземания на Столична община.
С
молба вх. № 24237/23.02.2015 г. Столична община е предявила по реда на чл.688,
ал.З ТЗ публичноправните вземания срещу длъжника „И.Б.П.Г.” ООД в общ размер от 980007,06 лева, от които главници в
размер на 826052,54 лева - дължими, но незаплатени местен данък върху недвижими
имоти и такса за битови отпадъци за периода 2010 г. – 2014 г. и лихви за забава
върху главниците в размер на 153954,52 лева. Към молбата не са представени
доказателства, включително подадени декларации от данъчно-задълженото лице.
Синдикът
е включил така предявените вземания в изготвения на 10.03.2015 г. допълнителен списък
на неприетите вземания.
Във възражението
на НАП се оспорва включването на вземанията на Столична община в допълнителния
списък на неприети вземания, тъй като за вземанията е издаден акт за установяване
на задължение по чл.107, ал.3 ДОПК, издаден от СО. Вземанията за данък сгради и
такса битови отпадъци са публични вземания и съгласно чл.164, ал.4 ДОПК,
синдикът дължи включването на вземанията в списъка на приетите вземания, като
при хипотезата на невлязъл в сила акт, с който вземането е установено –
включването е под условие, че актът за установяването му влезе в сила.
От
синдика е изготвено становище по чл.690, ал.2 ТЗ, в което счита възражението за
неоснователно, тъй като НАП не е предявила вземанията в сроковете по чл.685,
респ. чл.688 ТЗ, включително до този момент не е съставен, връчен или влязъл в
сила акт за установяване на публични задължения, който да обуславя служебното
включване на вземанията, съгласно чл.687 ТЗ. Липсата на предявяване на
публичните вземания, възникнали до датата на откриване на производството не
може да бъде валидирана от последващото
издаване на акт, с който вземанията са установени. В допълнително становище,
синдикът представя доказателства издаденият акт за установяване на задължения
да е отменен изцяло с неподлежащо на обжалване решение.
В
съдебно заседание, НАП представя ревизионен доклад № МДТ-2600-945/27.10.2015 г.,
който е връчен на „И.Б.П.Г.”
ООД на 04.11.2015 г.,
поради което към настоящия момент не е влязъл в сила.
В
ревизионния доклад са установени задължения за данък недвижими имоти за периода
01.01.2010 г. – 31.12.2014 г. в размер на 249090,23
лева, такса битови отпадъци за същия период в размер на 794670,33 лева и
обезщетение за забава (лихви) в размер на общо 311194,74 лева.
В случая, декларациите,
въз основа на които кредиторът извежда публичните вземания, не са ангажирани в
производството, но са представени доказателства за придобиване на недвижимите
имоти, по отношение на които задълженията се претендират.
Доколкото
данъчно задълженото лице не е физическо лице, а юридическо такова, то данъчното
задължение върху недвижимите нежилищни имоти възниква в началото на годината,
за която е дължимо, т.е на първи януари на текущата година. Този извод
произтича от тълкуването на разпоредбите на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 и чл.13 ЗМДТ, които предвиждат с данък върху недвижими имоти да се облагат
разположените на територията на страната сгради, дворни места, парцели и
застроени земеделски и горски земи за действително застроената площ и
прилежащия й терен, като данъчно задължено лице е техния собственик, и данъкът
се заплаща независимо дали той ползва имота. Не по-различно се поставя въпросът
с таксата битови отпадъци, предвидена да се заплаща ежегодно от собствениците
на недвижими имоти по ред, определен от общинския съвет – чл.69, ал.1 ЗМДТ. Вземането
на Столична община обаче възниква на 01.01 на текущата година, независимо от
заплащането му на 4 равни вноски - чл. 20, ал. 1 (Изм. - Решение № 313 по Протокол № 19 от
28.06.2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) от
НАРЕДБА за определяне и администриране на
местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична
община, предвижда таксата за битови отпадъци
да се заплаща на четири равни вноски в следните срокове: до 30 април, до 30
юни, до 30 септември и до 30 ноември на годината, за която се дължи.
Задължението за
заплащане данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода 2010
г. – 2014 г. е възникнало преди 25.06.2014
г., когато е открито производството по несъстоятелност, съгласно легалната
дефиниция, дадена в разпоредбата на чл.634а ТЗ. Следователно, процесните вземания са възникнали преди датата на откриване
на производството по несъстоятелност и като такива е следвало да бъдат
предявени в едномесечния срок по чл.685 ал.1 ТЗ, който тече от вписване на решението
в търговския регистър (26.06.2014 г.), съответно в допълнителния двумесечен
срок по чл.688 ал.1 ТЗ, който започва да тече веднага след изтичане на
едномесечния срок по чл.685 ал.1 ТЗ, съответно изтекъл на 26.09.2014 г..
Няма
съмнение, че производството по несъстоятелност съставлява форма на универсално
принудително изпълнение. На посоченото основание, единствено НАП е органът,
легитимиран с правата на кредитор по вземането в производството по
несъстоятелност. Тази легитимация не зависи от принадлежността на вземането и
обстоятелството, че същото съставлява приходна част от общинския бюджет.
Горният извод следва и от изричните законови текстове на чл.
164, ал.1 и ал.3 ДОПК, определящи реда, по който публичните вземания, без да се съдържа
субективен разграничителен критерий, свързан с носителя на публичните вземания
- държавата или общината, се събират чрез участие в производство по
несъстоятелност.
Съгласно
разпоредбата на чл. 164,
ал. 4 ДОПК, в случай, че публичното вземане е установено с влязъл в сила
акт, синдикът незабавно го включва в списъка на приетите от него вземания така,
както е предявено, като вземането не може да бъде оспорено по реда на Част IV
от Търговския закон или чрез обжалване на определението на съда по
несъстоятелността за одобряване на списъка на приетите от синдика вземания.
Според чл. 164, ал. 5 ДОПК, ако публичното вземане
е установено, но актът не е влязъл в сила, то се включва под условие в списъка
на приетите от синдика вземания и се удовлетворява по реда на чл.
725, ал. 1 ТЗ, като ако при сметката за окончателно разпределение актът не
е влязъл в сила, условието се счита за несбъднато и вземането се изключва от
разпределението.
Основният
спорен въпрос е, следва ли вземанията за публичноправни
задължения, които не са установени с влязъл в сила акт, да бъдат предявени в
рамките на сроковете, установени в ТЗ или предявяването им пред синдика на
несъстоятелното дружество и след изтичане на двумесечния срок по чл.
688, ал. 1 ТЗ е допустимо, с оглед разпоредбата чл.
687, ал. 2 ТЗ и чл.164 ДОПК.
Настоящият състав, намира че
сроковете за предявяване на вземанията,
установени в ТЗ са приложими и по отношение на публичноправните
такива, като чл.
164 ДОПК не изключва установената преклузия. Срок за
предявяване не е установен по отношение на вземания, установени с влязъл в сила
акт, т.е. тези по чл.164, ал. 4 ДОПК, тъй като тяхното оспорване е
изключено и затова няма значение в кой момент са предявени, при наличие на служебно
задължение на синдика да ги включи в списъка на предявените вземания. При
установени вземания, за които не е налице влязъл в сила акт, т.е. такива по
чл.164, ал.5 ДОПК такова служебно задължение не е налице и няма разпоредба, от
която да произтича извод за освобождаване на НАП от задължението да предяви
вземанията в срок, още повече че същата изрично е уведомена за образуваното
производство, съгласно чл.628, ал.3 ТЗ.
Следователно, ако за установените с влязъл в сила акт
вземания, които не подлежат на оспорване, срок за предявяването им не е предвиден,
то за вземанията, които не са установени безспорно, предявяването следва да се
извърши в срок, включително и за да е възможно длъжникът и кредиторите да
възразят срещу евентуалното им приемане по реда на чл.690 ТЗ.
Ето защо, при неспазване на срока за предявяване на
възникнали преди откриване на производството по несъстоятелност вземания,
възражението срещу неприемането им, е неоснователно. Няма пречка, след влизане
в сила на ревизионния доклад, с който вземанията са установени, същите да бъдат
служебно включени в списъка на приетите вземания, съгласно чл.164, ал.4 ДОПК и
чл.687, ал.2 ТЗ.
При тези мотиви, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, по възражение, вх. №
103359/04.09.2014 г., подадено от длъжника „И.Б.П.Г.” ООД, възражение, вх. № 103088/04.09.2014
г., подадено от „Е.Т.” АД и възражение,
вх. № 102991/03.09.2014 г., подадено от „Т.М.Б.” ООД
списъка на приетите вземания, съставен
на 22.08.2014 г. и обявен
в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 28.08.2014 г., като ИЗКЛЮЧВА вземането на Ф.Л.
в размер на 1978989,82 лева, произтичащо от договор за заем, сключен на
06.05.2005 г. с „Г.Т.К.” ООД, изменен с анекс от 08.12.2006 г.,
което е прехвърлено на кредитора с договор за цесия от 31.05.2011 г. и ВКЛЮЧВА същото в списъка на неприети вземания, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възраженията в останалата им част.
ИЗМЕНЯ, по
възражение, вх. № 41454/30.03.2015 г., подадено от „Е.Т.” АД дружество, учредено и регистрирано в П. под регистрационен № 725770, дело
№ 1918694 и възражение,
вх. № 43154/02.04.2015 г. на „Т.М.Б.”
ООД, ЕИК ******** допълнителния списък на приети вземания,
съставен на 10.03.2015 г. и обявен
в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 24.03.2015 г., като реда
на приетото вземане на Ф.Л. в размер на 3519901,67 лева, се
счита чл.722, ал.1, т.10 ТЗ, като ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията в
останалата им част.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение, вх. № 103089/04.09.2014 г.,
подадено от „Е.Т.” АД, дружество, учредено и регистрирано в П. под регистрационен № 725770, дело
№ 1918694 срещу списъка на
неприети вземания, съставен на 22.08.2014 г. и обявен в
търговския регистър на Агенцията по вписванията на 28.08.2014 г..
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ възражение, вх. № 1032990/03.09.2014 г.,
подадено от „Т.М.Б.”
ООД, ЕИК ******** срещу списъка на неприети вземания, съставен на 22.08.2014 г. и обявен в търговския регистър на Агенцията по вписванията
на 28.08.2014 г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение,
вх. № 42177/31.03.2015 г., подадено от Национална агенция за приходите срещу
допълнителния списък на неприети вземания, съставен на 10.03.2015 г. и обявен в търговския регистър на
Агенцията по вписванията на 24.03.2015 г..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
възражение, вх. № 42237/31.03.2015 г., подадено от „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД, ЕИК ************* срещу
допълнителния списък на
неприети вземания, съставен на 10.03.2015 г. и обявен в търговския регистър на Агенцията по вписванията
на 24.03.2015 г..
ОДОБРЯВА, след извършената промяна, списъците
на приети и неприети вземания, съставени от синдика на „И.Б.П.Г.”
ООД, ЕИК ******** на
22.08.2014 г. и обявени в
търговския регистър на Агенцията по вписванията на 28.08.2014 г. и
допълнителните списъци на приети и неприети вземания, съставени
на 10.03.2015 г. и обявени
в търговския регистър на Агенцията по вписванията на 24.03.2015 г..
СВИКВА, на основание чл.674, ал.2 ТЗ, събрание на кредиторите на
„И.Б.П.Г.” ООД, ЕИК ********, със седалище ***,
на 22.12.2015 г. от 15.00 часа в зала №9 на Съдебната палата, гр. ***************,
с дневен ред по чл.677, т.8 ТЗ: определяне реда и начина за осребряване
имуществото на длъжника, метода и условията на оценка на имуществото, избора на
оценители и определянето на възнаграждението им.
ПОКАНАТА за събранието на кредиторите да се обяви в търговския регистър.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Да се впише в книгата по чл.634в ТЗ.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обявяване в търговския регистър, затова ПРЕПИС
от определението да се изпрати
на Агенцията по вписванията за вписване, на
основание чл.692, ал.5 ТЗ.
СЪДИЯ: