Решение по адм. дело №307/2024 на Административен съд - Силистра

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК(Административно-процесуалния кодекс), във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 5 от Наредба № 9 от 21.03. 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г., чл. 27, ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 19д, ал. 2 от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба на Ю. Н. Г. с [ЕГН] от с. Чернолик, общ. Дулово, [улица], против Акт за установяване на публично държавно вземане № 19/04/1/0/00872/2/01/04/02, издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който е отказано на оспорващия изплащането на финансова помощ по Договор № 19/04/1/0/00872 от 10.12.2019 г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., прекратен е посоченият договор и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 194 749. 75 лева за изплатено междинно плащане по същия договор, ведно със законната лихва от датата на изтичане на определения срок за доброволно възстановяване.

В жалбата е изтъкнат довод за постановяване на акта в нарушение на материалния закон. Според жалбоподателя изложените фактически и правни основания от ответния орган, както и разпоредителната част на оспорения акт са идентични с тези по отменения АУПДВ № 19/04/1/0/00872/2/01/04/01, без да е установено нищо ново. Счита, че изложената конкретизация в мотивите на втория АУПДВ е използвана като средство за оспорване на правилността на решаващите мотиви на ВАС, изложени в постановения правораздавателен акт. Според жалбоподателя е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК, като с оглед на тъждеството на произнасянето повторният АУПДВ е издаден в противоречия с влязлото в сила решение на ВАС. Поддържа се и довод за постановяване на оспорения акт в отклонение от чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. Моли се за отмяна на акта и за присъждане на разноските по делото.

Ответникът - Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Л. Х., оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение на адв. С..

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Не се спори, че жалбоподателят е сключил договор с ДФ "Земеделие", представляван от изпълнителния му директор № 19/04/1/0/00872 от 10.12.2018 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (л. 27-58). В последствие към договора са подписани четири анекса, като според четвъртия анекс от 09.09.2020 г. срокът за извършване на инвестицията по договора е удължен, като вместо до 15.09.2020 г. е прието, че инвестицията следва да се извърши най-късно до 15.09.2021 г. Предмет на договора е предоставянето на БФП за изпълнението на одобрен проект за инвестиции в сектор "Животновъдство" № 19/04/1/0/00872 „Строително-монтажни работи на животновъден обект, закупуване на земеделска техника и оборудване за отглеждане на кози“. Първоначално одобрената финансова помощ е в размер на 756 937.01 лева. От тази сума, въз основа на получена заявка за плащане от 21.05.2019 г., на жалбоподателя като междинно плащане на 16.07.2019 г. е преведена сумата 194 749. 75 лева, с която са покрити разходите за закупуване на трактор, шредер и телескопичен товарач с окомплектовка към него, с които според проекта ще се обезпечи отглеждането на земеделска продукция за изхранване на животните в стопанството. Останалите дейности, свързани с основен ремонт, преустройство и оборудване на съществуващи животновъдни сгради, е следвало да бъдат извършени в остатъка от срока на договора и заявени за плащане при подаване на заявка за окончателно плащане. Срокът за подаване на заявка за окончателно/второ плащане, посочен в чл. 6, ал. 4 от договора, е във връзка с чл. 45, ал. 2 от Наредба № 9/21.03.2015 г. и е едномесечен от изтичане на срока на договора по чл. 6, ал. 1 от договора. В случая съгласно Анекс № IV срокът на договора е 15.09.2021 г., което означава, че заявката за плащане е следвало да се подаде до 15.10.2021 г. Това обстоятелство е установено от Разплащателната агенция при извършена административна проверка и в тази връзка е стартирала процедура относно прекратяване на договора и издаване на АУПДВ за възстановяване на полученото финансово подпомагане, приключила с издаването на Акт за установяване на публично държавно вземане № 19/04/1/0/00872/2/01/04/01, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Във връзка с оспорването на този акт е било образувано производството по адм. д. № 67/2023 г. на АдмС-Силистра, с решението по което жалбата е отхвърлена, но при касационния контрол с Решение № 5553/08.05.2024 г. по адм. д. № 11952/2023 г. на ВАС решението на първоинстанционния съд и оспорения административен акт са отменени. За да постанови този резултат съдът е приел, че независимо, че страните по един административен договор, какъвто е процесният, са предвидили в него, че неизпълнението на определено задължение (подаване на заявка за окончателно плащане в срока по чл. 45, ал. 2 от Наредба № 9) е основание за едностранното му прекратяване, то това неизпълнение, за да е с тежки последици за обществения интерес, следва да бъде обосновано от органа по начин, обуславящ пряката му рефлексия върху основните ценности на Съюза, а в случая това не е сторено. Прието е също, че в оспорения акт липсват констатации за наличието на основания по чл. 49, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9, доказателства относно това в каква степен е била неизпълнена инвестицията. Прието е също, че органът не е обсъдил възражението на жалбоподателя във връзка с Ковид пандемията, което макар и непрецизно формулирано, представлява позоваване на извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 61, ал. 1 от Наредба № 9.

Въз основа на констатациите на съда за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на акта, съдържащи се в Решение № 5553 от 08.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11952/2023 г., органът е открил ново производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. За започването на производството жалбоподателят е бил уведомен с Уведомително писмо-предизвестие № 19/04/1/0/00872/2/01/22/02 с изх. № 01-6500/5363#17/17.05.2024 г., получено лично на 29.05.2024 г. В писмото е дадена възможност за възражения и представяне на доказателства във връзка с пространно изложените мотиви, но жалбоподателят не се е възползвал от нея. Така се е стигнало до издаването на оспорения акт. В него е изтъкнато, че съгласно чл. 45, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03. 2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. и съгласно чл. 6, ал. 4 във вр. с чл. 14, ал. 1, т. 6 от подписания между страните договор за финансова помощ, не по-късно от един месец след изтичането на срока за извършване на инвестицията бенефициерът е следвало да подаде заявка за окончателно плащане. В конкретния случай срокът за подаване на заявката е изтекъл на 15.10.2021 г., но такава не е подадена. Органът е разгледал подробно задълженията на бенефициера, произтичащи от договора, свързани с отглеждането на животни и получаването на продукция от тях, констатирайки, че тези задължения не са изпълнени, въпреки, че е било извършено междинно плащане по договора. Изследвал е възможността извършеното междинно плащане да се приеме за окончателно, но е констатирал, че в животновъдния обект са липсвали животни както към м. септември 2021 г., така и към настоящия момент. Посочил е, че всички инвестиционни разходи са били предназначени за целите на животновъдната ферма и предвид липсата на животни в животновъдния обект и неизпълнението на одобрените инвестиции, не са постигнати целите на проекта, което е основание да бъде търсено обратно извършеното междинно плащане и да бъде прекратен сключеният договор. Според органа това съставлява основание по чл. 49, ал. 1, т. 3 и т. 5 във вр. с чл. 45, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., чл. 20 и чл. 19, ал. 7 във вр. с чл. 6, ал. 4 и чл. 14, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 23, ал. 2, т. 1 от сключения между страните договор, както и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители за отказ за изплащането на финансовата помощ и прекратяване на договора, както и за предприемане на действия по определяне на подлежащите на възстановяване суми, в който смисъл се е произнесъл.

Оспорването на посочения Акт за установяване на публично държавно вземане е станало повод за инициирането на настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, преследвана от закона.

На първо място следва да се обсъди възражението на жалбоподателя, че процесният АУПДВ е издаден в противоречия с влязлото в сила решение на ВАС, поради което е нищожен в хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Предходният АУПДВ е бил отменен поради допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с липса на мотиви и констатации относно релевантни за спорното право факти, както и поради неизследване на възражението на жалбоподателя за наличие на извънредни обстоятелства, каквото е позоваването на затрудненията около Ковид пандемията. Не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като въпреки липсата на изричен диспозитив в Решение № 5553 от 08.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11952/2023 г. за връщане на преписката, оспореният акт е издаден в изпълнение на задължителните указания на касационната инстанция относно фактите, които следва да се установят при новото произнасяне на административния орган.

В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП е предвидено, че разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми, мерки и интервенции за подпомагане, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП регламентира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради неспазване на критериите за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ или бенефициентите по мерките и подмерките от ПРСР, извън основанията по ал. 6 (налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 11 т. 1-9 от ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на АУПДВ по реда на АПК. Чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП (ред. ДВ бр. 51/2019 г., действаща към датата на издаване на акта) предвижда, че АУПДВ се издават от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или от оправомощените от него лица и обжалването на тези актове не спира изпълнението им.

Успоредно с това разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Наредба № 9 от 21.03. 2015 г. предвижда хипотезите, при които разплащателната агенция може да откаже изплащането, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ.

Разпоредбата на чл. 19д, ал. 2 от АПК предвижда правомощие на административния орган с едностранно писмено предизвестие за прекрати договора, за да предотврати или отстрани тежки последици за обществения интерес, като тази възможност за разплащателната агенция е закрепена и в разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от подписания между страните договор

Съвкупната преценка на цитираните разпоредби сочи, че отказът за изплащане на финансова помощ, прекратяването на сключения договор и издаване на АУПДВ във връзка с възстановяване на получената финансова помощ, макар и различни като предпоставки и правни последици, са актове, чието едновременно постановяване е нормативно закрепено и поставено в прерогативите на изпълнителния директор на ДФЗ или оправомощено от него длъжностно лице.

От приложения по делото Протокол № 228 от 07.05.2024 г. на УС на ДФЗ е видно, че издателят на оспорения акт И. И. е избрана за изпълнителен директор на ДФЗ. Въз основа на посочения документ и предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП (в актуалната редакция към датата на издаване на акта) съдът намира, че процесният акт е издаден от лице, действало в рамките на предоставените му от закона правомощия.

Оспореният акт е обективиран в писмена форма като съдържа правни и фактически основания, обосноваващи всяко от обективираните в него три волеизявления. Не се установява в производството по издаването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 35, чл. 36 и чл. 37 от АПК индивидуалният акт да се издаде след като се съберат и анализират всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая. Жалбоподателят е уведомен за започване на административно производство в съответствие с изискването на чл. 26, ал.1 от АПК като му е дадена възможност да направи възражения и представи доказателства във връзка с тях, от която възможност той не се е възползвал.

Не се установява и твърдяното от жалбоподателя противоречие на акта с материалния закон. В основата на законосъобразността на волеизявленията на ответния орган, материализирани в оспорения АУПДВ, е установяването на факта доколко е извършена инвестицията, предмет на процесния договор.

От приложения по делото договор се установява, че за финансиране е бил одобрен проект на жалбоподателя за инвестиции в сектор "Животновъдство". Правилна се явява констатацията на органа, че съгласно чл. 16, ал. 1, т. 2 от договора жалбоподателят се е задължил за период от три години да осигури и поддържа броя на животните (кози), съгласно таблица 5.1 от бизнес плана, според която за период от три години се е предвиждало трикратно увеличение на броя на отглежданите животни до 475 броя. Всички одобрени инвестиции са предназначени да подпомогнат дейността по отглеждането на животните, като именно в тази връзка проектът е получил най-голям брой точки при оценка на предложението му (л. 51).

От инвестициите, които жалбоподателят се е задължил да направи, е закупена само земеделска техника: трактор, шредер и телескопичен товарач с окомплектовка към него, с които според проекта е следвало да се обезпечи отглеждането на земеделска продукция за изхранване на животните в стопанството. Стойността на техниката е покрита с осъщественото авансово плащане. В същото време не е установено, че са предприети изобщо някакви действия по изпълнението на проекта в останалата му част. Изрично с Разпореждане № 1084/27.09.2024 г. на жалбоподетеля е указано, че следва да представи доказателства за опровергаване на отрицателните факти, че не е извършвал инвестициите, предмет на договора, и не отглежда животни. От негова страна не бяха предприети никакви действия в тази насока. Нещо повече – от ответния орган бяха приложени доказателства от БАБХ, че към 15.09.2021 г., когато е крайният срок на договора, в животновъдния обект на жалбоподателя са отглеждани само две кози, колкото са и към 13.05.2024 г. Липсата на животни в животновъдния обект сочи, че основанието, поради което е отпусната помощта за закупуването на земеделската техника, не съществува. Налице е извършено плащане, разпореждане с общностни средства, което не е използвано за осъществяването на целта, за която е отпуснато, в която хипотеза засягането на обществения интерес е несъмнено, поради което са налице и предпоставките за разваляне на договора по чл. 19д, ал. 2 от АПК.

Що се касае до причините за неизпълнението на инвестицията, от страна на жалбоподателя не са представени доказателства, че са налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 61 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., респ. по чл. 4, параграф 2 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. Поне за такова обстоятелство не може да се приеме Ковид кризата, с оглед обстоятелството, че последният анекс към договора е сключен след отмяната на извънредното положение и дотогава, въпреки наличието на епидемия, от страна на жалбоподателя не е извършено уведомяване или да са представени доказателства, че са налице извънредни обстоятелства, поради което изпълнението на договора няма да бъде възможно. В този смисъл самото позоваване на ковид кризата, без някаква конкретика и без доказателства, се явява голословно и неубедително, още повече, че при повторно предоставената възможност вземане на становище и за прилагане на доказателства е проявена пълна пасивност.

При това положение правилна се явява констатацията на органа, че с междинното плащане не се постигат целите на проекта и се нарушават критериите за допустимост. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. "Критерии за допустимост" са изисквания, които бенефициерите трябва да спазват, за да бъдат одобрени за подпомагане по съответната мярка за подкрепа от ПРСР, но за които не получават плащане на безвъзмездна финансова помощ и имат за цел да определят дали даден бенефициер и инвестициите, за които се кандидатства по отделните мерки и подмерки от ПРСР, са допустими за участие и получаване на финансова помощ. Критериите следва да се изпълняват както при одобрението на бенефициера по време на изпълнението на договора за безвъзмездна финансова помощ, така и до изтичане на периода на мониторинг по дадената мярка/подмярка. В случая във връзка със сектора „Животновъдство“, за който е кандидатствал за подпомагане жалбоподателя и за който му е отпусната помощта, такъв критерий за допустимост е именно отглеждането на животни – помощта е отпусната именно за подпомагането на дейността по отглеждане на животни и за да се ползва от нея жалбоподателят следва да продължи да я извършва. След като не е опроверган факта, че такава дейност не се извършва, то е налице несъответствие с целите по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. Съгласно чл. 5, ал. 1 от цитираните правила с случая сумата, подлежаща за възстановяване, следва да е в размер 100 на сто от оторизираната финансова помощ, или в случая – в размера на оторизираното авансово плащане.

Според ал. 7 на чл. 27 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на АПК. Доколкото административното производство е образувано във връзка с извършени нарушения на разпоредбите на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. и неизпълнение на договорни задължения, които, предвид фактическите основания за издаване на АУПДВ, не представляват финансови показатели, правилно и законосъобразно на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП органът е издал АУПДВ. Хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по АПК, са регламентирани в условията на евентуалност в чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗСПЗЗ и само когато липсват основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. В случая, описаните фактически основания за издаването на процесния АУПДВ, съгласно разпоредбите на Наредба № 9/2015 г. не съвпадат с хипотезите на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, поради което правилно административния орган е приел, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, следва да се установи с издаване на АУПДВ, като липсва смесване на двете процедури и съответно – липсва твърдяното нарушение на материалния закон. Изцяло в този смисъл са мотивите на Решение № 3881 от 11.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7068/2022 г., I о., както и произнасянето на касационната инстанция в Решение № 5553 от 08.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11952/2023 г.

В заключение на гореизложеното съдът счита, че властническите волеизявления, материализирани в оспорения акт, са извършени при спазване на предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния закон. Установи се, че инвестицията не е изпълнена в сроковете, предвидени в договора, което по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 5 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. съставлява основание за отказ за изплащане на остатъка от договорената помощ. Установи се, че с междинното плащане не се постигат целите на проекта, тъй като в стопанството на жалбоподателя не се отглеждат животни, респ. не се доказа връзката между придобиването на техниката и подпомаганата дейност, което по смисъла на чл. 49, ал. 1, т. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., съставлява основание за възстановяване на получената помощ, а поради факта, че реално се нарушават критериите за допустимост, то полученото подпомагане следва да се възстанови изцяло. Доколкото подпомагането не е използвано за осъществяването на целта, за която е отпуснато, в която хипотеза засягането на обществения интерес несъмнено, са налице и предпоставките за разваляне на договора по чл. 19д, ал. 2 от АПК. В този смисъл депозираната жалба е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане в тази връзка, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ДФ "Земеделие" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю. Н. Г. с [ЕГН] от с. Чернолик, общ. Дулово, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 19/04/1/0/00872/2/01/04/02, издаден от Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който е отказано на оспорващия изплащането на финансова помощ по Договор № 19/04/1/0/00872 от 10.12.2019 г. за отпускане на финансова помощ по подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., прекратен е посоченият договор и е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 194 749. 75 лева за изплатено междинно плащане по същия договор, ведно със законната лихва от датата на изтичане на определения срок за доброволно възстановяване.

ОСЪЖДА Ю. Н. Г. с [ЕГН] от с. Чернолик, общ. Дулово да заплати в полза на ДФ "Земеделие" юрисконсултско възнаграждение в размер на 100. 00 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.