№ 38
гр. Л., 11.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – Л., III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500585 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 413 вр. чл.417-418 ГПК
Образувано е по частна жалба вх.№ 11488/20.12.2022г. подадена от
„ПРОФИКРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е,
вх. В, ЕИК ***, чрез процесуален представител юрисконсулт Радина Илиева
против разпореждане № 2533/06.12.2022г. по ч.гр.д. № 1717 по описа за 2022
година на Районен съд - Л., в частта, с която е отхвърлено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Я. А. Ф., ЕГН
**********, гр. Л., ул. „Бачо Киро“ № 7 за сумите: от 17.44 лева,
представляващи договорно възнаграждение, дължимо за периода от
15.07.2017г. до 15.10.2017г. и 168.87 лева, представляващи законна лихва за
забава за периода от датата на изтичане на погасителния план 15.10.2017г. до
датата на входиране на заявлението в съда 24.11.2022г., дължими по договор
за потребителски кредит № **********/29.05.2017г.
Жалбоподателят излага твърдения, че целта на заповедното
производство е да види спорността на вземането, а не дали съществува
вземането и съдът не следва да прилага процедурите по исковия процес.
Счита, че длъжникът е бил уведомен за възнаградителната лихва, за
условията на договора, уговореният ГЛП е в нормите, определени от закона, а
ГПР не надвишава изискванията на чл.19 ЗПК, поради което тази лихва не
1
следва да се счита за неравноправна и следва да бъде присъдена. Излага
съображения, че е доказал началният период на забава за законната лихва и
същата е в определените от закона размери. Моли съда да отмени
разпореждане в обжалваната част и да постанови акт, с който да бъде
издадена заповед за изпълнение. Необжалва разпореждането в частта за
присъдените разноски. Претендира разноски във настоящото производство в
размер на 15.00 лева – държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско
възнаграждение.
ОКРЪЖЕН СЪД - Л. като взе предвид изложеното в жалбата, както
и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна
страна:
По допустимостта на обжалването
Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413,
ал.2 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Радина илиева, с
надлежно учредена представителна власт (л.8 от делото).
Разпореждането е връчено на заявителя на 12.12.2022г. ( л.28 от
първоинстанционното дело), Съгласно чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК
срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на
получаване на съдебния акт, поради което същият изтича на 19.12.2022г.
Жалбата е подадена чрез куриерска фирма на 19.12.2022г. ( л.10 от делото),
поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.413, ал.2 вр.
чл.275, ал.1 ГПК. Същата съдържа всички необходими реквизити на
основание чл.279 вр. чл.260-261 ГПК и следва да се разгледа по същество.
По правилността на съдебния акт
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Производството пред районния съд е образувано въз основа на
2
заявление по чл. 410 ГПК, подадено от ПРОФИКРЕДИТ България“ ЕООД, гр.
София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, ЕИК ***, чрез процесуален
представител юрисконсулт Н. Л., с което е поискано издаване на заповед за
изпълнение срещу Я. А. Ф., ЕГН **********, гр. Л., ул. „Бачо Киро“ № 7 за
сумите по договор за потребителски кредит № **********/25.05.2017г.:
200.00 главница; 17.44 лева, представляващи договорно възнаграждение за
периода от 15.07.2017г. до 15.10.2017г.; 131.40 лева, представляващи закупен
пакет от допълнително услуги; 30.00 лева, представляващи такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането; 8.21 лева, представляващи
мораторна лихва от датата на изтичане на договора за кредит 16.07.2017г. до
15.10.2017г.; 168.87 лева, представляващи мораторна лихва от датата на
изтичане на погасителния план 15.10.2017г. до датата на подаване на
заявлението 24.11.2022г.; ведно със законната лихва върху сумите от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
Претендира разноски в заповедното производство в размер на 25.00 –
държавна такса и 180 лева – юрисконсултско възнаграждение. Посочва, че за
периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва, на
основание чл.6 ЗМДВИППП.
В заявлението е посочено, че паричното задължение с Я. А. Ф. е
възникнало по договор за потребителски кредит № **********/29.05.2017г.,
по който било уговорено, че отпуснатият кредит е в размер на 200.00 лева за
периода от 15.07.2017г. до 15.10.2017г., а размерът на възнаградителната
лихва за този период бил 17.44 лева. Към договора потребителят избрал да
закупи пакет от допълнителни услуги, чието възнаграждение възлизало на
131.40 лева. Страните се уговорили тези суми да бъдат разсрочени във
времето за срок от 4 месеца, чието погасяване да се осъществи на равни
месечни вноски в размер на 87.21 лева. Посочено е, че заемополучателят Я. А.
Ф. не е изпълнил задължението си да върне заемната сума, поради което
кредиторът направил извънсъдебни разходи за събиране на кредита в размер
на 30.00 лева. поради изпадането на длъжника в забава претендират лихвата
за забава от 16.07.2017г. до 15.10.2017г. в размер на 8.21 лева, както и лихва
за забава върху цялата сума от датата на края на кредита, а именно
15.10.2017г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК 24.11.2022г. Към
заявлението е приложен Договор за потребителски кредит №
**********/29.05.2017г.
3
С разпореждане № 2533/06.12.2022г. по ч.гр.д. № 1717/2020г., Районен
съд - Л. е уважил заявлението за следните суми: 200.00 главница ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението 24.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата 26.98 лева,
представляваща разноски, пропорционално на уважената част от заявлението.
Със същото разпореждане съдът е отхвърли заявлението за сумите:
17.44 лева, представляващи договорно възнаграждение за периода от
15.07.2017г. до 15.10.2017г.; 131.40 лева, представляващи закупен пакет от
допълнително услуги; 30.00 лева, представляващи такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането; 8.21 лева, представляващи мораторна
лихва от датата на изтичане на договора за кредит 16.07.2017г. до
15.10.2017г.; 168.87 лева, представляващи мораторна лихва от датата на
изтичане на погасителния план 15.10.2017г. до датата на подаване на
заявлението 24.11.2022г., както и претендираната върху тези суми законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението 24.11.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
С оглед предмета на обжалване, а именно само за сумите от 17.44 лева
и 168.87 лева, настоящият състав приема, че разпореждане №
2533/06.12.2022г. по ч.гр.д. № 1717/2020г. по описа на Районен съд – Л. в
останалата част за сумите, а именно: 131.40 лева, представляващи закупен
пакет от допълнително услуги; 30.00 лева, представляващи такси по Тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането; 8.21 лева, представляващи
мораторна лихва от датата на изтичане на договора за кредит 16.07.2017г. до
15.10.2017г.; е влязло в законна сила още на 19.12.2022г., поради
необжалване.
За да отхвърли заявлението РС – Л. е приел, че пакетът от допълнителни
услуги представлява неравноправна клауза. По отношение на сумите от 17.44
лева и 168.87 лева, първоинстанционният съд се е обосновал, че след като в
погасителната вноска е включен пакетът от допълнителни услуги, то в
заповедното производство съдът няма как да установи дали претендираните
лихви са начислени върху цялата погасителната вноска, която включва
неравноправната клауза за пакета от допълнителни услуги, или само върху
главницата, поради което не може да присъди тези суми, ако в тях се
включват лихви и върху неравноправните клаузи. На следващо място съдът е
4
приел, че съгласно чл.4 и сл. от договора – върху ползвания кредит се дължи
лихва, но не е упоменато дали тази лихва е начислена и върху пакета от
допълнителни услуги. Това създавало заблуждение върху заемополучателя, а
в това производство не може да се правят изчисления.
Настоящият съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно, а
частната жалба за неоснователна.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в
производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от
основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.
Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по
валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и
правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в
жалбата основания.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да
отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да
съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на
претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се
установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от
ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона или на добрите нрави.
Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на
ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето
си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е
посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по
кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5
април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.
Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато
въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя
5
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора.
Настоящият състав приема, че след като атакуваната разпореждане е
влязло в частта за недължимост на сумите по пакета от допълнителни услуги,
поради тяхната неравноправност, то аргумент от по-силното основание (per
argumentum a fortiori), то върху тези суми не следва да се дължи законна
лихва, затова правилно заповедният съд е уважил частично заявлението –
главницата и лихва върху нея. Освен това не е ясно дали претендираните
лихви се формират само и единствено върху главницата, но и върху
главницата и пакета от допълнителни услуги. В заповедното производство,
което е едностранно, съдът не може да назначи експертиза и не може да се
установи реалният размер на дължимите суми, поради което правилно РС – Л.
е отхвърли сумите по претендираните лихви, тъй като не са
индивидуализирани. След като разпореждането е влязло в сила досежно
посоченото възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, което
като противоречащо на закона е отхвърлено от съда, то няма как да се
претендира и мораторна лихва върху всички суми.
Доколкото съдът следи служебно за интереса на потребителя и
спазването на императивна правна норма, следва, че правилно РС – Л. е
отхвърлил заявлението в частта за двете лихви.
Неоснователни са възраженията на жалбоподателят, че съдът не се е
мотивирал и излязъл извън правомощията си при постановяване на съдебния
акт. Актът е мотивиран и съдът е разгледал наличието на неравноправна
клауза в договора, заобикалянето на чл.19 ЗПК и чл.10а ЗПК. Изложени са
подробни мотиви защо пакетът от допълнителни услуги противоречи на
закона, както и защо не се дължат претендираните - договорно
възнаграждение и мораторна лихва.
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в
съответствие със закона, поради което подадената частна жалба против
разпореждането следва да се остави без уважение.
По тези съображения атакуваното разпореждане № 2533/06.12.2022г.
по ч.гр.д. № 1717 по описа за 2022 година на Районен съд - Л., в частта, с
която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
ГПК срещу Я. А. Ф., ЕГН **********, гр. Л., ул. „Бачо Киро“ № 7 за сумите:
6
от 17.44 лева, представляващи договорно възнаграждение, дължимо за
периода от 15.07.2017г. до 15.10.2017г. и 168.87 лева, представляващи
законна лихва за забава за периода от датата на изтичане на погасителния
план 15.10.2017г. до датата на входиране на заявлението в съда 24.11.2022г.,
дължими по договор за потребителски кредит № **********/29.05.2017г.,
следва да бъде потвърдено като правилно, на основание чл.279 вр. чл.278, ал.4
вр. чл.272 ГПК.
С оглед изхода на делото на частният жалбоподател не следва да се
присъждат разноски.
Водим от гореизложеното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2533/06.12.2022г. по ч.гр.д. № 1717
по описа за 2022 година на Районен съд - Л., в частта, с която е отхвърлено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Я. А.
Ф., ЕГН **********, гр. Л., ул. „Бачо Киро“ № 7 за сумите: от 17.44 лева,
представляващи договорно възнаграждение, дължимо за периода от
15.07.2017г. до 15.10.2017г. и 168.87 лева, представляващи законна лихва за
забава за периода от датата на изтичане на погасителния план 15.10.2017г. до
датата на входиране на заявлението в съда 24.11.2022г., дължими по договор
за потребителски кредит № **********/29.05.2017г., като правилно, на
основание чл.279 вр. чл.278, ал.4 вр. чл.272 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е подписано с особено мнение от младши съдия
Радослав Ангелов.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване (т.8 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7