Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, …..07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А“ въззивен
състав, в открито заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА Г.
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от мл. съдия Углярова в.гр.д.
№ 14047 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20252481 от 16.11.2020 г.,
постановено по гр. дело № 20852/2020 г. по описа на СРС, ГО, 179 състав, са отхвърлени
предявените от С.С.Я. *** ЕАД, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на уволнението, извършено на
основание чл.328, ал.2 от КТ, съгласно Заповед № 82/13.05.2020г. на управителя,
по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за въстановяване на заеманата до уволнението
длъжност „Главен счетоводител“, отдел „Счетоводен“, Дирекция „Икономическа
политика“, Ресор „Икономическа дейност“ и чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ за
обезщетение за оставане без работа по чл.225, ал.1 КТ в размер на 24 000,00
лева за периода 13.05.2020г. до 13.11.2020г.
С решението съдът се е произнесъл по
разноските в производството, съобразно изхода на спора.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство С.С.Я.,
посредством процесуален представител с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт, с която се обжалва решението в цялост, като се
излагат съображения за неговата неправилност. На първо място жалбоподателят
поддържа, че въззивникът – ищец С.С.Я. не е бил част от ръководството на
предприятието, че не са му възлагани и съответно не е изпълнявал никакви
ръководни функции по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на КТ, което било видно както
от длъжностната му характеристика, така и от всички останали събрани и
неоспорени от страните в производството доказателства. В подкрепа на изложеното
сочи, че длъжностната характеристика на ищеца включва единствено изпълнителски,
организационни, експертни и контролни функции, като в структурата на
длъжностите последният се намира на подчинение на директора на Дирекция
„Икономическа политика“, който от своя страна е на друго междинно подчинение.
Сочи, че под ръководството на Я. са били само заместник ръководителят на отдел
„Счетоводен“, счетоводителят и оперативният счетоводител. Отделно от това
поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила първоинстанционната
съдебна инстанция е тълкувала превратно събраните в процеса гласни
доказателствени материали, от които се установява, че главният счетоводител не
може да извърши нищо без санкцията на директора на дирекцията. Последното,
ведно с обстоятелството, че ищецът се е намирал на пето ниво на подчинение и в
трудовия му договор е определен като „работник“, навеждат на единствения извод,
че ищцовата страна не е служител от ръководството на предприятието, респективно
и изводите на районния съд в противоположния аспект са незаконосъобразни и
необосновани. На следващо място излага, че на 28.11.2019г. е сключен договор за
възлагане на управлението между „Т.– София“ ЕАД и А. С.А., в който договор е
вменено задължение на изпълнителния директор в срок до 31 март на текущата
година да представи в Общинския съвет изготвен от него бизнес – план за целите
и намеренията на дружеството, организационни и финансови мероприятия за
постигането им и очакваните резултати за текущата година, като представеният по
делото бизнес – план за 2020г. не е изискуемият такъв от договора за възлагане
на управлението. В тази връзка поддържа, че представеният в първоинстанционното
производство бизнес – план за 2020г. на първо място не е бил налице към датата
на издаване на уволнителната заповед, а от друга страна – същият е стандартен,
рутинен икономически документ, който се представя ежегодно на принципала без
връзка с договора за управление. Последният не съдържа изискуемия бизнес план,
препращането към редовните годишни бизнес – планове не създава на управленския
договор качеството на такъв по смисъла на чл.328, ал.2 КТ, а отделно това в
него не само не е визирана конкретна стопанска цел, но и обща такава. Сочи, че
от събраните по делото доказателствени материали безпротиворечиво се
установява, че визираният бизнес – план от 2020г. е утвърден с решение №
304/09.07.2020г. на Столичния общински съвет и на 16.07.2020г. решението е
изпратено за контрол на Областния управител на София област/град, респективно и
договорът за управление и свързания с него бизнес – план, не са били налице към
момента на уволнението на ищеца, от което произтича и липсата на
материалноправните предпоставки за уволнението му. С оглед изложеното намира,
че не е налице основанието по чл.328, ал.2 КТ за прекратяване на трудовото
правоотношение, респективно уволнението е незаконно и следва да бъде отменено.
Поради
посочените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявените при
условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. Претендират се сторените разноски в
първоинстанционното и въззивното производство, по представен списък по реда на
чл.80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата
страна в производството – „Т.– София“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който са развити подробни
съображения за нейната неоснователност. Поддържат се релевираните в първоинстанционното
производство доводи, че трудовото правоотношение на въззивника е прекратено при
спазване на законовите изисквания по чл.328, ал.2 КТ, а именно – наличие на нов
договор за управление, нова бизнес програма с бизнес задача, прекратяване на
договора в рамките на 9 месеца от сключване на договора за управление, както и
че заеманата от С.Я. длъжност преди уволнението е била ръководна по смисъла на
пар.1, т.3 от ДР на КТ. По изложените съображения, моли първоинстанционното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се и
сторените във въззивното производство разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е
изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата съдебна инстанция
не са ангажирани доказателства по реда на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В тази
връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново
събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени и
преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима – подадена
е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса и срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа.
Разгледана по същество, настоящият
съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно,
като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени
от СРС, обосноваващи окончателен извод за неоснователност на предявените от С.С.Я.
*** ЕАД при условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл. 154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл. 146 от ГПК, първоинстанционният съд
е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия
материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на
жалбоподателя във връзка с неговата правилност.
Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
неоснователност на предявените искове, като на основание чл. 272 ГПК препраща
към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл. 272 ГПК/.
Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
По иска с правно основание по чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ:
В конкретния случай не е спорно между страните
обстоятелството, а същото се установява и от събраните по делото доказателства
– допълнително споразумение № 108 от 16.06.2010г. и допълнително споразумение №
923 от 03.11.2014г. към трудов договор № 32 от 22.01.1990 г., че между страните
е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал при ответника длъжността – „Главен счетоводител“ код НКПД: ********, с
място на работа – Дирекция „Икономическа политика“, Отдел „Счетоводен“ при
ответното дружество. Трудовото правоотношение между страните е прекратено със
заповед № 82/13.05.2020 г. на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, считано от
14.05.2020г., поради сключване на договор за управление с управителя.
Видно от приложената по делото
длъжностна характеристика на С.С.Я., длъжност – „Ръководител счетоводен отдел/Главен
счетоводител“ при „Толофикация – София“ ЕАД, клас по НКПД: 1 – ръководители, основната
цел на длъжността е планиране, организиране и контролиране на цялостната финансово
– счетоводна дейност, осигуряване актуално и вярно отчитане на паричните
средства, стоково – материалните ценности и основни средства, осигуряване на
вярна и актуална счетоводна отчетност на основата на първичната документация, в
съответствие със законодателните и нормативни разпоредби, касаещи дейността. Визирани
са следните отговорности: 1). Разработва и предлага счетоводната политика и
формата на счетоводството, 2). Организира счетоводната отчетност на дружеството
по структури и дейности, изготвя годишния финансов отчет, счетоводен баланс,
отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричния
поток и съответните пояснителни бележки, 3). Организира и контролира
регистрирането на счетоводните операции и изготвянето на надлежните счетоводни
регистри, 4). Отговаря за достоверното счетоводно отразяване на резултатите от
всички дейности на дружеството, 5). Осъществява методическо ръководство и
координира прилагането на счетоводната политика, 6). Анализира резултатите от счетоводните
операции и записвания и организира инвентаризирането на всички разчетни сметки,
7). Планира, организира и контролира процеса на годишната инвентаризация на
дружеството, 8). Осигурява и контролира пълното и вярно отчитане на паричните
средства и своевременно отразява движението им счетоводните документи, 9). Участва
в организирането и провеждането на процедури по бракуване и инвентаризация на
ДМА и стопански инвентар и изготвя прилежащите към това участие документи, 10).
Контролира поемането на ангажименти и извършването на разходи, съгласно Бизнес
плана, Инвестиционната и Ремонтната програма на дружеството, 11). Проверява и
подписва банкови и касови документи, счетоводни отчети и други, 12).подпомага
дейността на външни контролни органи при назначени проверки, регулаторни
ревизии и одити, 13). Организира и контролира съхранението на финансово –
счетоводни документи, подписва счетоводно отчети, ползва и изисква служебна
информация от останалите структурни единици в дружеството, касаещи изпълнението
на преките служебни задължения. Изпълнява допълнителни задачи от неговата
компетенция. Ръководи пряко „заместник ръководител счетоводен отдел/ заместник
– главен счетоводител“, „счетоводител“, „счетоводител оперативен“. За пряк
ръководител на длъжността е посочен Директор дирекция „Икономическа политика“ и
непряко подчинение на Изпълнителния директор.
Приложен и приет в първоинстанционното
производство е Договор за възлагане управлението от 28.11.2019г., сключен между
„Т.– София“ ЕД и А. С.А. на основание чл.241, ал.6 от ТЗ, вр. с Решения на
Надзорния съвет по Протокол № 12 и Протокол № 13 от 18.11.2019г., от който се
установява, че доверителят предоставя управлението на дружеството на А. С.А. за
срок до 30.01.2022г., а
последният е приел да участва в управлението му като член на Управителния съвет
(Изпълнителен директор), с което е поел задължение да организира управлението
на дружеството, като определя вътрешната му управленска и организационна
структура и утвърждава цялата му вътрешно нормативна уредба, да организира и
управлява дейността съобразно изискванията на пазара, трудовите, материално –
технически ресурси и добрата търговска практика, да изготви бизнес – план за
целите и намеренията за развитие на дружеството, организационни и финансови
мероприятия за постигането им и очакваните резултати, като представи бизнес –
план до 31 март на текущата година в Столичен общински съвет, на заместник
кмета, в чието направление попада дейността на дружеството и на Дирекция
„Икономика и търговска дейност“.
Приложен е по делото бизнес – план на „Т.–
София“ ЕАД за 2020г., посочващ основните
приоритети на дружеството, целящи подобряван на технологичното и финансовото
състояние на „Т.– София“ ЕАД, приет от Управителния съвет на „Т.– София“ ЕАД с
протокол № 12/20.02.2020г.
Установява се от представеното по делото
писмо изх.№ М - 243/12.03.2020г., че бизнес – планът на „Т.– София“ ЕАД за 2020г. е изпратен за разглеждане и одобрение
на Столичен общински съвет.
Приложено е по делото писмо вх.№ К –
3506/23.04.2020г. от председателя на Надзорния съвет на „Т.– София“ ЕАД до А. А.
– Изпълнителен директор на „Т.– София“ ЕАД, относно утвърждаване и
конкретизация на бизнес задачите, предмет на изготвения бизнес – план за 2020г.,
представен в Столична община за одобрение, с указания да бъдат конкретизирани
източниците на прогнозни приходи за 2020г., като бъдат зададени конкретните им
икономически параметри по модела на одобрения за предходната година бизнес –
план.
Видно от приложеното по делото писмо
изх.№ СОА20 – ГР94 – 4930 – 1 от 15.10.2020г. на Директор на Дирекция
„Секретариат на СОС“, Столичен общински съвет, актуализираният бизнес – план на
„Т.– София“ ЕАД за 2020г. е внесен в Столична община на 01.07.2020г. и е
утвърден в цялост с Решение № 304 от 09.07.2020г. на Столичен общински съвет,
изпратен е по предвидения в ЗМСМА ред на Областния управител на 16.07.2020г.,
същото не е върнато за ново обсъждане в СОС и не е оспорвано пред съответния
административен съд, поради което в влязло в сила.
По делото са събрани и гласни доказателства
посредством разпит в процесуалното качество на свидетел на Д.П.Д., заемащ
длъжността „финансов контрольор“ в ответното дружество. Свидетелят е изяснил
структурата и механизма на работа в сферата на заеманата от него длъжност при „Т.–
София“ ЕАД, като изрично е посочил, че към 13.05.2020г. е работел като
счетоводител под ръководството на началник отдел главен счетоводител – С.Я.,
като именно последният е ръководел, организирал и отговарял за дейността на
отдела. Посочил е, че задачите си е получавал пряко от ръководителя на звеното
– устно, по имейл или чрез вътрешната информационна деловодна система.
Установява се от показанията на свидетеля също така, че за да може
ръководителят на звеното да разпредели задачите и да ги даде на някой служител
за изпълнение, последният трябва да ги получи от директора на дирекцията или от
изпълнителния директор, доколкото
главният ръководител не би могъл да извърши нищо без санкцията на
дирекцията, в която се намира съответният отдел.
Други, релевантни са спора
доказателства, не са ангажирани.
Фактическият състав на уволнителното
основание по чл. 328, ал. 2 КТ, посочен като основание за прекратяване трудовия
договор на ищеца, включва кумулативно следните елементи: да е налице сключен
договор за управление, с който се цели постигане на определен стопански
резултат, като без значение е формата на собственост на капитала – държавна,
общинска или частна; лицето, чието трудово правоотношение се прекратява да
заема ръководна длъжност в предприятието – да му е възложено ръководство на
трудовия процес; правото да е упражнено от работодателя не по – късно от 9
месеца след сключването на договора за управление и по конкретно – не по – късно
от 9 месеца от реалното започване на осъществяване на функциите по договора от
управителя. Съдебната практика приема и че е необходимо с договора за
управление да са поставени конкретни бизнес задачи за изпълнение от управителя,
с оглед постигане на приета и одобрена от собственика бизнес програма, както и
че правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ може да бъде упражнено от
управителя еднократно – подборът по отношение на завареното ръководство е
предоставен на новия управител еднократно. Доказателствената тежест за
установяване наличието на тези предпоставки се носи от ответника – работодател.
По наведените във въззивната жалба
възражения досежно незаконосъобразността на оспореното уволнение, относно които
е ограничен съдебният контрол по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, съдът намира
следното:
От съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства и противно на поддържаното във въззивната жалба съдът
намира, че по делото е установено наличието на сключен Договор за възлагане на
управлението на ответното дружество срещу възнаграждение, сключен на 28.11.2019
г., с който цялостната дейност по управление *** ЕАД е възложена на А. С.А.. В
практиката на ВКС се приема, че в основанието за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ
се включва изискването да е сключен договор за възлагане управлението на
предприятие, като съдържанието на договора за управление се определя свободно
от страните, които са ограничени само от императивните разпоредби на закона. Това е граждански
договор, с който собственикът на едно предприятие (или негов представител),
възлага на друго лице управлението на предприятието, с оглед да бъде постигната
определена стопанска цел. Тълкуването на правната норма на чл. 328, ал. 2 КТ
сочи, че трябва да е налице договор за управление, което изисква надлежна
форма, поемане на права и задължения и други договорености, уредени в самия
договор за управление. Право да приложи специфичното по цел уволнително
основание на чл. 328, ал. 2 КТ има управителят, с когото е сключен договор за
възлагане на управлението и е достатъчно да се установи, че има сключен
договор, с който се предава управлението на предприятието на управител,
задължаващ се срещу възнаграждение да постигне на свой риск в уговорен срок
определен стопански резултат, респективно следва да е налице или договор с нов
управител или нов договор – за нов период и задачи, сключен със същия управител
(в този смисъл решение № 351/31.10.2013 г. по гр. д. № 2188/2013 г. на ВКС, ІV
Г. О. Г. К.). В случая въззивният съд приема, че при доказателствена тежест за
ответника по делото са ангажирани доказателства за валидно сключен договор за
управление на 28.11.2019 г., с който цялостната дейност по управление *** ЕАД е
възложена на лицето А. С.А..
Установява се по делото, че на 28.11.2019 г. е сключен договор за управление между надзорния съвет на „Т.– София“ ЕАД и А. С.А., избран за
изпълнителен директор на дружеството. С този договор на последния е възложено управлението на „Т.–
София“ ЕАД. Договорът за възлагане на управление е сключен при действието на ал. 6 на чл. 241 от ТЗ, с която е предвидено, че отношенията
между акционерното дружество с двустепенна
система на управление и членовете на управителния съвет, в т. ч. и с лицата
от състава му, овластени при предпоставките на чл. 235, ал. 2 от ТЗ, да представляват дружеството, се
уреждат с договор за възлагане на управление. Договорът е предпоставка за изпълнение
на възложените функции, поради което
меродавният за нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ момент е датата, на която е сключен договорът за възлагане на управлението
- 28.11.2019 г., а не момента на
избора наА.за член на
управителния съвет или този на
избора му за изпълнителен директор, поради което и доводите на въззивника в
противоположния аспект са неоснователни.
От събраните доказателства в съдебното
производство се установява, че на 28.11.2019 г. е сключен договора за
управление *** ЕАД, която дата е и най – ранният момент, в който е започнало
изпълнението му, и от който момент е започнал да тече 9 – месечният срок, в
който работодателят да упражни потестативното право да прекрати едностранно
трудовото правоотношение на ищеца при наличие на предвидените в закона останали
предпоставки. Установи се също така, че процесната уволнителна заповед е
издадена и връчена на ищеца в рамките на установения от закона срок.
На следващо място съдът намира за
необходимо да посочи, че константната съдебна практика на ВКС възприема
становището, че за да е законосъобразно упражняване на правото по чл. 328, ал.
2 КТ от страна на управителя, е необходимо договорът за управление да съдържа
бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият
предприятието трябва да постигне, а именно – производителност, рентабилност,
обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови
задължения и инвестиции. Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да
предложи бизнес програма, която следва да изпълни по време на действието на
договора, но не е необходимо програмата нито да е нова, нито да е разработена
от новия управител.
В случая съдът приема, а и от представените
и неоспорени доказателства е видно, че към сключения договор за управление от 28.11.2019
г. има съставен бизнес – план на „Топлофикация“ ЕАД за 2020г., с поставена
бизнес задача с конкретни икономически показатели, които трябва да бъдат постигнати,
чрез въведени основни приоритети за 2020г., целящи подобряване на
технологичното и финансово състояние на ответното дружество, сред които –
продължаване на работата по проект за „Модернизация на ТГ 3 с нова
противоналегателна турбина в ТЕЦ „София – Изток“ и по проект за изграждане на
инсталация за комбинирано производство на енергия в София с оползотворяване на RDF отпадък, реализиране на втора фаза на мониторинг
система за дистанционен контрол на обонатни станции и доразвиване на мониторинг
система за локализиране на пробиви по топлопреносната мрежа, посочени са мерки
за повишаване събираемостта на просрочени задължения, предприемане на
необходимите действия и кандидатстване за дерогация на допустимите емисии NOx, предложена е програма за рехабилитация на
топлопреносната мрежа с конкретни приоритетни обекти за 2020г. – реконструкция
на топлопроводи по списък, обновяване и модернизация на АС, подмяна на средства
за измерване в абонатни станции и др., изграждане на контролни точки по
топлопреносната мрежа, приходи и разходи за 2020г., прогноза за паричните
потоци, план за оптимизиране на разходите, изготвен е бъдещ план за развитието
на дружеството – разходи, модернизации и финансови параметри за периода 2020г.
– 2024г. Установява се от представеното по делото писмо изх.№ М -
243/12.03.2020г., че бизнес – планът на „Т.– София“ ЕАД за 2020г. е изпратен за
разглеждане и одобрение на Столичен общински съвет, съобразно предвиденото в
чл.10 и чл.11 от договор за управление от 28.11.2019 г.
В тази връзка следва да бъде посочено,
че приемането на съществуващия бизнес план за 2020г., съдържащ конкретни
икономически показатели, които директорът следва да постигне, кореспондира с
правото на същия да прекрати трудовите правоотношения с лица на ръководни
длъжности в предприятието по реда на чл.328, ал.2 КТ, като се позове на правото
си да сформира екип за изпълнение на задачите по него. Следва да се има
предвид, че този план трябва да е приет от новия директор преди уволнителната
заповед. С оглед последното е необходимо да бъде изяснен въпросът, има ли право да прекрати трудов договор на основание чл. 328,
ал. 2 от КТ новият директор по сключен договор за управление на
предприятието, в случай че бизнес – планът, който се съдържа в отделен
документ, е в процес на административно одобрение. За да отговори на този
въпрос, съдът взе предвид съдържанието на правната норма, съществуващата
съдебна практика по приложението на това основание за уволнение, както и вида и
обхвата на съдебния контрол. Съгласно чл. 328, ал. 2 от КТ, служителите в
ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие поради
сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде
извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по – късно
от девет месеца. За да се избегне възможността за злоупотреба с това основание
от страна на работодателя, в практиката на ВКС е възприето, че за
законосъобразното му прилагане е необходимо наличието на договор за управление
със стопански задачи, обуславящи възможността за смяна на ръководния екип.
Съдебният контрол обаче е за законосъобразност, поради което не може произволно
да се разпростира извън така очертания обхват. Необходимо е работодателят да
установи, че е назначен нов управител, който е започнал въз основа на своя
договор да изпълнява стопански задачи, налагащи смяна на членове от
ръководството. Тази смяна е ограничена с деветмесечен срок, считано от
започване изпълнението на договора за управление. Тъй като се касае за
оперативна и ежедневна дейност, изпълнението на стопанските задачи поначало не
може да се счита за отложено до момента на евентуално административно одобрение,
освен ако такова отлагане е предвидено в изрична правна норма.
Управителят/директорът започва веднага да упражнява своите функции, респективно
да изпълнява приетата програма, затова може да прекрати и трудовите
правоотношения на основание чл. 328, ал. 2 от КТ. Този извод следва от
поставения в разпоредбата деветмесечен срок, който не може да бъде удължен
заради необходимост от административно одобрение на бизнес програмата. Следователно,
назначеният нов директор на дружеството може да уволни служителите в
ръководството на предприятието, без да изчаква административното одобрение /съгласуване/
на програмата за управление/бизнес – плана. В противен случай евентуалното
забавяне на произнасянето на административния орган след деветмесечния срок би
лишило управителя от правомощието да уволни служителите в ръководството, което
би довело до неприложимост на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ (в този смисъл Решение
№ 68 от 16.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3105/2017 г., III г. о., ГК, Решение №
256 от 7.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 944/2019 г., IV г. о., ГК).
В този смисъл доводите,
които поставят действието на бизнес програмата в зависимост от административно
одобрение на друг орган, надхвърлят пределите на съдебния контрол върху
законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ. Договорът за
управление влиза в действие веднага, оперативната дейност не допуска в нито
един момент отсъствие на бизнес програма, освен ако това изрично не е
предвидено в правна норма. В конкретния случай липсват данни по делото да
е уредено спиране или отлагане на изпълнението на бизнес плана за 2020г. на „Т.–
София“ ЕАД до одобряването му от Столичния
общински съвет. Поначало съдебната преценка на бизнес програмата е свързана
само с наличието на основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ и трябва да е
ограничена по обхват, тъй като е за законност, а не за целесъобразност. Както е
изяснено в решение № 249 от 4.07.2013 г. по гр. д. №
1358/2012 г. на IV
Г. О. на ВКС, без значение е дали новият договор за управление е с ново лице
или с лице, което е имало предходен договор за управление, дали бизнес
програмата е нова, сходна или различна като съдържание. Същественото е всеки
договор за управление да съдържа задача с конкретни икономически показатели,
които управителят трябва да постигне, обвързване на възнаграждението с
постигнатите финансови резултати, предвидена икономическа отговорност при
неизпълнение на програмата. Когато тези характеристики са налице, на управителя
е предоставена възможността да сформира управленски екип, поради което му се
възлагат и правата по чл. 328, ал. 2 от КТ. В процесния случай
настоящата инстанция намира, че договорът за управление съдържа необходимите
характеристики, обуславящи законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ, налице е съставен
бизнес – план на „.Т“ ЕАД за 2020г., приет от Управителния съвет на „Т.– София“
ЕАД с протокол № 12/20.02.2020г., респективно преди управителят да упражни
потестативното си право по чл. 328, ал. 2 от КТ. С оглед
изложеното и доводите на въззивника, че процесният договор за управление и
свързаният с него бизнес – план, не са били налице към момента на уволнението
на ищеца, са изцяло неоснователни.
Относно спорното по делото обстоятелство
дали заеманата от ищеца длъжност попада в кръга на ръководни длъжности по
смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ, съдът приема следното:
Въпросът дали главният счетоводител е от
ръководството на предприятието е свързан с тълкуване на § 1, т. 3 ДР КТ. В цитираната
разпоредба законодателят е определил при какви условия лице, заемащо определена
длъжност е от "ръководството на предприятието" - освен ръководителя и
неговите заместници, това са и всички други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес - планиране, организиране, контролиране,
отговорност за дейността на предприятието във всичките му сфери и дейности.
Следователно, същественото е какви са трудовите функции, подчиненост и
отговорности на длъжността, а не нейното наименование. Ръководството на
трудовия процес е възможно да се осъществява от лицето, заемащо съответната
длъжност, както в рамките на цялото предприятие, така и в поделение на
предприятие, както и в колективните изборни органи за управление, но както е
прието в мотивите на решение №
249/4.07.2013 г.
на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г. на IV г. о. на ВКС, не и в случаите на
осъществявано ръководство на трудовия процес, когато ръководещият от своя
страна е организационно подчинен едновременно на преките си административни
ръководители в съответното поделение, още и на служителите от дирекциите и
ръководителите на самостоятелните отдели, служби и звена в съответното
предприятие, т.е., съществува опосреденост от множество други служители, стоящи
в организационно – йерархическата структура между него и ръководителят на
предприятието, с когото е сключен договор за управление. От това следва, че
съдът, в хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ,
следва да изследва специфичните трудови функции и отговорности на длъжността,
заемана от уволнения служител, както и йерархическата му подчиненост спрямо
лицето, с което е сключен договор за управление и което има възможност да
подбере свой ръководен екип с оглед постигане на поставената бизнес-цел.
Длъжността "главен счетоводител" е от ръководството на предприятието
само когато, с оглед установените същински трудови функции и пряка йерархична
подчиненост, се явява част от ръководния екип на управляващия, пряко ръководи
трудовия процес във връзка с финансите на предприятието или поделението, като
отговаря и е подчинен на управляващия.
Както вече беше посочено, легалното
определение на понятието "ръководство на предприятието", дадено в §
1, т. 3 от ДР на КТ, сочи, че в ръководството на предприятието се включват
освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е
възложено ръководството на трудовия процес. В съдебната практика и в правната
теория се налага разбирането, че други лица по смисъла на изброяването са
ръководителите на цехове, филиали, лаборатории, отдели и други обособени звена.
Това са служителите, от които пряко зависи дейността на предприятието или на
отделни негови звена, както и постигането на определени производствени цели.
Наложено е и разбирането, че ръководният характер на длъжността се определя от
длъжностната характеристика, но и от естеството на длъжността и съдържанието на
осъществяваните фактически трудови функции – в този смисъл решение № 259 от
02.06.2011 г. по гр. д. № 1725/2010 г. на ВКС, ІV Г. О., решение №
165/06.07.2011 г. по гр. д. № 1611/2009 г., ІV Г. О. на ВКС и решение №
800/22.03.2011 г. по гр. д. № 776/2009 г. на ВКС, ІV Г.О. В случая,
първоинстанционният съд е направил подробен анализ на възложените на ищеца по
длъжностна характеристика основни трудови функции и задължения на длъжността
"главен счетоводител", като е обосновал правилен извод, че се
включват не само организационни, но и ръководни и контролни функции на
цялостната търговска/финансова дейност на ответника. Отделно от това изрично е
посочено във връчената на ищеца длъжностна характеристика, че основната цел на
длъжността е планиране, организиране и контролиране на цялостната финансово –
счетоводна дейност, осигуряване актуално и вярно отчитане на паричните
средства, стоково – материалните ценности и основни средства, осигуряване на
вярна и актуална счетоводна отчетност на основата на първичната документация в
дружеството, че същият следва да разработва и предлага счетоводната политика и
формата на счетоводството, да организира счетоводната отчетност на дружеството
по структури и дейности, да изготвя годишния финансов отчет, счетоводен баланс,
отчет за приходите и разходите, отчет за собствения капитал, отчет за паричния
поток и съответните пояснителни бележки, да организира и контролира
регистрирането на счетоводните операции и изготвянето на надлежните счетоводни
регистри, да отговаря за достоверното счетоводно отразяване на резултатите от
всички дейности на дружеството, да осъществява методическо ръководство и
координира прилагането на счетоводната политика, да планира, организира и
контролира процеса на годишната инвентаризация на дружеството, да осигурява и
контролира пълното и вярно отчитане на паричните средства и своевременно
отразява движението им счетоводните документи, да контролира поемането на
ангажименти и извършването на разходи, съгласно Бизнес плана, Инвестиционната и
Ремонтната програма на дружеството, да проверява и подписва банкови и касови
документи, счетоводни отчети и други, да организира и контролира съхранението
на финансово – счетоводни документи, подписва счетоводни отчети, ползва и
изисква служебна информация от останалите структурни единици в дружеството,
касаещи изпълнението на преките служебни задължения. Събраните доказателства
сочат, че ищецът е ръководил финансовата дейност на ответното дружество, както
и че е осъществявал контрол върху изпълнението й. В тази връзка настоящата
съдебна инстанция кредитира и депозираните в производството свидетелски
показания, доколкото прецизният анализ на тези гласни доказателствени
материали, вътрешната им непротиворечивост и съпоставката им с оставалите
доказателства, обуслови крайния извод за тяхната достоверност. От същите се
установява, че ищецът в производството е ръководел отдел „Счетоводен“ при „Т.–
София“ ЕАД, организирал в работния процес чрез поставяне на съответни задачи на
намиращите се на негово подчинение служители, респективно и е осъществявал
контрол по точното им изпълнение.
На следващо място следва да бъде
отбелязано, че длъжността, заемана от въззивника – ищец при „Т.– София“ ЕАД, е била
пряко подчинена на директор на Дирекция „Икономическа политика“. В този смисъл,
за да се определи като ръководна една длъжност, не е непременно необходимо в
трудовите й функции да са включени правомощия за самостоятелно, еднолично
вземане на решения; за разпореждане с бюджета; за вземане самостоятелни решения
за назначаване на служители; дори за наличие на пряко подчинени служители.
Достатъчно е на лицето да са възложени организирането и планирането на трудовия
процес, разпределението на задачи между работниците и служителите, контролиране
на тяхното изпълнение - в този смисъл решение № 68 от 07.04.2015 г. по гр. д. №
2712/2014 г. на ВКС, ІІІ Г.О. От анализа на длъжностната характеристика и
фактически осъществяваните от ищеца функции се установява, че той е
осъществявал ръководство на трудовия процес като е организирал
счетоводната отчетност на дружеството по структури и дейности, във връзка с
което е поставял задачи на подчинените му служители и е осигурявал и контролирал
пълното и вярно отчитане на паричните средства и своевременното им отразяване в
счетоводните документи, от които дейности е зависела пряко
финансовата
политика на ответното дружество.
Следва да бъде отбелязано също така, че за
определянето на функциите на въззивника – ищец като ръководни, не е
задължително на ищеца да е възложено вземането на всички решения самостоятелно
и то – без одобрение от най – висшите служители от ръководството – управителите
на дружеството/директор на дирекция/изпълнителен директор. Дори за част от
решенията, съпътстващи трудовия процес в дружеството, на ответника да са
установени правила да се вземат след изричното одобрение на управителите, това
не изключва извода за определяне длъжността на ищеца като ръководна, доколкото
няма пречка и е обективно логично окончателните решения да се вземат именно от
управителите на дружеството, като най – висши ръководни кадри в него. За да
бъде едно лице служител от ръководството на предприятието, достатъчно е да му
бъде възложен само един етап или фаза от трудовия процес /в този смисъл решение
№ 78/1995 г. на ВКС/, да носи отговорност за координирането и контрола върху
работата в поверените му звена и от него да зависи постигането на определени
цели /решение № 452/2000 г. на ВКС/. В случая от съвкупната преценка на
събраните по делото писмени и гласно доказателствени материали се налага изводът,
че ищецът е имал ръководни /управленски/ функции и съответно е имал качеството
на служител от ръководството на предприятието /дружеството/. Всички изложени в
обратния смисъл доводи от въззивника не намират опора в закона и събраните по
делото доказателства, респективно като такива се явяват неоснователни.
При така изложените правни съображения и
предвид ангажираните доказателства от страна на работодателя – ответник,
въззивният съд приема, че е доказано предвиденото в оспорената заповед
прекратително основание чл. 328, ал. 2 от КТ и предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан. Отхвърлянето на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
обуславя и неоснователността на предявените акцесорни искове с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението
длъжност и
за
присъждане на обезщетение
за оставане без работа по реда на чл.225, ал.1 КТ.
С оглед обстоятелството, че правните
изводи, до които въззивната инстанция е достигнала, съответстват на крайните
правни съждения на първоинстанционния съд, решението на Софийският районен съд,
като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора право на
разноски има въззиваемата страна. Същата е претендирала такива за юрисконсултско
възнаграждение, като
съдът,
при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото,
намира, че размерът на юрисконсултското възнаграждение, определен на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащането на правната помощ, следва да бъде определен в размер от 300,00
лева, която сума следва да бъде присъдена.
Предвид изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20252481
от 16.11.2020 г., постановено по гр. дело № 20852/2020 г. по описа на СРС, ГО,
179 състав.
ОСЪЖДА С.С.Я., ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на „Т.- София“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 300,00 лева –
представляваща разноски във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.