Мотиви към присъда № 260032 от 19.05.2021г. по нохд № 01901/2020г. по описа на Районен съд П.:
С обвинителен
акт на Районна прокуратура П. на К.А.К. е повдигнато обвинение за престъпление
по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК, тъй като на 07.10.2017г. в гр. П. е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка/модел „Форд Мондео” с
рег. № ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,7
на хиляда, установено по надлежния ред (протокол за съдебно-химическа
експертиза № 1180/02.02.2018г. на Военномедицинска академия), като е бил осъждан
за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК (по нохд № 01661/2016г. по описа на Районен
съд П.).
Съдебното
производство е разгледано по общия ред.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Намира същото за доказано по безспорен и категоричен начин, като акцентира на
доказателствената стойност на приетото по делото заключение на
съдебно-химическата (токсикологична) експертиза с изх. № 1180 от 02.02.2018г.,
по която вещите лица са извършили ретроспективно изследване на концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на проверката с техническото средство
„Алкотест Дрегер 7510”. Пледира на К.К. да бъдат наложени кумулативно
предвидените наказания лишаване от свобода и глоба, както и да бъде лишен от
право да управлява моторно превозно средство, предвид разпоредбата на чл. 343г,
вр. чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК. Предлага наказанието лишаване от свобода да
бъде индивидуализирано на една година и да бъде изтърпяно при първоначален строг
режим, размерът на наказанието глоба да бъде определен в минимално предвидения
такъв, като деецът бъде лишен и от право да управлява моторно превозно средство
за срок от две години, с приспадане на основание чл. 59, ал.4 от НК на времето,
през което е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това
право.
В хода на съдебното следствие подсъдимият К.А.К. дава обяснения чрез които не се признава за виновен
по предявеното обвинение. Твърди, че не е
консумирал алкохол, поради което е оспорил както показанията на техническото
средство „Алкотест Дрегер 7510”, с което му е била извършена първоначалната
проверка за употреба на такъв, като е дал кръвна проба, така и заключението на
извършеното химико-токсикологично изследване, установило концентрация 0,52
промила, във връзка с което е поискал с молба до Районна прокуратура П. повторно
извършване на химически анализ на взетата кръвна проба.
Защитникът на подсъдимия - адв.А.В. от ПАК, счита,
че обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което
пледира за оправдаване на К.А.К.. Излагайки съображения в тази насока, той оспорва съставомерността на
деянието поради неспазване на реда за установяване на концентрацията на алкохол
в кръвта на водача съобразно Наредба № 1
от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, прие за установено следното:
От фактическа
страна:
Подсъдимият К.А.К.
е роден на ***г. в гр. Т., но живее в гр. П..
Има средно образование и работи като арматурист в „*******” ЕООД. Правоспособен
водач на моторно превозно средство е и като такъв има налагани административни
наказания за извършени от него нарушения на правилата за движение по пътищата.
Със
споразумение № 683 от 05.10.2016г., постановено по нохд № 01661/2016г. по описа
на Районен съд П., влязло в сила на 05.10.2016г. подсъдимият К.К. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343б, ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три месеца при първоначален строг режим на изтърпяване.
На 07.10.2017г. свидетелите Р.Г.А. и И.Г.И. – и двамата
на длжност „мл.автоконтрольор” в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР П.
изпълнявали служебните си задължения, като се намирали на територията на кв.
Бела вода в гр. П., където извършвали контрол по спазване на правилата за движение по пътищата. В
13:50 часа възприели движението на лек автомобил марка/модел „Форд Мондео” с рег. № ***, който спрели
за проверка в района на кръстовището на ул. Клокотница и ул. Кестен.
Установили, че същият се управлява от К.А.К.,
като в колата пътувала и неговата съпруга – св. М.Н.К.. При извършената
проверка в 13:52
часа с техническото средство „Дрегер 7510” с № ARBB-0156 полицейските служители констатирали, че водачът е употребил алкохол,
тъй като същото отчело 0,75 промила. Във връзка с този резултат на подсъдимия К.бил
съставен акт за установяване на административно нарушение серия Д, № 199240 и
издаден талон за медицинско изследване бл. № 0020518. Екземпляр от последния бил
лично връчен на водача в 14:15 часа на 07.10.2017г. В документа било отбелязано
указание за явяване на лицето до 15:00 часа в ЦСМП П. за даване на кръвна проба.
Подсъдимият оспорил отчетения
резултат от техническото средство „Дрегер 7510”, като се явил, за да даде кръв
за изследване. В болничното заведение му било обяснено, че следва да изчака
пристигането на служители от МВР, тъй като не е придружен от такива, за да му
бъде извършено медицинско изследване и взета кръвна проба. За явяването на
подсъдимия било съобщено на полицейския наряд, който бил издал талона на
медицинско изследване. Свидетелите Р.А.
и И.И. се отзовали на обаждането, като след тяхното пристигане
в болничното заведение било извършено медицинско изследване на подсъдимия от
д-р Й.С. А. и взета в 15:05 часа кръвта проба за изследване за употреба на алкохол в предназначени за целта
две вакуумни епруветки.
При извършеното на 17.10.2017г. двукратно изследване чрез метода газова
хроматография вещото лице д-р Б.М. установило във взетата кръвна проба на
подсъдимия наличие на алкохол 0,52 промила, след като констатирало, че същата е
предоставена в два бря вакуумни
епруветки съдържащи стабилизатор и антикоагулант (всяка с обем 4 мл), които
отговаряли на изискванията на Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда да
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните
аналози. Експертът обективирал заключението в протокол за химико-токсикологично
изследване за определяне концентрацията на алкохол с Лаб. № 5469 от
17.10.2017г. на Военномедицинска академия.
С постановление на разследващия орган от 12.12.2017г. било възложено
извършването на ретроспективно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
на К. към момента на изследването с техническото
средство „Дрегер 7510” по време на проверката от полицейските органи на 07.10.2017г. в 13:52 часа. Извършеното такова било обективирано от
вещите лица маг.химик Г.К. и д-р Б.М. в съдебно-химическа (токсикологична)
експертиза с изх. № 1180 от 02.02.2018г. на Военномедицинска експертиза, като
експертите обосновали извод, че
ретроспективната корекция към момента на изследването в 13:52 часа с
техническото средство показва концентрация на алкохол в кръвта на лицето 0,7
промила, като към момента на взимане на кръвната проба в 15:05 часа на
07.10.2017г. лицето е било в токсикокинетична фаза на елиминиране на алкохол от
организма.
Междувременно подсъдимият разбрал от направена проверка в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР П. за
установената концентрация на алкохол в кръвната му проба от 0,52 на хиляда, с
оглед на което поискал с молба с рег. №
3065 от 21.12.2017г., депозирана в Районна прокуратура П., повторно извършване
на химическо изследване на взетата от него кръвна проба на 07.10.2017г.
С постановление от 22.12.2017г. на Районна прокуратура П. било уважено това
доказателствено искане на К., като препис от акта бил
изпратен както на подсъдимия, така и на разследващия орган, където е входиран
на 02.01.2018г. с № 192000-17.
На 09.03.2018г. било извършено повторно изследване на взетата на
07.10.2017г. кръвна проба на К., за което била използвана съхраняваната
контролна проба кръв, като вещото лице установило алкохол 0,48 на хиляда, за
което съставило протокол за химико-токсикологично изследване за определяне
концентрацията на алкохол с Лаб. № 1465 от 09.03.2018г.
С постановление от 03.04.2018г. на разследващия орган подсъдимият бил
привлечен като обвиняем за управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си от 0,7
на хиляда, установено с протокол за съдебно-химическа експертиза с изх. № 1180
от 02.02.2018г. на Военномедицинска експертиза, за което деяние е обвинен и с
обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.
По доказателствата:
Не се спори по делото, че на 07.10.2017г. подсъдимият К. е управлявал лек
автомобил „Форд Мондео” с рег. № *** в района на кръстовището на ул.
Клокотница и ул. Кестен в кв. Бела вода в гр. П., бил е спрян за проверка от
полицейските органи, в 13:52 часа е тестван с техническото средство „Дрегер
7510” с № ARBB-0156, при което е установена
концентрация в издишания въздух 0,75 на хиляда, след което в 14:15 часа на
същата дата на лицето е бил връчен талон за медицинско изследване бл. № 0020518,
съгласно направеното отбелязване в документа, за което лицето е положило
подписа си. В същия талон е отбелязано, че водачът е уведомен, че трябва да се
яви в ЦСМП П. до 15:00 часа, ако желае да даде кръв за лабораторно изследване.
Съдът прие за доказани по категоричен и несъмнен начин тези факти, тъй като
същите почиват на безпротиворечива доказателствена основа предвид показанията
на св. Р.А., св. И.Г.И.
и св. М.К., обясненията на подсъдимия и приетите като писмени доказателства акт за
установяване на административно нарушение серия Д, № 199240 и талон за медицинско
изследване бл. № 0020518.
Не е спорно по делото, че подсъдимият се е възползвал от правната
възможност да опровергае резултата от констатацията в АУАН за отчетената концентрация на алкохол от 0,75 на хиляда,
като се е явил в указаното му болнично
заведение, за да даде кръв за изследване. Настоящият състав счита, че от
събрания доказателствен материал в хода на съдебното производство се установи
по несъмнен начин, че това е станало в определения в талона за изследване 45
минутен срок, т.е. до 15:00 часа. За да направи този извод съдът кредитира като
достоверни показанията на св. М.К.,
която последователно и логично свидетелства, че непосредствено след приключване
на полицейската проверка е придружила съпруга си К.К.
***, за да даде кръвна проба за изследване. Тя е категорична, че около 14:30
часа двамата са пристигнали в болничното заведение, където им е било обяснено,
че следва да изчакат полицейските служители, които ще бъдат извикани, тъй като
кръвната проба задължително се взема в тяхно присъствие. К.изяснява, че към 15:00 часа двамата полицаи, които са
извършили проверката в кв. Бела вода са се явили в ЦСМП и са се отправили
заедно с подсъдимия към лекарския кабинет. За да кредитира с доверие
показанията на св. К.съдът отчете наличието на близки семейни отношения с
подсъдимия, но прие, че същите не са от естество да поставят под съмнение
тяхната истинност, предвид кореспондирането им с показанията на
незаинтересования свидетел Й.А., който като лекар извършил медицинското
освидетелстване на подсъдимия, е свидетелствал, че вземането на кръвна проба за
лабораторно изследване се осъществява единствено в присъствието на полицейски
служители и ако няма такива „лицето чака докато дойде полицията”. В тази насока
са и показанията на полицейските служители Р.Г.А. и И.Г.И., които еднопосочно
установяват, че когато им е било съобщено от дежурния офицер, че подсъдимият се
е явил за даване на кръвна проба, те са се отправили към болничното заведение,
където са възприели присъствието на К.. Нещо повече: чрез показанията си св. Р.А.
изяснява, че съобщението от дежурната част на ОД на МВР, че следва да отидат до
болничното заведение, където подсъдимият се е явил за даване на кръвна проба е
било получено от полицейския наряд именно в рамките на часовия период от време,
който е бил посочен в талона за медицинско изследавне за явяване на подсъдимия
за вземане на кръвна проба. Съдът кредитири
показанията на Р.А. и И.И. като достоверни, тъй като
същите са последователни, подробни и обективни, предвид възприетите
непосредствено от тях факти и обстоятелства, свързани с вземането на кръвна
проба от подсъдимия. Същевременно по отношение на посочените двама полицейски
служители не е налице забраната по чл. 118, ал.2 от НПК, тъй като те не са
извършвали действия по разследването.
Съдът прие обясненията на подсъдимия, в частта в която твърди, че до указания в
талона за изследване час се е явил в
ЦСМП П., за да даде кръвна проба, са достоверни, като същите не представляват
опит за изграждане на защитна версия, целяща да го
оневини, предвид тяхната вътрешна логичност и последователност. Следва да се
отчете, че в нито един момент от наказателното производство К. не е променил
позицията си за своевременното си явяване в болничното заведение за вземане на
кръвна проба. Обясненията на подсъдимия се припокриват в пълна
степен с анализираните по-горе показания на свидетелите М.К., Р.А., И.И. и Й.А., тъй като
установяват едни и същи
обстоятелства, което налага единствено
възможния извод, че К.К. е изпълнил задължението си и
се е явил до указания му в талона за медицинско изследване час - до 15:00 часа, в посоченото здравно
заведение, за да даде кръвна проба, оспорвайки чрез това си поведение
показанията на техническото средство, с което му е била извършена
първоначалната проверка за употреба на алкохол. В тази насока е и кредитираното
като писмено доказателство извлечението от журнала на СПО при МБАЛ
„Р.Ангелова”, гр. П. за взетите кръвни проби, където е отбелязано, че на
07.10.2017г. в 15:05 часа е била взета кръвна проба от К.К.,
като е вписан и номера на издадения на подсъдимия талон за медицинско
изследавне - 0020518.
Същият час 15:05 е отбелязъл и св. Й.А. в изготвения от него протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол,
който е приобщен като официален писмен документ в хода на съдебното следствие,
т.е касае се за минимално просрочие, което категорично не може да се счете за
резултат от поведението на К., предвид изяснените причини за закъснението,
които по несъмнен начин бяха установени в хода на съдебното следствие от
разпитаните свидетели М.К., Й.А., Р.А. и И.И. – непридружаването на подсъдимия от служители на МВР при
явяването му в здравното заведение и необходимостта от технологично време за
придвижването на св. А. и св. И. до ЦСМП, за въвеждането на лицето в дежурния
кабинет, за неговото медицинско освидетелстване, предхождащо манипулацията по
вземане на кръвната проба и самата подготовка по осъществяване на
последната.
При тези
обстоятелства съдът намира, че е бил спазен реда за вземане на кръвна проба
съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда да установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози. В тази връзка
съдебният състав съобрази, че съгласно изр. 2-ро на чл. 15, ал.5 от посочения
подзаконов нормативен акт медицинският специалист е длъжен да вземе кръв за
изследване и при невъзможност на лицето
да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв
за изследване в посочения срок, поради което
липсва каквото и да било основание за извод, че взетата с минимално
закъснение кръвна проба е била негодна да докаже наличието на концентрация на
алкохол в нея. За пълнота на изложеното съдът отбелязва, че лекарят не е отбелязъл
в протокола причините за забавянето на вземането на кръвната проба, но същите
по категоричен начин се установиха в хода на съдебното производство, предвид
изложените по-горе изводи.
От приетото заключението на извършеното
химико-токсикологично изследване за определяне концентрацията на алкохол
с Лаб. № 5469 от 17.10.2017г. на Военномедицинска академия се доказа, че в
кръвната проба на подсъдимия същата е 0,52 промила.
Не се спори, че
подсъдимият е направил искане с депозираната от него молба с рег. № 3065 от
21.12.2017г. в Районна прокуратура П. за повторно извършване на химическо
изследаване на взетата от него кръвна
проба на 07.10.2017г., която е била уважена с постановление от 22.12.2017г., при което следва да се вземат предвид следните няколко
обстоятелства:
Категорично се
доказа, че К. научавайки, че срещу него
е образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 343б, ал.2, вр. ал.1
от НК (което е станало с постановление на Районна прокуратура П. от
04.12.2017г.) сам е подал молба за повторно експертно изследване още преди да
бъде привлечен като обвиняем. Искането е направено в срок от два месеца и 14 дни от вземането на
пробата. Към този момент разследващите органи, които са получили на
02.01.2018г. постановлението на Районна прокуратура П. и на които им е било
известно, че по досъдебното производство се разследва престъпление по чл. 343б,
ал.2, вр. ал.1 от НК не са предоставили гарантираната от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда да установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техните аналози възможност деецът да получи
своевременно повторно изследване на кръвната проба. Непредприемайки каквито и
да са действия насочени към
своевременното извършване на повторното изследване, разследващите органи са
лишили подсъдимия от обективно и законосъобразно разследване на делото относно
основнорелевантния факт съобразно фактическата и правна рамка на обвинението по
чл.343б, ал.2, вр. ал.1 от НК. Липсват каквито и да са доказателства, че на К.
му е била предоставена своевременно съответната сметка за заплащане на
дължимата сума за извършване на повторния химически анализ и въпреки това той е
бездействал до 28.02.2018г., когато отново по негова инициатива е потърсил
информация от разследващия орган за сметката и сумата, която следва да заплати.
В този ред на мисли съдът отбелязва, че и в диспозитива на самото
постановление, с което е уважена молбата на подсъдимия за извършване на
повторно химическо изследване на взетата от него кръвна проба на 07.10.2017г. изрично е указано на разследаващия орган „да
назначи повторна съдебно-химическа експертиза на кръвната проба, иззета от К.А.К.
на дата 07.10.2017г.”, което допълнително внася съмнение при назначаване на
такава защо се иска изследването да бъде за сметка на подсъдимия. При манифестираното по категоричен начин от
изследваното лице желание за повторно извършване на химически анализ, което право му е
гарантирано от разпоредбата на чл. 27, ал.3 от Наредба № 1 от
19.07.2017г. за реда да установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техните аналози, и при несвоевременното му уведомяване (със съответните
доказателства) за причините, поради които неговото искане не е администрирано
до съответната лаборатория, разследващите органи, а и прокурора са се лишили от
възможността да се убедят по категоричен начин в резултатите от химичното изследване.
Съдът намира,
че изводите за доказаност на обвинението по несъмнен начин не могат да се
направят и на базата на първоначалното изследване на химическата експертиза,
доказало наличие от 0,52 промила (отчитайки причините за забавеното петминутно
време за вземане на кръвната проба, които са извън поведението на подсъдимия),
тъй като стойността е близка до минималната концентрация от 0,5 промила, поради
което установяването на по-ниски количества на алкохол в кръвта на подсъдимия,
при направеното оспорване от подсъдимия, би изключило както престъпния, така и
административнонаказателния характер на деянието. Без налични документирани по
делото доказателства за причините, поради които разследващите органи не са придвижили искането на К. за повторно
извършване за негова сметка на химически анализ на кръвната проба те са
злепоставили доказателствените интереси и правото на защита на подсъдимия. Още
повече, че разпоредбата на чл. 26, ал.4,
вр. ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда да установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози установява
срок за съхранение на кръвните проби, като е предвиден единствено неговия
минимум - „не по-малък от 3 месеца”, което
води до извод, че същият може да бъде продължен.
Не е е спорно, че надлежния ред за установяване
употребата на алкохол от водачи на моторни превозни средство е този, който е предвиден
в цялата Наредба №1 от 19.07.2017г. (Д.в. бр.61 от 28.07.2017г., в сила от 29.09.2017г.). Приетата от обвинението цифрова стойност на концентрация
на алкохол в кръвта от 0,7 промила, установена чрез ретроспективна корекция към
момента на изследването на подсъдимия с техническото средство не е установена
по надлежния ред, който е предписан в посочената Наредба, тъй като при
определяне на точната величина на алкохолната концентрация за която е обвинен
подсъдимият вещите лица са боравили със среден коефициент за елиминация на
алкохола в човешкия организъм, което води до несъставомерност на поведението на
К. по смисъла на чл. 343б от НК. Още повече, че чрез своите действия, свързани
с явяването му своевременно в болнично заведение за даване на кръвна проба,
подсъдимият категорично е възразил срещу извършеното му първоначално изследване
с техническото средство, поради което и на отчетения от него резултат
незаконосъобразно е възложено да се извърши ретроспективна корекция.
От правна
страна:
Тъй
като нормата на чл. 343б, ал.2, вр. ал.1 от НК
криминализира управление на моторно превозно средство с наличие на алкохол в
кръвта над 0,5 промила на хиляда, с оглед на изложеното по-горе съдът намира,
че обвинението не е доказано по един несъмнен и безспорен начин от обективна
страна, така както го изисква нормата на чл. 303 от НПК, като
държавното обвинение недопустимо е разширило доказателствения стандарт за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта на К., като не е съобразило
установения надлежен ред, който е този, който е регламентиран от законодателя в действащата
към момента на деянието Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда да установяване
употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози (Д.в. бр.
61 от 28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017г.). Ето защо след като осъществено от
подсъдимия деяние е обективно несъставомерно, то е безпредметно изследването
дали същото е виновно или не, поради което и съдът призна К.К.
за невиновен, като на основание чл. 304 НПК го оправда по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343б, ал.2,
вр. ал.1 НК.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 190, ал.1 от НПК направените разноски в хода на наказателното
производство остават за сметка на държавата.
Така мотивиран и в същия смисъл съдът постанови диспозитива на присъдата.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ