№ 3685
гр. Варна, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. И.
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20223110106073 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от Н. И. С. срещу П.Р.Б., иск с
правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушение на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок по чл.6, пар.1 КЗПЧОС на ДП
115/2021г. по описа на второ РУ на ОД на МВР Варна, пр.пр. 16848/2020г. по
описа на ВРП, изразяващи се в преживени душевни болки и страдания, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че по жалба на ищцата е образувано НЧХД
3995/2020г. по описа на ВРС срещу Н.Ц., като по сигнал на последния срещу
нея било образувано ДП 115/2021г. по описа на Второ РУ на ОД на МВР
Варна, пр.пр. 16848/2020г. на ВРП, за престъпление по чл.355 НК,
преквалифицирано по чл.325 НК. Сочи, че до момента досъдебното
производство не е приключило, нито е внесен обвинителен акт, като
разследващите органи и прокуратурата в дълги периоди не са извършвали
процесуални действия, а само отделни, разпокъсани такива. По досъдебното
производство не са разпитвани свидетели на защитата, като едва на
11.02.2022г. и била връчена призовка за разпит на обвиняем. Твърди се, че св.
Ц. заявил отказ от показанията срещу ищеца, която промяна му била отказана.
Разследващите органи неправомерно са извършили проверка на здравния й
статус. Сочи се, че година и половина по ДП не са провеждани редовни
следствени действие, с оглед изясняване на обективната истина. Досъдебното
производство не се отличава с правна или фактическа сложност, поради което
продължаването му в период от година и половина противоречи на закона и
разбиранията за разумни срокове. Твърди, че тази продължителност на
досъдебното производство се е отразила крайно негативно на душевното й
1
състояние. Поддържа, че липсата на яснота за изхода на производството е
довело до усещане за неефективност и недостатъчна справедливост. Излага,
че нарушението на принципа за разглеждане на делото в разумен срок се е
отразило зле на психиката и личността й - страда от неравномерен и
некачествен сън, загубила предишната си жизненост, живее в постоянен страх
от несправедливо наказание. Моли се за уважаване на предявения иск по тези
съображения.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответника, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Сочи се,
че липсват доказателства, че за С. са произтекли вреди от поведението на
ответника. Поддържа се, че ищцата няма качеството на обвиняем по ДП, като
не е участвала и в качеството на свидетел, тъй като многократните опити за
призоваването й са останали без резултат, като причината е в нейното
поведение. Оспорва се твърдението, че ДП е умишлено бавено с цел
утежняване положението на ищеца. ДП е образувано на 25.01.2021г. и не е
приключило към момента поради депозиране на множество жалби, молби,
сигнали от ищцата срещу действията и постановленията на разследващите
органи, вкл. на наблюдаващия прокурор и други институции, вкл. искания за
отводи и отказ на ищцата и дъщеря й да се явят за разпит. Налице е ритмично
извършване на действията по разследването и липса на виновно бездействие.
Продължителността на ДП не надхвърля разумните срокове по смисъла на
Конвенцията. За този период активно се е провеждало разследване. Поддържа
се да липсва причинно-следствена връзка, както и изобщо вредоносен
фактически състав от неправомерно поведение на ответника. Навеждат се
доводи, че в периодите, в които е извършван съдебен и инстанционен
контрол, разследващите органи са били възпрепятствани да извършват
задълженията си. Счита, че ПРБ следва да бъде освободена от отговорност,
тъй като е налице поведение на ищеца макар правомерно, което е довело до
соченото забавяне. Евентуално сочи, че ищецът е допринесъл за увреждането
- евентуалното забавяне с оглед множеството сигнали, поради което намира,
че обезщетение следва да бъде намалено. В евентуалност се възразява срещу
размера на претендираното обезщетение, който се поддържа да е завишен.
Иска се отхвърляне на исковата претенция.
В съдебно заседание страните поддържат заявените становища.
ВРС, след като взе предвид становищата на страните и обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Приобщени по делото са заверени копия от материалите по ДП
115/2021г. по описа на Второ РУ ОД МВР, пр. пр. 16848/2020г. по описа на
РП Варна. От същите е видно, че досъдебното производство е образувано на
25.01.2021г. за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. По досъдебното
производство са извършени следните действия:
На 29.01.2021г. е изискана и получена справка за съдимост на Н. И. С..
На 03.02.2021г. е извършен разпит на Н.Т. Ц., в качеството му на
свидетел.
На 15.02.2021г. са изпратени призовки и получена докладна записка, че
лицето Н. И. С. не е установено.
Видно от Протокол за разпит на свидетел, на 15.03.2021г., в качеството
й на свидетел по ДП № 115/2021г. по описа на Второ РУ – гр. Варна е
2
разпитана Т.В.Т..
Видно от Протокол за разпит на свидетел, на 16.03.2021г., в качеството
й на свидетел по ДП № 115/2021г. по описа на Второ РУ – гр. Варна е
разпитана С.Х.В..
Видно от Протокол за разпит на свидетел, на 22.03.2021г., в качеството
й на свидетел по ДП № 115/2021г. по описа на Второ РУ – гр. Варна е
разпитана С.Б.Т..
Видно от Протокол за разпит на свидетел, на 22.03.2021г., в качеството
й на свидетел по ДП № 115/2021г. по описа на Второ РУ – гр. Варна е
разпитана П.И.К..
На 01.04.2021г. е изготвено постановление за оказване на съдействие за
изготвяне на характеристична справка на Н. И. С.. Същата е изготвена на
07.04.2021г.
На 21.04.2021г. са изпратени призовки до 04 РУ Варна за призоваване
на Н. И. С. и Д.Д. Й..
На 12.05.2021г. е изготвена докладна записка, че лицата не са
установени.
На 23.06.2021г. е направено искане от БНТЛ да бъде изготвен
фотоалбум, с цел провеждане на разпознаване. На 30.06.2021г. е изготвен
изисканият албум.
На 21.09.2021г. е проведен разпит в качеството на свидетел на Н.Т. Ц. и
извършено разпознаване.
На 20.09.2021г. отново са изпратени призовки до Н. И. С. и Д.Д. Й., като
лицата не са открити за връчването им.
С постановление от 02.11.2021г. на прокурор при ВРП, е указано на
водещия разследването по ДП № 115/2021г. по описа на Второ РУ ОД МВР-
Варна, да бъде привлечена Н. И. С., в качеството на обвиняем, за това, че на
13.04.2020г. в гр. Варна извършила непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – кашляла и
плюла в лицето на неустановена в хода на разследването жена, след което
кашляла, плюла в лицето, ритала по крака Н.Т. Ц. и му казала „Да се
разболее, да умре дано!“
На 24.11.2021г. са изпратени отново до Н. И. С. призовки. С. уведомила,
че отказва да даде сведения по случая, като на 07.12.2021г. не се е явила.
На 21.01.2022г. е изпратена нова призовка на С., за явяването й в
качеството на обвиняем. Призовката е връчена, като на 25.02.2022г. С. не не
се е явила.
До 04 РУ Варна е изпратено постановление за принудително довеждане
на С., което остава неуспешно, поради неустановяването й на адреса.
По повод невъзможността за откриване на лицето, с постановление от
20.07.2022г. на зам. прокурор на РП – Варна, е уважено искането на
наблюдаващия прокурор и удължен срокът за извършване на разследването
по досъдебното производство № 115/2021г. по описа на 02 РУ, ОД МВР-
Варна с още два месеца до 25.09.2022г.
По ДП са извършени и много други действия по разследване.
Видно от материалите по делото и констатациите на прокурор при ВКП
в Постановление от 25.07.2022г., С. е подавала жалби срещу извършени или
3
извършващи се процесуално-следствени действия, срещу лицата, които ги
извършват или ще ги извършват, което е имало за последица забавяне на
действията по разследване, тъй като ДП се е движило между инстанциите.
Ангажирани са от ищеца гласни доказателства, чрез разпит на
свидетелите И.П.Н. и Д.Д. Й.. Първият свидетел, син на ищцата по делото
излага, че е запознат със случая. Не е бил разпитван по образуваното
досъдебно производство. Бил очевидец на инцидента, повод за образуване на
досъдебното производство. Излага, че майка му чувствала несправедливост,
т.к, считала, че по досъдебното производство не се работело. Свидетелят
излага, че майка му била жизнерадостен човек, но заради убеждението й, че
прокуратурата не прилагала закона, здравословното състояние на ищцата се
влошило, нарушил се сънят й, станала нервна, изплашена. Свидетелят Й.
/дъщеря на ищцата/ излага, че от началото на досъдебното производство
имало промяна в здравословното състояние на майка й. Същата била
разтревожена и раздразнителна. Страхувала се, че може да й бъде наложено
несправедливо наказание. Сънят й станал неспокоен, пиела хапчета. Знае, че
от полицията са я търсили, но на адреса на баба й. Майка й получила
призовка за разпит в качеството на обвиняем, но не е отишла на този разпит,
тъй като била в лошо здравословно състояние.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно чл.2б, ал.2 ЗОДОВ, при разглеждане на делото по този текст,
следва да бъдат взети предвид общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора.
Установеният регламент в чл. 6 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи /КЗПЧОС/ гарантира справедлив процес на
всеки, срещу който е повдигнато наказателно обвинение. Произтичащите от
чл. 6 на КЗПЧОС задължения имплицитно включват и необходимостта от
провеждане на ефективно разследване, при спазване на установени стандарти
на доказване при разглеждане на наказателното дело. Ефективното
разследване предполага всеобхватно, безпристрастно и разумно
предприемане на постъпки за събиране и проверка на относимите и
необходими доказателства, чрез изслушване на свидетелски показания,
прилагане на документи и назначаване на съдебни експертизи, с последващ
доказателствен анализ и адекватна интерпретация на релевантните за
обвинението обстоятелства. Бързината на наказателното производство не
следва да е за сметка на прецизността и качеството на неговото провеждане,
преди всичко с оглед гарантиране правото на защита на обвиняемия.
За определяне продължителността на незаконосъобразното наказателно
преследване следва да се прецени кога е неговото начало и край.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е имал възможност да се
произнесе по въпросите за разумния срок, от които обаче може да се съди и за
началото и края на наказателното преследване, които са от значение за
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди претърпени
от незаконосъобразно обвинение. ЕСПЧ приема, че начало е моментът, в
който съответното лице е узнало, че срещу него има обвинение, защото от
този момент това лице започва да живее със страха, притесненията и
4
неудобството, че е наказателно преследвано, а това в българското право е
моментът на предявяване на постановлението за привличане на обвиняем –
/Така, Решение от 27.06.1968 г. Neumeister, Publication de la Cour europeenne
des droits des l’homme, Serie A 8, р. 41./ Като край се сочи моментът, в който
се поставя край на несигурността в правното положение на лицето, което е
обвинено, а това е влизане в сила на съдебен акт или прекратяване на
наказателното производство /Така, Решение от 23.04.1987 г., Poiss, Publication
de la Cour europeenne des droits des l’homme, Serie A 117 - С, р. 103./
В заключение, за начало на разумния срок се приема моментът, в който
е предявено обвинението, а за краен момент на разумния срок се приема
моментът, в който се слага край на несигурността в правното положение на
лицето.
В конкретния случай се установява, че ДП № 115/2021г. по описа Пето
РУ гр. Варна е образувано на 25.01.2021г., като към датата на образуване на
настоящото производство, вкл. към момента на приключване на съдебното
дирене, ищцата не е привлечена като обвиняем. В този смисъл, в настоящия
случай не е налице начало на срок за действия по разследването, който съдът
да преценява дали е разумен или не. Поради обстоятелството, че и до
момента ищцата С. не е участник в досъдебното производство, то в нейна
полза не е възникнало правото на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок, което да е било нарушено.
Отделно от изложеното се установява, че по досъдебното производство
е извършено пълноценно и всестранно разследване, с оглед доказване на
обвинението. По делото са извършени множество действия по разследването
с оглед изясняване на обективната истина, като разследващият прокурор е
съблюдавал за своевременното разглеждане на производството. В този смисъл
се опровергават твърденията на ищеца за умишлено задържане висящността
на производството. Дори да се приеме, че е било налице забавяне на
разследването, то причина за това са били неколкократните безуспешни
опити на органите да осъществят контакт с ищцата и невъзможността да й
бъде проведен разпит в качеството й на свидетел, респективно обвиняем.
Актовете на прокуратурата и разследващите органи са преминавали
съдебен контрол по жалби на ищцата, което също е довело удължаване на
срока за последващите процесуално-следствени действия.
Всичко изложено сочи, че действията по разследване в досъдебното
производство са извършвани своевременно и последователно, като от
хронологичното проследяване на извършваните действия не се установява
необосновано забавяне при събиране на съответните доказателства.
Сроковете за разследване са били продължавани своевременно по съответния
процесуален ред.
Налага се изводът, че конкретното досъдебно производство се е
развивало в разумен срок по см. чл. 6 КЗПЧОС.
Предявеният иск, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. И. С., ЕГН **********, адрес: гр. ***
5
срещу П.Р.Б., иск с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от нарушение
на правото на разглеждане и решаване в разумен срок по чл.6, пар.1 КЗПЧОС
на ДП 115/2021г. по описа на второ РУ на ОД на МВР Варна, пр. пр.
16848/2020г. по описа на ВРП, изразяващи се в преживени душевни болки и
страдания, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба до окончателното й заплащане, като неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6