ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№432/05.08.2020г.
гр.Варна
Варненският апелативен
съд, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА
ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно ч. гр. дело
№ 300/2020г.,
за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано
е по частна жалба на М.К.Т. против определение № 559/13.02.2020г. на ОС –
Варна, постановено по в.гр.д. № 2307/2018г. и с което е върната подадената от
жалбоподателя молба, с вх. № 10162/27.11.2019г. /по регистъра на ВКС/, за
изменение по реда на чл.248 ГПК на въззивното решение в частта му за
разноските.
По
подробно изложени в жалбата аргументи се иска отмяна на атакуваното определение
и връщане на делото на ОС – Варна за произнасяне по същество на молбата му с
правно основание чл.248 ГПК.
В
срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор само от ответника Софийски градски
съд, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Останалите
насрещни страни не са изразили становище.
Частната жалба е подадена в срок, от
легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. По същество същата е неоснователна по следните
съображения:
ОС
– Варна, в качеството му на въззивна инстанция е бил сезиран от жалбоподателя М.К.
с искане за изменение на постановеното по делото въззивно решение в частта му
за разноските. Това искане е обективирано в подадена пред Върховния касационен
съд, по к.гр.д. № 2170/2019г., молба с вх. № 10162/27.11.2019г. /по регистъра
на ВКС/, съдържаща и искания по см. на чл.248 ГПК досежно решението на ВКС,
постановено по касационната жалба на М.К. против въззивното решение. С
определение № 20/30.01.2020г. ВКС е приел, че компетентен да се произнесе по
искането за изменение на въззивното решение е постановилият го съд, поради
което е препратил молбата в тази й част за разглеждане от ОС - Варна.
Изводът на последния за нейното просрочие е правилен и
законосъобразен.
Съобщението
за постановеното въззивно решение е било редовно връчено на жалбоподателя на
05.03.2019г., поради което и срокът, в който същият е следвало да упражни
правото си да иска изменение на това решение в частта му за разноските е срокът
за неговото обжалване /чл.248 ал.1 ГПК/.
В
настоящия случай това искане е направено с молбата от 27.11.2019г., което
безспорно е значително след изтичане на едномесечния срок по чл.259 ал.1 вр.
чл.248 ГПК.
Неоснователни
са доводите на жалбоподателя, изложени в частната му жалба, че подобно искане е
било направено от него с подадената касационна жалба срещу въззивното решение.
В същата липсват каквито и да било оплаквания относно разпределената от
въззивния съд тежест по разноските, в частност присъдените такива като дължими
от жалбоподателя и размера на същите, и наличието на които да обоснове извод за
обективирано в касационната жалба искане по см. на чл.248 ГПК.
Аргументите
на жалбоподателя за противоречие на обжалвания пред настоящата инстанция
съдебен акт с общите принципи на правото на ЕС и разпоредби на ЕКЗПЧОС също са
неоснователни.
Предвиденият
от законодателя преклузивен срок, в който страната може да иска ревизиране на
въпроса относно направените и дължими разноски в съдебното производство не е в
колизия нито с принципа за достъп до правосъдие, нито с принципите за добро,
обективно и справедливо правосъдие. Въвеждането му осигурява стабилитет и
сигурност на правораздаването.
Обстоятелството,
че с определението си от 30.01.2020г. ВКС е приел за допустима и е разгледал по
същество молбата за изменение на касационното решение не е основание да се
приеме, че и искането за изменение на решените на въззивния съд, инкорпорирано
в тази молба е допустимо. Преценката за редовността е на компетентния да се
произнесе по искането по чл.248 ГПК съд.
Що
се отнася до аргументите на жалбоподателя за нарушаване на защитата на правото
на собственост, както и доводите му относно разпределението на отговорността за
разноските, изведени от характера на предявения иск, то същите са изцяло
неотносими към предмета на настоящия спор.
Ето
защо, като е оставил без разглеждане молбата за изменение на решение №
219/22.02.2019г. по в.гр.д. № 2307/2018г. в частта му за разноските, ОС – Варна
е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Водим
от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 559/13.02.2020г. на ОС – Варна, постановено по в.гр.д. №
2307/2018г.
Определението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.